№ 95
гр. П., 13.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500018 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За жалбоподателя Община П., редовно призовани, се явява гл.юрк.В., с
пълномощно от първата инстанция.
За ответницата Ц. П. В., редовно призована, се явява лично и с адв. Т.
Ж., надлежно упълномощена от първата инстанция. Представя договор за
правна защита и съдействие и за настоящата.
юрк.В.: - Да се даде ход на делото.
Адв.Ж.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Пазарджишки районен съд №1412 от 18.11.2024г.
постановено по гр.д.№************ по описа на съда за 2024г. Е ОСЪДЕНА
Община П., бул. „Б.“ № 2, представлявана от Кмета, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. П.
В., ЕГН **********, от гр. П., ул. „П.“ №4, вх.Б, ет.8, ап.48 сумата в размер на
2 625,57 лева, представляващата допълнително уговорено трудово
1
възнаграждение, за трудов стаж и професионална квалификация, за срок от
04.02.2020 г. до 01.02.2022 г., ведно със мораторната лихва в размер на 257,77
лева от 01.03.2020 г., до 01.02.2022 г. - датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение, ведно със законната лихва от дата на подавана на ИМ в съда
- 23.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като Е
ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция за мораторна лихва за размера над 257,77
лева до претендирания размер от 413,50 лева, като неоснователен.
ОСЪДЕНА Е Община П., бул. „Б.“ № 2, представлявана от Кмета, ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. П. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. „П.“ №4, вх.Б, ет.8,
ап.48, сумата в размер на 521,84 лева, представляващата сторените разноски
в производството, КАТО присъдените суми може да бъдат заплатени по
следната банкова сметка - IBAN: BG80UBBS8241101142615, BIC: UBBSBGSF.
ОСЪДЕНА Е Ц. П. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. „П.“ №4, вх.Б,
ет.8, ап.48, ДА ЗАПЛАТИ на Община П., бул. „Б.“ № 2, представлявана от
Кмета, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 18,43 лева,
съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
ОСЪДЕНА Е Община П., бул. „Б.“ № 2, представлявана от Кмета, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд - П.
държавна такса в размер на 155,02 лева и възнаграждение за вещо лице в
размер на 189,76 лева.
Решението се обжалва с въззивна жалба, с вх.№29912 от 29.11.2024г.
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника Община П. чрез законния
си представител Кмета на Общината П.К. с доводи за порочност като
недопустимо и се прекрати производството, а при условията на евентуалност
като неправилно по същество поради нарушаване на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост
и се постанови друго с което искът предявен срещу общината да бъде
отхвърлен.
Твърди се, че е допустимо със съдебно решение съдът да постанови
отделна клауза от КТД или целия КТД за недействителен, само по направено
възражение по делото от ответната страна, без да е воден отделен иск по чл.
60 КТ. Но че в случая възражение за недействителност не е направено от
ответната Община П.. Жалбоподателят се позовава на Решение №56 от
22.02.2018 г. на ВКС по гр. д.№ 2372/2017 г., IV г.о.. ГК по чл. 290 от ГПК.
Навежда се извода, че съдът се е произнесъл по недопустимо искане, а съдът
следи служебно за допустимостта на иска, съгласно чл. 7, ал. 1 от ГПК. На
следващо място жалбоподателят определя като недопустимо и искането по
чл. 74, ал..2 от КТ за недействителност на клаузата на т.6а от Допълнителното
споразумение № 812/01.05.2020г., доколкото според общината страните по
трудово правоотношение могат да сторят това, когато трудовото
правоотношение между тях не е прекратено на някое от основанията по чл.325
2
- чл.331 и чл. 334 КТ, но в случая трудовият договор с ищцата /№5 от
31.01.2019 г./ бил прекратен със заповед №7/28.01.2022 г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 10б от КТ. Допълва, че когато трудовото правоотношение вече е
прекратено на някое от основанията по чл. чл. 325 - чл. 331 и чл. 334 от КТ /в
случая - по чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ/, обявяването на недействителността от
съда е от преюдициално значение за законосъобразността на основанието, на
което е прекратено трудовото правоотношение, който е обективно съединен с
иск за законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение.
Но, че с такъв иск-за законосъобразността на основанието на което е
прекратен трудовия договор, съдът не е сезиран. Цитира съдебната практика
Решение №161 от 08.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №4848/2014 г.. IV г.о.. ГК, по
чл. 280. ал. 1. т. 3 и чл. 290 от ГПК•; Определение №4231 от 16.11.2022 г. на
ВКС по ч. гр. д. №4116/2022 г. IV г. о. Г К,.
Твърди се, че обжалваното решение е необосновано, като изтъква, че
съдът мотивирал решението си, че е недействителна клаузата на чл. 13, ал. З
от КТД №2 от 01.02.2019г., но че това не съответствало на приетия по делото
като доказателство и сочен от съда КТД №2 от 01.02.2019г. за центрове за
насТ.ване от семеен тип на деца и младежи с увреждания и без увреждания -
клаузата на чл. 13, ал. 3 нямала такова съдържание, а обратното на това,
което приел съда. Клаузата на чл. 13, ал. 3 от КТД № 2 от 01.02.2019 г. според
жалбоподателя гласяла: „Допълнителното трудово възнаграждение за
прослужено време се заплаща не по-малко от 1% всяка година.”. Навежда се
извода, че решението е необосновано, тъй като изводът на съда противоречал
на това доказателство, на което този съд се позовава.
Твърди се още, че обжалваното решение противоречи на материалния
закон, като сочи, че съгласно чл. 50, ал. 1 КТ, с КТД страните с КТД могат да
се уреждат въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците
и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона; че
договорната свобода е ограничена единствено от императивните разпоредби
на закона и че трудовото законодателство не съдържа императивни
разпоредби, не даващи възможност на страните за свободно договаряне.
Акцентира се, че страните могат да договарят клаузите в КТД свободно, без
да противоречат на императивни разпоредби. Признава се, че е безспорна
възможността , страните по трудовото правоотношение да уговорят нещо
различно с индивидуален трудов договор /само за отношенията между
работодателя и конкретния работник/ , или за предприятието. Счита, че
уговореното между страните не противоречи на нормата на член единствен
от действащия нормативен акт - ПМС № 147 на МС от 29.06.2007 г. за
определяне на минималния размер на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, а именно 0,6
на сто за всяка година. И че точно такъв размер на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит върху
основното трудово възнаграждение е уговорен в т.6а от Допълнителното
споразумение №812/01.05.2020г. между ищцата и работодателя. Допълва, че
би била налице недействителност, ако има противоречие с цитираното ПМС,
тоест, ако е уговорен размер на допълнителното трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит под 0.6 на сто за всяка година.
На следващо място, като незаконосъобразен се квалифицира изводът на
съда, че е налице дискриминационен признак по чл. 8, ал.3 от КТ, като счита,
че от страна на Община П. не е допусната дискриминация-нито пряка, нито
непряка и не е нарушен Законът за защита от дискриминация, доколкото
3
ищцата не е била по-неблагоприятно третирана от работодателя посредством
определянето и изплащането на допълнителното трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.60% в сравнение с
другите работещи пенсионери. Поддържа, че неправомерният диференциран
подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от
признак по чл. 4 от Закон за зашита от дискриминация, и се акцентира, че не
са установени други служители в сходно положение да са били третирани по-
благоприятно, като съдът сравнявал групата на работещите не пенсионери с
групата на работещите пенсионери, но че това са две различни групи.
Според жалбоподателя по-неблагоприятното третиране на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, следвало да
се преценява в сравнение с начина, по който се третира, е било третирано или
би било третирано друго лице - при сравними сходни обстоятелства, а в
случаят очевидно не бил такъв. Коментира се, че съгласно чл.8, ал. 2 от
Кодекса на труда се презумира, че работодателят е действал добросъвестно
при извършеното уволнение, поради което оборването на презумпцията била
изцяло в тежест на ищцата, в какъвто смисъл била и съдебната практика.
Счита, че обстоятелството, че едно лице е поставено в по-
неблагоприятно положение от друго, само по себе си, не е основание да се
предположи, че е налице дискриминация. И че само обстоятелството, че за
определен период от време ищцата Ц. В. не е получавала допълнително
трудово възнаграждение в размер на 1% не води до обосновано
предположение по смисъла на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация, че
е налице дискриминация, като било необходимо да бъде установено още, че
по отношение на Ц. В. е налице някой от защитените признаци по чл.4, ал. 1 от
Закона за защита от дискриминация.
Жалбоподателят моли въззивният съд да вземете предвид съдебната
практика, включително и относно доказателствената тежест по чл. 9 от Закона
за защита от дискриминация и че съгласно тази разпоредба основната
доказателствена тежест е възложена на ищеца; че ищецът е длъжен да докаже
фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е
жертва на дискриминация. И че щом ищцата твърди, че са налице факти,
които обуславят вероятност от дискриминационно третиране и ответникът ги
оспорва, ищцата следва да докаже тези свои фактически твърдения. А в
случаите на непряка дискриминация било задължително ищецът да посочи
конкретен съществен признак, който е и значим за личността. Поддържа се
извод, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила
относно разпределението на доказателствената тежест.
Излага се и довод, за незаконосъобразен отказ на съда да уважи
своевременно направено от Общината в с.з. на 28.08.2024 г. възражение за
погасяване по давност на претенцията за недействителност на т.6а от
допълнителното споразумение № 812/01.05.2020г., което възражение изрично
било отбелязано в протокола от 28.08.2024г. Посочва се още, че ищцата в
първото по делото съдебно заседание на 28.08.2024г. допълнила исковата си
молба с искане по чл. 74, ал.2 от КТ за недействителност на клаузата на т. ба
от Допълнителното споразумение № 812 от 01.05.2020 г. И в същото съдебно
заседание Общината чрез процесуалния си представител, направила
възражение, че това искане е погасено по давност. Като заключава, че
възражението на Общината относно това споразумение не е преклудирано, че
сыцото е направено своевременно-в съдебното заседание, в което се допълва
исковата молба. Акцентира се, че ищцовата претенция е за периода от
4
04.02.2020 г. до 01.02.2022г. , трудовият договор е прекратен със заповед №
7/28.01.2022 г., а исковата молба е с вх. №10475/24.04.2024 г.; тоест искът бил
погасен с изтичането на 3годишния давностен срок.
Жалбоподателят моли да се обезсили обжалваното решение и се
прекрати производството по делото; алтернативно-да се отмени решението и
се отхвърли иска, ведно с акцесорните за лихви, с присъждане в полза на
Община П. сторените по делото разноски по представен списък.
Жалбоподателят не сочи нови доказателствени искания пред въззивната
инстанция по реда на чл.266 от ГПК.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба, подаден от насрещната по спора страна , Ц. П. В. от гр.П., с вх.№123 от
03.01.2025г., чрез пълномощника си адвокат Т. Ж. от АК-П. в който жалбата
се квалифицира като неоснователна по същество и се моли да бъде
потвърдено обжалваното първоинстанционно решение. Поддържа се от
ответника, че решението е допустимо, обосновано, правилно и
законосъобразно постановено, като не страда от пороците посочени във
въззивната жалба. Определя като неоснователни оплакванията, че при
постановяване на обжалвания съдебен акт са допуснати процесуални
нарушения, изразяващи в произнасяне на съдебния състав по недопустимо
искане, въведено възражение от ищцовата страна на основание чл. 60 от КТ за
произнасяне на отделна клауза от КТД за недействителна. Като неоснователни
се определят възражения във въззивната жалба, че с възражения по чл. 74 от
КТ може да се брани само ответната страна, а ищецът следва да предяви иск
инцидентен установителен/, за да се позове на недействителност на трудовия
договор или на отделни негови клаузи. Неоснователни били и оплакванията
на жалбоподателя, че е недопустимо ищцата да иска обявяване на
недействителност на клауза от Доп. Споразумение №812/01.05.2020г., тъй
като правоотношението между страните е прекратено. Акцентира се, че от
събраните писмени доказателства безспорно се установило, че по силата на
индивидуален трудов договор №5/31.01.2019г. въззиваемата страна е заемала
педагогическа длъжност /детски учител/ с определено основно трудово
възнаграждение в размер на минималната за страната работна заплата в размер
на 560 лв., към дата на възникване на трудовото правоотношение и
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит —1% за всяка година прослужено време. Допълва, че с
отговора на ИМ, ответната страна представила КТД за Центрове за насТ.ване
от семеен тип на деца и младежи с увреждания и без увреждания с рег. индекс
№93 от 04.02.2020г., сключен от Община П., представлявана от кмета на
Общината и Синдикалния Регионален съюз на КТ „Подкрепа", подписан от
Директор БМ „ОСДУ”; че за да обоснове по-нисък размер на допълнително
трудово възнаграждение за прослужено време, ответната страна се е позовала
на чл. 13, ал.3 от КТД, раздел 3-ти, и че след запознаване със същия, било
въведено от ищцата възражение за недействителност на чл. 13, ал. 3 от КТД,
раздел 3-ти на основание чл.60 от КТ, поради противоречие със закона.
Твърди се, че с въведеното възражение се поддържало, че е налице
противоречие с разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от КТ, която визирала, че КТД не
може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и
служителите от установените в КТД, с който работодателят е обвързан и което
5
направеното възражение било уважено от съда, който приел, че с КТД са
уговорени по неблагоприятни клаузи за служители придобили право на
пенсия и осигурителен стаж, като им се намалява процентът за клас за
прослужено време.
Като неоснователни се квалифицират възраженията на жалбоподателя
за допуснати процесуални нарушения от съда, както и че съдебният състав не
може да се произнесе по искане за обявяване на клауза в допълнителното
Споразумение /анекс № 812 от 1.05.2020г. към трудов договор №
5/31.01.2019г., по т.6а, от споразумението, където процентът за придобит
трудов стаж и професионален опит е намален на 22,6%., и че съгласно
разпоредбата на чл.74,ал.4 във връзка с ал. 1 от КТ, отделна клауза от трудов
договор е недействителна, когато противоречи на закона или ги заобикаля.
Допълва, че противоречие със закона е налице, когато клаузата от трудовия
договор е установена в нарушение на императивни разпоредби на закона или
на КТ, а заобикаляне на закона е налице, когато с клаузата в трудовия договор
се постига по обиколен път забранен от закона резултат, без изрично да се
нарушава законова забрана, като се използват празноти в закона или като на
няколко етапа се постига забранен резултат. В тези случаи, според
въззиваемата страна, законът допуска противопоставяне на
недействителността на договора или на отделни негови клаузи чрез
своевременно предявено в хода на делото възражение.
Като правилни се квалифицират изводите на районния съд, че
оспорената клауза от КТД е недействителна в частта предвиждаща
допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време да се заплаща в
размер на не по-малко 0,6% за служители-пенсионери, както и че в този
случай следва да се приеме, че размерът му следва да е един процент за всеки
един работник или служител, независимо дали е в работоспособна възраст или
пенсионер. В случая ,според страната разглеждайки направеното възражение
за недействителност, съдът е съобразил установената съдебна практика на
ВКС- Определение№ 1262/12.11.2012г. по гр. д. №461/2012г. 3-то гр.о. на
ВКС; решение -№ 176 от 17.03.2010 г. по гр.д. №3022/2008 г. на ВКС, трето
г.о.•; решение №581 от 10.12.2010 по гр.д.№869/2009г. на ВКС, IVг.о.; решение
№ 218 от 5.07.2011г. по гр.д. №775/2010 г. на ВКС, III г.о; Определение №
по гр. д.№1019/2012г. 3-то гр. о. ; решение №98 от 14.07.2022г.
по гр. д. №2954/2021г. 3-то гр. о. ВКС; в която било прието, че по
недействителността на трудов договор съдът може да се произнесе и без да е
предявен нарочен иск за нея по чл. 74 КТ,. преюдициално- по довод или
възражение на страните в процес по искове, чиято основателност обуславя. На
следващо място, в практиката на ВКС било прието. че е допустимо да се
обяви от съда недействителен трудов договор, който не е бил обявен за
недействителен по реда на чл. 74 и следващите от КТ, но следва да има
въведено възражение от страните и че съдът не може да констатира служебно
недействителност на трудов договор или отделна негова клауза.
Като неоснователни се определят оплаквания във въззивната жалба, че
съдебният състав не е приложил правилно материалния закон, доколкото
безспорно от събраните доказателства се установило, че е с разпоредбата на
чл. 13. ал. 3 от КТД, раздел 3-ти на КТД с рег. индекс №93 от 04.02.2020г..
въззивникът е предвидил различен процент на допълнително трудово
6
възнаграждение за клас прослужено време на служители в трудоспособна
възраст и служители пенсионери, което противоречало на императивна правна
норма чл.57 от КТ и е уреден дискриминационен признак на основание чл.8
ал. 3 от КТ.В тази връзка се отбелязва, че правилно в мотивите си, съдебният
състав е стигнал до извода, че е налице едно неравно третиране между
педагогическите специалисти в детски градини и училища и тези, работили по
трудово правоотношение към Центрове за насТ.ване от семеен тип на деца и
младежи с увреждания и без увреждания; че в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от
КТ е предвидено да не се допуска пряка или непряка дискриминация,
основана на членуване в синдикални и други обществени организации и
движения. Допълва, че в тази насока е и чл.3 , ал. 1, б.”г” от Директива
2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за
равно третиране в областта на заетостта и професиите, както и че
разпоредбата на чл. 57 ал. 1 от КТ следва да се тълкува през призмата на чл. 50
ал. 2 от КТ, /КТД не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за
работниците и служителите от установените в закона или в КТД, с който
работодателят е обвързан/.
Като правилен се определя извода на районния съд, че е налице
дискриминационен признак по чл.8, ал.3 от КТ, по отношение на процесната
клауза-чл.13, ал.3 от КТД, в частта, в която е предвидено, че допълнителното
трудово възнаграждение за прослужено време е в размер на не по-малко от
0,6% за служители-пенсионери. Препраща се към чл.8, ал.3 от КТ, че при
осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или
непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална
ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни
убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и
движения, семейно и материално положение, наличие на психически или
физически увреждания, както и различия в срока на договора и
продължителността на работното време.
Счита въззиваемата страна, че са неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че Община П. не е поставила в по-неблагоприятно положение
от работещите пенсионери от останалите работещи в сферата на социалните
услуги и ЦНСТДМ. Като правилни се определят изводите на съдебния състав,
че в чл.14 от 33Дискр е предвидено, че работодателят осигурява равно
възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, а според установената
практика на Съда на Европейския съюз този принцип се прилага за всички
възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо
от срока на трудовия договор и продължителността на работното време.
Акцентира се, че намерението на законодателя е да разпростре принципа за
равно трудово възнаграждение за еднакъв или равностоен труд и забраната за
дискриминация и спрямо всички други плащания, които е задължен да
извършва работодателят на работника в рамките на индивидуалното трудово
правоотношение.Правилен бил и изводът на съда, че след като едно лице е
назначено на съответна позиция, независимо дали е в работоспособна възраст
или не /пенсионер/, означава, че отговаря на изискванията за заемането й,
както и че може да извършва всички функции за съответната длъжност, както
и че въззивника не е провел насрещно доказване, че ищцата не е могла да
изпълнява всички трудови функции или че са й вменени по-малко по обем
трудови функции, което да обуслови по-малкия размер на допълнително
7
трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит.
На последно място, въззиваемата страна счита, че е неоснователно
направеното оплакване от жалбоподателят, че съдът е следвало да обсъди
направеното възражение от ответника, че исковите претенции за заплащане на
обезщетение по КТ са погасени по давност, доколкото и е безспорно, че
давността не се прилага служебно, а съгласно чл. 133 от ГПК, при липсата
на възражение в срока за отговор от ответника има последица пропускане на
възможността в това производство да се разгледа направеното възражение,
поради настъпване на преклузия за тези обстоятелства. Допълва, че
възражението за погасяване на исковите претенции по давност било въведено
от процесуалния представител на ответната страна в последното по делото
о.с.з., с оглед на което правилен бил изводът на съдебния състав, че същото не
следва да бъде разглеждано, доколкото е несвоевременно направено. Моли да
се остави без уважение подадената въззивна жалба и се потвърди Решение
№1412 от 18.11.2024г. по гр. д. ************/2024г. по описа на РС П. за
2024г., като допустимо, обосновано, правилно и законосъобразно
постановено, ведно с присъждане на разноските пред въззивната съдебна
инстанция.
С отговора на въззивната жалба няма направени нови доказателствени
искания пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.
юрк.В.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Нямам други доказателствени искания. Представям Списък за разноските.
Адв.Ж.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам съображенията изложени в писмения отговор на същата. Нямам
доказателствени искания. Представям списък за разноски пред тази
инстанция.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
юрк.В.: - Ув. Окр. Съдии, моля да уважите въззивната жалба. Считам, че
действително решението е недопустимо. Подробни съображения съм
изложила в писмена защита, която представям. Съдът е постановил решение,
което е недопустимо. Ако приемете алтернативно, че е допустимо, същото е
необосновано, тъй като съдът се е позовал на неприложим за спора
колективен трудов договор. Той се е позовал Колективния трудов договор
№2/2019г. Съгласно уговорките в него е действал само за 1 година до
01.02.2020г., а исковата претенция е от 04.02.2020г. Отделно от това клаузата
на този договор е в обратен смисъл на това, което е приел съда. Поддържам, че
8
клаузата на колективен трудов договор е приложим за случая с този КТД
№93/2020г. Не противоречи на Постановлението на МС №147, където е
указано, че процентът за тъй наречения клас е посочен от законодателя, че е
0,6%. Следователно нашият колективен трудов договор е в рамките на
нормативния акт. Не считам, че е проявена дискриминация. Не може да се
сравняват несравними групи работещи – пенсионери с не пенсионирани лица
и не може да става дума за сравнение между педагогическите специалисти в
детските градини и училищата, които са по Закона за предучилищното и
училищното образувание. Безспорно е по делото, че ответницата по
въззивната жалба е работила в Център за насТ.ване от семеен тип на деца без
увреждания, който е резидентна грижа по Закона за специалните услуги, а той
се явява специален спрямо Закона за предучилищното и училищното
образувание. Представям писмена защита.
Адв.Ж.: - Ув. Окр. Съдии, моля да постановите решение, с което да
оставите без уважение депозираната въззивна жалба. Поддържам, че
решението, което е постановено е допустимо, доколкото подробни
съображения и цитираме практика в отговора към въззивната жалба. Съм
посочила, че няма пречка, когато за първи път се запознава, дори ищцовата
страна да направи възражение по реда на чл.60 и чл.74 от КТ. Поддържам, че
решението е постановено без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.
Моля да ми предоставите срок за представяне на писмена защита. Представям
списък за разноски. Моля да ми присъдите разноските пред въззивната
инстанция.
Уважаеми съдии, касае се за нови факти, които ние не сме ги изложили в
отговора на въззивната жалба, но доверителката държи да го споменем пред
вас. След като е освободена от заеманата длъжност тя е депозирала в
първоинстанционния съд жалба до ДИТ-П. и ДИТ-П. извършва проверка.
Установила е, че има нерегламентирани клаузи, че на лица, които не са
придобили право на пенсия се заплаща много по-висок процент, вследствие на
което в рамките на месец, месец и половина веднага са изравнили процентите.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА срок на адв.Ж. до 14.02.2025г. за представяне на писмена защита с
9
препис за другата страна.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок
до 12.03.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10