Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 06.05.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 9 състав, в публично съдебно заседание на единадесети
април през две хиляди и тринадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Т.В. като разгледа
докладваното от съдия гр.д. №11643 / 2009г.,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.26 от ЗЗД вр. с чл.23, ал.1 от СК (отм.).
ИЩЕЦЪТ- Р.Н.Д., ЕГН **********, чрез адвокат В.М. ***, твърди, че с
ответника Я.И.З. сключили граждански брак на 06.10.2002г. На 15.02.2002г., преди сключването на гражданския
им брак, съпругът й- Я.И.З.-
ответник в настоящия процес, придобил в своя лична /индивидуална/ собственост по смисъла на Семейния
кодекс /отм./, с нотариален акт за покупко- продажба жилищен недвижим имот, находящ се в гр. С.,
СО, район "Слатина", кв. Т.М.", в масивна жилищна сграда, състояща се от три жилищни сгради, построени на
ъгъла на ул. "Б." и ул. "Ч.", като имотът е разположен в жилищна сграда №2 с
административен адрес ул. "Б." №6, а съгласно сега действащата
номерация- с административен адрес: ул. "Ч." №1-3 и представлява:
МЕЗОНЕТ №13 /тринадесет/ на първи и втори мансардни етажи от жилищна
сграда №2, със застроена площ на целия
мезонет от 186, 16 /сто осемдесет и шест цяло и шестнадесет стотни/ кв.
м., състоящ се съответно на ПЪРВО НИВО /кота
+ 10, 50 /знак "плюс" десет цяло и петдесет стотни/ м., от: дневна,
столова, кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, тоалетна и шест тераси,
при граници на това ниво: първо ниво на мезонет №14, стълбищна клетка,
стълбищна площадка и двор и от две страни улица и на ВТОРО НИВО /кота + 13, 20 /знак "плюс" тринадесет цяло и
двадесет стотни/ м., от: спалня, баня с тоалетна и една тераса, при граници на
това ниво: улица, второ ниво на мезонет №14, двор, калкан и покрив на
двуетажната секция от жилищна сграда №2, заедно с припадащото се на мезонета
МАЗЕ №13 /тринадесет/, с площ от 4, 03 /четири цяло и три стотни/ кв. м., при
граници: коридор, котелно, коридор, мазе №14, заедно със съответните
принадлежащи към мезонета 12, 85 % /дванадесет цяло и осемдесет и пет стотни върху сто/ идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот /УПИ/,
върху който е построена сградата, с площ на
имота от 1 107 /хиляда сто и седем/ кв. м., съставляващ съгласно действащия
регулационен план, одобрен със Заповед №РД- 50- 09- 63 от 24.02.1984Г.,
Заповед №РД- 09- 50- 134 от 01.04.1998г. и Заповед №РД- 09- 97 от 16.04.1998г.:
УПИ №№ III- 664, 667, 668 в кв. 26 Г по
плана на гр. С., местност Т.М.- Подуене-
Редута", при граници /съседи/ на имота съгласно документ за собственост:
ул. "Б.", ул. "Ч.", УПИ VI- 669, УПИ VII- 665, 666
и УПИ II- 663 /нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот в груб строеж №36, том I, per. 212, hot. дело №31 от 15.02.2002г.по описа на нотариус
№044, вписан в Служба по вписванията с вх. per. №2946, акт №43, том IX, нот. дело №1942 от 15.02.2002г., имотна партида №161659. Сочи, че в описания жилищен недвижим имот, собственост на съпруга
й, заживяли още преди брака им. В него са
живяли през целия период на брака до фактическата раздяла на 27.05.2009г., когато заедно с
родената от брака им дъщеря били принудени да напуснат жилището. След фактическата им раздяла съпругът й
продължил да живее в семейното жилище.
Твърди, че ответникът Я.И.З. веднага след фактическата им раздяла се е
разпоредил със семейното им жилище, без да спази изискванията на императивната
норма на чл. 23 от Семейния кодекс /отм./, действала към момента на извършване
на разпореждането, т. е. при пълна липса на съгласие от нейна страна, както и
при липса на разрешение от районния съд, респективно във вреда на детето и
семейството. С нотариален акт за дарение на недвижим имот №060, том II, per. 14048, нот. дело №248 от 28.05.2009г. по описа на
нотариус №258, вписан в Служба по вписванията с вх. per. №21110, акт №36, том LIX, нот. дело №12966 от
28.05.2009г., имотна партида №26946, ответникът Я.И.З. се е разпоредил като е дарил на своята
майка Ю.Г.З. процесното жилище. Въпреки
разпоредителната сделка, обаче, семейното им жилище продължава да се
обитава и ползва от съпруга й. Сочи, че при
евентуален развод, страната с по- голяма жилищна нужда, напълно е лишена от възможността да ползва
семейното жилище. При условие, че семейното жилище е собственост на
трето лице, последиците при прекратяване на брака във връзка с предоставяне
ползването на семейното жилище ще бъдат разрешавани на основание чл. 56, ал. 3
от Семейния кодекс, а не на основание чл. 56, ал.
2 от Семейния кодекс, което ограничава законно признатите права и интереси на
ощетената страна- ищец в настоящото производство. Поради което моли съда на основание чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 23 от СК /отм./, да прогласи
нищожността на извършената разпоредителна сделка- дарение, по силата на която
съпругът й Я.И.З., е прехвърлил /дарил/ на Ю.Г.З., собствеността върху
семейното им жилище, поради нарушение на императивната разпоредба на чл. 23 от СК /отм./, действала към момента на разпоредителната сделка, изразяващо се в
липса на съгласие от нейна страна или разрешение от Районния съд, както да бъде
отменен /обезсилен/ изцяло издадения нотариален акт за дарение на недвижим имот
№060, том II, per. 14048, нот.дело №248 от 28.05.2009г. по описа на нотариус №258, вписан в
Служба по вписванията с вх. per. №21110, акт №36, том LIX, нот. дело №12966 от 28.05.2009г., имотна партида №26946. Претендира направените по делото
разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ- Я.И.З.,
ЕГН **********, чрез адв. В.Т.,***, оспорва изцяло
предявения иск. Сочи, че към момента
на извършване не сделката, имотът не е бил семейно жилище, поради факта, че
ищцата го е напуснала. Освен това твърди, че имотът, предмет на атакуваната от
ищцата сделка, никога не е бил семейно или поне единствено семейно жилище. Нещо
повече, към датата на сделката и ищцата, и той били с постоянен адрес, различен
от този на процесния имот, като адресната регистрация на ищцата е била в ж.к. „М.",
а неговата - на адреса им в ж.к. „С.Р.".
Изтъква, че дъщеря им била записана в детска градина в кв. „Г.М.”, тъй като
преценили, че тя предлага най- добри условия за обучението на детето като
материална база и най-вече като педагогически качества на служителит. Твърди, че ищцата почти не е живяла в процесния имот, тя често
напускала различните „семейни жилища" за дълъг период от време. Сочи, че притежавали
и други жилищни имоти, включително и
апартамент в същата сграда и имот в кв. С., които били ползвани за
жилище от семейството му с ищцата. Изтъква, че при наличието на няколко жилищни
имота, още повече като се има предвид, че единият от тях - имот в същата
сграда- е закупен в режим на СИО, не може да се говори за единствено семейно
жилище, тъй като именно апартаментът в същата сграда е закупен с тази цел и във
връзка с постъпването на дъщеря му в детската градина. Изтъква, че мезонетът
/процесният имот/ бил закупен от него с инвестиционна цел с предварителен
договор още през 1998 г. и бил прехвърлен с нотариален акт след разрешението за
ползване. Освен това този имот поначало не е удобен и дори е опасен за
отглеждане на малко дете поради наличието на вътрешни стълби, изисквал трудна и
скъпа подръжка. Сочи, че искането за отмяна на нотариалния акт е неоснователно,
тъй като става въпрос за нотариален акт, с който се прехвърлят права, а не за
такъв, с който се признават вещни права и който единствено подлежи на отмяна,
каквато е недопустима за нотариалните актове от типа на процесния. Претендира направените
по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното:
Представено е удостоверение
за сключен граждански брак серия УС-0 № 266571, издадено на основание акт за
граждански брак № 523 от 0б.10.2002г. по описа на Столична община, район "Т.",
от което е видно, че страните са сключили граждански брак на 06.10.2002г.
Видно от
представения с исковата молба нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот в груб строеж №36, том I, per. 212, нот. дело №31 от
15.02.2002г.по описа на нотариус №044,
вписан в Служба по вписванията с вх. per. №2946, акт №43, том IX, нот. дело №1942 от 15.02.2002г., имотна партида
№161659; ответникът е закупил процесния имот преди сключването на брака с
ищцата- на 15.02.2002г.
Представено е удостоверение за раждане серия УС-0 №672091
от 08.12.2006г., издадено въз основа на акт за раждане №1535 от 08.12.2006г. по
описа на Столична община, район "М.", от което е видно, че страните
имат дъщеря, родена от брака- И.;
Видно от
представения нотариален акт за дарение на недвижим имот №060, том II, per. 14048, нот. дело №248 от
28.05.2009г. по описа на нотариус №258, вписан в Служба по вписванията с вх. per. №21110, акт №36, том LIX, нот. дело №12966 от 15.02.2002г., имотна партида №26946; ответникът Я.И.З. се е разпоредил като е дарил на своята
майка Ю.Г.З. процесното жилище преди прекратяване на брака.
Представено е и нотариално дело №248 от 28.05.2009г. по описа на нотариус
Б. Я.- №258 в регистъра на Нотариалната камара, въз основа на което е издаден нотариален акт №060,
том II, per. 14048, , вписан в Служба по вписванията с вх. per. №21110, акт №36, том LIX, нот. дело №12966 от 28.05.2009г., имотна партида №26946, от което
е видно, че липсва съгласие на ищцата като съпруга за разпореждане с имота, както и че ответникът е
декларирал, че същата живее в жк „М.”.
Видно от представената
служеббна бележка от детска ясла "П." , С., ул.”Хр.М.,
роденото от брака дете на страните- И. Я.З., е посещавала детската ясла от 16.09.2008г. до 24.09.2009г.
Представено е от ответника удостоверение от 13.11.2009г. от СДВР, сектор БДС за
постоянния и настоящ адрес на
ищцата, от който е видно, че същият е в жк”М.”, т.е. този, който е декларирал
ответникът в нот. дело дело №248 от
28.05.2009г. по описа на нотариус Б. Я.- №258;
Видно от представения от ответника нотариален акт за
продажба на недвижим имот №091, том ІІІ, рег.№22289, дело №453 от 2008г. на
нотариус Б. Я. под №258 в регистъра на Нотариалната камара, страните
са закупили по време на брака апартамент в същата сграда, в която се
намира процесният имот.
Представена е
искова молба с вх.№4873 от 04.06.2009г., от която е видно, че ответникът е
предявил иск за разтрогване на брака.
По делото са
разпитани свидетели и на двете страни, като тези на ищцата твърдят в
показанията си, че същата през цялото време от брака е живяла в процесното
жилище, а този на ответника-св. К.- семейството не е живяло в процесния
апартамент, а в кв.”С.”. Свидетелят К. твърди, че той също има жилище в сградата, където се намира процесният
апартамент, но до последния етаж на сградата
е нямало налягане на течаща вода, което било и причината страните като
семейство да не живеят в процесния имот.
Св. И.Д. изтъква в
показанията си, че след раздялата и двете страни- и ищцата, и ответникът- не са
живеели в процесното жилище, докато другият свидетел на ищцата- св. А.К.
(сестра на ищцата) твърди обратното-
ответникът продължава да живее в процесния апартамент, въпреки че е
дарен на майка му.
Други относими
доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното.
Не се спори между
страните относно следните обстоятелства: бракът
помежду им не е прекратен и към настоящия момент; дареният жилищен имот е бил лична /индивидуална/
собственост на съпруга – ответника Я.И.З.; при извършването на отчуждителната сделка, както и впоследствие, съпругата Р.Н.Д. не е давала съгласие за
разпореждане с имота; ищцата е била напуснала процесния имот, когато е била
извършена разпоредителната сделка; страните са придобили по време на брака и
друго жилище, което се намира в сградата
на процесния имот.
Спорният въпрос между страните се отнася до факта
дали процесният апартамент, лична собственост на съпруга- ответник в процеса, като придобит от
него преди брака, е бил семейно жилище към момента на сделката.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от СК /отм./, действала към момента на
извършване на разпоредителната сделка с недвижимия имот, когато семейното жилище е лична собственост
на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на
другия съпруг. Това
съгласие по чл.
23 от СК /отм./
е задължително изискване, предвидено в СК, което обуславя действието на разпореждането,
тъй като със съгласието се взема положителното отношение към
разпореждането и се допуска неговото правно действие.
Понятието
"семейно жилище" е изяснено в ППВС 12/1971 г. Според даденото
задължително тълкуване семейното жилище обхваща съвкупността на жилищни и
сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото
семейство- съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Има се предвид жилището,
ползвано до прекратяване на брака.
От събраните
доказателства по делото, а и не се оспорва от
страните, се установява, че ищцата е напуснала семейното жилеща.
Свидетелят на ищцата- Св. И.Д. изтъква в показанията си, че след раздялата и
двете страни- и ищцата, и ответникът- не са живеели в процесното жилище. Съдът
кредитира тези показания, тъй като същите кореспондират с твърденията на свидетеля на ответника- св. К.. Преценени при условията на чл.172 от ГПК
съдът не дава вяра на показанията на св. А.К.-
сестра на ищцата, тъй като с
оглед на всички други данни по делото ( най-вече с посочените по-горе показания
на другите двама свидетели) намира, че
са заинтересовани- дадени в полза на ищцата.
При така
събраните гласни доказателства
настоящият съдебен състав приема за установено, че и двамата
съпрузи- и ищцата, и ответникът, са напуснали процесния имот и всеки се
е устроил самостоятелно.
Семейното жилище е
онова, което е обитавано до фактическата раздяла. Щом двамата са го напуснали и всеки се е устроил самостоятелно, няма семейно жилище( Р-970-1984.ІІ
г.о.).
Ето защо разпоредителната
сделка от 28.05.2009г няма за обект семейно жилище на Р.Н.Д. и на Я.И.З., респективно няма изискване за валидността на
тази сделка да е било дадено предварително съгласието на ищцата Р.Н.Д.. Липсата на такова съгласие не
опорочава договорът, същият не противоречи на закона и е действителен. Искът за
установяване на нищожност на този договор е неоснователен и следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати направените от ответника
разноски, но тъй като няма доказателства за направени такива, то и съдът не ги присъжда.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.26 от ЗЗД вр. с чл.23, ал.1
от СК (отм.)., предявен от Р.Н.Д., ЕГН **********,
чрез адвокат В.М. ***, срещу Я.И.З., ЕГН **********, чрез адв. В.Т.,***, за признаване за установено нищожността на извършената разпоредителна
сделка- дарение, по силата на която Я.И.З. е прехвърлил /дарил/ на Ю.Г.З.
собствеността върху семейното им жилище, поради нарушение на императивната
разпоредба на чл. 23 от СК /отм./, действала към момента на разпоредителната
сделка, изразяващо се в липса на съгласие от нейна страна или разрешение от
Районния съд, както да бъде отменен /обезсилен/ изцяло издадения нотариален акт
за дарение на недвижим имот №060, том II, per. 14048, нот.дело №248 от
28.05.2009г. по описа на нотариус №258, вписан в Служба по вписванията с вх. per. №21110, акт №**, том LIX, нот. дело №12966 от 28.05.2009г., имотна партида №26946,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: