РЕШЕНИЕ
№ 260033/08.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, Гражданска колегия, Втори състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ИВА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията Атанасова–Алексова гр. д. № 152 / 2020 по описа на ОС - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена
ОТ:
1.К.В.Б., ЕГН **********
2.С. Н. Л., ЕГН **********,
3.Ж.В.К., ЕГН **********
4.Ю.Д.А. - Т., ЕГН **********,
ЧРЕЗ пълномощника си адв. И.Й.
съдебен адрес:***
СРЕЩУ: ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ***
С ИСКАНЕ:
Да бъде осъден ответника „Гаранционен фонд“ да плати на всеки от ищците сумата в размер на 150 000 лева (сто и петдесет) лева, като обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг, баща и син при описаното ПТП, заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и всички разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Гаранционен фонд“, с който се оспорва изцяло предявения иск, като се навеждат твърдения, че спрямо ищците не е налице фактическият състав на риска „Гражданска отговорност“, без който не може да се търси отговорността на Гаранционен фонд на основание чл. 557, ал.1, т.2 б.,,а“ от КЗ относно механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП. Предвид липсата на влязла в сила Присъда или друг съдебен или административен акт срещу сочения за виновен водач К. Д. Х., не било установено твърдяното извършване на престъпление в причинна връзка с конкретните увреждания, посочени в исковата молба. Оспорва се изцяло описания в исковата молба механизъм, причини и обстоятелства при ПТП. Липсвали данни за хода и резултата на ДП №27/2019 по описа СлО на ОП гр.П..
Съдът намира, че е сезиран с иск за
заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл.558, ал.5 КЗ /в
сила от 01.01.2016 г./ във вр. с чл.557 ал.1, т.2 буква"а" КЗ вр. с чл.45
и чл.52 ЗЗД, в условията на евентуалност чл.50 и чл. 52 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че в следствие на
произшествие настъпило на ***г. техния съпруг баща и син В. К.Л. получил
травматични увреждания несъвместими с живота. На посочената дата В. Л. работел
на длъжност „***“ в „***“ ООД и в изпълнение на трудовите си задължения на
територията на предприятие „Стомана индъстри“ АД в шлаков коридор на III - та
ЕДП на ЕСДЦ, около 10.40 ч. бил извикан в качеството си на автомонтьор да
отстрани възникнала в процеса на работа техническа неизправност на верижен
товарач САТ-2. С цел да бъде изтеглен, към подхода на пещта бил докаран колесен
челен товарач KAELBLE SL 26, рама № ***, инв. № *, на който следвало да се закачи
въже, за да бъде изтеглена авариралата машина. Достигайки до подхода към пещта,
водачът на колесния товарач KAELBLE SL 26 К.Х. паркирал управляваното от него
МПС на заден ход, пуснал адаптерите за обездвижване на машината и слязъл да
вземе въже, с което авариралия верижен товарач САТ-20 да бъде закачен за
теглене. В този момент челният товарач KAELBLE SL 26 се отместил от мястото на
което бил паркиран, при което В. Л. който се намирал между двете машини, бил
прегазен от задната дясна гума на товарача, в резултат на което получил
несъвместими с живота увреждания и починал на място. Управлявания от виновния
водач К.Х. колесен челен товарач KAELBLE SL 26, с рама № *** подлежащ на
задължително застраховане по риск „Гражданска отговорност” моторно превозно
средство, което към датата на произшествието не е било застраховано риск
„Гражданска отговорност”. След настъпване на произшествието, за МПС колесен
челен товарач KAELBLE SL 26, с рама № *** била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при „ЗД Евроинс“ АД, с полица: серия ** № ***, със
срок на валидност от *** г. до *** г.
Ищците понесли изключително тежко
смъртта на своя съпруг баща и син. Били са прекрасно семейство, имали чудесни
отношения с особена близост. Привързани били един към друг и се обичали. Като
глава на семейство В. Л. бил изключително отговорен и неизменно се е грижил за
своите съпруга и деца. Бил изключително привързан грижовен към майка си. Със
смъртта му ищците изживели тежък емоционален срив, губейки завинаги своя
най-близък човек, когото обичат и който постоянно им оказва морална и
материална опора. Мъките и страданията им били огромни. Не могат да се
възстановят от преживяното. У тях трайно се е установило чувството за
ненавременна и невъзвратима загуба и житейска трагедия. Със смъртта на своя съпруг и баща
доверителите търпят тежки и непоправими неимуществени вреди. Когато научили за
смъртта на В., изпаднали в тежък емоционален срив. Страданието им се
увеличавало неимоверно заради начина по който настъпила злополуката - всички се
ужасявали от мисълта, че смъртта на В. е настъпила особено мъчително. До сега
ищците изживяват мъчително загубата си. Страданията им са огромни. Не могат да
се възстановят от преживяното. У тях трайно се е установило чувството за
ненавременна и невъзвратима загуба и непреодолима житейска трагедия.
Причина за задвижване на челния
товарач били субективните действия на водача К.Д.Х., който бил слязъл и не е
обезопасил управлявания от него колесен челен товарач KAELBLE SL 26 (чл. 45 ЗЗД), евент. техническа неизправност на самата машина (чл. 50 ЗЗД), като и в
двата случая ответникът дължал обезщетение на ищците по реда на Кодекса за
застраховането.
Ответникът в срока по
чл. 131 от ГПК е депозирал отговор, с който оспорва изцяло предявената исковата
претенция и по основание - спрямо
ищците не бил налице фактическият състав на риска „Гражданска отговорност“, без
който не може да се търси отговорността на Гаранционен фонд на основание чл.
557, ал.1. т.2 б.„а“ от КЗ относно механизма, обстоятелствата и причините за
настъпване на ПП. Предвид липсата на влязла в сила Присъда иди друг съдебен или
административен акт срещу сочения за виновен водач К. Д. Х., не се установявало
твърдяното извършване на престъпление в причинна връзка с конкретните
увреждания, посочени в исковата молба. Оспорва изцяло твърдяното в исковата
молба механизъм, причини и обстоятелства при ПП. Липсвали данни за хода и
резултата на ДП №27/2019 по описа СлО на ОП гр. П.. Оспорва исковата претенция
и по размер, като счита, че претендираните суми в размер на по 150 000.00 лв.
са прекомерно завишени спрямо критериите на чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците,
минимум на 50%. Считаме, че причина за настъпване на вредоносния резултат било
поведението на самия пострадал В. К. Л., който бил поставил в опасност живота и
здравето си, не спазвайки изискванията на чл. 33 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, като не е положил достатъчна грижа за собственото си
здраве и живот, заставайки в опасна близост работното оборудване, което не било
технически изправно, а самият той отговарял за неговата техническа изправност.
С определение №260010/26.01.2021г. по искане на ответника „Гаранционен фонд“ на осн. чл.219 от ГПК в настоящото производство е конституирано лицето К.Д.Х. с адрес ***, като трето лице помагач на страна на ответника „Гаранционен фонд“ с адрес за призоваване ***.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител подържат депозираната искова претенция, като молят да бъде постановено решение с което да бъде уважен предявения иск като основателен и доказан, като се приеме, че ищците са претърпели описаните в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от смъртта на техния съпруг, баща и син В. Л., като бъде осъден ответника „Гаранционен фонд“ да заплати исковите претенции изцяло, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане, както и да бъдат присъдени направените разноски и за адвокатско възнаграждение съобразно представения списък.
В съдебно заседание ответника „Гаранционен фонд“, редовно призован, не изпраща процесуален представител, не изразява становище по съществото на спора.
В съдебно заседание трето лице помагач, редовно призовано не се явява, не изпраща процесуален представител, не изразява становище по съществото на спора.
След проведеното открито съдебно заседание на 05.04.2021г. ответника „Гаранционен фонд“ ответника е поискал да бъде отменено определението на съда за даване ход на делото по същество, тъй като били неясни указанията на съда с оглед започването да тече дадения от съда срок за изразяване на становище и ангажиране на доказателства. Ответникът твърди, че получил два броя електронни писма и в срок, преди часът на съдебното заседание бил направил доказателствено искане за допускане на нова експертиза от ново вещо лице, което искане не било взето предвид и бил даден ход на делото по същество.
Съдът счита, така депозираната молба неоснователна поради което, следва да бъде оставена без уважение. С протоколно определение от 05.04.2021г. съдът е изложил пространни мотиви относно направеното оспорване от страна на ответника „Гаранционен фонд“ по постъпилата на 05.04.2021г. молба с вх.№260776, като е оставил без уважение искането за допускане на повторна САТЕ, както и е отменил свое определение от 26.01.2021г. за допускане изслушването на СТЕ със въпроси формулирани от ответника т.е. съдът е взел предвид и се произнесъл по искането на ответника в депозираната молба, което води до неоснователно на молба, с която се иска на постановеното от съда определение, с което е даден ход на делото по същество, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност наведените в молбата твърдения и събраните по делото
доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от приобщените, като по делото писмени доказателства се установява, че на ***г. В. К. Л., е претърпял травматични увреждания: ******************************************, несъвместими с живота. В следствие на увреждания настъпила смърт на В. К. Л. е от травматично естество и се дължи на тежката, груба, несъвместима с живота съчетана *******************************.
От Протокол № *** г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на *** г. се установява, че към датата на злополуката, В. К. Л. бил в трудови правоотношения с *** /Трудов договор № № *** г./ и на това основание е осигуряван за всички осигурени социални рискове, включително трудова злополука, съгласно чл.4 ал. 1, т.1 от КСО. Назначен бил на длъжност ***. Съгласно длъжностната характеристика, основните му задължения били: **************************************************; Изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността. Работника В. К. Л. бил удостоверил с подписа си, че са му проведени: - Начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на ***г.; - Периодичен инструктаж за второ тримесечие на 2019 г. на ***г.
В деня на злополуката, *** г., пострадалият бил на работа, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч.
В. К. Л. бил застрахован за риска „трудова злополука“ /застрахователна полица № *** на ЗД ЕВРОИНС АД/.
Съгласно писмените обяснения на свидетелите на злополуката, В. К. Л., в качеството си на ***, бил извикан за отстраняване на възникнала в процеса на работа техническа неизправност на верижния товарач САТ-2, намиращ се в ***. Колесен челен товарач /KAELBLE SL 26, рама №*** инв №*/, собственост на ***, е докаран на подхода към пещта, с цел да се закачи към него въже, за да бъде издърпана авариралата машина. Д. И. Н. /*** на верижния товарач САТ-2/ и К. Д. Х. /*** на колесен челен товарач KAELBLE SL 26, рама № *** инв. №*/ притежават свидетелства за правоспособност. В. К. Л. се е намирал между двете горепосочени машини при липса на оператор между тях. Колесният челен товарач /KAELBLE SL 26, рама № *** инв. №*/, бил в наклон и без оператор /операторът К.Д.Х. слязъл за да вземе въже/, тръгва назад и прегазва В. К. Л.. От обяснението дадени от К.Д.Х. /длъжност „***“ в ***/: се установявало, че „На *** г. около 10 часа аз бях приключил с чановете и паркирах фадромата пред фургона и ми се обади Д. Н., че САТ-2 е загубила ход назад. Аз веднага казах на В. Л., че е закъсала машината w той каза да запаля фадромата. и да ходим, да. издърпаме САТ-2 да не се запали. Аз тръгнах с фадромата, а те Р. и В. тръгнаха, с бус към трета пещ. Аз паркирах фадромата със заден на подхода, пуснах адаптора и слязох да взема въже. С Р. отидохме да вземем въжето, започнахме да го дърпаме към. машината., когато чухме трясък и секунди, по-късно Д. Н. започна да вика, ние пуснахме въжето и изтичахме да видим, какво става. Аз се качих във фадромата а Р. отиде да помогне на Д. Н. тъй като аз мислех, че фадромата е затиснала В. Л.. Д. и Р. казаха, да дам назад фадромата, за да извадят В.. Чак когато видях, че го дърпат влезнах от фадромата и отидох да им помогна. Но като го видях разбрах, че е късно. От обяснение дадено от Д. И. Н. /длъжност „***" в ***/ се установявало : „На *** г. бях дневна смяна и около 10:00 ч. бях на трета пещ с верижния товарач, който аварира, ходът му спря опитах се да го извадя без намесата. на други ПСМ но не успях. Слязох от машината позвъних на К., моя колега и казах, че машината спря под пещта, той пристигна с фадромата и паркира на заден ход на около 3 м. от верижната машина. През това време пристигнаха и монтьорите, В. Л. отиде към верижния товарач да отстрани повредата. През това време К. и Р. отидоха да донесат въже, с което да издърпаме машината. В. ми каза, че е открил повредата на машината и ме изпрати до фургона, който има части за тях. Каза ми донеси ми болтче и гайка на 6 мм.. Тръгвайки аз стигнах до входа на подхода, чувам силен трясък, инстинктивно се обръщам и тръгвам, навътре, в този момент видях В. горящ под фадромата, повиках веднага за помощ. Р. веднага дойде. Опитахме се да го извадим, но беше затиснат под гумата на фадромата. К. скочи във фадромата за да даде назад, за да успеем да го измъкнем., но дърпайки го видяхме че е премазан. Издърпахме го отпред пред подхода и веднага викахме да се обадят на спешна помощ. Не знам, кой позвъни. Дойдоха от здравния пункт. От обяснение дадено от Р. М. Д. /*** в ***/ се установявало: „Около 11:00 ч. машината CAT2 се обадиха на В. Л., че има проблем на трета пещ в нишата и е спряла. В. Л. тръгна да отстрани проблема. Аз го последвах за да му помогна за проблема. Стигаме до пещта отвън и видяхме че няма въже да. извадим машината, която започна да гори по-малко. В. влиза до машината и през това, време казва на К. да докара F9. Аз видях къде е въжето отвън и отивах към. него да. го взема. Вкарват фадромата вътре, гасят мотора и пускат адаптера отпред, и К. идва за да м.и помогне за въжето. В това време чух силен удар и погледнах фадромата я нямаше на мястото, на което беше оставена. След този удар влизам вътре и видях Д. че помага на В. да го издърпа под гумата на фадромата. В. гореше, а Д. му сваляше горната дреха. Аз му помогнах да го издърпаме от гумата. “
В т.VII на Протокол № *** г. за „Начин на увреждане и материалния фактор, причинил увреждането“ е посочено: Прегазване от задна дясна гума на челен товарач без оператор. Вследствие на прегазването, В. К. Л. получава „Несъвместими с живота увреждания; *******************************“, довели до смъртта му на *** г. в 11:00 ч. /Виж Препис-извлечение от акт за смърт № *** г., съставен в ***, Съобщение за смърт № *** г., издадено от МБАЛ Р. А. АД/
В т.IX на Протокол № *** г. за „Допуснати нарушения на нормативните актове“ е посочено: Съгласно протокол за извършена проверка № *** г. на Дирекция инспекция по труда П. са допуснати следните нарушения на нормативните актове от ***: Чл. 3, т.2, т.5 и т.7 от Наредба №5 от 11,05,1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. При извършена проверка на *** във връзка с трудова злополука с лицето В. К. Л., станала на *** г., с обект на контрол-извозване на шлак в ЕСДЦ на „Стомана индъстри“ АД се установи, че ***, в качеството на работодател, към датата на злополуката не е оценил риска при използване на работното оборудване, организацията на труда и други странични фактори, които могат да породят риск на горецитирания обект за длъжността „***“. Съгласно протокол за извършена проверка № *** г. на Дирекция инспекция по труда П. са допуснати следните нарушения на нормативните актове от ***: Чл. 168а, ал,2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ, бр. 88/1999 г./ - При извършена проверка на *** във връзка с трудова злополука с лицето В. К. Л., станала на ***г., с обект на контрол-извозване на шлак в ЕСДЦ на „Стомана индъстри“ АД се установи, че ***, в качеството на работодател не извършва периодични проверки на работното оборудване /челни товарачи/, изложено на въздействия, които могат да влошат състоянието му /в случая високи температури и висока концентрация на прах/ и в резултат да доведат до опасни ситуации. Чл.10, т.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ, бр. 88/1999 г./- При извършена проверка на *** във връзка с трудова злополука с лицето В. К. Л., станала на *** г., с обект на контрол-извозване на шлак в ЕСДЦ на „Стомана индъстри“ АД се установи, че ***, в качеството на собственик на работно оборудване /челни товарачи/, не поддържа досие, което съдържа всички документи, отразяващи периодични изпитвания и проверки при експлоатацията, включително ремонтите. Чл.212, ал.1, т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ, бр. 88/1999 г./ При извършена проверка на *** във връзка с трудова злополука с лицето В. К. Л., станала на *** г., с обект на контрол-извозване на шлак в ЕСДЦ на „Стомана индъстри“ АД се установи, че ***, в качеството на работодател извършва операции по извозване на шлак на горецитирания обект със самоходно работно оборудване, което при движението си може да породи рискове за хората/колесен челен товарач KAELBLE SL 26, рама №*** инв №*/, което е без устройство за спиране и установяване в неподвижно състояние, когато изискванията за безопасност го налагат.
От разпореждане № ***г. издаденото от длъжностно лице М. В. – *** при ТП – П. на НОИ се установява, че на основание чл. 60, ал, 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, е декларираната злополука вх. № *** г. на ТП – П. от осигурителя ***, станала с В. К. Л., ЕГН ********** на *** г. От извършеното разследване на злополуката /Протокол № *** г./ се установило, че В. К. Л. е бил прегазен от челен товарач, вследствие на което получава несъвместими с живота увреждания, Злополуката е станала през време и във връзка с извършваната работа и е довела до смъртта на В. К. Л. /Съобщение за смърт № *** г.
От съдебно медицинска експертиза на труп № ***г. подписана от д–р Р. С. се установява, че смъртта на В. К. Л. се дължи на тежка ***************, довела до състояние несъвместимо с живота. Описаните травматични увреждания са в резултата на действие на твърд предмет / притискане/ с голяма сила и е възможно да са поучени по начин и време както се съобщава в предварителните сведения. Пламъковите изгаряния са причинени от горещия шлак, послесмъртно, тъй като липсват прижизнение белези. При токсико – химичния анализ не е установено наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти установено е наличие на алкохол в кръвта в концентрация 0.49 %о. Видно от резултата на химическо изследване за алкохол починалият непосредствено по време на смъртта си се е намирал в субклинична фаза на алкохолно опиване и практически не е бил повлиян от алкохол.
От препис и извлечение от Акт за смърт се установява, че В. К.Л. е починал на ***г. в 11.00 ч. в ***.
От удостоверение за наследници изх. № ***г. се установява, че В. К.Л. починал на ***г. е оставил за наследници:
1. С. Н. Л., ЕГН ********** – съпруга
2. К.В.Б., ЕГН ********** – дъщеря
3. Ж.В.К., ЕГН ********** – син
От представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № ***г. се установява, че Ю.Д.А. - Т., ЕГН ********** е майка на В. К. Л. починал на ***г.
Видно от проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за номер рама на МПС *** към ***г. има активна застраховка „Гражданска отговорност“ при застраховател ЗД „Евроинс“ АД с начална дата на покритие ***г., от 14.05 ч. до *** в 23.59ч.
С молба вх. № 24–01–69801.11.2019г. до гаранционен фонд пълномощника на С. Н. Л., К.В.Б., Ж.В.К. и Ю.Д.А. - Т., ад2в. А. Г. е поискал да бъде образувана щета и да бъде определено и изплатено обезщетение за причинени неимущетвени вреди от смъртта на техния съпруг, баща и син в резултата на описаното произшествие в размер на по 150 000.00лв. / стои петдесет хиляди лева / за всеки от молителите.
От приетата по делото съдебно – медицинска експертиза се установява, че при огледа и аутопсията извършени на ***г. на В. К. Л., са установени и описани следните травматични увреждания: Разкъсване и липса на сърцето, белите дробове, черния дроб и слезката; ***********************************. Смъртта на В. К. Л. е от травматично естество и се дължи на тежката, груба, несъвместима с живота съчетана *******************. Между настъпилия инцидент на ***г. и травматичните увреждания довели до настъпването на смъртта, е налице пряка непрекъсваща се причинна връзка.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лица изготвило съдебно – медицинската експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено от лице, притежаващи специални знания в съответната област и въз основа на него формира фактическите си изводи за причината за смъртта на В. К. Л..
От приетата по делото съдебно техническа експертиза се установява, че след цялостен анализ и изследване на техническата документация на товарач челен (колесен), марка „КАЕЛБЛЕ”, модел „SL 26”, извършен оглед на място в фирма „Стомана Индъстри”АД, на изхода на трети шлаков коридор (южната част на „Електростоманодобивен цех” - ЕСДЦ), на ***г. и проведения следствен експеримент на ***г., извършен от Следствен отдел към ОП, гр.П., че вещото лице констатира: Основна причина за самостоятелното потегляне на товарач челен (колесен), марка „КАЕЛБЛЕ”, модел „SL 26”, с рама № ***, по наклона на трети шлаков коридор, е техническа неизправност на паркинг спирачката, поради липса на апарат спирачен в комплект с челюстни накладки. Паркинг спирачката е оразмерена да задържа машината от произволно задвижване „По инерция”, при наклон или при аварийна ситуация. Настъпилото произшествие на ***г., в ***, в района на ***, не е можало да бъде избегнато, при напускане на машиниста от кабината на челния товарач, поради следното: - техническа неизправност на паркинг спирачката, поради липса на апарат спирачен, в комплект с челюстни накладки; За да бъде избегнато настъпването на произшествието на ***г., е следвало машиниста да бъде в кабината, при работещ двигател и чрез спирачния педал да задейства крачна спирачка, като по този начин щели да бъдат преодолени възникналите инерционни сили.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице изготвило съдебно – техническата експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено от лице, притежаващи специални знания в съответната област и въз основа на него формира фактическите си изводи за механизма на настъпилото произшествие на ***г., в ***, в района на *** .
От приетата по делото съдебно – психологична експертиза се установява, че след смъртта на В. Л. при Осв. С. Н. Л., Ю.Д.А., К.В.Б. и Ж.В.К. се наблюдават преживявания на тежка психотравма, която засяга личностовото и социалното функциониране. При С. Н. Л. и Ю.Д.А. се наблюдава тежък депресивен епизод F32.2 по МКБ-10, който е провокиран от загубата на съпруг при С.Н.Л. и дете при Ю.Д.А. Депресивният епизод се проявява с ******************, като това състояние е започнало след психотравмата и персистира и към момента. С оглед на поставената диагноза е задължително да се провежда лечение с антидепресанти под контрол на амбулаторен психиатър, както и да се оказва психотерапевтична подкрепа.
При К.В.Б. и Ж.В.К. се установява умерено тежък депресивен епизод F32.2 по МКБ-10, който е провокиран от загубата на родител. Депресивният епизод се проявява с ***************. Това състояние е започнало след психотравмата и персистира и към момента. С оглед на поставената диагноза е задължително да се оказва психотерапевтична подкрепа.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице изготвило съдебно – психологичната експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено от лице, притежаващи специални знания в съответната област и въз основа на него формира фактическите си изводи за психическото състояние на ищците.
От свидетелските показания на св. Р. С. се установява, преди инцидента, с В. били колеги около 4 години, като се познавали от повече от 15 години, ходил бил в тях спал бил у тях. А с Ж. били повече от приятели, спал бил у тях, ходили на почивки. Знае, че първо живеели в *** после се преместили в *** до *** там В. живеел до последно. Първоначално заедно живеели С., Ж. и В., защото К. се била оженила в ***. След което Ж. със своята приятелка заживял отделно от В. и С., малко по – надолу от тях. Тъй като били колеги можел да каже, че отношенията между В. и С. били много добри – той много често и звънял, чували се постоянно, никога не бил чул да ѝ повишава тон. Бил преспивал у тях много пъти „ мога да кажа хиляди“, ходели заедно на почивка. Той, Ж. и В. – „ние тримата работехме заедно“ и можел да каже, че отношенията между баща и син били много добри – имало подкрепа във всяко едно отношение. Знае, че Ж. за каквото и да има нужда баща му бил насреща. Сочи един случай тъкмо когато Ж. бил изкарал книжка и катастрофира, че В. не му се карал, а отишъл и купил части за колата. Сочи, че след като станал инцидента ищците „били съкрушени“. Видял С. на погребението и била много зле – „ беше ужасяваща гледка“. К. изглеждала „по–скоро като робот“. В деня на инцидента видял Ж., който не бил добре, не знаел какво се случва и не бил на себе си. Ж. и В., като баща и син били много близки „нон – стоп“ заедно. Виждал се и сега със С., Ж. и К., загубата нямало как да не ги промени. Ж. израснал рязко – станал по – сериозен, в началото бил по – дръпнат. Той избягва да говори с Ж. за станалото, защото виждал, че му е тежко, за да не се наранява все повече и повече. Имал малко дете което гледал и не искал той да се връща назад.
От свидетелските показания на св. Р. Л. – брат на В. К. Л., се установява, че в деня на инцидента бил в отпуска да гледа съпругата си, когато му се обадил племенникът му Ж. и му казал, че „брат му е починал“ Майка му работела в *** в ***, обадил и се и тя отишла при него. След инцидента една седмица не ходел на работа. След като се върнал му било много трудно, но събрал сили и не напуснал. С брат си работели заедно, знаел за проблемите му и семейния му живот. Твърди, че брат му и съпругата му били в добри отношения и не знае да са имали караници. Брат му постоянно се грижил за съпругата и децата си и му било приятно да вижда това. Заедно ходели на почивка, той бил ходил при него на почивка в ***. Майка им в деня на инцидента била в „тежко състояние“. Работодателката й я докарала в неговия дом, седнала и гледала в една точка. Разбрал, че на работното й място лекар й бил сложил инжекция, защото с лекар са отишли при нея. Когато бил на 20 години баща им починал и В. навсякъде ходил с майка им. След инцидента видял Ж. и К., били в тежко състояние. Снаха му С. и майка му Ю. били изпаднали в истерия. За погребение на брат му той си контактувал с Ж. и К., на който им било много трудно но се държали, трябвало да се държат. Живота в семейството се променил. С. отишла да живее при пленницата му К. в ***. Имала диабет, можела да се грижи за себе си, но била в тежко здравословно състояние. Подържали отношения, но не им било до семейни празници и не празнували семейни празници. Майка му от половин година отишла да живее при него. Държала се за това, че „ние сме там и заради другите си внуци“.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.558, ал.5 КЗ /(Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ във вр. с чл.557 ал.1, т.2 буква"а" КЗ вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД. Съгласно законовите разпоредба, за да се ангажира отговорността на ответника при условията на пълно и главно доказване ищците следва да докажат, че са претърпели неимуществени вреди в следствие смъртта на техен близък, причинена при пътно-транспортно произшествие настъпило на територията на Република България от моторно превозно средство за което няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, механизма на пътно транспортното произшествие, противоправното поведение на водача – деликвент на моторното превозно средство“, вида, тежестта, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки от ищците, както отправено към гаранционния фонд писмена застрахователна претенция.
В доказателствена тежест на ответника е възложено да докаже, фактите на които основава своите възражения, като установи, обстоятелствата, които изключват или намаляват отговорността на делинквента - водач на МПС по чл.45 ЗЗД за настъпване на вредоносния резултат, включително и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, т.е. наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно да е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т. е. когато поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
Кръгът на правоимащата лица да получат застрахователно обезщетение при смърт на техен близък е регламентиран по императивен начин в чл. 493а, ал.3 и 4 от КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.). Според цитираните разпоредби и в съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Касателно настоящия случай ищците се легитимират, като правоимащи лица с оглед безспорно установеното по делото, че С. Н. Л., е била съпруга; К.В.Б. е била дъщеря; Ж.В.К. е бил син; Ю.Д.А. – Т. е била майка на починалото лице В. К. Л..
С оглед задължителната практика на Върховен касационен съд постановена по реда на чл. 290 от ГПК и обективирана в Решение № 63 / 10.05.2017г. по гр. д. № 3648/16 г. на III г.о., че „Протокола от разследването на комисията по трудовата злополука има обвързваща доказателствена сила относно осъществилите се факти /механизма на пътно произшествие/, съгласно чл. 58, ал.6 КСО“, настоящия съдебен състав приема за механизъм на пътното произшествие, посоченото в Протокол № ***г. за резултати от извършено разследван на трудова злополука станала на ***г. на комисията по разследването на трудовата злополука, по Заповед № ***г. на ръководител на ТП на НПО П..
Преценявайки събраните по делото доказателства, протоколът за оглед на местопроизшествието, при който е изготвен и фотоалбум, и заключението на съдебно - автотехническата експертиза, съдът намира, че изготвеният от следователя оглед на местопроизшествието съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК – издаден е от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените в чл. 155 и чл. 156 НПК форма и ред и съставлява доказателство за удостоверените в него обстоятелства има обвързваща съда материална доказателствена сила и е годно доказателство в гражданското производство относно гражданските последици от автопроизшествието /чл. 124, ал. 5 ГПК/. В случая материалната доказателствена сила на този документ не е оспорена и не са опровергани констатациите му. С оглед на което съдът от констатациите в протокола за оглед и заключението на съдебно – автотехническа експертиза за доказано по делото противоправното поведение на водача – деликвент на моторното превозно средство, а именно неполагане на необходимата грижа по чл. 33 от ЗБУТ, както и причинно следствената връзка между деянието и на стъпилия вредоносен резултат. Следва да се подчерта, че са завишени и изискванията към лицата работещи с тежкотоварни машини и съоражения, от която се очаква да полага грижа, по-висока от обичайната, с оглед опасността от многобройните и значителни рискове от трудови злополуки. Операторите трябва да притежават необходимата квалификация и правоспособност за управление и работа с пътно-строителни машини. Те трябва да бъдат инструктирани и обучени и да са запознати с потенциалните рискове, както и с мерките и действията за предотвратяване на трудови злополуки и начините за оказване на долекарска помощ. Операторите са длъжни да се грижат както за своята безопасност, така и за безопасността на околните. Преди първоначално започване на работа операторите трябва да са се запознали с Наръчника за оператора от производителя на машината и с разработените и утвърдени от работодателя правила и инструкции за безопасна работа. След това те трябва да извършват съответните проверки на машината и да прегледат работната строителна площадка за препятствия, дупки, наклони, изкопи, канавки, насипи и др. Операторите трябва да работят само с изправна техника, съоръжения и инструменти, а при неизправност трябва да информират незабавно прекия си ръководител. Също така, те трябва да ползват предоставените им лични предпазни средства и работно облекло, съгласно тяхното предназначение. Водим от изложеното и с оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че презумпцията на чл.45 от ЗЗД не е оборена, като безспорно вина за настъпване на произшествието има оператора на тежкотоварния автомобил – „челен товарач“.
От събираните по делото доказателства обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност следва, че са установени елементите от фактическия състав на чл.557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ, обосноваващи отговорността на ответника Гаранционен фонд за търпените от ищците вреди в резултат на смъртта на техния съпруг, баща и син – настъпили в следствие на констатираната трудова злополука – „прегазване от челен товарач“, а моторно превозно средство, обичайно намиращо се на територията на Република България няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, противоправното поведение и вината на оператора на челния товарач, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищците неимуществени вреди от болки и страдания, вследствие получените травматични увреждания несъвместими с живота, с оглед на което правопораждащи претенцията на ищците факти са доказани по делото.
При определяне на размера на обезщетението настоящият състав съобрази създадената
при действието на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на
чл.52 от ЗЗД – решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение
№ 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по
т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. Решение № 176 от 30.12.2016 г. по т. д. № 1834 /
2015 г. и Решение №108/06.07.2017 по дело №436/2016 на ВКС, ТК, I т.о. и дадените
в Постановление № 4/1968г. разяснения, че понятието „справедливост” по смисъла
на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко
дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. При причиняване на смърт за обезщетението за неимуществени вреди
от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, следва да се вземат предвид и обстоятелствата, при
които е настъпила смъртта – начина на увреждането, водещо до смърт на лицето, последиците
от събитието и отражението им върху ищците, както и редица други обстоятелства,
а според формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, и общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обществено
икономическите условия в страната.
От свидетелките показания по делото се установява, че преди трагичния инцидент членовете на семейството на пострадалия В. К., състоящо се от неговата съпруга С. и техните деца К. и Ж. – били изключително близки и между тях съществували чувства на обич, привързаност и подкрепа – топли и сплотени отношения характерни за едно семейство. Семейството живеело заедно, докато К. се омъжила в ***, а след това Ж. заживял отделно, с неговата приятелка. Свидетелите не били чували В. да повиши тон на С. или да се карат. Отношенията на близост и привързаност в семейството се запазили и след, като децата заживели отделно. Събирали се заедно да празнуват семейни празници и да ходят на “почивка“. Пострадалият В. К. имал близка емоционална връзка със своята майка Ю.Д., за която се грижел, откакто баща му починал – „навсякъде ходеше с нея“. Преди трагичния инцидент ищците и пострадалия общували всекидневно, който им оказвал подкрепа в различни житейски ситуации. Внезапната смърт на техния син, съпруг и баща, причинила на ищците тежка психотравма, която засегнала личностовото и социалното им функциониране.
При С. Н. Л. и Ю.Д.А. се наблюдава тежък депресивен епизод F32.2 по МКБ-10, който е провокиран от загубата на съпруг при С.Н.Л. и дете при Ю.Д.А. Депресивният епизод се проявявал с ******************************, като това състояние е започнало след психотравмата и персистирала и към настоящия момента. С оглед на поставената диагноза, според вещото лице клиничен психолог било задължително да се провежда лечение с антидепресанти под контрол на амбулаторен психиатър, както и да се оказва психотерапевтична подкрепа.
При К.В.Б. и Ж.В.К. се установява умерено тежък депресивен епизод F32.2 по МКБ-10, който е провокиран от загубата на родител. Депресивният епизод се проявявал с ********************. Това състояние е започнало след психотравмата и персистирал и към настоящия момента. С оглед на поставената диагноза според вещото лице клиничен психолог било задължително да се оказва психотерапевтична подкрепа.
Настоящия съдебен състав, след като взе под внимание всички конкретни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, а именно: че сина, съпруга и бащата на ищците е починал при изключително трагични обстоятелства по време на изпълнение на работните си задължения; смъртта му е била причинена от множество травматични увреждания и се е дължала на тежка, груба, несъвместима с живота съчетана ***************; към дата на смъртта си същият е бил на **-годишна възраст; между членовете на неговото семейство имало изключително топли и сплотени отношения характерни за едно семейство; внезапна му и неочаквана кончина е предизвикала остра стресова реакция у неговата майка, съпруга и деца изразяваща се в тежък депресивен епизод при неговата майка и съпруга и умерено тежък депресивен епизод при неговите деца, което свидетелства за изключително високия интензитет на болките и страданията, причинени от внезапна и неочаква преждевременна смърт на техния син, съпруг и баща, както и че след трагичната смърт, близките му ще бъдат лишени синовна утеха, любящ съпруг и бащина топлина и подкрепа, намира, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди, към момента на увреждането от майката и съпругата на починалото лице, е в размер на по 110 000 лева за всяка една от тях. При установените релевантни обстоятелства, настоящия съдебен състав намира паричния еквивалент на понесените имуществени вреди причинени от смъртта на баща към момента на уреждането от синът Ж.В.К. – с оглед съвместното им упражняване на трудова дейност, е в размер на 90 000 лева, а от дъщерята К.В. К. е в размер на 80 000 лева. В тези размери предявените обективно и субективно съединени искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени, като за горницата над посочения размер до действителни претендирания от по 150 000 лв. за всеки един от ищците да бъдат отхвърлени.
Съгласно чл. 558, ал. 1 от КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице като срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца (чл. 496, ал. 1 КЗ) от датата на завеждане на претенцията по реда на чл. 380 КЗ (определение № 893 от 20.11.2014 г. по т. д. № 1114/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о.). В настоящия случая ищецът е сезирал Гаранционния фонд с претенция за заплащане на обезщетения на 01.11.2019 г., а Гаранционният фонд не се е произнесъл по подадената молба от ищците. Съобразявайки посочената разпоредба и като взе предвид, че тримесечният срок, определен в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, изтича на 01.02.2020г., съдът намира, че лихвата за забава върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди се дължи считано от 01.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за който период и ищецът е предявил претенцията за лихви.
По разноските
С оглед изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски на чл.78 от ГПК право на разноски имат ищците, същите не доказват реално сторени разноски (с Определение № 260009/03.0.7.2020г. са освободени от внасянето на такси и разноски на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, а в представения договор за правна защита е посочено, че е оказана безплатно адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА), поради което такива не им се дължат.
Съгласно трайната практика на ВКС изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38,ал.1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38,ал.2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36,ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК. В този смисъл уговорката за „безплатна правна помощ“ е искане за упражняване на правото по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като принципът на чл.36, ал.1 ЗА е че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложеното обуславя извода за възлагане в тежест на ответника Гаранционен фонд да заплати на „Адвокатско дружество – Й. и Е.“ рег. с решение от 09.07.2007г. по ф.д. № 10724/2007 год. СГС, седалище и адрес на управление ***, БУЛСТАТ ********** възнаграждение за оказаната в настоящото производство безплатна адвокатска помощ, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от посочената Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., тъй като исковата претенция е с определен общ материален интерес от 600 000 лв. адвокатското възнаграждение възлиза в размер на сумата от 13 530.00 лв., което с оглед изхода на спора се дължи съразмерно на уважената част на иска или в размер на 8 794.50 лв. /Осем хиляди седемстотин деветдесет и четири лв. и 50 ст./, тъй като е недопустимо на насрещната страна да е възложено задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение в пълен минимално определен размер по горецитираната наредба, без да се държи сметка, че задължението за разноски се определя по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК трябва да заплати дължимите държавни такси в размер общо на 15 600.00 лв. /Петнадесет хиляди и шестстотин лв. и 0 ст./ (4% върху уважения размер на исковете), както и възстановяването на разноските, платени от бюджета на съда в общ размер на 1 026.00 лв. / Хиляда двадесет и шест лв. и 0 ст. / възнаграждения на вещи лица.
Ответникът не претендира и недоказва сторени разноски в настоящото производството, поради което такива и не следва да му се присъждат.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК *********, *** ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Д.А. - Т., ЕГН ********** със съдебен адрес: *** сумата от 110 000 лева / сто и десет хиляди лева /, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от смъртта на синът й В. К. Л. настъпила в резултат на трудова злополука станала на ***г. установена с разпореждане № ***г. на длъжностно лице М. В. – *** при ТП на НОИ – П., в едно със законната лихва върху главницата считано от 01.02.2020г., до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до пълния предявен от 150 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК *********, *** ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. Л., ЕГН ********** със съдебен адрес: *** сумата от 110 000 лева / сто хиляди лева /, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от смъртта на съпруга й В. К. настъпила в резултат на трудова злополука станала на ***г. установена с разпореждане № ***г. на длъжностно лице М. В. – *** при ТП на НОИ – П., в едно със законната лихва върху главницата считано от 01.02.2020г., до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до пълния предявен от 150 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК *********, *** ДА ЗАПЛАТИ на К.В.Б., ЕГН ********** сумата от 80 000 лева / осемдесет хиляди лева /, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от смъртта на баща й В. К. Л. настъпила в резултат на трудова злополука станала на ***г. установена с разпореждане № ***г. на длъжностно лице М. В. – *** при ТП на НОИ – П. в едно със законната лихва върху главницата считано от 01.02.2020г., до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до пълния предявен от 150 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК *********, *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.В.К., ЕГН ********** сумата от 90 000 лева / деветдесет хиляди лева /, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от смъртта на баща му В. К. Л. настъпила в резултат на трудова злополука станала на ***г. установена с разпореждане № ***г. на длъжностно лице М. В. – *** при ТП на НОИ – П., в едно със законната лихва върху главницата считано от 01.02.2020г., до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до пълния предявен от 150 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК *********, *** ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество – Й. и Е.“ рег. с решение от 09.07.2007г. по ф.д. № 10724/2007 год. СГС, седалище и адрес на управление ***, БУЛСТАТ ********** сумата от 8 794.50 лв. /Осем хиляди седемстотин деветдесет и четири лв. и 50 ст./, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК *********, *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Перник сумата 15 600.00 лв. /Петнадесет хиляди и шестстотин лв. и 0 ст./ – представляваща държавна такса за уважената част от исковете, както и сумата от на 1 026.00 лв. / Хиляда двадесет и шест лв. и 0 ст. / заплатено възнаграждения на вещи лица от бюджетната сметка на съда.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице помагач К.Д.Х.
с адрес ***,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: