Мотиви
към Присъда № 260010 от 18.02.2022г. по
НЧХД № 3201/2020г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО, V СЪСТАВ
М.А.З. е внесъл частна тъжба срещу И.Л.Д., за това че на 13.12.2019 г., в гр.
Пловдив, е причинил на М.А.З. лека телесна повреда - разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в разкъсно – контузна рана
в окосмената част на главата и травматичен оток по главата - престъпление по
чл. 130, ал.1 НК.
Производството
е протекло по общия ред с разпит на свидетели, изслушване на вещо лице по
назначена съдебно-медицинска експертиза, прочитане и приемане на писмени
доказателства, оглед на веществено доказателство.
Приет
е за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от частния
тъжител М.А.З. срещу подсъдимия И.Л.Д. за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат от деянието предмет на тъжбата. Претендира
се законна лихва, считано от датата на постъпване на тъжбата до пълното
изплащане на дължимата сума.
В
хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител - адв. Д. поддържа
повдигнатото обвинение, като намира, че извършването на деянието с фактическите
параметри, очертани в тъжбата се доказва от съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства. В тази връзка пледира за постановяване на осъдителна
присъда и уважаване на гражданския иск.
В
хода на съдебните прения другият повереник на частния тъжител - адв. М. също
поддържа повдигнатото обвинение, като намира, че извършването на деянието се
доказва по категоричен и безспорен начин от ангажираните от страна на
обвинението доказателства. В тази връзка предлага самостоятелен прочит на
събраните по делото доказателства като аргументира, че ангажираните такива от
страна на защитата и подсъдимия не следва да бъдат кредитирани. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск, като счита,
че следва да бъде наложено наказание в максимален размер.
Защитникът
на подсъдимия - адв.С. пледира за постановяването на оправдателна присъда,
алтернативно счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а НК. Излага
самостоятелен прочит на формираната по делото доказателствена съвкупност, като
аргументира тезата, че изложената в тъжбата фактическа обстановка се
опровергава изцяло, като подзащитният му е действал в условията на неизбежна
отбрана.
Подсъдимият
в хода на съдебното следствие дава обяснения, в които излага своята версия за
случилото се. В хода на пренията не се възползва от правото си да участва,
респективно не упражнява и правото си на последна дума.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.Л.Д., ЕГН: **********, е роден на *** ***, ***,
българско гражданство, женен, работещ, неосъждан, с адрес в град ***.
Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК.
Тъжителят З., неговата съпруга М.З. и подсъдимият Д. се
познавали от много години, като в миналото същите били в добри, приятелски
взаимоотношения.
В края на август 2019 г. във връзка с ползването и
собствеността на наследствен имот, находящ се в град ***възникнал конфликт
между неговите собственици и ползватели от едната страна на който били
тъжителят М.З., свид. М.З., свид. В.В. и свид. Д., а от друга страна родителите
на свид. М.З. и нейният брат Х.Х.. Последният бил приятел на подсъдимия Д..
Така усложнените конфликтни отношения изразяващи се в чести
скандали, физическа и словесна агресия рефлектирали и върху отношенията на
живущите в съседство – подс. Д. и неговото семейство. При поредния конфликт
между тъжителя З. и свид. З. от една страна, и братът на свид. З. – Х.Х. от
друга страна се намесил и подс. Д., който заел страната на своя приятел Х.Х.,
включително извикал полиция. Това бил и поводът за ескалирането на напрежението
в отношенията между тъжителя З. и подс. Д.. В резултат на това се стигнало до
подаването на множество жалби и сигнали от подс. Д. и тъжителят З. един срещу
друг в полиция и прокуратура, като жалби имало и от страна на свид. З., по
които се образували проверки по реда на ЗСВ и досъдебни производства.
На 13.12.2019 г., около 07,00 часа тъжителят З. заедно със
съпругата си – свид. М.З. и петгодишният им син М. З. отишли пред казино
„Империя“ в град Пловдив, където бил паркиран личният им автомобил марка „Мерцедес“, за да закарат детето си на
детска градина „Валентина“. Като приближили автомобила свид. З. и тъжителят
забелязали, че по същия имало множество надрасквания с остър предмет по врати,
таван, брони, калници. Тъжителят предположил, че е възможно подс. Д. да е надраскал
автомобила му. Тъжителят заедно със съпругата си и детето си се качил в
автомобила и потеглили към детската градина. Пътят им минавал и през ул.
„Георги Кирков“. В момента в който се придвижвали по нея тъжителят и съпругата
му забелязали подс. Д. в близост до № 11. Тогава тъжителят З., който бил спрял
автомобила си, за да може да се размине с насрещно движеща се кола, свалил
прозореца на същия и се обърнал към подс. Д. с въпрос защо е надрал автомобила
му. Подс. Д. пресякъл улицата и се приближил към автомобила на тъжителя,
държейки в ръка телескопична метална палка. Между тъжителя и подсъдимия
възникнал словесен спор, съпроводен с повишаване на тон и ръкомахания. Тогава от
автомобила слезнала свид. З., а малко след нея и тъжителят З.. Подс. Д. се
обърнал като тръгнал по тротоара на ул. „Георги Кирков“ в посока ул. „С.
Стамболов“. След него вървели свид. З. и тъжителят, като спорът между тях
продължавал. Очевидец на описаното до тук била намиращата се в непосредствена
близост свид. К..
Провокиран от разменените реплики от
продължаващия словесния конфликт между тях, подс. Д., докато все още вървял по
тротоара на ул. „Георги Кирков“, малко преди кръстовището с ул. „Цветарска“, се
обърнал към свид. З. замахнал и й нанесъл удар с палката в областта на лявото
бедро, след което нанесъл и удар с палката в областта на главата на тъжителя З.,
при което започнала да му тече кръв. След нанасянето на ударите, подс. Д. се
насочил към дома си, находящ се на ул. „Цветарска“, а свид. З. заедно с
тъжителя З. се върнали към автомобила си.
При завръщането им към автомобила, на място З. заварили
свид. М.К., която докато наблюдавала спора между подс. Д., тъжителя и свид. З.
чула детския плач на сина на тъжителя, който бил оставен сам в автомобила.
Свид. К. приближила управлявания от нея автомобил плътно до шофьорската врата
на автомобила собственост на тъжителя и се опитала да успокои разстроеното
дете, без да слиза от автомобила. След като З. се върнали към автомобила си,
свид. К. забелязала, че тъжителят бил с окървавена глава - имал кръв по лицето
и по челото си, като й направило впечатление, че свид. З. също не изглеждала
добре. Свид. К. била помолена от тъжителя и съпругата му да свидетелства за
случилото се. Свидетелката предоставила телефонния си номер и си тръгнала.
Впоследствие, тъй като били подадени сигнали към ЕЕН 112
както от подс. Д., така и от тъжителят З.,***
пристигнали полицейски служители – свид. Б. и свид. М., които заварили там,
пред дома му подс. Д.. Десетина минути след пристигането им се появил и
тъжителят З., който бил заедно със съпругата си, като посочил на полицаите, че
му бил нанесен удар от подс. Д.. Свид. Б. и свид. М. забелязали следи от
нараняване по главата на тъжителя, петно кръв. Подсъдимият и тъжителят били
отведени в сградата на Първо РУ – Пловдив за изясняване на случая. Впоследствие
и двамата били задържани със Заповеди за задържане за срок от 24 часа.
На 16.12.2019 г. тъжителят З. посетил отделението по
съдебна медицина, при УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където му бил извършен
преглед от д – р К.Х.. При прегледа се установили по кожата на главата, в
окосмената част, в лява слепоочно – теменна област рана с дължина един
сантиметър, с неравни, охлузени и кръвонаседнати ръбове, покрита с червеникава
коричка над нивото на околната здрава кожа, като около раната бил установен
оток без промяна цвета на кожата с диаметър 5 см. Освидетелстващият лекар
посочил в заключителната част на издаденото от него СМУ № 1477/2019 г., че така
описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху
твърд тъп предмет, като било причинено разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 НК.
На 17.12.2019 г. свид. М.З. също посетила отделението по
съдебна медицина, при УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където й бил извършен
преглед от д – р Е.Б.. При извършения преглед било установено кръвонасядане по
лявото бедро.
По повод процесния случай била образувана предварителна
проверка в Районна прокуратура Пловдив. С Постановление от 17.03.2020 г. на
прокурор при Районна прокуратура Пловдив било отказано да се образува досъдебно
производство по повод подадения сигнал на 13.12.2019 г. от подс. Д. до 01 РУ
Полиция към ОД на МВР – Пловдив, поради липса на осъществен състав на
престъпление от общ характер.
В хода на съдебното следствие по делото е назначена и
приета без възражения от страните съдебномедицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д - р Б..
Според
заключението на вещото лице при станалия на 13.12.2019 г. инцидент на М.А.З. му
е било причинено разкъсно – контузна рана в окосмената част на главата и
травматичен оток по главата.
Разкъсно
– контузната рана в окосмената част на главата е довела до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а травматичният оток по
главата му е причинил болка и страдание, без разстройство на здравето.
Експертът
е посочил, че описаните травматични увреждания са причинени по механизма на
удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са възникнали
чрез удар с палка в лявата теменно – слепоочна област на главата.
Възстановителният
процес трае около 12 – 15 дни, при благоприятен ход на същият и без
настъпването на усложнения за каквито липсват данни.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена на първо място въз основа на
гласните доказателства – отчасти обясненията на подсъдимия И.Д., изцяло от
показанията на свидетелите С.Б., П.М. и свид. М.К., отчасти от показанията на
свид. В.В., Д.Д., М.З., свид. К.Б. и свид. Е. Д..
Съдът изцяло дава вяра и на приобщените по надлежния ред писмени
доказателства и доказателствени средства, сред които: Съдебномедицинско
удостоверение № 1477/2019 г., Заповед за задържане на лице рег. № 432зз – 398/13.12.2019
г., Протокол за обиск на лице с рег. №
432р- 21437/ 13.12.2019 г., писмо от Дирекция „Национална система 112“ –
Кърджали с рег. № 105850 – 321/ 21.07.2020 г., Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 17.03.2020 г., писмо от Първо РУ – Пловдив с
рег. № 432000 – 11808/ 28.08.2020 г., справка от Унифицираната информационна
система на Прокуратурата на РБ за заведените след 12.12.2019 г. преписки в
Районна прокуратура Пловдив касаещи лицата М.З. и И.Д., Съдебномедицинско
удостоверение № 1481/ 2019 г., Експертно
решение № 0875 от 049 / 11.03.2020 г., Писмо от Първо РУ с рег. № УРИ 432
432000 – 4104 / 16.03.2021 г., Писмо от Първо РУ с рег. № УРИ 432000 – 4194 /
18.03.2021 г., Извлечение от Дневник за получени и предадени сигнали и
разпореждания в ОДЧ на Първо РУ – Пловдив започнат на 07.12.2019 г. завършен на
24.01.2020 г., Писмо № 7349/ 13.04.2021 г. на Районна прокуратура Пловдив;
Подписка за законност с цел запазване на спокоен живот на съгражданите от ул.
„Цветарска“ 5 гр. Пловдив, писмо с изх. № 4923/ 26.11.2021 г. от УМБАЛ „Св.Георги“,
Лист за преглед на пациент от 13.12.2019 г., извлечение от амбулаторен дневник
от № 31476 до 11980, справка съдимост, както и от назначената и приета
съдебномедицинска експертиза /л.146 – л.183/ .
Съдът
кредитира описаните по - горе писмени доказателства, тъй като същите
са изготвени и изхождат от органи, притежаващи
надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на
законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения, включени в
предмета
на разглеждане по настоящето дело.
Изводът
за чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът направи въз основа на
приложената по делото справка съдимост.
Що
се отнася до показанията на полицейските служители С.Б. и П.М. съдът намира, че
същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото се открояват с
необходимата логичност, последователност и съответност на останалите
кредитирани от съда доказателствени източници. Същевременно по отношение на
показанията на посочените свидетели липсват каквито и да било основания да се
счита, че изхождат от лица, които са пристрастни към делото, съответно липсват
основания под съмнение да бъде поставена тяхната достоверност. Действително,
посочените двама свидетели не са очевидци на процесното деяние, но съвсем
добросъвестно свидетелстваха по отношение на възприетото от тях при пристигане
на ул. „Цветарска“. От показанията на двамата свидетели се установява, че при
пристигането им на адреса на подс. Д. са провели беседи с подсъдимия и
тъжителя, който пристигнал малко по – късно, както и това, че не са били
установени свидетели – очевидци на случилото се. Съдът не намира основание да
не кредитира заявеното от двамата свидетели поради което и базира фактическите
си изводи въз основа на тях.
По
идентични на гореизложените съображения съдът намира, че следва да даде изцяло
вяра и на показанията на свид. М.К.. Показанията на същата се открояват с
необходимата логичност, последователност и се явяват съответни на останалите
кредитирани от съда доказателствени източници. В тази връзка следва да се
подчертае, че свид. К. е изцяло непозната както на тъжителя, така и на
подсъдимия. Същата по случайност е станала свидетел на част от процесните
събития. Свидетелката възпроизвежда по категоричен и безпротиворечив начин
собствените си преки възприятия за случилото се. Именно от показанията на свид.
К. се установява възникналия словесен спор между подс. Д., тъжителят З. ***,
обстоятелството, че подс. Д. е държал в ръката си въпросната палка още към
момента на приближаването му към автомобила на тъжителя З.. От показанията на
свид. К. се установява и посоката на движение на спорещите, след като от
автомобила слезнали свид. З., а след това тъжителят З.. Върху показанията на
свид. К. съдът базира и фактическите си изводи относно това, че на мястото и по
време на процесните събития не е имало други хора на улицата, които да възприемат
случилото се, както и относно физическото състояние на тъжителя З. и неговата
съпруга, което свидетелката е възприела непосредствено при завръщането им към
автомобила. Макар и да не е възприела в цялост процесните събития – конкретно
нанасянето на удара в областта на главата на тъжителя, то свидетелката
добросъвестно излага това, което в действителност е успяла да види. Ето защо и
доколкото показанията на
свидетелката за възприетите от нея обстоятелства са съответни на останалите
кредитирани от съда доказателствени източници то съдът базира фактическите си
изводи и въз основа на тях.
На
следващо място, в по – голямата си част за изясняване на фактическата
обстановка способстват и показанията на свид. М.З.. Съдът при анализа на същите
отчете обстоятелството, че свидетелката е съпруга на тъжителя, по отношение на
която са налице данни, че е пострадала при процесните събития, поради което
действително е налице възможност същата да се третира като зависим и заинтересован
свидетел.
В
контекста на гореизложеното следва да се отбележи, че съдебната практика е
създала траен стандарт на ценене на показанията на свидетелите, които поради
близки родствени или приятелски отношения със страна по делото е възможно да се
приемат за заинтересовани свидетели от изхода на делото. Те в никакъв случай не
могат и не бива да бъдат априори игнорирани като недостоверни, но следва да
бъдат преценявани с особена осторожност,
като аргументи за кредитирането им могат да бъдат констатирана безпротиворечивост, еднопосочност,
вътрешна устойчивост, детайлност, кореспондиране с останалия доказателствен
материал.
В конкретния случай, съдът намира, че показанията на свид. З. следва да
бъдат кредитирани почти изцяло с изключение на частта в която свидетелката
заявява, че е забелязала братовчедка си – свид. В.В., която ги била видяла и се
разпищяла, както и в частта в която сочи, че освен палка подс. Д. е държал и
нож в ръката си. В тези им части
показанията на свид. З. са в противоречие с показанията на свид. К., която ясно
посочи, че е забелязала предмет оприличаващ го на бухалка в ръката на подс. Д.
и, че не е имало други хора на улицата по това време. Показанията на свид. З. в
тези им части са в противоречие и с показанията на самата свид. В.В., която
заявява, че е наблюдавала случващото се докато е била на ъгъла на ул.
„Цветарска“ и ул. „Георги Кирков“ на разстояние от около 25 метра и наблюдавала
„вцепенена“ действията на подс. Д.. Показанията
на свид. З. в коментираната част се опровергават и от показанията на свид. М. и
свид. Б., които заявиха, че са предприели необходимите действия и не са
установили свидетели на случилото се. Самата свид. В. не е била посочена на
полицаите нито от страна на тъжителя, нито от страна на свид. З.. Съдът намира,
че показанията на свид. З. в тези им части представляват израз на стремежа й да
затвърди внушението, че освен нея и свид. К. е имало и други очевидци на
процесните събития. Последното е обяснимо с оглед желанието й да спомогне за
установяването на обвинителната теза на
пострадалия й съпруг.
Въпреки горното обаче, съдът не констатира
наличието на основания за дискредитиране на показанията на свид. З. в
останалите им части касаещи релевантните по делото обстоятелства, като
възраженията на защитата в обратна насока са изцяло несподелими. Така от
показанията на свид. З. се установява, времето, мястото, авторството на
деянието, както и механизма на нанасяне на установените телесни увреждания.
Показанията на свид. З. в тези им части изцяло съответстват на показанията на
свид. К.. Предвид обстоятелството, че съдът намира, че основен свидетел –
очевидец на нанасянето на процесния удар се явява свид. З. то е необходимо да
се отбележи, на първо място, че достоверността на показанията й в тези им части
не се опровергава от обясненията на подс. Д., свид. Д. и свид. Б., отношение по
които съдът ще вземе по – нататък в мотивите си. За да формира извод за тяхната
достоверност съдът отчете не само тяхното съответствие с показанията на свид. К.,
но и обстоятелството, че свид. З. се явява в известен смисъл участник в
инкриминираните събития. Като такъв е съвсем логично тя да има най-непосредствени, пълни и
всеобхватни впечатления от него. Нещо
повече - обстоятелството, че личната или имуществената сфера на дадено лице е
била засегната от деянието създава от психологическа гледна точка предпоставки
увреждащите действия да оставят по-трайна следа в съзнанието му в сравнение с
отражението, което те биха оставили у един независим наблюдател.
От гореизложеното следва, че показанията
на свид. З. макар и изхождащи от лице, което се явява заинтересовано, са годен
доказатествен източник за формиране на изводите на съда от фактическа и правна
страна. В случая изискванията на стандарта за анализ на същите е изпълнен,
доколкото както вече се спомена показанията на свид. З. се явяват съответни на
показанията на независимата свид. К., както и на събраните по делото писмени
доказателства, включително но не само Лист за преглед на
пациент от 13.12.2019 г., извлечение от амбулаторен дневник от № 31476 до
11980, както и издадените съдебномедицински удостоверения. В аспект на горното
съдът дава вяра на показанията на свид. З. с изключение на частта посочена по –
горе и базира фактическите си изводи и въз основа на тях.
При
съблюдаване на гореизложените принципни положения изискващи анализа на
свидетелски показания изхождащи от близки или приятели на страна по делото да
се извършва със завишено внимание и прецизност, съдът намира, че показанията на
свид. В.В. и нейната майка свид. Е. Д. следва да бъдат кредитирани частично.
Като съответни на останалите кредитирани от съда доказателствени източници
следва да бъдат приети за достоверни показанията на двете свидетелки единствено
касателно основанието за възникване на конфликтни отношения между подс. Д. от
една страна и тъжителя З. и съпругата му свид. З. от друга страна, а именно
имуществения спор по повод имота находящ се в град ***. Във връзка с последното
съдът отчита, че страни в този имуществен спор са и самите свидетелки В. и Д.. В останалите си части съдът приема показанията
им за изцяло недостоверни, поради което и не базира фактическите си изводи въз
основа на тях.
За
настоящата съдебна инстанция е извън всякакво съмнение, че посочените две
свидетелки – В. и Д. не са присъствали и не са били свидетели очевидци на
процесното деяние. Последното се установява от показанията на двамата
полицейски служители – свидетелите М. и Б., както и от показанията на свид. К..
Последната както беше посочено, заяви, че не е имало други хора в близост до
инцидента, както и, че не е слизала от автомобила си, за да успокои синът на
тъжителя З.. В противен смисъл са показанията на свид. В., която в отявления си
стремеж да обслужи обвинителната теза на тъжителя на няколко пъти в показанията
си заяви, че въпреки вцепенението си ясно е възприела случващото се,
включително, че свид. К. била с червена коса и слезнала от автомобила си, за да
успокои плачещото дете. Недостоверност и тенденциозност в показанията на свид. В.
прозира и предвид заявеното от нея, че веднага след случилото се отишла при
братовчедка си свид. З. и тъжителя, за да ги успокои и да прегледа раната на
главата на З.. Последното е в ярко противоречие не само с показанията на свид. К.,
но и с показанията на свид. М.З., която заявява, че след нанасянето на удара,
двамата с мъжа й са се върнали към автомобила си. Безспорно при прочита на
показанията на свид. В. се установява явното пристрастие към тъжителя и неговата
съпруга, като последното е обяснимо за съда, доколкото и самата свид. В. е заинтересована
страна в конфликта относно имота на ул. „Цветарска“. Все в тази насока като
допълнителен аргумент за дискредитирането на показанията на свид. В. касателно процесния
инцидент е и обстоятелството, че същата в подробности и детайли се опита да
пресъздаде случилото се, като включително посочи точната дата и час на
събитията, кой какво е казал в конфликта, като не беше в състояние да си спомни
датите на други инциденти с пострадали лица семейство З., още повече, че свид. В.
също е била потърпевша от поведението на подс. Д., в каквато насока са и
показанията на свид. З. и свид. Д.. В потвърждение на горното е и обстоятелството,
че тъжителят и свид. З. са съумели да вземат координатите на свид. К., но не са
се сетили в нито един момент, включително пред полицейските служители да
посочат като свидетели очевидци – В.В. и Е. Д.. Всичко това, както и невъзможността
на свидетелката да отговори на контролните въпроси на защитата, касаещи наглед
незначителни детайли – за това как е изглеждал подс. Д., как е бил облечен,
водят до единствено възможния за съда извод, че свид. В. в действителност не е
била на посоченото от нея място и не е възприела случващото се. Все в тази
връзка следва да се посочи, че в подкрепа на това, че свид. Д. не е присъствала
в близост до мястото на инцидента е и заявеното от свид. В. при разпита й в
хода на съдебното следствие, че освен нея други хора не е имало. Същевременно,
отново като проява на тенденциозност и недостоверност следва да се третира
заявеното от свид. Д., че освен нея, свид. К. и дъщеря й свид. В.В. имало и
други свидетели – неустановена по делото метачка. Освен това за съда остава
необяснимо как свид. Д. е успяла да възприеме от немалко разстояние в такива
детайли случващото се, включително съдържанието на словесния спор между
участниците в инкриминираното деяние, доколкото разпита й в съдебно заседание
бе съпроводен с изключителни усилия от страна на съда и страните в процеса
предвид сериозно увредения слух на свид. Д.. Всичко гореизложено мотивира съда
да изключи при формирането на изводите си от фактическа страна почти изцяло
показанията на двете свидетелки, поради тяхната недостоверност.
Що
се отнася до показанията на свид. Д.Д. – майка на подс. И.Д., съдът намира, че
същите следва да бъдат кредитирани частично. Като достоверни и съответни на
останалия кредитиран от съда доказателствен масив са показанията на свид. Д.
относно наличието на имуществен спор между тъжителя З. и брата на свид. З. - Х.Х.,
в който спор се намесил и подс. Д.. Съдът дава вяра на показанията на свид. Д.
и в частта в която споделя за пристигането на полиция и това, че подсъдимият и
тъжителят били задържани за 24 часа по повод процесното деяние. В останалите си
части показанията на свид. Д. съдът счита, че не могат да бъдат кредитирани,
доколкото се явяват изолирани и в противоречие с показанията на свид. К. и
свид. З., по отношение на които съдът изложи съображенията си поради които им
дава вяра. Конкретно - изолирани и неподкрепени са показанията на свид. Д. в
частта в която същата описва ситуация, при която подс. Д. е действал в
условията на неизбежна отбрана като използвал въпросната палка, за да отблъсне
нападението спрямо него от тъжителя З. с нож. Така свид. Д. заявява, че
тъжителят замахвал с нещо остро – предполага нож към сина й, който изкарал
палката, за да отстрани ножа, като всичко се случвало на ул. „Цветарска“ пред
дома им на уличното платно. Последното, както вече беше отбелязано, е в ярко
противоречие със заявеното от свид. К., както и свид. З., които освен това
сочат като място на случилото се ул. „Георги Кирков“, към която няма видимост
откъм ул. „Цветарска“.
Показанията на свид. Д. в тази им части следва
да се третират като такива, които обслужват защитната версия на подс. Д. и които
противоречат не само на посочените по – горе гласни доказателства – показанията
на К. и З., но и на събраните по делото писмени доказателства – конкретно
всички медицински документи и заключението на СМЕ, от които с категоричност се установяват
нанесените травматични увреждания. В тази връзка изцяло нелогично и несъответно
е на кредитираните от съда доказателствени източници е заявеното от свид. Д.,
че освен за отблъскването на ножа, подс. Д. не е използвал палката за нещо друго.
Освен това в противоречие с показанията на свид. К. и З. е заявеното от свид. Д.,
че подс. Д. извадил въпросната палка едва, когато З. го настигнал и нападнал с
нож, доколкото свид. К. беше категорична, че още докато З. е бил в автомобила
си подс. Д. се е приближил до него с палка в ръка. Последното беше потвърдено и
от свид. З.. По изложените съображения съдът намира, че показанията на свид. Д.
в тези им части са недостоверни, поради което и не базира фактическите си
изводи въз основа на тях.
Като
изцяло недостоверни, изолирани и житейски нелогични следва да бъдат изключени
от доказателствата по делото показанията на свид. Б., който описва идентична на
сочената от свид. Д. фактическа обстановка. На първо място освен, че
показанията на свид. Б. противоречат на показанията на свид. К. и свид. З., за
съда е извън всякакво съмнение, че свид. Б. не е бил очевидец на описаното от
него. Потвърждение на последното е и невъзможността на свидетеля да отговори на
контролните въпроси зададени от страна на повереника на тъжителя за това с коя
ръка З. е държал ножа, в коя ръка е държал палката подс. Д., в коя част на ръката на тъжителя е насочил
удара си, какъв е бил ножа – все съществени обстоятелства. Отделно от това от
вниманието на съда е невъзможно да убегне и обяснението на свидетеля за това
защо не е потърсил помощ, защо не е звъннал на тел. 112, а именно, защото „тези
работи“ не го интересували. Посоченото потвърждава не само недостоверността в
показанията на свид. Б., но и цялостната им житейска нелогичност и
неадекватност. Ето защо съдът намира, че показанията на свид. Б. не могат да
допринесат за изясняване на фактите по делото, поради което и ги изключва от
доказателствата по делото при формиране на изводите си от фактическа и правна
страна.
За
проверка достоверността на показанията на свид. Б. до разпит беше допусната
свид. К.Б. – майка на свид. Б.. Същата
посочи, че към момента на инкриминираната дата свид. Б. е живял в дома на
родителите си на ул. „Цветарска“ и е имал навика да пие кафе и да пуши сутрин
на прозорец на стълбището. Последното обаче, макар и съдът да го приема за
достоверно, по никакъв начин не е достатъчно да обори фактическите изводи на
съда и да се приеме, че точно сутринта на процесната дата свид. Б. е бил на
прозорец с видимост към ул. „Цветарска“, респективно съдът да приеме за
достоверни показанията на свид. Б.. Още повече, че свид. Б. беше изключително
колеблива по отношение на въпроса какво точно се вижда от прозореца на
стълбището им към ул. „Цветарска“ и къде точно свид. Б. е пиел кафе и пушил
цигари. За достоверни съдът приема показанията на свид. Б., че на улицата им
често е имало полицейско присъствие. В останалите си части показанията на свид.
Б. не допринасят за изясняване релевантни обстоятелства по делото, поради което
и съдът не намира за нужно да ги анализира.
По отношение правната природа на обясненията на
подсъдимия, следва да се има предвид, трайно установеното в съдебна практика положение,
че обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа - като те са едновременно средство за защита и годно
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде
априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав
следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска
издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът
следва да реши дали да ги кредитира или не.
С оглед гореизложените принципни
съображения съдът намира, че не могат да бъдат кредитирани обясненията на
подсъдимия в частите, с които същият описва фактическа обстановка идентична на тази
сочена от свид. Д. и свид. Б.. По отношение на последните двама съдът изложи
съображенията си за това следва ли да им се даде вяра или не. Изолирани и
неподкрепени от доказателствата по делото са обясненията на подсъдимия, че при
срещата му с тъжителя и съпругата му не е провеждал какъвто и да било разговор
с тях, че е бил нападнат с нож от тъжителя и свид. З. пред дома му на ул.
„Цветарска“ и съответно в този момент е изкарал от джоба си телескопична палка,
за да избие ножа от ръката на З., като не е нанасял удар в главата на
пострадалия. В тези им части показанията на тъжителя са в драстично
противоречие с показанията на свид. З. и с показанията на свид. К., както и със
заключението на СМЕ и приобщените по надлежния ред медицински документи.
Изложената от подс. Д. и доразвита в пренията по същество теза на защитата за
действия на подсъдимия в условията на неизбежна отбрана остана изцяло
недоказана, нещо повече – опровергава се по категоричен и безсъмнен начин от
доказателствените източници на които съдът е дал вяра. Във връзка с посоченото
възражение от страна на защитата и подсъдимия съдът ще вземе допълнително
отношение в доводите си от правна страна.
Ето защо в коментираните части съдът намира, че обясненията на
подсъдимия представляват израз на правото му на защита, опровергават се от
събраните по делото доказателства, поради което и не следва да се третират като
годен доказателствен източник.
В останалите
им относими към предмета на делото части, доколкото не се опровергават от
събрания по делото доказателствен материал, съдът цени обясненията на подсъдимия като годно
доказателствено средство и базира върху тях фактическите си изводи, включително
относно това, че свид. В. не е била очевидец на процесните събития, доколкото е
излезнала навън чак след пристигането на полицейските служители, както и че
подсъдимият е носел със себе си телескопична палка.
Съдът кредитира изцяло експертното становище на
вещото лице Б., доколкото същото бе защитено в съдебно заседание. Същевременно
експертизата е изготвена от лице притежаващо нужните знания и умения в
съответната област на науката, като са дадени в пълнота отговори на поставените
въпроси. По отношение на вещото лице не
съществуват каквито и да било данни по делото, които да дават основание да се
счита, че изготвеното експертно заключение е неправилно, поради некомпетентност
или заинтересованост на експерта от изхода на делото. Изводите на вещото лице
изцяло съответстват и на зададените в съдебната практика критерии - т. 15 и т. 16 от Постановление № 3 от 27.09.1979 г., н. д. № 6/79 г.,
Пленум на ВС.
В аспект на горното съдът не споделя изрично
наведеното от страна на защитата възражение, че вещото лице е работило
единствено и само по приложеното СМУ. Това не е така. Експертът съвсем правилно
и прецизно е взел предвид не само приложените писмени доказателства, но и
показанията на разпитаните по делото свидетели, като всички източници на които
се е позовал вещото лице са посочени коректно и обосновано са залегнали в
изводите му относно това какви травматични увреждания и по какъв начин са
нанесени на тъжителя. В тази връзка съдът държи отново да отбележи, че заключението
на изготвената СМЕ изцяло съответства на кредитираните от съда гласни и писмени
доказателствени източни, поради което и възражението на защитата за това, че
вещото лице се е позовало единствено на СМЕ са неоснователни.
Основният въпрос във връзка с изслушаната
експертиза е за естеството на причинените телесни увреждания на тъжителя З.,
доколкото повдигнатото с тъжбата обвинение ги е свързало с квалификацията на
чл. 130, ал. 1 НК. В тази връзка вещото лице съвсем обосновано е посочило
естеството и на двете установени и доказани по делото травматични увреждания,
като ясно е разграничил, че разкъсно – контузната рана в окосмената част на
главата е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а травматичният оток по главата е довел до причиняването на болка и
страдание, без разстройство на здравето.
Що се отнася до приложеното по делото веществено
доказателство – СД и данните от извършеното процесуално следствено действие –
оглед на СД, получен от ЕЕН 112 е
необходимо да се отбележи следното:
Писмото от ЕЕН 112 и данните от извършеното
процесуално – следствено действие – оглед на СД представляват годно
доказателство за това, че на процесната дата – в 07:07: 06 ч., 07:08:51 ч. и
07:10:19 ч. са приети общо три сигнала, два от подс. Д. и последният от
тъжителят З., като по време на позвъняванията обаждащите се са сигнализирали за
процесния инцидент и са се оплакали на оператора за това че са нападнати –
подс. Д. от тъжителя З. с нож, тъжителят З. от подс. Д., като му е бил нанесен
удар с палка в областта на главата.
Писмото
от ЕЕН 112 и данните от огледа на ВД, обаче не могат да бъдат доказателство в
съдържателен план за верността на твърденията на подсъдимия и тъжителя за нападение
на две самостоятелни основания :
- на първо
място, ако съдът кредитира твърденията на З. пред ЕЕН 112 в съдържателен
план, би се достигнало до заобикаляне на
забраната по дела от частен характер обстоятелствата в тъжбата да се доказват
въз основа на изявленията на самия частен тъжител, който за разлика от частния
обвинител, не може да бъде свидетел по делото;
- на второ
място, и което всъщност е по – важно – твърденията на подс. Д., че е бил
нападнат с нож на ул. „Георги Кирков“ № 11 след това на ул. „Цветарска“ № 4 от
тъжителят З. се опровергават напълно от кредитираната от съда доказателствена
съвкупност.
Други противоречия
в събрания доказателствен материал, освен по отношение на гореразгледаните
обстоятелства, не се наблюдават. Събраните доказателства установяват в
останалата си част приетата за установена от съда фактическа обстановка по един
безпротиворечив и взаимодопълващ се начин, поради което и се кредитират от
съда.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С оглед
установеното по делото от фактическа страна, съдът намира, че се доказа по
несъмнен начин, че от правна страна подсъдимият Д. ***,
е причинил на М.А.З. лека телесна повреда - разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в разкъсно – контузна рана в
окосмената част на главата. Безспорно се установи, че на пострадалото лице е
бил причинен и травматичен оток по главата, довел до причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето.
Съгласно трайната съдебна практика
при повече от едно телесни увреждания причинени на едно и също лице, с едно и също
деяние е налице само мнима идеална съвкупност от престъпления, доколкото обектът на посегателството е един и същ, а
именно обществените отношения, които защитават живота и телесната
неприкосновеност на конкретно увредената личност. Затова независимо от броя на
телесните увреждания причинени на едно и също лице с едно деяние винаги се
касае само за едно единно престъпление, което следва да се квалифицира
съобразно най-тежкия резултат (т.нар. принцип на поглъщане), а броя на
уврежданията да се съобрази при индивидуализация на наказателната отговорност.
В този
смисъл - Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, Решение № 99 от
27.02.2013 г. по нак. д. № 83/2013 г. на ВКС, Решение № 93/10 март 2015 г.,
наказателно дело № 26/2015 година на ВКС.
В конкретния
случай, от доказателствата по делото се установява, че на тъжителя са причинени
както разкъсно – контузна рана в окосмената част на главата, така и травматичен
оток по главата. Единствено обаче разкъсно – контузната рана е довела до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, т. е касае се
за лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, а другото травматично
увреждане – оток по главата е довело до причиняването на болка и страдание,
поради което и съдът оправда подсъдимия Д.
по повдигнатото обвинение да е причинил на З. лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 1 НК, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 НК и чрез нанесения травматичен оток по главата.
С
основно значение за делата за телесни повреди са задължителните указания на
ППВС № 3/1979г., като приложими за леките телесни повреди са т.15 и т.16, в
които е проведено разграничение и между двата вида леки телесни повреди със или
без разстройство на здравето.
В т.15
е разяснено, че лека телесна повреда с разстройство на здравето е налице,
когато увреждането е довело до болестно състояние, без то да е продължително,
постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно
разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата
цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието.
В
условията на примерно изброяване са посочени като леки телесни повреди с
разстройство на здравето наранявания на кожата, насиняване на части на тялото,
счупване на носни костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на
крайниците, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и много
други. Изрично е отбелязано, че незначителните наранявания, изразяващи се в
одрасквания и зачервяване на кожата, не съставляват увреждания с разстройство
на здравето.
В т.16
е посочено, че по своята същност болката представлява неприятно физическо
усещане, а страданието е продължителен процес на болката. Не е необходимо във
всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или
страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е от такова естество, че
да предизвиква такива последици при нормални условия. При това увреждане може и
да има обективни следи.
От
съпоставката на указанията дадени в двете точки е видно, че разграничителния
критерий между двата вида телесни повреди не е морфологичен. Това е така,
доколкото не във всеки случай, когато се наблюдава реално морфологично
нараняване или функционално смущение се касае за телесна повреда с разстройство
на здравето, предвид изричното посочване, че ако нараняването и смущението са
незначителни се касае само за болка и страдание, а от друга страна е напълно
възможно и при болката и страданието да има обективни морфологични следи.
Критерият
всъщност е качествен, като разграничението се прави въз основа на интензитета
или тежестта на нараняването и неговото отражение върху функционирането на
организма.
Разстройство
на здравето ще е налице, само когато увреждането е довело до нарушаване на
анатомическата цялост и функционални смущения, които не са незначителни, или
пренебрежими в оглед цялостното им въздействие върху организма. Ако е налице
въздействие върху организма, но то няма реални практически измерения се касае
само за болка и страдание, въпреки наличието на обективни следи.
В
аспект на горното и предвид факта, че вещото лице в експертното си заключение,
категорично и без колебания защитава становището си, и предвид обстоятелството,
че при определяне вида на телесната повреда е съобразило качествения критерий,
като е счело че единствено разкъсно – контузната рана в окосмената част на
главата е довела до разстройство на здравето, то и за съда е несъмнено
установено, че в случая се касае за телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.
1 НК, като по – лекото травматично увреждане – травматичен оток по главата се
поглъща от по – тежкия резултат. Ето защо е налице едно единно престъпление,
което следва да се квалифицира съобразно по – тежкия резултат, а броя на
уврежданията ще бъде съобразен при индивидуализация на наказателната
отговорност.
Телесната повреда е нанесена с пряк
умисъл като форма на вина. Подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и пряко е желаел това.
Тук следва да се съобрази и
спецификата на умисъла при посегателствата срещу личността. Както доктрината, така и съдебната практика са
последователни в становището, че за умисъла при телесните повреди е характерна
известна неопределеност - деецът цели последици от даден вид, като не съзнава
във всеки случай в каква конкретна степен ще засегне охраняваните обществени
отношения, и той реализира действия за постигане на различни по интензитет на
засягане резултати, като иска
настъпването, на който и да е от тях.
Също
така съгласно трайната съдебна практика за формата и съдържанието на умисъла
при телесните повреди се съди от средствата, с които е извършено деянието, от
броя, насоката, силата и интензивността на ударите, от мястото на нараняването
и неговата уязвимост, от разстоянието, от което се посяга на жертвата,
медико-биологичните особености на причинените на жертвата наранявания, както и
от комплексната оценка на всички обстоятелства за извършеното престъпление,
включително и предшестващото поведение
на виновния и пострадалия.
С оглед
гореизложеното и като съобрази, дадените от ВКС критерии и особеностите на
конкретния случай - касае се за причинено
разстройство на здравето, вследствие на нанесен удар от близко разстояние с
метална палка в областта на главата на пострадалия, в резултат от изострените
взаимоотношения и раздразнение на страните - настоящият състав намери, че
подсъдимият е действал с пряк умисъл за причиняване на телесна повреда, като в конкретния случай
следва да отговаря за реално причинения резултат, а именно лека телесна повреда по чл. 130, ал.
1 НК.
По
изложените съображения съдът намира, че
са налице условията за признаване на дееца за виновен в това, че е
причинил на тъжителя лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 НК
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – разкъсно - контузна рана в
окосмената част на главата.
Съдът
несподеля възражението на защитата, че телесната повреда на тъжителя, която
полицейските служители - свид. М. и
свид. Б. са възприели може да е била причинена в друг момент. Последното изцяло
се опровергава от показанията на независимата свид. К., показанията на свид. З.,
както и от приобщените по надлежния ред медицински документи и приетото
заключение на СМЕ.
Съдът
намира за изцяло неоснователно и възражението на защитата, че в случая
приложение следва да намери институтът на неизбежната отбрана. Съгласно
задължителните разяснения на ППВС № 12/73 г. положение на неизбежна отбрана
може да бъде предизвикано само от противоправно нападение, което е налично и
непосредствено. Общественооправдана е ответната реакция срещу реално нападение,
което е започнало и не е завършило, т. е непосредствено е.
Залегналото в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК изискване за
непосредственост на нападението следва да се разбира стриктно по начина,
разяснен в р. І, т. 4 на ППВС № 12/73 – „когато е започнало самото увреждане,
но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на
държавните и обществените интереси, личността или законните права на
гражданите”. От изложеното следва, че правото на самоотбрана се поражда за
нападнатия най-рано от момента, когато е възникнала реална и непосредствена
опасност от увреждане.
Нападението е по-широко понятие, което включва както започналото
увреждане на обекта, така и реалната опасност от увреждането му, когато самото
увреждане все още не е започнало, но неизбежно, неотвратимо предстои да
започне.
Съблюдавайки горните принципни съображения и съпоставяйки ги с приетата
по делото фактическа обстановка съдът намира, че фактическата конкретика
на ситуацията не обуславя наличието на положение на неизбежна отбрана, в
условията на която да е действал подс. Д..
Установи се от доказателствата по делото, че конфликта
между тъжителя и подс. Д. е възникнал като словесен конфликт. В него активно
участие още от самото му начало е взел подс. Д., като това е бил и момента в
който същият е държал телескопичната метална палка. Последната не е била
извадена от джоба му и съответно не е било използвана от него, за да отблъсне
едно непосредствено и противоправно нападение от страна на тъжителя с нож.
Последното, каза се, категорично се опровергава от събраните по делото
доказателства изрично кредитирани от съда. Съдът прие, че конфликта между подс.
Д. тъжителя и неговата съпрута свид. З. е възникнал като словесен такъв
съпроводен с размяна на обиди и цинизми, без обаче да са предприети и обективно
да са се реализирали действия по нападение на подс. Д.. Дори и да се приеме, че спорът е бил
съпроводен със закани, изразяващи намерение за нападение, то това сочи само на
бъдещо или предполагаемо такова, в които случаи неизбежна отбрана не е
допустима. За да е налице реална опасност от увреждане е необходимо нападателят
обективно да е извършил нещо, с което действително да е застрашил нападнатия –
да се е нахвърлил, да е замахнал за нанасяне на удар от близко разстояние,
доближаване с някакви средства за нападение и др. под. Както вече беше посочено
в случая се установи, че такива действия или опити за действия целящи физическо
съприкосновение с подс. Д. не е имало нито от страна на свид. З., нито от
страна на тъжителя З.. Доколкото съдът прие, че показанията на свид. Д., свид. Б.
и обясненията на подс. Д. не са годни да оборят фактическата обстановка
възприета от доказателствата на които
съдът даде вяра, то и няма как приложение в случая да намери института на неизбежната
отбрана. Възраженията на защитата в обратен смисъл са изцяло несподелими от
настоящата съдебна инстанция.
ПО ВИДА НА
ОТГОВОРНОСТТА
С
оглед приложимата правна квалификация за извършеното от подсъдимия Д. деяние,
съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаването му
от наказателна отговорност и налагането на административно наказание – глоба.
Така
на първо място, за посоченото престъпление по чл. 130
ал.1 НК, се предвижда наказание: лишаване от свобода до две години или пробация.
На
следващо място, от приложената по делото справка съдимост, се установи, че
същият не е осъждан, както и че не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК.
От
престъплението няма причинени имуществени вреди, като не са налице и
изключващите института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание ограничения по чл. 78а ал.7 НК.
ПО РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
По отношение размера на
наложеното наказание, следва да се има предвид, че чл. 78а НК предвижда санкция
в размер от 1000 до 5000 лева.
Настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на отговорността няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става
въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се съобразява
не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна тежест.
Така, при индивидуализация на
наказанието съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия, неговите добри характеристични данни,
както и че при извършване на деянието същият се е намирал в силно емоционално
състояние продиктувано от непрестанните конфликти между него и тъжителя.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са
налице, тъй като процесното деяние е извършено на публично място, пред очите на
други хора, като са нанесени две телесни увреждания, макар и само едното да
покрива признаците на чл. 130, ал. 1 НК. Поради изложеното съдът намери, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание в минимален размер от 1000 лева.
Този размер на глобата съдът
намира, че съответства на степента на обществена опасност на деянието и на
дееца, като счита, че ефективно ще съдейства за поправянето на подсъдимия Д.,
без да се накърнява принципа на пропорционалност между преследваните от закона
цели и употребената държавна репресия.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Съгласно
трайната съдебна практика, основание за гражданския иск в наказателния процес е
деянието предмет на обвинението. В този смисъл са и постановките на ППВС № 9/61г., ППВС № 1/1955г..
Така, за да бъде
уважен гражданския иск в наказателния процес следва да се установят следните
елементи на фактическия състав: 1.) деяние; 2) противоправност; 3) вреда; 4)
причинна връзка; 5) вина, като следва да е налице идентичност на деянието
предмет на обвинението и на гражданския иск.
В конкретния
случай се установи, че в резултат на противоправните (и престъпни по чл. 130,
ал. 1 НК) и виновни действия на подсъдимия Д., на пострадалия З. е причинено
съставомерно телесно увреждане, поради което и гражданският иск се явява
доказан по основание.
Съгласно задължителните
за съдилищата указания дадени с ППВС № 4/ 68г. размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът и
интензитетът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е осъществено вредоносното деяние, личността на пострадалия, неговата
възраст и обществено положение, допълнителното влошаване състоянието на
здравето на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания.
От значение са и
редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Сред тези други обстоятелства практиката на гражданска и
наказателна колегия на ВКС, постановена след издаване на цитираното
постановление включва: вида на увреденото благо, отражението, което увреждането
е имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот на
пострадалото лице, продължителността и интензитета на преживените физически,
психически и емоционални страдания, прогнозите за бъдещо развитие на
увреждането, икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
Във всеки случай, за да отговаря на критерия
справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички
релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените
от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.
/В този смисъл - Решение 274 от 17.01.2020 по гр. д. 4473/2018 на ВКС, Решение
№ 202/11.01.2019 г. по гр.д. № 186/2018 на ВКС, Решение 271 от 30.01.2018 по
гр.д. 341/2017 на ВКС и др./
Изрично следва
да се съобрази и правилото, че при иск за неимуществени вреди в резултат от
нанесена телесна повреда в тежест на ищеца е да докаже само засягането на
съответното благо, но не и всяко свое негативно изживяване (физическа болка,
душевно страдание, неудобство, емоционален дискомфорт, стрес и др.). При
доказване на причиненото телесно увреждане и при наличие на всички останали
предпоставки от фактическия състав искът се явява доказан по основание и на
основание чл. 162 ГПК съдът следва да присъди обезщетение по справедливост,
като съобрази обичайните негативни изживявания, които този вид увреждане е от
естество да причини. Само, ако ищецът се позовава на чрезвичайни негативни
изживявания, надвишаващи по интензитет обичайните при подобни случаи, то той
следва да ги установи при условията на пълно и главно доказване. В този смисъл
- Решение № 542/15.01.2013 г., Четвърто гражданско отделение, гр.д. № 1568 по
описа за 2011 година на ВКС, Решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр. д. №
2269/2014 г. на ВКС.
Настоящият
съдебен състав като съобрази гореизложените задължителни указания намира, че
справедливият размер на обезщетението в процесния случай възлиза на 1200,00 /хиляда
и двеста/ лева, до който размер гражданският иск следва да бъде уважен, а за
горницата над 1200,00 лева до пълно претендирания размер от 3000 лева да бъде
отхвърлен.
За формирането
на този си извод, съдът съобрази на първо място естеството на увредените блага,
а именно здравето и телесната неприкосновеност на пострадалия, както и интензитета
на засягане на правно – защитеното благо, който се разкрива от вида и степента
на причиненото увреждане. Последното се изразява в причиняването на
съставомерния резултат, както и в увреждане причинило му само болка и
страдание.
На следващо
място, предвид бяха взети и вида, продължителността и интензитета на преживените физически,
психически и емоционални страдания в резултат от нанесеното телесно увреждане,
като в случая оздравителният процес при тези травматични увреждания е протекъл
в сравнително кратък срок /12 – 15 дни/, като по делото не бяха ангажирани от
страна на обвинението доказателства за настъпването на усложнения в
оздравителния процес. В тази връзка съдът съобрази и заключението на вещото
лице д – р Б., относно липсата на данни
за настъпили усложнения в оздравителния процес.
Настоящият
състав намира, че така определеният размер на обезщетението за неимуществени
вреди в най-пълна степен кореспондира с обществения критерий за справедливост.
От една страна пострадалият бива обезщетен за обективно нанесените му
неимуществени вреди под формата на изживените негативни физически и психически
усещания. От друга страна не се допуска неоснователно обогатяване в резултат от
извършения деликт.
Като законна последица от уважаване на
гражданския иск гражданския ищец има право на законната лихва от датата на постъпване
на тъжбата в съда – 08.06.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума,
поради което и съдът присъди и законната лихва, считано от посочената дата до
окончателното изплащане на сумата.
В тази връзка съдът държи да отбележи, че
макар и на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД тъжителят да има право на
това вземане, то въпреки акцесорния му характер претенцията за законна лихва е
самостоятелна и винаги следва да бъде направено изрично искане за присъждането
й, като в противен случай за съда не съществува възможност да я присъди. Така
обвързващо за съда е и искането на тъжителя – граждански ищец за момента от
който желае присъждане на законна лихва. В случая този момент не е датата на
деликта, а датата на постъпване на тъжбата в съда.
ПО РАЗНОСКИТЕ
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частния
тъжител З. сумата от 1962,00 лева, представляваща доказан размер на направените
разноски по делото за заплатени адвокатски хонорари, държавна такса и вещо
лице, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив
сумата от 50,00 лева - държавна такса върху уважената част на гражданския иск.
Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая е неприложимо правилото
на чл. 189, ал.4 НПК въпреки, че деецът е оправдан по повдигнатото с тъжбата
обвинение да е нанесъл лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК и
чрез нанесения травматичен оток по главата.
Според
трайната съдебна практика нормата на чл. 189, ал. 4 НПК намира приложение в
хипотеза при която са повдигнати обвинения за няколко самостоятелни
престъпления и ако деецът е оправдан изцяло за някое от деянията, за които му е
повдигнато обвинение.
Извън
приложното поле на тази норма са случаите на прилагане на закон за същото,
еднакво, или по-леко наказуемо престъпление /при които формално има
оправдателен диспозитив за първоначално повдигнатото обвинение/, както и
случаите на оправдаване за част от предмета на престъплението, извършено с едно
деяние.
Така, както
вече се посочи, тъжителят е представил доказателства за заплатени адвокатски
хонорари, държавна такса и вещо лице в размер на 1962,00 лева, като предвид
изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 НПК на тъжителят следва да се
присъдят изцяло така претендираните разноски.
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС
– Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. При
определяне размера на конкретно дължимата държавна такса съдът съобрази правилата
на чл. 2 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съгласно който за граждански иск по
наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от
50 лева.
ПО ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО
Вещественото доказателство – Компакт Диск, находящ се на л. 38 от делото следва да остане по делото до изтичане срока за неговото съхранение
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС