ПРОТОКОЛ
№ 75
гр. Варна , 16.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно
гражданско дело № 20213000500311 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:57 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
Г. ЛЮБ. Т., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.
А.А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ПРОКУРАТУРАТА НА РБ чрез представляващ Апелативна
прокуратура - Варна, редовно призована, представлява се от прокурор В.Ч.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
и постъпилият писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260698/09.12.2020г., постановено по гр.д. № 893/2020г.
ОС – Варна е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Г.
ЛЮБ. Т. ЕГН********** сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение
за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически
стрес, страх, несигурност, раздразнение, тревожност, депресия, избухливост,
гняв, вътрешно напрежение и поведенчески промени, изразяващи се в
промени в апетита, в съня, нарушения в концентрацията, в лесно забравяне, в
самоубийствени мисли, в загуба на доверие от близки и приятели, в
компрометиране на доброто й име в обществото и влошено здравословно
състояние, които са пряка последица от неправомерно водено срещу не я
наказателно производство - по ДП №406/2009г. на ОД МВР - Варна, НОХД
№425/201Зг. и НОХД №227/2014г. на ВОС, ВНОХД №354/2016г. на
Апелативен съд - Варна и касационно дело №198/2017г. на ВКС, по което с
Решение №102/27.04.2017г. е потвърдена оправдателна присъда на ВОС по
НОХД № 227/14г., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната
лихва върху сумата от 27.04.2017г. до пълното изплащане на задължението,
отхвърлил е иска за горницата над 50 000 лева до претендираните 300 000
лева, както и иска на Г. ЛЮБ. Т. против Прокуратурата на Република
България за заплащане на сумата от 46 518.52 лева, равностойност на 112
076.00 шекела, изчислена по курса на БНБ към деня на извършеното плащане,
претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени от ищцата медицински услуги за лечение и
материали в Израел, гр.Тел Авив, в медицински център „Асута'' ООД, в
2
периода от 11.04.2014г. до 09.03.2016г. за онкологичното й заболяване,
възникнало в резултат на преживения стрес о т същото водено срещу нея
наказателно производство, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.04.2017г. до пълното изплащане на задължението, на основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от
двете страни по спора.
Ищцата Г. ЛЮБ. Т., чрез процесуален представител адв.А. от АК –
София обжалва решението в частта, в която са отхвърлени исковите й
претенции за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди. В жалбата си излага оплаквания за неправилност на решението в тази
му част като необосновано и постановено в противоречие с материалния
закон. Счита, че при определяне размера на следващото й се обезщетение за
неимуществени вреди съдът не е отчел всички релевантни обстоятелства, а
именно установените от свидетелските показания претърпени и други болки и
страдания, освен приетите от съда, неправилно е игнорирал медийния отзвук
относно воденото срещу нея наказателно производство, неправилно е приел,
че не е доказала интензивност и/или задълбоченост на преживените от нея
душевни болки и страдания, които да обосноват присъждане на обезщетение
в претендирания размер. Сочи се, че от съвкупния анализ на доказателствата
следват изводи за доказаност на всички неимуществени вреди, поради което и
присъдената от съда сума от 50 000 лева е несъответна и не отговаря на
критерия за справедливост по см. чл.52 ЗЗД. Относно отхвърлената
претенция за обезвреда на претърпени имуществени вреди се навеждат
доводи, с които се оспорват направените от първоинстанционния съд изводи
за липса на причинна връзка между воденото наказателно производство и
полученото 2 онкологично заболяване, за лечението на което е разходвана
исковата сума. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
обжалваното решение в посочената част и уважаване изцяло на предявените
искове.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна –
Прокуратурата на РБ.
3
Прокуратурата на РБ от своя страна обжалва първоинстанционното
решение в частта, в която е осъдена да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева. Твърди се в жалбата, че в тази
му част същото е неправилно, а определеният размер е завишен, несъответен
на вредите и на установените по делото факти, относими към определяне на
справедливия размер на дължимото от Прокуратурата обезщетение. Сочи, че
доказаните от ищцата неимуществени вреди са неизбежна последица на всяко
наказателно производство, че съдът необосновано е приел, че производството
е продължило в неразумен срок, без да отчете фактическата и правна
сложност на наказателното дело, не е отчел, че по отношение на ищцата е
била наложена мярка за неотклонение „гаранция в пари“, че не са
извършвани интензивни процесуални действия с нейно участие, не е
съобразил размера на минималната работна заплата за релевантния период,
както и това, че самата оправдателна присъда дава морално обезщетение и
компенсира до известна степен претърпените страдания. Иска се от съда да
отмени оспорвания съдебен акт и определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди, съответен на конкретно
установените по делото вреди.
В предвидения от закона срок ищцата Г.Т. е депозирала отговор по тази
жалба, с който я оспорва като неоснователна.
Страните не са направили искания по доказателствата.
АДВ. А.: Поддържам въззивната ни жалба. Оспорвам въззивната жалба,
подадена от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура – Варна.
Поддържам подаденият писмен отговор. Нямам искания по доказателствата.
Не претендираме разноски в настоящото производство.
ПРОКУРОР ЧАВДАРОВ: Поддържам изцяло подадената от
Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура – Варна жалба. Оспорвам
въззивната жалба, подадена от ищцата, както и подаденият писмен отговор.
Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и
4
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите въззивната
ни жалба като отмените решението на Окръжен съд - Варна от 09.12.2020 г.,
постановено по гр. д. № 893/2020 г. в обжалваната му част и оставите в сила
същото в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати
обезщетение на моята доверителка Г.Т. сума, репарираща причинените й
неимуществени вреди вследствие на повдигнатото незаконно обвинение.
Подробни съображения за това наше искане сме изложили както във
въззивната жалба от 04.02.2021 г., така и в отговора на въззивната жалба от
25.02.2021 г.
ПРОКУРОР Ч.: Уважаеми апелативни съдии, с решение от
09.12.2020г. по гр.д.№ 893/2020г. окръжния съд е осъдил Прокуратурата на
РБ да заплати на Г. ЛЮБ. Т. сумата 50 000 лв. причинени неимуществени
вреди във връзка с водено срещу нея наказателно производство с посочен
номер, ведно със законната лихва, като е отхвърлил иска за разликата над 50
000 лв. до 300 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г.,
отхвърлил е иска на Г.Т. за осъждане на прокуратурата за сумата от 46 518.52
лв. във връзка с онкологично заболяване, ведно със законната лихва, осъдена
е прокуратурата да заплати разноски по делото, както и приспадаща част от
сторените от БСВ разноски. Считам, че първоинстанционното решение в
частта, в която е осъдена прокуратурата да заплати неимуществени вреди в
размер на 50 000лв. е завишено. Съгласно заключенията на вещите лица по
двете СМЕ същите са категорични, че стреса и напрежението не могат да са
причина за възникване и развитие на туморни заболявания на ищцата. Не е
доказана пряката причинно-следствена връзка между деянието и преживения
стрес, поради което считам, че правилно съда е приел, че заплатените
парични средства на ищцата във връзка с онкологичните заболявания няма
как да бъдат обезщетени. Правилно считам, че съда е отхвърлил иска за
заплащане на причинените имуществени вреди. Относно претенцията на
ищцата за претърпени неимуществени вреди: съгласно заключение на вещото
5
лице по изготвената КСМПЕ и показания на двама разпитани свидетели по
делото, е било установено, че в резултат на повдигнатото обвинение Т.
развила „протрахирана реакция с характеристика на смесено тревожно-
депресивно разстройство“ - с други думи тревожност, потиснатост,
натрапливо преживяване на ситуацията, намален апетит, нарушен сън, силно
изолиране и ограничаване на контактите. Очевидно при така установеното би
могло да се приеме, че са възникнали неблагоприятни за Т. увреждания на
психиката. Правилно съдът е приел, че иска за заплащане на обезщетението
за неимуществени вреди се явява доказан по основание и предпоставки.
Считам, че обезщетението е прекалено завишено, защото: посочено е, че
воденото наказателно производство е било в рамките на 8 години – това не е
вярно, защото ищцата е привлечена в качеството на обвиняема на 17.08.2011
г. т.е. две години след образуване на производството. Тази дата всъщност е
началния момент за така твърдяното увреждане. Заявена е претенция за
вреди, представляващи чувство на притеснение, страх, срам и т.н. вследствие
на публикувана статия във вестник „24 часа“ със заглавие „Дедесарите на
разстреляния М. навлизат в земеделието за европари“. В статията обаче не се
съдържат изявления на Прокуратурата на РБ, същата не е давала такива
официални изявления. Ето защо тя не трябва да отговаря за такива вреди,
настъпили от публикуване на статия, както и правилно съда е приел като не е
определил обезщетение. Постановеният от съда размер за обезщетение за
неимуществени вреди е твърде завишен – размера от 50 000 лв. не
съответства на реално претърпените вреди, както и на стандарта на живот при
обществено-икономическа обстановка в страната към момента на
увреждането. Особено значение при определяне на обезщетението има
продължителността на водене на наказателното производство срещу Т.,
което не е осем години, а е 5 години и 8 месеца. Обвиняеми по делото са били
общо 9 лица. Не е без значение тежестта на деянието и неговата правна
сложност. Касае се за престъпление по служба – данъчни и документни
престъпления. При така обособената фактическа обстановка следва да се има
предвид, че наказателното производство е приключило в разумен срок. Не без
значение е, че по отношение на Т. е била взета единствено мярка за
неотклонение „парична гаранция“, а не някоя от по-тежките мерки, посочени
в НК. Поддържам изцяло претенцията на Окръжна прокуратура, изразена в
жалбата като Ви моля да оставите насрещната жалба без уважение. Моля за
6
съдебен акт в този смисъл.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7