№ 414
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110156784 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от [ЮЛ] срещу Р. К. Д. и Е. Н. Д.
обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1
ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за
установено на вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 34917/2021 г. по описа на
СРС, в размер на по ½ от всеки ответник от следните суми: 389,87 лв.,
представляваща цена на доставена в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
за имот, находящ се в [адрес] незаплатена топлинна енергия, ведно със
законната лихва за периода от 18.06.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 90,36лв. за периода от 15.09.2018 г. до
07.06.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 41,99 лв.,
представляваща главница за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно
със законната лихва за периода от 18.06.2021 г. до изплащане на вземането, и
сумата в размер на 9,82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.07.2018 г. до 07.06.2021г.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е
образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като съдът е
указал на ищцовото дружество да предяви настоящите искове за установяване
1
на вземането. Сочи, че ответниците дължатпретендиранитесуми, в качеството
си на потребители на топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на
която не е била заплатена от ответниците.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответниците по делото, с който оспорват исковете по
основание. Оспорва да е налице облигационно правоотношение между
страните.Оспорват да дължат цена за услуга за дялово разпределение.
Твърдят, че два дни преди депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение вземанията са били заплатени от ответницата. Правят
възражение за изтекла погасителна давност. Признават, че процесния имот е
топлоснабден и размерът на вземанията.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така
установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за
битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са императивно уредени – собственикът или титулярът на
правото на собственост или на вещното право на ползване. Страните по
2
делото не спорят и съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване с доклада по делото обстоятелството, че ответникът е собственик
на процесния имот през исковия период. Това обстоятелство се установява и
от представените по делото писмени доказателства и от влязло в сила
Решение № 7795 от 11.12.2018 г. по гр.д. № 6141/2010 г. по описа на СГС, I –
4 състав. С оглед на което именно ответникът е пасивно материалноправно
легитимиран да отговоря по предявените искове, доколкото собственикът на
имота е страна по договора за доставка на топлинна енергия и е отговорен за
заплащането на доставената топлинна енергия. За предявените установителни
искове е ирелевантно обстоятелство кое лице фактически е ползвало имота-
ползвател, наемател или лице, което държи имота без правно основание. Тези
обстоятелства са непротивопоставими на ищцото дружество, доколкото не
обуславят възникване на облигационно правоотношение между третото лице,
което ползва имота и дружеството.
Страните не спорят относно факта, че процесният имот е топлоснабден и
относно размера на ползваната през исковия период топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
3
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
По делото са представени писмени доказателства от ищеца,
представляващи предоставена от [ЮЛ] относно данъчно задължените лице за
процесния имот и приложена декларация по чл. 14 ЗМДТ (л. 15 и сл. по
делото). От тези писмнеи доказателства се установява, че ответниците са
декларирали, че притежават право на собственост върху процесния имот
преди исковия период. Макар данъчната декларация да не представлява титул
за осбственост, тя е една индиция и доколкото по делото не са представени
доказателства, които да разколебават този факт, съдът достига до
еднозначния правен извод, че ответниците притежават правото на
собственост върху процесния имот през исковия период, поР. което същите са
потребители на топлинна енергия.
От представените по делото писмени доказателства от ответника,
представляващи платежни нареждания (л. 70 и сл.) и от приетото по делото
допълнително заключение по Съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно и компететно дадено, се
установява, че ответниците са изплатили изцяло дължимата сума задоставена
4
от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от 16.11.2020 г. до
16.06.2021 г. Видно от платежните нареждания като основание за плащане
изрично е посочен номерът на процесната фактура (л. 35 по делото). Видно от
материалите по делото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано в съда на 18.06.2021 г., след плащане на цялото процесно
задължение. Съдът намира, че е неоснователно възражението на ищеца, че с
процесните плащания са заплатени други задължения, доколкото длъжниците
изрично са посочили в платежните нареждания кои свои задължения
погасяват. При така установените факти съдът достига до извод, че исковете
са неоснователни, поР. плащане преди процеса и като такива следва да се
отхвърлят изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат ответниците в
размер на 200 лв. за заплатен депозит за ССЕ. На процесуалните
представители на ответниците следва да се присъдят по 360 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ЮЛ], ЕИК [номер] срещу Р. К. Д., ЕГН
********** и Е. Н. Д., ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени
искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, относно признаването за установено на вземането, предмет на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч. гр. д. № 34917/2021 г. по описа на СРС, в размер на по ½ от всеки ответник
от следните суми: 389,87 лв., представляваща цена на доставена в периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в [адрес] незаплатена
топлинна енергия, ведно със законната лихва за периода от 18.06.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 90,36лв. за периода от
15.09.2018 г. до 07.06.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер
на 41,99 лв., представляваща главница за периода от 01.05.2018 г. до
29.02.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 18.06.2021 г. до
5
изплащане на вземането, и сумата в размер на 9,82 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 07.06.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [ЮЛ], ЕИК [номер] да заплати
на Р. К. Д., ЕГН ********** и Е. Н. Д., ЕГН ********** сумата в размер на
200 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38а, ал. 1 ЗАдв. [ЮЛ],
ЕИК [номер] да заплати на адв. С.Й. Д., ЕГН ********** сумата в размер на
360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна
помощ и съдействие.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38а, ал. 1 ЗАдв. [ЮЛ],
ЕИК [номер] да заплати на адв. М.Л.Л., ЕГН ********** сумата в размер на
360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна
помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6