Номер 51626.10.2020 г.***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПлевенVII наказателен състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светослава . Цонева
Секретар:ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава . Цонева Административно
наказателно дело № 20204430201749 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 15 – 0838-004696/
06.11.2015 година на наказателно постановление № 20-0938-002123 от
02.07.2020 година на ***, с което на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 и чл. 183
ал. 4 т. 6 ЗДвП на Р. С. П. от *** са наложени две административни
наказания, както следва: глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение
по чл. 137 а ал. 1 ЗДП и глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение по
чл. 104 А ЗДП и е постановено отнемането на 12 контролни точки.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се явява Лично. В съдебно
заседание изтъква доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление в частта, с която е наказан за извършено нарушение по чл. 137
ЗДП, а именно използване на мобилен телефон по време на движение. В
останалата част, не оспорва наказателното постановление. По същество не
отправя конкретно искане до въззивния съд.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
1
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено копие
Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните
работи е, че началниците на сектор ПП при съответните ОД на МВР са
овластени да издават наказателни постановления по Закона за движение по
пътищата.
На 11.05.2020 година в *** жалбоподателят управлявал лек автомобил *** с рег. №
***.
Около 16:00 часа, *** се движел по улица „ ***“ в *** в посока към кръстовище с
улица „ ***“ и кръгова връзка към бензиностанция „ ***“ в същия град.
По същото време *** *** и *** се движели с патрулният автомобил също по улица 4
„***“ в посока към кръгова връзка. Първоначално били ситуирани зад управляваният от
жалбоподателя автомобил, впослеидствие с потегляне към кръговата връзка двата
автомобила се изравнили. В момента на разминаване на двата автомобила, *** *** и ***
видели как жалбоподател, по време на движение държи в ръката си мобилен телефон,
поставен на ухото му. Това провокирало *** да изчакат и да спрат жалбопадателя в
непосредствена близост след напускане на кръговата връзка пред бензиностанция „ ***“ на
улица „ ***“ в ***. На водачът била извършена проверка, в хода на която му бил съставен
акт за извършени две административни нарушения – използване на мобилен телефон по
време на движение и неизползване на обезопасителен колан, с който автомобилът му бил
оборудван. На жалбоподателя бил предявен съставеният, но същият отказал да го подпише.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което
санкционира жалбоподателя глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 137 а
ал. 1 ЗДП и глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 104 А ЗДП и е
постановено отнемането на 12 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените
по делото писмени доказателства – заверено копие от наказателно постановление № 20-
0938-002123 от 02.07.2020 година на ***; справка за нарушител на името на жалбоподателя
Р. С. П. ; акт за установяване на административно нарушение № 182391 от 11.05.2020 година
на *** при ***; Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните
работи.
2
В подкрепа на изложената и възприета от съда фактическа обстановка са и събраните
гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите *** и ***, разпитани
непосредствено в съдебно заседание. Свидетелят *** е категоричен, че лично видял как
водачът използва мобилния си телефон по време на движение, както и че не бил поставил
обезопасителен колан.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разпоредбата на чл. 104 а ЗДП, забранява използването на мобилни
телефони по време на движение. Съвкупната преценка на всички събрани по
делото доказателства – гласни и писмени установява по категоричен начин, че
преди спирането на жалбоподателя от контролните органи същият използвал
и мобилния си телефон, с което осъществил състава на нарушение по чл. 104
А ЗДП. Изтъкваните от негова страна възражения, че в ръката си държал
тефтер или друг предмет, различен от мобилен телефон не се подкрепят от
доказателствата по делото. В противовес на тези твърдения са категоричните
показания на свидетелите *** и ***. Същите показания кореспондират
помежду си, по същината си еднопосочни, последователни, логически
свързани и непротиворечиви. Същите кореспондират изцяло и с
представените от страна на наказващият орган писмени доказателства, поради
което и съдът ги възприе като достоверни.
При така изложените правни и фактически съображения съдът прие, че
с поведението си жалбоподателя осъществил признаците от обективната и
субективна страна на посоченото в акта и наказателното постановление
административно нарушение по чл. 104 А ЗДП, което е и предмет на
оспорване в хода на въззивното производство.
Съдът намери, че правилно и в съответствие с нормата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН
наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление при задълбочено
изследване на всички релевантни за предмета на доказване обстоятелства при наличие на
издаден акт за административно нарушение, съответстващ на всички норми на закона.
Наказателното постановление е издадено при спазване на всички изисквания на
процесуалният закон. В хода на служебна проверка на законосъобразността на съставеният
акт за установяване на административно нарушение действително съдът констатира, че
жалбоподателят е отказал да подпише акта като отказът му не е удостоверен с подписа на
един свидетел, каквото е предписанието на нормата на нарушение по чл.43 ал.2 от ЗАНН.
3
Така допуснатото нарушение обаче в случая не може да се категоризира като съществено.
Обстоятелството, че е налице отказ да се подпише акта не се оспорва от нарушителя. От
друга страна няма спор по делото, че АУАН е съставен в присъствие *** и последният е
получил препис от него, което е надлежно удостоверено с подписа му. Действително
действията по предявяване на акта и връчването на препис от същия са различни, но от
времева гледна точка те не могат да бъдат разграничени. В случая актът е връчен на
нарушителя, респективно той е получил препис от него, с което е обезпечено правото да се
запознае със съдържанието му, а именно в последното се изразява същността на действието
по предявяване на акта. В конкретния случай безспорно е установено извършването на
нарушението, нарушителя и неговата вина, което води до извод, че са спазени изискванията
на ЗАНН и няма допуснато съществено нарушение, което да ограничава правото на защита
на наказаното лице.
Наказващият орган обосновано и в съответствие със закона е определил и наложил на
жалбоподателя наказание в съответствие със санкционната разпоредби на основание чл. 183
ал. 4 т. 6 ЗДвП за извършеното нарушение по чл. 104 а ЗДП , а именно глоба в конкретно
определен размер от 50 лева.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита,
че наказателно постановление № 20-0938-002123 от 02.07.2020 година на ***
в частта с която на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 ЗДвП на Р. С. П. от *** е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за извършено
нарушение по чл. 104 А ЗДП е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
Същото е издадено от компетентен по степен, място и материя орган в
съответствие както с материалният, така и с процесуалният закон, поради
което следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до останалата част на наказателно постановление № 20-
0938-002123 от 02.07.2020 година на ***, с която на основание чл. 183 ал. 4 т.
7 пр. 1 ЗДП на жалбоподателя *** е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл. 137 А ЗДП, която и в съдебно заседание
жалбоподателят не оспорва, съдът намери, че не следва да се произнася тъй
като в същата част наказателното постановление е влязло в законна сила.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-002123 от
4
02.07.2020 година на *** в частта с която на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 ЗДвП
на Р. С. П. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 104 А ЗДП.
ПРОГЛАСЯВА ЗА ВЛЯЗЛО В СИЛА Наказателно постановление №
20-0938-002123 от 02.07.2020 година на *** в частта, с която на основание чл.
чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 на Р. С. П. от ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева и е постановено
отнемането на 12 контролни точки за извършено нарушение по чл. 137 А
ЗДП.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5