М О
Т И В И
към присъда,
постановена по н.о.х.д. № 173/2014 г. по описа на
Софийския окръжен съд
Т.В.Т., роден на *** ***, българин, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, със средно специално образование,
женен, неосъждан, пенсионер, с ЕГН: ********** е предаден на съд по обвинение
за престъпление по чл. 115 НК, за това че на 06.06.2012 г. в сграда, находяща
се в бившия стопански двор на МТС /машинно-тракторно стопанство/ към ТКЗС с. Д.,
община П., обл. С., умишлено е умъртвил другиго – М. Б. Г.в с ЕГН: **********.
Майката на жертвата - П.Б.П. *** /удостоверение
за родствени връзки – л. 6, том VI
от ДП/, е конституирана по реда на чл. 76 НПК
като частен обвинител в съдебното производство.
В съдебното производство е допуснат за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от П.Б.П. срещу подсъдимия, за сумата в
размер на 300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания от смъртта на сина й М. Б. Г., претендирани ведно
със законната лихва от деня на увредата – 06.06.2012 г. и до окончателното
плащане. По реда на чл. 84 НПК П.Б.П. е конституирана като граждански ищец в
процеса.
Представителят на С.о.п. поддържа обвинението срещу
подсъдимия от фактическа и правна страна така, както е предявено с обвинителния
акт. Поддържа, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства
установяват предявената в обвинителния акт фактическа обстановка.
Прокурорът поддържа, че по делото са налице
доказателства, които несъмнено установяват и налагат единствения извод от
фактическа страна, че именно подсъдимият е умъртвил жертвата по начина и при
обстоятелствата, описани в обвинителния акт. В подкрепа на обвинителната теза
за авторството на подсъдимия на инкриминираното деяние прокурорът сочи най-напред
наличието на мотив у подсъдимия за извършването му, а именно съществуващо неразбирателство
в семейството на убития, който често нахоквал съпругата си – сестра на
подсъдимия, - двамата непрекъснато се карали и разделяли, което ядосало
подсъдимия. На следващо място се сочи наличието на капсулни микроследи от
изстрел, открити върху ръцете на подсъдимия, които, според прокурора, са с
решаващо доказателствено значение в подкрепа на обвинителната теза, че именно подсъдимият е извършител на деянието и липсата
на алиби у подсъдимия за времето, през което е било извършено убийството /без
да се твърди точен час на извършването му/.
Прокурорът предлага на подсъдимия да се наложи наказание
лишаване от свобода в минималния размер на предвиденото, като се отчете чистото
му съдебно минало като смекчаващо обстоятелство.
По гражданския иск прокурорът взема становище да се
уважи изцяло в предявения размер.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци –
адв. М. М. - поддържа обвинението за авторството на подсъдимия на деянието, което
счита за доказано изцяло и по несъмнен начин, макар и от косвени доказателства.
Освен поддържания от държавното обвинение мотив за извършване на деянието,
повереникът развива съждения за наличие и на друг мотив у подсъдимия, а именно
финансово облагодетелстване от смъртта на жертвата. В тази насока повереникът
се позовава на данни, че подсъдимият често се оплаквал от липса на пари, финансовото
положение на семейството му било затруднено и от заема, който единият от
синовете му трябвало да изплаща, а жертвата бил човек, разполагащ с пари и
имущество. В подкрепа на тези доводи се сочи, че веднага след смъртта на
жертвата съпругата на убития със съдействието на своя брат – подсъдимият - са
предприели разпродаване на имуществото на жертвата.
Повереникът намира още за недостоверни, опровергани от
доказателствата по делото, излагайки и подробни съображения за това, обясненията
на подсъдимия, с които последният се домогва да установи и обясни наличието на
капсулни микроследи от изстрел по ръцете си с присъствието си на
местопроизшествието по време на извършвания оглед. В тази насока повереникът поддържа
тезата, че установените капсулни микроследи от изстрел по ръцете на подсъдимия,
са оставени именно от изстрела, с който подсъдимият е умъртвил жертвата и в
конкретния случай не са били привнесени по вторичен път, като се позовава и на
заключението на в.л. М.в.
На следващо място повереникът поддържа довод за висока
степен на обществена опасност на деянието като основание за налагане на наказание
в максималния размер на предвиденото. По гражданския иск счита, че същият следва
да се уважи изцяло в предявения размер.
Защитникът на подсъдимия - адв. Р. Г. – моли неговият
подзащитен да бъде оправдан изцяло по повдигнатото обвинение поради недоказаност
на авторството му на това престъпление. Счита, че обвинението страда от
съществен доказателствен дефицит, намерил проявление още във фактическата част
на обвинителния акт, където липсва описание с необходимата конкретизация на
времето и начина на извършване на деянието, средствата, послужили за
извършването му и точния час на настъпването на смъртта на жертвата.
Защитата поддържа от фактическа страна, че при
съществуващите данни по делото следва да се приеме и то в най-неблагоприятния
за подсъдимия вариант, че смъртта на жертвата е настъпила около 12 ч. в
полунощ, когато подсъдимият е бил у дома си в гр. Е., заедно със своето
семейство и не би могъл да извърши убийството.
В подкрепа на защитната теза се сочи още, че по делото
е установено единствено наличието на две капсулни микроследи от изстрел по
ръцете на подсъдимия, но не е установено върху коя от ръцете или и по двете
ръце; не е установено също така и точно върху коя част от ръката или ръцете му
са били открити сочените микроследи, което пък от своя страна не изключва
версията тези следи да са оставени по ръцете на подсъдимия впоследствие, когато
той и свид. Иванка Тодорова събрали стъклата от счупения прозорец на
местопроизшествието, а това обстоятелство, според защитата, не е опровергано.
Защитата се позовава и на липсата на данни за точния
час на изземване на ацетонови обтривки от ръцете на подсъдимия, станали обект
на изследване от ФХЕ, извършена от в.л. М., а това обстоятелство се явява
съществено според защитата, тъй като капсулните микроследи от изстрел могат да
се установят, пак според същата експертиза, до 10-12 ч. след оставянето им в
най-неблагоприятния за подсъдимия вариант, а при съществуващите по делото данни
за часа на настъпването на смъртта на жертвата /около 12 ч. в полунощ/ и
вероятният час на изземване на ацетоновите обтривки от ръцете на подсъдимия /следобеда
на 06.06.2012 г., т.е. повече от 12 часа след убийството/, подсъдимият не би
могъл да бъде уличен като извършител на деянието, тъй като тези следи, ако са били
оставени в действителност от произведен от подсъдимия изстрел, причинил смъртта
на жертвата, обективно не биха могли да се запазят докъм момента на изземването
им. Тези обстоятелства, според защитата, логично потвърждават версията на
подсъдимия, че е възможно двете капсулни микроследи от изстрел да са попаднали
върху ръцете му при събирането на стъклата от счупения при изстрела прозорец на
местопроизшествието. В тази връзка защитата определя като недостоверни,
опровергани от други данни по делото, показанията на двамата полицейски
служители, които твърдят, че подсъдимият е отведен в полицейското управление в
гр. П. около 12,30 ч.-13,00 ч. през деня, докато е протичал огледа на
местопроизшествието.
Защитата счита, че изводи за авторството на подсъдимия
на деянието не могат да се правят от неговата реплика, цитирана в обвинителния
акт: „Разбих семейството си.“, която според защитата е обяснима с момента на
привличането му като обвиняем за убийство и задържането му за срок от 72 часа.
Защитата намира за несъстоятелна и тезата относно
сочения от обвинението мотив у подсъдимия за извършване на деянието, тъй като
такава теза почива единствено на предположение.
Подсъдимият Т.Т. поддържа доводите на защитника си,
отрича да е извършител на деянието.
Съдът, след като обсъди събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателствени материали във връзка с доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Т.В.Т. е роден на *** ***, има средно
специално образование, неосъждан е и е пенсионер. Женен е за свид. Б. Г. Т.,
двамата имат две деца – синовете им В. Т. В. и Г. Т. В., които също са женени и
имат деца.
Подсъдимият живее заедно със съпругата си Б. Г. Т. в
двуетажна къща на ул. „Л.“ № .в гр. Е., обл. С., където живеят още и свид. Д. Т.
И. – майка на съпругата на подсъдимия, – и семейството на големия му син В. –
съпругата му Л. М. К. и седемгодишната им дъщеря. Свид. Д. Т. И. обитава стая
на първия етаж от къщата, а втория етаж се обитава съвместно от подсъдимия,
съпругата му и семейството на сина му В.. Вторият етаж от къщата се състои от
три стаи – две спални и кухня с трапезария, като подсъдимият и съпругата му
ползват едната спалня, а другата се ползва от сина им В. и снаха им Л.. Седемгодишната
дъщеря на В. и Л. обикновено спяла в спалнята при баба си и дядо си, към които била
силно привързана. Семейството на малкия син Г. Т. В. и съпругата му Н. Д. /към
момента двамата са разведени, но живеят заедно/ живее в апартамент, находящ се
в жилищен блок на същата улица, срещу къщата на подсъдимия. Подсъдимият и съпругата
му живеели в общо домакинство със семейството на сина им В., а семейството на
малкия им син Г. живеело отделно, но обичайно всички се хранели заедно в къщата
на подсъдимия.
Къщата на подсъдимия е с голям двор с пристройки –
лятна кухня, гараж и складово помещение. Има два самостоятелни входа – единият
се намира откъм входната врата на двора и води към двата етажа на къщата,
свързани с вътрешно стълбище, а от другия се влиза в стаята на свид. Д. Т. И. и
от нейната стая има достъп до вътрешността на къщата, съответно и до втория
етаж.
Подсъдимият управлява л.а. „А. .“, бял на цвят, който
държал в градинката пред блока, в който живеело семейството на сина му Г.,
срещу къщата.
Подсъдимият е пенсионер и към момента на инкриминираните
събития е получавал пенсия в размер на 360 лв., изплащал е кредит с месечна
вноска в размер на 210 лв. /обясненията на подсъдимия и показанията на
свид. Божидарка Г. Тодорова/. През 2012 г. – 2013 г. синът му - свид. В.
Т. В. направил ремонт на друг имот с жилищна сграда, находящ се в гр. Е..
Ремонтът се състоял в измазване на стени на сградата и обзавеждане. Всички
дейности по този ремонт били окончателно завършени докъм м. октомври 2013 г. /показанията на свид. Владимир
Т. В./. Към онзи момент свид. В. Т. В. е работил
в рудник „Е.“, гр. Е. с месечно трудово възнаграждение в размер между 1 300 –
1 500 лева, като изплащал кредит в размер на 40 000 лв. с месечна
вноска от около 700 лв., удържана от работната му заплата /показанията
на свид. Владимир Т. В./. Към онзи момент
неговата съпруга Л. М. К. също е работила и е получавала доходи от работна
заплата.
Подсъдимият употребява алкохол умерено, от време на
време, обичайно при сбирки по различни семейни поводи, без да злоупотребява.
Подсъдимият и синовете му В. и Г. не притежават законно огнестрелно оръжие и не
се водят на отчет в служба „К.“ при РУП Е. /справка – л. 82, том VI от ДП/.
Жертвата М. Б. Г. бил на 50 години към момента на
смъртта си. Той притежавал имот в покрайнините на с. Д., обл. С.а,
представляващ бившия стопански двор на МТС /машинно-тракторно стопанство/ към
ТКЗС с. Д., община П., заедно с постройките в него. Площта на имота е малко над
6 дка /показанията на свидетелите Ив. В. Тодорова, Ив. Б. Иванова/. Една от тези постройки на нивото на терена той
пригодил за живеене и от около две години преди инкриминираните събития живеел
там. От около 13 години М. Б. Г. живеел на съпружески начала със сестрата на
подсъдимия – свид. И. В. Тодорова, с която имат дете – свид. П. М. Б., който
бил на 11 години към момента на инкриминираните събития. В делничните дни
майката и детето живеели в апартамент в гр. Е., където детето ходело на
училище, а през почивните и празнични дни, и през ваканциите оставали при
бащата в с. Д.. През деня свид. И. В. Т. помагала на мъжа си в работата му, а
вечер се прибирала в гр. Е. при детето и обичайно между 21.30 ч. и 22,00 ч.
разговаряли по телефона с М.. Тя пътувала ежедневно до с. Д., като сутрин първо
се отбивала при майка си в с. Л., обл. С., а след това с мотопед /скутер/ се
придвижвала до с. .Д
Разстоянието от гр. Е. до с. Л. е 6 км /5,96 км/ и се изминава с
автомобил за 7 мин., а от с. Л. до с. Д.о – около 12 км /12,13 км/ и се изминава
с автомобил за 12 мин. /справка Пътна карта на България/.
Жертвата М. Б. Г. бил известен и с името „М. Б.“. Основната
му дейност била свързана със закупуване, обикновено на търг, на стари машини –
камиони, джипове, селскостопанска техника и др., които поправял и препродавал
или предавал за скрап в случай, че не подлежат на ремонт. Във времето при него
работили различни хора, вкл. свид. Ц. Ва. Г. в последните пет години, които
разглобявали и сглобявали машини. В работата си жертвата основно бил подпомаган
от съпругата си - свид. И. В. Т., която също се занимавала с разглобяване на
машини, подреждане на части, отделяне на други за скрап и се справяла добре с тази
работа. М. обикновено сам ръководел и организирал делата си, не позволявал на
съпругата си да се намесва в решенията му, свързани с работата му /показанията
на свид. Цв. В. Георгиев/.
Към м. юни 2012 г. от работниците останал само свидетелят
Ц. В. Г. и затова от около седмица преди 05.06.2012 г. подсъдимият също започнал
да ходи в стопанския двор, за да помага на зет си. М. Б. Г. споделил пред
сестра си /свид. И.Б. Ив./, че не е
доволен от работата на подсъдимия, но му било неудобно да го изгони, тъй като
той /подсъдимият/ имал нужда от пари и затова го взел на работа, за да „изкара
някой лев“ /показанията на свид. Иванка Б. Иванова/.
В дейността си М. Б. Г. нямал партньори, работел сам.
Имал добро финансово състояние, при него идвали различни хора по повод
дейността му, давал е пари на заем на много хора. За дадените от него пари на
заем на различни лица той не държал в течение своите близки, вкл. съпругата си, сина си и майка си, които не
знаят на кой колко пари е давал и дали са му били върнати. Бизнес делата на М.
вървели добре, той не е споделял да има проблеми по повод бизнеса си и по делото
липсват такива данни /показанията на свидетелите Ив. Б. Иванова, Ив. В.
Тодорова, П. Борисов, П. Б. П., Илия Стефанов/.
Синът му П. М. Б. познавал добре дейността на баща си.
Последният го водел със себе си на различни търгове, показвал му как се
разглобяват машините. Двамата били силно привързани един към друг и редовно
разговаряли по телефон, когато не били заедно.
Отношенията между М. и съпругата му били добри,
нормални /показанията на Ив. Б. И., Ив. В. Т., П. М. Б.в, Цв. В. Г.в, Р.
Р.в, И. М. Х./. Не се карали, но не се разбирали добре по някои въпроси. Майката на жертвата - свид. П.
Б. П. – била обидена от липса на уважение от страна на снаха й към нея, докато
живеели заедно. Понякога между М. и съпругата му възниквали конфликти, но до
тежки скандали с побои не се е стигало /показанията на свидетелите Пламен
М. Борисов, П. Б. П./. Жертвата не се е държал
лошо със съпругата си, а и тя не се е оплаквала от него /показанията на свидетеля
Цветан В. Георгиев/. В течение на съвместния им
живот се е случвало да се скарат и свид. И. Т. да не ходи в с. Д., а след това
отново се събирали. Около месец преди
инкриминирания случай, в периода 06.05.2012 г. до 19.05.2012 г. М. и съпругата
му били скарани и затова тя не ходила в с. Д.. Причината за това скарване била,
че на 05.05.2012 г., вместо да отиде в с. Д.о, където имало много работа в
стопанския двор, И. останала с детето при майка си и се прибрала при мъжа си на
другия ден късно следобед.
Отношенията между сестрата и майката на жертвата от
една страна и неговата съпруга – от друга, не били особено добри, което най-вече
се изразявало в проявявано неуважение от страна на свид. И. Т. към майката и
сестрата на жертвата. Въпреки това те общували помежду си, събирали се на
семейни тържества /показанията на Ив. Б. И., Д. В. И., П. Б. П./.
Двете семейства – на жертвата и на съпругата му – били
в добри отношения, не често, но се събирали на тържества. На тези сбирки се е
случвало подсъдимият да споделя, че парите не му достигат и затова е трябвало
да работи допълнително, като е работил и като шофьор на линейка в гр. Е. /показанията
на свид. Ив. Б. И.а, Д.л В. И., П. Б. П./.
Между жертвата и подсъдимия също не е имало конфликти,
отношенията им били добри /показанията на свидетелите Цв. В. Ге.в, Ив.
В. Т.а, Ив. Б. И., П. Б. П./.
Подсъдимият и сестра му също били в добри отношения, без
да са били изключително близки. Когато имали възможност двамата се срещали и
впоследствие след инцидента отношенията им също се запазили добри. Преди
инцидента подсъдимият не се е оплаквал пред сестра си, че няма пари. Свид. И.
В. Т. не се е оплаквала пред брат си от съпруга си или от негово лошо отношение
към нея /показанията на свид. И. В. Т./. Майка
им – свид. П. И. В. - живее сама в с. Л., община Е. и е с влошено здраве. След
овдовяването й подсъдимият и сестра му се грижели за нея, често я посещавали.
Свид. И. В. Т. сутрин, преди да отиде в с. Д.о, обикновено се отбивала при
майка си, за да я види. Баща им приживе бил ловец и притежавал ловна пушка
марка „ИЖ“, 12-ти калибър, регистрирана по надлежния ред. Той държал различни
видове патрони за пушка, гилзи, пълначка за патрони, кутия с барут, тапи за
ловни патрони в дървен сандък, заключен с катинар. След смъртта му неговите
близки уведомили органите на полицията за наличието на пушката, която по молба
на М. Б. Г. била прехвърлена на негов дългогодишен приятел – свид. Н. С. Х.в,
който имал разрешително за носене на оръжие. Уговорката между М. Б. Г. и свид. Н.
С. Х. била, когато синът на М. порасне и стане ловец, свид. Х. да му прехвърли отново пушката на
дядо му. Сандъкът с боеприпасите останал в къщата в с. Л. под едно легло.
Седмица преди смъртта на М. Б. Г. подсъдимият започнал
да работи при него. Всяка сутрин около 8,30 ч. пристигал в с. Д. при зет си,
помагал му в работата до около 17,00 ч. – 18,00 ч. и се прибирал в гр.
Етрополе. По това време при М. работел и свид. Ц. В. Г.в.
На 05.06.2012 г. свид. Ц. В. Г. не отишъл на работа,
тъй като предния ден М. го изгонил понеже бил употребил алкохол. Същия ден /05.06.2012
г./, около 8,30 ч. в стопанския двор в с. Д. пристигнал подсъдимият и тъй като
били само тримата – той, М. Г. и И. Т., - не могли да извършват обичайната
дейност. Тримата се заели да преместят под навеса в двора една каруца, като при
това преместване М. си наранил десния крак, под коляното. Свид. Т. направила компрес и го превързала.
Подсъдимият му предложил да го закара в болница, но той отказал и му казал да
си върви, тъй като не могат нищо да работят. Около 11,00 ч. подсъдимият си
тръгнал, отишъл при майка си в с. Л., където останал и работил в градината до
около 17,00 ч. и след това се прибрал в дома си в гр. Е.. /показанията
на свид. Ив. Т.а и обясненията на подс. Т. Т./.
Вечерта /на 05.06.2012 г./ подсъдимият споделил пред
домашните си, че през деня зет му М. е наранил крака си. По-късно цялото
семейство седнало да вечеря на двора, като не присъствал единствено В..
Последният бил на работа втора смяна в рудника, като от втора смяна се прибирал
със служебен автобус, който тръгва в 23,20 ч. от рудника и пристига в гр. Е. в
23,45 ч. След като приключила с вечерята си, свид. Д. Т. се прибрала в стаята
си и си легнала, погледала телевизия и заспала. Към 22,00 ч. – 22,30 ч. свид. Л.
М. К. взела дъщеря си и я отвела на втория етаж, за да я приготви за сън. След
малко се качили подсъдимият и съпругата му и двамата си легнали в своята спалня
заедно с внучката си /дъщерята на сина им В. и на снаха им Л./. Свид. Л. К. също
легнала да спи. На двора останали свид. Г. Т. В. и съпругата му Н. П. Д., които
разговаряли със съседите през оградата от мрежа. В 23,50 ч. от работа се
прибрал свид. В. Т. В., поздравил брат си Г. и снаха си Н., които били все още
на двора, качил се на втория етаж, надникнал в спалнята на родителите си, за да
нагледа дъщеря си и видял, че и тримата спят, след което вечерял и си легнал в
другата спалня при съпругата си. Г. и Н. поседели до по-късно навън и около
12,30 ч. /показанията на свид. Н. П. Д.: „…около 1 часа без нещо…“;
показанията на свид. Григор Т. В.: „…към 12 часа и нещо…“/ се прибрали в апартамента си, като свид. Н. П. Д. си
легнала към 2,00 ч. след полунощ /на 06.06.2012 г./.
На сутринта /на 06.06.2012 г./ свид. Б.а Т. станала
към 6,00 ч., тогава станал и подсъдимият. Към 6,30 ч. станала и свид. Л. К. и
преди да тръгне за работа към 7,20 ч., събудила съпруга си, за да заведе дъщеря
им на детска градина. Когато свид. Л. К. станала, всички били вкъщи, вкл. и
подсъдимият. Към 7,20 ч. станал и свид. Вл. В., който завел дъщеря си в
детската градина. Към 6,00 ч. станали и свидетелите Г. В. и Н. Т. и заедно със
семейни приятели тръгнали към гр. В.Т.. Никой от посочените свидетели не е чул
и не е видял подсъдимият да излиза от дома си през нощта на 05 срещу 06 юни 2012 г. /показанията
на свидетелите Г. Т. В., Н. П. Д., В. Т. В., Л. М. К., Б. Г. Т. и Д. Т. И./.
През деня на 05.06.2012 г. М. Б. Г. ходил до гр. Л.,
за да огледа трактор, който възнамерявал да закупи, отбил се при свой приятел -
свид. Кр. И. и към 17,30 ч. се прибрал в с. Д.о, в стопанския двор. Там все още
била свид. И. Т.. Към този момент той не бил употребил алкохол /показанията
на свид. Ив. Т., свид. Кр. И./.
След като М. се прибрал, свид. И. Т. си тръгнала със
скутера, като се отбила при майка си в с. Л., там оставила скутера и след това
се прибрала с автобус в гр. Етрополе. /показанията на свид. Ив. Т./.
Към 18,30 ч. – 19,00 ч. същата вечер М. Б. Г. отишъл
при майка си в с. Д., където заварил и сестра си – свид. И. Б. И.. Пред тях
споделил, че през деня съпругата му и брат й изпуснали каруца и тя наранила
крака му, като ги нарекъл „онези боклуци“. Останал в дома на майка си докъм
19,30 ч. и си тръгнал, като казал, че се прибира в стопанския двор /показанията
на свид. Ив. Б. И. и свид. П. Б. П./.
Вечерта /на 05.06.2012 г./ около 21,50 ч., както
обичайно правили, М. разговарял със сина си П. по телефона, после и със свид.
Ив. Т. и си пожелали лека нощ. /показанията на свид. Ив. Т. и свид. П.
М. Б./.
След 22,00 ч., но преди полунощ М. Б. Г. легнал да спи
на леглото в стаята си. Заспал, лягайки на лявата си страна със свита в лакътя
лява ръка, поставена под главата, като главата му била към прозореца. Това не
била обичайната му поза за спане, обикновено спял с глава към стената, а
краката – към прозореца /показанията на свид. Ив. Т./. Тази нощ обаче легнал с главата към прозореца,
най-вероятно поради болката в десния крак. Към този момент той бил в състояние
на алкохолно опиване в лека степен.
В този отрязък от време – след 22,00 ч. и до полунощ
/24,00 ч. на 05.06.2012 г. или 00,00 ч. на 06.06.2012 г./ неустановено по
делото лице проникнало в стопанския двор и през стъклото на прозореца на
стаята, в която спял М. Б. Г.в, от разстояние не по-голямо от 1 метър /от стъклото/ произвело
един изстрел с пушка /неустановена по делото/, снарядена с боеприпас 12 калибър
/ловен патрон/, насочен към главата на М. Б. Г., с който причинил смъртта му /СМЕ
– л.л. 11, 12, том V от
ДП/, след което напуснал местопроизшествието.
На 06.06.2012 г. сутринта свид. И. Т., както
обикновено, изпратила сина си на училище и с автобуса, който тръгва в 07,15 ч.
от гр. Е., отишла в с. Л. при майка си. Там пристигнала към 07,30 ч. Майка й не
се чувствала добре. Свид. И. Т. й премерила кръвното налягане, установила, че е
повишено. Обадила се на брат си по телефона - 07,49 ч. /от
съдебно-технически експертизи, приети в хода на съдебното следствие/ - и двамата се
уговорили той да отиде при майка им и да я изчака, докато тя отиде до с. Д.,
след това да се върне в с. Л. и тогава двамата да я закарат в болница. След
като говорила с брат си, свид. И. Т. с мотопеда си се придвижила до с. Д.. Подсъдимият
отишъл с колата си в с. Л. при майка си. /показанията на свид. Ив. Т.,
свид. Б. Т., обяснения на подсъдимия/
В с. Д. свид. Ив. Т. пристигнала малко след 08,00 ч. На
място не заварила нищо необичайно - голямата двукрила, метална порта на двора била
заключена, а малката входна врата била отворена. Влязла в постройката, която обитавал М., през двойната метална
врата, която се затваря отвътре с резе, но резето може да се повдигне и отвън и
да се отвори вратата. Тогава резето не било затворено. Оставила торбичката с
покупките, която носела, в коридора и влязла в стаята, където видяла тялото на съпруга
си, неподвижно, с две рани на рамото. По пода имало стъкла. Извикала го, но той
не отговорил. В това време иззвънял телефона му, тя го вдигнала, но никой не й
отговорил насреща. Захвърлила телефона, отново приближила тялото на съпруга си,
побутнала го, забелязала, че кърви, разбрала, че е мъртъв, хвърлила се върху
тялото и започнала да вика за помощ. Обадила се на сестрата на мъжа си – свид.
И. Б. И., след това на брат си, казала им да идват, че М. е мъртъв. Позвънила и
на тел. 112 и уведомила за случая /показанията на свид. Ив. Т., свид.
Ив. И. и свид. Н. П./.
Сигнала за произшествието постъпил през тел.112 в РУП
– П. в 08,20 ч. и бил приет от дежурния полицай Р. Б. /докладна записка
– л. 21, том I от ДП/. От ОДЧ – РУП П. незабавно били уведомени свидетелите И.
И. Т. и П.Д.И. - полицейски служители от РУП – П., които се насочили към
местопроизшествието.
Междувременно
там отишла сестрата на жертвата – свид. И. Б. И., придружена от своя колежка –
свид. Н.П., където двете заварили само свид. И. В. Т.а. Свид. И. И. се
приближила до трупа на брат си, докосвала го, бутала го, викала го по име, но
той не реагирал /показанията на свид. Ив. И. и свид. Н. П./.
Към 08,30 ч. на мястото на произшествието пристигнал
свид. Д. В. И. – съпруг на свид. И. Б. И..
След тях, около 08,40 ч., на мястото на произшествието
пристигнали полицейските служители от РУП-П. – свидетелите И. И. Т. и П.Д.И.,
които запазили местопроизшествието, като го оградили с полицейски ленти и
ограничили достъпа до постройката и помещенията вътре, където бил трупа на
жертвата. Двамата останали на местопроизшествието и изчакали пристигането на
разследващ полицай от ОДМВР– гр. С..
Сигнала за настъпилото произшествие постъпил в ЦСМП- С.
обл., филиал П. в 08,19 ч., откъдето незабавно бил изпратен екип с линейка,
който тръгнал от ФСМП – П. към местопроизшествието в 08,35 ч. и пристигнал там
в 09,00 ч. /виж заверено копие от журнал на ФСМП-П., приложен по делото/. В екипа от ФСМП – П. била свид. В.Т. – медицински
фелдшер и шофьор на линейката – свид. И.А.П.. Свид. Т. констатирала смъртта на
жертвата и двамата със свид. И. Ат. П. се върнали обратно във ФСМП – П. в 09,25
ч.
Междувременно, около 08,50 ч. – 09,00 ч. на мястото на
произшествието пристигнал и подсъдимият (виж съдебно-техническите експертизи,
приети в хода на съдебното следствие: от местоположението на клетките на
съответния мобилен оператор, регистрирали входящи и изходящи обаждания от
мобилния телефон, ползван от подсъдимият, се вижда, че във времето между 08,52
ч. - 09,01 ч. на 06.06.2012 г. той е бил в района на с. Л.и с. Д. /в 08,52 ч., в 08,53 ч. и в 09,01 ч. има
обаждания от мобилния телефон на подсъдимия, регистрирани от клетка NOVAL 18901 на оператора В.,
която покрива селата Л. и Д.о – л. 271 от д., разпит на в.л. Х. в с.з. от
22.04.2012 г./), който изказал съболезнования на сестра си, прегърнал
я и се ръкували.
На мястото на произшествието пристигнала дежурна
оперативна група от ОДМВР – С., в която били включени свидетелите Б. Т., Г. К.
и К. Г., и разследващ полицай. В 11,10 ч. започнал огледа на
местопроизшествието, продължил до 18,15 ч. В рамките на извършения оглед на
местопроизшествието е извършен и оглед на трупа на М. Б. Г. от съдебен лекар
при КСМД-гр. С. – И. Б.. Огледът на трупа приключил към 12,00 ч., когато бил
уведомен ФСМП – П. за изпращане на линейка за превозване на трупа в КСМД - гр.
С. за аутопсия и извършване на съдебномедицинска експертиза. Линейката за
извозване на трупа пристигнала на местопроизшествието в 12,25 ч. и в 12,35 ч.,
след като трупа бил натоварен, отпътувала към гр. София. Трупът е постъпил в
КСМД - гр. С. в 14,30 ч. /виж заверено копие от журнал на ФСМП – П., фиш
на същия филиал за извозване на труп и писмо изх. № 398/10.06.2016 г. на УМБАЛ
„А.а“ – ЕАД, КСМД, приложени по делото/.
След като
приключил огледа на помещенията от едноетажната постройка, обитавана от
жертвата, където бил открит трупа, свид. И. Т. с помощта на подсъдимия и свид.
Д. В. И. разчистили стаята – почистили стъклата от счупения прозорец, изнесли
дюшеците и завивките от леглата и ги сложили в лек автомобил в двора на
стопанството. Подсъдимият събрал с ръце стъкла от счупения прозорец, паднали по
повърхността на шкафче /бюро - според обясненията на подсъдимия/, върху което бил поставен телевизора, и ги изхвърлил
в кофа /показанията на свид. И. В. Т.и обясненията на подсъдимия/.
Междувременно подсъдимият ходил по молба на свид. Д. И.
до гр. Я.а, за да закупи лекарства за майката на жертвата, ходил и до с. В.е,
за да вземе вуйчото на свид. И. Б. И.а.
Подсъдимият останал на местопроизшествието докъм 16,00
– 16,30 ч., когато заедно със свид. И. В. Т. отишли до гр. Е., за да съобщят за
смъртта на М. Б. Г. на сина му П.. Подсъдимият се върнал на местопроизшествието
към 17,00 ч. и след 17,00 ч. бил отведен в РУП П., където от двете му ръце и от
косата му са иззети ацетонови отривки /протокол за изземване на образци
за сравнително изследване от 06.06.2012 г. – л. 110, том V от ДП/.
Тогава подсъдимият предал доброволно на разследващите органи дрехите, с които
бил облечен – копринена мъжка риза с къси ръкави, шарена в зелено и сиво; синьо
шушляково долнище на анцуг; чифт гумени обувки с ремъчки /галоши/ и чифт шарени
вълнени чорапи /протокол за доброволно предаване от 06.06.2012 г. – л.
112, том V от ДП/. Вероятно по същото време на 06.06.2012 г. /в
протоколите за изземване на образци за сравнително изследване и доброволно
предаване на л.л. 110, 112, 114 и 115, том V от ДП не е отразен часа на извършване на съответните действия/ са иззети ацетонови отривки от двете ръце и от косата
на свид. Ц. В. Г. и последният доброволно е предал на разследващите органи
дрехите, с които е бил облечен и обувките, с които е бил обут /протокол
за изземване на образци за сравнително изследване от 06.06.2012 г. – л. 114,
том V от ДП, протокол
за доброволно предаване от 06.06.2012 г. – л. 115, том V от ДП/.
Фактическият извод относно времето, по което са били
иззети ацетоновите обтривки от ръцете на подсъдимия, доколкото това
обстоятелство не е отразено в съставения протокол за изземване на образци за
сравнително изследване от 06.06.2012 г. /л. 110, том V от ДП/,
а е съществено за правилната оценка на доказателствата, се обосновава от
данните, събрани от допълнителната съдебнотехническа експертиза, извършена в
хода на съдебното следствие /л.л. 271, 272 от д./, които сочат, че за времето от 09,01 ч. до 16,08 ч. на 06.06.2012 г.
подсъдимият е провел разговори по мобилния си телефон с № **********, както
следва: в 09,01 ч., 09,49 ч., 09,51 ч., 11,11 ч., 11,38 ч., 13,32 ч., 14,12 ч.
– като първият от посочените разговори е регистриран от клетка 18901 NOVAL на мобилния оператор В.с обхват с. Л. и с. Д., а
всички останали разговори са регистрирани от клетка на мобилния оператор В. №
55002 – Я., с която абонатът, с местонахождение в с. Д., в зависимост от
местоположението си в селото, може да се свърже /виж разпита на в.л. Х.
в с.з. от 22.04.2016 г./, и след това е
осъществен разговор, проведен в 17,57 ч., който е регистриран от клетка № 19031
– П. на мобилния оператор В.; следващият разговор е проведен в 21,18 ч.,
регистриран от клетка 18083 /N./, след това в
23,17 ч. – регистриран от клетка № 18082 /N./. Анализът на посочените данни сочи недвусмислено,
че във времето от 09,00 ч. и докъм 17,00 ч. на 06.06.2012 г. подсъдимият се е
намирал в района на с. Д., и едва след 17,00 ч., в какъвто смисъл са и неговите
обяснения, косвено подкрепени от показанията на свид. И. Т., е бил отведен в
полицейското управление в гр. П.ц, където са били иззети ацетонови отривки от
ръцете му.
На 20.07.2012 г. в 10,10 ч. подсъдимият е бил задържан
за срок от 24 часа - до 08,30 ч. на 21.07.2012 г. - на основание чл. 63, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР във връзка с престъпление по чл. 115 НК със заповед рег. №
1266/20.07.2012 г. на инспектор при ОДМВР – С. /л.л. 65, том XI от ДП/. На 21.07.2012 г. в 08,30 ч. отново е задържан на
същото основание за времето до 09,30 ч. на същия ден /заповед – л. 70, том
XI от ДП/. Същият ден – 21.07.2012 г. - в 09,35 ч. той е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 115 НК, извършен е и
разпит на обвиняемия, който е приключил в 11,25 ч. /л.л. 44- 48, том IV от ДП/. По-късно същия
ден обвиняемият е бил конвоиран от свид.
К. Г. от сградата на ОДМВР – С.-Ме. институт на МВР до сградата на следствения
арест гр. С., ул. „Г. М. Д.“ № 42 /заповед за конвоиране на лице – л.
67, том IV от ДП/. Тогава свид. К. Г. го чул да казва: „Разбих си
семейството.“.
На 06.06.2012 г., във времето от 11,10 ч. до 18,15 ч.
е извършен оглед на местопроизшествието /протокол за оглед и фотоалбум -
л.л. 27-33, л.л.
46 - 59, том І от ДП/, който установява с необходимата пълнота и всестранност
обстановката на местопроизшествието, свързана с местонахождението му,
характеристиките на имота и постройките в него, собственост на жертвата,
обстановката в помещението, където е открит трупа, в останалите помещения и
постройки в имота и около тях, местоположението на трупа и други данни, свързани
с обстоятелствата, при които е било извършено деянието, с което е причинена
смъртта на М. Б. Г.. Данните, установени при огледа на местопроизшествието и
иззетите веществени доказателства, ще бъдат обсъдени по-нататък в изложението,
при обосноваването на съответните фактически констатации, възприети от съда и
изложени по-горе в мотивите.
По делото е приета съдебномедицинска експертиза на
труп /СМЕ – л.л.4 и 5, том V от ДП/ и съдебномедицинска
експертиза, извършена и с участието на експерт при БНТЛ при ОДМВР С. /СМЕ
– л.л. 11, 12, том V от
ДП/, които установяват вида и характера на
телесните увреждания, причинени на жертвата и механизма на причиняването им,
както и причините за смъртта на жертвата:
1. При огледа и аутопсията на трупа на жертвата обективно
са установени следните наранявания:
- осем огнестрелни наранявания по главата, гърба и
левия горен крайник, от които едно сляпо завършващо нараняване на главата с
раневи канал през главния мозък, две сляпо завършващи огнестрелни наранявания в
областта на гърба вдясно с раневи канали, завършващи в областта на дясната
лопатка, четири огнестрелни наранявания на лявата предмишница, от които три
транзиторни и едно сляпо завършващо, и едно транзиторно огнестрелно нараняване
на меките тъкани на лявата предмишница;
- Охлузване с повърхностна разкъсноконтузна рана с
дължина 2,5 см
в средата на меките черепни обвивки, челно-теменно;
2. Смъртта на жертвата е настъпила от огнестрелно
нараняване на главата, разрушило главния мозък, като е настъпила бързо и е била
неизбежна;
3. Констатираните осем огнестрелни наранявания се
дължат на един изстрел, произведен с гладкоцевно оръжие 12-ти калибър;
Установената
разкъсноконтузна рана е причинена от действието на твърди, тъпи предмети и в
конкретния случай се дължи на удара от пластмасовата тапа на ловния патрон /намерена
върху завивката на леглото, върху което е открит трупа при огледа на
местопроизшествието/, която е следвала сачмения
сноп;
4. В момента на произвеждане на изстрела жертвата е
бил в позата, в която е установен трупа при огледа на местопроизшествието и е
спял. Този фактически извод се обосновава от локализацията и групираността на
входните огнестрелни наранявания, както и от направленията на раневите канали
от една страна и разположението на послесмъртните трупни петна по лявата
странична повърхност на тялото, което е дало основание на експертите да приемат,
че в момента на произвеждане на изстрела пострадалият е бил легнал на лявата си
страна със свита в лакътя лява ръка, поставена под главата. Образуваното по
този начин поле, в което са попаднали проектилите при изстрела е с диаметър 35 см. Констатираното
охлузване и рана на меките черепни обвивки и на лявата предмишница, получени от
действието на пластмасовия концентратор /тапа/ на ловния патрон, могат да се
получат единствено при описаното по-горе положение на тялото и ръката на
пострадалия като при спящ човек;
5. Голямата по площ разсейка на сачмите и по-слабо
изразеното поразяващо действие на концентратора се обяснява с обстоятелството,
че е стреляно през стъкло;
6. Морфологията на нараняванията и направлението на
раневите канали, и при описаната поза на тялото по време на произвеждане на
изстрела, дават основание да се определи мястото на стрелеца - зад и леко вляво
от пострадалия;
7. Огнестрелното нараняване във вида, в който е
установено при аутопсията, не може по никакъв начин да бъде причинено със
собствена ръка на пострадалия;
8. В момента на настъпването на смъртта жертвата се е
намирала в лека степен на алкохолно опиване, установено от доказаното
количество алкохол в кръвта, иззета от трупа – 0,6 на хиляда /СХЕ – л.
7, том V от ДП/.
В изследваната проба кръв от трупа на жертвата не се
доказва наличие на други летливи и редуциращи вещества (метанол, ацетон) /СХЕ –
л. 7, том V от ДП/.
9. Съществуващите признаци на смъртта и тяхната
изразеност към момента на огледа на трупа на местопроизшествието, както и при
аутопсията на трупа, определят приблизителна давност на смъртта от около 12-16
ч. към момента на огледа на трупа на местопроизшествието /СМЕ – л.л. 11,
12, том V от ДП и
уточнението в този смисъл, направено при разпита на вещо лице д-р Т. в хода на
съдебното следствие/.
Тук възниква дискутираният от страните въпрос кога
точно е извършен огледа на трупа в рамките на огледа на местопроизшествието –
обстоятелство от особено съществено значение за правилното изясняване на
обстоятелствата по делото и конкретно за изясняването на времето на настъпване
на смъртта, т.е. на извършване на деянието, - тъй като в съставения протокол за
оглед на местопроизшествието /л.л. 27-37, том I от ДП/,
който несъмнено доказва и извършването на оглед на трупа на жертвата на
местопроизшествието, не е отразен часа, в който е извършен огледа на трупа и
часа на приключването му. По делото обаче са събрани други данни от писмени
доказателствени източници, които достатъчно убедително и точно установяват
часа, в който е приключил огледа на трупа на местопроизшествието и които са
напълно достатъчни да обосноват фактическите констатации, изложени по-горе,
касаещи тези обстоятелства.
От представеното заверено копие от журнала от
06.06.2012 г. на Филиала за спешна медицинска помощ – гр. П. се установява часа
на повикването за извозването на труп от с. Д. до КСМД – гр. С. и това е
станало в 12,00 ч. Същият час – 12 ч. - е отбелязан и като час на отпътуване на
линейката за извозване на трупа в приложения фиш за извозване на труп. В същия
фиш са отбелязани още: часа на пристигане на линейката на място /местопроизшествието
в с. Д./ – 12,25 ч.; отпътуването на линейката с
трупа от мястото /местопроизшествието в с. Д./ към болница /КСМД гр. София/ –
12,35 ч. и пристигането й в болница /КСМД гр. С.я/ - 14,20 ч. Тези писмени данни се потвърждават и от
приложеното писмо изх. № 398/10.06.2016 г. на УМБАЛ „А.а“ – ЕАД, КСМД, където е
отбелязано, че трупът е постъпил в КСМД - гр. С. в 14,30 ч. Посочените данни се
потвърждават и от показанията на свидетелите В.Т., Ц.К. и Ат. П., от които се
установява, че повикването за извозването на трупа се прави след приключването
на огледа на трупа на местопроизшествието, което е и напълно логично, и
житейски правдоподобно. Съвкупният анализ на установените данни достатъчно
убедително установяват, че огледът на трупа на местопроизшествието е приключил
към 12,00 ч. на 06.06.2012 г., когато е бил повикан екипа от ФСМП – гр. П. за
извозване на трупа.
Определената приблизителна давност на смъртта от около
12-16 ч. към момента на огледа на трупа на местопроизшествието /СМЕ - л.л.
11, 12, том V от ДП/ и установеното време на приключване на огледа на
трупа – 12.00 ч. на 06.06.2012 г., обсъдени съвместно и с обстоятелството, че в
21,50 ч. на 05.06.2012 г. жертвата е провел телефонен разговор със сина си и
съпругата си, налагат извод от фактическа страна, че смъртта на жертвата е
настъпила във времето след 22,00 ч. на 05.06.2012 г. и до полунощ на 05.06.2012
г. срещу 06.06.2012 г. /24,00 ч. на 05.06.2012 г. или 00,00 ч. на 06.06.2012
г./.
Двете съдебномедицински експертизи дават категоричен
отговор на въпроса за механизма на настъпване на смъртта: от огнестрелно
нараняване на главата, разрушило главния мозък, както и че всички наранявания -
осемте огнестрелни наранявания и охлузването и раната на меките черепни обвивки
и на лявата предмишница - се дължат на един изстрел, произведен с гладкоцевно
оръжие 12-ти калибър.
По въпроса за механизма на произвеждане на изстрела и
оръжието, с което е произведен, се установява още и следното:
При огледа на местопроизшествието е фиксирана
обстановката в стаята, където е открит трупа. Стаята е на нивото на терена,
приземна. Вляво от вратата на помещението, на външната стена има двукрилен
прозорец на височина 0,75 м
от пода на помещението. Върху лявото крило на прозореца /считано, стоейки срещу
прозореца от вътрешната страна, в стаята/ е установена пробойна - липсваща част
от стъклопакета - с кръгловидна, леко продълговата форма, с размери 16 см/25 см
и с пукнатини на стъклото в областта около отвора. В протокола за оглед е
посочено, че прозорецът е с ширина 125 см и с височина 173 см, като по мнение на
настоящия състав последното е очевидно погрешно, тъй като тази величина
/височина на прозореца от 173 см/, предвид размерите на стаята и това, което се
вижда от фотоалбума на снимки №№ 5, 6, 11, 12, 34, е обективно неправдоподобна,
но това обстоятелство в случая няма съществено значение и ще бъде обсъдено
по-нататък. По-съществено в случая е да се отбележи, че в протокола за оглед на
местопроизшествие не се съдържат констатации за обстоятелството на каква
височина от терена се намира констатираната пробойна в лявото крило на
прозореца.
Трупът е открит върху легло, ориентиран с главата към
прозореца, като отстоянието на главата от прозореца е 173 см и от пода – 55 см.
Върху завивка /юрган/, заметната пред тялото, до
коремната област на трупа е открита и иззета тапа от ловен патрон, зеленикава
на цвят с диаметър 19 мм,
а под леглото, върху което е намерен трупа, е открита и иззета 1 бр. сачма с
диаметър около 9-10 мм.
На 07.06.2012 г. в КСМД – гр. С. е извършен оглед на
трупа /л.л. 60, 61, том I
от ДП/, при който са иззети два броя сачми,
открити при аутопсията на трупа, като едната сачма е намерена в областта на
вътрешната страна на дясното ухо, а втората – в областта на дясната лопатка.
Веществените доказателства - тапа от ловен патрон и 1
бр. сачма, иззети при огледа на местопроизшествието, и два броя сачми, открити
при аутопсията на трупа и иззети при огледа на трупа /л.л. 60, 61, том I от ДП/, са били обект на изследване на балистична експертиза /л.л.
16 – 20, том Vот ДП/, която установява, че тапата от ловен патрон и сачмата,
иззети при огледа на местопроизшествието, са били част от боеприпас – ловен
патрон 12-ти калибър и са изстреляни с оръжие /заводско или самоделно/ с
подходящия калибър. Металните обекти, иззети при огледа на трупа /л.л.
60, 61, том I от ДП/, най-вероятно също са били част /сачми/ от боеприпас,
но вида и калибъра му не могат да бъдат определени, тъй като изследваните
метални парчета са деформирани и нямат характеристики на сачма с определен
диаметър, а поради това не може да се определи и оръжието, от което са били
изстреляни.
Оръжието, с което е произведен изстрела, не е открито.
Така установените от огледа на местопроизшествието
обстоятелства, обсъдени съвкупно с данните от балистичната експертиза и п. 3 от
заключението на СМЕ на труп /л.л.
11-12, том Vот ДП/, извършена с участието на експерт по балистика, дават
основание да се приеме, че оръжието, с което е причинена смъртта на жертвата, е
12-ти калибър, снарядено с ловен патрон 12-ти калибър, съдържащ оловни сачми;
направлението на изстрела е косо, а не перпендикулярно спрямо стъклото, като е
произведен от разстояние не повече от един метър /от стъклото/; разликата във
височината на дефекта /пробойната/ на стъклопакета и нараняванията на
пострадалия определят направление на изстрела отгоре надолу от прозореца към
жертвата. Тук следва да се отбележи, че експертите, извършили СМЕ на труп, съдържаща се на л.л. 11-12, том V от
ДП, са приели, че дефектът на прозореца е на височина 173 см от терена, каквито
данни, както е посочено по-горе, всъщност няма по делото, но разликата във
височината на дефекта и нивото, на което е било тялото на жертвата – върху
леглото, с глава на височина 55
см от терена, - самият прозорец е на височина 0,75 м от терена и
пробойната в него е още по-високо /от протокола за оглед на
местопроизшествие/, е очевидна и затова допуснатата неточност от експертите не променя крайният
им извод по същество, че изстрелът е произведен с направление отгоре надолу от
прозореца към жертвата. При наличните данни по делото не може да установи точно
дистанцията, от която е произведен изстрела, тъй като е стреляно през преграда,
която силно разсейва сачмения поток; не може да се обоснове и извод за вида на
оръжието и неговата конструкция, като е възможно то да е било с къса или рязана
цев, с приклад или без приклад. При установените данни за механизма на
произвеждане на изстрела, не може да се даде отговор и на въпроса за
приблизителния ръст на стрелеца, като остава възможна вкл. и хипотезата
стрелецът да е бил стъпил върху предмет, за да се повдигне.
По делото са приети пет физикохимически експертизи,
извършени от експерта ст.н.с. д-р Г. М.. Предмет на изследването на посочените
експертизи е наличието на капсулни микроследи от изстрел по предоставените за
изследване обекти. Най-общо капсулните микроследи от изстрел са следи от
капсулния състав на патрона – обикновено това са химическите елементи Sb, Ba, Pb, Sn. Различните фирми – производители на патрони
произвеждат капсулвъзпламенители на патрони с различен състав, но обикновено
посочените четири химически елемента се срещат във всички видове капсули. В
преобладаващата си част капсулните микроследи от изстрел представляват идеални
метални микросферички с микронни размери, които по своята морфология и състав
са уникални в природата, тъй като произхождат само от възпроизведен изстрел. Основното
количество следи от изстрел се разпространява през цевта на оръжието, това е
газовият поток, който изстрелва проектила и носи основните следи от изстрела –
барутни частици /изгорели и недоизгорели/ и капсулните следи. Следите от
изстрел се разпространяват на дистанция, наречена „дистанция на близък
изстрел“, която за различните оръжия и муниции варира, но е в граници до 200 см. При изстрел с
полуавтоматично оръжие, при което има реверсивен /обратен/ поток, който
изхвърля гилзата и зарежда нов патрон, част от газовия поток се връща назад и
попада върху ръцете и дрехите на стрелящия, вкл. и капсулни следи. При ловното
оръжие, което е с неподвижен затвор, такъв реверсивен газов поток липсва или
почти липсва и затова върху ръцете на стрелящия много трудно или много малко
следи могат да се отложат, не остават следи върху дрехите на стрелящия, т.е.
при изстрел с ловно оръжие в някои случаи могат да останат капсулни микроследи
от изстрел върху ръцете на стрелящия и да не останат върху дрехите му. В
случаите при изстрел с ловно оръжие могат да останат много малко капсулни
микроследи, което може да се дължи на отражение от някаква преграда или недобро
уплътнение на самото оръжие, поради което в обратна посока могат да се
разпространят капсулни следи, но те са изключително малко. И понеже ръцете на
стрелящия са най-близо до тези части на оръжието /ловно/, върху тях могат да се
открият единични капсулни следи, а по дрехите му, тъй като тялото е по-далече,
да не се открият такива.
Поначало капсулните микроследи от изстрел, предвид
морфологията им – метални следи – не се развалят или разлагат, не са във
функция с времето и не може да се определя давност на следите. Обикновено се
задържат часове, като някои световни изследвания в тази област показват, че след
3 – 4 - 5 часа след оставянето им, практически не могат да се регистрират
капсулни микроследи от изстрел върху ръцете. Метода, ползван от в.л. М., е
по-чувствителен и в своята практика експертът е имал случаи да регистрира
капсулни микроследи от изстрел и до 10-12 часа след оставянето им, ако ръцете
не са мити или третирани по начин, който да ги е отстранил.
В.л. М. е
изследвал пробите от отривките, иззети от ръцете и косата на подсъдимия /СХЕ
– л.л. 35, 36, том V от
ДП/. При това изследване в пробата от отривките
на ръцете на подсъдимия са регистрирани две капсулни микроследи от изстрел със
състав Ba,
Sb, Pb; в пробата от отривката на косата на подсъдимия не са
регистрирани капсулни микроследи от изстрел.
Съставът на капсулните
микроследи от изстрел - Ba, Sb,
Pb, открити в пробата от отривките на ръцете на
подсъдимия съответства на състава на капсулните микроследи в пробата от
отривката на тапата /от ловен патрон/, намерена върху завивката до трупа при
огледа на местопроизшествието /СХЕ – л.л. 41, 42, том V от ДП/. Подобен капсулен състав имат и част от ловните
патрони, открити в дървен сандък в дома на майката на подсъдимия в с. Лъга и
иззети като веществени доказателства по делото /СХЕ – л.л. 48, 49, том V от ДП, протокол за
претърсване и изземване л.л. 24 – 27, фотоалбум – л.л. 32 – 38, том IV от ДП/.
В конкретния случай се установява, че изстрелът срещу
жертвата е произведен през прозорец, поради което газовият поток, който носи следите
от изстрела, вкл. капсулните микроследи, е бил екраниран от преградата
/стъклото/ и разпространението му зад нея е практически елиминирано, като
голяма част от капсулните следи са се отложили по стъклото /в.л. М.в –
разпит в с.з. от 26.06.2014 г., л. 111 от д./.
От това следва, че по простреляния биха се отложили минимални следи от
повърхността на проектила в слоя на отриване на входната рана. Докосването с
ръка на други части от трупа не би довело до вторичен пренос /полепване/ на
капсулни микроследи от изстрел, които при ръкуване с трето лице да се пренесат
третично /СХЕ – л.л. 54, 55, том V от ДП/. Изложените обстоятелства
изключват версията установените две капсулни микроследи от изстрел върху ръцете
на подсъдимия да са полепнали по ръцете му на сутринта на 06.06.2012 г. при
ръкуването му със сестра му, когато подсъдимият й е изказал своите
съболезнования, а тя преди това е докосвала трупа.
От разпита на в.л. М. се установява още, че поначало е
възможен вторичен и третичен пренос на капсулните микроследи от изстрел, а в
случая голямата част от тях са се отложили върху стъклото, така че полепналите
по стъклото капсулни микроследи при допир с ръце на стъклото биха могли да се
отложат върху ръцете /в.л. Меченов – разпит в с.з. от 26.06.2014 г., л.
111 от д./.
При извършения оглед на местопроизшествието, на пода в
помещението, където е открит трупа, са открити множество разпилени стъкълца,
като най-много имало под прозореца. От външната страна на прозореца, върху
перваза също са открити стъкълца с различна форма и размер. От пода на
помещението са иззети произволно като веществени доказателства три броя
стъкълца с различна форма и размер, които са били обект на изследване от ФЗХ /л.л.
26-27, том V от ДП/, извършена от в.л. М.. Същата експертиза е изследвала
и ризата с къс ръкав, предадена от подсъдимия. По изследваните обекти не са
регистрирани капсулни микроследи от изстрел.
Приета е морфологична експертиза, извършена от в.л. Н.
Р. /л.л. 29 – 31, том V
от ДП/, с обект на изследване - дрехите,
предадени от подсъдимия. По изследваните обекти – дрехите на подсъдимия – не е
открито наличие на микрочастици с характерните за стъкло свойства. Вещото лице
при разпита си в с.з. /л. 106 от д./ уточнява,
че предмет на изследването е наличието на микрочастици с характерни за стъкло
свойства, които винаги остават в джобовете, в гънките на дрехите дори и след
изтупването им или след прането им, и такива не са открити по дрехите на
подсъдимия.
Приета е балистична експертиза, извършена от в.л.А. П.
/л.л. 58 – 62, том V
от ДП/, с предмет на изследване: пистолет марка
„V. M.“ с № 8-011427, с пълнител и 7 бр. патрони, предаден от
сина на подсъдимия – свид. Г. Т.В. /протокол за доброволно предаване –
л. 117, том V от ДП/; пушка, иззета
при извършено претърсване в дома на подсъдимия в гр. Е., ул. „Л.“ № ., открита
зад маса в склад от лятната кухня, находяща се двора на имота /протокол
за претърсване и изземване – л.л. 5 – 8, том IV от ДП/. Експертизата
установява, че представеният за изследване от експертизата пистолет не
представлява огнестрелно оръжие; 4 бр. от патроните са халосни /шумови/, кал. 8 мм, предназначени за стрелба
с газовосигнални пистолети кал. 8
мм; 3 бр. патрони са газови с активно „CS“ вещество, кал. 8 мм, предназначени за стрелба с газовосигнални
пистолети кал. 8 мм
и са годни за стрелба с пистолета, предоставен за изследване. Предоставената за
изследване пушка е марка „С.“, модел „C.X“, сер. № 04-1С-049782-05, кал. 5,5 мм, не представлява
огнестрелно оръжие.
Върху иззетите при огледа на местопроизшествието
предпазни бушони с шина и капак не са установени годни дактилоскопни следи /дактилоскопна
експертиза – л. 67, том V
от ДП/.
Установява се, че мирисовите следи, иззети при огледа
на местопроизшествието, съответно от бетоновото покритие под прозореца на
стаята, в която е намерен трупа и от ограда в задната част на двора, не са
идентични със сравнителния мирисов материал на подсъдимия /Одорологична
експертиза – л.л. 76-78, том V
от ДП, протоколи за изземване на следи от миризми – л.л. 79, 80, том V от ДП/.
При извършения оглед на местопроизшествието,
върху маса в преддверието на стаята, в която е открит трупа, е открита угарка
от цигара „Victory“, върху която са
установени биологични следи с ДНК профил на лице от женски пол, неустановено по
делото /ДНК експертиза – л.л. 68 – 70, том V от ДП/. Изследван
е биологичен материал, оставен по табло и бушони, иззети при огледа на
местопроизшествието, като не е определен ДНК профила му /ДНК експертиза
– л.л. 68 – 70, том V
от ДП/.
Извършена е съдебно-психиатрична и психологична
експертиза за освидетелстване на психическия и психологически статус на
подсъдимия /л.л. 86 – 92, том V от ДП/, която установява, че той
е психически здрав, психичното му състояние му позволява правилно да възприема,
запаметява и възпроизвежда фактите от действителността и правилно да ги
възпроизвежда при разпит.
Установената фактическа обстановка се подкрепя от
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства: частично от обясненията на подсъдимия, от
кредитираните свидетелски показания, приетите експертизи и веществени
доказателства, подробно посочени по-горе в изложението; протоколите за
извършени действия по разследването и писмени документи, приети по реда на чл. 283 НПК и подробно описани в съдебния протокол от 22.04.2016 г., също посочени и
коментирани по-горе.
Като цяло събраните свидетелски показания кореспондират
помежду си, без съществени противоречия, кореспондират и на останалия
доказателствен материал и наред с останалите доказателствени източници,
създават достатъчно ясна и достоверна картина на събитията, протекли през
инкриминирания период от време. Констатираните несъществени противоречия касаят
детайли от събитията и са обясними с изтеклия оттогава дълъг период от време.
Съдът частично кредитира показанията на свидетелите Б.
Т. и Г.К. по съображенията, които ще изложи по-нататък.
Съдът не кредитира показанията на свид. Б. К. Б.в,
дадени пред разследващия орган в хода на ДП по протокол за разпит от 23.07.2012
г. /л. 68, том IV
от ДП/ и приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им на основанието по чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, в частта им, в която същият споделя впечатленията си, че съпругата на
жертвата през зимата се придвижвала пеша от с. Л. до с. Д., за да отиде при
мъжа си, а пък мъжът й бил богат човек, но стиснат и това будело съжаление у
хората към нея; че съпругата на жертвата не разполагала с пари, въпреки добрите
финансови възможности на мъжа си. В посочените части показанията на този
свидетел остават напълно изолирани и противоречат на всички останали
свидетелски показания за същите обстоятелства, които установяват
безпротиворечиво, че свид. Ив. В. Т.а обичайно се придвижвала с мотопед от с. Л.
до с. Д. и самата тя не споделя да е била финансово ограничавана от съпруга си
– показанията на свидетелите Ив. И., П. Б. П., Ив. Т., Цв. В. Г.в, Пл. Б..
Съдът не дава вяра и на показанията на същия свидетел в частта им, че в деня на
погребението на жертвата подсъдимият и сестра му коментирали какво ще правят с
имуществото, останало от него, тъй като свидетелят в тази част възпроизвежда
чутото от други хора, а не свои непосредствени възприятия. В останалата им част
показанията на свид. Б. кореспондират на останалите свидетелски показания и
затова съдът ги възприема като годен доказателствен източник.
По отношение на обстоятелствата към колко часа вечерта
на 05.06.2012 г. жертвата отишъл при майка си, съдът дава вяра на показанията
на свид. И. Б. И., която свързва сочения от нея час – 18,30 – 19,00 ч. с
конкретно събитие, а именно излъчването на телевизионното предаване „Сделка или
не“ и не кредитира показанията на свид. П. Б. П. за същото обстоятелства,
отчитайки намалените, с оглед на нейната възраст, способности на паметта, а и
на другата свидетелката показанията са по-конкретни и детайлни. Според майката
на жертвата, неговата съпруга не се е грижила добре за него - не му готвела, не
му прала дрехите, хранили се отделно, синът й М. подозирал, че И. краде от
парите му, като съдът не дава вяра на тези показания, поради това, че не се потвърждават
от показанията на останалите свидетели, вкл. и на свид. И.И. – сестра на убития
и остават изолирани.
Съдът дава вяра частично на обясненията на подсъдимия.
Неговите обяснения са недостоверни в частта, в която твърди, че е отишъл на
местопроизшествието сутринта на 06.06.2012 г. преди пристигането на
полицейските служители от РУП – П., като в тази част обясненията му са
опровергани от показанията на свидетелите Ив. И.а, Д. И., Н.П., Ивелин Т. и П.Д..
Не се потвърждават и обясненията му, че е участвал в натоварването на трупа на
жертвата в линейката, остават изолирани. В останалите им части обясненията на
подсъдимия следва да бъдат кредитирани, тъй като са подкрепени от други
доказателствени източници – свидетелски показания, писмени данни, посочени и
коментирани по-горе в мотивите.
Съдът изцяло възприема заключенията на извършените и
приети експертизи, коментирани подробно по-горе, тъй като дават компетентни,
пълни и обосновани от доказателствата по делото отговори на поставените задачи.
При така установената фактическа обстановка не се
доказва обвинението относно авторството на подсъдимия Т. В. Т. на
инкриминираното деяние.
Най-напред от фактическа страна се установи, че деянието,
с което е причинена смъртта на жертвата М.Б. Г., е извършено във времето след
22,00 ч. на 05.06.2012 г. и до полунощ на 05.06.2012 г. срещу 06.06.2012 г.
/24,00 ч. на 05.06.2012 г. или 00,00 ч. на 06.06.2012 г./, като
доказателствата, обосновали този фактически извод на съда, са посочени и
анализирани по-горе в изложението.
Същевременно от показанията на свидетелите Г.р Т. В., Н.
П. Д., В. Т. В., Л. М. К.а, Б. Г. Т. и До. Т. И. се установява, че подсъдимият
през цялата вечер на 05.06.2012 г. и през нощта на 05.06.2012 г. срещу
06.06.2012 г., вкл. и на сутринта на 06.06.2012 г., е бил у дома си, заедно със
семейството си, като след 22,00 ч. – 22,30 ч. на 05.06.2012 г. е легнал да спи,
заедно със съпругата си и внучката си. Показанията на свид. В. Т. В. изрично
установяват, че към 24,00 ч., в полунощ на 05.06.2012 г. срещу 06.06.2012 г., подсъдимият
е спял в спалнята си, в дома си, на едно легло със съпругата си и внучката си.
Посочените данни налагат извода, че подсъдимият е бил
у дома си в гр. Е. по времето, когато е извършено убийството на М. Б. Г.в и не
е извършител на това деянието.
Вярно е, че алибито на подсъдимия се основава на
показанията на членовете на неговото семейство – съпруга, синове, снахи и тъща,
но техните показания, не могат да бъдат пренебрегнати само на основание
евентуалната им заинтересованост, а следва да бъдат обсъдени съвкупно с
останалите данни по делото и този анализ установява, че показанията на
посочените свидетели не се опровергават от никое друго събрано по делото
доказателство и поради това съдът ги кредитира.
Дори и обвинението, в лицето на прокурора, изготвил
обвинителния акт, не е намерило основания да отхвърли показанията на посочената
група свидетели и това става ясно от обстоятелствената част на обвинителния
акт, където са описани обстоятелства, изцяло установени от показанията на
същите свидетели и конкретно на свид. В. Т. В. – така на л. 5 от ОА е написано:
„…Около полунощ от работа се прибрал и свидетелят В. В., надникнал в стаята на
родителите си, видял дъщеря си и се прибрал в своята стая при съпругата си.“.
Впрочем в заключителната част на обвинителния акт като
време на извършване на деянието е посочена датата 06.06.2012 г., без изрично да
е посочен час или период от време, но от изложението на фактическото обвинение
е очевидно, че обвинителната теза се гради на твърдението това да се е случило
след полунощ на 06.06.2012 г., което обстоятелство е убедително опровергано от
събраните по делото доказателства, касаещи часа на настъпване на смъртта на
жертвата, респ. на извършване на деянието. Оттук насетне остава недоказано
обвинението и в частта, относно действията, вменени на подсъдимия в обвинителния
акт: „…излязъл през нощта безшумно от дома си и с неустановено по делото МПС
отишъл в дома на майка си. От сандъка в къщата взел патрони, а от неустановено
място взел и неустановена по делото пушка, 12-ти калибър и се насочил към дома
на пострадалия М. Г.в. Влизайки в стопанския двор и познавайки отлично
обстановката, обвиняемият Т. се насочил към помещението, в което обичайно спи
пострадалия…Обвиняемият приближил към външната страна на прозореца – дървен
прозорец със стъклопакет – и насочил през стъклото пушката към пострадалия.
Единствено той знаел, че пострадалият е с ранен крак и е легнал на обратната
страна – с глава към прозореца…Възпроизвел един изстрел, насочен към главата на
спящия пострадал, с който причинил смъртта му. След това през задната врата, за
която знаел, че е незаключена, избягал през ливадата до черен път и веднага се
прибрал в дома си“ – л.л. 5 и 6 от обвинителния акт. Освен, че е опровергана
тезата за авторството на подсъдимия на деянието, така изложената фактология в
обвинителния акт в по-голямата си част, се гради на произволни, доказателствено
неподкрепени предположения относно описания начин, по който подсъдимият се
твърди да се е придвижил до местопроизшествието, относно снабдяването му с
оръжие малко преди това, а няма и никакви данни затова как извършителят на
убийството е напуснал местопроизшествието. На следващо място – некоректно е
твърдението на прокурора, че единствено подсъдимият е знаел, че жертвата е с
наранен крак, както и твърдението, че само той е знаел позата, в която е легнал
пострадалия същата вечер - с глава към прозореца. Последното твърдение е
напълно произволно, няма никакви данни подсъдимият да е знаел в каква поза е
заспал пострадалия в нощта на убийството му.
Въпреки, че изложеното е достатъчно за оправдаването
на подсъдимия, съдът счете за необходимо, с оглед пълнота на изложението, да
обсъди и останалите доводи, с които се поддържа обвинението:
Обвинителната теза за авторството на подсъдимия на
деянието не се подкрепя и от определеното от прокурора като решаващо
доказателство, а именно установените две капсулни микроследи от изстрел върху
ръцете на подсъдимия. В тази насока съображенията на съда са следните:
Най-напред по делото се установява, че ацетоновите
обтривки от ръцете на подсъдимия, от чието изследване е установено наличието на
две капсулни микроследи от изстрел, са иззети във времето след 17,00 ч. на
06.06.2012 г. Това означава, че отривките от ръцете на подсъдимия са иззети
повече от 17 часа след извършване на деянието, а това внася обоснованото
съмнение откритите две капсулни микроследи от изстрел върху ръцете на
подсъдимия да са били оставени от изстрела, с който е причинена смъртта на
жертвата, като се отчете, че същите могат да се запазят в най-лошия за
подсъдимия вариант до дванадесет часа след произвеждането на изстрела /в.л.
М;/. Това са и съображенията, поради които съдът
не дава вяра на показанията на свидетелите Б; Т; и Г; К; в частта им, че
подсъдимият бил отведен от свид. К. Г; в полицейското управление в гр. П; около
обяд на 06.06.2012 г. и тогава били иззети ацетонови обтривки от ръцете му. В
тази част показанията на посочените свидетели, освен че са опровергани от
обективни данни по делото /данните за местонахождението на клетките на
мобилния оператор, регистрирали обаждания от мобилния телефон на подсъдимия във
времето 09,00 ч. докъм 16,08 ч. на 06.06.2012 г., анализирани по-горе/, не се потвърждават и от показанията на свид. К. Г;,
присъствал на местопроизшествието като част от полицейския екип от ОДМВР – С;я,
заедно със свидетелите Б; Трайков и Г;К;. Данните от показанията на свид. К. Г;
сочат, че същият ден /06.06.2012 г./ той не е водил подсъдимия в РУП П; за
изземване на ацетонови отривки /свидетелят не споменава такова обстоятелство/,
дори не е разговарял с него, не е провеждал разузнавателни беседи с подсъдимия (показанията на свид. К. Г;:
„…Доколкото знам от подсъдимия бяха взети ацетонови отривки от ръцете, от
дрехите. Не съм го видял лично, това го знам от колеги. Лично аз с подсъдимия
не съм разговарял и не съм провеждал беседа /на местопроизшествието/).
Впрочем по делото се установи от писмени доказателства, посочени по-горе, че
свид. К. Г; е имал съприкосновение с подсъдимия единствено, когато го е
конвоирал на 21.07.2012 г., след привличането му като обвиняем, до сградата на
следствения арест в гр. София, ул. „Г. М. Д.“ № 42, което се потвърждава и от
неговите показания.
Поради недоказаността на обстоятелството, а именно
двете капсулни микроследи от изстрел върху ръцете на подсъдимия да са оставени
при произвеждането на изстрела, с който е причинена смъртта на жертвата, е
основателно да се приеме като достоверна версията, че двете капсулни микроследи
са полепнали по ръцете на подсъдимия при допира на стъклата от счупения
прозорец в стаята, по които са били отложени капсулните микроследи от изстрела,
убил жертвата, като този механизъм на вторично пренасяне на капсулните
микроследи бе потвърден и от в.л. М./разпит в с.з. от 26.06.2014 г., л.
111 от д./. Това вторично пренасяне на
капсулните микроследи върху ръцете на подсъдимия е станало при почистването
на стаята, след приключване на огледа на
помещението, когато подсъдимият с ръце събрал счупените стъкла по повърхността
на шкафа, върху който бил поставен телевизора и ги изхвърлил в кофа. Последното
обстоятелство се установява от обясненията на подсъдимия, които в тази им част
напълно кореспондират на показанията на свид. И. Т. и не са опровергани от
други данни по делото.
На следващо място - идентичността на състава на
капсулните микроследи, открити върху ръцете на подсъдимия, на капсулния състав
на част от боеприпасите, открити в дома на майка му, също не е достатъчно
основание, при липса на други убедителни доказателства, да се приеме, че
подсъдимият е автор на деянието. Освен това четирите химически елемента - Sb, Ba, Pb, Sn, - както бе посочено и по-горе, се срещат във всички
видове капсули на различните производители на патрони, т.е. не може да се
твърди, че боеприпасът, с който е убита жертвата е взет измежду боеприпасите,
намерени впоследствие в дома на майката на подсъдимия.
Най-сетне обвинителната теза за авторството на
подсъдимия на деянието не би могла да бъде убедително подкрепена, според
изискванията на чл. 303 НПК, от репликата „Разбих си семейството!“, изказана от
подсъдимия пред свид. К. Г.. Следва да се уточни, че тази реплика подсъдимият е
изказал при конвоирането му от страна на свид. К. Г. в следствения арест, след като
вече е бил привлечен в качеството на обвиняем по настоящето дело и след разпита
му в това процесуално качество. Това обстоятелство е уточнено от писмени
доказателства /посочени и коментирани по-горе/, като в този смисъл са и показанията на свид. К. Г.. Цитираната реплика,
предвид обстоятелствата, при които е била произнесена, не може да се обсъжда
като извънсъдебно признание на подсъдимия за авторството му на деянието,
най-малко поради това, че не може да бъде тълкувана единствено в такъв смисъл. И
това е така, доколкото тази реплика на подсъдимия би могло да бъде провокирана
и от други обстоятелства – поради задържането му под стража по обвинение за
убийство, а тежестта на такова обвинение, неговите последици в личен аспект спрямо
подсъдимия и негативния обществен отзвук, който влече, са все обстоятелства от
естество да предизвикат притеснения у подсъдимия за евентуалното накърняване на
авторитета и спокойствието на семейството му, т.е. цитираната реплика може да е
изказана в такъв смисъл.
Липсата на доказателства относно авторството на
подсъдимия на инкриминираното деяние прави безпредметно обсъждането и на други
фактически детайли, изложени в обвинителния акт, които останаха недоказани.
Например не се доказва твърдяното в обвинителния акт, че единствено подсъдимият
имал достъп до ключа от катинара, с който се заключвал сандъка с боеприпасите,
открит в дома на майката на подсъдимия. Показанията на свид. И. В. Т.
опровергават тази теза. От показанията на тази свидетелка става ясно, че преди
инкриминираните събития тя, заедно със съпруга си М. Б. Г. и свид. Н. Х.
отключили същия този сандък, взели пушката, останала от баща й и едва след това
отишли при брат й - подсъдимия, за да поискат и неговото съгласие за
разпореждане с наследствената пушка.
По изложените съображения съдът прие за недоказано
авторството на подсъдимия на деянието, за което му е повдигнато обвинение.
Недоказаността на авторството на подсъдимия на деянието
прави безпредметен анализа на твърдените от обвинението мотиви у подсъдимия за
извършването му. Затова най-общо съдът ще отбележи, че сочения от обвинението
мотив за извършване на деянието също не се доказва. По делото се установи, че
отношенията между жертвата и неговата съпруга, която е сестра на подсъдимия, са
били нормални, макар и да се е случвало да се карат и разделят. Впрочем в този
смисъл е изложеното на стр. 2 от обвинителния акт: „…Независимо от това
семейните им отношения били нормални.“. Установи
се, че свид. Ив. Т. не се е оплаквала пред брат си от лошо отношение на съпруга
си и макар двамата да са били в добри отношения, не се установи отношенията им
да са били много близки, да са общували непрекъснато, подсъдимият да е бил
наясно с всички конфликти, възниквали между сестра му и съпруга й, съответно
той да е бил ядосан на убития заради лошо отношение към сестра му.
Изтъкнатият от повереника користен мотив у подсъдимия
за извършване на деянието, също не следва да бъде обсъждан – най-напред това
обсъждане е безпредметно, предвид недоказаността на авторството на подсъдимия
на деянието, а на следващо място – сочената от повереника фактология стои извън
фактическата рамка на обвинението, а и не се доказва.
По изложените съображения и на основание чл. 304, пр.
2 НПК съдът призна подсъдимият Т.В.Т. за невинен по обвинението за престъпление
по чл. 115 НК, за това на 06.06.2012 г. в сграда, находяща се в бившия
стопански двор на МТС /машинно-тракторно стопанство/ към ТКЗС с. Д., община П.,
обл. Софийска, умишлено да е умъртвил другиго – М. Б. Г. с ЕГН: **********,
поради недоказаност на авторството му на това деяние.
И тъй като смъртта на М. Б. Г. не е настъпила в
резултат на виновно и противоправно поведение на подсъдимия Т. В. Т., не са
налице и основанията по чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД за ангажиране на гражданската
отговорност на подсъдимия за поправянето на неимуществените вреди, причинени от
смъртта на М. Б.Г. на неговата майка. Поради това съдът отхвърли предявеният от
П.Б.П. *** срещу Т.В.Т. *** граждански иск за сумата в размер на 300 000
/триста хиляди/ лева за обезщетяване на неимуществени вреди от претърпени болки
и страдания от смъртта на сина й М. Б. Г., претендирани ведно със законната
лихва от 06.06.2012 г., като неоснователен.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът постанови
направените по наказателното производство разноски да останат за сметка на
държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: