№1907/06.11.2023
год.
Гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският административен съд, ІХ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Костадинка Рангелова като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 976 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК.
Производството е образувано делото е
образувано по жалба на Н.Д.М., чрез адв. А.Д. *** против
Заповед №18-13777 от 23.12.2022 г. на Началник на СГКК – Пловдив за изменение в
кадастралната карта на с.Х., общ.Родопи, ЕКАТТЕ 77273, одобрена със Заповед №
РД-18-295/08.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Сочи се в жалбата, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излагат се аргументи за наличие на правен спор, който не е отчетен от административния орган. С оглед на това се иска отмяната на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв.П., който излага аргументи за
отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски. В
предоставения срок представя писмени бележки.
Ответната страна – Началника на СГКК
Пловдив не се явява, представлява се от адв.И., който
излага становище за недопустимост на жалбата, а алтернативно ако се приеме
правен интерес се иска да се отхвърли същата. Претендират се разноски по
делото.
По делото в качеството на заинтересована
страни е конституиран З.П.П., който се представлява
от адв.А., като е представено становище по делото. В
съдебно заседание последният сочи, че жалбата е недопустима, а ако се приеме
наличието на правен интерес същата се явява неоснователна. Претендират се
разноски по делото.
По делото като заинтересована страни е
конституиран Н.Д.П., който не се явява в съдебно заседание.
По делото като заинтересована страна е
конституирана Я.Д.М., която в становище по делото счита жалбата за основателна.
По делото като заинтересована страна е
конституирана Е.Г.М., която в становище по делото счита жалбата за основателна.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
По отношение на правния интерес от оспорване на заповедта съдът приема следното
:
Видно от приложена по делото извадка от
Кадастралния регистър на недвижимите имоти по отношение на поземлен имот находящ се в с.Х., обл.Пловдив с
идентификатор 77373.602.259, стар идентификатор квартал 16, парцел IX по плана на с.Х. е отразена сграда
с идентификатор 77372.602.259.1 с площ 87 кв.метра, брой етажи 2, с НТП вилна
сграда – еднофамилна и ½ ид.част от правото на
собственост за Д.Н.М. съгласно Протокол по дело № 3687 от 29.10.1990 г, на
Районен съд гр.Пловдив. От наличните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят Н.Д.М., заедно със заинтересованите страни Е.Г.М. и Я.Д.М. са
наследници на Д.Н.М.. Същевременно се установява, че съгласно Протокол по дело
№ 367 от 29.10.1990 г, на Районен съд гр.Пловдив съделители
по делото са били Д.Н.М. и Л.Н.П., като всеки от тях е получил в дял по
½ идеална част от правото на строеж в държавен парцел IX, кв.16, вилна зона I по плана на с.Х. и реалното
ползване на едната половина от имота. В дял на Л.П.бил предоставен първи етаж,
състоящ се от две стаи с южно изложение и тоалетна, една избена стая и едно
складово помещение под терасата, както и пристройка от една стая и тоалетна. В
дял на Д.Н.М. пък бил предоставен таванския етаж от вилната сграда, състоящ се
от две стаи и тоалетна с отделен вход и външно стълбище. Доколкото се
установява, че жалбоподателят се явява съсобственик на нанесен в кадастъра
обект, по отношение на който се извършва промяна, то за същия е налице правен
интерес от оспорването на заповедта. Тук следва да се има предвид, че съгл. § 1, т. 13 ЗКИР "заинтересовани
лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими
имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и
общините, на които са предоставени правата". Законът не прави
разграничение между вида на недвижимите имоти - само сгради или пък терен
(върху който са построени), тъй като заличаването на процесните
постройки, респ. нанасянето на нови обекти, не е действие самостоятелно, само
по себе си, а е относимо към терена, на който тези
постройки се намират. С оглед на това и съдът счита, че за Н.Д.М. е налице
правен интерес да оспори процесната заповед.
Жалбата срещу нея е депозирана на
19.01.2023 г., а пратката за съобщаването на заповедта на жалбоподателят е
върната в СГКК Пловдив като непотърсена на 20.01.2023 г.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Установява се, че производството за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Х., общ.Родопи, обл.Пловдив за поземлен имот с идентификатор 77373.602.259 с нанасяне на
самостоятелен обект с проектен идентификатор 77373.602.259.1.1 /апартамент на
две нива/ в сграда с идентификатор 77373.602.259.1 е започната с подаване на заявление вх. № 01-370400-29.06.2022
г. до СГКК Пловдив от З.П.П.. Към заявлението били
приложени проект за изменение на кадастралната карта, изготвен от „Кадрег“ ЕООД Пловдив; удостоверение за наследници на Л.Н.П.,
Протокол по дело № 3687 от 29.10.1990 г, на Районен съд гр.Пловдив,
Удостоверение №249/26.05.1998 г. на Община Родопи.
От СГКК Пловдив било издадено
удостоверение на 03.10.2022 г., че проектът за изменение на кадастралната карта
е приет и може да служи за процедиране на изменение на КККР по реда на чл.70,
ал.1 /чл.71/ чл.81 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри във връзка с чл.54/чл.53б от ЗКИР.
На 03.10.2022 г. било изпратено
уведомление до заинтересованите страни Н.П.,
Н.М., Я.М. и Е.М., с което същите се уведомявали за внесения проект и се
предоставяла възможност за писмени искания и възражения в законоустановения
срок. На 11.10.2022 г. постъпило възражение от Н.Д.М., в което се сочело че не
следва да се допуска изменението, тъй като самостоятелния обект, чието нанасяне
се иска е изграден без знанието и съгласието на собствениците на имота,
представлява незаконен строеж и следва да се откаже изменението.
След получаване на тези възражения, на
23.12.2022 г. била издадена процесната
Заповед, с която бил нанесена в КККР на с.Х. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 66651.57.75.1.1 с площ 90 кв.м., собственост на Л.Н.П.. В
мотивите се сочело, че постъпилото възражение е неоснователно, тъй като не са
представени никакви документи, доказващи претенции на права или нарушаването
им.
По делото са приети писмени
доказателства, съставляващи административната преписка по издаване на оспорения
акт.
При така установеното, настоящият състав
на Административен съд - Пазарджик, прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР,
измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти
при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника
на Службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.
Процесната
заповед, като подписана от Началник Служба по геодезия, картография и кадастър
– гр. Пловдив, е издадена от компетентен административен орган в предписаната
от закона форма. В същата са посочени правните и фактически основания за
издаване на процесния административен акт, като са
посочени относимите правни разпоредби и подаденото
заявление и приложения към него проект по чл.75 от Наредба РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, внесеното
възражение от Община Родопи, което е обсъдено, поради което не са налице
основания за отмяна съгласно чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Съдът счита, че в настоящия случай не са
налице и отменителните основания по чл. 146, т. 3, т.
4 и т. 5 от АПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 51, ал.1, т. 2 от ЗКИР
кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на
непълноти и грешки - каквито са несъответствията в данните за недвижимите имоти
в кадастралната карта и кадастралните регистри спрямо действителното им
състояние към момента на одобряване на КККР, според легалната дефиниция на §1,
т.16 ДР ЗКИР.
Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР
непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия,
картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за
изменение на КККР, изготвен от правоспособно лице по кадастъра /чл. 51, ал.5 ЗКИР/. Когато Службата по геодезия, картография и кадастър установи, че от
представените писмени доказателства и скица-проект за изменение е налице
обективно несъответствие между отразеното в кадастралната карта и
действителното положение на имота към датата на одобряване на кадастралната
карта, проектът за изменението се одобрява със заповед на началника на СГКК.
Събраните писмените доказателства по
делото, представени от страните по делото
са в подкрепа и насока, че нанесения самостоятелен обект е бил реално
съществуващ към момента на кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Х.,
общ.Родопи, одобрена със Заповед № РД-18-295/08.12.2020 г. на Изпълнителния
директор на АГКК.
Релевантното в настоящия казус е
преценката дали е налице обективно несъответствие между отразеното в
кадастралната карта и действителното положение към момента на одобряване на
кадастралната карта – 2020 г.
Видно от всички доказателства по делото нанесен самостоятелен обект – апартамент на две нива с площ от 90 кв.м. в КККР на с.Ситово с идентификатор 77373.602.259.1.1 не е била отразена при одобряване на кадастралната карта на населеното място през 2020 г. Същевременно съгласно чл.23 от ЗКИР недвижим имот, обект на кадастъра е и сграда, включително изградена в груб строеж. Това налага извода, че процесната сграда е следвало да бъде нанесена в КККР на с.Х., но това не е сторено.
Отразеното в КККР преди изменението не
съответства на действителното положение, защото не е отразена в нея
съществуващата сграда. Изменението, одобрено с процесната заповед, ще отрази
наличието на съществуващи обект на кадастъра и ще отрази съществуването му в
рамките на действителното фактическо положение.
Според легалната дефиниция на § 1, т. 16
ДР на ЗКИР "непълноти и грешки" са несъответствията в данните за
недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на
одобряване на КККР. Следователно при съдебна проверка дали е налице обективно
несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действителното
положение към момента на одобряването на КК, се установява, че са налице както
непълноти, така и грешки при одобряването на кадастралната карта, които
правилно са поправени от органа по реда на чл. 54 от ЗКИР.
Съдът намира и че не е имало спор за
материално право, който е да бил наличен към издаване на процесната заповед и
да е бил пренебрегнат от началника на СГКК Пловдив. В сега действащата
разпоредба на чл. 54, ал.1 от ЗКИР, послужила като основание за изменението, не
е предвидено съставянето на акт, съответно наличието на спор за материално
право следва да бъде надлежно доказано от страната, която се позовава на това
обстоятелство, препятстващо изменението до решаването на спора по съответния
ред. Това е така, тъй като наведените аргументи за незаконно строителство не
сочат на спор за материално право.
Необходимо е да се отбележи, че дори да
не е законно изграден този обект, то той следва да бъде отразена в
кадастралната карта. Кадастъра е отражение на действителното състояние на
недвижимите имоти. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР кадастърът е съвкупността от
основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти
на територията на Република България. От своя страна чл. 23, т. 2 от ЗКИР
предвижда, че всяка сграда, дори построена в груб строеж е предмет на
кадастъра. Трайно установена е практиката на Върховния административен съд, че
законността на сградата, не представлява изискване, съответния недвижим имот да
бъде отразен в КК. Сградите са обекти на кадастъра по смисъла на чл. 23 ЗКИР и
се отразяват в КК със застроената им площ, така както са построени в
действителност, независимо законността им. Независимо дали сграда или
самостоятелен обект е законна или не, след като съществува сградата/обектът
следва да бъдат заснети и отразени в кадастралната карта. На отразяването на
сградата в кадастъра не влияят и обстоятелствата относно собствеността и
местоположението им спрямо имотните граници. В този смисъл са Решение
№ 1414 от 8.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7268/2022
г., II о. по адм.дело №7268/2022 г., Решение № 12590
от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7531/2021 г., II
о., Решение № 3252 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д.
№ 1152/2015 г., II о. и др.
На следващо място няма спор по делото,
че съгласно Протокол по дело № 3687 от
29.10.1990 г, на Районен съд гр.Пловдив съделители по
делото са били Д.Н.М. и Л.Н.П., като всеки от тях е получил в дял по ½
идеална част от правото на строеж в държавен парцел IX, кв.16, вилна зона I по
плана на с.Х. и реалното ползване на едната половина от имота. В дял на Л.П.бил
предоставен първи етаж, състоящ се от две стаи с южно изложение и тоалетна,
една избена стая и едно складово помещение под терасата, както и пристройка от
една стая и тоалетна. В дял на Д.Н.М. пък бил предоставен таванския етаж от
вилната сграда, състоящ се от две стаи и тоалетна с отделен вход и външно
стълбище. Този съдебен протокол всъщност представлява титул за собственост,
поради осъществената делба на правото на строеж и построените имоти в резултат
на реализирането му. Ето защо и няма как да се приме,
че неоснователно административния орган е приел този протокол за годно правно
основание доказващо правото на собственост. Тук изрично следва да се отбележи,
че независимо от оспорването на това обстоятелство, дори самият жалбоподател се
легитимира като собственик единствено и само с този съдебен протокол. С оглед
на това и няма как да се приемат за основателни наведените от него възражения в
жалбата в този смисъл.
Предвид всичко изложено дотук наведените
възражения от жалбоподателят са неоснователни,
съдът намира, че не са налице отменителните
основания на чл. 146 АПК, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на спора, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на
заинтересованата страна направените по делото съдебни разноски в размер на 1500
лева депозит за заплатен адвокатски хонорар, както и да заплати на
административния орган направените по делото разноски в размер на 1250 лева.
На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба подадена от Н.Д.М., чрез адв. А.Д. *** против Заповед №18-13777 от 23.12.2022 г. на Началник
на СГКК – Пловдив за изменение в кадастралната карта на с.Х., общ.Родопи,
ЕКАТТЕ 77273, одобрена със Заповед № РД-18-295/08.12.2020 г. на изпълнителния
директор на АГКК.
ОСЪЖДА Н.Д.М., ЕГН **********
да заплати на З. П.П., ЕГН **********
съдебно-деловодни разноски в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Н.Д.М., ЕГН ********** да заплати на Началника на СГКК - Пловдив съдебно-деловодни разноски в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд на Република България
СЪДИЯ
: