Р Е Ш Е Н И Е
№
23.02.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети шести януари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Д.М. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№3829/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.59 от КТ, вр. чл.25, ал.1 от
КТД, по 269, ал.2, от КТ, вр. чл.25, ал.2 от КТД /за 2013г. и 2014г/.; по чл.59
от КТ, вр. чл. 27, ал.2 от ОКТД и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД .
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от М.Д.С., чрез адв. Н. Я., против „ИНЖСТРОЙ” ЕООД, гр. Плевен, с която се твърди, че страните са се намирали
в трудово-правни отношения, въз основа на които, ищецът е заемал
длъжността „заместник началник на
Асфалтобаза”, за периода 04.06.2007-19.02.2016г. Твърди се, че през цялото
време на действие на трудовия договор, ищецът е бил член на Синдикална
организация на КТ ”Подкрепа”. Твърди се, че за 2013г. и 2014г., ответникът е
сключил КТД /идентични по съдържание/, в
чл.25 от които, е посочено, че работодателя осигурява за своя сметка, за всички
членове на Синдиката и присъединилите се работници, годишна рентна застраховка,
която се изплаща ежемесечно в предвиденият от закона необлагаем размер- 60лв./месечно
за 2013 и 2014г./, както и ваучери за
храна, също в размер от 60лв. Твърди се, че въз основа на тези клаузи от
КТД, към трудовото възнаграждение на ищеца е следвало да бъде начислявано
допълнително по 120лв./месечно. Твърди се, че през 2013г., от страна на ЗАД
БУЛСТРАД- Живот, на ищеца е изплатена сумата от 370лв.- общо, и през 2014г.-
сумата от общо 480лв., съставляващи годишна рентна застраховка, за съответните
години. Твърди се, че на ищеца не са изплатени суми – годишна рентна
застраховка- в размер на 350лв. и ваучери за храна на стойност 720лв, за периода 01.04.2013г.-01.04.2014г.; за периода 01.06.2014-01.06.2015г.,
неизплатените суми са в размер на 240лв- годишна рентна застраховка и сума от
720лв- ваучери за храна. Твърди се, че след изтичане на действието на КТД от
2014г. -31.05.2015г, тъй като е отказано подписването на нов КТД, е действал
отраслов колективен трудов договор, подписан на дата 17.02.2015г. Съобразно
този договор- по силата на чл.26, на работниците се дължат безплатна храна
и/или добавки към нея, в размер не по-малък от 4лв./ за всеки работен ден.
Посочва се, че за периода 01.06.2015-19.02.2015г., ищецът има 186 работни дни,
поради което общата дължима сума е 744лв.
Моли съдът да постанови решение,
с което да присъди на ищеца сумата от 590лв.- съставляваща дължима рентна
застраховка, въз основа на КТД от 2013 и 2014г, за периода общо 01.04.2013-01.06.2015г.
/от които сумата от 350лв. за периода 01.04.2013-01.04.2014г. и сумата от
240лв. –за периода 01.06.2014-01.06.2015г/, сумата от 1440лв.-ваучери за храна,
за периода 01.04.2013-01.06.2015г., и
сумата от 744 лв.- съставляваща стойността на
полагаща се безплатна храна, за периода 01.06.2015-19.02.2016г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на ИМ; претендира се и
заплащането на лихва за забава, в размер на 303,92лв- върху главницата от
1440лв.-, дължима за периода 01.05.2013-27.05.2016г.; сумата от 209,45лв. лихва
за забава, върху главницата от 590лв., за
периода 01.05.2013-27.05.2016г; и
сумата от 226,63лв-лихва за забава, върху главницата от 744лв., дължима за периода
01.05.2013-27.05.2016г.
Ответникът
„ИНЖСТРОЙ” ЕООД, гр. Плевен, в срока за отговор, чрез юрк. Кр. К., изразява
становище, за недопустимост, евентуално-за неоснователност на исковете. Твърди
се, че работодателят, по силата на КТД, осигурява годишна рентна застраховка, а
не заплаща такава, поради което така предявеният иск е недопустим, тъй като не
е налице пасивна процесуална легитимация. По отношение на иска за заплащане на
ваучери за храна, се посочва, че ваучерите за храна представляват допълнително
възнаграждение в натура, а не са парични средства, поради което работникът не
може да претендира тяхната парична равностойност. По отношение на иска за
заплащане на безплатна храна по реда на
чл.26, вр. чл.27, ал.2 от КТД, се посочва, че
за ищеца не се е породило право
на такава безплатна храна, тъй като това право принадлежи на две категории
работници, сред които ищеца не попада. Посочва се, че списъкът с работници,
на които се полага безплатна храна се
определя от работодателя с писмена заповед. Посочва се, че ищецът не е работил
при специфични условия на труд. Посочва се също, че тази храна се предоставя в
натура, а не като парична равностойност. По отношение на претенцията за лихва
също се твърди че е неоснователна. Твърди се, че ответника няма изплатена покана, поради което
същият не е изпаднал в забава.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото, с определение №5084/14.12.2016г., съдът е постановил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, факта, че страните са се
намирали в трудовоправни отношения, въз основа на сключен трудов договор, за периода 04.06.2007-19.02.2016г.
По делото, с протоколно
определение от 18.01.2017г., съдът е приел направеното изменение на исковите
претенции, както следва: искът с правно основание чл.59 от КТ, вр. чл.25, ал.1
от КТД, за заплащане на сумата от 590лв- годишна рентна застраховка, е приет
за разглеждане, за периода
01.05.2013-01.06.2015г./ намален е периодът на претенцията с един
месец/. Искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащането на лихва за забава, върху главницата от 590лв.,
е приет за сумата от 136,86лв., за същия
период. Искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на
лихва за забава върху главницата от 744лв-
неполучена безплатна храна, е приет за сумата от 49,40лв., за периода 01.07.2015-27.05.2016г, като за разликата
до първоначално предявеният размер от
226,63лв., за периода 01.05.2013-27.05.2016г, производството по делото е
прекратено, поради оттегляне на иска. Определението е влязло в сила.
По иска с правно основание чл.59
от КТ, вр. чл.25, ал.1 от КТД.
Видно от приложеният по делото
КТД от 26.03.2013г, се установява, че е уговорено-в чл. 25, работодателят-
„ИНЖСТРОЙ” ЕООД, гр. Плевен, осигурява за своя сметка на всички членове на
синдиката и присъединилите се работници и служители към КТД на дружеството,
годишна рентна застраховка, която се изплаща ежемесечно, в предвиденият от
Закона максимален необлагаем размер- 60 лв.- за 2013 година. Видно от съдържанието
на КТД от 30.05.2014г, в чл.25, ал.1, се установява уговорка с идентично съдържание, като също е
посочен размер от 60лв-за 2014година.
По делото няма представени нарочни писмени
доказателства, че ищецът е член на
Синдикална организация КТ „Подкрепа”, като индиция за това са удържаните суми
за членски внос, по представените фишове
л. 51-л.65 вкл. От страна на ответника
обаче няма оспорване по този въпрос, поради което съдът приема този факт за
установен, и в този смисъл- КТД от 2013г. и от 2014г., има действия спрямо
ищеца, на основание чл.5, предл. 2 от КТД.
По делото също не е представен и сключен договор за
застраховка със ЗАД ”БУЛСТРАД Живот”, съобразно твърденията в ИМ, действащ към
процесният период, от който да се
установят по безспорен начин правата и задълженията на страните по него, в т.ч.
и правата на третите ползващи се лица. По делото е изслушана и приета ССЕ, от
заключението по която се установява следното: на ищеца С., за 2013г., 2014г. и
2015г., от страна на застрахователното дружество „БУЛСТРАД”АД, са изплатени
общо сумите от 1440лв.- рентна застраховка, като сумите са дадени от ВЛ в
табличен вид. Общо за периода ВЛ е
установило, че неизплатената сума- като рентна застраховка,е
в размер на 590лв.-за периода 01.05.2013-01.06.2015г. В с.з. ВЛ посочва, че
сумите са превеждани от застрахователя на ищеца. Посочва също, че при сключен
такъв договор, сумите се превеждат от работодателя на застрахователя, който ги
изплаща на третото ползващо се лице-
работника. В този смисъл, съдът приема, че между ответника- работодател и трето
неучастващо по делото лице- в качеството му на застраховател-ЗАД „БУЛСТРАД
ЖИВОТ”, е имало сключен договор за групова застраховка, по който, от страна на
застрахователя, има частично изпълнение- изплащането на сумата от общо 1440
лв.- в полза на бенефициентът- ищец М.С., за процесния период. Доказателства в
тази насока са представени от самият ищец. Възможността за сключването на групова застраховка „Живот”, е уредена в
чл.441, ал.1 от КЗ, като съобразно нормата на ал.2, на същият член, в случаите,
когато работодател сключва групова застраховка, застраховани лица са неговите
служители и/или работници, чиито живот, здраве, телесна цялост и
работоспособност са предмет на застраховката. Когато работодател сключва за
своя сметка застраховка на свои работници и/или служители в тяхна полза или в
полза на техните наследници, съгласието на работниците и служителите за
сключването, изменението и прекратяването на застраховката не се изисква. В този
случай обаче, задължено лице се явява застрахователя, а не работодателя- застраховащ. Поради изложеното,
съдът намира, че ответникът по делото- в качеството му на работодател, няма
пасивна легитимация по предявеният иск- за заплащане на сумата от 590лв- рентна застраховка, за
посоченият период, като елемент от трудовото възнаграждение на ищеца, както се
твърди в ИМ. В този смисъл, предявеният
на това основание иск, се явява неоснователен, а не недопустим, както се твърди
в отговора на ИМ, доколкото това е въпрос по същество на спора. Клаузата по
чл.25, ал.1 от КТД- за 2013 и за
На основание гореизложеното, предявеният иск,
за заплащане на сумата от 590лв.,- за
периода 01.05.2013-01.06.2015г.- съставляваща годишна рентна застраховка,
дължима от работодателя на основание чл. 25, ал.1 от КТД за 2013 и за 2014г, е неоснователен. С оглед изхода на
главният иск, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и предявеният
акцесорен иск, за заплащане на лихва за
забава, в размер на 136,86лв., за периода 01.05.2013-27.05.2016г.
По
иска с правно основание чл.269, ал.2, от КТ, вр. чл.25, ал.2 от КТД /за 2013г.
и 2014г/.
Както бе посочено по- горе, съдът
приема, че КТД от 2013г. и от 2014г.,
има действия спрямо ищеца, на основание чл.5, предл. 2 от КТД. Видно от нормата
на чл.25, ал.2 от КТД от 2013 година и от 2014година, работодателят осигурява
за своя сметка, на всички членове на
синдиката и на присъединилите се работници и служители, към КТД, ваучери
за храна, в максималният предвиден от закона необлагаем размер от 60лв-и
за двете години. Съобразно твърденията в
ИМ, на ищеца С. не са изплащани, респ. осигурявани изобщо такива ваучери за
храна, за процесния период, за които се
твъди, че са на обща стойност 1440лв. Видно от заключението по ССЕ, се
установява, че за процесният период- при действието на двата КТД, на ищеца С.
не са давани ваучери за храна, като същите са на стойност 1440лв. В с.з. ВЛ
посочва, че в случая, ваучерите за храна
не са начислявани във ведомостите на
работната заплата, както и не са раздавани срещу подпис и не е налице книга за
това; посочва,че за посочените ваучери за храна няма никакви данни.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Съобразно нормата на чл.269, ал.2 от КТ, допълнителни
трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това
е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в
трудовия договор. Безспорно е в случая, че в КТД от 2013г. и от 204г., е
предвидено такова допълнително трудово възнаграждение в натура- под формата на
ваучери за храна. Безспорно по делото се установи, че такива ваучери не са начислявани съм ТВ на ищеца,
както и не са давани срещу подпис /на
ръка/. Съдът намира, че това допълнително възнаграждение-уговорено в размер на
60лв/месечно, е част от дължимото трудово възнаграждение и съставлява доход за
работника. /в т.см. решение № 216/09.06.2011г, по гр.д.№ 718/2010г. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Поради това, съдът счита, че при недаване на ваучерите-в натура, следва да се
изплати тяхната парична равностойност. Съдът намира, че изложените в отговора на ИМ възражения за
недължимост на претендираната сума- като парична равностойност, са изцяло
неоснователни.
На основание гореизложеното, съдът
намира,че предявеният иск по чл.269,
ал.2 от КТ, вр. чл.25, ал.2 от КТД , е основателен и следва да бъде уважен.
Следва, като основателен да бъде уважени и предявеният иск за заплащане на лихва за
забава върху сумата от 1440лв- главница, - или сумата от 303,92лв., за
периода 01.05.2013г. -27.05.2016г/
датата на ИМ/, изчислена с натрупване. Съдът
намира, че ответникът е изпаднал в
забава от посочената дата -01.05.2013г., с оглед датата на сключване на КТД-
26.03.2013г.-в сила от 01.04.2013г., съответно с трудовото възнаграждение
за м. април 2013г, е следвало да бъде
начислен ваучер за храна, респ.- да е даден срещу подпис през м.април 2013г. Съдът
намира, че в случая ответникът е изпаднал
в забава и без покана, считано от м. май
2013г. –арг. чл. 245, ал.2 от КТ.
По иска с правно основание чл.59 от КТ,
вр. чл. 27, ал.2 от ОКТД.
С ИМ, ищецът претендира и заплащане на сумата
от 744 лв., съставляваща стойността на
полагаща се безплатна храна, за периода 01.06.2015-19.02.2016г., дължима
на основание чл. 27, ал.2 от ОКТД от 17.02.2015г. Съдът приема за установен
факта, че след изтичане на КТД от
30.05.2014г. /същият е влязъл в сила на 01.06.2014г. и е за срок от една
година/, не е сключван друг КТД. Изрично в чл.6, ал.2 от същия е посочено,
че ОКТД действа в предприятия, където
няма сключени КТД. Съобразно нормата на чл.27, ал.1 от ОКТД, работодателят, на
основа на оценка на риска, след
споразумение със синдикатите и комитета по условия на труд, и писмено
съгласуване със службата по трудова медицина, с писмена заповед определя
работниците и служителите, които имат право на безплатна храна и/или добавки
към нея. В ал. 2 се посочва, че стойността на
безплатната храна е в размер не по- малък от 4лв./ за всеки отработен
ден. В ал.3 от същия член е посочено, че стойността на тонизиращите и
ободряващи напитки, са в размер на 1 лв. на смяна, а в ал.4 е записано, че
безплатната храна и /или добавките към нея, се получават от работниците само за
дните, когато работят при условията, даващи им право на това.
По делото, от заключението по ССЕ, безспорно
се установи, че на ищеца С. не са
начислявани суми за безплатна храна, за периода 01.06.2015-19.02.2016г.- общо
186 работни дни, на стойност 744лв.
По делото обаче няма ангажирани никакви доказателства,
че ищецът С. е работил при условия на
труд, даващи му право на такава безплатна храна, а още по- малко за
всичките 186 работни дни, за процесния период. От представеният по делото
трудов договор от 04.06.2007г., се установява,
че М.С. е работил на длъжността „заместник –началник Асфалтобаза”, като
с допълнително споразумение от 27.02.2015г, същият е назначен на длъжността „
инженер- енергетик”. От представената по делото заповед за прекратяване на
трудовия договор на ищеца, се установява, че
към дата 19.02.2016г, същият е заемал длъжността „ инженер- енергетик”.
Съобразно нормата на чл. 285, ал.1 от КТ, на работниците и служителите, които
работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда,
работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. Тази
безплатна храна има целево предназначение и се получава само в натура от
работника, който има право на такава; същата не
съставлява доход, не е част от трудовото възнаграждение и не се присъжда
нейната парична равностойност /арг.
решение № 254/02.08.2013г по гр.д.№ 1086/2012г на ВКС, постановено по
реда на чл.290 от ГПК/.
На основание гореизложеното, съдът намира,
че предявеният иск за заплащане на паричната равностойност на безплатна храна,
по реда на чл. 27, ал.2 от ОКТД от 17.02.2015г., е изцяло неоснователен. Като неоснователен
следва да се отхвърли и предявеният
акцесорен иск за заплащане на лихва за
забава, в размер на 49,40лв., за периода
01.07.2015-27.05.2016г.
Следва, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът да бъде осъден да заплати на ответника, разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от
исковете и съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК; същият е предявен
на процесуалният представител на ищеца,
който не е заявил възражения. Следва в полза на ответника да бъдат присъдени
направени разноски в размер на 214,24лв- юрк. възнаграждение. Следва да се
отбележи, че към датата на приключване
на съдебното дирене-26.01.2017г.,
изменението на чл.78, ал.7 от ГПК.- ДВ бр-8/24.01.2017г, не е влязъл в сила. В
полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани разноски, доколкото няма направени такива.
Следва, отв. ИНЖСТРОЙ ЕООД, да
бъде осъден, да заплати в полза на ПлРС, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 107,60лв-
държавна такса върху уважените искове.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от М.Д.С., ЕГН **********,***, против „ИНЖСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от ***- заедно, със седалище и адрес на управление гр***, иск с правно основание чл.59 от КТ,
вр. чл.25, ал.1 от КТД, за
заплащане на сумата от 590лв., съставляваща неполучена рентна
застраховка, за периода 01.05.2013-01.06.2015г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на ИМ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от
М.Д.С., ЕГН **********,***, против „ИНЖСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от ***- заедно, със седалище и адрес на управление гр***, иск с правно основание 86, ал.1 от ЗЗД,
за заплащане на сумата от 136,86лв.-съставляваща лихва за забава,
върху главницата от 590лв., за периода 01.05.2013-27.05.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от
М.Д.С., ЕГН **********,***, против „ИНЖСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от ***- заедно, със седалище и адрес на управление гр***, иск с правно основание
чл.59 от КТ, вр. чл. 27, ал.2 от ОКТД, за заплащане на сумата от 744лв., съставляваща
неполучена безплатна предпазна храна, за периода 01.06.2015-19.02.2016г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от
М.Д.С., ЕГН **********,***, против „ИНЖСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от ***- заедно, със седалище и адрес на управление гр***, иск с правно основание 86, ал.1 от ЗЗД,
за заплащане на сумата от 49,40лв., съставляваща лихва за забава,
върху главницата от 744лв., за периода 01.07.2015-27.05.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.269,
ал.2, от КТ, вр. чл.25, ал.2 от КТД /за 2013г. и 2014г/, „ИНЖСТРОЙ” ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от ***- заедно, със седалище и адрес на
управление гр. *** ДА ЗАПЛАТИ НА М.Д.С., ЕГН
**********,***, сумата от 1440лв.,
съставляваща стойността на неполучени ваучери за храна, за периода
01.04.2013-01.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на
ИМ-27.05.2016г, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, „ИНЖСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от ***- заедно, със седалище и адрес на управление гр***, ДА ЗАПЛАТИ НА М.Д.С., ЕГН **********,***,
сумата от 303,92лв.- лихва
за забава, върху главницата от 1440лв., за
периода 01.05.2013-27.05.2016г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, М.Д.С., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ИНЖСТРОЙ”
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от ***- заедно, със седалище и адрес на
управление гр. *** сумата от 214,24лв.-разноски
по делото .
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „ИНЖСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
***- заедно, със седалище и адрес на управление гр. *** ДА ЗАПЛАТИ ПО сметка на
ПлРС, сумата от 107,60лв- държавна
такса върху уважените искове.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: