№ 359
гр. В., 30.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501643 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 83/04.01.2023 г. от „В. – Т.“ АД, чрез адв. К. Ж. - М. в
която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение
№1685/29.12.2022 г., постановено по настоящото дело. Претендира се присъждане на
разноски в полза на молителя в размер на 360 лeва за изготвяне на отговор на частна жалба,
подадена от З. Ч. против Определение №260093/27.01.2022 г. по гр. д. № 13884/2020 г. на
РС – В., с което е отхвърлена молбата на З. Ч. за изменение на Решение №262987/02.12.2021
г. по същото дело в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК вх. № 1470/19.01.2023 г. насрещната страна З. Л. Ч.,
чрез адв. И. В., изразява становище за неоснователност на молбата, в евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по
следните съображения:
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по въззивни жалби, както
следва:
І. Въззивна жалба от „В. Т.“ АД, чрез процесуален представител, срещу Решение №
262897/02.12.2021 год., поправено с Решение № 260060/27.01.2022 год., постановени по гр.
дело № 13884/2020 год. на РС-В., уточнена с молба с вх. № 260387/12.01.2022 год. по рег. на
РС-В. и с молба с рег. № 20662/07.09.2022 год. по рег. на ОС-В., в частите с които
дружеството-въззивник е осъдено да заплати на З. Л. Ч. следните суми:
1) сумата от 646, 40 лева, съставляваща разликата над 675, 35 лева до присъдените
1321, 75 лева, представляващи дължимо и незаплатено трудово възнаграждение за периода
1
октомври 2017 год. до януари 2020 год. включително, като са отхвърлени заявените от
ответното дружество против ищеца претенции под формата на възражения за прихващане
на сумата от 1321, 75 лева със сумите от 363, 06 лева – начислена и изплатена по погрешка
сума във фиш за работна заплата за месец март 2020 год. като възнаграждение за ползван
платен годишен отпуск от 12 работни дни и от 283, 34 лева – начислена и изплатена по
погрешка сума като „бонус“ за м. април 2020 год.;
2) сумата от 1177, 09 лева, представляваща разликата между дължимото и изплатено
трудово възнаграждение за м. март 2020 г. както и сумата от 66, 05 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2020
год. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаването на исковата молба (30.10.2020 год.) до окончателното и изплащане;
́
3) сумата от 1177, 09 лева, представляваща разликата между дължимото и изплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ;
4) сумата от 795, 88 лева, представляваща разликата между дължимото и изплатено
обезщетение по чл. 220 от КТ;
5) сумата 204, 39 лева, представляваща незаплатено обезщетение по чл. 224 КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г. – общо за 13 р. д.
ІІ. Въззивна жалба от „В. Т.“ АД, чрез процесуален представител срещу Решението №
260060/27.01.2022 год., постановено по гр. дело № 13884/2020 год. на РС-В. по реда на чл.
247 ГПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решението №
262897/02.12.2021 год., постановено по същото гражданско дело.
ІІІ. Насрещна въззивна жалба от ищеца З. Л. Ч. от гр. В., подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 262897/02.12.2021 год., поправено с Решение №
260060/27.01.2022 год., постановени по гр. дело № 13884/2020 год. на РС-В., в частите с
които:
1) са отхвърлени исковете на З. Л. Ч. срещу „В. -Т." АД за заплащане на сумата от 290,
17 лева, съставляваща неплатен остатък от дължимо трудово възнаграждение за м. февруари
2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба /30.10.2020
год./ до окончателното изплащане и за заплащане на сумата от 21,11 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 290, 17 лева, считано от 10.03.2020 год.
до датата на подаване на исковата молба в съда – 30.10.2020 год.;
2) са отхвърлени исковете на З. Л. Ч. от гр. В. срещу „В. -Т." АД за заплащане на
сумата от 620, 93 лева, представляваща неплатен остатък от дължимо трудово
възнаграждение за м. април 2020г. и за заплащане на сумата от 133, 67 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 620, 93 лева, считано от 10.05.2020г. до
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.10.2020 год.
Подадена е и частна жалба от З. Л. Ч. срещу Определението № 260093/27.01.2022
год. по гр. дело № 13884/2020 год. на РС-В., постановено в производство по чл. 248 ГПК, с
което е отхвърлена молбата му за изменение на Решението № 262897/02.12.2021 год. по
2
същото гр. дело в частта му за разноските. Изложени са съображения за неправилност на
определението, като се настоява за отмяната му.
С Решение №1685/29.12.2022 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е
потвърдил обжалвания първоинстанционен съдебен акт в следните части:
1) в частта, с която „В. Т.“ АД е осъдено да заплати на З. Л. Ч., на основание чл. 128,
т. 2 КТ сумата от 646, 40 лева, съставляваща разликата над 675, 35 лева до присъдените
1321, 75 лева, представляващи дължимо и незаплатено трудово възнаграждение за периода
октомври 2017 год. до януари 2020 год. включително и са отхвърлени заявените от „В. Т.“
АД против З. Л. Ч. претенции под формата на възражения за прихващане на сумата от 1321,
75 лева със сумите от 363, 06 лева – начислена и изплатена по погрешка сума във фиш за
работна заплата за месец март 2020 год. като възнаграждение за ползван платен годишен
отпуск от 12 работни дни и от 283, 34 лева – начислена и изплатена по погрешка сума като
„бонус“ за м. април 2020 год.;
2) в частта, с която „В. Т.“ АД е осъдено да заплати на З. Л. Ч., на основание чл. 128,
т. 2 КТ, сумата от 992, 77 лева, представляваща дължимо и незаплатено трудово
възнаграждение за месец март 2020 год., включващо: 92, 77 лева – дължим месечен бонус за
м. март 2020 год. и 900 лева – дължим тримесечен бонус за първо тримесечие на 2020 год.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 992, 77 лева,
считано от подаването на исковата молба /30.10.2020 год./ до окончателното и изплащане,
́
както и сумата от 56, 26 лева, на основание чл. 86 ЗЗД, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 992, 77 лева за периода 10.04.2020 год.
до 30.10.2020 год.;
3) в частта, с която „В. Т.“ АД е осъдено да заплати на З. Л. Ч., на основание чл. 220
КТ сумата от 223, 12 лева, представляваща дължимо и незаплатено обезщетение по чл. 220
КТ ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 223, 12 лева,
считано от подаването на исковата молба /30.10.2020 год./ до окончателното ѝ изплащане;
4) в частта, с която „В. Т.“ АД е осъдено да заплати на З. Л. Ч., на основание чл. 222,
ал. 1 КТ сумата от 230, 81 лева, представляваща дължимо и незаплатено обезщетение по чл.
222, ал. 1 КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
230, 81 лева, считано от подаването на исковата молба /30.10.2020 год./ до окончателното
изплащане;
5) в частта, с която са отхвърлени предявените от З. Л. Ч. срещу „В. Т.“ АД искове за
заплащане на сумата от 620, 93 лева, представляваща дължимо и незаплатено трудово
възнаграждение за месец април 2020 год., на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно със законната
лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното и изплащане, и за
́
заплащане на сумата от 133, 67 лева, на основание чл. 86 ЗЗД, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата от 620, 93 лева за периода от 10.05.2020
год. до подаването на исковата молба /30.10.2020 год./;
Първоинстанционното решение е отменено в следните части:
3
1) в частта, с която „В. Т.“ АД е осъдено да заплати на З. Л. Ч. на основание чл. 128, т.
2 КТ, сумата от 184, 32 лева, съставляваща разликата над 992, 77 лева до претендирания
размер от 1177, 09 лева, представляваща дължимо и незаплатено трудово възнаграждение за
месец март 2020 год., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба
/30.10.2020 год./ до окончателното и изплащане, както и сумата от 9, 79 лева, на основание
́
чл. 86 ЗЗД, съставляваща разликата над 56, 26 лева до претендираните 66, 05 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 184, 32
лева за периода 10.04.2020 год. до 30.10.2020 год.;
2) в частта, с която „В. Т.“ АД е осъдено да заплати на З. Л. Ч., на основание чл. 220
КТ, сумата от 572, 76 лева, съставляваща разликата над 223, 12 лева до претендирания
размер от 795, 88 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 220 КТ;
3) в частта, с която „В. Т.“ АД е осъдено да заплати на З. Л. Ч., на основание чл. 222,
ал. 1 КТ, сумата от 946, 28 лева, съставляваща разликата над 230, 81 лева до претендирания
размер от 1177, 09 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ;
4) в частта, с която „В. Т.“ АД е осъдено да заплати на З. Л. Ч., на основание чл. 224
КТ сумата от 204, 39 лева, представляваща дължимо обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2019 год. и 2020 год. общо за 13 р. д.;
5) в частта, с която са отхвърлени предявените от З. Л. Ч. срещу „В. Т.“ АД искове за
заплащане на сумата от 290, 17 лева, на основание чл. 128, т. 2 КТ, съставляваща неплатен
остатък от дължимо трудово възнаграждение за м. февруари 2020 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата
молба /30.10.2020 год./ до окончателното и изплащане, както и за заплащане на сумата от 21,
́
11 лева, на основание чл. 86 ЗЗД – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 290, 17 лева, считано от 10.03.2020 год. до датата на подаване на исковата молба в
съда – 30.10.2020 год., както и в частта му за дължимите между страните разноски и
вместо това е отхвърлен в частта за разликата над 992, 77 лева до претендирания размер от
1177, 09 лева, предявеният от З. Л. Ч. срещу „В. Т.“ иск по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на
сумата от 1177, 09 лева, представляваща дължимо и незаплатено трудово възнаграждение за
месец март 2020 год., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба
/30.10.2020 год./ до окончателното и изплащане; е отхвърлен в частта му за разликата над
́
56, 26 лева до претендирания размер от 66, 05 лева, предявеният от З. Л. Ч. срещу „В. Т.“ АД
иск по чл. 86 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 184, 32 лева за периода 10.04.2020 год. до 30.10.2020 год.; е отхвърлен в частта му
за разликата над 223, 12 лева до претендирания размер от 795, 88 лева, предявеният от З. Л.
Ч. срещу „В. Т.“ АД иск по чл. 220 КТ, за заплащане на сумата от 795, 88 лева,
представляваща дължимо обезщетение по чл. 220 КТ; е отхвърлен в частта му за разликата
над 230, 81 лева до претендирания размер от 1177, 09 лева, предявеният от З. Л. Ч. срещу
„В. Т.“ АД иск по чл. 222, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 1177, 09 лева, представляваща
дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ; е отхвърлен предявеният от З. Л. Ч. срещу „В.
Т.“ АД иск по чл. 224 КТ за заплащане на сумата от 204, 39 лева, представляваща дължимо
4
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 год. и 2020 год. общо за 13 р. д.
С въззивното решение „В. Т.“ АД е осъдено да заплати на З. Л. Ч., на основание чл.
128, т. 2 КТ, сумата от 290, 17 лева, съставляваща неплатен остатък от дължимо трудово
възнаграждение за м. февруари 2020 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба /30.10.2020 год./ до
окончателното и изплащане, както и сумата от 21, 11 лева, на основание чл. 86 ЗЗД,
́
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 290, 17
лева, считано от 10.03.2020 год. до датата на подаване на исковата молба в съда – 30.10.2020
г.
При постановяването на решението си, въззивният съд е разпределил тежестта за
разноските между страните, като е присъдил такива в полза на З. Л. Ч. в размер на 854, 13
лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и в полза на „В. Т.“ АД – в размер на 1980, 89 лева,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Като същите
следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай искането е за изменение на постановеното по делото решение
посредством присъждане на направени разноски за изготвяне на отговор на частна жалба
против Определение №260093/27.01.2022 г. по гр. д. № 13884/2020 г. на РС – В., с което е
отхвърлена молбата на З. Ч. за изменение на Решение №262987/02.12.2021 г. по същото дело
в частта за разноските.
За производството по чл. 248 ГПК, както и за обжалване на определение по чл. 248
ГПК не се дължат съдебни разноски. Интересът е материален, но не е самостоятелен
предмет на защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в
производството относно разноските. /в този смисъл Определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т.
д. № 810/2020 г. по описа на ВКС, I т. о., Определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. №
1338/2020 г. на ВКС, III – то г. о., Определение № 75/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4561/2018 г.
по описа на ВКС, III г. о. /.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че не са налице
предпоставки за изменение на решението в частта за разноските. Молбата по чл. 248 от ГПК
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 83/04.01.2023 г. от „В. – Т.“ АД, чрез адв.
К. Ж. - М. с искане за изменение в частта за разноските на Решение №1685/29.12.2022 г.,
постановено по в. гр. д. № 1643/2022 г. по описа на ВОС.
Определението не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6