№ 377
гр. П., 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20215220100902 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл.124 от ГПК.
В исковата си молба против В. Т. Б., ЕГН********** от гр.П.,
ул.“К.В.“№56, вх.Б, ет.2, ап.7 и Л. Г. Ал., ЕГН********** от гр.П., ул.“К.Б.
І“№35 ищецът Професионална гимназия по строителство и архитектура –
гр.П., представлявана от Директора П. И., чрез адв.Ч. твърди, че съгласно
чл.29 от Закона за предучилищното и училищното образование и чл.19, ал.1
от Закона за професионалното образование и обучение държавните
учреждения, включително и държавните професионални гимназии, били
самостоятелни юридически лица и държавата им предоставяла за ползване и
управление имоти - публична държавна държавност, необходими за
осъществяване на учебната им дейност. Такъв имот по отношение на ищеца
представлявал ПИ с идентификатор № 55155.506.1207 по КККР на гр.П., с
площ от 670 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и
начин на трайно ползване – друг вид застрояване, при съседи на имота:
№55155.506.1109, 55155.506.1072, 55155.506.1073.
Този имот бил част от имот пл. № 119 в кв. 136 по обезсиления план на
1
гр.П. от 1959г., целият с площ от 1000 кв.м., попадащ в очертанията на терен,
включващ и други имоти, заети от проведено комплексно мероприятие,
попадащо изцяло в оградения двор на ищеца. Имотът станал държавна
собственост през 1966г., след като бил отчужден във връзка със заповед
№1298/1959г. на Министъра на комуналното стопанство и благоустройство.
Площта на терена била включена в УПИ ІІІ- Сградостроителен техникум в
кв.135, в който заедно с процесния имот попадал и имот с идентификатор
55155.506.1072 - също държавна собственост. Целият този терен бил
предвиден за построяване и обслужване на сградостроително училище, което
мероприятие било реализирано, като освен училищната сграда от 630 кв.м.
имало построени и други по-малки сгради и полигон за провеждане на учебна
практика.
Процесния имот бил отчужден от Г.С.Н. като имот с пл.№119 от кв.136
по обезсиления план на град П. от 1959г. По молба на наследниците му със
заповед на Кмета на Община П. била отказана отмяна на отчуждаването му
поради реализирано мероприятие и липса на условията на чл.1 от ЗВСВНОИ
по ЗТСУ и др. Този отказ бил обжалван пред Окръжен съд - П., но е
потвърден и влязъл в сила - видно от определение №2720 от 26.05.1999г., на
ВАС, постановено по адм.д.№1458/1999г. След като не успели да постигнат
отмяна на отчуждаването на имот с пл.№119 от кв.136 по обезсиления план на
гр. П. от 1959г., наследниците на Г.С.Н. предприели действия по
възстановяване на същия по реда на ЗСПЗЗ - като земеделски имот. Същото
било без основание, защото имотът никога не бил със статут на земеделска
земя, а бил отчужден по реда на по §85 от ППЗПИНМ и не подлежал на
реституцията, предвидена в ЗСПЗЗ. Въпреки всичко през 2005г. Н.Г.Я., като
единствен наследник на Г.С.Н., се сдобила с решение №5Д042 от 24.03.2005г.
на ОСЗГ-П. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници на нива от 1 декар,
попадаща в регулацията на гр.П., съставляващ част от имот с пл.№119 в
кв.136, установено със съдебно решение от 13.01.2005г. на PC-П. по гр.д.
№724/2004г. на основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ. Тези решения, обаче, били
непротивопоставими на Държавата и ищеца като нейн процесуален
субституент. Те били и материално незаконосъобразни и не били произвели
конститутивно действие, защото имало законови пречки за възстановяване на
собствеността, установени в чл10б, ал.1 и чл.24 ал.2 ЗСПЗЗ, изключващи
2
земеделската реституция. В тази връзка наследницата на Г.С.Н. Н.Г.Я. - не се
легитимирала като носител на правото на собственост по силата на заявената
реституция. Затова ищецът оспорва обстоятелствата, изложени в решенията,
както и издадения въз основа на тях на основание чл.483 ал.1 от ГПК във вр. с
чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ нот. акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по реституция №197, том II, дело №376/2007г. - процесният недвижим имот
бил с публичен характер и собственост единствено на Държавата. В тази
връзка извършената в последствие покупко-продажба, обективирана в нот.
акт за покупко -продажба №145, том 2, дело №288/2012г. също била без
основание, защото продавачът Н.Г.Я. никога не била собственик на процесния
имот. За да продаде този имот на ответника В. Т. Б., тя се позовала на
наследяването си по закон на имота, оставен й от Г.С.Н.. Затова оспорва и
обстоятелствата, изложени в нот. акт за покупко -продажба №145, том 2, дело
№288/2012г., тъй като процесният недвижим имот по силата на закона бил
собственост на Държавата, която упражнявала своите права през всичките
тези години от 1966г. и понастоящем - чрез ищеца -, владеела и ползвала
изцяло имота, включен в границите на УПИ III - Сградостроителен техникум
в кв.135 по регулационния план на гр.П. и никой не му оспорвал
собствеността върху същия.
С оглед изложеното твърди ищецът, че ответникът не бил придобил
правото на собственост върху процесния имот, тъй като не можел да
придобие от своя праводател права, които той не притежавал. Държавата като
действителен собственик на целия имот не била губила своите права над него.
Съгласно чл.14, ал.3 от Закона за държавната собственост ведомствата и
юридическите лица на бюджетна издръжка, на които било предоставено
управлението на държавни имоти, имали право да ги владеят, ползват и
поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. С
предоставянето на държавния имот за управление, публичното тяло, което
упражнявало правото на държавна собственост, се явявало процесуален
субституент на държавата във формата на процесуална суброгация. В тази
насока ищецът, се явявал процесуален субституент на Държавата, на когото
било предоставено управлението на ПИ с идентификатор № 55155.506.1207
по КККР на гр.П., с площ от 670 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана и начин на трайно ползване- друг вид застрояване
, при съседи на имота: № 55155.506.1109; № 55155.506.1072; №
3
55155.506.1073. Тези обстоятелства обуславяли и правния интерес от
предявяване на настоящия иск. Затова моли съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че държавата е собственик на процесния имот.
При условията на евентуалност моли да се приеме, че Държавата е
собственик въз основа на давностно владение. Претендира разноски. Сочи
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
В.Б.. Оспорва иска, като твърди, че не Държавата, а той бил собственик на
спорния имот, който придобил с нот. акт за покупко-продажба №51, том
ХХVІІІ, дело №4400/2012г. Праводателката му Н.Г.Я. го притежавала по
наследство от своя баща Г.С.Н., като имотът, който до 1959г. бил със статут
на земеделска земя, й бил възстановен по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ с
решение на Районен съд - П. по гр.дело №724/2004г., въз основа на което
било издадено и решение №5Д042 от 24.03.2005г. на ОСЗГ гр.П.. Още през
същата 2007г., след като възстановила имота си, праводателката му Н.Г.Я.
извършила необходимите стъпки за заснемането и обособяването му като
самостоятелен имот - подала молба и се е снабдила със заповед
№19/01.02.2007г. на Кмета на Община П. за попълване на кадастралната карта
с новозаснетия имот пл.№7638 в кв.35 по плана на гр.П.. Респективно, в
издаденото тогава от Община П. удостоверение за описание на имот изх.
№736/23.03.2007г. било записано, че имотът не попадал в терен, предвиден за
изграждане на обект - публична държавна или публична общинска
собственост -, а месец по-късно била издадена заповед №140/20.04.2007г. на
Областен управител за отписване на имота от актовите книги на недвижимите
имоти - частна държавна собственост. Не отговаряло на истината твърдяното
в исковата молба, че от 1966г. до сега Държавата упражнявала своите права
върху процесния недвижим имот, като го владеела и ползвала чрез ищеца -
ПГСА-гр.П.. Откакто бил собственик на имота, единствено ответникът го
владеел и ползвал, а преди него - от 2007г. - имотът бил владян и стопанисван
от праводателката му Н.Г.Я.. Имотът бил своевременно регистриран на
негово име както в отдел МДТ при Община П., така и в АГКК - служба П.,
видно от скица на ПИ №8160/08.11.2012г. Когато го закупил, имотът бил
ограден с колове и жив плет и макар оградата му и към настоящия момент да
не била плътна, то ясно се виждало къде били границите му. В него ищецът
не провеждал никакви мероприятия, както и никога не бил провеждал.
4
Имотът бил отделен от двора на училището и най-късно от момента на
възстановяването му по ЗСПЗЗ бил във владение на неговата праводателка.
Ответникът Банев лично при закупуването му през 2012г. доукрепил живия
плет и поставил в парцела преместваеми съоръжения под формата на
временна тоалетна и временна съблекалня за работниците, които трябвало да
извършат строежа на плануваната от него жилищна сграда. Строежът така и
не започнал, тъй като архитектът, когото ангажирал за изготвяне на
архитектурен прект на сградата, го уверил, че къщата би се разположила
по[1]добре, ако изравни границите на парцела чрез процедура по чл. 15, ал.З
и 4 от ЗУТ. За целта с помощта на правоспособен инженер-геодезист
изготвил предложение до ищцовата страна за обособяване на нов УПИ с
идентификатор 55155.506.1207 по КККР на гр.П. за промяна в границите на
двата съседни имота, като от неговия имот се придал към техния, а от техния
към неговия, тъй че всичко да било равностойно като квадратура, но
имотните граници да бъдели правилни и малката част от сградата на
ищцовата гимназия, попадаща в неговия имот, да преминела изцяло в нейна
територия. По това негово предложение, което било изпратено за становище
и съгласуване до ПГСА-П., Областен управител на област П. и Министерство
на образованието, младежта и науката, се оформила преписка, но за да се
извърши процедурата по чл. 15, ал.З и ал.4 от ЗУТ било необходимо частта от
двора на училището, която щяла да се замени с част от имота на ответника, да
бъде променена от публична в частна държавна собственост. Тъй като
подобна промяна се правела с акт на Министерски съвет, процедурата се
забавила въпреки принципните съгласия, изразени както от ищеца, така и от
РИО П. и Областна администрация П.. Преписката все още не била
приключила и през всички тези години именно тя възпрепятствала
възможността на ищеца да застрои процесния имот, който бил закупен от
него с единствената цел да го ползва за жилищни нужди. От исковата молба
разбрал, че Държавата вместо да превръща част от имота си - училищен двор
- от публична в частна държавна собственост, за да извърши исканата от
ответника замяна, решила да твърди, че неговият имот всъщност е неин, като
при условията на евентуалност се позовава и на давностно владение - искане,
на което категорично възразява ответника и което било абсурдно, при
положение, че в имота му нямало реализирани държавни мероприятия и че от
2007г. до настоящия момент държавата чрез ПГСА-гр.П. не била имала
5
никакъв достъп до този имот, не го владяла, стопанисвала и ползвала, а
навсякъде в преписката го титулувала като „имот, частна собственост на В.Б.,
граничещ с имота на ПГСА- гр. П.". Твърди, че в последния акт №6150 за
публична държавна собственост на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството от 09.10.2012г., / актът бил издаден месец преди
ответникът да закупи имота/ държавният имот, ползван от ПГСА -гр.П. бил
описан с площ от 25678 кв.м и като граничещ с неговия имот с
идентификатор 55155.506.1207. Тази квадратура и граници напълно
съответствали и на приложената към акта скица, което ясно показвало, че
собственият му имот не попадал в границите на училищния двор. Въпросният
акт №6150 от 09.10.2012г. бил съставен въз основа на по-рано съставения акт
№3079/21.03.2000г., в който имотът, собственост на държавата, бил описан с
546 кв.м по-малко, а именно - 25132 кв.м. Т.е. имотът на ответника не
отпаднал впоследствие от това описание, тъй като реално квадратурата на
училищния двор се била увеличила в следващия акт и без неговия имот. От
своя страна акт №3079 от 21.03.2000г. изрично позовавал съставянето си на
по-рано съставените АДС с еднакъв №1650/03.12.1964г. За разлика от
останалите актове, с които били одържавени имоти за нуждите на училището,
носещи все №1650, то актът, с който се твърдяло, че бил одържавен имота на
Г.С.Н. /баща и наследодател на праводателката на ответника Н.Г.Я./ носил
различен номер - №2692 от 28.01.1966г. Т.е. още от 2000г. /преди
възстановяване на имота по реда на чл. 11 от ЗСПЗЗ/ този акт не бил включен
сред правопораждащите актове, на които се позовавала държавната
претенция за собственост върху двора на ПГСА-гр.П..
Твърди ответникът, че ищецът не разполагал с активна
материалноправна и процесуална легитимация за предявяване на този иск.
Поради изложеното ответникът счита, че собственият му поземлен имот
не бил част от двора на ищеца и по отношение на него той притежавал
пълния обем от собственически права, придобити не само на производно
основание /чрез покупка/, но и на оригинерно основание - придобивна
давност, тъй като към своето владение, започнало през 2012г., присъединил
владението на неговата праводателка, започнало от момента па реституцията
през 2005г. Затова искът се явял неоснователен и следвало да бъде
отхвърлен. Неоснователна била и заявената при условията на евентуалност
претенция за собственост на основание давностно владение, тъй като от
6
2012г. имотът бил владян от ответника, а от реституирането му през 2005г. до
2012г. е владян от праводателката му Н.Г.Я.. Претендира заплащане на
сторените в настоящето производство разноски. Сочи доказателства.
С допълнителна молба от 06.08.2021 г. ищецът уточнява, че имал
правен интерес от предявения иск, тъй като имало конкуренция на твърдяни
от двете страни вещни права върху един и същ имот. Макар имотът да не бил
губил публичния си характер и да бил собственост единствено на Държавата,
която не била губила владението върху него, то в КККР на гр.П. бил отразен
като собственост на ответника.
Постъпил е отговор и от ответника Л. Г. Ал.. Оспорва иска по
съображения, изложени в отговора на В. Т. Б..
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност прима от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост по чл.124
ал.1 от ГПК. Искът е допустим - с оглед изложените в исковата молба
твърдения, за ищеца е налице правен интерес от търсената с него защита, тъй
като ответниците оспорват претендираното от него право - легитимирайки се
като собственици на спорния имот по силата на договор за покупко-продажба,
оформени с нот.акт №145, том IІ, нот.д.№288/12г. Отделно от това ищецът
притежава активна процесуална легитимация – съгласно чл.14, ал.3 от ЗДС
управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва
правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги
владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя
отговорност. Съответно с предоставянето му правото да управлява имота
ищецът се явява процесуален субституент на държавата във формата на
процесуална суброгация, който може да брани това право чрез иск – решение
№ 6 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 833/2009 г., IV г. о., ГК.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
С договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт №145, том ІІ,
нот.дело №288/2012г. по описа на нот.Минева ответникът придобил
собствеността върху ПИ с идентификатор 55155.506.1207, с площ от 665кв.м.,
7
а по скица 670кв.м. Праводател на ответника е Н.Г.Я.. Същата се
легитимирала като собственик при сделката по силата на констативен нот.акт
за собственост №197, том ІІ, нот.д.№376/2007г. по описа на нот.Хантова – по
наследство от своя баща Г.С.Н. и съгласно решение по гр.дело №724/2004г.
по описа на ПРС, постановено по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Въз основа на
последното било издадено и решение №5Д042 от 24.03.2005г. на ОСЗГ гр.П..
Направено е искане съдът да осъществи косвен съдебен контрол по
отношение на тази процедура, тъй като възстановеният имот не е имал
характер на земеделска земя и по отношение на него не били налице
предпоставките за уважаване на иск по чл.11, ал.2 от ЗСППП, респ. Н.Я. не
била станала собственик на имота. От заключението на изслушаната в
производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ СТЕ е установено, че процесният
имот е имал характер на земеделска земя - зеленчукова градина - която
впоследствие е включена в регулацията на гр.П.,, като е одържавен и в акт
№2692 от 28.01.1966г. е записано, че „имотът предаден за строителна
площадка на Сградостроителния техникум”. Към момента на изготвяне на
експертизата вещото лице е извършило оглед и измерване на място и е
констатирало, че върху 665 кв.м от този терен „не е извършено строителство,
не е започнато такова, няма отстъпено право на строеж на трети лица”.
Именно на това основание се е наложил извод, че имотът отговаря на
изискванията на чл.10б от ЗСПЗЗ и може да бъде възстановен – поради
нереализирано на място мероприятие. Този извод не се опровергава от
показанията на разпитания свидетел на ищеца Ангел Мадин, който е бивш
учител в училището – ищец и има спомен, че една от сградите в двора на
училището била инстументарна заяви единствено, че сграда №9 / скица на
служба ГКК, стр.16 от делото/, която частично навлиза в процесния имот
№1207, е инструментарна и през годините няколко пъти с ученици е
почиствал околния терен от бъз. Във връзка с възникнали съмнения дали
свидетелят си спомня точно местонахождението на сградите в имота и на
варниците, на същия е предявена в с.з. горепосочената скица, при което той
уточни, че варниците се намирали всъщност между сграда 9 и сграда 10, а
процесното място, отразено на скицата с №1207, го чистили от бъз. Съответно
свидетелите на ответната страна категорично установиха, че процесният имот
не се ползва от ищец. В тази връзка св. Я., която е родена и живее в съседния
имот, установи, че този имот, възстановен на наследници на баща й, винаги е
8
пустеел, не се ползвал от ищеца, а след възстановяването му през 2005г. на
бившите собственици, съответно техните наследници, тя лично била засадила
дръвчета - няколко вишневи и орехови. И преди, и след това имотът не се
ползвал от училището, бил си запустял, обрасъл, като гимназията / ищецът/
никога не го бил чистил.
Свидетелят А. – кум на ответниците – установи, че след като те
закупили имота, той няколко пъти помагал в почистването му от дървета и
храсти, тъй като бил „пущиняк”, като и в момента приличал на „джунгла”.
Свидетелят никога не бил виждал ученици да ползват това място.
Съдът кредитира показанията на тези двама свидетели, тъй като взаимно
си кореспондират, допълват се, не си противоречат. Съответно не се
опровергават от останалите събрани писмени и гласни доказателства,
напротив – свидетелят на ищеца установи, че през годините няколко пъти с
ученици почиствал околния терен от бъз. Т.е. това място през годините все е
било пустеещо, не се е ползвало от училището, не е необходимо за
реализиране на дейността му.
Всичко това е в подкрепа на заключението на СТЕ, въз основа на която
съдът е постановил решението си по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и в този
смисъл упражненият косвен съдебен контрол налага извода за
законосъобразност на процедурата по възстановяването му на наследниците
на Г.С.Н. и легитимира Н.Я. като негов собственик.
След приключване на тази процедура праводателката на ответника е
инициирала производство по заснемане и обособяване на възстановения имот
като самостоятелен такъв, при което е издадена заповед №19/01.02.2007г. на
Кмета на Община П. за попълване на кадастралната карта с новозаснет имот
пл.№7638 в кв.35 по плана на гр.П.. В издаденото от Община П.
удостоверение за описание на имот изх.№736/23.03.2007г. е отразено, че
имотът не попада в терен, предвиден за изграждане на обект - публична
държавна или публична общинска собственост. Впоследствие със заповед
№140/20.04.2007г. на Областен управител имотът е отписан от актовите
книги на недвижимите имоти - частна държавна собственост.
В приетата по настоящото дело СТЕ е отразено, че процесният имот е
част от кадастралния план на гр.П., но не е част от регулационния план, тъй
като за него не се предвиждал самостоятелен парцел, а попадал в парцела,
9
предвиден за двор на училището. Отразило е също, че имотът бил включен в
площта, необходима за дейността на Сградостроителния техникум. Към
момента на реституцията, а и понастоящем, бил част от отредения за тази цел
парцел, заради която и бил отчужден и актуван като държавна собстевност
през 1966г. В с.з. вещото лице уточнява, че прима, че процесния имот е
необходим за дейността на училището защото е бил включен в границите на
парцела за това мероприятие. ВЛ не е извършвало оглед на място, работило е
само по документи и планове. На практика имотът бил отразен в кадастъра
като самостоятелен, но по рег.план не му бил отреден парцел и е останал в
парцела за сградостроителен техникум.
Че имотът не попада понастоящем в границите на училището – ищец се
установява и от приетите като писмени доказателства актове за публична
държавна собственост. В акт №6150 от 09.10.2012г. / последният акт преди
ответникът да придобие процесния имот по силата на покупко-продажба/ е
отразено, че имот с идентификатор 55155.506.1072 по КККР на гр.П. с площ
от 25678кв.м. е с начин на трайно ползване – за комплекс за образование и е
предоставен за управление на Министерство на образованието, младежта и
науката – за нуждите на Професионална гимназия по строителство и
архитектура – гр.П.. Имотът е индивидуализиран и чрез неговите граници,
като една от тях е имот пл.№55155.506.1207 – именно процесния. По същия
начин е отразяването на скица №4873/30.07.2012г., също видно от която
спорният имот не попада в границите на ищеца. В акт №6150 от 09.10.2012г. е
отразен номер и дата на съставен преди него акт – съответно
№3079/21.03.2020г. Видно от същия имотът на училището е отразен като
дворно място с площ от 25132кв.м. Този факт налага извода, че спорното
място и преди 2012г. не е попадало в границите на училището, съответно не е
изведено от тях впоследствие, което да е довело до намаляване на площта му,
напротив.
Издадените актове, касаещи ползвания от ищеца имот, не се позовават
на акта, с който е одържавен имота на наследодателя на Н.Я. – акт №2692 от
28.01.1966г., респ. не легитимират държавата като негов собственик.
Не се доказа в настоящия процес и твърдението на ищеца, че
алтернативно Държавата е собственик на имота на основание давностно
владение, като през годините е упражнявала правата си като го владеела и
10
ползвала именно чрез ПГСА-гр.П..
От придобиване на собствеността по силата на покупко-продажба през
2012г. единствено ответникът владеел и ползвал имота, а преди – от неговата
праводателка, считано от 2007г., когато се е снабдила с констативен нот.акт за
собственост въз основа решение на ОСЗГ. След закупуването на имота
ищецът го заявил в МДТ и АГКК, отпочнал действия във връзка с бъдещото
построяване на жилищна сграда в него, вкл. и за обособяване на нов УПИ с
идентификатор 55155.506.1207 по КККР на гр.П. за промяна в границите на
двата съседни имота – процесния и собствения на ищеца имот с
идентификатор 55155. 506.1072. Установява се от събраните писмени
доказателства, че в тази връзка е образувана преписка и последвала
кореспонденция между ПГСА-П., Областен управител на област П.,
Министерство на образованието, младежта и науката и РИО – гр.П. с цел
имотните граници на двата съседни имота да придобият правилна форма и
частта от сграда на училището, която попада в имота на ответника, да
попадне в имота, ползван от ищеца. Промяната в статута на имот – от
публична в частна държавна собственост – се реализира с решение на
Министерски, като към момента на предявяване на иска процедурата не е
приключила. Всичко това затвърждава извода, че Държавата поне от 2007г.
не владее имота и обективно е невъзможно да га е придобила по давност на
това основание. В посочената преписка – напр. писмо на Министъра на
образованието и науката до Областен управител на област П., Директора на
ПГСА и до ответника имотът е сочен като имот, частна собственост на В.Б..
По същия начин е записан и в писмо на Началник на РИО – П., на Директора
на ПГСА. Т.е. Държавата не само не демонстрира пред ответника намерение
да владее имота като свой, напротив възприема същия като собствен на В.Б..
В този смисъл и алтернативно въведеното придобивно основание не се доказа
по делото.
Предвид, че предявеният иск за собственост е положителен
установителен и при липса на каквито и да са доказателства за права на
собственост на ищеца върху него, то същият следва да се отхвърли, а в тежест
на ищеца да се възложат сторените от ответника разноски в размер на
1300лв. Направено е от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от страна на ответника Б.. Съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
11
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, то съдът по искане на ответната страна може да присъди по-нисък
размер на разноските в тази част, но не по- малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Предвид обемът на
извършените от процесуалния представител на ответника процесуални
действия, съответно събраните доказателства и обсъжданите възражения, то
делото се явява сложно от фактическа и правна страна, поради което съдът
намира, че размерът на адвокатското възнаграждение се явява справедлив и
същият не е прекомерен. Не на последно място в процеса е конституиран
втори ответник, който не е заплатил отделен адвокатски хонорар и съответно
такъв не се претендира.
Водим от горното Пазарджишки районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Професионална гимназия по строителство и
архитектура – гр.П., представлявана от Директора П. И., чрез адв.Ч. против В.
Т. Б., ЕГН********** от гр.П., ул.“К.В.“№56, вх.Б, ет.2, ап.7 и Л. Г. Ал.,
ЕГН********** от гр.П., ул.“К.Б. І“№35 положителен установителен иск за
собственост по чл.124 от ГПК за приемане за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: ПИ с
идентификатор № 55155.506.1207 по КККР на гр.П., с площ от 670 кв.м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно
ползване – друг вид застрояване, при съседи на имота: №55155.506.1109,
55155.506.1072, 55155.506.1073.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по строителство и архитектура –
гр.П., представлявана от Директора П. И., чрез адв.Ч. да заплати на В. Т. Б.,
ЕГН********** от гр.П., ул.“К.В.“№56, вх.Б, ет.2, ап.7 сторените разноски в
размер на 1300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд
в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
12
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13