РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Пловдив , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Виделина С. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300501093 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Й. Т. с ЕГН
**********, действаща в качеството си на майка и законен представител на С.
В. Т. с ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Г.И., против Решение
№ 261255 от 11.11.2020 г. постановено по гр.д.№ 21169 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, V - гр.с., с което отхвърля молбата на Д. Й. Т. с ЕГН
**********, подадена в качеството й на законен представител на малолетния
С. В. Т. с ЕГН ********** против Е. И. Т. с ЕГН ********** и С. В. Т. с ЕГН
********** за защита срещу упражнено спрямо малолетния С. В. Т. с ЕГН
********** от ответниците на 06.12.2019 год. и 20.12.2019 год. домашно
насилие, както и Д. Й. Т. се осъжда да заплати 25 лева - държавна такса по
сметка на Пловдивския районен съд и на Е. И. Т. и С. В. Т. сумата от 610 лева
- разноски по делото.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е
неправилно с искане да бъде отменено, както и да се потвърди заповедта за
1
незабавна защита. Оспорват се правните изводи на районния съд, че
случилото се на 06.12.2019г. и 20.12.2019 г. не може да бъде възприето като
психологическо и емоционално насилие, като се сочи, че същите не
съответстват на установените по делото обстоятелства. Поддържа се, че
детето е в етап на активно възстановяване след извършената хирургична
интервенция, изискваща манипулации и грижи, с които единствено майката
може да се справи. Твърди се, че ответните страни създават предпоставки
детето да се чувства притеснено и уплашено. Излагат се доводи, че районният
съд е дал превес на отношенията между майката, дядото и бабата по бащина
линия като фактите по делото не са разгледани съобразно нуждите и
интересите на детето. Подробно се разискват фактите по делото и събраните
за тях доказателства. По изложените съображения се твърди, че нуждата от
защита е била обективна и налична, дадена навреме от съда и изиграла своята
позитивна роля за детето.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите Е. И. Т. с ЕГН ********** и С. В. Т. с ЕГН **********, чрез
пълномощника си адвокат А., с който жалбата се оспорва като недопустима,
поради липсата на правен интерес от обжалване. По същество се излагат
подробни доводи за неоснователност на жалбата и се поддържа, че в интерес
на детето е да общува с бабата и дядото по бащина линия. Поддържа се за
недоказаност на твърдението, че единствено майката е в състояние да полага
необходимите манипулации и грижи за детето. Приема се, че извършената
операция на детето се използва като претекс, за да се прекратят контактите на
детето с бабата и дядото. Излагат се подробни доводи относно твърденията в
жабата за посегателство върху детето. Моли се да се прекрати
производството по делото поради недопустимост на жалбата, евентуално да
се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендират присъждането на
разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
2
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен
акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на
страна, която има правен интерес да го обжалва. Неоснователни са доводи за
недопустимост на жалбата, поради липсата на правен интерес, доколкото
същата е насочена срещу неблагоприятно за страната решение, с което е
отхвърлена молбата й за защита от домашно насилие. Жалбата отговаря на
изискванията на чл. 260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Пред Районен съд – Пловдив се е развило производство по реда на чл.4
и сл. ЗЗДН, образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от
Д. Й. Т., действаща в качеството си на майка и законен представител на
детето С. В. Т., против Е. И. Т. и С. В. Т. с искане за издаване на заповед за
незабавна защита на детето от прояви на психическо насилие от страна на
ответниците, с прилагане на мярката по чл. 5 ал. 1, т. 3 от ЗЗДН за срок и при
условия определени от съда, като молителят счита за подходящ срок - шест
месеца, предвид нуждата на детето от следоперативно възстановяване.
В молбата за защита от домашно насилие се твърди, че ответниците са
роднини по права възходяща линия - баба и дядо на детето. По гр.д.№
12352/2013 год. бил установен режим на лични отношения помежду им, който
в период от време до 2017 год. се спазвал относително редовно, но въпреки
това между тях не се създала близост. Посочва се, че детето е със специални
нужди, тъй като страда от заболяване „Ахондроплазия“, която се
характеризирала със спиране на растежа на дългите кости на крайниците,
поради заболяване на епифизната хрущялна пластинка, и водило като
резултат до нисък ръст до около 1,20 в конкретния случай. За нормалната
интеграция на С. в живота се предприела операция за удължаване на костите
(успешна с резултат до момента израстване от 8 сантиметра на
подбедрицата), което предполагало и носенето на фиксатори, които
допълнително затруднявали предвижването на детето. Предстояло свалянето
на фиксаторите през м.Януари 2020, тъй като бил достигнат предвидения
размер израстване и започване на постоперативна рехабилитация и
възстановяване. Според майката, моментът е изключително деликатен за
физическото и емоционално развитие на детето С. Същевременно се твърди,
че ответниците не одобрявали операцията, като са се опитвали да се налагат.
3
Операцията била извършена на 07.05.2019 год. и майката била изцяло
ангажирана с детето, тъй като грижите изисквали 24 часова ангажираност с
детето, коригиране (ръчно удължаване на фиксаторите на подбедрицата),
промивки на раните, масажи и рехабилитация минимум два-три часа дневно,
водене (носене) до училище, макар същото да било на 100 метра от жилището
на детето, лично хигиенно обслужване, което междувпрочем се налагало и
досега. Понастоящем само домашната рехабилитация включвала периодични
(на всеки два часа) мускулни масажи и такива на сухожилията - ахилеса, за да
се осигури захранване на костите, мускулите, вените и сухожилията с
хранителни вещества за догонващото нарастване. Посочва се, че в тази
обстановка дядото и бабата по бащина линия са демонстрирали поведение в
разрез с интересите на детето С., против волята му и причинявайки му
страдание. Така въз основа на изп. лист за осъществяване на режима си за
личните отношения, ответниците подновили действията си по изп. Дело №
1838/2013 год. по описа на ЧСИ №818 Л. Мурджанова, с цел осъществяване
на режима на лични контакти. На майката било връчено съобщение за
доброволно осигуряване упражняването на режим за лични отношения по
изп.дело, призовки за принудително изпълнение за датата 06.12.2019 год. и за
дата 20.12.2019год. Майката сочи, че и на двете дати посрещнала
ответниците, в присъствието на помощника на частния съдебен изпълнител
К., при което предаване на С. не се осъществило. Въпреки че майката
предразполагала детето да отиде с баба си и дядо си - детето се дърпало,
ревяло и пищяло, прегръщало здраво майка си и не желаело да се отдели от
нея. Това било отразено от ПЧСИ в протокола от датата 06.12.2019 год. и
въпреки, че станало ясно, че има обективни предпоставки да не се осъществи
режима, ответниците предизвикали повторение на тягостната сцена на
20.12.2019 г. След това ответниците ежедневно й се обаждали, че няма да се
откажат и тя няма да ги отдели от децата. Посочва се за необходимостта на
майката да бъде с детето, като детето осъзнавало ролята на майката в неговия
живот, едва ли обаче разбирал нуждата да ходи и посещава други места -
непознати му и без създадени условия за специфичните му нужди. Описва се
състоянието на С. като трудноподвижен, с фиксатори за удължаване на
костите на подбедреците му, при нуждата от ежедневно неколкократно
третиране на крайниците му. В предвид на последното се заключава, че да се
настоява за извеждането на детето от дома и транспортирането му в Стара
4
Загора за по една нощувка, представлявало психическо насилие над детето.
Поддържа се, че при срещите си ответниците на 06.12.2019 год. и
20.12.2019год., поведението на детето показвало, че страда - същото се
изразявало в непрестанен плач, преминаващ в писъци, неистов, почти
животински страх, че го предават на чужди хора, без да знае защо, и да иска
това. Това било проява на психическо насилие над С. от страна на баба му и
дядо му. Според майката, след свалянето на фиксаторите през януари 2020
год. щяло да се наложи още по - интензивна терапия, за която близостта и
пълното взаимно отдаване между майка и син щяла да е още по-нужна.
Необходимо било С. да е спокоен и фиксиран върху процеса.
С отговор от 17.01.2020 г. ответниците оспорват всички твърдения в
молбата за защита от домашно насилие като намират, че същата е в резултат
изцяло на омразата, която майката изпитва към тях и която те не са
предизвикали с нито едно свое действие. Заявяват, че не са осъществили
насилие под каквато и да е било форма спрямо внучетата си и никога не биха
направили нещо, с което да ги наранят. Излагат обстоятелства за развода на
сина им В. с майката Д.Т. и че от 2013 г. до 2018 г. са поддържали крехко
равновесие в отношенията си с нея. Излагат несъгласието си с извършената
операция на детето, за което се позовават на консултациите си с лекари,
проучвани, запитвания и т.н., както и за възможното медикаментозно лечение
на заболяването и че същото има козметичен характер и не представлявало
лечение на болестта „ахондроплазия“, а само нейно проявление. Основния
проблем на детето бил развитието му на говора, който майката спестявала.
Детето имало „общо недоразвитие на речта“, диагностицирано на 01.03.2013
г. от професор Ш. Този проблем водил до изоставянето на детето от
връстниците си. Детето било силно пристрастено към електронни игри.
Излагат подробни доводи против извършването на операцията на детето,
която майката направила тайно, без знанието на бащата. Според ответниците,
молбата по ЗЗДН е подадена от майката като „вендета“, за това, че не са били
съгласни с операцията и не са дали пари за нея. Също така посочват, че
първите месеци след операцията детето не се е движило и са ходили само да
го видят. Едва в края на лятото са поискали да го вземат с тях поне за един -
два часа, но майката не позволила детето да се отдели на повече от метър от
нея. Майката не за първи път подавала молба за несъществуващо домашно
5
насилие по ЗЗДН. Подала искова молба срещу ответниците за прекратяване
на режима им за лични контакти с децата. Майката демонстрирала пред
децата открита враждебност към ответниците и твърдяла, че са отчуждени от
тях. По отношение на твърдения от майката акт на домашно насилие от
06.12.2019 г., заявяват, че не само не е имало опит за „насилствено вземане“
на С. и не са му причинили „дълбока травма“, а изобщо не са видели детето,
тъй като майката представила медицинска бележка, че е болно. Относно
датата 20.12.2019г. сочат, че тогава за първи път С. бил изнесен на ръце от
майката, въпреки че преди това са го виждали как върви. Видели детето само
няколко минути, колкото да го целунат и да чуят от него, че иска при мама и
не иска да дойде с тях. Заявеното в молбата ежедневно обаждане и тормоз по
телефона било поредното невярно твърдение на майката на детето, целящо да
обоснове евентуално насилие спрямо нея. Твърди се, че на 06.12.2019 г. към
телефона на Д. има позвъняване в 15:59 ч. от телефона на ответницата Е.Т.,
което било с продължителност от 27 секунди, а следващото позвъняване е
било на 20.12.2019 г. в 17:58 ч. От телефона на другия ответник по делото
С.Т. повече от година не било имало никакви обаждания и разговори с
майката на детето.Излагат опасенията си, че майката не полага адекватни
грижи за отглеждането на детето, както и че са притеснени от силната
зависимост на детето от майка му. Поддържат, че молбата за защита от
домашно насилие е неоснователна, предназначена е да обслужи
производството по друго гражданско дело, а по същество представлявала
злоупотреба с право, поради което молят същата да се отхвърли изцяло.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай молбата за защита от
домашно насилие е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирано лице в едномесечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, срещу
съответното пасивно легитимирани лица от кръга на посочените в чл.3 ЗЗДН.
По делото не се спори и се установява, че детето С. В. Т. е внук на
ответниците Е. И. Т. и С. В. Т., които са негови баба и дядо по бащина линия.
Няма спор и се доказва, че детето страда от заболяване
„остеохондродисплазия с дефекти с растежа на тръбестите кости и
гръбначния стълб“ като на 07.05.2019 г. му е извършена операция за
удължаване на крайника, видно от епикриза от Многопрофилна болница за
активно лечение „Еврохоспитал“ООД. Установява се, че е образувано
6
изп.дело № 20138190401838 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова с район
на действие - Окръжен съд Пловдив. Изп.дело е образувано за
принудителното изпълнение на задължението на майката Д. Й. Т. за
предаването на детето С. В. Т. и детето Д.В.Т. на бабата Е. И. Т. и дядото С. В.
Т., съобразно режима на лични отношения, посочен в изпълнителен лист,
издаден по гр.№ 12352/2013г. на ПРС, 4 бр.с. За 06.12.2019 г. е било
насрочено от съдебния изпълнител предаване на детето С. на бабата и дядото
по бащина линия за упражняване на режима им на лични контакти от петък
от 18.00 ч. до 9 ч. в събота, като и за 20.12.2019 г. - от петък от 18ч. до 18 ч.
на 21.12.2019 г., като до майката са изпратени призовки за принудително
изпълнение. Не се спори и се установява от представените протоколи от
06.12.2019 г. и 20.12.2019 г. на ПЧСИ Георги Кисьов, че предаването на
детето С. на бабата и дядото не е било осъществено.
За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че от
събраните по делото доказателства не се установява извършването на
твърдените актове на домашно насилие на 06.12.2019 г. и 20.12.2019 г. по
отношение на детето С.Т.. Според районния съд никой от разпитаните
свидетели не споделя за тормоз на детето от страна на баба му и дядо му на
процесните дати. Приел е за доказано, че на 06.12.19г. С. изобщо не е бил
извеждан от майка си, а на 20.12.19г. не е искал да тръгне с ответниците, като
тяхно поведение не е окачествено като насилие и агресия по отношение на
детето. Изводи си районния съд е мотивирал с показанията на св.
Г.К./помощник ЧСИ/, като пряк свидетел на осъществилите се обстоятелства
на 06.12.2019 г. и 20.12.2019 г., както и с приетото по делото за заключение на
съдебно психологична експертиза. Районният съд е заключил, че ответниците
са провели необходимото насрещно доказване и са опровергали изложеното в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като не е проведено главно и пълно
доказване на твърденията в молбата за защита от домашно насилие.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че
постановеното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо и
правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и
напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства. Споделят се и
изводите на районния съд за начина, по който следва да се ценят събраните
7
по делото доказателства, както и правните изводи, които те обосновават,
поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани и на
основание чл.272 ГПК се препраща към мотивите на първоинстанционния
акт, с което същите стават част от съжденията в настоящия съдебен акт.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се посочи следното:
Съобразно нормата на чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена
категория лица, в която попадат молителят и ответниците. От дефиницията,
дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че
идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и
изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време,
място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността
на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.
Следва да се отбележи, че закона липсва легална дефиниция на понятието
„психическо насилие“, както и на „емоционално насилие“, но като такива
могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или
вредно въздействие върху психиката на едно лице- пораждат отрицателни за
него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове
на психическо и емоционално насилие могат да бъдат вербалното насилие /
псуване, обиждане, крещене/, унижаване, предизвикване на страх.
В настоящия случая молбата за защита от домашно насилие е подадена
с твърдения за упражнено психическо насилие като релевантни за спора са
датите 06.12.2019 г. и 20.12.2019 г. За да се уважи молбата за защита от
домашно насилие, е необходимо да се установи именно извършването на акт
на психическо насилие от страна на ответниците по отношение на детето С.Т.
на горепочените дати.
Към молбата за защита от домашно насилие е приложена декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие от страна на бабата и
дядото по бащина линия, в която е изложено, че на 06 и 20 декември 2019 год.
при опити да осъществят режим на лични отношения са упражнили
8
психическо насилие над детето С. В. Т., опитайки се да го принудят да тръгне
с тях в Стара Загора, против волята му и незачитайки усложненото му
физическо състояние, принуждавайки го да реве, пищи и да се съпротивлява,
за да осуети тези им намерения.
След самостоятелна преценка на съдържанието на декларацията по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН и доказателствения материал по делото, съдът намира за
опровергани обстоятелствата в декларацията.
По делото безспорно се доказва, че на първата дата 06.12.2019 г. не се е
осъществила среща между детето С. и ответниците. Изрично при
изслушването по реда на чл.177, ал.2 ГПК законният представител Д.Т. е
заявила, че детето е било болно на посочената дата и ответниците не са го
виждали. Това се удостоверява и от протокола на ПЧСИ от 06.12.2019 г.,
според който майката е представила бележка, че детето С. е болно и е била
проведена среща единствено между другото дете Д. и ответниците, в който
смисъл са и показанията на св.Г.К. /ПЧСИ/ пред районния съд.
Кореспондиращи с тези показания са и показанията на св.Р.Г., която като
пълномощник на ответниците по изп.дело е присъствала на изпълнението на
06.12.2019 г. и удостоверява, че на посочената дата ответниците не са
виждали детето. С оглед на така установените обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че доколкото на процесната дата 06.12.2019 г.
ответниците въобще не са виждали детето С., то същите не са могли по
никакъв начин да влияят на неговата психика, от което се опровергава
твърдението за извършването на психическо насилие по отношение на детето
на сочената дата. Доказва се неверността на твърденията в молбата за защита,
че на 06.12.2019 г. майката е предразполагала детето да отиде с дядото и
бабата, но детете се е дърпала, ревяло и пищяло, прегръщало здраво майката
и не искало да се отдели от нея, както и че въпреки това ответиците са
настоявали за среща на 20.12.2019 г.
Опроверга се и твърдението за извършено психическо насилие на втората
дата - 20.12.2019 г. На посочената дата е имало, макар и за кратко, среща
между детето С. и ответниците, но от събраните доказателства досежно
осъществилите се тогава обстоятелства не се извежда извод за упражнено
насилие от страна на ответниците. Според протокола на ПЧСИ от 20.12.2019г.
9
детето е било изнесено на ръце от майка си, която го е оставило на земята и
детето се е подпирало с бастунче. ПЧСИ е констатирал, че детето е било
разстроено и видимо не е било спокойно. След това ПЧСИ е удостоверил, че
Е.Т. е подала ръка на детето и са провели кратък разговор. С.Т. също е
приклекнал до него и за кратко са провели разговор. На въпроса дали иска да
отиде с тях, детето е отказало и се е разплакало с думите, че иска мама.
Ответниците са целунали детето по бузките, казали са си довиждане и детето
е било прибрано във входа. Протоколът от 20.12.2019 г. е съставен по реда на
чл. 434, ал. 2 от ГПК представлява официален свидетелстващ документ,
изготвен от ПЧСИ в качеството му на длъжностно лице, поради което се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила досежно
удостовереното в него. Изложените в протокола обстоятелства се подкрепят и
от показанията св. Г.К. сочи, че това е състоянието, в което е излезнало
детето /тоест разстроено/, както и че бабата и дядото са имали нормално
поведение към него, искали са поговорят с него, да го попитат как е. Според
свидетеля, детето се е разплакало, защото е било разстроено, но никой не го е
принуждавал да тръгне на някъде. Поведението на бабата и дядото е било
нормално.Искали са да поговорят с него, да го гушнат, както баба и дядо с
внук.
Въззивният съд намира, че по делото не се установява друго, различно
поведение на ответниците на 20.12.2019 г. от гореизложеното. От събраните
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.В., Р.Г., И.И. и К.Б.,
релевантни са само показанията на св.Р.Г., в частта относно срещите на
06.12.2019 г. и 20.12.2019 г., доколкото само тя е присъствала на тях. По
отношение на датата 06.12.2019 г. вече се посочиха изявленията на
свидетелката, че детето не е излезнало. Касателно датата 20.12.2019 г.
свидетелката сочи, че майката е извела детето разплакано. Излизайки от
вкъщи детето е плачело. Детето е казало, че не иска с бабата и дядото.
Последните са му отговорили, че са дошли да го видят и щом не иска няма да
го вземат. В останала си част показанията на св.Г. касаят обстоятелства преди
процесните дати, поради което са ирелевантни за установяване на актовете на
домашно насилие, за които е сезиран съда. По същите аргументи, неотносими
са показанията на останалите свидетели, доколкото същите удостоверяват
обстоятелства от по-рано, а относно процесните дати показанията им са
10
производни, а не преки и непосредствени.
От така установените обстоятелства се налага извод, че на процесната
дата 20.12.2021 г. детето изначално е било разстроено при излизането си на
срещата с ответниците. Макар и детето да е заявило, че не иска да е с бабата
и дядото, то не се установява ответниците негативно да са провокирали
детето. Не се доказва поведение от страна на ответниците, с което да са
разтревожили детето. Напротив, доказва се, че ответниците не са настоявали,
а се съобразили с желанието на детето и не са упражнили съдебно признатият
им режим на лични контакти с него. Тоест не би могъл да се изведе извод за
поведение от страна на ответниците, с което да са упражнили психическо
насилие по отношение на детото на датата 20.12.2019 г.
Изложеното се подкрепя и от заключението на съдебно –
психологическата експертиза, според което няма данни бабата и дядото по
бащина линия да проявяват склоност към насилие, при тях липсва склонност
към агресия не само като физическа, но и като вербална или емоционална.
Същевременно вещото лице е констатирало, че детето е зависимо и силно
привързано към майката, тя е социално значимият за детето възрастен и
нейното отношение към определени хора влияе на детето. На това вещото
лице отдава и отчуждението на детето с бабата и дядото по бащина линия,
предвид конфликта на майката с тях. Съдебният експерт е убеден, че в
интерес на детето е да общува с неговите баба и дядо по бащина линия, които
го обичат и имат желание да направят всичко по силите си, за да му обезпечат
възможно най-добро бъдеще в така създалата се ситуация.
С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд намира за опровергани
обстоятелствата в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Не се доказва
извършването от ответниците на твърдените актовете на домашно насилие на
06.12.2019 г. и 20.12.2019 г. по отношение на детето С.. Следователно се
налага извод за неоснователност на молбата за налагане на мерки за защита
от домашно насилие. Първостепенният съд е достигнал до същия извод,
поради което решението му е правилно и законосъобразно и ще се потвърди.
При този изход на спора Д. Й. Т. като майка и законен представител на
С. В. Т. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на
бюджета на съдебната власт в размер на 12, 50 лв за въззивното
11
производство.На основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемите се следват
разноските по делото пред въззивната инстанция, които претендират в размер
на 600 лева според представения списък и договор за правна защита и
съдействие, удостоверяващ направата им. Съдът намира за неоснователно
възражението, направено от пълномощника на въззивника, че разноските на
въззиваемите не отговарят на изискванията на Наредбата, тъй като в
действителност същите съответстват на изискванията на чл. 7, ал.1, т.4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261255 от 11.11.2020 г. постановено по
гр.д.№ 21169 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, V - бр.с.
ОСЪЖДА Д. Й. Т. с ЕГН **********, действаща в качеството си на
майка и законен представител на С. В. Т. с ЕГН **********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив
сумата от 12, 50 лв. /дванадасет лева и петдесет стотинки/, представляваща
дължима държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА Д. Й. Т. с ЕГН ********** в качеството си на законен
представител на малолетния С. В. Т. с ЕГН ********** да заплати на Е. И. Т.
с ЕГН **********, и С. В. Т. с ЕГН ********** сумата от 600 лв. /шестстотин
лева/, представляващи разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12