№ 1113
гр. Варна, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100501206 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 2379/19.04.2023г. на „Енерго - Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В.В.”, № 258,
Варна Таурс – Г срещу Решение № 43 от 21.03.2023г., постановено по гр.дело № 470/2022г.
на ДРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника против С. Ж. К., ЕГН
********** с адрес гр. Д., ул. " Б.К. " №13 иск с правно основание чл. 422 ГПК за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Ж. К., ЕГН
**********, дължи на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, гр. Варна, Варна
Тауърс- Г , бул. " Вл. Варненчик " №258, сумата от 485,74 лева / четиристотин осемдесет и
пет лева и 74 стотинки /, представляваща главница по фактури, издадени за периода
19.08.2020г. - 18.05.2021г. за обект на потребление гр. Д., Зеленчукова градина, с аб.
№*******, кл. №**********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 25.01.2022г. до
окончателното плащане и сумата от 48,99 лева / четиридесет и осем лева и 99 стотинки/
мораторна лихва върху главницата от 485,74 лева за периода от падежа на всяка една от
фактурите до 14.01.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
ГПК по ч. гр. д. №48/2022г. на РС Д..
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, както и , че същото е постановено в разрез със
1
събрания по делото доказателствен материал. Твърди, че след като ответника не оспорва, че
е потребител на енергийни услуги, небитов клиент, същия дължи извършената от ищеца в
качеството му на краен снабдител енергийна услуга “достъп до разпределителната мрежа“, в
посочената във фактурите за обектите мощност , поради което се дължи и нейното
заплащане. Излага се, че същото не е обвързано с потребяването или не на ел. енергия, а е
необходмо единствено обекта да е електроснабден.Претендира уважаване на жалбата,
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да
бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна.
В съдебно заседание по същество, въззивника чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата претендира уважаването й. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество,въззиваемия се явява лично и оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното решение.
Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на „Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „В.В." №
258, против С. Ж. К., ЕГН **********, с правно основание чл. 415 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца,сумите посочени
в Заповед за изпълнение № 30/31.01.2022г. по ч.гр.д. № 48/2022 г.по описа на Районен съд -
гр.Д..
В исковата молба ищеца твърди, че страните са в договорни отношения по повод
договор за доставка на ел.енергия за небитов абонат, които са регламентирани от ОУ ДПЕЕ
на „Енерго - Про Продажби"АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ.Твърди, че като изправна
страна по договора ищеца е предоставял на абоната – С. К. услуга достъп до
разпределителната мрежа при резервирана мощност от капацитета на
електроразпределителната мрежа в размер на 62 кВт за аб. № ******* и кл. № ********** ,
като цената на която се фактурира от крайния снабдител, след което последният се разплаща
с оператора на разпределителната мрежа. Излага , че обекта е с предназначение за небитови
нужди и е свързан за процесния период към електроразпределителната мрежа, като ищецът
надлежно е издал фактури за предоставената без прекъсване от разпределителното
предприятие услуга по достъп. Дължимата от ответника мрежова услуга "достъп до
електроразпределителната мрежа" е изчислена чрез прилагане на определена от КЕВР с
Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на ДКЕВР цена при размер на предоставената мощност по
предоставени от "Електроразпределение Север" АД данни, като на основание чл. 30, ал. 1,
т. 13 ЗЕ е определена цена в размер на 0.2053 лв. /kW/ден /т. 7.3.2 от решението/.
Посочената цена важи и за процесния период. Решение № Ц-29 от 01.07.2020г. Стойността
на услугата достъп до разпределителната мрежа зависи от предоставената мощност съгласно
чл. 33, ал. 1 и чл. 37 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи. Излага, че дължимостта на мрежова услуга "достъп до електроразпределителната
мрежа" за разлика от останалите мрежови услуги /достъп ВН. пренос ВН и пренос НН/ не е
поставена в зависимост от потребление на енергия в обекта на абоната, т.е. дължимостта на
цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана с потреблението на
2
електроенергия, а само с предоставената мощност или ангажирания от потребителя
капацитет на мрежата. Доколкото капацитета от електроразпределителната мрежа е
резервиран /ангажиран/ от ответното дружество, то дължи заплащането на разходите, които
прави разпределителното предприятие за експлоатацията и обслужването на мрежата, а
липсата на потребление на електроенергия в свързания с електроразпределителната мрежа
обект не води до отпадане на задължението на потребителя да заплаща определената цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, а освобождаването от такова задължение може
да е следствие само от прекратяване на присъединяването към електроразпределителната
мрежа, каквото в настоящия случай не е осъществявано за процесния период.Твърди се, че
ответникът няма сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени за процесиите обекти към 01.10.2020 г., като не е налице и сключен типов
договор по § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020г.) На
основание горната законодателна промяна от 01.07.2020 г. обекта на ответното дружество,
служебно преминава от "Енерго- Про Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител,
на свободен пазар с доставчик „Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на търговец на
свободен пазар. Размерът на мораторната лихва е определен като сбор от лихви по
посочените в настоящата искова молба фактури, изчислени за периода от датата следваща
падежа на задължението по съответната фактура до 14.01.2022г. Дължимостта на лихви в
случай на забавено плащане е уговорена между страните, както в чл. 38 от ОУДПЕЕ, така и
намира законова опора в чл. 86 ЗЗД.
Претендира уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Ж. К., редовно уведомен не е депозирал
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищеца поддържа тезата си, ответника редовно призован , явява
се лично и оспорва иска с аргумент , че не дължи сумите , т.к. не е потребявал ел.енергия
през процесния период и за процесния обект.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д.48/2022г. по описа на ДРС , съда е уважил заявлението
на въззивника по чл.410 от ГПК и е издал в негова полза и против въззиваемия Заповед за
3
изпълнение № 30/31.01.2022г., за сумите от заявлението – процесното вземане.
Съобщението до длъжника е връчено редовно и в дадения от съда срок, „Енерго-
Про продажби” АД е депозирал искова молба по чл.415 и сл. от ГПК.
По делото са приети писмени доказателства – 11 броя фактури, издадени за периода
от 19.08.2020г. - 18.05.2021г. от страна на ответника за обект на потребление в гр. Д., кв."Р.
Д.", № 469 по клиентски № ********** и абонатен № ******* с титуляр на партидата С. Ж.
К. и в общ размер на 485,74 лв., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца
за клиентски № **********, извлечение за фактури и плащания за период, констативен
протокол № 6196140/14.05.2021 г., изисканото и приложено ч.гр.д. № 48/2022г. по описа на
ДРС.
От същите се установява, че в периода от 19.08.2020 г. до 18.05.2021 г. ищцовото
дружество е издало приложените фактури за предоставени мрежови услуги на обща
стойност 485.74, остойностяващи цена за достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност.
От заключенията на вещите лица по приетата в първоинстанционното производство
комбинирана СТхЕ и ССчЕ-за , които съда кредитира се установява, че обекта на ответника
е присъединен към електроразпределителната мрежа. Същият е с клиентски № **********
и абонатен № ******* и адрес на потребление в гр. Д., кв."Р. Д.", № 469. Процесният обект
на потребление е присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение. Електромерното табло, в което е монтиран електромер ADD АХ, тип NP73E.
12-1 с фабричен № 1125 0812 1053 7535, измерващ и отчитащ консумираната
електроенергия на обекта е монтирано на фасадата на ТП-17 Д.. Абоната е присъединен при
резервирана мощност от 62кВт.
При изчисленията на процесиите счетоводни документи са приложени правилните
цени, определени от КЕВР за процесния период Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г.
Определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители
е в размер на 0,2053 лв./kW на ден. Съществуват просрочени, неплатени задължения по
фактури, издадени периода от 19.08.2020г. - 18.05.2021г. от страна на ответника за обект на
потребление по клиентски в общ размер на 485,74 лв. Размерът на мораторната лихва върху
процесините фактурите, считано от датата на падежа за всяка една от тях до 14.01.2022г. е
48,99 лв. Към датата на проверката по счетоводни данни на „Енерго Про Продажби" АД
ответникът не е заплатил главниците и лихвите по процесиите фактури. Техническите
параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на
захранващите проводници показват ,че реално предоставената мощност в процения обект не
надвишава 41.45 кВт.При така предоставена мощност общо дължимата сума по процесните
фактури е в размер на 321.20 лв. главница , лихва за забава в размер на 32.39 лв.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
правни изводи:
Предявен е по реда на чл.422 и чл.415 от ГПК иск от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Същия има за
предмет установяване на съществуването, фактическата, материална дължимост на сумите,
за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск, ищецът да докаже възникването на спорното право и
дължимостта му спрямо ответника – длъжник към релевантния момент – датата на
4
депозиране на заявлението му в съда, а ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право.
Предмет на настоящата искова претенция е вземане за цена на мрежов а услуга
„достъп до разпределителната мрежа" на база предоставена мощност от 62 кВт за
клиентски № ********** и абонатен № ******* и адрес на потребление в гр. Д., кв."Р. Д.",
№ 469.
Приложими за казуса са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба № 6/2014г. за
присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и
разпределителните ел.мрежи в действащата им редакция за процесния период.
Ищцовото дружество черпи правата си на валидни договорни отношения за
продажба на ел. енергия и мрежови услуги за процесния обект въз основа на сключен при
общи условия договор за продажба на ел. енергия (ОУ ДПЕЕ), одобрени с Решение ОУ-
061/07.11.2007 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), ПТЕЕ, Решение Ц-29/01.07.2020 г. на КЕВР.
В настоящия случай не е налице спор между страните по делото, че дружеството -
ищец „Енерго – Про Продажби“ АД е краен снабдител на ел. енергия и титуляр на лицензия
по чл. 39, ал.1, т.5 от ЗЕ. Легалното определение на понятието „потребител на енергийни
услуги", дадено в § 41, б. „б" на ДР на ЗЕ, е лице, което купува електрическа енергия, а
краен клиент по смисъла на § 27, б. „г" е клиент, който купува електрическа енергия за
собствено ползване. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на
електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено
към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД/“ЕРП Север“АД / и
което купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Съгласно чл.6, ал.3 от ОУ на ДПЕЕ (2007 год.) потребител на електрическа енергия за
стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД /актуално
наименование „Енерго-Про Продажби“ АД/ съгласие в нотариално заверена форма, лицето
да бъде потребител за определен срок. В ал. 4 е предвидено, че страна в отношенията с
"Е.ОН България Продажби" АД /актуално наименование „Енерго-Про Продажби“ АД/ е
лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и всички фактури се издават на
негово име.
От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че в случая
„потребител” на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител,
ел. енергия и услуги по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е собственика на имота или
носителят на ограничено вещно право на ползване на обекта, снабдяван с ел. енергия-
ответника –въззивник.
Ответника не оспорва собствеността си на имота, представляващ обект на
потребление находящ се в гр. Д., кв."Р. Д.", № 469 както и, че същия е електроснабден /
макар и да твърди,че не ползва ел.енергия и други мрежови услуги/ и заведен с клиентски
5
№ ********** и абонатен № ******* .
Обстоятелството,че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа се
установява и от приетия по делото КП № № 6196140/14.05.2021 г., от който е видно, че на
посочената дата е демонтирано СТИ и е прекъснато е захранването.
Възраженията на въззивника за недължимост на начислените суми поради
липсата на потребление , са неоснователни със следните аргументи.
Настоящия съдебен състав счита,че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение с предмет доставка и продажба на ел.енергия – до 30.09.2020г. вкл. на осн.
чл. 94а (ред. ДВ бр. 57 от 2018г., в сила от 01.07.2018г.), вр. с чл. 98а ЗЕ при ОУДПЕЕ на
„Енерго – Про Продажби“ АД, а след 30.09.2020г., а след 30.09.2020г. (при липсата на
доказателства, а и твърдения, за сключен от страна на ответното дружество за процесния
обект договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, респ.
сключен с крайния снабдител – титуляр на лицензия по чл. 39, ал.1, т.5 от ЗЕ типов договор
да доставка на ел. енергия) – по силата на пар. 15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ бр. 57 от 2020г.
в сила от 26.06.2020г.).
Наличието на облигационна връзка между страните, предполага заявена от клиента в
искането за проучване на условията за присъединяване мощност съгласно чл.33 и сл. от
Наредба 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи, по аргумент от чл.59 и сл. от
Техническите изисквания за присъединяване на обекти на операторите на
електроразпределителните мрежи към електропреносната мрежа вр. чл. 116 ал.7 от Закона за
енергетиката. По делото не се твърди от ответника , а и не са представени доказателства, че
е заявено от него преустановяване на присъединяването и на снабдяването с ел.енергия или
промяна на договорените електрически мощности по см. на чл.36 и чл.40 от Наредба №
6/09.06.2004г. и ЗЕ.
В заключение, към дата на съставяне на процесните фактури праметрите на
договорената/резервирана мощност не е променяна и е доколкото ответника я е ползвал и
преди процесния период / аргумент от КП/ то към процесния период същата е 62 кВт .
Както вече беше посочено, ищеца чиято е доказателствената тежест е установил
пълно и главно, че за процесния период собственият на ответника имот – обект на
потребление е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, т.е. същият е имал
правото и техническата възможност да използва предоставената до обекта мощност.
Следователно на осн. чл. 29, вр. с чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ потребителната кооперация, в
качеството си на потребител на ел. енергия и мрежови услуги за небитови нужди, дължи на
„Енерго – Про Продажби“ АД цената за предоставената му мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“, независимо дали е потребявал ел.енергия или не. Ето
защо ирелевантно за спора е къде е и правилно ли е монтирано СТИ отчитащо ел.енергията
в обекта на ищеца /каквито са мотивите на първоинстанционния съд/ към дата на издаване
на процесните фактури. Изложените от ДРС мотиви относно точката на присъединяване и
границата на собственост на електрическите съоръжения има касателство за определянето и
дължимостта на „такса пренос“ , а не за „такса достъп“ каквато е настоящата хипотеза.
Съгласно чл. 29 ПТЕЕ (ДВ бр.№ 40/2020г., в сила от 05.05.2020г.), мрежовите услуги се
заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна
електрическа енергия, в съответствие със СТИ и/или предоставена мощност в местата за
измерване, определени в съответствие с правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по
чл. 11, т. 1, 2 и т. 3 по утвърдените от комисията (КЕВР) цени, като клиенти и
производители, присъединени към електропреносната мрежа, дължат утвърдени от
комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната
6
мрежа и други мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния ценови период,
които заплащат на независимия преносен оператор. Т.е. определени нормативно са две
самостоятелни хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги: потребена
електроенергия или предоставена до обекта мощност. Последното означава, че дори и при
временно преустановено снабдяване с електрическа енергия на обект на клиент, то същият
не се освобождава от задължението си за заплащане на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа. Това следва и от характера на самата услуга.
Действително достъпът до електроразпределителната мрежа е изрично предвиден в чл. 28,
ал. 2 от ПТЕЕ като компонент при формиране на цената на фактурираното от крайния
снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия. Това е така,
доколкото този достъп се явява необходимо условие за реалното потребление на ел. енергия.
Обратното обаче не е вярно. Услугата "достъп до електроразпределителната мрежа" сама по
себе си се изразява в задължението на съответния оператор на мрежата да предостави
равнопоставен достъп до мрежата си на потребителите срещу заплащане на съответната
цена за достъп от ползвателя на мрежата (чл. 109, ал. 1, т. 4 и чл. 113, ал. 1, т. 3 ЗЕ/) и в този
смисъл е независима от реалното потребление на ел. енергия. За предоставянето на тази
услуга на ползвателите на мрежата, в т.ч. за гарантиране на нейното нормално, сигурно и
ефективно функциониране, независимо от количествата потребена ел. енергия, мрежовите
оператори извършват постоянни разходи по поддръжката на тази мрежа, така че във всеки
един момент същата да разполага с необходимата си пропускателна способност и съответно
ползвателят да може да разполага с необходимата му предоставена мощност.
Възмездяването именно на тези разходи е нормативно регламентирано в разпоредбата на чл.
29, ал. ПТЕЕ (ДВ бр.№ 40/2020г., в сила от 05.05.2020г.) и както вече бе посочено по-горе,
същите се дължат независимо от реалното потребление на ел. енергия.
По отношение на размера на задължението съдът приема същия за доказан от ищеца.
В тази връзка съда кредита заключението на изготвената по делото СТхЕ, от което се
установява, че при фактурирането са приложени правилните цени, определени от КЕВР за
процесния период Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. и общият размер на дължимата сума за
предоставена ел.енергия и на услуга "достъп до електроразпределителната мрежа" възлиза
на 485,74 лв., а размера на мораторна лихва за периода от дата на падежа на всяко вземане
до 12.11.2021г. при липса на твърдения за заплащането й е 73.88 лева. Заключението на
вещото лице,че че реално предоставената мощност в процения обект не надвишава 41.45
кВт и при така предоставена мощност общо дължимата сума по процесните фактури е в
размер на 321.20 лв. главница , лихва за забава в размер на 32.39 лв., не променя извода на
съда, доколкото релевантна за процесното вземане е резервираната мощност , а не
доставената такава.
По изложените съображения, ответникът – въззивник дължи заплащането на
начислените по процесните фактури суми за мрежова услуга „достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност“ в размера съгласно Заповед за изпълнение №
30/31.01.2022г., по ч.гр.д. № 48/2022 г.по описа на Районен съд - гр. Д..
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстаннционото решение
следва да бъде отменено , включително и в частта за присъдените разноски, а въззивната
жалба следва да бъде уважена и предявения иск уважен в заявените размери.
При този изход на делото, направеното искане и представените доказателства , на
основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за производството по
гр.дело № 470/2022г. по описа на ДРС в размер на 1035.00 лева, от които 360.00 лева с ДДС
заплатено възнаграждение за един адвокат , 600.00 лева депозит вещо лице и 75.00 лева
7
държавна такса , както и сумата от 75.00 лева –разноски по ч.гр.дело № 48/2022г. по описа
на ДРС.
За настоящото производство на въззивника следва да се присъдят разноски в размер
общо 530.00 лева , от които 480.00 лева с ДДС, представляващи възнаграждение за един
адвокат и 50.00лева държавна такса. Възражението на въззиваемия за недължимост на
присъдените разноски е неоснователно с оглед изхода на делото и
представените по делото доказателства за извършването им.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 43 от 21.03.2023г., постановено по гр.дело №
470/2022г. на ДРС, като вместо него постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Ж. К., ЕГН
********** с адрес гр. Д., ул. " Б.К. " №13, дължи на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК
*********, гр. Варна, Варна Тауърс- Г , бул. " Вл. Варненчик " №258, сумата от 485,74 лева /
четиристотин осемдесет и пет лева и 74 стотинки /, представляваща главница за незаплатена
мрежова услуга по фактури, издадени за периода 19.08.2020г. - 18.05.2021г. за обект на
потребление гр. Д., с аб. №*******, кл. №**********, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК - 25.01.2022г. до окончателното плащане и сумата от 48,99 лева / четиридесет и
осем лева и 99 стотинки/ мораторна лихва върху главницата от 485,74 лева за периода от
падежа на всяка една от фактурите до 14.01.2022г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 30/31.01.2022г. по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. №48/2022г. на РС Д..
ОСЪЖДА С. Ж. К., ЕГН **********, гр. Д., ул. " Б.К. " №13 ДА ЗАПЛАТИ на
„Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „В.В." № 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 1035.00/хиляда тридесет и пет/ лева
разноски по гр.дело № 470/2022 г. по описа на ДРС и 75.00/седемдесет и пет/лева разноски
по ч.гр.дело № 48/2022г. по описа на ДРС, както и сумата от 530.00/петстотин и
тридесет/лева, представляваща направените пред въззивното производство разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9