Р Е Ш Е Н И Е
№ 1014
гр. Пловдив, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 629 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76а, ал. 3 от Закона
за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по жалба на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66,
представлявано от Изпълнителния директор проф. д-р К.Д., срещу Писмена покана
за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-28-23 от
17.02.2022 г., издадена от Директора на РЗОК – Пловдив, с която дружеството, в
качеството му на изпълнител по индивидуален договор №
161331/25.02.2020 г. и всички допълнителни споразумения към него за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на
клинични процедури с НЗОК, е приканено на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО да възстанови неоснователно получената сума в размер общо на 4 200 лева.
Недоволен от така издадения административен акт, жалбоподателят чрез
пълномощник адв. В. счита същия за незаконосъобразен, издаден при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение
на материалния закон.
Излагат се доводи, че в обжалвания акт са изброени
различни правни основания за възстановяване на неоснователно получените суми,
които не кореспондират с действителната фактическа обстановка и са взаимно
изключващи се. Сочи се също, че актът е издаден при липса на мотиви по съществени
за спора факти и обстоятелства. По съществото на спора се твърди, че
рехоспитализацията на пациентите е била основателна и задължителна предвид
клиничния ход на заболяването и влошаване на състоянието им. Претендират се
сторените в производството разноски. Подробни съображения са изложени в
представени по делото писмени бележки.
Ответникът Директор на РЗОК – Пловдив, чрез процесуален представител юриск.
Л., счита жалбата за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в
писмена защита.
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването, поради което e ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Със Заповед № РД-25-18/12.01.2022 г. на Директора на РЗОК – Пловдив (л. 8 -
9) е наредено да бъде извършена тематична, самостоятелна проверка на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД със задачи: 1) Контрол по изпълнение на договорения пакет болнична
медицинска помощ в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за дейност м. ноември и м. декември
2021 г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на
амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК, в съответствие
с общите и специални условия на НРД за МД за 2020-2022 г., изм. и доп., и
Приложение № 17, Приложение № 18 и Приложение № 19 към НРД за МД за 2020-2022 г.;
2) Контрол в лечебното заведение на отчетените за лечение случаи с COVID-19 за
дейност м. ноември и м. декември 2021 г. в изпълнение на ИД № 161331/25.02.2020
г., във връзка с Указание № РД-16-26/23.03.2020 г. за дейността на ЛЗБП за
диагностика, лечение и въвеждане на карантинен режим при пациенти с COVID-19,
приети с Решение на НС на НЗОК № РД-НС-04-31/23.03.2020 г.; във връзка с
договорите за изменение и допълнение на НРД за МД за 2020-2022 г., а именно: Договор
№ РД-НС-01-4-3 от 28 април 2020 г., Договор № РД-НС-01-4-4 от 14 август 2020 г.,
Договор № РД-НС-01-4-5 от 26 ноември 2020 г.; Договор № РД-НС-01-4-6 от 04
декември 2020 г.; Договор № РД-НС-01-4-7 от 30 декември 2020 г.; Договор № РД-НС-01-4-8
от 15 януари 2021 г.; Договор № РД-НС-01-4-9 от 22 февруари 2021 г. и Договор №
РД-НС-01-4-10 от 01 април 2021 г.; 3) Контрол на отчетените за м. декември 2021
г. дейности
по клинични пътеки с вложени медицински изделия над
определените индикативни стойности от „Правила за условия и ред за прилагане на
чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБНЗОК за 2021 г.; 4) Внезапен контрол на
медицинската документация, както и проверка наличието на пациентите по време на
хоспитализация в лечебното заведение. Със същата заповед е определен срок за
извършване на проверката от 13.01.2022 г. до 07.02.2022 г. включително,
длъжностните лица - служители на РЗОК, а именно д-р И.И. Ю. - Л. - контрольор в РЗОК -Пловдив; д-р Р.Х.М. - контрольор в
РЗОК - Пловдив и Р.И.М. - контрольор в РЗОК - Пловдив, както и проверявания
период - м. ноември - м. декември 2021 г., м. януари - м. февруари 2022 г. Заповедта
е редовно връчена на дружеството-жалбоподател на 13.01.2022 г., видно от отбелязването
върху нея.
За резултатите от проверката натоварените контрольори са съставили Протокол по смисъла на чл. 18, ал. 1 от Инструкция №
РД-16-43 от 9.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.
72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО, по образец съгласно Приложение № 3 от
същата инструкция, а именно Протокол № РД-25-18-1/07.02.2022 г., който е
връчен на лечебното заведение на 07.02.2022 г. (л. 194 - 202). Видно от същия, определените
с горецитираната заповед контрольори, са извършили проверка на лечебното
заведение, в хода на която е установено, че при история на заболяването (ИЗ) № 69575/2021,
ИЗ № 67774/2021 и ИЗ № 75097/2021 са установени неизпълнени критерии за
дехоспитализация при лечение по КП № 104 „Диагностика и
лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остро протичащи, с
усложнения“ от Приложение № 17 на НРД за МД за 2020-2022 г., в каквато връзка е изготвен Протокол за неоснователно получени суми (ПНПС) по
чл. 76а от ЗЗО с № РД-25-18-2/07.02.2022 г.
В ПНПС (л. 18 - 23) са констатирани неизпълнения на договора за оказване на
болнична помощ, изразяващи се в неспазени условия и ред за оказване на болнична
медицинска помощ – неизпълнени критерии за дехоспитализация по КП № 104
„Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остро
протичащи, с усложнения“, като е посочено, че в алгоритъма на КП № 104 от Приложение
№ 17 към НРД за МД за 2020-2022 г., относно минималния болничен престой по тази
КП е регламентирано следното: „При диагнози U07.1 COVID-19 И U07.2 COVID-19
минималният болничен престой продължава до края на диагностично-лечебния процес
или постигане на състояние „клинично здрав“ за пациента. Съответно в Раздел II.
Индикации за хоспитализация и лечение на цитираната КП № 104 от Приложение № 7
към НРД за 2020-2022 г., в т. 4 Дехоспитализация и определяне на следболничен
режим е посочено: „Диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги
при дехоспитализацията: Контрол на здравното състояние на пациента и медицинско
заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз
основа на обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични) и:
трайна липса на фебрилитет – поне 2 дни; приключване на медикаментозното
лечение; обратно развитие на клиничните симптоми; положителна динамика в
клинико-лабораторните показатели“. Нарушения са констатирани по 3 бр. ИЗ, както
следва:
1. ИЗ № 69575/2021 г. на пациентка, хоспитализирана в спешен порядък в
периода 02.11.2021 г. – 08.11.2021 г. в Инфекциозна клиника на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД по КП № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и
бактериални заболявания – остро протичащи, с усложнения“, с приемна и
окончателна диагноза с МКБ-код U07.1 „Covid-19, идентифициран вирус“,
потвърдена от направения бърз АГ тест с получен (+) пол. резултат за Covid-19
причинител на инфекцията.
От анамнеза: „По данни на пациентката и екип на ЦСМП: с обща отпадналост и
задух от няколко дни, днес направен бърз аг тест в домашни условия с отчетен
(+) резултат. Състояние след поставен пейсмейкър преди 2 седм.“.
След 6-дневен болничен престой, пациентката е дехоспитализирана на
08.11.2021 г. в 13,30 часа. В приложената медицинска документация на ИЗ е
отразено: „Ход на заболяването: Заболяването протече в лека форма, с
токсиинфекциозен синдром и леко изразени респираторни прояви. Заболяването
протече гладко, дехидратацията и интоксикация се овладяха в първите 24 часа
след приложената реанимация. При започната комплексна антибиотична и
симптоматична терапия симптомите постепенно отзвучаха. Не се проявиха симптоми
на дихателна недостатъчност и пациентката нямаше нужда от лечение с кислород.
От рентгенографията на гръден кош – двустранна хилусна конгестия. Запазена
белодробна прозрачност. Резки диафрагми. Без плеврални изливи. Не се установи
пневмония. В деня на изписване пациентката е без оплаквания, без респираторни
прояви, трайно афебрилна повече от 3 дни, без дихателна недостатъчност и без
необходимост от кислородолечение, с чисто везикуларно дишане, сатурация на
кислорода 96 % на атмосферен въздух. Предвид анамнезата, клиниката,
параклиничните, микробиологичните и образните изследвания, след обсъждане
приехме, че се касае за COVID 19 инфекция без усложнения. Настъпили усложнения:
няма.“
На 09.11.2021 г. в 9,34 часа отново хоспитализирана в УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД по КП № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални
заболявания – остро протичащи, с усложнения“ с ИЗ № 70845/2021 г.
От анамнезата, снета по данни на ЦСМП: „Пациентката е пролежала в
Инфекциозна клиника с Ковид инфекция. Ден след хоспитализацията, вдигнала
температура и съобщава за диария и отпадналост. Поставен пейсмейкър преди 3
седмици.“.
Обективно състояние с локален, соматичен и специализиран статус: „Жена в
увредено общо състояние, заема активно положение в леглото. Кожа и видими
лигавици – нормохромни. Език: сух, обложен. Глава и шия: правилна конфигурация,
запазена подвижност. Периферни ЛВ: не се палпират уголемени. Гръден кош:
симетричен статично и динамично. Дихателна система: сатурация 90 % атм. въздух,
везикуларно дишане двустранно, с хрипове и крепитации. ССС: ритмична сърдечна
дейност, ясни сърдечни тонове, без патологични шумове RR-140/78, честота 90
уд./мин. Корем: на нивото на гръдния кош, респираторно подвижен, мек,
неболезнен при палпация, без данни за перитонеално дразнене и органомегалия.
Отделителна система: сукусио реналис – двустранно (-) ОДА: запазена подвижност
и конфигурация; без периферни отоци и промяна в подвижността. Белодробна
конгестия.“.
Прието е, че в случая отчетената КП № 104 с ИЗ № 69575/2021 г. се явява
незавършена, като не са изпълнени и заложените критерии за дехоспитализация по
КП № 104, а именно: Контрол на здравното състояние на пациента и медицинско
заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз
основа на обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични) и:
трайна липса на фебрилитет – поне 2 дни; приключване на медикаментозното
лечение; обратно развитие на клиничните симптоми; положителна динамика в
клинико-лабораторните показатели.
При това положение е прието, че не са спазени чл. 292, т. 8 и чл. 352, ал.
1, т. 3, чл. 357, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., във връзка с чл. 55, ал.
2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, поради което и на основание чл. 355 и чл. 390, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., стойността на отчетената КП № 104
„Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остро
протичащи, с усложнения“ за ИЗ № 69575/2021 г. на стойност 1 400 лева следва да
бъде възстановена като неоснователно получена сума.
2. ИЗ № 67774/2021 г. на пациентка, хоспитализирана в спешен порядък в периода
25.10.2021 г. – 10.12.2021 г. в Инфекциозна клиника на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД
по КП № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални
заболявания – остро протичащи, с усложнения“, с приемна и окончателна диагноза
с МКБ-код U07.1 „Covid-19, идентифициран вирус“, потвърдена от направения PCR
тест с получен (+) пол. резултат за Covid-19 причинител на инфекцията.
От анамнезата, снета по данни на пациента и екипа на ЦСМП, от няколко дни с
лесна умора, отпадналост, главоболие и температура до 37,7. Положителен PCR
тест, направен преди 2 дена в гр. Карлово. Придружаващи заболявания.“.
След 46-дневен болничен престой, пациентката е дехоспитализирана на
10.12.2021 г. в 09,00 часа. В приложената медицинска документация на ИЗ №
67774/2021 г. е отразено: „Ход на заболяването: Касае се за жена на 74 години с
COVID-19, идентифициран вирус с развитие на интерстициални възпалителни промени
с протичане и краткотрайно кислородоподаване. Проведе се терапия с антибиотици,
КС, антиокоагулант и кислород. Изписва се в подобрено общо състояние.
Афебрилна. Сат. О2 94 % на атм. въздух, РСД, фр 68/мин, АН 130/74, значително
подобрение на клинико-лабораторните показатели. Необходимо е извършване на
контролна рентгенография след 30 дни и провеждане на посоченото по-долу
медикаментозно лечение.“.
На 10.12.2021 г. в 11,00 часа (два часа след дехоспитализацията) отново
хоспитализирана в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД по КП № 104 „Диагностика и лечение
на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остро протичащи, с усложнения“,
с ИЗ № 77276/2021 г.
От анамнезата, снета по данни на пациентката и придружаващата медицинска
документация, е лекувана в периода 22.10.2021 г. до 10.12.2021 г. в Ковид
сектор по повод на двустранна пневмония, с изразена астеноадинамия, с поява на
декубитална рана в областта на сакрума, с персистиращи изменения от извършените
няколко рентгенографии в хода на пролежаването. Проведени бърз Аг и PCR тестове
с отрицателни резултати – 09.12.2021 г. и 10.12.2021 г. От средата на м.
октомври 2021 г. с лесна умора, отпадналост, главоболие и температура до 37,7.
С положителен PCR тест, направен на 20.10.2021 г. в гр. Карлово, поради което е
насочена за хоспитализация. В хода на пролежаването с развитие на тежка ковид
пневмония с дихателна недостатъчност. Проведено лечение с АБ, КС, Ремдесивир,
НМХ. Придружаващи заболявания: Артериална хипертония II ст, на терапия с
Престилол 5/5 1 т. сутрин.“.
Обективно състояние с локален, соматичен и специализиран статус: В увредено
общо състояние. Заема принудително положение в леглото. Афебрилна. ДС –
отслабено везикуларно дишане двустранно, Sat О2 – 86-88 % на фона на
кислородоподаване с дебит 15 л/мин. ССС – РСД, 75 уд/мин, АХ 110/70. Без
хепатоспленомегалия. СР – отрицателно двустранно. ОДА – Болка и скованост в
лумбосакрален отдел на гръбнака, наличие на декубитална рана ад сакрум. ВАС 70
мм.“.
Прието е, че в случая отчетената КП № 104 с ИЗ № 67774/2021 г. се явява
незавършена, като не са изпълнени и заложените критерии за дехоспитализация по
КП № 104, а именно: Контрол на здравното състояние на пациента и медицинско
заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз
основа на обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични) и:
трайна липса на фебрилитет – поне 2 дни; приключване на медикаментозното
лечение; обратно развитие на клиничните симптоми; положителна динамика в
клинико-лабораторните показатели.
При това положение е прието, че не са спазени чл. 292, т. 8 и чл. 352, ал.
1, т. 3, чл. 357, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., във връзка с чл. 55, ал.
2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, поради което и на основание чл. 355 и чл. 390, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., стойността на отчетената КП № 104
„Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остро
протичащи, с усложнения“ за ИЗ № 67774/2021 г. на стойност 1 400 лева следва да
бъде възстановена като неоснователно получена сума.
3. ИЗ № 75097/2021 г. на пациентка, хоспитализирана в спешен порядък в
периода 30.11.2021 г. – 06.12.2021 г. в Инфекциозна клиника на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД по КП № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и
бактериални заболявания – остро протичащи, с усложнения“, с приемна и
окончателна диагноза с МКБ-код U07.1 „Covid-19, идентифициран вирус“, потвърдена
от направения АГ тест с получен (+) пол. резултат за Covid-19 причинител на
инфекцията.
От анамнезата: „От вчера с температура, силна отпадналост, болки по
мускулите, безапетитие, кашлица. Ваксинирана. АГ тест за Ковид-19 –
положителен.“.
След 6-дневен болничен престой, пациентката е дехоспитализирана на
06.12.2021 г. в 13,30 часа. В приложената медицинска документация на ИЗ №
75097/2021 г. е отразено: „Ход на заболяването: Заболяването протече в умерено
тежка форма. Пациентката постъпи с персистираща астено-адинамия, умерен
бронхо-пулмонален синдром, но без дихателна недостатъчност. След започната
комплексна антибиотична и симптоматична терапия, описаните симптоми постепенно
отзвучаха. Пациентката се изписва в подобрено общо състояние, афебрилна в
последните три дни от болничния престой, без признаци на дихателна
недостатъчност и без необходимост от кислородоподаване. Обсъждане: На базата на
анамнестични, клинични, клинико-лабораторни и образни изследвания се прие, че
се касае за Ковид-19 идентифициран вирус. Настъпили усложнения: не.“.
На 07.12.2021 г. в 09,51 часа отново хоспитализирана в УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД по КП № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални
заболявания – остро протичащи, с усложнения“ с ИЗ № 76522/2021 г.
От анамнезата: „Дехоспитализирана предишния ден от Инфекциозна клиника след
преболедуване от Ковид-19 инфекция. Снощи с влошаване на състоянието,
фебрилитет до 39 гр., новопоявила се диария, няколкократни воднисти изхождания
за нощта. Изразена отпадналост.“.
„Обективно състояние с локален, соматичен и специализиран статус: В
увредено общо състояние. С лека интоксикация. Субфебрилна. Съзнание – ясно,
афебрилна. Глава – правилно конфигурирана. Кожа: бледа. Орофаринкс: език – сух,
обложен с бял налеп, с кандидозни промени. Периферни лимфни възли –
неувеличени. Дихателна система – симетричен гръден кош, ясен перкуторен тон,
везикуларно дишане без хрипова находка двустранно, Sp О2 97 % на атмосферен
въздух. Сърдечно-съдова система – без отклонения, СЧ – 80 уд./мин, кръвно
налягане 110/60. Корем – неболезнен, без перитонеално дразнене. Черен дроб и
Слезка – неувеличени. Опорно-двигателен апарат – правилно развит, без отоци.“.
Прието е, че в случая отчетената КП № 104 с ИЗ № 75097/2021 г. се явява
незавършена, като не са изпълнени и заложените критерии за дехоспитализация по
КП № 104, а именно: Контрол на здравното състояние на пациента и медицинско
заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз
основа на обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични) и:
трайна липса на фебрилитет – поне 2 дни; приключване на медикаментозното
лечение; обратно развитие на клиничните симптоми; положителна динамика в
клинико-лабораторните показатели.
При това положение е прието, че не са спазени чл. 292, т. 8 и чл. 352, ал.
1, т. 3, чл. 357, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., във връзка с чл. 55, ал.
2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, поради което и на основание чл. 355 и чл. 390, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., стойността на отчетената КП № 104
„Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остро
протичащи, с усложнения“ за ИЗ № 75097/2021 г. на стойност 1 400 лева следва да
бъде възстановена като неоснователно получена сума.
Посочено в ПНПС е, че сумата, която подлежи на възстановяване от лечебното
заведение по КП №104 за пациенти с ИЗ, описани в т. 1 - 3 от ПНПС, е в общ
размер на 4 200,00 лв. и на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО следва да бъде
възстановена.
В законоустановения срок срещу ПНПС е депозирано възражение от лечебното
заведение с вх. № 29-08-6/14.02.2022 г. (л. 203 - 204).
Основните възражения са свързани с поява на нови симптоми при
дехоспитализираните пациенти, като е посочено, че развилите се постковидни
симптоми при пациентките не могат да бъдат пренебрегнати с оглед влошеното им здравословно
състояние. Възразено е също, че в протокола от проверката от длъжностните лица
не са обсъдени новопоявилите се симптоми - диариен синдром и дехидратация при
пациентките с ИЗ № 75097/2021 и ИЗ № 69575/2021, което е наложило повторната им
хоспитализация. Посочено е също, че при пациентка с ИЗ № 67774/21 се е развила
постковидна симптоматика, която също налага хоспитализация.
С оглед така депозираните възражения е изготвен Доклад с вх. № 93-01-353/16.02.2022
г. от Началник отдел ДКБМП до Директора на РЗОК-Пловдив (л. 25), като е
извършено позоваване на Становище от 15.02.2022 г., изготвено от член на
проверяващия екип (л. 26).
Въз основа на така съставения ПНПС № РД-25-18-2/07.02.2022г., ответният
директор е издал и оспорената в настоящото производство писмена покана с
основание в чл. 76а от ЗЗО, в която е възприел констатациите на проверяващите, като
е приел, че поради неспазване на изискванията на чл. 355 и чл. 390, ал. 1 и ал.
2, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., изм. и доп., във връзка с чл. 55, ал. 2,
т. 2 и т. 3 от ЗЗО, сумата в общ размер на 4 200 лв., съгласно изложеното в
ПНПС № РД-25-18-2/07.02.2022 г., следва да бъде възстановена от УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД като неоснователно получена такава. Административният орган е посочил
също, че възражението на лечебното заведение е разгледано и е отхвърлено като
неоснователно. Изложени са доводи, че пациентите са изписани по КП № 104 и в
рамките на по-малко от 24 часа отново са приети за лечение по същата КП, като е
прието, че критериите за дехоспитализация при първото им пролежаване не са
спазени. Процесната покана за възстановяване на суми, получени без правно
основание № РД-28-23 от 17.02.2022 г. е връчена редовно на лечебното заведение
на 21.02.2022 г.,
видно от представеното с административната преписка
известие за доставяне (л. 17).
В хода на съдебното производство е изискана от
съда и представена от Директора на РЗОК – Пловдив с писмо с вх. № 14552/28.07.2022
г. по описа на съда информация, че за последното тримесечие на 2021 г.
лечебното заведение УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД е отчело в РЗОК -Пловдив 11 бр. повторни хоспитализации за пациенти, приети
и лекувани по КП № 104 в рамките на един отчетен период, но след извършен
контрол са установени неизпълнени критерии за дехоспитализация само по 3 бр. ИЗ
(л. 163 - 167). В писмото са преповторени изводите на административния орган,
отразени в обжалваната покана, като е посочено още, че относно пациенти с ИЗ №
69575/2021 и ИЗ № 75097/2021 „датираните оплаквания при
повторната хоспитализация не съответстват на отразеното в медицинската
документация при изписването от предишната хоспитализация“.
Представени от ответника в хода на съдебното производство са също справка с
изх. № 11-01-120/13.12.2022 г. за общ брой хоспитализации и
повторни хоспитализации по всички КП на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за периода
01.10.2021 г. - 31.12.2021 г. (л. 173), както и писмо с вх. № 2040 от
26.01.2023 г. по описа на съда с приложени към него Протокол № 25-18-1/07.02.2022
г. и Възражение с вх. № 29-08-6/14.02.2022 г. относно ПНПС №
РД-25-18-2/07.02.2022 г., ведно с приложенията към него (л. 193 и сл.).
При така установеното от фактическа страна се формираха следните правни
изводи.
На първо място следва да се посочи, че следваният в производството пред
ответника ред (чл. 76а от ЗЗО) предвижда установяване на нарушението от
контролните органи (ал. 1) и съставянето на нарочен протокол за неоснователно
получени суми (ал. 2), като лицето – обект на проверката, има право да
представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от
деня, следващ деня на получаване на протокола. След изтичане на срока за
възражения по ал. 1, директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване
на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя – ал.
2 от същия текст.
В настоящия случай тази процедура е спазена в развилото се административно
производство - налице е заповед за възлагане на проверка, в съответствие с
която е извършена проверка от определените за целта контролни органи, изготвен
е и протокол за неоснователно получени суми, налице е дадена възможност на
изпълнителя за депозиране на възражение – като такова е било подадено и
впоследствие е издадена оспорената в настоящото производство писмена покана от
компетентния орган – Директор на РЗОК – Пловдив. Следователно, в
административното производство формално са спазени изискванията на специалната
процедура на ЗЗО за назначаване на проверка, за съставяне на протокол за
резултатите от нея, за връчване на протокола, поради което правото на участие
на проверяваното юридическо лице не е било накърнено в никаква степен. Освен
това, поканата е издадена при спазване изискванията за писмена форма и формално
съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
с посочени фактически и правни основания за издаването й. Независимо от
изложеното, при извършената проверка, с оглед обхвата на чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до
противоречието й с материалния закон.
Не е спорно между страните, че лечебното заведение е сключило договор с
НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ, включително по КП № 104, както и
че е проведено болнично лечение на три здравноосигурени лица за заболяване,
причинено от COVID-19 с код U07. 1. Не
се спори и че на лечебното заведение е заплатена сумата в общ размер на 4 200
лева.
От събраните по делото доказателства се установява, а и това не е спорно
между страните, че сумите, които лечебното заведение е приканено да възстанови,
представляват заплатени
суми по КП № 104 за пациенти с ИЗ № 69575/2021, ИЗ № 67774/2021
и ИЗ № 75097/2021, като е прието от ответния административен орган, че
отчетената КП № 104 с посочените ИЗ се явява незавършена, като не са изпълнени
и заложените критерии за дехоспитализация, а именно: Контрол на здравното
състояние на пациента и медицинско заключение за липса на медицински риск от
приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно
общо състояние (клинични/параклинични) и: трайна липса на фебрилитет - поне 2
дни; приключване на медикаментозното лечение; обратно развитие на клиничните
симптоми; положителна динамика в клинико-лабораторните показатели. Същевременно
обаче приетото от Директора на РЗОК - Пловдив за незавършена КП и неизпълнени
критерии за дехоспитализация, не е подкрепено с надлежни доказателства, нито са
изложени конкретни мотиви по отношение на всеки един от пациентите - кое от
посочените изисквания не е спазено.
Следва в тази връзка да бъде съобразено, че според легалната дефиниция на §
1 от ДР на Наредба № 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, „клинична
пътека“ е система от определени с националния рамков договор за медицинските
дейности изисквания и указания за поведение на различни видове медицински
специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по
отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат
болничен престой не по-кратък от 48 часа. Идентично определение се съдържа в
чл. 288, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г.
Клинична пътека № 104, съгласно Приложение № 17 (в сила до 17.05.2022 г.)
към Национален рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските
дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз
за 2020 – 2022 г.,
се счита за завършена, ако са приложени и отчетени две
основни диагностични и една основна терапевтична процедури, посочени в блок
Кодове на основни процедури по МКБ-9 КМ/АКМП, като е
посочено, че при отчитане на заболяване, причинено от COVID-19 с код U07.1,
изпълнителят задължително отчита и основна процедура с код **91. 92 (92191-00)
независимо в кое лечебно заведение, определено със заповед на министъра на
здравеопазването и има сключен договор с НЗОК за ВСМДИ „Полимеразна верижна
реакция за доказване на COVID-19“, е извършено това изследване със забележка,
че при извършено ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“
преди хоспитализацията, същото ВСМДИ в болнични условия се означава с код
**91.92 (92191-00).“.
Видно от медицинската документация на посочените пациенти с ИЗ № 69575/2021,
ИЗ № 67774/2021 и ИЗ № 75097/2021 по КП № 104, задължителните изследвания са
извършени, а и в тази посока няма никакви изложени опровергаващи доводи от ответния
административен орган. Също така, според представените медицински документи за
пациентката с ИЗ № 69575/2021 г. през периода на пролежаване 02.11.2021 г. - 08.11.2021
г., същата е била афебрилна в периода 06.11.2021 г. - 08.11.2021 г. (л. 33 - 34). Идентична е ситуацията и при другите две пациентки с ИЗ № 67774/2021 и ИЗ № 75097/2021 - в медицинската документация за
пациентката с ИЗ № 67774/2021 е посочено, че за периода 25.10.2021 г. - 10.12.2021
г. същата е била афебрилна през целия период на лечение (л. 46 – 58), a за пациентка с ИЗ № 75097/2021 е посочено, че се изписва без дихателна
недостатъчност и трайно афебрилна, като никъде в документацията не е посочено,
че е налице фебрилитет (л. 73 и сл.). Следователно е спазено изискването за трайна
липса на фебрилитет – поне 2 дни и за трите пациента по КП № 104 с ИЗ съответно
№ 69575/2021, № 67774/2021 и № 75097/2021.
Констатациите на административния орган, че не е било направено медицинско
заключение за липсата на медицински риск на пациентите от приключването на
дейността по КП № 104, също не са нито мотивирани, нито доказани. При всички
пациенти е отразено, че се изписват след завършване на лечението и се
дехоспитализират от лечебното заведение без медицински противопоказания. Няма
твърдения от ответника, че всички медицински дейности, отразени в медицинската
документация, не са извършени, а формалното невъзпроизвеждане на текста от
дехоспитализационния алгоритъм на КП № 104, не съставлява нарушение. С
изписването на пациентите и без да са констатирани нарушения на задължителните
диагностични, лечебни или рехабилитационни дейности и услуги при
дехоспитализацията, клиничната пътека се счита за завършена, в който смисъл са
както Допълнителните разпоредби на НРД за МД за 2020-2022 г., където императивно
е дефинирано понятието „завършена клинична пътека“, така и конкретните
специфични изисквания на КП № 104, посочени в самата КП.
По аргумент на разпоредбата на чл. 292, т. 1 от НРД за МД за 2020–2022 г.
задължителният минимален болничен престой за извършването на посочените в КП
дейности и процедури, е посочен като част от основните компоненти, от които се
състоят клиничните пътеки и са задължителни за изпълнение от болниците,
сключили договор с НЗОК за извършване и спазване изискванията на НРД за МД за 2020-2022
г. и ЗЗО.
В същата разпоредба е посочено и че конкретният болничен
престой за всеки пациент зависи от състоянието му при изписването.
В конкретния случай минималният болничен престой по КП № 104 е три дни. С
оглед алгоритъма на КП №104 е въведено изключение от това общо правило за
пациентите, хоспитализирани с диагнози „МКБ U07. 1 COVID-19 и МКБ U07. 2
COVID-19, като изрично е посочено, че при диагнози U07.1 COVID-19 и U07.2
COVID-19 минималният болничен престой продължава до края на
диагностично-лечебния процес или постигане на състояние „клинично здрав“ за
пациента и/или до края на въведения карантинен режим на работа за цялото
лечебно заведение или отделни структури.
В случая по констатираните три нарушения няма ангажирани доказателства,
нито изложени мотиви, че от лечебното заведение не е изпълнено изискването за
приключен диагностично-лечебен процес и не е било постигнато състояние „клинично
здрав“ на пациентите по коментираните тук ИЗ, хоспитализирани с диагноза МКБ
U07. 1 COVID-19.
Административният орган е приел, че от страна на лечебното заведение не са
спазени разпоредбите чл. 292, т. 8, чл. 352, ал. 1, т. 3 и чл. 357, ал. 1 от
НРД за МД за 2020 - 2022 г., във вр. чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО.
Съгласно чл. 292, т. 8 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. клиничните пътеки се
състоят от следните основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от
лечебните заведения: дехоспитализация при определяне на следболничен режим;
обективните критерии за дехоспитализация се съпоставят с обективните критерии при
хоспитализация и съгласно алгоритъма на всяка КП.
Според чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. националната
здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на БМП за случай по КП при
наличие на следните условия: спазени са индикациите за хоспитализация и
диагностично-лечебния алгоритъм, поставена е окончателна диагноза и критериите
за дехоспитализация по съответната КП, както и са изпълнени условията за
завършена КП.
Член 357, ал. 1 от НРД за МД за 2020 - 2022 г. гласи, че когато в срок до
30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по
същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от
случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго.
По аргумент от чл. 390, ал. 1 от НРД за МД за 2020 -
2022 г. на заплащане
подлежи болничната медицинска дейност, извършена при спазване на
диагностично-лечебния алгоритъм, на индикациите за хоспитализация и на
критериите за дехоспитализация. Недължимо платени са медицинските дейности,
осъществени от онова лечебно заведение, което не е спазило правилата за
поведение по клиничната пътека. Няма обаче нормативно основание да се приеме по
презумпция, че при повторна хоспитализация на пациент в рамките на 30-дневен
срок от хоспитализацията му, платените средства се явяват недължимо платени. Именно
в хода на предвидената в закона проверка е необходимо да се установи кое
конкретно нормативно изискване е нарушило лечебното заведение - индикациите за
хоспитализация, респективно критериите за дехоспитализация по конкретната
клинична пътека. Ако не се установи нарушение, правната и медицинската логика
налага извода, че двете хоспитализации са били наложителни като адекватно медицинско
обслужване на здравноосигурено лице, за което се дължи заплащане от НЗОК за
извършеното лечение.
В конкретния случай само е констатирано, че в рамките на 30 дни от първата
хоспитализация е извършена нова такава. Липсват мотиви за конкретно извършени
нарушения, нито дали е спазен алгоритъма на лечение за съответните пациенти, а
само е преписана информацията от медицинската документация и е прието, че
клиничната пътека се явява незавършена без да са изложени мотиви кои заложени
критерии не са изпълнени. Също така само изброяването на разпоредбите, които са
приети за нарушени и цитиране на изискванията за завършеност на КП № 104 не
води до категоричен извод за допуснато нарушение, обосноваващи извод, че
лечебното заведение е получило неоснователно сума, която следва да възстанови. Предвид
това не може да се презюмира, че след като се е наложила втора хоспитализация
за пациентите с посочените 3 бр. ИЗ, то първата е била неправилно проведена, както
и че извършената повторна хоспитализация не е била наложителна, след като това
не се сочи в процесната покана, нито в протоколите от извършената проверка. В
тази връзка са основателни възраженията на лечебното заведение-жалбоподател за
неизследването от страна на ответника дали е налице възможността за допускане
на повторна хоспитализация, предвидено в Приложение № 17 по КП № 104 (в сила до
17.05.2022 г.), раздел „Дехоспитализация и
определяне на следболничен режим“, където е посочено, че при наличие на активен
диариен синдром с дехидратация II-III степен на болни с различни нозологични
единици, включени в клиничната пътека, се допуска повторна хоспитализация в
рамките на един отчетен период, но не повече от 3 % от общия брой за същото
лечебно заведение и за същия отчетен период.
Видно от медицинската документация по отношение на пациенти с ИЗ № 69575/2021
и ИЗ № 75097/2021 е налице новопоявила се диария. Същевременно, видно от
представените от РЗОК - Пловдив писмо от 28.07.2022 г. (л. 163 – 167) и справка
от 13.12.2022 г. (л. 173), по КП № 104 са налице 12 повторни хоспитализации по
КП № 104 (в писмото погрешно е посочено 11 бр.) от общо 2 951 бр. повторни
хоспитализации по всички КП. Съответно в случая не се надвишават предвидените 3
% по КП № 104. Тези обстоятелства, наложили повторната хоспитализация на ЗОЛ
преди изтичане на срок от 30 дни от дехоспитализацията, не само не са
изследвани при проверката, съответно не са отразени и в ПНПС, но и не са
изяснени преди издаване на процесната покана, въпреки изрично направените
възражения от лечебното заведение в тази посока.
За да се направи извод за наличие на основание за възстановяване на
получените суми, е необходимо да се обоснове недължимост на плащането, което от
своя страна може да бъде обосновано с нарушение на конкретни изисквания по
съответната клинична пътека, включително непровеждане на част от предвидените
изследвания и дейности или провеждане на неправилни такива, нарушение на
изискванията за хоспитализация и/или дехоспитализация и т.н. В процесния случай
няма изложени мотиви защо е прието от Директора на РЗОК - Пловдив, че не е
завършен планираният курс на лечение на трите пациентки с ИЗ № 69575/2021, ИЗ № 67774/2021 и ИЗ № 75097/2021 по КП №
104, нито са изложени доводи, че изпълнителят на болнична медицинска помощ
не е спазил изискванията на ДЛА, като е отчел незавършени КП и следователно
получената сума е недължимо платена. Всъщност, едва в хода на съдебното
производство с представеното писмо с вх. № 14552/28.07.2022 г. (л. 163 и сл.), Директорът
на РЗОК - Пловдив посочва декларативно по отношение на две
от трите хоспитализирани пациентки, че: „Датираните оплаквания при повторната
хоспитализация не съответстват на отразеното в медицинската документация при
изписването от предишната хоспитализация“, като отново липсва конкретика –
какво е било отразено в медицинската документация при изписването от предишна
хоспитализация, което не съответства на оплакванията при повторната
хоспитализация и кои точно оплаквания.
Основателни са и възраженията на дружеството-жалбоподател, че посочената
като основание за издаване на акта разпоредба на чл. 355 от НРД за МД за 2020 –
2022 г., е неприложима. Това е така, защото същата предвижда, че в случаите, в
които при лечение на пациент по определена КП, АПр и КПр, която не е завършена,
настъпят индикации за необходимост от лечение по друга КП, АПр и КПр, за която
лечебното заведение няма сключен договор, лечебното заведение е длъжно да
преведе пациента в друго лечебно заведение, сключило договор за съответната КП,
АПр и КПр (ал. 1), съответно процесът по превеждането включва изписването на
пациента от лечебното заведение за болнична помощ, транспортирането и
хоспитализацията му в друго лечебно заведение за болнична помощ, сключило
договор за съответната КП, АПр и КПр. В този случай дейността се заплаща на
лечебното заведение, завършило лечението (ал. 2). В конкретния случай обаче не
е налице необходимост от лечение по друга КП, за която лечебното заведение няма
сключен договор, нито са налице предпоставките по ал. 2 на чл. 355 от НРД за МД за 2020-2022 г.
Следва да се посочи също, че когато са извършени процесните хоспитализации,
не е имало клинична пътека, по която да се лекуват пациенти с усложнения
вследствие на прекаран Ковид-19 и същите са приемани и лекувани по КП № 104.
Приемът на тези пациенти и лекуването им по КП № 104 в настоящия случай е
извършено след преценка на лечебното заведение за хоспитализацията им точно по
тази клинична пътека, след като не е имало нарочна пътека, по която да се
лекуват пациентите с постковид синдром. Следователно, при провеждане на
лечението на тези пациенти, лекарите е следвало да съобразят и обстоятелството,
че заболяванията на лицата, довели до хоспитализацията, съответно до рехоспитализацията
им, е вследствие на прекаран Ковид-19 и да се установи как ще се прилага
разписания ДЛА на КП № 104 в частния случай, какъвто се явява настоящият. Възраженията
на ответника, че по нормативна презумпция болничното заведение е извършило
нарушение, ако е налице повторна хоспитализация в рамките на 30 дни от първата
хоспитализация, в едно и също лечебно заведение, по една и съща КП, настоящият
съдебен състав намира за неоснователни. Това е така, защото целта на закона е всяко
здравноосигурено лице да получи своевременна и адекватна медицинска помощ при
констатирана необходимост. В случая и двете обстоятелства не са опровергани – от
административния орган не е установено, че не е налице необходимост от лечение
на пациентите в лечебното заведение при рехоспитализацията, нито, че пациентите
не са получили адекватна за заболяването си медицинска помощ по съответната
клинична пътека при първата хоспитализация. Гражданите на Република България
имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и
на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени
със закон (така чл. 52, ал. 1 от КРБ). Този закон е Законът за здравното
осигуряване, а той определя два вида здравно осигуряване на гражданите –
задължително и доброволно. За осъществяването на задължителното здравно
осигуряване е създадена Националната здравноосигурителна каса – юридическо лице
на публичното право със самостоятелен бюджет, който е отделен от бюджета на
държавата. Бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на
паричните средства на задължителното здравно осигуряване (така разпоредбата на
чл. 22, ал. 1 от ЗЗО) и затова се състои от няколко части, основните от които
са приходната и разходната. Разходната част на бюджета на НЗОК като финансов
план обхваща диференцираните разходи за медицинската помощ, дейности,
лекарства, изделия и диетични храни, посочени най-общо в чл. 29, ал. 3 от ЗЗО.
Бюджетът като финансов план предполага и изисква строга бюджетна дисциплина.
Затова чл. 24, т. 1 от ЗЗО гласи: средствата на НЗОК се разходват за заплащане
на медицинска помощ, договорена с НРД и с договорите с изпълнителите. Това
правило несъмнено има императивен характер и според него се заплаща не всяка
медицинска помощ, а само договорената и реално изпълнената. Затова всеки
изпълнител на медицинска помощ е длъжен да се съобразява със съдържанието на
своя договор с НЗОК.
Съобразно разпоредбите на чл. 260, ал. 1 във връзка с чл. 259, ал. 1, т. 1
от НРД за МД за 2020 - 2022 г. (в приложимата редакция), договорите между НЗОК
и лечебните заведения за оказване на БМП се сключват за всички дейности,
установени в диагностично-лечебния алгоритъм на всяка клинична пътека съгласно
Приложение № 17, а според чл. 280 от НРД за МД за 2020 – 2022 г., изпълнителят
на БМП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага
утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в
КП, АПр и КПр. За определен вид дейности, попадащи в обхвата на различни
клинични пътеки, НРД може да предвиди ограничаване на заплащаните разходи
посредством посочване на брой дейности/хоспитализации на пациент/ЗОЛ през
определен период от време. Това обаче не изключва възможността дори при наличие
на ограничителен критерий в клиничната пътека, дадено ЗОЛ да бъде
хоспитализирано повторно, респ. да се приеме в разрез с разпоредбите на ЗЗО и
добрите медицински практики такъв пациент да бъде „върнат“. За това, както
разпоредбите на ЗЗО, така и тези на НРД за МД за 2020 – 2022 г. изрично
предвиждат задължителни проверки, целта на които е да се установи както налице
ли са повторни случаи на хоспитализация на пациенти по същата КП при срока и
условията, посочени в нея, така и обстоятелствата, довели до това. Разпоредбата
на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО също акцентира на проверката от контролните органи по
чл. 72, ал. 2 от с.з., посредством която да се установят случаите на получени
суми без правно основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и
лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да
установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му, което в случая не е
сторено. От друга страна жалбоподателят носи доказателствената тежест да
установи спазване на визираните условия и ред за оказване на медицинска помощ
при изпълнение на съответните КП. За да приложи правилно материалния закон,
административният орган следва да установи съществуването на всички онези
фактически основания, които законодателят е заложил като законови изисквания за
извършване на медицинска дейност. След обстойната им преценка следва да се
направи извод касае ли се за недължимо платено и ако е така – да се прибегне
към събирането му. В случая, нито в ПНПС, нито в оспорения административен акт
се съдържат мотиви, че лечебното
заведение е допуснало конкретни нарушения при лечението на пациенти по КП № 104
с описаните в процесната поканата по т. 1-3 с ИЗ № 69575/2021, ИЗ № 67774/2021
и ИЗ № 75097/2021, нито че се касае до отчетени пред РЗОК - Пловдив, но
неизпълнени медицински дейности, нито, че не са спазени
правилата за поведение по клиничната пътека, нито че не са налице условия за
повторна хоспитализация. Неизясняването на съществени факти, имащи пряко
отношение към обосноваността и резултатността на всяка от хоспитализациите,
води до извод за незаконосъобразност на поканата по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, тъй
като липсва яснота относно причините, довели до реализиране на правомощието на
административния орган по чл. 76а, ал. 3 от същия закон спрямо жалбоподателя.
Посоченото обстоятелство представлява и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК, което е
самостоятелно основание за отмяната на поканата. Това от своя страна обосновава
извода и на настоящия съдебен състав за основателност на жалбата на
изпълнителя, поради което оспорената писмена покана следва да бъде отменена
като незаконосъобразна, поради издаването й в противоречие с приложимите правни
норми.
При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на
жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 410 лева - заплатените държавна такса за образуване на
съдебното производство и адвокатско възнаграждение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд –
Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание №
РД-28-23/17.02.2022 г., издадена от Директор на РЗОК – Пловдив, с която УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 66, представлявано от Изпълнителния директор проф. д-р К.Д., е
приканено да възстанови неоснователно получената сума в размер на 4 200 лева.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса с адрес за призоваване град София, ул.
„Кричим“ № 1 да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66,
представлявано от Изпълнителния директор проф. д-р К.Д., сумата в размер на 410
(четиристотин и десет) лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: