Определение по дело №230/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 195
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Светла Букова
Дело: 20221000600230
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 195
гр. София, 10.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин

Светла Букова
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600230 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба от Й.В. О. като родител и законен представител на В. Й. О.
срещу определение на СГС, 7 с-в от 02.02.2022 г. по нчд № 322/22 г., с което е оставена
без разглеждане жалбата на О. срещу постановление на СГП от 21.12.2021 г. за
прекратяване наказателното производство по досъдебно такова № 15564/20г. по описа
на 01 РУ- СДВР, пр. пр. № 21826/20 по описа на СГП. Изложени са доводи за
незаконосъобразност на обжалваното определение, свеждащи се до това, че след като
дъщерята на жалбоподателя е претърпяла вреди от действията по изтегляне на парични
суми с банкова карта на наследодателката й, то следва да се счита пострадала от
престъплението по чл.249, ал.1 НК. Изложени са и доводи по същество относно
неправилно воденото досъдебно производство. Въз основа на тези и съображения се
иска отмяна на постановения съдебен акт като незаконосъобразен.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано също по жалба на
Й.В. О. в посоченото му качество, но срещу постановление на СГП от 21.12.2021 г. за
прекратяване наказателното производство по досъдебно такова № 15564/20г. по описа
на 01 РУ- СДВР, пр. пр. № 21826/20 по описа на СГП, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.249 НК. С атакуваното определение СГС е оставил
жалбата без разглеждане, приемайки, че престъплението по чл.249, ал.1 НК е на
формално извършване и жалбоподателят, респ. дъщеря му не са процесуално
легитимирани да атакуват прекратителното постановление, тъй като нямат качеството
на пострадали от престъплението.
След запознаване с материалите по приложеното досъдебно производство, съдът
1
счете следното:
Наказателното производство по досъдебното такова № 15564/20г. по описа на 01
РУ- СДВР, пр. пр. № 21826/20 по описа на СГП, водено срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл.249, ал.1 НК, от фактическа страна изразяващо се в това, че на
26.11.2019 г. в гр. София използвал платежен инструмент – дебитна карта, издадена от
„Експрес банк” АД на името на А. П. Й. без съгласието на титуляра, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление. С постановление от 20.12.2021 г. прокурор при
СГП е прекратил наказателното производство по образуваното досъдебно
производство на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК и чл.9, ал.2 НК.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата срещу определението на СГС е
неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е счел, че жалбата на Й.О. срещу
прекратителното постановление на СГП е процесуално недопустима. Производството
по чл. 243, ал.5 НПК има за предмет проверката на обосноваността и
законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство. Лицата, процесуално легитимирани да обжалват това
постановление пред съда, съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 НПК, са обвиняемият и
пострадалият или неговите наследници, на които се изпраща и препис от постановения
прокурорски акт. В конкретния случай жалбоподателят не е от кръга на тези лица.
Престъплението, за извършването на което е водено наказателно производство срещу
неизвестен извършител е по чл.249, ал.1 от НК, засягащо отношенията свързани с
паричната и кредитна система без евентуално причинените вреди да са съставомерни.
Независимо, че е житейски възможно от същото реално да настъпят имуществени
вреди за конкретно физическо лице, същите не биха могли да са предмет и на
претенция за обезвреда с правно основание чл.45 ЗЗД, каквато принципно има
пострадалият от престъпление със съставомерни вреди. Следва да се има предвид и
това, че по силата на договорно правоотношение с банката, издала дебитната карта,
правото да се разпорежда с паричните суми по сметката, принадлежи на титуляра, а
при смъртта му - на наследниците, но самите парични средства са във владение на
банката и претърпяната щета от неправомерните действия по изтегляне на сумата от
страна на неоторизирано лице подлежи на възстановяване по реда, предвиден за
уреждане на отношенията по договора.
След като е инкриминирано самото неправомерно ползване на платежния
инструмент, а не поведението, свеждащо се до изтегляне на парични суми, /което е от
значение при индивидуализиране на наказанието/, то и не може да се счита, че от
престъплението има произтекли съставомерни вредни последици за посочените лица,
както се твърди в жалбата. В този смисъл е и изложеното в мотивите на решение на
ВКС № 25/25.04.14 г. по н.д. № 2193/13 г., ІІ НО, според което актуалната практика на
ВКС застъпва становището, че настъпването на имуществена вреда за лицето, чийто
2
платежен инструмент е използван, не е елемент от обективния състав на
престъплението. Поради това в наказателното производство, водено за посоченото
деяние конкретно физическо лице няма качеството на пострадал от същото и няма
признат правен интерес и процесуално право да обжалва пред съда постановлението на
прокурора за прекратяване на производството. Жалбата е недопустима и на това
основание следва да се остави без разглеждане. Така постановеното определение на
първоинстанционния съд е правилно и обосновано, като следва да се отбележи и че
няма процесуална пречка да се атакува постановлението, считано за неправилно, пред
по-горестоящия прокурор, който разполага с правомощието да контролира акта на
прокурора по чл.243, ал.1 НПК на основание ал.10 на същата разпоредба и да обсъди
направените по същество доводи в жалбата. Последните по посочените съображения
не могат да бъдат предмет на преценка от страна на съда, поради което и атакуваното
определение следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, 7 с-в от 02.02.2022 г. по нчд № 322/22 г., с
което е оставена без разглеждане жалбата на Й.В. О. срещу постановление на СГП от
21.12.2021 г. за прекратяване наказателното производство по досъдебно такова №
15564/20г. по описа на 01 РУ- СДВР, пр. пр. № 21826/20 по описа на СГП.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3