Решение по дело №13560/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 409
Дата: 28 януари 2020 г. (в сила от 30 юли 2020 г.)
Съдия: Антония Светлинова
Дело: 20193110113560
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….........../28.01.2020 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесет януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

                                                                   

при участието на секретаря Дияна Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 13560 по описа на съда за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от С.И.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 4900 лв. (след допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща част от стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 10.08.2017 г. до 09.08.2018 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, м. Боровец-юг № **, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която сума е издадена фактура № **********/14.08.2019 г. от „Е.П.“ АД.

По твърдения в исковата молба, ищецът е потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, местност Боровец, парцел № **, с абонатен № ********** и клиентски № **********. При проверка на текущите си задължения към ответното дружество през м. август 2019 г. установил, че от него се претендира сума в размер на 9385,99 лв. за периода от 10.08.2017 г. до 09.08.2018 г. по издадена от „Е.П.“ АД фактура № **********/14.08.2019 г. Ищецът счита, че не дължи тази сума. Поддържа, че към датата на съставяне на констативния протокол за демонтаж на средството за търговско измерване – 09.08.2018 г. липсва нормативна възможност, даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите, доколкото към този момент липсват действащи ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, както липсват и ОУ, съобразени с чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от Закона за енергетиката. Излага подробни аргументи в тази насока.

По същество моли да бъде установено в отношенията между страните, че не дължи на ответното дружество сумата от 9385,99 лв., за която е издадена съответната фактура. Претендира и присъждането на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Десислава Джебарова, изменя предявения иск чрез намаляване на неговия размер, като поддържа същия за сумата от 4900 лв. като част от стойността на общо начисленото количество електроенергия по процесната фактура. Моли за уважаване на изменения иск и присъждане на разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Е.П.“ АД депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на електроенергия. Поддържа, че процесната сума представлява стойност на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 50 ПИКЕЕ. Твърди, че на 09.08.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка в обекта в присъствието на представител на член на домакинството на абоната и един свидетел, при която са направени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. има отчетени показания. Средството за търговско измерване е демонтирано и подменено с ново, като за проверката е съставен констативен протокол. Демонтираният електромер е изпратен за експертиза в БИМ, където е при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на измервателния уред и констатирано наличие на преминала енергия по трета тарифа, която не е визуализирана на дисплея. Със становище от 12.08.2019 г. на „Електроразпределение Север“ АД е установено точното количество ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. – 50109 кВтч, което е остойностено в размер на 9385,99 лв. с издадена от ответника фактура. Твърди, че абонатът е уведомен за извършената техническа проверка и фактурираната сума с писма, изпратени му от „Електроразпределение Север“ АД и от „Е.П.“ АД. Счита, че е налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ и са осъществени всички предпоставки за приложение на корекционната процедура. В условията на евентуалност – в случай че съдът приеме за неприложима разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ, поддържа, че процесната сума се дължи на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чиято стойност следва да бъде заплатена от абоната по силата на облигационната връзка по продажбеното правоотношение между страните.

По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Идентично искане ответникът, чрез процесуалния му представител адв. Николай Банков, поддържа и в открито съдебно заседание. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК.

 

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните  са обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет доставката на електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, м. Боровец-юг № **, с абонатен № ********** и клиентски № **********, като ищецът се явява битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.

От съдържанието на приетия по делото протокол за монтаж № 1196020 от 22.08.2014 г. (л. 36) се установява, че на посочената дата е подменен монтираният в процесния обект електромер с ново СТИ с фабричен номер 1115031400586301 с нулеви показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите регистри.

Видно от констативен протокол № 1104930 (л. 22), на 09.08.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен номер, отчитащ потреблението в процесния обект. При проверката измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по всички тарифи. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, от член на домакинството на клиента и от един свидетел. 

Приобщен към доказателствения материал по делото е и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1880/09.08.2019 г. (л. 24), според който е извършена експертиза на демонтирания електромер. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната му схема и наличие на преминала енергия по тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.

Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства на 12.08.2019 г. е съставено становище от „Електроразпределение Север“ АД (л. 26) за начисление на електрическа енергия  в размер на 50109 кВтч за периода от 10.08.2017 г. до 09.08.2018 г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.

За стойността на служебно начислената електроенергия, възлизаща в размер на 9385,99 лв., от страна на „Е.п.“ АД е издадена фактура № **********/14.08.2019 г. (л. 27).

За извършената проверка и направеното преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на „Електроразпределение Север“ АД и „Е.П.“ АД до ищeцa са изпратени писма съответно от 13.08.2019 г. и от 14.08.2019 г. (л. 32 и 33), които са редовно връчени съгласно приложените известия за доставяне (л. 34 и 35).

Видно от приложените и приети по делото справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36 месеца (л. 29) и извлечение за фактури и плащания към дата 09.09.2019 г. (л. 30), за периода 10.08.2017 г. - 09.08.2018 г. по партидата на ищеца са начислени 50109 кВтч ел. енергия на стойност 9385,99 лв., която не е заплатена.

От приетото по делото заключение на назначената съдебно-електротехническа експертиза (л. 47) се установява, че към датата на извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Според експерта показанията, записани в регистър 1.8.3, не са визуализирани на дисплея при редовен отчет, като наличието на данни в този регистър води до извод за нарушение на нормалната работа на измервателния уред, което се дължи на неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в тарифната схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване. Според вещото лице направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел. енергия са математически точни. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК инж. Л.Б. пояснява, че не може да се установи кога е започнало натрупването на ел. енергия в невизуализирания регистър, нито в кой часови диапазон е отчетено потреблението.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим.

С оглед вида на търсената защита, доказателствената тежест в процеса се носи от ответника, който следва да установи, при условията на главно и пълно доказване, че претендираната от него сума по процесната фактура е дължима. Ответното дружество поддържа, че вземането му е възникнало след извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ корекция на цената за реално доставена и консумирана от ищеца електроенергия за минал период.

Правният спор се съсредоточава върху наличието на предпоставките за възникване правото на ответника да извърши въпросната корекционна процедура.

Поради спецификата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на правната уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси (арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката).

В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия.

С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

От гореизложеното следва, че, за да възникне правото на ответното дружество да извърши корекция на сметката на абоната за минал период, следва да е доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия съгласно нормативно установени в правила за измерване на количеството електрическа енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената корекция по предвидения в общите условия начин.

Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 09.08.2018 г., тоест след тяхната отмяна.

Действие към посочената дата имат само нормите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ, които регламентират предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на тези предпоставки обаче, обуславящи възможността за извършване на корекцията, както и конкретната процедура, не са регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ, нито в друг нормативен източник.

Доколкото липсва изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. За установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.

По изложените съображения действащите към момента на извършване на проверката разпоредби на ПИКЕЕ, в това число и чл. 50 от Правилата, на който се позовава ответникът, на практика са неприложими, а извършените въз основа на тях корекционни процедури - незаконосъобразни.

Не са налице и предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на потребителя по реда на ЗЗД, тъй като не е установено при условията на пълно и главно доказване реалното потребление на служебно начисленото количество електроенергия в периода на корекцията. Поради липсата на данни за началния момент, от който електромерът, параметризиран за двутарифен отчет, е започнал да отчита потребената енергия в трета, върхова тарифа, не може да бъде установено и обстоятелството дали показанията в невизуализирания регистър са натрупани след монтирането на СТИ в обекта. Подобен извод не може да бъде направен и от протокола за първоначален монтаж на електромера, тъй като в същия не са отразени показанията на въпросния регистър 1.8.3. към момента на монтажа.

По изложените мотиви съдът намира, че процесната сума е недължима от абоната, респективно предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 4900 лв., начислена по процесната фактура.

 

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция. Такива се претендират за заплатена държавна такса от 375,44 лв. и адвокатско възнаграждение от 800 лв., доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 10.01.2020 г., ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой. Предвид предприетото изменение на предявения иск и съразмерно с останалата за разглеждане искова претенция, от тези разноски в полза на ищеца следва да бъде присъдена общо сумата от 613,64 лв.

Съобразно изхода от делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат. За прекратената част от делото разноски на ответника са присъдени с постановеното определение № 1017/17.01.2020 г.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът С.И.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от сумата от 4900 лв. (четири хиляди и деветстотин лева), представляваща част от стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 10.08.2017 г. до 09.08.2018 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, м. Боровец-юг № **, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което е издадена фактура № **********/14.08.2019 г. от „Е.П.“ АД на обща стойност 9385,99 лв., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК;

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 613,64 лв. (шестстотин и тринадесет лева и шестдесет и четири стотинки) за сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните;

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: