Решение по дело №2160/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на Глава X - та от Административнопроцесуалния кодекс /AПК/ във връзка с чл.166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чл.195б, ал.1 и чл.194, ал.1, т.3, б.”а” от Закона за водите /ЗВ/.

2. Образувано е жалба от „Миз“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], обл. Пловдив, представлявано от управителя – И. С. Й., срещу Акта за установяване на публично държавно вземане № 146/27.08.2024г., издаден от директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който на дружеството – жалбоподател се установени задължения към бюджета, представляващи незаплатени такси за водовземане по разрешително № 31520027/17.03.2008г. за период 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. с дължима главница – 630,04 лева и дължима законна лихва за забава от 16.02.2021 г. до 27.08.2024г. в общ размер на 1230,37 лева; за период 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. с дължима главница – 326,65 лева и дължима законна лихва за забава от 16.02.2022 г. до 27.08.2024г. в общ размер на 99,55 лева; за период 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. с дължима главница – 4206,48 лева и дължима законна лихва за забава от 16.02.2023 г. до 27.08.2024г. в общ размер на 847,84 лева.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че установеното с него вземане не почива на законово основание. Поддържа се, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Сочи се, че не са ясни количествата на ползваните по разрешителното води, нито алгоритмът, по който са определени дължимите такси. Твърди се, че в периода на пандемия, започнала в началото на 2020г., дейността на дружеството е била преустановена и реално водоползване в обекта не е имало, респ. ако е има е следвало да бъде проверено от служителите на Басейновата дирекция чрез монтираните за целта водомери. Тъй като дружеството не е ползвало посочения в акта разрешен воден обем и не е реализирало правата си по издаденото разрешение за водовземане, се поддържа че не дължи заплащане на установените му задължения. Алтернативно дори и да се приеме, че е потребило водно количество, същото следвало да бъде определено в конкретен размер. Поддържа се, че факта на недекларираното от страна на титуляря на разрешителното обвърза административния орган с издаването на наказателно постановление и налагане на имуществена санкция. Такъв акт бил издаден по повод неизпълнение на задължението на оспорващия за представяне на информация за изчисляване на дължимата такса по образец, съгласно чл. 194 ”б”, ал. 1 от Закона за водите. По този начин на лицето се налагала двойна санкционния, а със завишените от административния орган такси се утежнявало прекомерно положението му спрямо тежестта на деянието.

3. Ответникът – директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че при издаване на оспорения акт са спазени процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че „МИЗ“ ООД не е изпълнило задължението си за предоставяне на информация за изчисляване и плащане на дължимата такса по разрешителното съгласно чл. 194б, ал. 1 ЗВ, поради което за периодите 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. и 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. таксата е определена на база разрешения годишен воден обем. За периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. дружеството подало декларация с некоректни данни в отклонение от предвидените в чл. 7, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. За този период дружеството не представило дневник и доклади за отнетите водни количества. Сочи се, че до длъжника е била отправена покана за доброволно изпълнение като същевременно му е било указано, че при липса на данни за ползваните водни количества таксата ще бъде определена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. „МИЗ“ ООД е титуляр на разрешително № 31520027/17.03.2008 г., продължено и изменено с решение № РР-1977/02.07.2014г., последно продължено с решение № РР-3665/30.09.2019г., издадени от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, на „МИЗ” ООД, с което на дружеството е предоставено правото за водовземане от подземни води чрез един брой тръбен кладенец, разположен на територията на имот УПИ 1-„Силажни ями“, кв. 115, стопански двор № 10 по регулационният план на [населено място], с разрешена цел и годишен воден обем - „водоснабдяване за други цели“ - до 3154 м3/год. и „водоснабдяване за животновъдство“ - до 12410 м3/год., за водоснабдяване на обект: „Ферма за отглеждане на патици“, намираща се УПИ II и III, кв. 114. по регулационният план на [населено място], краен срок на действие на разрешителното 17.03.2024г.

Според разрешителното, такса за ползваните водни обеми се заплаща съгласно Тарифата по чл. 194 от Закона за водите. Таксата се заплаща за използваните водни количества за разрешените цели на водовземане. Добитите водни количества се заплащат по тарифата за други цели, в случай, че не е монтиран водомери за разделно измерване на използваните за различните цели водни количества. Таксата се заплаща за разрешените водни количества, в случаите в които не са монтирани изправни и отговарящи на нормативните изисквания водомерни устройство. В случай, че се установи неизправност на водомерно устройство, се заплаща такса за водовземане на базата на разрешен воден обем, за периода на неизправност или ако този период не може да бъде установен - от последната проверка на Басейнова Дирекция Източнобеломорски район, до момента на възстановяване на изправността на водомерното устройство. Титулярят е длъжен да представя на контролиращия орган необходимите документи, данни, сведения, справки и обяснения, свързани с разрешеното водоползване и предмета на проверката

С решение № РР- 1977/02.07.2014г. посочените условия на разрешителното са изменени, като изрично е предвидено, че ежегодно до 31 януари на следващата година, титулярят на разрешителното следва да предоставя в БДИБР – Пловдив информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от Министъра на околната среда и водите, както и ежегодно, към 31 март на следващата година да внася определената такса, след потвърждаването й с писмо на Директора на БДИБР – Пловдив. В случай, че не са монтирани водомерни устройства за разделно измерване според разрешените цели, таксата се изчислява на базата на най – високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане. В случай на повреда или несертифициране на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане се вземат разрешените водни в разрешителното количества.

С решение № РР-3665/30.09.2019г. условия на разрешителното са допълнени като е предвидено, че таксата се заплаща на база Тарифата по чл. 194 от ЗВ, в сила към момента на заплащане на таксата; а ежегодно до 31 януари на следващата година, титулярят на разрешителното следва да определя и декларира в БДИБР – Пловдив дължимата такса по образец, утвърден от Министъра на околната среда и водите.

6. При извършена служебна проверка от експерти на БДИБР – Пловдив на 21.11.2023г., обективирана в констативен протокол № ПВ3-262/21.11.2023г., във връзка с дължими такси по разрешително № 31520027/17.03.2008 г., продължено и изменено с решение № РР-1977/02.07.2014г., последно продължено с решение № РР-3665/30.09.2019г., издадени от Директор на БДИБР – Пловдив, било констатирано, че „МИЗ” ООД като титуляр на разрешително не е представило декларации по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. и от 01.01.2022г. до 31.12.2022г.

За периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. дружеството било представило декларация по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ с вх. № КД-04-1800(1)/09.03.2022г., в която некоректно таксата била изчислена на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б” от Закона за водите на база отнетия годишен воден обем и съгласно чл. 1. ал. 1, т. 1,6. „б”, чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 2, чл. 11, ал. 1 посредством чл. 12, ал. 2, т. 5 и т. 9 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., обн. ДВ. бр. 2 от 6 Януари 2017г.

Не била заплатена дължимата такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 3 630,04 лв.; за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 326,65 лв. и за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022 г. в размер на 4 206,48 лв.

Констативен протокол № ПВ3-262 /21.11.2023г., ведно с покана за доброволно изпълнение и уведомление за започване на производство по установяване на публичното задължение, били предявени на титуляря на разрешителното с писмо с изх. № П0-02-699/07.12.2023г. (получено на ….). Дружеството било уведомено, че при неспазване на указания му срок от получаване на поканата, ведно с уведомлението ще се предприемат действия за откриване на производство по установяване с акт на публично държавно вземане и принудително събиране заедно с лихви и разноски от НАП по реда на ДОПК. Уведомлението за започване на производство било изпратено на основание чл. 26 от АПК като на длъжника била указана възможността да се яви в БДИБР – Пловдив, за да се запознае със събраните доказателства в административното производство по установяването на публичното задължение. Също на основание чл. 34 от АПК, за да се гарантират правата му като заинтересована страна в инициираното административно производство, от административния орган била осигурена възможност на дружеството да се запознае с административната преписка и всички документи към нея, като при желание да се снабди с препис от доказателствата по преписката, както и да изрази становище по събраните доказателства, да прави писмени искания и възражение, а в случай, че е заплатило задължението си или част от него да представи доказателство за това. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с уведомлението за започване на производство били връчени на дружеството на 29.12.2023г. видно от известие за доставяне - обратна разписка с бар код идентификация ИДPS4040015СН2Е.

7. Длъжникът внесъл частично суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси по разрешително № 31520027/17.03.2008г., продължено и изменено с решение № РР-1977/02.07.2014г., последно продължено с решение № РР-3665/30.09.2019г., издадени от Директора на БД ИБР, за периода 01.01.2020г. до 31.12.2020г., както следва: на 23.01.2024г. видно от БИ № 16/23.01.2024г. - частично плащане в размер на 1 000 лв.; на 25.01.2024г. видно от БИ № 18/25.01.2024г. - частично плащане в размер на 1000 лв.; на 02.02.2024г. видно от БИ № 24/02.02.2024г. - частично плащане в размер на 1 000 лв.

8. При тази фактическа обстановка бил издаден Акт за установяване на публично държавно вземане № 146/27.08.2024г., с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите, 194, ал. 1, т. 1, б. „б” от Закона за водите, във връзка с чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс /ДОПК/, чл. 1. ал. 1, т. 1, б. „б”, чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 2, чл. 11, ал. 1 посредством чл. 12, ал. 2, т. 5 и т. 9 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., обн. ДВ. бр. 2 от 6 Януари 2017г., спрямо „МИЗ“ ООД били установено следните публични задължения:

За периода 01.01.2020г. - 31.12.2020г. - такса за водовземане за други цели - 15 564 м3 х 0,233лв./м3 х 1,001= 3 630,04 лв. (три хиляди шестстотин и тридесет лева и четири стотинки), от които били погасени 3000 лева и оставаща за погасяване главница – 630,04 лева и дължима законна лихва за забава от 16.02.2021 г. до 27.08.2024г. в общ размер на 1230,37 лева, както и законна лихва до окончателното погасяване на главницата от датата, следваща датата на издаване на АУПДВ

За периода 01.01.2021г. - 31.12.2021г. - такса за водовземане за други пели - 51 м3 х 0,27лв./м3 х 1,001= 13,78 лв. (тринадесет лева и седемдесет и осем стотинки) и дължима законна лихва за периода на забава от 16.02.2022г. до 27.08.2024г. в размер на 4,20 лв. (четири лева и двадесет стотинки), както и законна лихва до окончателното погасяване на главницата от датата, следваща датата на издаване на АУПДВ.

За периода 01.01.2021г. - 31.12.2021 г. - такса за водовземане за животновъдство 3 907 м3 х 0,08лв./м3 х 1,001 = 312,87 лв. (триста и дванадесет лева и осемдесет и седем стотинки) и дължима законна лихва за периода на забава от 16.02.2022г. до 27.08.2024г. в размер на 95,35 лв. (деветдесет н пет лева и тридесет и пет стотинки), както и законна лихва до окончателното погасяване на главницата от датата, следваща датата на издаване на настоящото АУПДВ.

За периода 01.01.2022г. - 31.12.2022г. - такса за водовземане за други цели - 15 564 м3 х 0,27лв./м3 х 1,001 = 4 206,48 лв. (четири хиляди двеста и шест лева и четиридесет и осем стотинки) и дължима законна лихва за периода на забава от 16.02.2023г. до 27.08.2024 г. в размер на 847,84 лв. (осемстотин четиридесет седем лева и осемдесет и четири стотинки). както и законна лихва до окончателното погасяване на главницата от датата, следваща датата на издаване на АУПДВ.

Дължимите такси за водовземане от подземни води, за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. и 01.01.2022г. -31.12.2022г., били изчислени на база разрешено водно количество, а за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021г. на база отнетия годишен воден обем, и съгласно 194, ал. 1, т. 1, б. „б” от Закона за водите, 195в, ал. 1 от ЗВ, във връзка с чл. 166 от ДОПК, съгласно чл. 1, ал. 1. т. 1,6. „б”, чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 2, чл. 11, ал. 1 посредством чл. 12, ал. 2, т. 5 и т. 9 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., обн. ДВ. бр. 2 от 6 Януари 2017г.

В обобщение общо дължима такса от титуляря по разрешително № 31520027/17.03.2008 г., продължено и изменено с решение № РР-1977/02.07.2014г., последно продължено с решение № РР-3665/30.09.2019г., издадени от Директор на БДИБР – Пловдив, за водовземане от подземни води за периода 01.01.2020г. - 31.12.2022г. била определена в размер на 5 163,17 лв. (пет хиляди сто шестдесет и три лева и седемнадесет стотинки) и законна лихва за периода на забава до 27.08.2024г. в общ размер на 2 177,76 лв. (две хиляди сто седемдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки), както и законна лихва до окончателното погасяване на главницата от датата, следваща датата на издаване на АУПДВ.

9. Срещу „МИЗ“ ООД било издадено наказателно постановление № 168/20.12.2023г., с което му е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 31, пред. 1 от ЗВ, изразяващо се в неизпълнено предписание на контролните органи в срок до 31.07.2023г. да бъде представена декларация по чл. 194б от ЗВ за периода 01.01.2022г. – 31.12.2023г. във връзка с издадено на лицето разрешително № 31520027/17.03.2008 г.

Срещу „МИЗ“ ООД било издадено наказателно постановление № 169/20.12.2023г., с което му е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 31, пред. 1 от ЗВ, изразяващо се в неизпълнено предписание на контролните органи в срок до 31.07.2023 г. да бъде представена специализирана тетрадка - дневник за отчитане на иззетите водни количества във връзка с издадено на лицето разрешително № 31520027/17.03.2008 г.

Срещу „МИЗ“ ООД било издадено наказателно постановление № 170/20.12.2023г., с което му е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 31, пред. 1 от ЗВ, изразяващо се в неизпълнено предписание на контролните органи в срок до 04.08.2023 г. да бъде представена информация за извършен метрологичен контрол на измервателни устройства или да се извърши подмяна на измервателни устройства във връзка с издадено на лицето разрешително № 31520027/17.03.2008 г.

10. По делото бе допусната комплексна съдебно техническа и съдебно икономическа експертиза с вещи лица – инж. М. Б. и Д. К., чиито заключения се приеха без възражения от страните и се кредитира с доверие от съда.

Вещото лице Б. след проверка на място установява, че на обекта „Ферма за отглеждане на патици“, намираща се УПИ II и III, кв. 114. по регулационният план на [населено място] има монтиран водомер с фабричен номер 025699 (за животновъдство) с фабрична оловна пломба, за чиито монтаж била уведомена БД ИБР с писмо № 1-00033/26.08.2019 г. В отделна бетонова шахта се установява и втори контролен водомер № 01612 (за други цели), пломбиран с пломба на БД. Към заключението е приложена снима на водомера в сондажната шахта (фабричен номер 025699 - за животновъдство), видно от която устройството за измерване е в състояние, което не позволява да се снемат данни за потреблението. След анализ на характеристиките на водното съоръжение вещото лице стига до извода, че предвидения в разрешителното годишен размер на водовземане за животновъдство и други цели превишава значително проходимостта на водоизточника и максималния дебит на монтираната помпа.

За периода 01.01.2021г. - 31.12.2021г. вещото лице потвърждава, че вписаните от титуляра данни в подадената декларация по чл. 194б ЗВ са некоректни, тъй е сгрешен единичният размер на таксата за водовземане.

Вещото лице К. заявява, че не е установило доказателства за погасяване на установените в АУПДВ публични вземания извън съобразените от ответника 3000 лева., внесени на дати 21.03.2024г., 25.01.2024г. и 02.02.2024г. Вещото лице потвърждава аритметично, че дължимите по АУПДВ суми са в общ размер на 5163,17 лева главница и 2177,76 лева лихва.

IV. От правна страна:

11. Според чл. 2, ал. 1 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции /обн., ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г./ Басейновите дирекции са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и се ръководят и представляват от техния директор или оправомощено от него длъжностно лице.

Нормата на чл. 16, ал. 1 от Правилника предвижда, че директорите на басейновите дирекции се назначават и освобождават от длъжност от министъра на околната среда и водите. По правилата на чл. 5, ал. 7 и ал. 8 от същия подзаконов нормативен акт, директорът на басейнова дирекция може да делегира със заповед отделни свои правомощия на определено от него длъжностно лице с изключение на тези правомощия, които по закон не подлежат на делегиране. Самият директор изпълнява текущи задачи, възложени му от министъра, заместник-министрите, главния секретар на Министерството на околната среда и водите или директора на дирекция "Управление на водите".

Съгласно чл. 194б от ЗВ, ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите. Задължението по декларацията, по която задълженото лице е изчислило дължимата такса, се внася в срок до 15 февруари. Директорът на басейнова дирекция извършва проверка на информацията по декларацията и съответствието й със: резултатите от собствения мониторинг; показанията на измервателните устройства, и резултатите от извършения през годината контрол.

Когато в декларацията се установят несъответствия, които засягат основата и размера на определената такса, директорът на басейновата дирекция издава акт за установяване на публично държавно вземане, с който се коригира декларацията.

Според чл. 195б, ал.1 и ал. 2 от ЗВ, актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1) извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2) платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3) покана към лицето за доброволно изпълнение; 4) констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.

Водовземането съгласно дефиницията, дадена в пар. 1, т. 7 ДР на ЗВ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, а ползването съгласно пар. 1, т. 25 ДР на ЗВ е всяка дейност в него, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите

Според чл. 7, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г.), в случаите на повреда на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане или за замърсяване се вземат разрешените в разрешителното за водовземане или за заустване, или за отвеждане количества. Правилото на ал. 4 от същата норма предвижда, когато не са монтирани водомерни устройства за разделно измерване на използваните води за цели, за които се дължат такси с различен размер, таксата за общото използвано количество да се изчислява на базата на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане.

Нормата на чл. 11 от Тарифата съдържа формулата за определяне на размера на годишната така за водовземане със самостоятелно водоснабдяване (чрез собствени водовземни съоръжения) – Т (годишен размер на таксата) = Е (единичен размер на таксата) х W (размер на отнетия годишен воден обем в куб. м) х К (корекционен коефициент = 1,001).

Съгласно чл. 12, ал. 2, т. 5 и т. 9 от Тарифата, считано от 01.01.2021г. единичният размер на таксата за водовземане от подземни води с цел подземни води е 0,08 лв./м3, а за други цели – 0,27 лв./м3. От 01.01.2019г. до 01.01.2021г. размер на таксата за водовземане от подземни води за други цели е бил 0,233 лв./м3

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспореният в настоящото производство административен акт е издаден от териториално и материално компетентен орган. Актът съдържа правни и фактически основания, дата на издаване, име и длъжност на издател, подписа и разпоредителна част. Не се установяват и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Производството е образувано с нарочен акт по чл. 26 от АПК, с който е уведомен длъжникът за възможността да представи доказателства и да вземе отношение по фактическите констатации, даващи основание за определяне на публичните му задължения.

Между страните не се формира спор по обстоятелството, че за периодите 01.01.2020г. - 31.12.2020г. и 01.01.2022г. - 31.12.2022г. от страна на жалбоподателя като титуляр по разрешително № 31520027/17.03.2008 г. не са подадени декларации с данни за определяне на дължимата такса за водовземане. Това налага извода, че титуляря е нарушил условията на разрешителното като не е изпълнил задължението си по чл. 194б от ЗВ. При това положение за контролния орган не седи друга възможност за определяне на размера на дължимата годишна такса за водовземане освен тази, предвидена в чл. 7, ал. 2 вр. ал. 4 от Тарифата и самото разрешително, а именно да определи таксата въз основа на предвидените в разрешителното годишни размери за водовземане на базата на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане. Каза се, за процесния период тази единична цена е 0,233 лв./м3 за 2020 г. и 0,27 лв./м3 от 2021 г., която ответникът е приложил към общия разрешен годишен обем от 15564 м3 ( до 3154 м3/год. за други цели + до 12410 м3/год „водоснабдяване за животновъдство“). В резултат на приложената формула аритметически правилно са определени и размерите на таксата за 01.01.2020г. до 31.12.2020г. и 01.01.2022г. -31.12.2022г., обстоятелство потвърдено и от приетата без възражение икономическа експертиза.

Не могат да бъдат споделени претенциите на жалбоподателя, че при липсата на данни за отнетите водно количества административният орган е следвало да определи размера на таксата по други обективни данни. В тази насока съдът, макар да не поставя под съмнение заключението на вещото лице Б., намира че максималната проходимост на водния обект и максималният дебит на монтираното на обекта водовземно съоръжение не са сред предвидените от закона източници на данни, по които да се определи субсидирано размера на дължимата такса. Тоест за контролните органи не седи и задължение да изследват тези показатели. Прочие в тежест на титуляря на разрешителното е да следи за водното ново и да информира БД ИБР за настъпване на промени в характеристиките на водоизточника. При условие, че жалбоподателят е намирал за прекомерен разрешеният му годишен воден обем, поради подобни промени, същият е следвало да информира контролните органи и да инициира производство по изменение на издаденото му разрешително. По този именно ред е следвало да процедира и в периода, за който се твърди да е преустановил временно дейността по отглеждане на животни в обекта. Като не сторил това, дори и потребление в този период да не е било реализирано – за което твърдение всъщност не се ангажират каквито и да е доказателства, титулярят следва да носи и тежестта на поетите по разрешителното задължения като заплаща годишна такса за водовземане в най – неизгодната за него хипотеза.

Между страните не се формира и спор по това, че за периода 01.01.2021г. - 31.12.2021 г. от страна на титуляря по разрешително № 31520027/17.03.2008 г. е подадена декларация по чл. 194б ЗВ, в която са отразени некоректно единичните цени по чл. 12 от Тарифата, приложими за периода от 01.01.2020г. до 01.01.2021г. Това обстоятелство се потвърждава и от приетото без възражение заключение на вещото лице Б.. При това положение напълно законосъобразно по реда на чл. 194б, ал. 4 от ЗВ контролният орган е изчислил размера на такса като е приложил предвидените в Тарифата единични цени към отчетените от титуляря отнети водни обеми.

Недоказани остават претенциите на жалбоподателя, че размерите на определените му задължения са неоснователно завишени. Не се представят и доказателства за погасяване на тези задължения в размер, различен от установените в акта частични плащания.

Неоснователни се явяват и възраженията на жалбоподателя за наличие на прекомерност и несъразмерност в действията на администрацията, предвид наложените му административни наказания. Последните целят постигане на предвидените в чл. 12 от Закона за административните нарушения и наказания цели и нямат никакво отношение към задължението на жалбоподателя да заплаща такса за водовземане по издаденото му разрешително. Тази му отговорност няма административнонаказателен характер, а изхожда от административно правоотношение, включващо облигационен елемент и по съществото си е задължение за извършване на насрещна престация за отнети води, представляващи публична държавна собственост по смисъла на чл. 11, т. 3 от ЗВ. От друга страна ангажираната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е за неизпълнение на предписания на контролните органи за предоставяне на данни и извършване на действия, имащи отношение към поетите от него задължения по издаденото му разрешително. Между облигационния и санкционния характер на двете задължения не седи идентичност, поради което не може да се сподели и позицията на жалбоподателя, че е санкциониран два пъти за едно и също нещо.

Не се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото с оспорения административен акт не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на административния орган.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, правилен и законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна.

V. По съдебните разноски:

12. Предвид изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. На основание чл. 194б, ал. 5 ЗВ и по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Миз“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], обл. Пловдив, представлявано от управителя – И. С. Й., срещу Акта за установяване на публично държавно вземане № 146/27.08.2024г., издаден от директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

ОСЪЖДА „Миз“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, сумата от общо 100 (сто) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.