№ 789
гр. Сливен, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230101068 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 422 от ГПК, във вр. чл.79 и
чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че по силата и при условията на Договор за
потребителски кредит FL1018705 от 24.09.2019 г., сключен между „Юробанк България” АД
/с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ и ответника, Банката е
предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 7155,20 лв., като последният се е
задължил да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията
на процесния договор.
В съответствие с договора, ответникът е усвоил предоставените от Банката парични
средства в деня на сключване на договора изцяло.
Към датата на сключване на Договора, Референтния лихвен процент е в размер на
1,150 %. Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по процесния
договор, като за начална дата се счита датата на заверяване на банковата сметка на
кредитополучателя. При сключването на договора възнаградителната лихва е в размер на
9,20 % годишно, като тя подлежи на актуализация на тримесечна база, при спазване на
условията, описани в Приложение 1.
На следващо място, в Договора за кредит страните изрично са уговорили и
дължимостта на такси и комисионни за предоставянето на допълнителни услуги, във връзка
с процесния кредит. Според чл. 7 от Договора, процесният кредит се погасява на анюитетни
месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и палеж в нарочен погасителен план,
представляващ неразделна част от договора за кредит. Погасителните вноски се изплащат до
1
13-то число на месеца, като крайния срок за погасяване на кредита, включително дължимите
лихви и такси е до 13.09.2026 г. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят се е задължил да
заплати обезщетение за времето на забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в
размер на законната лихва за забава.
Кредитополучателят не е изпълнил договорните си задължения по процесния
Договор за потребителски кредит, а именно:
Не е заплатил на Банката дължимите анюитетни погасителни вноски, с размер и
падеж — съгласно погасителния план към процесния договор;
Не е заплатил дължимото мораторно обезщетение за времето на забава върху
просрочените суми в размер па законната лихва;
Не е заплатил дължимите такси.
Съгласно чл. 14 от Договора за кредит, при непогасяване в уговорения срок на една
или повече вноска по кредита, Банката може да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора.
На основание чл. 14, вр. чл. 19 от Договора за банков кредит, поради неплащане в
уговорения срок на погасителна вноска с падеж 13.09.2020 г. съгласно погасителния план
към Договор за потребителски кредит, Банката е обявила предсрочната изискуемост по
кредита, без да се прекратява действието на договора. Изявлението на кредитора за
отнемане на преимуществото на срока е обективирано в нарочно писмо с изх. № 10677 от
09.02.2021 г., изпратена до ответника и получена от неговия баща, с дата па пощенското
клеймо - 10.02.2021 г.
Ищцовото дружество е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по
процесния договор, като на 22.03.2021 г. е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжника, по което е
образувано ч. гр. д. № 1074/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен. Въз основа на
издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника е
образувано и се води изпълнително дело № 948 от 2021 г., по описа на ЧСИ П.Г..
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника Н. Й. Й., че същият има задължение към „Юробанк
България” АД, произтичащо от Договор за потребителски кредит FL1018705 от 24.09.2019
г., за следните суми:
- главница в размер на 6 353,34лв. (шест хиляди триста петдесет и три лева и
тридесет и четири снимки),
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението (22.03.2021
г.) до окончателното плащане на вземането;
- договорна лихва за периода 13.11.2020 г. до 10.02.2021 г. 274,22лв. (двеста
седемдесет и четири дева и двадесет и две стотинки);
2
- мораторна лихва за периода от 13.10.2020 г. до 11.03.2021 г. - 26,97 лв. (двадесет и
шест лева и деветдесет и седем стотинки);
- такси за периода 13.10.2020 г. - 11.03.2021 г. в размер на 56 лв. (петдесет и шест
лева) лв.
Претендират се разноските по настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез назначения
му особен представител, който прави възражение за нищожност на сключения договор за
предоставяне на потребителски кредит, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и
ЗЗД.
Твърди, че сключеният договор противоречи на императивните разпоредби на чл. 10
и чл.5 от ЗПК, поради което е изцяло нищожен.
Сочи, че сключеният между ищцовото дружество и ответника договор за
потребителски кредит FL 1018705, макар и в писмена форма и на хартиен носител, не
отговаря на изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК. Използвания в договора шрифт не е еднакъв
по вид. Налице са изписвания с обикновен вид шрифт и такива с удебелен вид шрифт. Освен
това същият съдържа неясноти и в различни уговорки, текстът е изложен по неразбираем за
ответника начин. Така в чл.1, ал.4 е договорена солидарна отговорност, като не е ясно от
контекста на целия договор кой друг освен ответника е поел задължение по него за
солидарна отговорност. В чл.З. ал.11 от Договора, е посочено, че по потребителския кредит
ответникът ползва преференциални лихвени условия при наличието на изброени в т.1, т.2 и
т.3 на тази алинея предпоставки. От текста на договора обаче не става ясно, условията
кумулативно ли са уговорени или не, кои пакети по т.2 ответника е договорил и изобщо
договорил ли ги е, кои видове застраховки ответника е договорил и изобщо договорил ли е
такива. В резултат на тези неясноти неясен остава отговора на въпроса при преференциални
условия ли е договорен кредита или не. Неяснота на тези текстове се допълва и от
съдържанието на чл.20, ал.1, т.2 и т.З от Договора, които предвиждат едностранна промяна
от страна на Банката на преференциалните лихвени условия, в случай, че ответникът
прекрати ползването на пакетни програми, за които не е ясно дали са договорени, както и в
случай, че се прекрати плащане по застраховки, за които също не е ясно дали са договорени.
Неясните текстове от договора сочат и на извода, че договора сключен между ищеца и
ответника има бланкетен характер, което е недопустимо, а не характер на договор, по който
са поети конкретни задължения между посочените в него страни.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 прил. № 2, във вр. с ал.1 от ЗПК, нужните
сведения относно договора за кредит, какъвто е сключеният с ответника, се предоставят на
потребителя своевременно със стандартен европейски формуляр за информация, преди
сключването на договора за кредит и с цел кредитополучателят да има възможност за
сравняване на различните предложения и вземане на информирано решение дали за него е
подходящ конкретния договор за потребителски кредит. Такива сведения ответникът не е
получил своевременно преди сключването на договора и е бил лишен от възможността да
сравни предлаганите условия на други банки и да направи преценка кои предлагат най-
3
благоприятни условия. Поради непредоставянето своевременно на задължителната
преддоговорна информация, ответникът е бил лишен от възможността да влияе относно
параметрите, при които се сключва договора за кредит, тъй като последните са определени
предварително от ищцовата банка. Непредоставянето на горепосочената възможност е
нарушение на императивното правило на чл.5, ал.2 прил. № 2, във вр. с ал.1, от ЗПК.
Макар формално в чл.22, ал.2 на Договора, кредитополучателят да декларира
изрично, че е получил своевременно преддоговорна информация за вземане на информирано
решение за сключването му, това не отговаря на истината. Нито в договора, нито по друг
начин е удостоверено, че на кредитополучателя своевременно по смисъла на закона е
предоставена такава информация под формата на стандартен европейски формуляр, че
кредитополучателят се е запознал с нея и е сключил договора въз основа на информирано
съгласие. Тази клауза от договора е нищожна, защото противоречи на правилата визирани в
чл.143, ал.2, т.2, т.10, т.13 и т.19 от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като изключва или ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на
друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни
задължения; налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора; дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената уговорена при
сключването на договора; налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако
търговецът или доставчикът не изпълни своите и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
По изложените съображения, счита, че в конкретния случай са нарушени
разпоредбите на чл.10, ал.1 и на чл.5, ал.2, прил. № 2, във вр. с ал.1, от ЗПК.
Съгласно разпоредбите на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени разпоредбите на чл.10,
ал.1 и чл.11, ал.1, т.7- 12 и т.20, ал.2 какъвто е настоящият случай, договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен.
Сочи се, че освен нарушението на горепосочените законови императивни разпоредби
водещи до нищожност на договора като цяло, в договора са уговорени и неравноправни по
смисъла на ЗЗП отделни клаузи, които сами по себе си са нищожни и не пораждат
задължения за ответника, като се излагат съображения в тази насока.
Възразява се и срещу претендирания от ищеца размер на главницата и законната
лихва върху нея считано от 22.03.2021 г. като се счита, че посоченият остатък от кредита е
неправилно изчислен и предсрочната изискуемост на остатъка от кредита не е настъпила.
Що се отнася до предсрочната изискуемост на кредита, намира, че същата не е
настъпила, тъй като не е настъпило уговореното за това условие по чл.19, вр. с чл. 14 от
Договора, а именно уведомлението за това да е връчено лично на ответника.
4
Предвид изложеното се счита, че предявените искове са неоснователни, поради
нищожност на сключения договор за потребителски кредит. Поради това този договор
следва да бъде обявен за нищожен и претенциите към ответника за неизпълнението му да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирана е молба от процесуален представител адв. Х.И. от САК, с която уведомява съда,
че с оглед служебната й ангажираност е в невъзможност да се яви в с.з. Моли да бъде даден
ход на делото. Няма въпроси по изготвената по делото експертиза, като моли същата да
бъде приета. Поддържа изразеното становище по отговора на исковата молба, както и
направените доказателствени искания. По същество моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира разноските по
делото.
Ответникът редовно призован, се представлява от назначения му особен
представител, който моли съда отхвърли като неоснователни предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 24.09.2019 г. между „Юробанк България” АД /с предишно наименование
„Юробанк И Еф Джи България“ АД/ и ответника е сключен Договор за потребителски
кредит FL1018705, съгласно който Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в
размер на 7155,20 лв. , като в съответствие с договора, ответникът е усвоил предоставените
от Банката парични средства в деня на сключване на договора изцяло.
Към датата на сключване на Договора, Референтния лихвен процент е в размер на
1,150 %. При сключването на договора възнаградителната лихва е в размер на 9,20 %
годишно, като тя подлежи на актуализация на тримесечна база, при спазване на условията,
описани в Приложение 1.
Уговорено е процесният кредит да се погасява на анюитетни месечни вноски,
посочени като брой, размер, състав и падеж в погасителен план, представляващ неразделна
част от договора за кредит. Погасителните вноски се изплащат до 13-то число на месеца,
като крайния срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви и такси е до
13.09.2026 г. Кредитополучателят се е задължил да заплати обезщетение за времето на
забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.
На основание чл. 14, вр. чл. 19 от Договора за банков кредит, поради неплащане в
уговорения срок на погасителна вноска с падеж 13.09.2020 г. съгласно погасителния план
към Договор за потребителски кредит, Банката е обявила предсрочната изискуемост по
кредита, без да се прекратява действието на договора. Изявлението на кредитора за
отнемане на преимуществото на срока е обективирано в писмо с изх. № 10677 от 09.02.2021
г., изпратено до ответника и получена от неговия баща, с дата па пощенското клеймо -
10.02.2021 г.
Ищцовото дружество на 22.03.2021 г. е депозирало заявление за издаване на заповед
5
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжника, по което е
образувано ч. гр. д. № 1074/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен. Въз основа на
издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника е
образувано изпълнително дело № 948 от 2021 г., по описа на ЧСИ П.Г..
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е
видно, че на основание банково бордеро № 9448926/24.09.2019 г. е преведена сумата в
размер на 7155,20 лв. по банкова сметка ****, разкрита на името на Н. Й. Й..
Разрешен кредитен лимит - 7155,20 лв., от които погасената част от главницата е в
размер на 801.86 лв. или неплатен остатък главница в размер на 6353,34 лв.
Общо дължими лихви за периода в размер на 911,38 лв., от които погасени в размер
на 637,16 лв. или неплатен остатък на възнаградителна лихва в размер на 274,22 лв. /от
13.11.2020 г. до 10.02.2021г./
- изчислена мораторна лихва в размер на 27,47 лв. за периода от 13.10.2020 г. до
11.03.2021 г.
- такси в размер на 56 лв. за срок от 13.10.2020 г. до 11.03.2021 г., което представлява
начислени такси съгласно чл.5, т.2 от Договора, или 4 бр. месечни такси /* 14 лв./ за
обслужване на разплащателна сметка, открита за потребителски кредит.
Общият дълг на лицето Н. Й. Й., който произтича от Договор за потребителски
кредит FL1018705 от 24.09.2019 г. с краен срок на погасяване до 13.09.2026 г., с дата на
изпадане в забава – 13.09.2020 г., обявен за изцяло предсрочно изискуем на 10.02.2021 г. е в
размер на 6711,03 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предмет на иска е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. По този иск кредиторът - ищец
следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер и следва да
проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно се установи в производството, че на 24.09.2019 г. между„Юробанк
България” АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ и ответника е
сключен договор за потребителски кредит № FL1018705 , като банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 7155.20 лева, като последният се е задължил да върне
предоставената сума, ведно с дължимите лихви, в срокове и при условията на договора.
Договорът за кредит, общите условия посочени в него и погасителният план, който е
6
неразделна част от договора за кредит, са получени и приети от кредитополучателя с
подписването на Договора за кредит.
Съгл. чл. 22 от Договора, кредитополучателят е декларирал, че е уведомен от банката
за всички условия по кредита преди сключването на договора и той не съдържа неясни и
неразбираеми клаузи и текстове. Към договора е изготвен и погасителен план, подписан от
кредитополучателя за дължимите суми за главница и лихва .
Съгласно чл. 7 от договора, кредитът се погасява на анюитетни месечни вноски,
посочени в погасителния план към договора. В чл. 3 от договора страните са се съгласили че
кредитополучателят дължи променлива годишна лихва в размер на сбора от референтен
лихвен процент ПРАЙМ плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 8.050%. Към
момента на сключване на договора референтния лихвен процент е бил в размер на 1.150%.
С писмо изх. № 10677/09.02.2021 г. кредитополучателят е уведомен, че поради
допуснато неизпълнение на договорните задължения за заплащане на дължимите по кредита
вноски обявява предсрочната изискуемост на кредита без да се прекратява действието на
договора. Предоставен е 7- дневен срок в който задължението да се погаси.
Съобщението до ответника е връчено с обратна разписка на Й.Й.- баща на 10.02.2021
г.
В отговора на исковата молба, особеният представител на ответника прави
възражение за нищожност на сключения договор, поради противоречие с разпоредбите на
ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.
Тъй като се касае сключен договор за предоставяне на потребителски кредит и
съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз и на ВКС на РБ, съдът дължи
извършването на служебна проверка по валидността и действителността на договора за
потребителски кредит, неговото съдържание, както и дали са налице неравноправни клаузи,
които да водят евентуално до недействителност респективно до нищожност на договора за
предоставяне на потребителски кредит. Извършването на служебна проверка относно
наличие на противоречие на договора на императивни материално-правни разпоредби от
ЗПП и ЗПК не зависи от това дали някоя от страните се позовава на наличието на такива
пороци в документа.
Договорът за потребителски кредит е сключен по искане на кредитополучателя , от
което може да се направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието на
клаузите на договора. Съдът приема, че ответникът не е бил поставен в положение на по-
слаба страна от гледна точка на степента на информираност и на възможностите, които му
се предоставят да преговаря. Между страните е постигнато съгласие по всички клаузи на
договора, за което са положени подписи.
Съдът не споделя възражението на особения представител на ответника, че
процесния договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК относно размерът на
шрифта. Договорът за потребителски кредит , методологията за определяне на референтен
лихвен процент и погасителния плат са изготвени с еднакъв по вид, формат и шрифт. Не са
7
необходими специални технически познания, за да се установи, че размерът на шрифта не е
по- малък от 12 и отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК.
Неоснователно е и възражението, че на кредитополучателя не е връчен стандартен
европейски формуляр. Изрично в договора е записано, че с подписването на същия
кредитополучателят декларира, че преди сключването е получил от Банката преддоговорна
информация за условията на договора във формата на стандартен европейски формуляр,
запознал се е с нея, разбира съдържанието и и сключва договора за кредит въз основа на
информирано съгласие.
Съдът счита, че не се установява по делото и противоречие с императивните
разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД с разпоредбите на договора, касаещи определяне на
лихвения процент. Съгласно чл. 10 ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер, определен от
Министерския съвет. По действащото българско право максималният размер на договорната
лихва /възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД съгласно
който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави. ( в този смисъл Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по
гр. д. № 315/2005 г., II г. о.).
В чл. 3 от договора за потребителски кредит е уговорено лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, както и
условията за промяната му. С Договора за кредит от 24.09.2019 г., страните са се съгласили,
че за усвоения кредит, кредитополучателят дължи на банката променлива годишна лихва в
размер на сбора от Референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в
размер на 8.050 %. Неснователно е възражението на процесуалния представител на
ответника, че банката сама, по свое усмотрение може да променя референтния лихвен
процент. Към исковата молба е приложена методологията за лихвения процент и начина за
формирането му, която е подписана от кредитополучателя.
Съдът приема, че ответникът не е бил поставен в положение на по-слаба страна от
гледна точка на степента му на информираност и на възможностите, които му се
предоставят да преговаря.
На основание изложените съображения съдът счита, че между страните е сключен
валиден договор за кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответника заемна
сума, която последният се е задължил да върне в определен срок на месечни вноски, при
договорена лихва и ясни условия за изчисляване на размера на тази лихва.
От заключението на приетата и неоспорена в производството по надлежния ред
съдебно- икономическа експертиза се установи, че погасената част от главницата от
ответника е в размер на 801.86 лв. или неплатен остатък главница в размер на 6353,34 лв.
Общо дължими лихви за периода в размер на 911,38 лв., от които погасени в размер
на 637,16 лв. или неплатен остатък на възнаградителна лихва в размер на 274,22 лв. /от
13.11.2020 г. до 10.02.2021г./, мораторна лихва в размер на 27,47 лв. за периода от
13.10.2020 г. до 11.03.2021 г. и такси в размер на 56 лв. за срок от 13.10.2020 г. до 11.03.2021
8
г. съгласно чл.5, т.2 от Договора, или 4 бр. месечни такси по 14 лева за обслужване на
разплащателна сметка, открита за потребителски кредит.
Общият дълг на лицето Н. Й. Й., който произтича от Договор за потребителски
кредит FL1018705 от 24.09.2019 г. с краен срок на погасяване до 13.09.2026 г., с дата на
изпадане в забава – 13.09.2020 г., обявен за изцяло предсрочно изискуем на 10.02.2021 г. е в
размер на 6711,03 лева.
Предвид изложеното, предявеният от ищеца положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи сумите по издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1074/2021 г. на СлРС се явява основателен и като такъв следва да се
уважи.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в производството в размер на 247,60 лева д.т., 900 лева
възнаграждение за особен представител, 300 лева заплатен депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение в размер на 1248,31 лева, както и разноски в производството по
издаване на заповед за изпълнение в размер на 134,21 лева д.т. и 557,84 лева адв.
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Й. Й. с ЕГН ********** от
*****, че ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път” № 260 сумите, както следва:
- 6 353,34 лева (шест хиляди триста петдесет и три лева и тридесет и четири
стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит FL1018705 от
24.09.2019 г., ведно със законната лихва считано от 22.03.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането;
- 274,22 лева (двеста седемдесет и четири дева и двадесет и две стотинки),
представляваща договорна лихва за периода 13.11.2020 г. до 10.02.2021 г.
- 26,97 лева (двадесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 13.10.2020 г. до 11.03.2021 г.
- 56,00 лева (петдесет и шест лева), представляваща такси за периода 13.10.2020 г. -
11.03.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 117 от
23.03.2021 г. по ЧГД № 1074/2021 г. по описа на СлРС.
9
ОСЪЖДА Н. Й. Й. с ЕГН ********** от *****, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Околовръстен път” № 260 разноски в производството в общ размер на сумата 2695.91 и
разноски по ч.гр.д. № 1074/2021 г. в размер на 692,05 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10