№ 110
гр. Варна, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100501648 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК вр. чл.293, ал.3 от ГПК и е
образувано след отмяна на решение № 226 от 19.02.2020г. по в. гр. дело № 202/2020г. на
Варненския окръжен съд и връщане на делото за разглеждане от друг състав, поради
необходимост от провеждане на допълнителна съдебно – техническа експертиза.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „Енерго-про продажби“
АД срещу решение № 5458 от 05.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 6892 по описа за 2019 г.
на Районен съд - Варна, двадесети състав, с което на основание член 124, алинея 1 от ГПК е
прието за установено в отношенията между страните, че ИВ. Б. П. не дължи на въззивника
сумата 6 616,40 лева, представляваща корекция на консумирана електроенергия за периода
01.03.2018 г. до 28.02.2019 г. по отношение на обект в село Иваново, област Русе - ул. "Х.Д."
№ 19, с клиентски № **********, абонатен № **********, за която сума е издадена фактура
№ ********** от 03.04.2019 г.; както и е осъдено дружеството да заплати на ИВ. Б. П.
сумата 924,66 лева, представляваща сторените в производството пред първата инстанция
съдебно-деловодни разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, необоснованост на обжалваното
решение, както и за постановяването му в разрез с доказателствата по делото. Съдържа
доводи за наличие на правно основание за възникване на вземането на дружеството –
1
извършена корекционна процедура при спазване реда по констатиране на неточно отчитане
на ел. енергия, уреден в ПИКЕЕ. Дружеството доставчик е изправно по поетите задължения
по договора за продажба на електроенергия; извършена е надлежна техническа проверка на
СТИ, при която е установено неправомерно вмешателство в схемата на свързване на СТИ с
електроразпределителната мрежа, при което консумираната ел. енергия не се отчита,
съответно не се и заплаща. Приложената корекционна процедура е по методиката на член
48, алинея 1, точка 2Б от ПИКЕЕ, а исковата сума – цена на потребената и неплатена
електроенергия в периода на преизчислението. В този смисъл счита, че основанието и
размера на вземането му е доказано при пълно доказване, а предявеният иск за недължимост
на сумата е неоснователен. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо
него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на въззивната жалба И.П. оспорва доводите в нея и излага други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
Поддържа доводи, че в конкретиня случай СТИ, отчитащо ел. енергията в обекта е извън
срока на годност, а корекционната процедура по реда на член 48 от ПИКЕЕ противоречи на
основни принципи на търговията с електроенергия по член 2, алинея 2 от ЗЕ. Дори и да се
приеме, че тези правила са приложими в отношенията между страните, то в конкретния
случай исковата сума е начислена неправомерно, доколкото не са били налице всички
предпоставки за приложение на разпоредбата на член 48 от ПИКЕЕ.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по отрицателен установителен иск от ИВ. Б. П.
против „Енерго Про-Продажби“ АД, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата не дължи на въззивника сумата 6 616,40 лева,
представляваща корекция на консумирана електроенергия за периода 01.03.2018г. до 28.02.2019г.
по отношение на обект в село Иваново, област Русе, ул. "Х.Д." № 19, с клиентски № ********** и
абонатен № **********.
В исковата молба се излага, че ищецът и ответникът са в договорни отношения за
продажба на електроенергия, тоест ищцата има качество на потребител. При проверка
разбрал, че му е издадена фактура на стойност от 6616,40 лева. Оспорва дължимостта на
посочената сума, като твърди, че това количество не е било потребено, а също така не са
били спазени предпоставките и процедурата по извършване на проверката и корекцията.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва
като неоснователен.
С обжалваното решение предявения отрицателен установителен иск е уважен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на електроенергия по силата на
договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесния
електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
От констативен протокол от 28.02.2019 г. се установява, че на посочената дата е
2
извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца, като предвид
констатираните показания в регистър 1.8.3. е извършена подмяна на електромера и
монтиране на нов при посочени нулеви показания за дневна и нощна тарифа.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Русе, за което е
съставен КП № 502 от 29.03.2019 г., в който е документирано, че е осъществявана външна
намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала
електроенергия по трета тарифа /1.8.3./ - 34143,913 кВтч, която не е визуализирана на
дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за
точност при меренето, но не и на техническите изисквания.
Със становище за начисление на електроенергия от 02.04.2019 г. е одобрено
начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 34143 кВтч за
периода 01.03.2018г. - 28.02.2019г. Корекцията е извършена на основание член 50 от
ПИКЕЕ. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено
допълнително количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за
остойностяване на която е издадена фактура от 03.04.2019 г. за сумата от 6 616,40 лева. По
делото е представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че
начисленото количество електроенергия е с посочено основание „служебно“.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза,
включително с обясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно
заседание, проведено на 28.10.2019г., се установява, че СТИ е от одобрен тип, в
метрологична годност. Практически е невъзможно да се определи началният момент, от
който е започнало натрупването на електроенергия по трета тарифа, още повече че абонатът
е битов и СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи. Наличието на данни, записани в
регистър 1.8.3. се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема.
При повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция е изслушано
заключението на комплексна СТЕ, при която вещите лица – електроинженер и софтуерен
инженер сочат, че наличието на показания в регистър 1.8.3 е възможно да се осъществи
посредством софтуер през оптичния порт за комуникация, с който би могло да се заобиколи
защитата на устройството. По този начин се постига заобикаляне и неплащане на част от
изразходената ел. енергия. Основната предпоставка е скриване на активираната тарифа,
което възпрепятства правилното отчитане на потребената енергия. Първоначалната
париметризация се извършва от производителя по зявка на клиента. В случая е монтиран
нов електромер с нулеви показания на заводските тарифи.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Предвид направения от процесуалния представител на възиваемия пред настоящата
3
инстанция частичен отказ от иск производството по делото следва да се прекрати за
разликата над 4999 лв. до 6616,40 лв., а решението на първоинстанционния съд в тази част
следва да бъде обезсилено.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Между
страните съществуват договорни отношения във връзка продажба на ел. енергия. Съгласно
общите правила за продажба купувачът дължи заплащане на действително доставената и
потребена от него електроенергия /чл.200 от ЗЗД/. Следователно, когато е допусната грешка
и е отчетена доставка на ел. енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му стока. Без
значение е дали има или не виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на
действително доставената електрическа енергия. При установено софтуерно въздействие
върху СТИ, в резултат на което дължимите от потребителя суми са начислени не според
реално доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради
разликата между измереното и реално доставеното количество електроенергия. При липса
на специална правна уредба, какъвто е настоящия казус, задължението на потребителя да
заплати реално доставено количество електроенергия в обекта намира правно основание в
договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика.
В тежест на ответника е да докаже възникналото вземане от разликата в стойността
на доставеното и начисленото в задължение на ищеца. От писмените доказателства по
делото, както и от заключението на комплексната СТЕ, прието пред ВОС, което съдът
кредитира като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, е установено, че в
конкретния случай в обекта на потребление на ищеца е монтиран електромер с нулеви
показания по нощна и дневна тарифи. При положение, че електромерът е монтиран нов в
обекта, то следва, че той е бил с нулеви показания по всички тарифи към този момент. При
метрологичната експертиза е установено, че измервателният уред измерва цялата преминала
електроенергия през СТИ точно, включително потребената и неотчетена, натрупана в
невизуализирания регистър 1.8.3. Неправомерното софтуерно въздействие е могло да бъде
извършено във времето от монтирането на СТИ на обекта до датата на демонтажа му, като
това въздействие е в резултат на софтуерна настройка на СТИ, която е довела до режим на
работа на СТИ, който е несъответстващ с вътрешните правила на „Енерго-про продажби“
АД. Количеството електроенергия, представляващо разлика между доставеното и отчетено
4
количество за процесния период може да се достави, съответно потреби, в този период. При
валидно обвързващо страните правоотношение по договор за покупко-продажба, по силата
на което доставчикът реално е доставил количества електроенергия, натрупани в невидими
за редовен отчет регистри на СТИ, които количества са реално доставени и потребени от
потребителя, то за доставчика е възникнало вземане под формата на цена на разликата
между редовно отчетеното количество електроенергия и реално преминалите и използвани
от ищеца количества електроенергия за същия период. Стойността на преминалото и реално
потребено количество електроенергия в скрития регистър е установено от заключението на
вещите лица по изготвените СТЕ и е оценена по приравнени цени, определени за
технологични разходи.
Посочената установеност по делото обосновава извод за неоснователност на
предявения отрицателен установителен иск, поради което същият следва да се отхвърли за
сумата от 4999 лв., а решението на първоинстанционния съд, с което искът е уважен - да
бъде отменено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 и ал.4 от ГПК
въззиваемият следва да заплати на въззивната страна сторените разноски пред всички
инстанции, съобразно приложените списъци за разноски. Процесуалният представител на
въззиваемия е релевирал възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на представителя на въззивното дружество в размер на 1584 лв. с вкл. ДДС,
което съдът, съобразно предмета и сложността на делото, преценя за основателно. В случая
спорът е между потребител и търговско дружество - доставчик на ел. енергия,
производството е приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е имало
спор по фактите, а по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и фактическа
сложност на делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде намален до
минималния размер, изчислен по правилата на Наредба № 1/2004г., а именно 792,86 лв. с
вкл. ДДС. При това положение направените разноски от въззивното дружество имат
следните стойности: по гр.д. № 6892/2019 на ВРС – 792,86 лв. адвокатско възнаграждение и
180 лв. депозит за вещо лице; по в.гр.д. № 202/2020 на ВОС – 792,86 лв. адвокатско
възнаграждение и 132,33 лв. държавна такса; по к.гр.д. № 1896/2020 на ВКС – 792,86 лв.
адвокатско възнаграждение и 162,33 лв. държавна такса и по в.гр.д. № 1648/2021 на ВОС –
792,86 лв. адвокатско възнаграждение и 400 лв. за вещи лица, или общо 4046,10 лв.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 5458 от 05.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 6892 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, двадесети състав, в частта над сумата от 4999 лв. до
6614,40 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1648/2021 на ВОС.
ОТМЕНЯ решение № 5458 от 05.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 6892 по описа за
2019 г. на Районен съд - Варна, двадесети състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
5
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ИВ. Б. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК срещу „Енерго-про продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс за приемане
за установено в отношенията между страните, че ИВ. Б. П. не дължи на „Енерго-про
продажби” АД сумата в размер на 4999 лева, представляваща корекция на консумирана
електроенергия за периода 01.03.2018 г. до 28.02.2019 г. по отношение на обект в село
Иваново, област Русе - ул. "Х.Д." № 19, с клиентски № **********, абонатен №
**********, за която сума е издадена фактура № ********** от 03.04.2019 г.
ОСЪЖДА ИВ. Б. П., ЕГН ********** да заплати на „Енерго-про продажби” АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, Варна тауърс, сумата от 4046,10 лв. /четири хиляди четиридесет и шест лева и десет
стотинки/, представляваща сторени по делото пред всички съдебни инстанции съдебно-
деловодни разноски, на основание член 78, ал.3 и ал.4 от ГПК.
Решението не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6