РЕШЕНИЕ
№ 99
град
Плевен, 02.03.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен – трети касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА
КЪНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.СНЕЖИНА ИВАНОВА
2.ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретар Веска Андреева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша
докладваното от съдия-докладчика Виолета Николова по касационно административно
дело №960/2022 г. по описа на АС-Плевен, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба с вх.№
4159/01.11.2022г. по описа на РС-Левски от „Ф.М.“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.Малчика, ул.“Стара планина“ №6а, съдебен
адрес:***, чрез адв. М.М. ***, против Решение № 80/12.10.2022г. по АНД №
209/2022г. по описа на РС-Левски, с което е потвърдено Наказателно
постановление №15-0000815/26.10.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр.Плевен. С оспореното наказателно постановление на основание чл. 416, ал.5 вр. чл.414, ал.1
от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на „Ф.М.“ ЕООД за нарушение на чл.128 т.2 от КТ. Посочва се
в жалбата, че въззивния съд неправилно е приел, че при издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърди се, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и
в наказателното постановление не е
посочена датата на извършване на нарушението в противоречие с изискването на
чл. 42, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Иска
се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 80/12.10.2022г. по
АНД № 209/2022г. по описа на РС-Левски, с което е потвърдено Наказателно
постановление №15-0000815/26.10.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ –гр.Плевен.
В съдебно заседание
касаторът - „Ф.М.“ ЕООД, редовно призован, се представлява
от адв.М. ***, която поддържа жалбата и моли съда да отмени Решение № 80/12.10.2022г. по АНД № 209/2022г. по описа
на РС-Левски.
Ответникът – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Окръжна прокуратура-Плевен, редовно
призована, се представлява от прокурор Нанка Рачева, която взема становище за правилност
и законосъобразност на решението на РС-Левски, като моли съда да го потвърди.
Административен съд –
Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Съдът, като съобрази
депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като
надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради
следните съображения:
Предмет на съдебен контрол
пред Районен съд Левски е било издаденото от ответника въз основа на АУАН
№15-0000815/01.09.2021г., Наказателно постановление
№15-0000815/26.10.2021г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен, с което на касатора, за това че не е изплатил в
установените в т.4 от трудов договор №2/14.11.2017г. срокове в пълен размер
полагащото се уговорено трудово възнаграждение на Д*аниел Д* Д*с ЕГН **********,
на длъжност „управител транспорт“ за 2021г. – нарушение на чл.128 т.2 от КТ,
поради което на основание чл. 416, ал.5
вр. чл.414, ал.1 от КТ на „Ф.М.“ ЕООД, в качеството на работодател, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв.
РС-Левски
приел, че на 31.08.2021г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен - Б* А* Н*(главен инспектор) и М*Г* Б*, извършили проверка в дружеството,
като констатирали, че работодателят не е
изплатил в пълен размер трудовото възнаграждение на Д* Д* Д*на длъжност
„управител транспорт“. Бил съставен протокол за извършена проверка изх.№
2128602/31.08.2021г. било установено, че
работодателят не изплащал в цялост
трудовите възнаграждения за 2018, 2019 , 2020 и 2021г. Било издадено
предписание от органите на Инспекция по труда в срок до 29.10.2021г. да бъдат
изплатени сумите за 2021г. Протоколът
бил връчен на управителя на дружеството
лично срещу подпис. При проверка на
01.09.2021г. проверяващите констатирали, че възнаграждението за 2021г. не е
изплатено. Бил съставен АУАН №15-0000815/01.09.2021г., който бил връчен на
касатора на 01.09.2021г. без възражения от страна на последния. Въз основа на АУАН
№15-0000815/01.09.2021г. било издадено Наказателно
постановление №15-0000815/26.10.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен. НП-то било
връчено при условията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, видно от удостоверителното
заявление върху него и заверено копие от протокол изх.№ 21081430/03.12.2021г. С жалба вх.№21106214/29.12.21г. (пощенско клеймо от 23.12.2021г.) по описа на Дирекция „Инспекция по
труда“ е инициирано производството по оспорване на наказателното постановление.
В хода на
съдебното производство, съдът приел за установено, че за месеците януари,
февруари, март и април на служителя не са изплатени всички дължими му се суми
за трудово възнаграждение, като извел тези изводи от представените по делото и
неоспорени писмени доказателства – справка за трудово възнаграждение и
разчетно-платежни ведомости на „Филъо М.“ ЕООД. В подкрепа на констатациите за
извършено нарушение на чл.128 т.2 от КТ съдът приел и приобщените гласни
доказателства в показанията на свидетеля Б* А* Н*, възприети изцяло и кредитирани като правдиви,
достоверни и съответни на обективната действителност. Съдът приел, че поради липса на допуснати
съществени процесуални нарушения, както и поради правилно прилагане от
административно наказващият орган на материалния закон, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Решение №
80/12.10.2022г. по АНД № 209/2022г. по описа на РС-Левски е връчено на касатора и пълномощника му на 20.10.2022г. с жалба с вх.№ 4159/01.11.2022г. (пощенско клеймо от 31.10.2022г.) е образувано настоящето касационно
адм.производство.
Административен
съд – Плевен, трети касационен състав, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след
служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие
на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема
следното от правна страна:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За
да потвърди процесното наказателно постановление
първоинстанционният съд е приел, че е издадено, от компетентно длъжностно лице,
при спазване формалните изисквания за реквизити на чл. 57 ЗАНН, като при ангажиране на
административно наказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до опорочаване на атакуваното наказателно постановление. Въззивният съд е
приел, че административно наказващият орган е посочил точната правна
квалификация, че извършеното нарушение е безспорно доказано, както и че случаят
не е маловажен. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно.
Настоящият
касационен състав на Административен съд Плевен намира, че РС-Левски е проявил
процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред
относимите към спора писмени и гласни доказателства. Приетата от съда
фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства
на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият
касационен състав на съда.
Видно
от доказателствата по делото не са допуснати съществени нарушения при съставяне
на акта за административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, които да доведат до
отмяната му на самостоятелно основание. Правилни са изводите на районния съд
при извършената от него служебна проверка на акта за установяване на
административното нарушение и наказателно
постановление, че са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно
е описано нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Подробно са описани всички извършени
действия по установяване на административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, касатор в настоящото производство, посочена е
съответната нарушена разпоредба, изложени са мотиви от наказващия орган за
размера на наложеното административно наказание.
Районният
съд е извършил подборен анализ на
фактическата обстановка, като е оценил представените доказателства, които водят
до единствения извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са били спазени
всички разпоредби на ЗАНН и КТ.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е
осъществил от обективна и от субективна страна фактическия състав на нарушение
на нарушение на чл.128 т.2 от КТ, поради което законосъобразно е бил привлечен
към административно наказателна отговорност по посочените текстове на Кодекса
на труда. Правната квалификация за нарушението е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение, доказано по
безспорен и категоричен начин в развилото се административно и съдебно
производство.
С оглед изложените съображения,
настоящият състав, след извършена проверка по чл. 218 АПК на оспорения съдебен акт установи,
че същият е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон,
поради което не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63, ал.1 изр.2 от ЗАНН, които да водят до неговата отмяна и
като правилен, следва да остане в сила.
Неоснователно е възражението на
касатора, че както в АУАН, така и в НП-то не е посочена датата на извършване на
нарушението. Видно от текстовото изписване на нарушението в АУАН и в НП-то
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ е направил препратка към сроковете,
уговорени в трудовия договор със служителя, както и че се касае за неизплащане
на трудово възнаграждение за 2021г. Отбелязване на датата на
извършване на нарушението е задължителен реквизит както на АУАН, така и
на НП, с оглед преценката дали са спазени преклузивните срокове, предвидени в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН
за реализиране на административно наказателната отговорност. Но за да е
допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, то следва да е довело до ограничаване на правото на
защита на нарушителя и да е поставило същия в невъзможност да организира защитата
си, тъй като му се вменява нарушение, без да се указва кога същото е сторено, и
дали е сторено от него. В конкретния случай нарушението е констатирано на 31.08.2021г., като с протокол с изх.№ 2128602/31.08.2021г. е
дадено предписание в определен срок от контролните органи трудовите
възнаграждения да бъдат изплатени на работника. Нарушението по същество се
изразява в бездействие, което е констатирано и към датата на повторната
проверка 01.09.21г. При нарушения, изразяващи се в бездействия, датата на
извършването на нарушението следва да се счита датата, следваща крайния срок за
изпълнение на нарушението т.е. датата на нарушението е определяема. В
конкретния случай това е дата 01.09.21г., към която трудовото възнаграждение все не е било изплатено, вкл. след
предписание от контролните органи в тази насока. Поради неизпълнение на
задълженията от страна на „Ф.М.“ ЕООД е
съставен процесния АУАН и НП, в които изрично е препратено към сроковете за
плащане и размерите на възнагражденията, дължими от работодателя. Ето защо
изводът на касатора, че е допуснато съществено процесуално нарушение на
процесуалните правила като в АУАН и НП-то не е посочена датата на нарушението е
необоснован.
В чл. 128 КТ
законодателят визира задълженията на работодателя, като страна в трудовото
правоотношение, за начисляване и плащане в установения срок на трудово
възнаграждение на работника или служителя, като разграничава три хипотези: 1.
да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд; 2. да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа; 3. да издава при поискване от работника
или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или
неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. Неизплащането на дължимите
трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство,
установено в разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ. Нормата на чл. 270, ал. 3 КТ въвежда в задължение на работодателя да изплаща трудовото
възнаграждение лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка,
или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки.
В конкретния случай към 01.09.2021г. работодателят
не е ангажирал доказателства пред контролните органи за извършено плащане на
дължимите трудови възнаграждения на служителя, поради което правилно е ангажирана административно
наказателната му отговорност.
Въз
основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно с
оглед доказателствата по делото и закона, поради което следва да бъде оставено
в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети
касационен състав,
РЕШИ:
Оставя
в сила Решение № 80/12.10.2022г. по АНД №
209/2022г. по описа на РС-Левски.
Решението
е окончателно.
Препис
от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.