№ 468
гр. Пазарджик , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200600 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Н. Г., ЕГН- **********, с адрес гр. Пазарджик, ул.
„****“ № 45, против Наказателно постановление № 21-1006-000235 от 23.02.2021 г.
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик, с което са
наложени санкции, както следва:
- за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от
ЗДвП- глоба в размер на 10 лева;
- за нарушение на 100 ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от
ЗДвП- глоба в размер на 10 лева;
- за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП на основание чл.181 т.1 от ЗДвП- глоба в
размер на 50 лева;
- за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в
размер на 20 лева.
В бланкетната жалба се излагат оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, като се иска отмяна на НП. Не се прави искане за
1
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не изпраща
и процесуален представител. По делото не е представено и писмено становище по
същество.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или процесуален
представител. Представено е писмено становище, в което са изложени аргументи за
законосъобразност на НП и се иска неговото потвърждаване. Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
представителя на АНО и като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 13.02.2021 г., в 15,30 часа, в
гр. Пазарджик, на ул. „Д-р Никола Ламрев“ като водач на личния си лек автомобил
„***“ с рег. № ***, като при извършената му проверка не е носил СУМПС и КТ, както
и СРМПС Част 2 на управлявания автомобил. Установено било също, че не е
представил управляваното МПС на ГТП, както и че е управлявал МПС с наложени
глоби с НП 20-0315-000485 и фиш серия GT № 460489 незаплатени в срок за
доброволно плащане.
С оглед на така установеното от св. Л.П.- мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при
ОДМВР- Пазарджик съставил на жалбоподателя АУАН с бл.№ 340138/13.02.2021 г. за
извършени нарушения на чл.100 ал.1 т.1 и т.2, чл.147 ал.1 и чл.190 ал.3 от ЗДвП. Актът
бил предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя, като същият заявил, че нямал
възражения, което било отразено в акта.
Въз основа на съставения АУАН на 23.02.2021 г. било издадено атакуваното НП.
Същото било връчено лично на санкционираното лице на 24.03.2021 г., видно от
разписка към санкционния акт. Жалбата против НП била депозирана лично от
наказаното лице чрез АНО до съда, като била входирана в деловодството на ОДМВР-
Пазарджик на 26.03.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена
в срока по чл.59 ал. ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и показанията на свидетеля Л.П.. Съдът възприема в
цялост приобщените по делото писмени доказателства, както и събраните гласни
2
доказателства, тъй като при преценката им не са налице основания за дискредитиране,
на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното
следствие.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Първо следва да се каже, че при извършената цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, съдът констатира, че
АНП е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и свидетел,
след което е предявен и връчен на нарушителя. Съставен е от компетентен орган в
кръга на правомощията му. В акта и в НП са отразени датата и мястото на
нарушенията. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен.
АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове. В АУАН и НП обаче
нарушенията по пункт ІІІ и ІV не са описани точно и ясно, като не са изложени всички
обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата
правна квалификация. Освен това съдът намира, че е нарушен и материалния закон по
отношение на тези две нарушения. Съдът обаче счита, че описанието на нарушенията
по пункт І и ІІ е ясно, пълно и точно, поради което не споделя възражението направено
в жалбата, че са нарушени разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 а.1 т.5 от ЗАНН в тази част
на НП.
Относно нарушенията по пункт І и пункт ІІ от НП- по чл.100 ал.1 т.1 и
чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
От показанията на св. П. се установи безспорно, че спреният за проверка лек
автомобил е бил управляван от жалбоподателя. Това обстоятелство не се оспорва и от
него нито в депозираната жалба, нито в съставения му АУАН. Пак от показанията на
свидетеля се установи, че при извършената проверка на жалбоподателя той не е
представил на контролния орган при извършената му проверка СУМПС, КТ към
същото и СРМПС Част 2 на управлявания автомобил. Св. П. заяви категорично, че
водачът е казал, че не може да представи въпросните документи, защото не ги носи.
Тоест безспорно е, че цитираните документи не са носени от жалбоподателя Г. по
време на управление на МПС.
С разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е въведено задължение водачите на
МПС да носят тези документи. Въззивникът не е изпълнил това си задължение, поради
което и правилно му е било наложено наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1,2
от ЗДвП, където именно е предвидена санкция за водач на МПС, който не носи
свидетелство за управление на МПС и КТ, както и СРМПС. Правилно е било наложено
наказание „глоба“ в размер на по 10 лева за всяко едно от нарушенията- по чл.100 ал.1
3
т.1 и т.2 от ЗДвП, който размер е императивно посочен в закона.
По отношение на нарушението по пункт ІІІ- по чл.147 от ЗДВП.
Съдът намира, че и в тази му част НП е незаконосъобразно и следва да се
отмени. Допуснати са СПН, тъй като не са спазени императивните изисквания на чл.42
т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при описание на нарушението в АУАН и НП, доколкото
липсва ясно и точно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено и на доказателствата, които го потвърждават. В постановлението се сочи
само, че водачът не е представил МПС на ГТП. Това е квалифицирано като нарушение
на чл.147 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба императивно регламентира задължението
МПС, които се управляват и са регистрирани в страната да бъдат представяни на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Тази
норма пряко кореспондира с нормата на чл.181 т.1 от ЗДвП, която предвижда санкция
за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в
определения срок превозно средство за технически преглед. Казано с други думи,
задължението за представянето на МПС на годишен технически преглед лежи само
върху собственика или оторизирано от него длъжностно лице. В случая е посочено, че
жалбоподателят е управлявал автомобил, който е негова собственост, тоест правилно
същият е субект на нарушението. Но пък от описанието на последното не става ясно,
защо АНО е приел, че МПС не е представено на ГТП, като не е посочил изрично дали
МПС не е било представяно въобще на технически преглед или не е представено в
срок и кой е този срок, респ. кога е следвало да бъде представено МПС за ГТП или
кога за последно МПС е преминало ГТП. Описание в НП и в АУАН в тази насока
липсва. Дори в съдебно заседание тези обстоятелства не бяха изяснени чрез
свидетелските показания на св. П., а и в АНП липсват писмени доказателства относно
тези обстоятелства. Не е описано по никакъв начин от кое обстоятелство се съди, че
МПС не е преминало периодичен технически преглед. Съгласно разпоредбата на чл.29
ал.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, регистрираните в страната
МПС подлежат на задължителен технически преглед, който се извършва всяка година
преди изтичане на една година от предходния преглед. Поради тази причина и
горепосочените обстоятелства е следвало да бъдат описани в акта и НП. На следващо
място съгласно цитираните разпоредби на ЗДвП и Наредбата е необходимо МПС да е
регистрирано в страната. Вярно е, че в описанието е посочен регистрационен номер, но
това не означава непременно, че МПС е регистрирано, тъй като е възможно неговата
регистрация да е била прекратена поради някаква причина. Липсата на описание на
обективните признаци на вмененото нарушение всякога накърнява драстично правото
на защита, т.к. обвиненото лице се брани срещу фактите, като ги оборва, гради алиби и
т.н., а при тяхната липса той е в невъзможност да стори това. Всичко това е достатъчно
4
основание НП по пункт ІІІ да се отмени.
По отношение на нарушението по пункт ІV- по чл.190 ал.3 от ЗДвП.
От описаното в НП се установява, че е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за това, че на процесната дата и място е бил водач на МПС, след като
има наложени глоби с НП и ЕФ с цитирани в НП номера, които не били заплатени в
законоустановения срок. На първо място не става ясно какъв е размерът на наложените
глоби, нито дали и кога посочените санкционни актове са влезли в сила, още по-малко
кога, респ. в какъв срок е следвало да се заплатят глобите.
Съгласно НП жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на задължението
си по чл.190 ал.3 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че наложеното наказание
глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Както
се посочи вече, в НП и в акта липсва размера на наложените глоби с НП и ЕФ. Освен
това не е посочено кога е изтекъл срокът за доброволното им плащане, респ. до кога е
следвало да се заплатят тези глоби и от кога се счита, че е извършено вмененото
нарушение. Последното обстоятелство е от съществено значение, тъй като датата на
нарушението е означение за спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Посочената в
АУАН и НП дата на нарушението- 27.01.2021 г. не може да се приеме за дата на
извършване на това нарушение, а само за дата на която същото е констатирано.
Мястото на извършване на това нарушение също не е посоченото в акта и НП, тъй като
изпълнението на задължението следва да стане по определен начин и на определено
място, различно от ул. „Пловдивска“ в гр. Пазарджик (както е посочено в АУАН и
НП). Всичко това опорочава атакуваното НП и в тази му част, тъй като не са спазени
изискванията за описание на нарушението по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Такова описание липсва и в предхождащия го АУАН, с което е нарушена разпоредбата
на чл.42 т.4 от ЗАНН.
Дори обаче такъв порок да не съществуваше, то пак в тази част НП ще е
незаконосъобразно, т.к. посочената като нарушена разпоредба на чл.190 ал.3 от ЗДвП
не води до административнонаказателна отговорност, доколкото само определя срок за
доброволното изпълнение на публичното задължение, а от неспазването му се поражда
правото на държавата за принудително изпълнение върху вземането. Последица от
неплащането на глобата в срок може да бъде начисляването на лихва и принудително
изпълнение, но не и санкциониране с глоба. Неплащането на глоба в срока за
доброволно изпълнение не може да бъде санкционирано с нова глоба, т.е. да
обосновава ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Само за пълнота следва да се посочи, че визирания в жалбата аргумент, а именно
5
че не е взето предвид от АНО Решение №3/23.03.2021 г. по к.д. №11/2020 г. на
Конституционния съд на РБ, в случая няма отношение за съставомерността на
деянието. Това е така т.к. с цитираното решение са обявени за противоконституционни
разпоредбите на чл.171 ал.1 т.1 бук. „д“ и т.2 бук. „к“ от ЗДвП, отнасящи се до
прилагането на ПАМ- временно отнемане на СУМПС и временно спиране от движение
на ППС, които се налагат на водач, респ. собственик на МПС, в случаите когато
водачът, респ. собственикът на МПС, управлява същото с наложено наказание глоба,
незаплатена в срока за доброволно заплащане.
Поради изложеното по-горе НП и в тази му част следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото- частична отмяна, респ. частично потвърждаване на
НП страните имат право на разноски. Такива се претендират от АНО, каквото искане е
направено с депозираното писмено становище от процесуалния представител, което е
направено своевременно в хода на съдебното следствие, поради което е допустимо.
Пред въззивната инстанция АНО е представляван от юрисконсулт чрез изготвяне и
представяне на писмено становище. Направеното искане е и основателно, с оглед
разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
присъдено в полза на ОДМВР- Пазарджик, доколкото тя има статут на юридическо
лице със самостоятелен бюджет, към която е структуриран органът издал НП- Сектор
ПП. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде
определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно
която заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В
случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото
производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, като
юрисконсултът не е присъствал, а единствено е изготвил и представил писмено
становище по същество. Освен това делото не е с правна и фактическа сложност,
поради което следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от 80
лева. Страните имат право на присъждане на разноски, като разпоредбата на чл.143 от
АПК урежда отговорността за разноски, като в същата обаче не е уреден случая при
частично уважаване на жалбата (иска). В този случай, съгласно разпоредбата на чл.144
от АПК, се прилага Гражданско процесуалния кодекс.
В нормата на чл.78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът, съответно ответникът
имат право на присъждане на разноските направени по делото съразмерно на
уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
6
представител на АНО, съразмерно на потвърдената част от издаденото НП,
съизмеримо с размера на наложеното наказание за тези нарушения.
Определеното юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева касае
представителството по отношение на цялото НП, с което са наложени глоби в общ
размер от 90 лева. В съответствие с правилото на чл.78а ал.3 във вр. с ал. 1 от ГПК,
съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно уважената претенция
(потвърдена административна санкция в общ размер от 20 лева), а именно в размер на
17,78 лева. Разноските следва да бъдат присъдени в тежест на жалбоподателя Г..
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в
настоящия състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1006-000235 от
23.02.2021 г. издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик,
В ЧАСТТА, с която на Д. Н. Г., ЕГН- **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „****“ №
45, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 10 лева и за нарушение на 100 ал.1 т.2 от ЗДвП на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева, като
законосъобразно, като ОТМЕНЯ НП в ОСТНАНАЛАТА ЧАСТ, за нарушение на
чл.147 ал.1 от ЗДвП, за което е наложена глоба в размер на 50 лева на основание чл.181
т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП, за което е наложена глоба в размер
на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Д. Н. Г., ЕГН- **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „****“ № 45,
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР гр. Пазарджик, представлявана от
директор юрисконсултско възнаграждение в размер на 17,78 лева (седемнадесет лева и
78 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Пазарджик в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7