РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Сандански, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Галина Ас. Герганова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20221250100331 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 от ТЗ, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и е
образувано въз основа на иск, предявен от „************“ ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. *********, представлявано от управителя *********** против
„*********“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. *******, представлявано от
управителя **********.
Ищецът сочи, че след възлагане от ответното дружество със заявка – договор за
транспорт № ****/ **.**20** год., чрез подизпълнител „*************“, е извършил
международен превоз на товари от Република ********** до Кралство ******. Твърди, че за
превоза ответникът се е задължил да му заплати сумата от 3 600 евро, която е следвало да
бъде заплатена след представяне на оригинални ЧМР. Посочва, че на 22.11.2021 г. за
извършената дейност е издал фактура № **** на стойност от 8 449, 19 лева. Сочи, че на
07.12.2021 год. ответникът е получил същите. Твърди, че по устна договорка плащането на
възнаграждението е било отложено с 45 дни, но след изтичането на срока ответникът не му е
платил възнаграждението и на 21.01.2022 год. е изпаднал в забава. Твърди, че от тогава
въпреки многократните покани ответникът не му е платил сумата. Допълнително в
допълнителна молба ищецът посочва, че на 04.04.2022 г. от страна на ответното дружество е
постъпило плащане на сумата от 8449.19 лв.
Ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 8 449, 19 лева, представляваща главница, сумата от 157, 25 лева, представляваща
1
законна лихва за периода от 21.01.2022 год. до 28.03.2022 год., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
Ответникът подава отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Същият посочва,
че претендираната сума от 8449.19 лв. е платена на ищцовото дружество с преводно
нареждане от 04.04.2022 г. Посочва, че между него и ищеца не е имало уговорен срок за
плащане на процесната фактура, поради което оспорва, че дължи обезщетение за забава. Не
оспорва, че е възложил на ищцовото дружество извършване на международен транспорт
подробно описани в заявка договор за транспорт, посочен в исковата молба и не оспорва
издаването на процесната фактура от 22.11.2021 г.
В хода на делото от страна на ищеца е извършено изменение на иска, чрез оттегляне на
иска за заплащане на главницата от 8 449, 19 лева, след което ищецът иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 157, 25
лева, представляваща законна лихва за периода от 21.01.2022 год. до 28.03.2022 год., ведно
със законната лихва върху сумата от 8 449, 19 лева от датата на завеждане на иска до
окончателното й изплащане.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства намира за
установени следните факти по делото:
От справка в електронния портал на Търговския регистър се установява, че ищцовото
дружество е регистрирано в регистъра и една от дейностите му е извършване на
международен превоз на товари и спедиторска дейност.
На 09.11.2021 год. при ищеца е постъпила от заявка – договор за транспорт под № ***
от ответното дружество, която е била за извършване на международен автомобилен
транспорт с дата на товарене 10.11.2021 год. в Република **** до Кралство ****** и със
срок на доставката - 17.11.2021 год. В заявката е било договорено навло в размер на 3 600
евро без ДДС с начин на плащане, дни след 2 броя оригинални ЧМР, стокови разписки и
фактура.
От международна товарителница ЧМР се установява, че превозът е бил извършен. На
10.11.2021 год. стоките са били натоварени от адрес в Република *********, а на 20.11.2021
год. са били разтоварени на адрес в ********. От товарителницата се установява, че
превозът е бил извършен от „******** - ********“ ООД.
На 22.11.2021 год. ищецът е издал фактура № **** с получател „*******“ ООД за
извършен транспорт по маршрут ******* – ******* на стойност от 8 449, 19 лева с ДДС.
Във фактурата е посочено, че плащането е трябвало да се извърши по банков път чрез
превод по сметка на доставчика.
От извадка от електронната поща на ищцовото дружество се установява, че между него
и ответното дружество е била водена електронна кореспонденция относно забавено плащане
на задължението по фактурата и в две писма до ищеца, съответно от 11.02.2022 год. и от
09.03.2022 год. от ответното дружество се извинили за забавеното плащане на фактура №
1094 и обещали да платят „следваща седмица“. От същата кореспонденция - от писмо от
2
08.03.2022 год. се установява, че страните са приели, че падежът на задължението за
заплащане на фактура № 1094 е 20.01.2022 год.
На 04.04.2022 год. с преводно нареждане ответното дружество е платило на ищцовото
дружество сумата от 8 449, 19 лева. По делото е безспорно, че на тази дата е платено
възнаграждението по договора.
Съдът не обсъжда като доказателства по делото информация за пратка с номер:
50649998454, тъй като от нея не става ясно каква е била пратката, от кого и до кого е била
изпратена.
При така установеното съдът прави следните изводи:
От доказателствата по делото се установи, че между страните е бил сключен договор
за превоз, по силата на който ответникът е следвало да заплати на ищеца възнаграждение в
размер на 3 600 евро. Съгласно разпоредбата на чл. 372 от ТЗ, товародателят плаща
възнаграждението при сключването на договора, освен ако не е уговорено друго. Съгласно
уговореното в договора плащането на договореното навло е следвало да се извърши след
представяне на 2 броя оригинални ЧМР, стокови разписки и фактура на товародателя, т.е. на
ответното дружество. По делото не се установи кога, на коя дата ответникът е получил
документите, но от водена между страните кореспонденция по електронната поща се
установи, че падежът за заплащане на договорното възнаграждение е бил 20.01.2022 год.
Следователно и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в
забава на следващия ден - 21.01.2022 год.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Ето защо за периода от 21.01.2022 год. до 28.03.2022 год. ответникът дължи на ищеца
обезщетение за забавено изпълнение, което определено от съда по преценка и при условията
на чл. 162 от ГПК възлиза на 157, 25 лева. Искането в останалата част за заплащане на
законните лихви върху главницата от 8 449, 19 лева от датата на предявяването на иска
(29.03.2022г.) до плащането на сумата – 04.04.2022 год. също се явява основателно и следва
да се уважи. Изчислени по гореописания начин същите възлизат на 16, 43 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца и
направените по делото разноски. Независимо от извършеното плащане в хода на делото на
претендираната главница, същият с поведението си е станал повод за предявяване на иска,
поради което следва да заплати на ищеца разноските, които е направил за водене на делото,
които възлизат на сумата от 387, 97 лева, за платена държавна такса. Съдът не присъжда
разноски за платено адвокатско възнаграждение, тъй като по делото липсват доказателства
за платено такова на упълномощения адвокат. Водим от горното и на основание чл.
288 от ТЗ, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА „******* *****“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
гр. *******, ул.“******“ № **, представлявано от управителя ************* да заплати
на „*** ** ****“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. ******,
ж.к. „******“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя ***** ****** ****
сумата от 157, 25 лева (сто петдесет и седем лева и 25 ст.), за обезщетение за забавено
плащане на сумата от 8 449, 19 лева за периода от 21.01.2022 год. до 28.03.2022 год.,
сумата от 16, 43 лева ( шестнадесет лева и 43 ст. ст.), за натрупани лихви за забава
върху сумата от 8 449, 19 лева за периода от 29.03.2022 год. до 04.04.2022 год., както и
сумата от 387, 97 лева (триста осемдесет и седем лева и 97 ст.), за направените по
настоящото дело разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4