№ 4
гр. Перник, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500741 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 670/ 26.06.23 г. по гр.дело 713/23 състав на районен съд Перник е
постановил:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК от Д. М. М., с ЕГН:
********** от *** срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, бул. Панчо Владигеров“ № 21,
Бизнес център Люлин 6, ет. 2, с който се претендира да се признае за установено, че Д. М. М.
НЕ ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. Панчо Владигеров“ № 21,
Бизнес център Люлин 6, ет. 2 сумата от 4864.55 лв., съставляваща главница по договор за
потребителски кредит с номер *** от ***, сумата от 2514.05 лв., съставляваща договорна
лихва за периода от 20.01.2009 г. до 18.02.2011 г., сумата от 1147.49 лв., съставляваща
мораторна лихва за периода от 20.01.2009 г. до 18.02.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.03.2011 г., както и сумата от 170,52 лв., съставляваща
държавна такса и сумата от 100 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение, за които
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №1110 от 02.03.2011 г. и изпълнителен
лист от 08.11.2011 г. по ч.гр.д. № 1255/2011 г. на Пернишкия районен съд и е образувано
1
изп.д. № 805/2012 г. на ЧСИ А.В. прехвърлени на ответника с договор за цесия от 15.05.2015
г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като погасени с изтичането на петгодишната
давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Присъдени са съответни разноски.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца М..
Решението се обжалва изцяло, като се твърди, че петгодишната погасителна давност е
изтекла. Неправилно в тази насока първия съд е преценил началото на изчисляване на
давността. Поред жалбоподателя последната следва да се смята от последното валидно
изпълнително действие по и.д. 805/2012 г., а именно 16.03.12 г., а не както е приел съда от
26.06.15 г.- датата на обявяване на ТР № 2/2015 г.
От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е
становище по същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Изложени са подробни доводи за това, че постановеното решение е изцяло
съобразено със задължителната практика по ТР № 2/15 г. на ОСГТК.
Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка, съдът намира,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на
събраните доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това. Фактите са следните:
По молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, въз основа на изпълнителен
лист от дата 08.11.2011 г. издаден по ч.гражданско дело № 1255/2011 г. по описа на Районен
съд - Перник за сума в размер на 4864.55 лв., съставляваща главница по договор за
потребителски кредит с номер *** от ***, сумата от 2514.05 лв., съставляваща договорна
лихва за периода от 20.01.2009 г. до 18.02.2011 г., сумата от 1147.49 лв., съставляваща
мораторна лихва за периода от 20.01.2009 г. до 18.02.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.03.2011 г., както и сумата от 170,52 лв., съставляваща
държавна такса и сумата от 100 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение, за които
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №1110 от 02.03.2011 г. било образувано
изпълнително производство № 805/2012 г. на ЧСИ А.В. с дата 16.03.2012 г. Първото и
2
последно валидно изпълнително действие по това производство е извършено на 16.03.2012
г., а именно покана за доброволно изпълнение, която е връчена на длъжника на 28.11.2012 г.
Срока по чл.433, ал.1 т.8 ГПК изтекъл на 16.03.2014 г., поради което на тази дата
изпълнителното производство следва да се счита прекратено ex lege.
На 15.05.2015 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в качеството му
на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на
Цесионер, бил сключен договор за цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД прехвърлило вземанията си по сключения с ищеца Договор за кредит № ***,
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. С пълномощно, предишният кредитор БНП
Париба Пърсънъл Файненс" (цедентът) упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
всички длъжници по вземания на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, които "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от
15.05.2015 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, изпратило уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Д. М.
М. на посочен от него адрес, а именно: ***. Изпратеното уведомление не било получено на
адреса и се върнало с отбелязване „Непотърсен", което било удостоверено с обратна
разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ
Експрес" ООД, като копие от същата е приета като писмено доказателство.
След прекратяване на първото изпълнително дело ответника по делото, в
качеството му на новоконституиран взискателят изтеглил изпълнителният лист и образувал
на 03.05.17 г. ново изп.д. № 1270 /2017 г. По това дело на 16.06.2017 г. била изпратена
покана за доброволно изпълнение на длъжника. Същата е получена на 09.01.18 г. На
18.09.2018 г. е изпратено запорно съобщение до ОББ АД, а на 28.12.19 г. е изпратено
запорно съобщение до работодателя на ищеца. На 05.02.2021 г. ответникът депозирал молба
до ЧСИ А.В. да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На
24.08.2022 г. е изпратено запорно съобщение и до Банка ***.
При тези доказателства крайния извод на първата инстанция, че предявените
искове са недоказани и неоснователни е в точно съответствие със закона.
Основния довод за нарушение на материалния закон въведен с въззивната жалба
се основава на разрешението дадено с ТР на ОСТГК № 2/2015 г. т.10 съгласно която „Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б.
"д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд“.
Така, жалбоподателя настоява, че след преремиране на изп дело 805/12 г.
3
погасителната давност следва да тече, считано от последното валидно изпълнително
действие- 16.03.12 г. Поради това районния съд неправилно бил приел, че тази давност тече
от 26.06.15 г., когато е обявено ТР № 2/15 г.
Правилно и в точно съответствие със закона първия съд е приел, че по отношение
на погасителната давност по изп. дело № 805/12 г. се прилагат задължителните указания
дадени с ППВС № 3/80 г., действащи към този момент. Съобразно тях „не е необходимо да
се предприемат нови действия за принудително изпълнение за прекъсване на погасителната
давност, защото такава давност всъщност не тече… След образуването обаче на
изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се
спира“. Следователно, от датата на образуване на изп. дело № 805/12 г.- 16.03.12 г. до
прекратяване на производството, на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК- 16.03.14 г., погасителна
давност за вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" не е текла. Към 16.03.14 г.
продължават да действат задължителните указания по ППВС № 3/80 г., а не тези по ТР
ОСТГК № 2/15 г., защото последните имат действие ex nunc- за в бъдеще или „отсега
нататък“. Именно поради това новата давност е започнала да тече от прекратяване на
изпълнителното дело- 16.03.14 г., а не съобразно правилата на ТГР ОСГТК № 2/15 г. т.10 /по
които действително началната дата би била 16.03.12 г./.
Макар и неправилно районния съд да е приел, че давността тече, считано от
26.06.15 г. това не е се е отразило на крайния извод за неоснователност на предявения
главен иск.
С образуването на ново изпълнително дело 1270/ 17 г. и изпращане на призовка
за доброволно изпълнение до длъжника петгодишния давностен срок започнал на 16.03.14 г.
е прекъснат. Такова прекъсване е налице и с всяко от следните предприети изпълнителни
действия- 18.09.2018 г. изпратено запорно съобщение до ОББ АД, на 28.12.19 г. изпратено
запорно съобщение до работодателя на ищеца, на 05.02.2021 г. депозирана молба до ЧСИ
А.В. за налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и на 24.08.2022 г.
изпратено запорно съобщение до Банка ***.
Така, към момента на предявяване на настоящия иск твърдяната от ищеца
давност за вземането на ответника не е изтекла и правилно и в пълно съответствие с
материалния закон районния съд е отхвърлил както главни иск, така и акцесорните искове
за лихва.
По изложените съображения, с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на
основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.
С оглед изхода на делото и неговата правна сложност в полза на въззиваемото
дружество следва да се присъди юк възнаграждение в размер на 100 лв.
Предвид изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 670/ 26.06.23 г. по гр.дело 713/23 на
районен съд Перник.
ОСЪЖДА Д. М. М., със снета самоличност, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД, ЕИК ********* сумата 100 лв. разноски за юк възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5