О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…...05.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на 29.05.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Т. Кръстев
въззивно
частно търговско дело № 774 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл.
413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 26781/11.04.2019 г., подадена от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, п.к. 1527, срещу
разпореждане № 13559 от 28.03.2019 г. по гр.д. № 4679/2019 г. по описа на ВРС, в
частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника В.Я.В.. за сумата 19.80 лева – неустойка по договора за
непредоставяне на обезпечение, начислена за периода от 06.01.2018 г. до
06.05.2018 г.; и за сумата 197.50 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е
неправилно. Сочи се, че в рамките на заповедното производство не се извършва
проверка дали вземането съществува, тъй като неговата основна функция е да се
установи дали това вземане е спорно между страните. В този смисъл се поддържа,
че заповедният съд е излязъл извън законовите си правомощия. Твърди се също, че
не са налице сочените от заповедния съд основания да се приемат за нищожни
договорните клаузи, въз основа на които са начислени претендираните вземания,
поради което липсва основание за отказа на съда да бъде издадена заповед за
изпълнение. В обобщение се твърди, че като е обсъдил по същество обстоятелство,
което седи извън предмета на проверка в настоящото производство, заповедният
съд е превишил правомощията си. Моли да бъде отменено разпореждането и да се
постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените
в заявлението суми.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана
страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в
законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично
основателна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 4679/2019г. на Районен
съд – Варна е образувано по заявление, подадено от заявителя „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу длъжника В.Я.В.., ЕГН **********,***,
за вземания по договор за кредит „Бяла карта“ № 523321/02.12.2017 г., сключен с
„Аксес Файнанс“ ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД на 27.11.2018 г. с Приложение № 1 към
Рамков договор прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г.
Районният съд е отхвърлил частично заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, като е приел, че договорните клаузи, предвиждащи заплащане на
неустойка за неизпълнение задължение за предоставяне на обезпечение след
сключване на договора и заплащане на разходи и такси за извънсъдебно събиране
на просрочени задължения, са сключени
при
заобикаляне на закона, в частност чл. 33, ал. 1 ЗПК, и в противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК, което
ги прави
нищожни на основание чл. 21,
ал. 1 ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е.
съдът преценява дали съдържащите се в него факти и обстоятелства обосновават
извод за наличие на редовна искова молба. В процесното заявление претендираните
вземания за неустойка, разходи и такси са посочени като размер, относно
неустойката е посочен и период.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е
длъжен служебно да следи искането да не противоречи на закона и на добрите
нрави. При анализа на изложеното в заявлението заемно
правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя – физическо
лице и липсата на противни твърдения по своята правна характеристика то отговаря
на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за
потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на
кредитополучателя на "потребител" приложими са и нормите на Закона за
защита на потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК,
във вр. чл. 143
– 148 ЗЗП,
като чл. 146, ал.
1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко
противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в
икономическо отношение страна.
С оглед на това въззивният съд не възприема
изложените в жалбата доводи, че за заповедния съд не съществува възможност
служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и
че е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по
същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство /така
Определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N 797/2010 г., ІІ т. о., ВКС и решение на
Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено
задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК
и чл. 267 от
ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива
93/13/ЕИО/.
По отношение на сумата от 19.80 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство, настоящият въззивен състав намира, че следва да се издаде
заповед за изпълнение. Ясно е посочено в заявлението, че неустойката се дължи,
в случай че настъпи неизпълнение на договорните задължения. Уговорена е
предварително, като ясно и точно е посочено кога и при какви условия възниква
задължението на кредитополучателя за предоставянето на исканото обезпечение.
Клаузата за поръчителство не е уговорена по принцип, а само в случай на забава
на потребителя. Кредиторът конкретно я е определил по основание, размер, период
и начин на формиране и не може да се направи извод, да се касае за прехвърляне
на задължението на кредитора за оценка на кредитоспособността на потребителя, в
тежест на последния. При така извършеното индивидуализиране на неустойката
съдът счита, че в настоящото производство клаузата, по силата на която
неустойката се дължи, не може да се прецени като очевидно нищожна, поради което
този спор следва да се разреши в хода на исковия процес.
Възможността кредиторът да въвежда такси извън стойността
на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е
изрична забрана, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК да се изискват такси и комисионни
за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Сумата 197,50 лева, претендирана като
разходи и такси за извънсъдебно събиране, е посочена общо, без да се
конкретизира каква част от нея са действително направени разходи и каква част –
такси и за какви точно услуги. Същевременно, дейността по събиране на кредита
по същество представлява дейност по управление на просрочен кредит, поради което събирането на такса за
тази дейност е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. В
случай, че се касае за вреди от неточното изпълнение, същите могат да се
претендират на общо основание след доказването им – чл. 86, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД, но не и под формата на такси.
Поради частично съвпадане на крайните изводи на въззивния и първостепенния
съд, атакуваното разпореждане следва да бъде отменено в частта досежно
претендираната неустойка и потвърдено в частта досежно претенцията за разходи и
такси за извънсъдебно събиране.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 13559 от 28.03.2019 г. по гр.д. № 4679/2019 г. по описа на
ВРС в частта, с която е оставено без
уважение искането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В.Я.В.., за сумата 19.80 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, п.к. 1527, срещу В.Я.В.., ЕГН **********,***, за сумата 19.80 лева (деветнадесет 0,80 лева), неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, начислена за периода от
06.01.2018 г. до 06.05.2018 г., дължима по силата на договор за кредит „Бяла
карта“ № 523321/02.12.2017 г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, като задължението
е прехвърлено на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
на 27.11.2018 г. с Приложение № 1 към Рамков договор прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 11.11.2016 г. и сумата 4.45 лева, разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 13559 от 28.03.2019 г. по гр.д. № 4679/2019 г. по описа на
ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.