Р Е Ш
Е Н И Е
№
16
гр.
Силистра, 13 април 2023 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при секретаря Анета Тодорова и в
присъствието на прокурора от Окръжна прокуратура-Силистра Светослав Раев, като
разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 10 по описа на съда за 2023 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството е образувано
по касационна жалба на В.З.С. срещу Решение № 1 от 13.01.2023 г. постановено по
АНД № 157 / 2022 г. по описа на Районен съд – Тутракан, потвърждаващо
Наказателно постановление № 22-0362-000325 от 06.07.2022 г. на началника на
Районно управление – Тутракан при ОД на МВР - Силистра, с което на касатора за
извършено нарушение на чл. 37, ал. 2 във
връзка с чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДвП,
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лв.
В касационната жалба са
изтъкнати доводи за постановяване
на съдебния акт нарушение на закона и процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Основното оплакване в касационната жалба е за
липса на субективна страна на деянието и за неизясняване на фактическата
обстановка от страна на първоинстанционния съд, който не е установил наличието
на друго пътно превозно средство на пътя - л.а. „Мерцедес“ и отношението на
това друго превозно средство към злополуката. Според касатора не е изследвано
могъл ли е той да възприеме идващото в лявата лента превозно средство,
извършващо нарушение на правилата за движение. В жалбата са изложени хипотези,
които според касатора изключват възможността за наказуемост на деянието. По
тези съображения се моли за отмяна на първоинстанционния акт, както и за отмяна
на потвърденото с него наказателно постановление, а в условията на евентуалност
се моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
Ответната страна – РУ на МВР–Тутракан,
не се е възползвала от предоставената възможност да представи писмен отговор на
жалбата и да даде становище по делото; не изпраща представител в съдебно
заседание.
Представителят на
прокуратурата изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита,
че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред РС –
Тутракан е установено, че на 18.06.2022
г., около 11.45 часа по ул. "Ана Вентура" в гр. Тутракан В.С.
управлявал собствения си товарен автомобил марка
„Форд“, модел "Транзит" с рег.
№ СС 8407 СА. В близост до кръстовището между ул. "Ана Вентура" и ул.
"Одрин" водачът предприел
маневра завиване наляво за навлизане в сервиз за гуми, собственост на
"Антонипрес" ЕООД. Зад автомобила на жалбоподателя се движел лек
автомобил марка "Опел", модел "Астра" с рег. № СС 1037 АН,
управляван от Д.Д.Д.. Последната предприела изпреварване на превозните
средства, намиращи се пред нея, като в същото време В.С. предприел завиване
наляво за навлизане в сервиза за гуми. Последвал сблъсък между предната дясна
част на л.а. "Опел Астра" и предната лява част на товарния автомобил
"Форд Транзит", в следствие на който първият автомобил се отклонил от
посоката си на движение и спрял окончателно в железобетонна ограда на имот,
собственост на "Металстрой България" ЕООД, като ѝ причинил
материални щети. На място пристигнали полицейски служители от РУ- Тутракан,
които след като проучили обстоятелствата съставили на водача АУАН серия АД №
377 и бл. №175254 от 18.06.2022 г., с който на касатора е повдигнато обвинение
за извършено нарушение на чл. 37, ал. 2 във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Касаторът
е вписал като възражения в акта, че е бил блъснат от лекия автомобил, когато е
правел завой с подаден мигач за завиване наляво; отказал е да подпише акта и да
получи препис от него, които обстоятелства са били удостоверени с подпис на
свидетел. Въз основа на акта е издадено
обжалваното наказателно постановление.
За да потвърди наказателното
постановление, РС-Тутракан на база на събраните писмени и гласни доказателства
е приел за безспорно установено извършването на нарушението, за което е
санкционирано лицето. Приел е, че актосъставителят и АНО са действали в рамките
на своята компетентност и че образуваното и водено административнонаказателно
производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и
без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Съдът е приел, че касаторът (жалбоподател в
производството пред РС) е нарушил правилото на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, тъй като
при завиване за навлизане в крайпътна територия не е пропуснал пътните превозни
средства, движещи се по пътя, който напуска. Коментирал е, че за разлика от ал.
1 на същия член, при която предимство имат само водачите на насрещно движещите
се ППС, в хипотезата на нарушената правна норма е предвидено осъществяването на
две предпоставки, които в случая са изпълнени - завиване наляво или надясно и
завиването да е в крайпътна територия. В този смисъл съдът е приел, че
санкционираното лице осъществило от
обективна и субективна страна фактическия състав на административното нарушение,
след като е имало задължение да пропусне ППС, които се движат по същия път, в
това число и автомобилът на Д. Д.. Отчел е наличието на причинно-следствена
връзка между изпълнителното деяние и съставомерния резултат, като е коментиал,
че за причиняването на последния е допринесло и поведението на Д. Д., която
също е санкционирана за нарушение на ЗДвП. Счел е, че е без значение в конкретния
случай дали между товарния автомобил и автомобила на Д. Д. е имало и трети
автомобил, тъй като за предмета на производството е без значение дали Д. Д. е
предприела изпреварване на един или два автомобила и този факт е неотносим към
деянието, за което е санкционирано лицето.
Обосновал е извод, че нарушението е извършено при форма на вината
небрежност и че деянието не е маловажно, а наказанието е наложено при
съобразяване на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН и във фиксирания в закона
размер.
Така постановеното решение е
правилно.Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил
е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до
обоснован извод, че касаторът е осъществил нарушението, за което е подведен под
административнонаказателна отговорност. Изложените от първата инстанция мотиви
съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло
се споделят от настоящия касационен състав.
Неоснователни са изложените
доводи в касационната жалба, че решението
е постановено при неизяснена фактическата обстановка от страна на първоинстанционния
съд, който не е установил наличието на друго пътно превозно средство на пътя -
л.а. „Мерцедес“ и отношението на това друго превозно средство към злополуката. За
да приеме, че деянието, за което е бил санкциониран нарушителят, е извършено, съдът
е изяснил детайлно механизма на произшествието, като е установил, че след
предприета маневра от страна на касатора завиване наляво за навлизане в сервиза
за гуми е последвал сблъсък между предната лява част на управлявания от него
товарен автомобил "Форд Транзит" и предната дясна част на л.а.
"Опел Астра". Дори след товарния автомобил, управляван от касатора,
да е имало друго МПС, то се е движело в дясната лента и по никакъв начин не би
могло да възпрепятства видимостта към приближаващия в лявата лента автомобил,
управляван от Д. Д., в чиято предна дясна страна товарният автомобил се е
блъснал при предприетата маневра завиване наляво. Тезата, която се опитва да
защити касатора, не съответства нито на установения механизъм на настъпване на
произшествието, нито на местоположението на причинените материални щети по
двата автомобила.
Неоснователно е и
позоваването на липса на субективна страна на деянието. Според общата норма на чл. 25, ал. 1 ЗДвП преди предприемане на каквато и да е
маневра водачът на пътно превозно средство е длъжен да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение, а ако маневрата е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне движещите се
по нея превозни средства (чл. 25, ал. 2, изр. първо от ЗДвП). В специалната хипотеза на завиване
наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, нормата на чл. 37, ал. 2 ЗДвП регламентира задължението на водача
по аналогичен начин – той е задължен да пропусне пътните превозни средство и
пешеходците, движещи се по пътя, който напуска. Посочените норми позволяват да
се изведе правилото, че при предприемане на маневра, предполагаща навлизане в
лентата за насрещно движение, каквато е завиването наляво, водачът е задължен
преди потегляне от място да възприемане пътната обстановка, както пред своето
превозно средство, назад и встрани от него до границата на видимостта си, и да
извърши маневрата според възприетите обстоятелства, така че да гарантира
безопасност на останалите участници в движението. В случая свидетелката Д. Д. е
извършвала маневра изпреварване и е била в лявата лента. Дали поведението
ѝ е било съобразено с правилата на движение е въпрос, стоящ извън
предмета на настоящото производство. Решаващо за случая е било задължението на
касатора да се убеди, че са налице условия за извършването на предприетата от
него маневра завой наляво, което той не е сторил в разрез с разписаното
задължение по чл. 37, ал. 2 ЗДвП, тъй като при предприемането на маневрата се е
сблъскал с автомобила на св. Д., намиращ се в съседната лява лента.
Несъответствието между нормативно предписаното и дължимо поведение на касатора несъмнено
се дължи на проявена от него небрежност, до какъвто извод е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което оплакванията на тази плоскост в жалбата са
несъстоятелни. Развитите
мотиви от първата инстанция досежно законосъобразното протичане на
административнонаказателното производство, приключило с налагането на санкция в
съответствие с материалноправните разпоредби, се споделят и от настоящия
съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК същият
препраща към тях.
Що се касае до описаните в
касационната жалба различни хипотези следва да се подчертае, че същите визират
съвсем различна от установената фактическа обстановка и са неотносими към
настоящия казус.
Във връзка с гореизложеното
се налага извода, че решение на РС – Тутракан не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Силистренският
административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1 от
13.01.2023 г. постановено по АНД № 157 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Тутракан съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.