Р Е Ш Е Н И Е
№ 260377
гр. Русе,
26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 7-ми гр. състав в открито съдебно заседание
на дванадесети април две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при
участието на секретаря ВАСИЛЕНА ЖЕКОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5355 по описа на РРС за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от Г.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. П.Н. *** против Средно училище „...“, с адрес: гр.
Русе, ж.к. „...“1, ул. „...“ № 1, представлявано от Директора К.И., с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр.
с чл. 225, ал. 1 от КТ, както следва:
1. Иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № 847/09.09.2020 г., издадена
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, прел. 2 от КТ. Ищцата твърди, че с ответника
са били в трудово правоотношение, по което е заемала длъжността „Психолог
училищен”, съгласно трудов договор №
292/07.09.2004 г. Твърди извършеното уволнение да е незаконосъобразно поради
обстоятелството, че не е спазена процедурата, предвидена в действащия КТД –
браншово и за училището - при извършване на преструктуриране и съкращения да се
предостави на синдикатите писмена информация и да се иска предварително
съгласие; не са спазени изискванията на КТД да се разработят критерии за
подбор, за което да е информирал социалните си партньори; не е извършен подбор
по реда на чл. 329 КТ; няма решение за съкращаване на длъжността, заемана от
ищцата; не е налице реално съкращаване на щата при ответника; счита, че
заповедта не е мотивирана и не ставало ясно за ищцата, кое налага нейното
съкращение.
2.
Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „Психолог училищен”.
3. Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата от 12440,04 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението за период от 6 месеца по 2073,34 лв. месечно брутно трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба. Претендира и разноските по делото.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощника адв. П.И., с който дава становище за
допустимост, но неоснователност на исковете. Твърди, че исковата молба е
депозирана извън двумесечния срок по чл. 358 ал. 2 от КТ, поради което исковете
са погасени по давност. Не спори, че между страните е съществувало ТПО, че
ищцата е заемала посочената длъжност и с оспорената заповед ТПО е прекратено на
посоченото в нея основание, а именно чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ. Твърди, че
уволнението е законосъобразно и е налице реално съкращаване на щата, извършено
от компетентния орган Директора на училището, въз основа на доклад от
01.09.2020 г. за изпълнение на бюджета и извършена промяна в щатното разписание
на училището в сила от 08.09.2020 г. Оспорва да е налице предпоставката по чл.
333, ал. 3 на КТ а именно работодателят да е бил длъжен да вземе предварително
съгласие на синдикалната организация за уволнението на ищцата. Посочва се, че
съгл. чл. 11 т. 5 от КТД се предвиждало вземане на становище, а не на съгласие
при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което неспазването му не
можело да доведе до незаконност на уволнението съгл. чл. 344 от КТ. Коментира
се разликата между мнение и съгласие в тази връзка, вкл. се излагат аргументи
за значението на “мнението” съгласно училищния КТД, както и че в значението му
не е вложен смисъла на “съгласие”. Независимо от това твърди, че Директорът е
отправил искане до председателите на двете синдикални организации и секретарят
на КТ Подкрепа е дала съгласие на 08.09.2020 г., а председателят е бил в
отпуск. Посочва, че след извършен анализ и проверка от РУО е констатирано, че
функциите, които изпълнява ищцата са в значително по нисък обем от необходимите
за уплътняване 8-часа ежедневна заетост, като основната дейност по оказване на
подкрепа на учениците се осъществява от педагогическия съветник. Счита, че не е
налице задължение за извършване на подбор, тъй като длъжността е единствена. Ето
защо се твърди уволнението да е законно, поради което освен главния иск за
отмяна на уволнението неоснователни се явявали и акцесорните
такива за възстановяване на предишната работа и присъждане на обезщетение за
оставане без работа след уволнението. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
По възражението на ответника, че исковата молба е
подадена извън срока по чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ, съдът е допуснал и изслушал съдебно-графологична експертиза, от заключението на която
се установи, че датата на пощенското клеймо е от 09.11.2020 г. и същата е в
срок, като се зачита правилото на чл. 62 ал. 2 от ГПК. Разпоредбата на чл. 125
от ГПК се отнася към процесуалните действия, които съдът извършва по чл. 126 и
сл. от ГПК във връзка с предявените искове, като в случай на конкуренция по чл.
126 ГПК между искова молба, подадена направо в съда, и искова молба с по-ранна
дата на пощенското клеймо, фактически постъпила в съда след първата, се
разрешава в полза на втората искова молба съобразно с пощенското клеймо.
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е
необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника, и че същото е прекратено с посочената заповед.
Безспорно между страните е, че между тях е
съществувало трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността
„Психолог училищен”, което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.
2 от КТ.
В тежест на ответника е да докаже че в негова полза е
възникнало потестативното право да прекрати
правоотношението с ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ: че
съкращението е: 1) реално – т.е. премахва се съответната трудова функция,
заемана от уволнения, 2) извършено е по съответния ред – от компетентен орган,
3) е налице към момента на уволнението – извършено преди или едновременно с
уволнението и 4) подборът не е бил задължителен тъй като е съкратена
единствената длъжност с тази трудова функция. Ирелевантно
към спора относно незаконосъобразността на уволнението са съображенията на
работодателя за вземане на решение за съкращение в щата – съгласно трайната
съдебна практика мотивите на работодателя за съкращаване в щата са мотиви по
целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол.
За да е налице действително съкращение, следва да е
отпаднала или съществено намаляла трудовата функция или да е разпределена между
други лица. Трудовите функции на ищцата са дефинирани в представената с исковата
молба длъжностна характеристика. Основните функции са свързани с психологическа
подкрепа на учениците в образователния процес в училищна среда. Изпълняваните
реално функции от ищцата са посочени в представения с исковата молба отговор от
РУО от 15.10.2020 г., от който се установява, че по повод на нейна жалба е
извършена проверка от експерти на РУО, които са констатирали, че за учебната
2016/2017 г. ищцата е оказвала подкрепа на 10 ученика със специални
образователни потребности /СОП/ и 16 ученика по заявено желание на родителите.
За учебната 2017/2018 г. в дневниците, които ищцата следва да води задължително
е отразено за оказана психологическа подкрепа на общо 30 ученика, без да е
посочено в какво се изразява подкрепата. За учебната 2018/2019 г. и 2019/2020
г. дневниците, които ищцата следва да води задължително и които са й
предоставени не са предадени при прекратяване на трудовия договор и не са
открити в училището, поради което не може по тях да се констатира през тези две
години какви дейности е извършвала ищцата. При общ брой на учениците в
училището 1500 деца и при 35 от тях със СОП, безспорно е установено, че
психологическа подкрепа е оказвана само на 10 деца със СОП и 16 деца по желание
през 2016/2017 учебна година, а за последните две учебни години няма никакви
данни за осъществявана дейност от ищцата. В констативния протокол от проверка,
осъществена от експерти на РУО № КМД-03-224/15.10.2020 г. е установено, че за
учебната 2019/2020 г. в училището се обучават 34 деца със СОП, като ищцата не е
осъществявала дейности по психологическа подкрепа на тези деца или на голяма
част от тях. Основно дейността свързана с работа с деца със СОП или деца, които
имат нужда от подкрепа е оказвал педагогическият съветник.
Не се опровергават данните от представените писмени
доказателства, а се потвърждават със заключението на вещото лице по приетата
педагогическа експертиза, съгласно която за 2018/2019 г. и за 2019/2020 г.,
поради липса на дневниците за дейности е взела под внимание плановете за
допълнителна подкрепа на учениците със СОП, от които става ясно, че от 33
ученици на ресурсно подпомагане през 2018/2019 учебна година, тя е
осъществявала дейности с 14 ученици, а през 2019/2020 г. учебна година с 8
ученици от общо 33 ученици със СОП. По време на проверката са представени
становища до директора на СУ „...“ Русе за ученици с проблемно поведение,
изразяващо се в агресивни прояви и необходимостта на тези деца да се оказва
психологическа подкрепа, но не са налични доказателства за осъществяване на
дейности с тях от ищцата. Вещото лице в заключение сочи, че осъществените от
ищцата дейности са недостатъчни за формиране на 6-часова дневна заетост, по
минималната норма, като останалите 2 часа до 8 –часа са за самоподготовка.
От събраните по делото писмени доказателства и
заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза се
установи наличието на реално съкращение на длъжността, заемана от ищцата,
извършено от компетентния за това орган – Директора на училището. Промяната в
щатното разписание е извършена от 08.09.20 г., т.е. преди уволнението, след
изготвени доклади със задълбочен анализ на потребностите от специалисти,
възможности за уплътняване на работното време на всяка длъжност и финансова
обезпеченост на щатните длъжности.
Вещото лице сочи, че реалното съкращаване на щата в СУ
„...“ е с 5 бройки, от които 3 педагогически персонал и 2 непедагогически.
Завява, че новоназначените бройки след прекратяване на трудовото правоотношение
на ищцата от 09.09.2020 г. са в рамките на щата в
сила от 08.09.2020 г. На пенсионна възраст е назначен само един учител по
биология, за каквато длъжност не притежава квалификация ищцата и не е могло да
й се предложи.
В случая работодателят не е извършил подбор, тъй като
длъжността, която е съкратена е единствена и в този случай няма задължение за
подбор.
Не се установява и твърдяното от ищцата нарушение на
нормите на действащите КТД, като следва да се отбележи, че по делото липсват
представени доказателства, ищцата да е член на синдикална организация. Съдът
следва да изложи, че съгласно чл. 12 т. 5 от КТД сключен в училището, при
прекратяване на трудови договори на служители, членове на синдикални
организации, работодателя получава предварително мнение. Съгласно установената
практика на ВКС предварителното мнение е различно от предварителното съгласие,
регламентирано в чл. 333 ал. 4 от КТ. Съгласието има императивен характер и е съставомерен елемент на прекратяване на трудовия договор,
докато мнението има консултативен характер и не влияе върху законосъобразността
на акта за прекратяване на трудовия договор. За изчерпателност следва да се
отбележи, че преди да бъде прекратен трудовият договор на ищцата Директорът е
отправил искане до председателите на двете синдикални организации в училището.
С писмени резолюции от 08.09.2020 г. е дадено съгласие от Председателя на СО на
КНСБ на СБУ при СУ „...“ г-н Б.Б.и г-жа В.Х.Б.,
секретар на СО към КТ „Подкрепа“ при СУ“...“, /л.64/, тъй като в този период
Председателят г-жа Б.Р.е била временно нетрудоспособна, видно от представения
по делото болничен лист/л.133/ и приложеното /л.119/ уведомително писмо, че към
нея не е било отправяно искане. В КТД няма регламентация за начина на
уведомяване на синдикалните организации, поради което уведомяването съдът
приема за редовно.
Установява се от представената справка от НАП, че след
уволнението ищцата не е започнала работа при друг работодател. Видно от
заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза,
последното БТВ на ищеца, база за изчисляване на обезщетенията по ТПО, в т. число
и по чл. 225 от КТ възлиза на 2073,34 лева, за м. март 2020 г., а
размерът на обезщетението на ищцата за оставане без работа за периода от 09.09.2020 г. до 09.03.2021 г. за 6 месеца възлиза на
12 440,04 лв.
Въз основа на дотук изложеното съдът намира, че
уволнението е извършено от лице, носител на работодателската власт, като
неоснователни са доводите на ищеца, че заповедта няма необходимите реквизити.
За да е формално редовна заповедта, респ. предизвестието за прекратяване на ТПО
на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ следва да се
изпише с цифри основанието за уволнение като текст от КТ и с думи
съответстващото му в действителност фактическо основание за прекратяване на
ТПО. По възраженията за незаконност на уволнението поради неспазване на
предвидените в КТД процедури, съдът намира същите за неоснователни. Съгл. чл.
333 от КТ с предварителна закрила при уволнение се ползват само лицата,
посочени в тази разпоредба, в изрично уредените в нея случаи. В чл. 333, ал. 4
от КТ е уредено, че когато това е предвидено в колективния трудов договор,
работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата
или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на
съответния синдикален орган в предприятието. Тази разпоредба визира даване на
съгласие, а не на становище, тъй като при липса на съгласие уволнението е
незаконно, тъй като представлява задължително необходимо условие, за да се
прекрати ТПО законосъобразно. В случая терминът „мнение” е различен от
„съгласие” и представлява единствено даване на мнение, с което работодателят би
могъл, но не е длъжен да се съобрази. В случая, видно от чл. 12 т. 5 от КТД е
предвидено даване на мнение, а не на съгласие, следователно в КТД не е
предвидена закрилата по ал. 4 на чл. 333 от КТ. Невземането на мнението на
синдикалния орган представлява неизпълнение на поето с КТД задължение, за което
работодателят отговаря по предвидения в КТД ред, но не може да обоснове
незаконност на уволнението. Това е така, тъй като хипотезите на предварителна
закрила при уволнение са изчерпателно уредени в закона и разширяването им по
договорен път е недопустимо. Действително възможно е страните да уговорят
допълнителни условия в КТД, но неизпълнението им може да обуслови носене на
отговорност пред синдикалните органи, но не и незаконност на уволнението. Ето
защо доколкото даването на мнение не представлява закрила по чл. 344, ал. 4 от КТ, то липсата на такова не е основание за незаконност на уволнението. По
същите съображения неизпълнението на останалите задължения, поети от
работодателя с КТД не може да доведе до незаконност на уволнението.
Ето защо съдът приема процедурата по уволнението на
ищцата да е спазена, дори и да се приеме, че уведомяването е нередовно.
Безспорно е доказано по делото, реалното съкращаване на щата. За да е налице
фактическият състав на уволнението на това основание това е достатъчно, като
ирелевантно е имало ли е възможност да й се предложи друга работа. Така
въведените доп. задължения с КТД, както бе обсъдено, представляват задължения
на работодателя извън фактическия състав на уволнителното основание по чл. 328,
ал. 1, т. 3 от КТ.
Ето защо съдът приема, че съкращаването на щата е
налице, следователно уволнението на ищцата е законно. Предвид това, че се касае
за единствена щатна бройка, подбор не е било задължително да бъде извършван.
По така изложените съображения искът по чл. 344, ал.
1, т. 3 от КТ следва да се отхвърли.
Поради акцесорния характер на исковете по чл. 344, ал.
1, т. 2 и 3 от КТ, те също следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора ответната страна има право на
присъждане на разноските по делото. Същите са претендирани, като се доказват
извършени такива в размер на 610 лева – платено адв.
възнаграждение, и 150 лева депозит за вещо лице. Предвид отхвърлянето на
исковете тези разноски следва да се възложат в тежест на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр.
с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските за държавна такса и за съдебно-графологична експертиза и съдебно-икономическа
експертиза от бюджета на съда не следва да се възлагат на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от
Г.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, против Средно
училище „...“, с адрес: гр. Русе, ж.к. „...“1, ул. „...“ № 1, представлявано от
Директора К.И., с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, както следва:
1. Иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № 847/09.09.2020 г., издадена
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, прел. 2 от КТ. 2. Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Психолог училищен”.
3. Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата от 12440,04 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението за период от 6 месеца по 2073,34 лв. месечно брутно трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Средно училище „...“, с адрес: гр. Русе, ж.к. „...“1,
ул. „...“ № 1, представлявано от Директора К.И. сумата от 760 лева (седемстотин
и шестдесет лева) – направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
постановяването му 26.04.2021 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/