МОТИВИ
към
Присъда №87 от 19.10.2018 г. на Районен
съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 986 по описа за 2018 година.
Районна прокуратура – Хасково е
внесла срещу подсъдимия И.Н.Г. - роден на ***г***,
***********************************************************, живущ ***, ЕГН **********
обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 от
Наказателния кодекс - за това, че на 19.06.2018г. в гр.Хасково управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка "**** *****", с ДК № *******,
след употреба на наркотично вещество - марихуана /коноп, канабис/,
представляващо високо рисково наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.1, т.1
и ал.2 от ЗКНВП и Приложение №1 към Списък №1 - „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" към
чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, установено по надлежния ред, с техническо средство „Дрегер - Drager
Drug Test 5000 STK
6", c
фабр. №ARJM
0048.
В съдебно заседание пред Районен съд
– Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните
прения, поддържа обвинението по отношение на подсъдимия. Заявява, че описаната
в обвинителния акт фактическа обстановка се потвърждавала изцяло, като деянието
било доказано от обективна страна, акцентирайки на процедурата по установяване
на факта на употреба на наркотични вещества, като акцентира на правната страна
на въпроса, че редакцията на ал. 3 на чл. 343б от НК, за разлика от тази на ал.
1 не изисквала това установяване да стане по надлежния ред и в този смисъл
пропускът на контролните органи от СПП при ОД на МВР – Хасково да съставят
протокол по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2018 г. не променял факта на доказаност на деянието от обективна, като развива подробни
и конкретни съображения за доказаност и от субективна
страна. На практика деянието се доказало чрез всички възможни доказателства
разрешени от НПК, а именно свидетелски показания, писмени доказателства и
назначената съдебномедицинска експертиза. Безспорно се доказало по делото, че подс.Г. е бил спрян на 19.06.2018г. да управлява процесният автомобил и именно към тази дата било повдигнато
и обвинението. По отношение вида и размера на наказанията, които следвало да се
наложат на подс. И.Н.Г. ,
представителят на държавното обвинение предлага за деянието по чл. 343б, ал. 3 НК, след приложение на разпоредбата чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК,
наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде индивидуализирано за
срок от 6 месеца с приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като
изпълнението на същото се отложи за изпитателен
срок от 3 години, и кумулативно предвиденото наказание „глоба” да се определи в размер на 490 лева, а по
отношение на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, до колкото подсъдимият бил неправоспособен водач такова наказание не
следвало да му се налага.
Защитникът на подсъдимия И.Н.Г.
*** – адв. М.К.
пледира за произнасянето на оправдателна присъда, след като се вземе под внимание факта, че в производството
по установяване на признаците от обективна и субективна страна на деянието не
били доказани. Излага подробни и конкретни съображения в тази насока най –
напред относно факта на употреба на наркотични вещества, поради неспазване на
процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване на този факт,
доколкото не бил съставен изискуемият се протокол по чл.5, ал. 2 от цитираната
наредба, Приложение № 2, а този пропуск имал съществено отражение за преценката в хода на
наказателното производство, така и също и относно недоказаност на прекия
умисъл, който бил единствено възможната форма на вина. Според защитата не било
ясно и кога точно е извършено деянието дали на 19.06.2018г. или на
20.06.2018г., като се излагат подробни доводи в тази насока. Освен всичко това
с оглед недоказаността на деянието от субективна страна, се твърди, че
подсъдимият не е знаел и е нямало как да знае, че св.П.Г. е пушил канабис по
време на управлението от подсъдимия на процесният
автомобил, което пък е довело до отчитене на канабис
от техническото средство по отношение на подсъдимия. Тоест защитата твърди, че
неволно подсъдимият, като пасивен пушач е приел в организма си марихуана, която
е била отчетена от техническото средство. Тоест в случая не е имало умисъл в
действията на подсъдимия. Във връзка със всичко изложено се иска съдът да
признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият И.Н.Г.
***, редовно призован, се явява лично,
за да заяви становище, наред със защитника по делото във връзка с процесуалния
ред, по който да протече съдебното следствие, а именно по реда на Глава 27 от
НПК в хипотезата по чл. 371, т. 1 от НПК. В съдебно следствие в дадените от подс.Г. обяснения той твърди, че е невинен и не е пушил
марихуана. В съдебно заседание, в което съдебното следствие е обявено за
приключено съответно даден ход на съдебните прения, подсъдимият в своя защита
заявява, че е невинен и иска съдът да го оправдае. Като последна дума подсъдимият
заявява, че няма какво повече да допълни.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.Н.Г.
е роден на ***г***, ЕГН **********, ********************************************************************************************,
живущ ***.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост с рег.№904/20.06.2018г., издадена от Районен съд – Хасково същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт не е осъждан
/реабилитиран по право/. От представените на досъдебното производство
характеристични данни се установява, че по отношение на подсъдимия И.Н.Г. ***
има една регистрирана криминална проява.
Липсват други данни за криминални прояви по отношение на подсъдимия.
Подсъдимият И.Н.Г. е неправоспособен
водач на МПС за категории видно от справка за нарушител/водач на КАТ Сектор
„Пътна полиция“ при ОД
на МВР - Хасково. Същият не е бил санкциониран по административен ред за
нарушения по ЗДвП, според същата справка.
На неустановена дата и месец през 2018г.
подсъдимият И.Н.Г. *** придобил високорисково наркотично вещество, а именно марихуана
/коноп, канабис/, след което го употребил. В късните часове на 19.06.2018г.
обвиняемия И.Н.Г. ***, въпреки, че съзнавал, че преди това е употребил наркотичното
вещество, решил да се придвижи в гр.Хасково с управлявания от него лек
автомобил марка "**** *****", с ДК № *******. С него бил свидетеля П.Г.
***, който бил и приятел на подсъдимия. Подсъдимият и свидетеля П.Г.Г. се движели с процесният
автомобил в гр.Хасково, посока кв."Болярово". В същото това време, свидетеля П.А.П. и
колегата му Б. С.Д. - мл. инспектори в Група „OOP"
при РУ на МВР
Хасково, изпълнявали своите служебни задължения, като автопатрул
и се намирали в близост до училище „Алеко Константинов" в гр.Хасково.
Забелязали лекият автомобил марка "**** *****", с ДК № *******, който
навлязъл в черния път в посока на кв."Болярово". Последвали
автомобила по асфалтовия път и той излязъл на асфалта, преди кв."Болярово".
В изпълнение на своите служебни
задължения и до колкото движението по черният път на горният автомобил им се
сторило съмнително, около 23.50 часа на
19.06.2018г. свидетелят П.А.П. и колегата му Б. С. Д. подали светлинен сигнал и
спрели автомобила на „ул."Елин Пелин" в гр.Хасково, до №2.
Представили се, и при поискване на свидетелството за правоуправление, водача
заявил, че няма такова и представил само лична карта. След проверка на
документите полицейските служители установили, че водач на автомобила е подс.И.Н.Г.. При проверката същите усетили, че подсъдимият се държи нервно и неадекватно.
Поради това състояние на подсъдимия св. П.А.П. и колегата му Б. С., чрез
оперативен дежурен поискали съдействие от колегите си от Сектор "Пътен
контрол" при ОД на МВР Хасково за тестване на водача за употреба на
алкохол и наркотични вещества, като конвоирали подс.Г.
***. На място дошли разпитаният в
качеството на свидетел Д.Д.Б. с колегата си К.З. К..
Последните тествали подс.Г. в 00.35 часа на
20.06.2018г. за наличие на наркотични вещества в организма му, със
сертифицирано техническо средство „Дрегер - Drager Drug Test 5000", c
фабр. №ARJM 0048. Техническото средство отчело
положителен резултат за наличие на наркотични вещества, а именно „тетрахидроканабинол ТНС 5 - марихуана /коноп,
канабис/". Според протокол за сервизна проверка от 19.01.2018г., техническото
средство за измерване „Дрегер - Drager Drug Test 5000", c
фабр. №ARJM 0048 е преминало лабораторна проверка
на 19.01.2018г., със срок на валидност от 12 месеца,
т.е. до 19.01.2019г. Въпреки, че протокол по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози не бил съставен, за получения резултат бил съставен
Талон за медицинско изследване №0027350, в който подсъдимият посочил, че приема
показанията на техническото средство, поради което не му бил връчен екземпляр
от същия. Подсъдимият Г. е бил отведен в ЦСМП - гр.Хасково, където е отказал да
даде кръвна проба и е бил задържан за 24 часа по ЗМВР. Свидетеля Б. съставил на
подс.Г. акт за установяване на административно
нарушение № 0374431/19.06.2018г., за това че управлява МПС след употреба на
наркотични вещества, тоест за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП. Подсъдимият И.Н.Г. подписал акта ,а в съответната графа за
възражения не вписал такива.
Впоследствие, с резолюция на наказващия орган административнонаказателното
производство било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН за деянието по чл.
5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП С горният АУАН било
иззето СРМПС на автомобила както и 2 бр. peг. Табели *******.
Гореизложената фактическа обстановка
се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе,
както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки
и бюлетини за съдимост, всички преценени във връзка с изявленията на подсъдимя по реда на 371, т. 1 НПК и подкрепящи твърденията
за фактите и обстоятелствата, осъществени в действителност такива, каквито са
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По отношение на тях, с
изключение на обективираните в прочетените по реда на
чл. 283 НПК показания на свидетелите П.А.П. и Д.Д.Б. изявления
относно субективната страна на деянието и съзнанието на управление на МПС след
употреба на наркотични вещества не се и възразява от страна на защита, поради
което не се налага подробен анализ на досоверността
на доказателствените източници.
Следва само да се отбележи, че съдът кредитира изцяло показанията на тези двама
свидетели до колкото те са еднопосочни, непротиворечиви и подкрепящисе
изцяло от писмените доказателства по делото, които ще се обсъдят от съда
по-долу.
Настоящият съдебен състав намира, че
въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на
направените доводи относно съставомерността и
правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил
законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият И.Н.Г. е
извършил престъпление, субсумирано под състава на
343б, ал. 3, предл. 1 от НК, за което е привлчен към наказателна отговорност, след като се доказа,
че на 19.06.2018г. в
гр.Хасково управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "****
*****", с ДК № *******, след употреба на наркотично вещество - марихуана
/коноп, канабис/.
За да бъде осъществен съставът на
престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било
повдигнато обвинението, е необходимо деецът да управлява моторно превозно
средство след употреба на наркотично вещество. Като елемент от състава на
престъплението в закона не е посочена точно определена величина за съдържанието
на наркотичното вещество, нито пък критерии за въздействието му върху
подсъдимия в случая водача на МПС по отношение на способността му да шофира, очертаващи
наказателната му отговорност, по цитираната разпоредба, а релевантно е
установеното вещество да попада сред тези, които се квалифицират като
наркотични. Без правно значение е и времето на употребата на наркотичното
вещество, необходимо е да се докаже само, че такова е употребено. Времето на
употребата на наркотика не може да доведе до липса на съзнание у дееца, че той
е употребил такова вещество, независимо кога е станало това, а от там и липса
на съзнание у подсъдимия за общественоопасният
характер на деянието. управлението на МПС след употреба на наркотични вещуства или техни аналози винаги застрашава или по-точно
повишава обществената опасност на деянието, поради това и е криминализирана
като престъпление. В горната насока е и константната съдебна практика на ВКС –
Решение №4/11.05.2018г. на ВКС по н.д.124/2017г. на 3-то н.о., Решение №81/15.05.2018г. на ВКС по
н.д.237/2018г. на 3-то н.о., Решение №79/08.05.2018г. на ВКС по н.д.318/2018г.
на 3-то н.о.и др. Следователно точното определяне на съдържанието не е само по
себе си от съществено значение за характера на отговорността на дееца, но
самият факт на употреба на наркотично вещество следва да се установи по
несъмнен начин само с предвидените от закона доказателствени
средства. Това са способите и средствата по НПК – чрез гласни и писмени
доказателства, респ. със заключение на вещо лице, когато се налагат специални
знание по въпроси от науката, техниката и изкуството, с каквито съдът не
разполага. Без каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за събиране на
доказателства, съобразно изложеното по - горе за установяване употребата на
наркотично вещество е този по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. В настоящият случаи специалните
правила, макар да не са изцяло съобразени, пропуските на контролните органи не
са довели до накърняване правото на подсъдимия на справедлив процес от гледна
точка принципите на НПК и съобразно разпределението на доказателствената
тежест в наказателния процес. По делото е доказано по несъмнен начин, че
подсъдимият е дал положителна проба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол /ТНС/. Факт, който се потвърждава
недвусмислено от интерпретацията на отчетените параметри от изследването с
техническо средство „Drager Drug Test
5000“ с фабр.№АRJМ-0048, чиято годност не е поставяна
под съмнение от участващите в наказателното производство субекти в процеса –
прокурорът или подсъдимия, респ. неговия защитник чрез отправяне на възражения,
а и доказателствените средства на свой ред извеждат горния извод. Макар и да се оспорва
съзнателната употреба на наркотично вещество от страна на подсъдимия,
установено с резултата от полевия тест, то възприемането на съзнателната /умишлена/ употреба на канабис от
подсъдимия, от съда принципно е предпоставено от волята на подсъдимия да не бъде давана
проба за изготвяне на химическа експертиза, предвид поведението му при
съставяне на талона за медицинско изследване, който документ не е оспорен от
него, включително и в аспекта на материализираното изрично изявление, че приема
резултата от теста, станало основание да не му се връчва и препис от талона за
медицинско изследване, съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози.
Според цитираната разпоредба, в случаите по ал. 1 лицето
собственоръчно вписва в талона за изследване дали приема показанията на
техническото средство, или теста. Установяване с доказателствен
анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване не се извършва, когато лицето приема показанията на техническото
средство, а на лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване, след като
е приел показанията на техническото средство /теста/. Факт, в подкрепа на който
е отнесено и съдържанието на съставения акт за установяване на административно
нарушение, който доколкото е редовен от външна страна, има доказателствена
сила, без да се влиза в подробен анализ в кои случаи е обвързваща, съгласно
предвиденото в специалния закон – закона за движението по пътищата, когато се
касае за наказателни производства. Във всички случаи обаче съставлява годно
писмено доказателство, като невписване
от лицето, сочено като нарушител, че има възражения, потвърждава извода на съда,
че приеме резултата от теста, така както е вписано и в талона за медицинско
изследване, собственоръчно от подсъдимия. Тоест според настоящият състав на
съда категорично следва да се приеме, че подсъдимият е знаел, че е употребил
канабис и въпреки това е управлявал МПС на процесната
дата. Не е налице колебание у съда относно факта на употреба от страна на
подсъдимия на наркотични вещества и нейното установяване, макар и да е допуснат
пропуск в документиране на процедурата, доколкото същият е безусловно преодолян
със средствата и способите за доказване по НПК и не е допуснато нарушение на
правата на подсъдимия, нито внася съмнение в обвинителната теза със съответните
последици от това при произнасянето от съда. Доказателствата според съда са
категорични и не оставят съмнение, включително и относно хронологията на
разигралите се събития и последователността в процеса на извършване на теста за
установяване употребата на наркотични вещества.
Тук с оглед на твърденията на
защитата, че не било ясно кога е извършено деянието следва да се отбележи, че
съвсем правилно, е прието от прокурора и се доказа по делото както от писмените
доказателства, така и от показанията на свидетелите, а и от обясненията на
подсъдимия, че именно на 19.06.2018г.
около 23.50 часа подс.И.Г. е управлявал процесният автомобил и е бил спрян за проверка от органите
на МВР. Именно тогава е извършено и деянието. Това, че проверката е извършена в
00.35 часа на 20.06.2018г. е съвсем нормално тъй като подсъдимият е отведен в
РУ МВР и там са били извикани служителите от С“ПП“ при ОДМВР –Хасково, и св. Д.Д.Б. с колегата си К.З.К. са извършили проверка на
подсъдимия за употреба на наркотични вещества. По отношение на горното липсват
противоречиви доказателства. Затова и съдът прима за доказан по безспорен начин
момента на извършване на деянието, така както е посочен в обвинителният акт.
За
прецизност следва да се отбележи, че съдът приема дадените в хода на съдебното
следствие показания на св.П.Г. за такива дадени „Про
кауза“ в частта им по отношение на твърдяното от него пушене на цигара с
канабис преди спирането на управляваният от подсъдимия автомобил. Последното
според съда се налага като извод, от факта, че в досъдебното производство по
никакъв начин, не се афишира от свидетеля, а и от подсъдимия, който отказва да
дава обяснения, че св.П.Г., е пушил марихуана в автомобила на подсъдимия и то
по време на пътуването им към кв.“Болярово“ на процесната
дата и час , малко преди да бъдат спрени от служителите на МВР. Тези показания
за пръв път се дават от свидетеля пред съда. За пръв път пред съда дава
обяснения и подсъдимия и то точно в същата насока, че св. П.Г. е пушил в колата
преди да ги спре полицията и подсъдимият усетил странен мирис. Горното
действително води на една малко по-различна фактическа обстановка относно това
дали подсъдимият и кога е употребил канабис, от тази изнесена в обвинителният
акт и възприета от съда. Тя обаче е изградена на доказателстват,
а именно показанията на св. П.Г. и на
обясненията на подс.И.Г., които според съда остават
изолирани от останалите доказателства по делото обсъдени по-горе. В нито един
момент от извършената му проверка, а и в последствие в хода на досъдебното производстов, подс. И.Г. не е
отрекъл да е употребил канабис преди управлението на процесното
МПС. Факт който се приема от съда за безспорен по вече изложените мотиви. Затова
и съдът не кредитира показанията на св.П.Г. и обясненията на подсъдимия в тази
им част, защото те остават изолирани и противоречащи на останалият доказателствен материал.
Нещо
повече те противоречат и на заключението по назначената и приета
съдебномедицинска експертиза. Видно от същото и от разпита на вещото лице д-р Е.
в съдебно заседание безспорно се потвърждава горният извод на съда. Това е така
защото вещото лице е категорично, че положителен резултат от тест с техническо
средство, получен след извеждането от купето на автомобил на подсъдимия и след
30 минути след това означава, че тестваното лице е употребило пряко канабис. В
случая фактическата обстановка е точно такава. Подсъдимият е спрян около 23.50
часа на 19.06.2018г. и е изпробван за наркотици в 00.35 часа на 20.06.2018г.,
както сам отбелязва в обясненията си и както се вижда от пробата с техническото
средство. Тоест и експертното заключение
води на извода, че показанията на св.
П.Г. и на обясненията на подс.И.Г. са дадени „Про кауза“. Тоест според съда подсъдимият е употребил
наркотични вещества в случая канабис, знаел е и е съзнавал тази употреба и
съвсем в съзнание, умишлено се е качил и е управлявал процесното
МПС. Тоест от субективна страна подс.И.Г. е осъществил престъплението за което е предаден
на съд. Той умишлено е управлявал процесният
автомобил и е целял настъпването на обществено опосните
последици от това управление.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на
съдебното следствие, пред първоинстанционния съд, е фактът на употреба от страна на
подсъдимия на наркотично вещество - тетрахидроканабинол,
представляващо високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т.
1 и ал. 2 от ЗКНВП и Приложение № 1 към Списък № 1 „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3,
т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични.
За да бъде
осъществено деянието, криминализирано в цитираната
норма е необходимо деецът, освен да е употребил наркотично вещество, да е
управлявал моторно превозно средство, което и следващата се кумулативно дадена
предпоставка за съставомерност на неговото поведение.
Последното налага анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно
средство, изпълващо със съдържание основния елемент на изпълнителното деяние на
състава на престъпление по чл. 343б НК, за който подсъдимият е привлечен към
наказателна отговорност.
Според
дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС,
съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за
съдилищата характер, понятието „управление”, употребено в чл. 342, ал. 1 от НК,
включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, както и задължителните указания на оправомощените
лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване
на съставомерни последици, независимо дали превозното
средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение.
Това тълкуване на понятието „управление” настоящият съдебен състав счита, че би
могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното деяние,
визирано в текста на чл. 343б от НК. Това приложение обаче следва да е
съответно, предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни
престъпления и в частност на това по чл. 343б, ал. 3 от НК. Последното се явява
престъпление на просто извършване, т.е. за да бъде осъществен състава на
престъпление не се изисква настъпването на някакъв престъпен резултат, т.е.
липсва предвиждане на съставомерни последици.
По делото
се установено в рамките на проведеното разследване, от показанията на разпитаните
по делото свидетели и от обясненията на подсъдимия, че именно последният е управлявал процесния лек автомобил марка "**** *****", с ДК № *******
на инкриминираната дата, в момента на спирането му за проверка. Факт, пряко
отнасящ се до авторството на деянието, който на свой ред също не само не се
оспорва от подсъдимия или защитата, а изрично се признава от първия в дадените
обяснения.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията на
единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл, като е съзнавал,
че процесното осъществяване на правно регламентираната
дейност по управление на МПС е след като
е употребил наркотични вещества без значение дали се е чувствал повлиян или не,
като особено показателно е изявлението му собственоръчно вписано в талона за
медицинско изследване, че приема резултата от теста.
При
определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието бе
доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна
предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс, основано
на преценката за степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна
– степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на
наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете фактическите данни за
личността на подсъдимия – същият е в млада възраст и възможностите за лична
превенция на наказанието са налице, с необременено съдебно минало и положителни
характеристични данни. Първата група от изброените факти, наред с положителното
му процесуално поведение, доколкото не се е стигнало до забавяне в производството
следва да бъдат преценени в аспекта на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. По този начин и съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав прие, че формално
са налице предпоставките наказанието за подсъдимия И.Н.Г. за това деяние да бъде определено при
условията на чл. 55 от НК и по този начин предвиденото в закона наказание
“лишаване от свобода” съдът прие да бъде определено под установения специален
минимум за срок от 5 месеца, като изпълнението на същото на основание чл. 66,
ал. 1 НК - отложено с изпитателен срок от три години, доколкото се установи
едновременното наличие на законовите предпоставки за това и липсата на
необходимост от ефективно изтърпяване за постигане целите на наказанието. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото. Изложеното по – горе се явява и критерият, по
който бе отмерен и размерът на наказанието „глоба“ под установения специален
минимум в рамките на ограниченото по ал. 2 на чл. 55 НК, като бе съобразено и с имущественото състояние на подсъдимия, а
именно 300 лева.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Съдия: /п/
не се чете.
Вярно
с оригинала!
Секретар: Ц.С.