Решение по дело №17709/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3394
Дата: 28 май 2018 г. (в сила от 3 февруари 2020 г.)
Съдия: Стела Борисова Кацарова
Дело: 20141100517709
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

           

Номер              28.05.2018г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                             ЧЛЕНОВЕ:           ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                              СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

 

при участието на секретар Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 17709 по описа за 2014г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 02.06.2014г., гр.д.32411/11г., СРС, 118 с-в признава за установено по отношение на О.О.Е., че храм „Свети четиридесет мъченици“, с.Кътина е собственик на част от недвижим имот, с площ 383.41 кв.м. от имот № 47, землище с.Кътина, в.з. „Могилата“, „Крушите“, „Манастира“, к.л. Б-18-1-Г по цифров кадастър на СО, от която част е образуван имот № 2022, кад. р-он 4479, м. „Могилата“, с площ 383.41 кв.м., при граници: имот 4479.51 на наследниците на М.Г.Г., имот 4479.133 на „Р.2000“ ООД, имот 4479.47 на ищеца и имот 4479.529 на К.М.К., осъжда на основание чл.108 ЗС О.О.Е. да предаде на храм „Свети четиридесет мъченици“ владението върху описания имот, отхвърля предявения от храм „Свети четиридесет мъченици“ против О.О.Е. иск по чл.109 ЗС за преустановяване на действията по рушене на оградата, част от същия имот, отхвърля предявените от храм „Свети четиридесет мъченици“ против А.Н.Г. искове с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС за предаване владението на имота и преустановяване на действията по рушене на оградата, разваля по иск с правно основание чл.189, ал.1 вр. чл.87, ал.3 ЗЗД, предявен от О.О.Е. против А.Н.Г. договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 58, т.I, рег. № 1770, д.51/2011г., н-с рег. № 187 НК, с който А.Н.Г. продава на О.О.Е. същия имот за сумата 8 000 лв., осъжда на основание чл.189, ал.1 ЗЗД А.Н.Г. да заплати на О.О.Е. сумата 8 000 лв. – платена цена по разваления договор и сумата 870 лв. – разноски, като осъжда О.О.Е. да заплати на ищеца сумата 504.40 лв. – разноски.

Срещу решението в частта, с която е уважен искът по чл.108 ЗС, предявен от ищеца срещу ответника О.Е. и е уважен обратният иск по чл.189, ал.1 ЗЗД, предявен от О.Е. срещу жалбоподателя постъпва въззивна жалба от А.Н.Г.. Счита, че ищецът не е правосубектен и не се представлява редовно в процеса. Спорният имот не е достатъчно ясно индивидуализиран по граници и местоположение. Спрямо него не е текла придобивна давност до издаване на заповед от 29.09.2010г., с която жалбоподателят се легитимира като възстановен собственик по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Доказва се, че имотът е владян не от ищеца, а от жалбоподателя и неговия баща. Обратният иск е недопустим, защото е предявен срещу жалбоподателя, който участва по делото като главна страна – ответник по главните искове. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се  отхвърлят исковете.

         Въззиваемият – ищецът по главните искове църква при храм „Свети четиридесет мъченици“ оспорва жалбата.

Въззиваемият - ответникът по главните искове и ищец по обратния иск О.О.Е. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, но е недопустима в частта относно уважения главен иск по чл.108 ЗС, като подадена от ненадлежна страна, а в останалата част относно уважения обратен иск е основателна.

На основание чл.269, изр.1 ГПК, при служебната проверка за валидност на решението изцяло, а по допустимост в обжалваната част, въззивният съд намира решението за валидно, но недопустимо в обжалваната част.

Предявени са главен иск с правно основание чл.108 ЗС и обратен иск с правно основание чл.189, ал.1 вр. чл.87, ал.3 ЗЗД.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от църква при храм „Свети четиридесет мъченици“ срещу А.Н.Г. и О.О.Е. главни искове по чл.108 и чл.109 ЗС.                В отговора на исковата молба, ответникът О.О.Е. прави искане за привличане като своя подпомагаща страна на А.Н.Г. и предявява срещу него обратен иск по чл.189, ал.1 ЗЗД.

Недопустимо е привличането като подпомагаща страна на лице, което вече участва по делото като главна страна – ответник по главните искове. Всяка страна участва в процеса в едно единствено, а не в двойно процесуално качество. Съгласно чл.26, ал.1 ГПК, страни в процеса са лицата, от чието име или срещу които се търси исковата защита. Ищецът и ответникът са главните страни, без които процесът не може да възникне и да се развие. Подпомагащата страна по реда на чл.218 или чл.219, ал.1 ГПК, съответно встъпва или бива привлечена по делото, образувано между главните страни, за да помага на една от тях, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. В тази връзка, първата предпоставка за допустимост на допълнителното встъпване или привличане е наличието на вече висящ, при това чужд исков процес. Второто процесуална предпоставка е делото да се води между други лица, които притежават качеството на главни страни – ищец и ответник. Спрямо тези главни страни, встъпващият или привличаният е трето неучастващо, друго и чуждо за процеса лице. При допустимост на искането за неговото участие в процеса, третото лице не става главна страна - съищец или съответник, т.е. другар на подпомаганата страна, а става допълнителна, подпомагаща страна, която помага на една от главните страни. След конституирането, третото лице помагач е субект на допълнително, акцесорно процесуално отношение, което се наслагва покрай главното процесуално отношение, на чието развитие служи. Щом като А.Г. има качеството на главна страна - ответник по предявените главни искове, неоснователно е искането да участва по делото и като подпомагаща страна, за да подпомага самия себе си. В този смисъл е определение № 233/11.06.2013г., ч.гр.д.2502/13г., ВКС, ІІ г.о.

Третата предпоставка за допустимост на встъпването или привличането на подпомагаща страна е нейния интерес да участва в процеса, за да осигури благоприятен изход на делото в полза на подпомаганата страна и така да избегне последващо предявяване на регресно притезание от подпомагащия срещу подпомагания, предвид задължителните в отношенията им мотиви на решението – чл.223, ал.2, изр.1 ГПК и обвързаността си с насрещната страна от установителното действие на решението – чл.223, ал.1 ГПК. В случая, за А.Г. не е налице интерес от участие като подпомагаща страна, защото в качеството си на главна страна – ответник по главните искове, разполага с всички процесуални способи да въздейства върху желания краен изход на спора, както за себе си, така и за привлеклия го - другия ответник О.Е., с който са на една и съща  главна страна по делото и имат еднакви интереси за решаването му. Не е необходимо участието му като подпомагаща страна, за да се възползва от по-малките възможности на чл.221, ал.1 ГПК като извършва всички съдопроизводствени действия, освен разпореждане с предмета на спора. Отделно, двамата ответници по главните искове във всички случаи ще бъдат обвързани с насрещната ищцова страна от силата на пресъдено нещо на решението – чл.298, ал.1 ГПК, а помежду си от съдебните мотиви. Понеже такъв е целеният резултат при конституирането на подпомагаща страна, участието на ответника едновременно и като трето лице помагач на другия ответник е лишено от интерес. В подобен смисъл е определение № 21/06.02.1971г., гр.д.283/71г., ВС, I г.о. Затова само по себе си обстоятелството, че привличащият - ответникът О.Е. разполага с регресно притезание по чл.189, ал.1 ЗЗД за разваляне на придобивната сделка, връщане на платената цена и евикция срещу подпомагащия – ответникът А.Г., не обосновава допустимост на привличането и насочването на обратен иск срещу привлечения, а единствено представлява възможност за предявяване на регресните права в отделен исков процес.

Въззивна жалба срещу решението в частта за уважения главен иск по чл.108 ЗС е недопустима и подлежи на връщане, а производството на прекратяване. Като ответник по главните искове, А.Г. не разполага с процесуална легитимация и правен интерес да обжалва решението в частта, касаеща иск, предявен между други главни страни. След като не е надлежна подпомагаща страна, не е процесуално легитимиран и в това качеството да обжалва решението.

Въззивната жалба срещу решението в частта, с която се уважава обратният иск е допустима и основателна. Обратният иск не е предявен между надлежни страни по смисъла на чл.219, ал.3 ГПК, поради което е недопустим. Постановеното по него решение в тази част, на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК следва да се обезсили, а производството се прекрати.         

По арг. от чл.78, ал.2 ГПК, О.Е., неправилно поискал привличане на подпомагаща страна, би следвало да дължи разноски. Въззивникът А.Г., обаче не претендира и не установява направени разноски, поради което такива не се дължат. Въззиваемият Църква към храм „Свети четиридесет мъченици“ претендира разноски пред двете инстанции за адвокатско възнаграждение. Пред първа инстанция представя договор за правна защита с уговорено възнаграждение за един адвокат от 600 лв. В договора няма вписвания за начин на плащане, нито за неговото реално извършване, поради което договорът няма характер на разписка, удостоверяваща плащане в брой. Недоказаните разноски не подлежат на възмездяване съобразно чл.78 ГПК и т.1 от ТР № 6/06.11.2013г., ОСГТК на ВКС. Пред въззивна инстанция не представя нов договор за правна защита, поради което не доказва действително направени разноски.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение от 02.06.2014г., гр.д.32411/11г., СРС, 118 с-в в частта, с която се разваля по иск с правно основание чл.189, ал.1 вр. чл.87, ал.3 ЗЗД, предявен от О.О.Е. против А.Н.Г. договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 58, т.I, рег. № 1770, д.51/2011г., н-с рег. № 187 НК, с който А.Н.Г. продава на О.О.Е. неурегулиран поземлен имот – нива, представляваща новообразуван имот № 2022, кадастрален район 4479, м. „Могилата“, землище с.Кътина, Столична община, район „Нови искър“, с площ 383.41 кв.м., при граници: имот 4479.51 на наследниците на М.Г.Г., имот 4479.133 на „Р.2000“ ООД, имот 4479.47 на ищеца и имот 4479.529 на К.М.К. за сумата 8 000 лв. и осъжда на основание чл.189, ал.1 ЗЗД А.Н.Г. да заплати на О.О.Е. сумата 8 000 лв. – платена цена по разваления договор и сумата 870 лв. – разноски.

ВРЪЩА въззивната жалба на А.Н.Г. срещу решение от 02.06.2014г., гр.д.32411/11г., СРС, 118 с-в в останалата част.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.32411/11г., СРС, 118 с-в и гр.д.17709/14г., СГС, ІV-А с-в в същата част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

                           2.