Определение по дело №918/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по чл. 161 от Административно процесуалния кодекс АПК/, образувано по искането за възстановяване на срока за съдебно обжалване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-000517/ 18.05.2024г. по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, издадена от мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, обективирано в подадената от О. Х. У., чрез пълномощника му адв.И. Ц., жалба с вх.№ 5271/ 01.11.2024г. Искането е обосновано с поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, доколкото при извършеното на 18.05.2024г връчване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-000517/ 18.05.2024г., административният орган не е назначил преводач от немски език, поради което за адресата на заповедта е останало неясно както съдържанието на административния акт, така и реда, срока и органа, пред който може да бъде обжалван. Жалбоподателят представя копие на документ за самоличност, от който се установява, че същият е гражданин на Германия, както и документ за продължително пребиваване в Република България със срок на валидност до 02.05.2029г.

Настоящият състав на Административен съд Стара Загора намира искането с правно основание чл.161 ал.1 от АПК за процесуално допустимо.

Разгледано по същество, е неоснователно, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 АПК регламентира възможността да се поиска възстановяване на срока за обжалване на административен акт пред съда, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, като искането може да бъде направено и с жалбата.

В случая искането за възстановяване на срока се основава на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, изразяващо се в това, че при връчването на процесната заповед не му е бил осигурен преводач, който да му преведе съдържанието на акта и съотв. да разбере къде и в какъв срок може да обжалва приложената ПАМ.

На първо място и за прецизност следва да бъде отбелязано, че процесната ЗППАМ по своята правна същност е индивидуален административен акт, издаден в административно производство, а не в административно-наказателно производство както се твърди в жалбата, поради което са неотносими изложените от оспорващия доводи във връзка с изискването за гарантиране на устен и писмен превод в наказателния процес. Действително съгласно разпоредбата на чл.14, ал.2 от АПК лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език, като в тези случаи се назначава преводач. По силата на чл.22 от АПК обаче производството по издаване на индивидуални административни актове не намира приложение, когато по силата на специален закон, какъвто е чл.172 ал.1 вр. с ал.3 от ЗДвП, актовете се издават и изпълняват незабавно. С оглед преустановителния характер на мярката по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП и принципа на бързина, който е водещ в производството по прилагане на мерки от вида на процесната, специалният закон не изисква осигуряване на преводач в административното производство. /В този смисъл е и определение № 455 от 17.01.2025г. по адм.дело № 12129 по описа на Върховния административен съд, седмо отделение/Производството по прилагане на принудителната мярка приключва с издаване на заповед с правно основание чл.171 т.2а, б.“б“ вр. с чл.172 ал.1 от ЗДвП, а връчването й е последващо и извън производството фактическо действие. Продължително пребиваващия в Република България чужденец е присъствал на извършената му проверка, при която са констатирани фактите, посочени като основание за налагане на принудителната мярка и е съзнавал, че му се изземва фактически свидетелството за регистрация на МПС, както и 2 бр. табели с регистрационния номер на автомобила /[рег. номер]/. Видно от приложената по делото ЗППАМ № 24-1228-000517/ 18.05.2024г., същата е подписана от жалбоподателя, като той не е отбелязал на родния си или на друг език, че не владее български и не разбира написаното. За редовното съобщаване на административния акт правно значение има връчването му на адресата, а негово е задължението да си осигури превод след като твърди, че не владее български език. В случая жалбоподателят е имал възможност от 18.05.2024г. /датата, на която му е била връчена заповедта/ да си осигури превод на немски език, а ако за извършване на този превод не е достатъчен срок от 14 –дни посочен в обжалвания административен акт, то тогава би могъл да разполага с основание да иска възстановяването му. По делото не са представени никакви доказателства оспорващият да е положил дължимата грижа за своевременна защита на своите права и след връчване на заповедта да е потърсил превод на немски език, или съдействие на адвокат, а е сторил това след повече от 5 месеца от връчването й. Субектите на правото разполагат с права, но и със задължения в процеса. Да се приеме, че правото на жалба може да бъде упражнявано безсрочно, би означавало да се създаде недопустима правна несигурност, а освен това излиза и извън пределите на необходимото за защита на законни интереси и в тази връзка представлява злоупотреба с право.

Гореизложеното обуславя извод, че в случая пропускането на срока за обжалване на ЗППАМ № 24-1228-000517/ 18.05.2024г. не се дължи на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Поради това, направеното искане за възстановяване на срока за обжалване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-000517/ 18.05.2024г. по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, издадена от мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.161 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

ОТХВЪРЛЯ искането на О. Х. У. за възстановяване на срока за обжалване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-000517/ 18.05.2024г. по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, издадена от мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя чрез посочения в жалбата съдебен адресат.