№ 380
гр. Пловдив , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Анелия А. Деведжиева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330200186 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на СИЛЕНТИ ЕООД против Наказателно
постановление № 545961- F570401/04.11.2020г., издадено от Директора на
дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с което на СИЛЕНТИ ЕООД,
ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата и в хода на процеса се навеждат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
В АУАН и НП фактическата обстановка по делото е описана по
1
следния начин:
За да накаже дружеството жалбоподател, наказващият орган е приел
изцяло посочената в АУАН и НП фактическа обстановка, а именно, че
,,Силенти‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* не е начислило ДДС в размер от 416,79
лева по получени доставки на услуги по чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС на стойност
2083,99 лева, през периода 01.06.2020 г. – 23.06.2020 г., когато дружеството
не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за
регистрация, въпреки, че е било длъжно. При извършена проверка,
документирана с Протокол № **********/24.06.2020 г. било установено, че
дружеството жалбоподател, което получава услуги с място на изпълнение на
територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от
получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС не е подало заявление за регистрация по
ЗДДС в ТД на НП Пловдив в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за
доставката става изискуем, като данъчната основа е подлежала на облагане с
данък. Данъчното събитие било на 18.11.2019 г. Заявление за регистрация по
ЗДДС на основание чл. 97а, ал. 1 ЗДДС е следвало да се подаде в ТД на НАП
Пловдив най-късно до 11.11.2019 г. /включително/. Същото било подадено на
15.06.2020 г. с вх. № 163912002048718/15.06.2020 г., на основание чл. 96, ал. 1
ЗДДС. За извършеното нарушение по чл. 97а, ал. 1 ЗДДС бил съставен
АУАН.
Лицето било регистрирано на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС на
24.06.2020 г. – датата на връчване на акта за регистрация по ЗДДС. През
периода 15.11.2019 г. / датата следваща датата, до която е следвало да бъде
издаден актът за регистрация по ЗДДС, ако лицето е подало заявление за
регистрация в срок, до 23.06.2020 г., лицето е следвало да бъде регистрирано
по ЗДДС, да начислява данък на получаваните услуги по чл. 82, ал. 2, т. 3 от
ЗДДС, които са на територията на страната.
За данъчния период 01.06.2020г. – 23.06.2020г., проверяваното лице,
установено на територията на страната, е получило услуги с място на
изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които
данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, а именно -
популяризиране на публикация чрез социалната мрежа FACEBOOK Ireland
Limited, Ирландия, с валиден VAT номер IE9692928F. Извършени били
плащания на 16.06.2020г. и 22.06.2020г. от банкова сметка с посочен IBAN
BG85UNCR70001523551544.
2
Според АНО ако през периода 01.06.2020 г. – 23.06.2020 г., лицето е
било регистрирано по ЗДДС, за него е щяло да възникне задължение за
начисляване на данъка на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС в размер на 416,79
лева, като същото е следвало да издаде протоколи на основание чл. 117, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС, не по късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал
изискуем, и да впише в него вида на услугата, датата на възникване на
данъчното събитие по доставката, данъчната основа, ставката на данъка,
основанието за начисляване на данъка и размера на данъка, отрази в дневника
за продажби получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от
получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, посочи данъчната основа и
начисления данък в справката-декларация за ДДС, която е следвало да подаде
в ТД на НАП – Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния
данъчен период, а именно – до 14.07.2020г. вкл. Нарушението е извършено на
15.07.2020г. в гр. Пловдив и е установено в ТД на НАП Пловдив на
04.09.2020г.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят С.К.,
който потвърди отразеното от него в АУАН. Посочи, че актът е бил подписан
и съставен от него. Добави, че при анализ на документите се установило, че
са били установени плащания на данъчно задълженото лице към друга
държава-членка и по-конкретно „Фейсбук“ Ирландия с валиден VAT номер.
По този начин съществувало задължение за регистрация по ДДС. Съдът
кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите
са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани
по делото доказателства. Съдът кредитира и събраните по делото писмени
доказателства – протоколи от извършени проверки, доколкото същите са
приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито
един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От представените копия от протоколи се установява отразената в тях
фактическа обстановка и относимите към делото обстоятелства, а именно, че
дружеството жалбоподател е извършило плащания за получаване на услуги от
друго дружество, намиращо се в държава членка на ЕС. По този начин за
жалбоподателя съществува задължение да подаде заявление за регистрация
по ЗДДС дори и да не е достигнало облагаем оборот от 50 000 лева на
основание чл. 97а от ЗДДС. Също така се установява, че за периода
01.06.2020 г. – 23.06.2020 г. са били извършени услуги за общата сума от
3
2083,99 лева, като неначисленият ДДС е в размер от 416,79 лева. Посочени са
и датите на извършените доставки – 16.06.2020г. и 22.06.2020г. Посочено е и
че извършените плащания към FACEBOOK са били за използване на услуга –
популяризиране на публикации, което не се оспорва от жалбоподателя.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед №
ЗЦУ 1149/ 25.08.2020 се установява компетентността на административно
наказващия орган и на актосъставителя – т. 1.3.в. и т.2.1. от Заповедта.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е извършено на 15.07.2020г., АУАН
е издаден на 16.09.2020г., а НП - на 04.11.2020 г., тоест преди изтичане на
давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на
тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и
нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на
АУАН и НП.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка е дадена
законосъобразна правна квалификация на допуснатото нарушение. Тук следва
да се отчете и спецификата на нарушението-неначисляване на ДДС и
законодателния подход при уреждането му.
Трайно установено положение в теорията и практиката е че
начисляването на дължимо ДДС е сложен, динамичен фактически състав
който включва следните елементи:
1. издаване на данъчен документ, в който да се посочи данъкът на
отделен ред;
2. включване размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС за този
данъчен период;
3. посочване на документа по т. 1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период;
4. подаване на документите по т.2 и т.3 в ТД на НАП в определения за
това срок за съответния данъчен период.
За да се счита за надлежно начислен ДДС, всеки един от четирите
4
елемента следва да е налице, като липсата на който и да било от тях води до
незавършеност на фактическия състав и липса на начислено ДДС. Доколкото
обаче се касае за фактически състав за изпълнение на едно законово
задължение, то независимо дали липсват един или няколко от елементите,
винаги ще е налице само едно нарушение- липса на начисляване на ДДС, а не
няколко самостоятелни нарушения.
Поради употребената законодателна техника, отделните елементи от
фактическия състав са уредени не в една разпоредба, а в няколко отделни
такива, съдържащи се в чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Както вече се изясни,
независимо от посочването като нарушени на няколко отделни разпоредби, се
касае за едно, а не за няколко отделни нарушения.
В конкретния случай АНО правилно е констатирал, че не са били
спазени всички изисквания на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, доколкото лицето
не е издало данъчен документ, в който да посочи данъка на отделен ред –
протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (поради което АНО правилно е
включил в квалификацията на нарушението и привръзката с посочената
разпоредба), не е включило размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този
данъчен период и не е посочило документа по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
(доколкото такъв не е бил издаван) в дневника за продажбите за съответния
данъчен период. Данъкът е бил дължим за данъчния период, през който
данъкът е станал изискуем.
В тази връзка и неоснователни се явяват възраженията на
жалбоподателя, че неправилно е определена датата на извършеното
нарушение. Доколкото протокол по чл. 117 от ЗДДС въобще не е бил издаван,
правилно и в съответствие с чл. 86, ал. 2 от ЗДДС АНО е счел, че данъкът е
дължим за данъчния период, за който данъкът е бил изискуем, а именно -
периодът от 01.06.2020г. до 23.06.2020г. Следвало е СД да се подаде в срок
до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно – до
14.07.2020г., откъдето следва и че нарушението е извършено на 15.07.2020г.
Към тази дата жалбоподателят е бил в неизпълнение на всяко едно от
горепосочените нарушения.
Коректно е посочена и нормата, от която произтича задължението
именно на жалбоподателя в качеството си на получател на облагаемата
доставка да начисли ДДС за процесната сделка- чл. 82, ал.2, т.3 ЗДДС.
5
Надлежно са описани и фактическите обстоятелства, които предпоставят
приложението на тази норма:
1. доставчикът е данъчно задължено лице – доставчикът е описано да е
Facebook Ireland Limited с VAT номер IE9692928F. Наличието на валиден
VAT номер удостоверява фактът, че лицето е данъчно задължено;
2. доставчикът не е установен на територията на страната – доставчикът е с
адрес в Ирландия, което също е посочено в АУАН и НП;
3. доставката е с място на изпълнение на територията на страната – видно
от описанието на доставката, същата представлява услуга по
популяризиране на публикация чрез социална мрежа, поради което
мястото на изпълнение на същата е мястото, където получателят е
установил независимата си икономическа дейност на основание чл. 21,
ал. 2 от ЗДДС;
4. доставката е за услуга и същата е облагаема – с аргумент от чл. 2, ал. 1,
пр. 2 от ЗДДС;
5. получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1 от ЗДДС.
Правилно административнонаказателната отговорност на дружеството е
била ангажирана на основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка
съдът съобрази възражението на жалбоподателя за приложение на чл. 180а от
ЗДДС, като намери следното:
Съгласно чл. 180, ал. 1 от ЗДДС се наказва регистрирано лице, което,
като е длъжно, не начисли данък в предвидените в ЗДДС срокове, като ал. 2
предвижда наказание за лицето дори ако същото не е регистрирано, но в
случаите когато не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за
регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в срок.
Същевременно нормата на чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС предвижда наказание
за регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените
в ЗДДС срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец
по глава осма от ЗДДС и за начисления данък лицето има право на пълен
данъчен кредит, като по ал. 2 на чл. 180а от ЗДДС наказание се налага и в
случаите, когато лицето не е начислило данък поради това, че не е подало
заявление за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в срок.
Така при тълкуването на двете разпоредби е видно, че би била
приложима нормата, въведена в чл. 180а от ЗДДС, а не на чл. 180 от ЗДДС
само при кумулативното наличие освен на фактите, посочени в чл. 180 от
6
ЗДДС, така и на два допълнителни факта:
1. неначисленият данък да е изискуем от лицето като платец по глава осма
от ЗДДС и
2. за начисления данък лицето да има право на пълен данъчен кредит.
В случая, видно от представените доказателства, вторият от двата факта
не е наличен.
Данъкът действително е изискуем от лицето като платец по глава осма
от ЗДДС, доколкото същият е задължено лице по отношение на доставка по
чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, като нормата систематично се намира именно в
глава осма от ЗДДС.
Видно от Протокол № **********/04.09.2020г. в хода на проверката се
е установило, че жалбоподателят при осъществяване на дейността си –
търговия със стоки чрез електронен магазин, е получател на услуги от
чуждестранни юридически лица, като са посочени лицата – Facebook и
Google Ireland limited и вида на услугите – популяризиране на публикации. С
оглед на посоченото, АНО е установил, че получената услуга е във връзка с
рекламирането на предлаганите чрез електронния магазин стоки, които
представляват облагаеми доставки на основание чл. 2, т. 1 от ЗДДС. По
начало, по отношение на рекламните услуги, на основание чл. 69 от ЗДДС
лицето би могло да има право на приспадане на данъчен кредит. В този
изричен смисъл е и Решение № 544 от 27.02.2020 г. на АдмС - Пловдив по к.
а. н. д. № 3934/2019 г. – „принципно рекламните услуги се използват за
целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и
същите са с право на пълен данъчен кредит, съгласно чл. 69 от ЗДДС.“
В настоящия случай обаче, доколкото се установява, че дружеството е
следвало да се регистрира при условията на чл. 97а от ЗДДС, е налична
изрична законова забрана дружеството да може да ползва данъчен кредит.
Същата се съдържа в нормата на чл. 70, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която няма
право на данъчен кредит лице, регистрирано на основание чл. 97а от ЗДДС. В
тази връзка без значение е и че едва на един по-късен етап дружеството се е
регистрирало по ЗДДС, а не към датата на извършване на нарушението,
доколкото същото е следвало да се регистрира на по-ранен етап, при това
именно на основание чл. 97а от ЗДДС, като жалбоподателят не може да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение. Идеята на законодателя
с въвеждането на нормата на чл. 70, ал. 4 от ЗДДС е била да изключи от
7
привилегията на ползвания данъчен кредит именно лицата, които отговарят
на условията и е следвало да се регистрират на основанията по чл. 97а, чл. 99,
ал. 1 - 6 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС, каквото в настоящия случай се явява и
дружеството-жалбоподател.
Нормата на чл. 70 от ЗДДС се явява специална спрямо чл. 69 от ЗДДС
(чл. 70 урежда изключенията от принципа на ползване на право на приспадане
на данъчен кредит), поради което и на основание принципа lex specialis
derogat legi generali е приложима именно тя и жалбоподателят в настоящия
случай за горепосочените доставки е нямал право на приспадане на пълен
данъчен кредит.
Така, с оглед невъзможността жалбоподателят да отговаря по чл. 180а
от ЗДДС, доколкото за посочената доставка не може да ползва пълен данъчен
кредит, правилно АНО е преценил, че извършеното нарушение е по
съответните текстове на чл. 180 от ЗДДС.
В тази насока изрична е и практиката на касационната инстанция –
Решение № 2351 от 17.12.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
2744/2020 г., Решение № 2024 от 12.11.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а.
н. д. № 2090/2020 г. - „Посоченият данък е изискуем от лицето като платец
по глава осма от ЗДДС, но с оглед на факта, че от момента на възникване
на задължението за подаване на заявление за регистрация, лицето е
следвало да се регистрира на основание чл. 97а, ал. 1 ЗДДС и предвид
изричната разпоредба на чл. 70. ал. 4 от ЗДДС, ДЗЛ няма право на данъчен
кредит за обследваните периоди.“ и др.
Неоснователно се явява възражението в жалбата, че неправилно е
посочено данъчното събитие, доколкото същото е посочено на дата
18.11.2019г. Видно от текста на АУАН и НП, посочването на тази дата касае
датата, на която данъкът по доставка по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС е станал
изискуем, като на основание чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС заявлението за
регистрация е следвало да бъде подадено в 7-дневен срок преди датата, на
която данъкът за доставката е станал изискуем, т.е. най-късно до 11.11.2019г.
Описанието на тези факти в обжалваното НП от наказващият орган се
изисква, доколкото процесен факт видно от чл. 180, ал. 2 от ЗДДС е, че
дружеството е следвало да се регистрира по ЗДДС, но не е извършило това
свое законово задължение.
По отношение на възражението, че периодът е определен до датата
8
23.06.2020г., съдът съобрази, че същият е определен по този начин, доколкото
на 24.06.2020г. дружеството е било регистрирано по ЗДДС, поради което и
след този период не е било наказателно отговорно по посочената правна
квалификация. Няма данни, а и жалбоподателят не е изложил възражения
дружеството да е било санкционирано за извършени нарушения в периода от
24.06.2020г. до 30.06.2020г. вкл., за да може съдът да извършва преценка за
евентуално нарушение на принципа ne bis in idem.
Неоснователно се явява и възражението за липса на издаден ревизионен
акт. Неначисляването на данъка в производство по ЗАНН за констатирано
нарушение на ЗДДС предпоставя провеждането на отделно производство от
административно-наказателен характер, което е напълно самостоятелно и
независимо от ревизионното производство по ДОПК. Неоснователно се
твърди и че АНО не е уточнил точния вид на доставките. Същите са описана
както в АУАН, така и в НП като страни, дати и вид на доставките.
На следващо място, в хода на целия административно-наказателен
процес от жалбоподателя не се твърдяло, а и не са представени доказателства
за обстоятелството услугата по доставката да е предхождала плащането.
Поради тази причина, а и доколкото, както вече се посочи, нарушението
представлява един динамичен фактически състав, който е бил завършен с
довършването на всички включени в него нарушения (които нямат
самостоятелен характер), последното от които е неподаването на СД в срок до
14.07.2020г., правилно АНО е определил като дата на извършване на
нарушението 15.07.2020г. Единствените доказателства, които са били
предоставени на АНО са били банковите извлечения, видно от които са
посочени и датите на извършените плащания. С оглед липсата на съставени
изрични документи (в случая протоколи по чл. 117 от ЗДДС), напълно
законосъобразно наказващият орган е счел, че данъчното задължение е било
изискуемо към датата на извършените плащания.
Не представлява съществено процесуално нарушение и
обстоятелството, че в АУАН не е описано изрично дали М.К. е свидетел при
установяването на нарушението или при съставянето на акта. Съгласно
съдържанието на самия акт, същият е издаден от св. К., в присъствието на
свидетеля М.С.К., поради което и видно от текста му е, че свидетелят се
характеризира като такъв при съставянето на акта. Същото се потвърждава и
от показанията на св. К., дадени в хода на съдебното производство. Нещо
9
повече, на последната страница на акта изрично в полето за подпис е
посочено, че подписът е положен от свидетел при съставянето на акта, а не
такъв при установяване на нарушението.
Правилно е определено е наложено наказание имуществена санкция в
размер от 500 лева, доколкото съгласно чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС се
налага наказание в размер на неначисления ДДС, но не по-малко от 500 лева.
В случая ДДС, което не е било начислено, е в размер на 416,79 лева, поради
което размерът на санкцията правилно е определена в абсолютния предвиден
за нарушението размер от 500 лева.
Правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на
извършеното нарушение. Не може да се говори за липса или незначителност
на вредните последици, доколкото с извършеното нарушение се засягат
интересите на фиска и на обществото като цяло, на обществените отношения,
пряко свързани със задълженията към бюджета и фискалната дисциплина. По
отношение на посоченото нарушение законодателят изрично е предвидил
отговорност и за случаите, при които неначисленият данък е в размер под 500
лв. Няма данни и нарушението да е отстранено в кратък срок след
извършването му, по собствена инициатива на жалбоподателя, което би могло
да се яви аргумент за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Въз основа на гореизложеното, обжалваното наказателно постановление
се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за
осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 545961-
F570401/04.11.2020г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в
10
ТД на НАП- Пловдив, с което на СИЛЕНТИ ЕООД, ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА СИЛЕНТИ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ТД на
НАП-Пловдив на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ разноските в настоящото
производство в размер на 80 лв. за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11