№ 35
гр. Варна, 17.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20233000500009 по описа за 2023 година
намира следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. П. Г.
от гр. Генерал Тошево, обл. Добрич чрез адв. Р. Д. от АК - Варна, насочена
срещу решение № 260053/27.06.22г. по гр. д. № 364/16г. на ОС-Добрич, с
което въззивникът е осъден да заплати на Ж. К. П. от гр.Добрич, на основание
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 42 000 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, причинени на ищцата от ответника с извършено от
последния спрямо първата противоправно деяние,за което същият е признат
за виновен и наказан с влязла в сила на 24.06.2021г. присъда №
260010/23.02.2021г. по НОХД №226/2018г. на Добричкия районен съд, ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на
исковете 29.06.2016г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 8 847
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху главницата от 42 000 лв. по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода
29.06.2013г.-28.06.2016г. вкл., както и сторените в първата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 4 729.35 лв. В жалбата се твърди, че
съдът неправилно е приложил относимите материлни и процесуални норми и
не е обсъдил и анализирал правилно събраните по делото доказателства.
Поради това се счита, че решението е неправилно и необосновано и се
претендира неговата отмяна в обжалваните му части. Освен това се счита, че
решението евентуално е недопустимо поради нередовност на предявените
искове по съображения, изложени в отговора на исковата молба и в тази
връзка се претендира неговото обезсилване. Излага се, че неправилно е била
приложена нормата на чл. 300 от ГПК, тъй като влязлата в сила присъда се
ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените
обстоятелства, а всички останали постановки в присъдата не се обхващат от
установителното действие и е недопустимо гражданския съд да приема за
установени съдържащите се в присъдата констатации, които не са обхванати
от силата на пресъдено нещо. Поддържа се, че ответникът не се е
облагодетелствал с никакви парични суми, тъй като получените такива са
1
били изразходвани за нужди на представляваната от него кооперация. Освен
това той не е въвеждал в заблуждение ищцата, тъй като всички важни за
планирания договор факти са били публично известни. Наказателното
производство е приключило бързо и с този резултат единствено поради
тежкото емоционално и психическо състояние на подсъдимия и за да не се
утежнява допълнително същото. Поддържа се още, че част от получените от
ищцата суми ответникът ги върнал преди започване на досъдебното
производство и това е установено, както от направените признания от самата
нея в това досъдебно производство, така и от гласните доказателства по
настоящото дело. По този начин и след като по делото не са били обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства относно
релевантните по спора факти, съдът е допуснал друго процесуално
нарушение. Поддържа се още, че незаконосъобразен се явява изводът на съда
и във връзка с релевираното от ответника възражение за погасяването на
предявените искове по давност. Самата ищца е признала, че е предала сумата
от 12 000 лв. през първата половина на м. юни на 2011г., поради което и е
изтекла общата погасителна давност. Изпълнителното деяние е било
завършено с предаването на сумите на ответника, поради което и същият е
бил известен като деец от този момент, а не от момента, който е приел съдът –
когато ищцата е осъзнала, че е въведена в заблуждение. На последно място се
поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал и процесуално нарушение
като не е съобразил депозираната от ответника молба на 18.04.22г. с искане за
събиране на допълнителни доказателства чрез изготвяне заключение по
допълнителна ССчЕ. В тази връзка е отправено искане въззивният съд да
уважи направените с молбата от 18.04.22г. искания, а именно: да се издаде
ново съдебно удостоверение, адресирано до „Сердика-90“ АД, гр. Добрич за
снабдяване със заверени преписи от фактури и счетоводни документи,
удостоверяващи осъществена търговска дейност през 2011г. между
дружеството и РПК „Наркооп“, гр. Генерал Тошево; за възлагане на
допълнителна задача на ССчЕ като вещото лице след като се съобрази с
намиращите се счетоводни книжа на РПК „Наркооп“, гр. Генерал Тошево в
„Кооп консулт“ ЕООД и в „ПАТО“ ЕООД да установи дали счетоводството
на кооперацията е водено редовно. Към въззивната жалба е представено
копие от цитираната молба, ведно с удостоверение за актуалното състояние
на „Сердика Добрич“ АД, регистрирано едва на 28.02.18г. и на „Сердика-90“
АД, както и опис на фактури от продажби на „ПАТО“ ЕООД за периода от
01.01.11г. до 31.12.11г. Претендира се присъждането на разноски.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Ж. К. П. чрез адв. Ю. Отузбирова от АК-Добрич, с който
същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че обжалваният акт е
правилен, обоснован и постановен в съответствие с процесуалните и
материални норми, при пълнота на събраните доказателства, ценени в
тяхната съвкупност. Точно е била приложена нормата на чл. 300 от ГПК при
зачитане на влязлата в сила осъдителна присъда по отношение на ответника –
че същият виновно и противоправно е увредил ищцата, въвеждайки я в
заблуждение, че ще й продаде магазин на РПК „Наркооп“ в гр. Ген. Тошево,
за което тя му е предала сумата от 42 000 лв., която е получена от ответника в
негова полза. Изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд в тази
насока. Направените изявления от ищцата в рамките на досъдебното
производство за върнати от ответника суми, са били отречени от нея в
рамките на съдебното следствие, обяснявайки, че предходните изявления са
2
били направени поради обещанието на Г., че ще й върне парите и за да му се
подобри положението в наказателния процес. Фактът на връщането на парите
не е бил доказан и със събраните по настоящото дело гласни доказателства.
Изцяло се споделят съображенията на съда за отхвърляне на възражението за
изтекла погасителна давност. Считат се за неоснователни доказателствените
искания, тъй като в проведеното на 18.04.22г. съдебно заседание ответникът
не е представил нова счетоводна документация, за да бъде изпълнена
допълнителната задача от вещото лице по ССчЕ, а от друга страна е налице
осъдителна присъда за това кой се е облагодетелствал със сумата от 42 000
лв. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено и на
въззиваемата да се присъдят разноските по делото.
Решението не е обжалвано и влязло в сила в частта му, с която е
отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 42 000 лв.
в частта за периода от 04.07.11г. до 28.06.13г. включително.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт и редовност на жалбата,
поради което и същата се явява допустима.
Съдът намира доказателствените искания на въззивника за
неоснователни. На първо място не е налице допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение в проведеното на 18.04.22г.
съдебно заседание, тъй като на електронната поща на съда е постъпило в 7:55
ч. писмо от адв. Д., неподписано с КЕП, в което се сочи, че се изпраща
становище за съдебното заседание по делото (без наличието на такова), а като
прикачени файлове са посочени опис на фактури и справките за актуалното
състояние на „Сердика 90“ и „Сердика Добрич“ (л. 336-343). Същите са били
докладвани в откритото с.з. и съдът след като е съобразил, че въпреки
издадените на ответника съдебни удостоверения за снабдяване с информация
за наличието на друга счетоводна информация относно РПК „Наркооп“, която
да послужи при изготвяне на заключението по допуснатата допълнителна
ССчЕ, такива не са били ангажирани, то и искането за допускане на
допълнителна ССчЕ е било оставено без уважение. Едва в 14:29 ч. на
18.04.22г. адв. Д. е изпратила на електронната поща на съда отговор от
Районен кооперативен съюз, гр. Добрич от 12.04.22г. и молба във връзка с
доказателствени искания. Същите отново не са били подписани с КЕП от адв.
Д.. Същата е отправила и искане за отмяна на хода по същество на делото
(молба с вх. № 260742/18.04.22г. – л. 346).
С оглед на горното следва да се приеме, че не е било налице нито
надлежно електронно изявление на страната до съда, нито същото е било
пълно, за да може съдът да приеме, че са били налице и други доказателства,
необходими за провеждане на допълнителната ССчЕ.
Наред с горното и всъщност решаващо в случая е, че доказателствените
искания са неотносими към предмета на спора, тъй като касаят факт, който не
е правнорелевантен за спорното материално правоотношение. Поради това и
исканията следва да се оставят без уважение.
Не е налице и хипотезата на т. 1 от ТР № 1/09.12.13г. на СГТК на ВКС
по т.д. № 1/13г. за служебно събиране на доказателства, поради което делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.
3
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника Г. за приемане
по въззивното дело на представените с въззивната жалба копие на
удостоверения за актуалното състояние на „Сердика Добрич“ АД и на
„Сердика-90“ АД, на опис на фактури от продажби на „ПАТО“ ЕООД за
периода от 01.01.11г. до 31.12.11г.; за издаването на ново съдебно
удостоверение, адресирано до „Сердика-90“ АД, гр. Добрич за снабдяване със
заверени преписи от фактури и счетоводни документи, удостоверяващи
осъществена търговска дейност през 2011г. между дружеството и РПК
„Наркооп“, гр. Генерал Тошево; за назначаването на допълнителна ССчЕ, по
която вещото лице след като се съобрази с намиращите се счетоводни книжа
на РПК „Наркооп“, гр. Генерал Тошево в „Кооп консулт“ ЕООД и в „ПАТО“
ЕООД да установи дали счетоводството на кооперацията е водено редовно.
Насрочва делото в открито с.з. на 15.02.23г. от 09.45 ч., за която дата и
час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4