Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1174 / 20.8.2020г.
гр. Перник, 20.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в
открито заседание на седми юли две хиляди и двдесета година, 6 -ти състав:
Районен съдия: Д МАТЕЕВА
като разгледа гражданско дело № 006925 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на
И.В.П.
ЕГН ********** ***
срещу
Е.Е.Е.
ЕГН ********* ***
с пр.основание чл.127 а ал.2 СК
вр. 76 т.9 от ЗБЛД
с искане за предварително изпълнение на
решението съгласно чл.127 а ал.4 СК
която
се иска от съда да даде разрешение – заместващо съгласие
вместо
бащата Е.Е.Е. ЕГН ********* *** – за
издаване на детето М. Е.Е. ЕГН ********** на паспорт и да пътува извън границите на Р Б. – в държавите членове
на Европейския съюз, както и в Кралство Белгия,Кралство Нидерландия,
Конфедерация Швейцария, Република Турция и Русия, съответно, през държавите,
през които се преминава за достигане на посочените по-горе държави и съюзи,
за срок до
навършване на пълнолетие на детето
или
друг подходящ срок и по начин, че да не засяга режима на лични отношения на
детето с бащата
считано от постановяване на решението,
придружавано от майката И.В.П. ЕГН ********** ***
или
от трето лице при организирано пътуване с изричното писмено съгласие на майката, в случаите когато детето М. Е.Е.
ЕГН ********** пътува в чужбина във връзка с пребиваването му в Р Белгия, ,
където детето е записано в колеж, или при пътувания до посочените по-горе
държави и съюзи във връзка с екскурзии и почивка през време на лятната,
пролетна и коледна ваканция
Иска се на основание чл.127 а ал.4 СК да
се допусне предварително изпълнение на решението.
Ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва исковите претенции.
Сочи,
че с така заведените искове майката цели лишаване на практика детето от
всякакъв контакт с биологичния му баща , достъп и срещи със сина му, за
сметка на контактите му с нейния втори
спътник в живота,като майката самоволно е променила настоящия адрес на детето
без влязъл в сила съдебен акт по
основния спор- за родителските права / гр.дело 05711 2018 г. ПРС висящо/ .С
настоящето дело майката цели промяна в местоживеенето на детето , заобикаляйки
основния въпрос – за предоставяне родителските права .
Иска
от съда да не се допуска предварително изпълнение на решението, тъй като са
налице достатъчно доказателства относно поведението на майката всеки път, когато детето напусне България.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна следното:
Безспорно по доказателствата се установи , че:
- страните по делото са родители на М. Е.Е., роден
на *** г., което се установява допълнително и от представения препис на удостоверение
за раждане.
-Приложени са служебна бележка изх. № 36/02.11.2018
г. на ДГ „”, служебна бележка от .” и списък на класирани ученици, от които се
установява, че до 31.05.2018 г. детето е посещавало детска градина, а след това
е записано в първи клас.
- че родителите заедно с
детето са пребивавали в жилище в град Перник, но впоследствие отношенията им се
влошили, което довело до раздялата им през месец май 2018г.
Страните изразяват различни позиции за причините,
довели до раздялата им - ищцата твърди за нанесен побой на 01.05.2018 г. и предходни
такива, със съдебномедицинско удостоверение изх. № 113/02.05.2018 г., а
ответникът твърди, че е заради връзката ѝ с В. С. / с когото понастоящем
майката живее в Кралство Белгия и желае да се установи постоянно там/
Към настоящия момент ищцата признава, че е обвързана с В. С., който е разпитан като
свидетел по делото.Същият в показанията си заявява, че връзката им датира от
април 2018 г. ,представени са писмени доказателства за сключването на 09.04.2019
г. на граждански брак помежду им.
Това обстоятелство се оспорва от ответника, който
представя удостоверение за семейно положение - на С.за сключен граждански брак
с трето лице - И.С..По този въпрос се установи, че действително същите са
сключили граждански брак на 25.05.2010 г., но същият е прекратен с решение от
03.11.2015 г, на Първоинстанционния съд в град Антверпен, Кралство Белгия.
Впоследствие ищцата и С. сключват граждански брак,
за което представят доказателства.
Противоречието между обсъжданите документи се
дължи на обстоятелството, че г – н С.не
е уведомил компетентните български органи за промяната в семейното си положение,
което е необходимо за вписване на новите обстоятелства.
Това обстоятелство е от компетентността на
съответните служби и дл. лица.
Относно
твърденията на ищцата за нанесен от ответника побой на 01.05.2018 г. и
предходни такива, тъй като същите не са категорично доказани.
В тази връзка е представено медицинско удостоверение
изх. № 113/02.05.2018 г. и свидетелски показанията
на В. П. / баща на ищцата /, В. С. / втори съпруг на ищцата/ , преценени по
реда на чл. 172 ГПК.
Свидетелят В.П.е научил за случката от преразкази на
детото, и то наскоро, и то за инцидент от 01.05.2018 г., за който твърди,
че е разбрал първо от детето, а след това от дъщеря си. Същият не е очевидец, освен това е пристрастен като
нейн баща.
Свидетелят В.С./ настоящият партньор на ищцата/ също
не е пряк очевидец, а наскоро научил за
предходни побои, т. е. не е знаел за извършен побой към датата на изнасянето на
И.П. от семейното жилище, за което той помогнал с багажа.
Показанията
на свид. С.следва да се преценяват с оглед на това, че той е бил в емоционална
връзка с ищцата към този момент, в който тя е била съпруга на ответника и в
конфликт със същия именно по аналогичен повод, тъй като се е намирала в близки
емоционални отношения сприятеля си към датата на раздялата.
В самото
медицинското удостоверение е записано, че ищцата е имала кръвонасядания (с площ
3/2, 5 см) и охлузвания (с площ 0,8/0,1 см.) в областта на носа, които са
видими за околните и няма как да бъдат забелязани от свидетеля в деня на изнасянето.
Останалите
свидетелски показания също НЕ СА НА ОЧЕВИДЦИ.
На второ място: от свидетелските показания става
ясно, че:
- родителите след като се разделили постигнали
съгласие за местоживеенето и упражняването на родителските права върху детето,
при което бащата редовно се е срещал със сина си.
- че ищцата се установила в бащиното жилище заедно с
детето, а впоследствие в апартамент под наем.
- че преди
раздялата по – голяма част от ежедневието детето прекарвало с майката, тъй като
бащата е ходил на работа.
- че преди
раздялата свидетелката Е.Т./ баба на детето и майка на ответника-баща/ е
участвала и помагала активно в полагането на ежедневни грижи за детето, че
майката и детето редовно посещавали дом ѝ, както и че Максим често оставял
за вечеря, включително и за седмица, докато родителите са на море.
Показанията в обсъжданата част са логични и житейски
обосновани.
Кореспондират с тези на свидетеля В.П./ дядо на
детето и баща на ищцата-майката/, който споделя, че детето е ходило на почивка
с бабата и дядото по бащина линия, което предполага наличие на близки
отношения, породени от полаганите грижи.
Представена
е нотариална декларация от 04.05.2018 г., подписана от Е.Е.Е., от която се
установява, че същият след раздялата е дал съгласие детето да пътува в чужбина.
Т.е. в
началния момент на родителската раздяла бащата е дал съгласие детето да пътува
и тогава не е имало конфликт по този въпрос.
В тази връзка не се спори, че майката и детето два
пъти са напускали територията на Република България, като вторият път е бил в
началото на месец август 2018 г., когато се заминали и се установили в Кралство
Белгия.
Представени са писмени доказателства, от които става
ясно, че детето е записано в колеж „“ в
град Б., Кралство Белгия.
От разпита на свидетелите Е.Т.и В. С./ родители на
ответника-баща и баба и дядо на детето по бащина линия/ и писмени доказателства
( броя протоколи за разпит, съставени от полицай в гр. Брассхат, отнасящ се
лицата Е.Т., Е.Е., Е.Т.и С.М.) се налага извод, че :
до
месец октомври 2018 г. ответникът заедно с родителите се срещнали с ищцата в
Кралство Белгия.
На една от срещите – в градинка - възникнало
спречкване между ищцата и Е.Т.(бабата по бащина линия), при което последната
започнала да я скубе по косата.
По повод инцидента са извършени разпити в полицията
и са издадени предупреждения за въздържане от конфронтации. Установява се, че
на срещите двамата родители са спорили за местоживеенето на детето, а на една
от тях майката е уведомила бащата, че е записало детето в белгийско училище. Установява
се още, че до края на месец август 2018 г. е имало контакти между детето и
бащата, но впоследствие били ограничени.
След
описания инцидент, с декларация от 11.09.2018 г., подписана от ответника, с
която оттегля съгласието си синът му да пътува в чужбина.
Показанията на свидетеля В.С./ настоящият партньор
на майката/ се кредитират в частта, с която заявява, че детето е живеело в
спокойна семейна обстановка в Белгия, има детска стая, срещало се е с близките
на г – н С.и редовно е посещавало белгийско училище и извънкласни занимания.
Ищцата и семейството на свид. С.са помагали на детето с учебния материал и за
неговата интеграция в новата среда.
С доказателства се установи, че в края на 2018 г. бащата се срещал на няколко
пъти с детето, които срещи са били с кратка продължителност и детето е изразявало нежелание да се
среща с баща си.
Т.е. от
този момент започва отрицателната настройка на детето към биологичния баща.
Данните на
свидетеля са, че бащата нагрубявал майката и свид. С.в присъствието на детето,
което се е дължало на възникналия конфликт помежду им, породен от спора за
местожителството на детето.
Тези
данни са обясними с оглед започналото неглижиране на биологичния баща от детето
в комплект с майката и новия й партньор.
Представено е решение от 12.08.2019 г. на
Първоинстанционен съд в гр. Антверпен, Кралство Белгия, постановено по реда на Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, по
силата на което е постановено незабавно
връщане Максим Е. в Република България.
Следва да се отбележи, че:
Хагската
конвенция обхваща случаите на неправомерно отвеждане и задържане на детето:
1.
при отвеждане- се извършва без
съгласието на другия родител,
2.
при задържане- е дадено съгласие за
напускане на територията на страна, но впоследствие не е върнато, за което няма
съгласие.
Това е така, тъй като местоживеенето на
детето се определя по общо съгласие от неговите родители, като при наличие на
разногласия за това, следва спорът да бъде отнесен за разрешаване от съда, а не
да се определя едностранно от единия родител.
Обстоятелството, че майката отказва да
върне детето в Република България означава, че е налице прекъсване на
обичайното местопребиваване на детето в държавата по неговия произход, т. е.
налице е неправомерно задържане на дете.
Приложено е разпореждане от 20.08.2019 г. и заповед
за незабавна защита по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН, постановени по гр. д. №
04786/2019 г. по описа на ПРС, с което на Е.Е. е забранено да доближава детето
и майката.
От същите личи, че ищцата е подала молба за налагане
на мерки по ЗЗДН заради извършено от ответника домашно насилие спрямо майката
(изразяващо се в отправяне на заплахи) и детето, изразяващо се във физическо
насилие на 16.08.2019 г. (първата вечер прекарана с бащата след връщането на
детето в България съгласно определените
привременни мерки).
Постановено е влязло в сила решение №
1687/24.10.2019 г. (потвърдено с решение по в. гр. д. № 771/2019 г. на Окръжен
съд – Перник), с което са наложни мерки по ЗЗДН за осъществено домашно насилие
спрямо майката, изразяващо се в отправянето на заплахи и псувни. Със същия
съдебен акт е оставена без уважение молбата за налагане на мерки по ЗЗДН за
осъществено домашно насилие от ответника спрямо детето.
Приложена е влязла в сила присъда по НЧХД №
01379/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, с която И.П. е призната за
виновна, че за периода от 20.07.2019 г. до 19.08.2019 г. не е изпълнила и
осуетила изпълнението на съдебен акт (определение от 12.07.2019 г. за
постановяване на привременни мерки), с който са предоставени родителски права на ответника
по отношение на детето.
Представени са писмени доказателства, че М. Е. е
записан във втори клас и посещава училище „“ гр. П..
Установи се от свидетелските показания, че:
- детето е постъпило на училище със закъснение от
две седмици, за което не се представят извинителни документи.
- детето е интелигентно, дисциплинирано, възпитано и
има изграден приятелски кръг.
-справя се отлично с учебния материал, но има
затруднение по български език.
- и двамата
родители се интересуват от обучението на Максим.
- че майката изразявала недоволство при посещенията
на бабата и дядото по бащина линия, което наложило проверки от инспектората по
образование.
Това наложило
прекратяване на всякакви виждания на детето от неговите близки.
По
делото е изслушан социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Перник, в който се пояснява, че:
-
родителите са в постоянен и сериозен конфликт, който се отразява неблагоприятно
върху развитието на детето.
-
Жилището (в което детето е живеело) на бащата било обзаведено и имало всички
необходими условия за отглеждане на детето.
- майката
и детето се установили в жилището на нейните родители, което имало нужните
условия за бита и домакинството.
Социалните работници са провели разговор с директора
на училището, където дали информация, че детето било записано през месец
октомври 2019 г. и имало пропуски по български
език. В училище детето се приспособявало бързо и създавало
приятелства.
Според
социалните работници била прекъсната връзката на детето с неговия баща и
близките по бащина линия, като детето заявявало нежелание да се среща с тях,
без да посочва конкретна причина. Допълват, че не е безвъзвратно прекъсната
връзката между баща и син, тъй като детето се усмихвало на баща си.
Съществувала много силно изградена емоционална връзка между детето и майката.
На родителите била предоставена социална услуга за повишаване на родителския
капацитет, но ищцата отказвала съдействие, тъй като ползвала така от фондация
„Пулс“.
Съдът кредитира изцяло социалния доклад, който беше
мотивиран допълнително в съдебно заседание. Социалните работници са провели
срещи с детето и родителите и имат непосредствени впечатления от отношенията
им. Част от информацията се подкрепя и от показанията на свидетелите.
По
делото е изслушано детето в присъствието на социален работник.
Става ясно, че е налице дистанцираност на детето от
бабата и дядото по бащина линия. Същото пояснява, че не му харесва да се
разхожда с тях , тъй като не обичал подобни разходки, а в същото време му харесва да се разхожда с
другите баба и дядо. Отрича да са му
харесвали екскурзии и почивки на море, които са били преди да замине за Белгия.
Твърди, че бабата и дядото по бащина линия са злословили за майка му. Изразява
нежелание неговите родители да се сдобрят. Твърди още, че баща му често го е
биел с юмруци, както и майка му. Пояснява за нанесен побой в деня на раздялата.
Детето твърди, че баща му „често“ го бие с юмруци.При положение, че бащата на практика
няма достъп до него.
Споделя, че всичко повече му харесва в Белгия.
В същото време нарича новия партньор на майка си
„шефе“.
От думите на детето личи емоционалната връзка между детето и майката,
която може да послужи за емоционално манипулиране, с цел игнориране бащата и
неговите родители, тъй като изразява негативни чувства САМО към баща си, а спрямо
майката - обич .
Поведението
на детето при изслушването му кореспондира с данните,установени по делото: незаконно задържане на детето от
майката за определено време, възпрепятстване на контактите с бащата и близките
по бащина линия и изразената неприязън на детето спрямо баща си.
По
делото са налице писмени доказателства за заболяване на ищцата : поставена диагноза множествена склероза.
В момента се
извършва лечение, а ищцата има възможност да се движи и самообслужва, като за момента е стабилизирана.
От
приложената медицинска документация може да се направи извод, че НА ТОЗИ ЕТАП
здравословното състояние на ищцата не е пречка за полагане на ежедневни грижи
за детето, каквито са възраженията на ответника, тъй като е очевидно, че същата
е полагала такива до настоящия момент. В ПОСЛЕДВАЩ МОМЕНТ, в зависимост от
развитието на клиниката на случая, може да настъпи промяна и по отношение
настоящите родителски спорове.
Налице
са доказателства и относно поведението на родителите по време на висящността на
заведените от тях гр.дела пред ПРС :
По данни на всички разпитани свидетели се установява,
че се спазват определените привременни мерки, отнасящи се до режима на лични
отношения между детето и родителите .
Както майката, / поотделно и заедно с настоящия й
партньор/,така и биологичния баща на детето са със стабилни доходи, добър
стандарт на живот, подкрепа от своите родители и ЦЕЛОКУПНО се включват във възпитанието
на детето.
Бащата категорично се противопоставя детето да живее
в Белгия, тъй като ОКОНЧАТЕЛНО се прекъсва връзката с него.
Въз
основа на така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН-
Съгласно чл.
127 а, ал. 2 СК, вр. 76 т.9 ЗБЛД, съдът разрешава въпроса относно пътуването на
ненавършило пълнолетие дете извън територията на Р България и снабдяването с
необходимите документи за това, в случай, че липсва съгласие между родителите.
По аргумент от чл.123 ал.2 изр.1-во СК и чл.3 т.3
ЗЗДетето – при разрешаването на възникналия между родителите спор, съдът се
ръководи от най-добрия интерес на детето.
Съгласно пар.1 т.5 доп.разпор. на ЗЗДетето,
най-добрия интерес на детето е : преценка на желанията и чувствата му,
физическите, психически и емоционални подтербности, възраст, пол, минало,
опасност или вреда, която му е причинена или вероятността да бъде причинена
такава, способността на родителите да се грижат за него, последиците, които ще
настъпят при промяна на обстоятелствата
и други обстоятелства, имащи значение към разрешаването на спора.
Затова
съдът счита, че следва да се даде разрешение детето да пътува в:
Държавите-членки на ЕС – в които Кралство Белгия се
включва / ноторно известен факт/ както и останалите самостоятелно изброени,
както и Конфедерация Швейцария / която е извън ЕС,макар да е европейска
страна/.
Що се касае до посочените страни като Р Турция и
Русия, то съдът счита, че не са налице доказателства за възникнали нужди именно
детето да пътува в тези страни, с оглед моментната му възраст.Ако възникне
необходимост за пътуване на майката, то тя може да направи това самостоятелно.
Освен това, видно от приложено доказателство –карта- за направени минали
пътувания на детето, същото е пътувало
вътре в рамките на ЕС.
На второ място : ЧАСТИЧНО са оправдани опасенията на бащата, че при окончателно
извеждане на детето в Белгия окончателно ще се прекъсне връзката му с детето.
Поради горното съдът счита, че следва да даде
разрешение , което да кореспондира с времетраенето на учебния процес в
посочения колеж / справка в инф.система на колежа сочи присъствените дни,
изпитните дни и ваканциите /, както и да кореспондира с режима на свиждане,
който се постановява с влязъл в сила съдебен акт на друг съдебен състав.
На
трето място: предвид характера на настоящето производство, представляващо
спорна администрация, задължение на съда е да администрира спорното
правоотношение по начин, съответстващ в най-висока степен на поставените в
закона критерии, като отчете спецификата на конкретния случай.
Затова
съдът не е обвързан от волята на страните, а е длъжен да внесе такава промяна в
спорното гр.правоотношение, че да го разреши в съответствие с духа и целта на
законовите норми, които го регламентират.
Освен това, следва да се произнесе по времетраенето
като общ период, без да се съобразява с желанията на единия или другия родител.
В случая
счита, че следва да даде заместващо съгласие за общ период от 6 месеца /
останалите 6 месеца от годината детето да контактува с баща си/, като тези 6 месеца майката по свое усмотрение
разпредели съобразно учебните дни в колежа / започват уч.занятия на 20 август,
след което имат Herfstvakantie
:2,3,4,5,6 ноември 2020,след което имат от 21.12.2020 до 03.01.2021 г.Kerstvakantie,новият уч.срок стартира на
01.02.2021г., след което през м.02. за
датите: 15,16,17,18,19.02 имат
Krokusvakantie,
следват учебни занятия до м.04.2021г. когато имат за датите:5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,16.04- Paasvakantie и уч.година приключва 20.06.2021г./
Следва
да се отбележи, че въпросният колеж представлява средно училище / такова, в
каквото учат редовите белгийски деца/ и информацията за него е достъпна от
официалният им сайт, с подаване на данните.
Правото
на свободно придвижване в рамките на ЕС е гарантирано и от чл.3 пар.2 от
Договора за ЕС, както и в националното право чл.35 ал.1 Конст. РБ, като това
право може да се ограничава само със закон при определени случаи.
В
същото време то не следва да накърнява правата на другия родител по отношение
контактите му с детето, а ако те са накърнени- майката носи предвидената по
закон отговорност.Същото важи и за бащата.Т.е. детето следва да има възможност
да пътува и най-вече да учи извън
пределите на България, с оглед разширяване на неговия мироглед, научаване чужди
езици и култури, обогатяване с впечатления/ каквато възможност имат не много
деца/, но в същото време не бива да се надценяват даденостите на чуждото
образование, тъй като в случая се касае за средно училище, а не за университет.
Съгласно ТР по т. д.
№ 1/2016 г. на ОСГК към ВКС, пътуването
може да е краткосрочно напускане и връщане в страната, без детето да променя
местоживеенето си извън България, както и че пътуването може да е и с цел
промяна на местоживеенето на детето в чужбина.
В случая съдът дава разрешение детето да пътува, без
да сменя местожителството си в България, тъй като е български гражданин и гражданин на ЕС/ т.е. не се налага промяна
в статута му в този смисъл/, а освен това и има биологичен баща с равни права с
тези на майката по отношение отглеждане и възпитание на детето.
Същевременно според задължителната за съда съдебна
практика на ВКС-
разрешение
може да се даде от съда или за конкретни пътувания в определен период от време
и до определени държави чийто кръг е определен и определяем, или за неограничен
брой пътувания, през определен период от време, до определени държави, като
интересът на детето се определя за всеки конкретен случай.
/ В
този смисъл решенията по чл.290 ГПК на ВКС –
Решение№
446/30.06.2010 гр.д.4549/2008 4 го
Решение
№ 32 от 28.01.2011 гр.д.170 / 2010 4 го
Решение
№ 982 от 15.03.2010 гр.д.900/2009 4 го
Решение
№ 236 от 30.06.2010 гр.д.4549 / 2008 4 го
Решение
669 / 26.11.2010 гр.д.1623/ 2009 3 го
В
случай на неправомерно отвличане или задържане на дете между държави-членки на
ЕС компетентността на съдилищата в държава-член е уредена подробно в чл.10 от
Регламент ЕО № 2201/2003г. като разпоредбите на този регламент ИМАТ ПРЕДИМСТВО
пред други конвенции, вкл. и Хагската конвенция от 25.10.1980 за гражданско правните
аспекти на международното отвличане на деца – чл.60 от Регламент ЕОД №
2201/2003г.
За
други държави извън ЕС- те или са страна, ратифицирала Хагската конвенция от
1980г. , или с тях Р България има договор за пр.помощ по гр. и сем. дела
В тази
връзка, ако майката има други намерения, противопоставими на установения режим
с другия родител, носи отговорност по гореописаните правни актове.
Именно
заради наличието на тези защитни правни механизми, съдът счита, че следва да
даде разрешение, респ. – заместващо съгласие детето да излиза извън България,
тъй като тези пътувания са обезпечени със съответни ответни мерки.
По иска
за допускане на предварително изпълнение
на решението:
Такава възможност е предвидена в чл.127 а ал.4 СК,
като не са посочени предпоставки за това, поради което е приложима нормата на
чл.242 ГПК.
Предвид характера на производството, съдът счита, че
за преценка основателността на искането следва да се съобрази чл.242 ал.2 т.3 ГПК – а именно – закъснението от изпълнение на решението може ли да доведе до
непоправими вреди или самото изпълнение да стане невъзможно.В конкретния случая
такава опасност би съществувала в случай, че вече е планирано или организирано
пътуване на детето, осъществяването на което би било поставено в риск, поради
невъзможност за точна предвидимост на продължителността на съдебното
производство.
Видно от данните по делото, детето има изпити, които
обаче са регулярни, защото са периодични,/ в смисъл- не са приемни или
еднократни/ и има възможност за последващото им полагане, още повече че в
условията на ПАНДЕМИЯТА от КОВИД 19, Кралство Белгия ежеседмично променя
изискванията си за пътуващи в страната, вкл. и за карантинни условия, така че в
тази динамична обстановка нито родителите, нито училищните власти на детето,
нито съдът могат да предвидят последващите събития.
Освен
това, в същия съд има висящи производства , и следва да се има предвид, че
окончателен съдебен акт по основния спор ще рефлектира и върху настоящия спор.
В този смисъл, следваше да се поиска спиране на
производството по настоящето дело, до произнасяне на съда по първо заведения
спор по основните въпроси / настоящият е последващ/ , но адвокатите на страните
са преценили, че следва да се гледат паралелно двете производства.
На
основание чл. 242 ГПК, съдът следва да ОТХВЪРЛИ искането предварително
изпълнение на решението в частта му за издръжката.
По разноските
С
оглед изхода на делото и частично
уважените, респ. частично отхвърлени претенции, съдът счита, че следва да
остави разноските за страните така както са направени.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
РАЗРЕШАВА на основание чл.127 а
ал.2 вр. ал.1 СК , КАТО ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на бащата
Е.Е.Е. ЕГН ********* *** –
за
издаване на детето М. Е.Е. ЕГН ********** на паспорт и
да пътува извън границите на Р
България
– в държавите членове на Европейския съюз,
в които се включват Кралство Белгия,Кралство Нидерландия, , съответно,
през държавите, през които се преминава за достигане на посочените по-горе
държави и съюзи,
както и в
Конфедерация Швейцария, / като ОТХВЪРЛЯ искането за даване разрешение, респективно- заместващо
съгласие – за Република Турция и Русия/
за период – общо 6 каледарни
месеца в рамките на всяка календарна година
за срок - от влизане в сила на решението - до навършване на пълнолетие на детето
по начин, че да
не засяга режима на лични отношения на детето с бащата
придружавано
от майката И.В.П. ЕГН ********** ***
или
от трето лице при организирано пътуване с изричното писмено съгласие на майката, в случаите когато детето М. Е.Е.
ЕГН ********** пътува в чужбина във връзка с пребиваването му в Р Белгия, ,
където детето е записано в колеж, или при пътувания до посочените по-горе
държави и съюзи във връзка с екскурзии и почивка през време на лятната,
пролетна и коледна ваканция
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ищцата по чл.127 а ал.4 СК за допускане
предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: