№ 80
гр. Варна, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100501905 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото въззивно производство се развива след постановено решение на ВКС
61/16.07.2021 по гр.д. № 2051/2020, с което е отменено решението на ВОС № 404/11.03.2020
по гр.д.№ 198/2020 и е върнато делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Производството е образувано по въззивната жалба на „Енерго-про Продажби“ АД
срещу решението на ВРС-VIIс-в № 5306/28.11.2019 по гр.д.№ 12485/2019, с което, на
осн.чл.124 ал.1 ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че СТ. К. М. не
дължи на въззивника сумата от 11 541,50лв, от която 8 701,10лв, представляваща стойност
на служебно начислена ел.енергия от 44 017кВтч за минал период 01.07.2018-28.03.2019г, и
2 840,40лв - стойност на служебно начислена ел.енергия от 15 268 кВтч за минал период
29.03.2018г-30.06.2018г за обект на потребление, находящ се в град Долни Чифлик ул.
„Бузлуджа” № 10 с аб.№ ********** и кл.№ **********, за което вземане е издадена ф-ра
№ **********/8.07.2019г, както и е осъдено дружеството да заплати на СТ. К. М. сумата от
1 371,66лв, представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни
разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а
именно – цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на
основание член 50 от ПИКЕЕ във връзка с чл.200 ал.1 ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на
потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното
правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-про продажби“ АД - Варна е за
реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено
от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е
1
техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в
параметризацията на СТИ.
Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е
неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното
решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен
като неоснователен.
В подадения писмен отговор от СТ. К. М. се оспорват изложените в жалбата
доводи. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли за
потвърждаването му.
Поддържа се, че в конкретния случай корекционната процедура по реда на чл.50
ПИКЕЕ противоречи на основни принципи на търговията с ел.енергия по чл.2 ал.2 от ЗЕ.
Дори да се приеме, че тези правила са приложими в отношенията между страните, то в
конкретния случай исковата сума е начислена неправомерно, доколкото не са били налице
всички предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ.
Производството е образувано по искова молба на СТ. К. М., в която излага, че с
ответното дружество са в договорни отношения за продажба на електроенергия, т.е. има
качество на потребител. При проверка разбрал, че му била издадена фактура на стойност от
11 541,50лв.
Оспорва дължимостта на посочената сума, като твърди, че това количество не е било
потребено, а също така не са били спазени предпоставките и процедурата по извършване на
проверката и корекцията.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва
като неоснователен.
Така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК, а обективно кумулативно съединеният с него акцесорен
иск - в разпоредбата на чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на ел.енергия по силата на
договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният
електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
От КП от 28.03.2019г се установява, че на посочената дата е била извършена
проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца, като предвид констатираните
показания в регистър 1.8.3. и в регистър 1.8.0. е извършена подмяна на електромера и
монтиране на нов при посочени нулеви показания за дневна и нощна тарифа.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Русе, за което е
съставен КП № 1197/25.06.2019г, от чието съдържание е видно, че е констатирана външна
намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала
ел.енергия по трета тарифа /1.8.3./ - 59 285,594 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и изискванията за точност
при меренето, но не и на техническите изисквания.
Със становище за начисление на електроенергия от 3.07.2019г е одобрено
начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 59285кВтч за
периода 29.03.2018г-28.03.2019г Корекцията е извършена на основание чл.50 ПИКЕЕ.
Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено
допълнително количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за
остойностяване на която е била издадена фактура от 8.07.2019г общо за сумата от
11541,50лв, приложена по делото като доказателство. От съдържанието й е видно, че
2
начисленото количество ел.енергия е с посочено основание „служебно“.
Според заключението на в.лице по допуснатата СТЕ, включително и устните
обяснения, дадени в с.з. на 11.11.2019г, се установява, че СТИ е от одобрен тип, в
метрологична годност. Практически било невъзможно да се определи началният момент, от
който е започнало натрупването на електроенергия по трета тарифа, още повече че абонатът
бил битов и СТИ било тарифирано да отчита само по две тарифи. Наличието на данни в
регистър 1.8.3. и в регистър 1.8.0. се дължало на неправомерно софтуерно вмешателство в
програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема.
Съобразно дадените от ВКС за допускане на СТЕ с участието на инженер-софтуерен
IT специалист, вещото лице Кр.Н.К. е дало отговор по поставените от ВКС въпроси, както и
по допълнително поставените и допуснати от въззивния съд такива. С оглед дадените и
устни разяснения в о.с.з. на 9.11.2020, се установява следното :
По т.1 : Осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на
процесното СТИ и ако е налице - по какъв начин и кога е било извършено
Юридическите лица заплащат три тарифи, но в настоящия случай става въпрос за
битов клиент и затова отчитането е само по две тарифи-дневна и нощна. Важна част от
измервателната схема на СТИ е т.нар. параметризация, която определя отчитането и
разпределянето на изразходваната ел.енергия в съответните регистри. Наличието на
показания в регистър 1.8.3, който не е предвиден за битови абонати, съгласно разписаните
правила на КЕВР, означава че съществуват данни за неправомерно софтуерно въздействие
върху паметта на процесното СТИ Iskra МЕ162 № 1114021564368102. Електромер от този
тип не е включен в системата за дистанционен отчет тип „СМАРТ“ и затова няма данни за
дистанционен отчет в информационния център на Енерго-Про. Информацията за
потреблението се съхранява в самия електромер, но не като консумация по дати и часове, а
само какво е общото консумирано количество ел.енергия, натрупано в различните регистри
към настоящия момент, респективно към момента на проверката. Не е възможно да се
определи началната дата, от която е започнало натрупването на количество ел.енергия в
невизуализираният регистър 1.8.3.
Записване/промяна на данни в паметта за параметризация се осъществява с помощта
на софтуер през входно-изходно устройство {оптичен порт) или физически достъп чрез
програматор, което може да стане по сл.начини:
-чрез физически достъп до паметта чрез ползването на програматор и софтуер от
производителя на микроконтролера, използван за направата на СТИ. За целта е нужно
демонтиране на пломбите и разглобяване на външната обвивка на СТИ. В КП няма такова
отразяване, което показва, че СТИ не е било отваряно с цел неправомерен достъп;
-чрез специализиран сервизен софтуер за параметризация на СТИ, който е защитен с пароли
за достъп;
-чрез зловреден софтуер през оптичния порт за комуникация, разработен специално за този
модел СТИ, с който би могло да се заобиколи защитата на устройството, какъвто софтуер не
е известно на в.лице да съществува, но би могъл да бъде изготвен при определени условия.
Софтуерът за СТИ ,,Iskra – Мaeco ME 162“ е предоставен от производителя на
собственика на електромера с всички права на достъп – четене, сверяване на часовник и
параметризиране, но това не дава възможност да се правят промени в паметта на
изразходваната ел. енергия в регистри – 1.8.1; 1.8.2 и 1.8.3.
Трябва да се прави разлика между данните, които са записани в регистрите за
потребената ел.енергия, това е натрупаното количество в регистри 1.8.1; 1.8.2 и 1.8.3 - това
са данни, които са в паметта, които не могат да бъдат променяни през оптичния порт .
Докато самата параметризация, данните за нея, се намират в друга част на паметта на СТИ,
3
до която има достъп през оптичния порт и тя може да бъде променяна многократно, дори
всеки ден, ако се разполага с парола за достъп.
По т.2 Възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано като ново в обекта през
м.12.2015г след първоначална метрологична проверка с нулеви показания, да се касае за
грешка, която не се дължи на човешко поведение
Съгласно КП № 1032777 процесното СТИ е било монтирано с нулеви показания в
показанията за дневна и нощна тарифа. Това означава, че е монтирано като ново в обекта
през м.12.2015г СТИ се произвеждат с нулеви показания във всички регистри за отчитане на
ел.енергия. Неправомерното параметризиране и активирането на допълнителна тарифа,
освен регламентираните „дневна" и „нощна", която освен това не се визуализира на дисплея
и отчита от инкасатора, е поредица от съзнателни човешки дейности и не е възможна
случайна грешка.
В.лице не може да конкретизира от кого е била извършена намесата в електромера.
По принцип ел.енергията реално е преминала, но може да се възрази, че някой се е включил
след електромера и затова не я е потребил той, а някой друг. Ел.енергията реално е
преминала през електромера. При този електромер има парола за първоначално четене,
която ми се предостави, аз не я знам наизуст, нужно е да се въведе парола, която е само за
четене; другото ниво на достъп дава възможност за параметризация на устройството, но на
вещото лице това ниво не му е било предоставено.
По т.3 Преминала ли е реално отчетената в скрития регистър на СТИ ел. енергия и
през кой период от време?
Информацията за потреблението се съхранява в самия електромер, но не като
консумация по дати и часове, а само какво е общото консумирано количество
електроенергия натрупано в различните регистри към настоящия момент, респективно към
момента на проверката. Това означава, че електроенергията отчетената (измерена) в скрития
регистър 1.8.3 е реално преминала и потребена.
4/ Разполага ли отв. дружество със софтуерна програма, с която да може да променя
показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него?
С предоставения от производителя на СТИ Iskra МЕ162 (съгласно информацията от
сайта на производителя) софтуер е възможно параметризиране и четенето на данни. Самият
производител в представянето на продукта споменава за два вида клиентски софтуер за
работа с него, а именно MeterView (Iskraemeko software) и MeterRead (Iskraemeko software)
Софтуерът MeterView е защитен c пароли, даващи различен достъп до функционалностите
му, като параметризиране, отчитане, сверяване на часовника и смяна на паролата за вход в
програмата и паролата за достъп до електромера. Промяна в показанията за преминалата
елетроенергия в регистрите не е възможна, а само параметризиране на СТИ и четене на
данните в него. При проверка на място в „ЕРП Север" АД - Варна установих наличието на
софтуер MeterView с версия 4.5.1. Данни за други софтуерни продукти не са предоставени.
5/ Какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ
„външна намеса в тарифната схема" на СТИ и какво означава записът в протокола на БИМ -
„електромерът не съответства на техническите характеристики"
До констатираната в протокол № 1197/25.06.2019г на БИМ „външна намеса в
тарифната схема" на СТИ се е стигнало, чрез установяване на софтуерно претарифиране в
тарифната схема, като е въздействано чрез инфрачервения порт на електромера. Затова
специалистите от БИМ са записали „външна намеса в тарифната схема". Съгласно Закона за
енергетиката, КЕВР определя тарифирането за битови абонати, като използваните тарифи са
две. Съответното СТИ трябва да отчита потребената електроенергия в регистри Т1 (1.8.1) и
Т2 (1.8.2). Разпределението при записването на данни в двата регистъра се определя чрез
така наречената параметризация на устройството. В отделна част от паметта на СТИ се
4
записва времевата схема за отчитане на използваната електроенергия. При нормално
използване на СТИ, електроенергията се разпределя между двата регистъра, но в случая с
процесното устройство фигурира запис в регистър 1.8.3 (ТЗ) - 5 9285kWh, което определя
наличието на софтуерно въздействие върху паметта на процесния електромер, свързана с
неправомерна параметризация и неправилно отчитане на изразходваната ел.енергия, затова е
записано, че „електромерът не съответства на техническите характеристики".
6/ При съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното
през 2015г на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития
регистър количество ел.енергия за 1-годишния период, за който допълнително е начислена
стойността и възможно ли е тя да се разграничи на дневна и нощна тарифа за потребление
При посочените характеристики на СТИ като U=230V, 1=0,25-5/85А, С=1, 1000
импулса за lkw/h, еднофазен, двойнотарифен, статичен, при 1мах=8 5А, същият може да
отчита до 18,7kw/h/ количество преминала ел.енергия за един час; за една година това се
равнява на 16 3812kWh, което означава, че отчетеното в скрития регистър количество
електроенергия от 59 285kWh може да премине през процесното СТИ. Не е възможно да се
разграничи на дневна и нощна тарифа за потребление.
Тъй като въпросът е зададен дали през СТИ може да премине посоченото количество
ел.енергия. Аз съм обяснил, че е произведен с възможност през него да мине 75 ампера ток,
който, като се умножи по 220 kWh, се получава възможната консумирана мощност, която да
премине за период от 1г. Въпросът е за устройството, а не за мрежата.
7/ Технически възможно ли е „нанасяне" в показанията в паметта на електромера
през оптичния /инфрачервения/ порт на устройството без отваряне на СТИ, чрез софтуера,
предоставен от производителя на СТИ на „ЕРП Север" АД
И в т.4 в.лице е обяснило с какъв софтуер се работи и какви са възможностите, че
може да се параметризира, да се чете, но не може да се внасят данни в регистрите за
потребена ел.енергия – 1.8.1; 1.8.2; 1.8.3. Трябва да се прави разлика между памет за
разходвана ел.енергия и памет за параметризиране, това са две отделни части на паметта;
едната отговаря за преминалата ел.енергия, а другата - за параметризирането.
Параметризиране означава във всеки един ден от седмицата – може да се зададе понеделник,
вторник, сряда и т.н., часовете, в които действа дадена тарифа от 00:00ч. до 06:00ч., във
всеки един часови пояс може да се зададе коя тарифа да действа. Параметризирането е
свързано през кой интервал от време на седмицата, в коя част на деня и нощта коя тарифа да
бъде активирана.
Според в.лице дружеството разполага с достъп за параметризация и активиране на
допълнителни тарифи. Кога е било активно това параметризиране на електромера или е
започнало да бъде активно, чрез достъпа, който му е бил даден от „ЕРП-Север“, не може да
определи точна дата. Нека да се има предвид, че електромерът е устройство, което не е
свързано със световното време, то взима времето на лаптопа, към който е закачен, така че
дата и часът на лаптопа може да бъдат променени и това не е 100% доказателство в колко
часа и кога е станала промяната. Теоретично трябва да запише датата на последната
параметризация.
Електромерът е бил предоставен на в.лице на ул.“Девня“ № 2. Там сверил серийния
номер, но при препараметризацията, която е била направена, номерът, намиращ се вътре в
самото устройство, е бил скрит и затова не могъл да го прочета. Само върху пластмасовата
кутия отвън имало номер на електромера, като в.лице не може да каже дали платките вътре
са били със същия или друг номер, тъй като те не отговаряли на никаква цифра.
Електромерът бил предоставен в една торба, която не била запечатана, защото така
бил върнат от БИМ. Бил сглобен, но самата торба не била запечатана. Като следствие от
препараметризацията този, същата така е била направена, че да се скрие серийният номер;
5
имало електромери, на които се четяло всичко, а на други – нищо не се четяло.
В хода на настоящото въззивно производство, в с.з. на 9.11.2021, ищецът чрез
процесуалния си представител е направил частичен отказ от иска за сумата над 4999лв до
общо претендираните 11 541,50, на осн.чл.233 ГПК.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на
правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до
приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането,
произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената
сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта,
обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
По основателността.
Ноторно известно е и че по силата на ОУД за доставка и продажба на ел.енергия
между „Енерго Про Продажби“АД и ищеца е възникнало облигационно правоотношение
по договор за доставка и продажба, по който „ЕПП“АД се явява краен снабдител, а
ищецът-краен клиент; в случая битов по смисъла на легалното определение, дадено в §1
т.2а от ДР на ЗЕ, тъй като закупува ел.енергия за собствени битови нужди, а също и
потребител на енергийни услуги по смисъла на т.41б /след изменението, влязло в сила от
15.05.2015г/.
Няма спор, че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява
част от електропреносната мрежа /ЕРПМ/.
Спорните въпроси са досежно корекционното основание на вземането, процедурата
за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени
в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от СТИ.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат
от Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а
понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия на
интернет страниците им. С приетата с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от
17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при
които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по
чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на корекция на
6
сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/.
Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21
ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА,
Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона,
с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно
спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие
занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от
установеното обичайно действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено
в ПИКЕЕ. От това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни
процедури с начална дата след 16.11.2013г. Ето защо и с оглед въведения корекционен
период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид
материалния им нормативен характер.
С Решение № 1500/6.02.2017г 5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016
(обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга Решение №
128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от
Протоколно решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение
на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването е имало
нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за
минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи
правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При тази
ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови
ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се
ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката са липсвали
нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна
процедура и начина на извършване на проверка на СТИ.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от
ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено.
Общите правила за доказване на определени факти са неприложими, тъй като отношенията
между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон – ЗЕ, в
регулирането на които Държавата, чрез нейния орган–КЕВР, има задължително участие,
каквото участие не е предвидено в общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно, недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да
бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид строгата
регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и
надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след
14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива
корекции.
По спорния въпрос съществува и съдебна практика, обективирана в Решение №
165/19.11.2009 по т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№
7
1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО;
Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.
№ 225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010 по т.д.№
885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от
ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК попадат в обхвата на задължителната такава.
В цитираните решения е застъпено становището, че извършването на едностранна
промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика
е лишена от законово основание - както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след
влизане в сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по
неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на
доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД
принцип за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността доставчикът да обосновава
правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и
обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради
неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и
чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена през м.03.2019, т.е. след посочената по-горе
дата /14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е
уредена специалната процедура. Дори и да се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи
формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя
законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява
незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г по
адм.д.№ 3879/2017г на ВАС , са отменени и останалите действащи след Решението №
1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите
на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г по
адм.д.№ 4785/2018г на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в цялост.
Тъй като решението на ВАС-петчленен състав е постановено на 8.11.2018г, т.е. след
начисляването на корекцията, към датата на постановяване на настоящото решение същото
е влязло в законна сила, затова като новонастъпило обстоятелство следва да бъде съобразено
от въззивния съд.
В допълнение може да се посочи и това, че в процесния случай са неприложими
новите ПИКЕЕ, тъй като влизат в сила от 2.05.2019г, тъй като проверката е била извършена
през м.03.2019, т.е. преди това, а същите нямат обратно действие.
Следва да се посочи и това, че и ОУ за доставка и продажба на ел.енергия на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби“АД /ОУД за ПЕЕ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с
Решение № ОУ-06/21.07.2014г на ДКЕВР /сега КЕВР/, които са отменени с Решение на ВАС
№ 798/ 20.01.2017 Аналогично е постъпено и с ОУ за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“АД, а сега „ЕРП Север“АД
/ОУД за ДПЕЕМ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-05/21.07.2014г на
ДКЕВР /сега КЕВР/, са отменени с решение на ВАС № 595/17.01.2017г
На следващо място.
КП, изготвен от служителите на „ЕРП Север“АД, е оспорен от ищцовата страна.
Същият като частен свидетелстващ не се ползва с доказателствена сила, а от събраните
8
гласни доказателства е опровергано съдържанието му, тъй като се установява, че не е бил
съставен по надлежния ред.
След като ответното дружество се позовава на вземане, произтичащо от КП на „ЕРП
Север“АД, чието съдържание е опровергано, то без значение е съставеният впоследствие КП
от БИМ, доколкото същият не се явява част от т.нар.корекционна процедура и вземането не
произтича от КП на БИМ.
Освен това, съгл.чл.120 ал.1 ЗЕ СТИ е собственост на оператора на електропреносна
или електроразпределителна мрежа, а данните от измерването, съхранявани в
измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли,
предоставени на ответното дружество от производителя на СТИ.
В тази връзка служебно известно е на съда, както от разяснената от отв.дружество,
така и от обясненията на вещото лице, че процедурата по разчитане показанията от
невизуализирания регистър е свързана със система от пароли за достъп на две нива, с които
са оторизирани да боравят единствено служителите на отдел „Контрол по измерване и
отчитане” при „Енерго-Про Мрежи”АД /сега „ЕРП Север“АД/ и фирмата-производител.
Затова и задължението да се поддържа измервателният уред в изправност е за собственика, а
не на ищеца-потребител. Последният няма и достъп до електромера, а такъв имат
единствено служителите на „ЕРП Север“АД и на „Енерго-Про продажби“АД.
При липсата на доказателства за виновно поведение от страна на потребителя,
констатираната неточност в резултат прочитането на СТИ със специален софтуер и
разкриване съдържането на „скритите” за дистанционно отчитане регистри, не дава
основание отв.дружество да извършва корекция на потребената ел.енергия като разлика
между отчетеното количество ел.енергия и преминалите количества енергия за времето от
допускане на грешката до установяването й, т.е. неоснователно крайният доставчик
осъществява намеса в имуществената сфера на потребителя.
На трето място.
Въпреки дадените то ВКС указания за изясняването на делото от фактическа страна
чрез допускане на СТЕ с посочените въпроси, от заключението на в.лице става ясно, че на
предоставения му от „ЕРП Север“АД електромер /СТИ/, чийто собственик се явява
дружеството, серийният му номер, посочен в КП и този на БИМ, е съответствал само на
пластмасовата кутия отвън, а номерът, намиращ се вътре в самото устройство, бил скрит.
Затова не може да каже със сигурност дали платките вътре са били със същия или друг
номер. В случай, че се приеме, че са идентични, въз основа на заключението може да се
направи извод единствено, че процесното количество ел.енергия е преминало, но не може да
се направи категоричен извод за началната дата, от която е започнало натрупването на
количество ел.енергия в невизуализирания регистър 1.8.3., както и това от кого е била
извършена намесата в електромера. Освен това, при посочените характеристики на СТИ
същият можел да отчита ел.енергия за една година 163812кВтч, от което следва, че
отчетеното в скрития регистър количество електроенергия от 59285кВтч не би могло да
премине за едногодишен период, а очевидно е натрупано за много по-продължителен период
от време, без да е възможно да се определи началната дата. Освен това, не може да бъде
направено разграничение на дневна и нощна тарифа за потребление.
На четвърто място.
Въззивното дружество от една страна се позовава на твърдение за реално
консумирана ел.енергия, която не била отчетена. Същевременно, обаче, се твърди, че били
приложени отменените процедурни правила при констатирано въздействие върху СТИ,
което е хипотеза, различна от реалната консумация. При последната начинът на
остойностяване на консумираната ел.енергия е съвсем различен.
Поради всичко изложено съдът приема, че представеният по делото протокол и
9
извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и
затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца към
ответното дружество.
Ако и да се касае за реално доставено количество, то дружеството е начислило
процесното количество ел. енергия с цел компенсиране неточното отчитане от СТИ, което е
ставало в предходен продължителен период от време, който е неясно как е бил определен.
ОУ вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ от страна на
неговия собственик в лицето на „ЕРП Север“АД, и периодът на доставката е част от
основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи цената.
Липсата на проведено доказване относно точния период на доставката и дали това
количество е било потребено по дневна или нощна тарифа, имащо значение за дължимата за
него цена, налагат извод, че ответникът не доказва основанието, на което сумата е дължима
от потребителя.
Ето защо предявеният иск се явява доказан по основание и размер.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
решението на ВРС,
Поради заявения пред настоящата инстанция частичен отказ от иска за сумата над
4999лв до 11 541,50лв, решението на ВРС в тази част следва да бъде обезсилено и
производството по двете дела - прекратено, на осн. чл.233 ГПК.
Горното налага изменение на решението на ВРС в частта за разноските, като в полза
на ищцовата страна бъдат присъдени разноските за уважената част от иска, на осн.чл.78 ал.3
ГПК, а в полза на ответната страна – съразмерно на прекратителната част, на осн.чл.78 ал.4
ГПК.
От данните по делото е видно, че страните са направили разноски за съответните инстанции,
както следва:
за първата инстанция
- ищецът е заплатил 471,66лв държ.такса + 1195лв адв.хонорар /л.99, 100-I/
- отв.дружество - 180лв депозит за в.лице + 1836лв адв.х-р с вкл.ДДС, от които 1530лв
възнаграждение и 306лв–ДДС /л.101-104-I/
за първото въззивно производство
- ищецът – 1350лв запл.адв.х-р /л.37,38/
- отв.дружество – 230,83лв д.такса + 2100лв адв.х-р с вкл.ДДС /по списък на л.23-26/, от
които възнагр-е в размер на 1750лв и 350лв ДДС
за касационната инстанция
- ищецът – 880лв – адв.х-р
- отв.дружество – 30лв+230,84лв - д.такси + 2100лв адв.х-р с вкл. ДДС, от които
възнаграждение в размер на 1750лв и 350лв ДДС;
за настоящата въззивната инстанция
-ишецът - адв.х-р в размер на 880лв в полза на адв Св.В., на осн.чл.38 ЗАдв
-отв.дружество - 300лв депозит СТЕ + 2100лв–адв.хонорар с вкл.ДДС, от които възнагр-е в
размер на 1750лв и 350лв-ДДС
По отношение претендираните и от двете страни разноски за заплатено
адв.възнаграждение, съдът счита заявените насрещни възражения за прекомерност за
основателни с оглед фактическата и правна сложност на делото и затова размерът на
адв.възнаграждение за всяка една от инстанциите следва да бъде редуцирано до минималния
такъв. При цена на иска от 11541,50лв това се равнява на 876,26лв съобразно чл.7 ал.2 т.4 от
10
Наредба № 1/2004 или закръглено 880лв, върху която сума следва да се изчисли дължимо
ДДС 20%, равно на 176лв.
Така общият сбор на разноските на всяка от страните за всички инстанции възлиза на
следните суми:
за ищеца – 471,66лв запл.д.такса + по 880лв за трите инстнации и 880лв–за
настоящата /като последната следва да е в полза на адв.В., на осн.чл.38 ЗАдв/ или общо
3991,66лв;
за ответника - заплатени д.такси: 180лв + 230,83лв + 30лв + 230,84лв + 300лв =
971,67лв и адв.хонорар – по 880лв за всяка от четирите инстанции /с включване на ДДС от
176лв/ = 1056лв х 4 = 4224лв или общо 5195,67лв
Съразмерно уважената част от иска от 4999лв, в полза на ищеца се полага сумата от
1729лв, от които лично на адв.Св.В. – 381лв, на осн.чл.38 ЗАдв. , а остатъкът от 1348лв –
на ищеца.
Съразмерно отхвърлената част от иска за сумата от 6543лв в полза на ответното
дружество следва да се присъдят разноски общо в размер на 2946лв
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решението на ВРС-VIIс-в № 5306/28.11.2019 по гр.д.№ 12485/2019 в
ЧАСТТА му , с която, е прието за установено в отношенията между страните, че СТ. К. М.
не дължи на въззивника сумата над 4999лв до 11542лв, представляваща част от стойност на
служебно начислена ел.енергия от общо 59285кВтч за минал период от 29.03.2018г до
28.03.2019г за обект на потребление, находящ се в град Долни Чифлик ул.„Бузлуджа” № 10
с аб.№ ********** и кл.№ **********, за което вземане е издадена ф-ра №
**********/8.07.2019г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК
ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по гр.д.№ 12485/ 2019 по описа на
ВРС-VIIс-в и по в.гр.д. № 1905/2021 по описа на ВОС поради частично оттегляне на
предявения иск, 233 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-VIIс-в № 5306/28.11.2019 по гр.д.№
12485/2019 в ЧАСТТА , с която, е прието за установено в отношенията между страните, че
СТ. К. М. не дължи на въззивника сумата от 4999лв, представляваща част от стойност на
служебно начислена ел.енергия от общо 59285кВтч за минал период от 29.03.2018г до
28.03.2019г за обект на потребление, находящ се в град Долни Чифлик ул.„Бузлуджа” № 10
с аб.№ ********** и кл.№ **********, за което вземане е издадена ф-ра №
**********/8.07.2019г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК.
ОТМЕНЯ решението на ВРС в частта за разноските, като е осъдено ответното
дружеството да заплати на СТ. К. М. сумата от 1 371,66лв-сторени по делото пред първа
инстанция съдебно- деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА СТ. К. М. ЕГН ********** от гр.Долни чифлик ул.“Бузлуджа“ № 10 да
заплати на „Енерго-про продажби“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик № 258 Варна тауърс-Г, сумата от 2946лв /две
хиляди деветстотин четиридесет и шест лева/, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.4 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258 „Варна Тауърс-Г“ да заплати на СТ. К.
М. ЕГН ********** от гр.Долни чифлик ул.“Бузлуджа“ № 10, сумата от 1348лв /хиляда
11
триста четиридесет и осем лева/, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258 „Варна Тауърс-Г“ да заплати на
адв.С.В. от Варненска АК сумата от 381лв /триста осемдесет и един лева/, на осн.чл.38
ЗАдв.
Прекратителното определение може да се обжалва с частна жалба пред
АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от уведомяването на страните
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280
ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12