Р Е Ш Е Н И Е  №  73

 

гр.Тополовград, 17.02.2020  год.

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на десети  и осми ноември през  две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

при секретаря: А.Аладжова

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 110 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Стара Загора, чрез пълномощник адв.Д.Д.,*** против  И.С.С.  с ЕГН ********** *** за сумата 325,58 лв., представляваща главница - стойността на консумираната питейна и отведена канална вода за  периода 05.01.2018 г. – 01.11.2018 г. за водоснабден имот, с открита партида с № 002832 на името на ответника, находящ се в гр. Тополовград, ************** За закъснялото плащане за периода от 28.02.2018 г. до 18.12.2018 г. ответникът дължи и лихва в размер на 10,11 лв.  Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.  Претендират се направените по делото разноски, както и направените разноски по ч.гр.д. № 5/2019 г. по описа на ТгРС в размер на 25,00 лв.

         Ищецът в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.Д. поддържа исковата си молба и претендира съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи претендираните суми.

Ответникът не се явява в с.з., но тъй като заповедта е връчена по реда на чл.47 от ГПК му е назначен особен представител – адв.Х., която се явява в открито съдебно заседание и с оглед представеното заключение, предоставя на съда решението относно уважаването на исковете.   

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:  

         На името на ответника И. Стоян С. е открита партида във „В и К” ЕООД – Стара Загора, район Тополовград с № 002832 за имот, находящ се в гр. Тополовград, **************** С откриването на партидата между експлоатационното предприятие и абоната възникват договорни отношения, по силата на които „В и К” ЕООД се задължава да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетена от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите са уведомени по надлежния ред, както от длъжностните лица на дружеството, така и са задължение на основание 33 ал.2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор. При закъснение се начисляват лихви съгласно чл.40 ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Ответникът, видно от приложените  по делото извлечение за сметките  - лихвен лист, квитанции – 10 бр. и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е използвал доставената от ВиК ЕООД – Стара Загора питейна и отведена канална вода за периода 05.01.2018 г. – 01.11.2018 г., която е на стойност 325.58 лв., За закъснялото плащане за периода от 28.02.2018 г. до 18.12.2018 г. ответникът дължи и лихва в размер на 10,11 лв.

         Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС – Тополовград, по което е образувано ч.гр.д. № 5/2019 г. и е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК. Поради което се предявява и настоящият иск в срока по чл.415 ал.1 от ГПК.

         Видно от приложените към делото писмени доказателства – лихвен лист, квитанции за потребена питейна вода и отведена канална такава, и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза по категоричен начин се установява размера на начислените задължения на ответника в счетоводството на „В и К” Стара Загора и съответно факта, че тези задължения към момента на разглеждане на делото не са изплатени. Видно от това заключение за откритата партида в ЕООД”В и К” под № 002832 ответникът е ползвал доставена питейна и отведена отпадъчна вода до имота му и за процесният период от 05.01.2018 г. до 01.11.2018 г. ответникът има неизплатени задължения към дружеството в размер на  325,58 лв.

         Доставената от „В и К” ЕООД – Стара Загора питейна и отведена канална вода се заплаща от 1 до 30-то число следващ месеца на отчитане на водомера. При неспазване на срока, за всеки просрочен ден се начислява законна лихва за забава, като тази лихва за забавено плащане  е в размер на 10,11 лв.за периода от 28.02.2018 г. до 18.12.2018 г.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”, във вр. с чл.415 ал.1, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

 От материалите по ч.гр.д. № 5/2019 г. се установява, че с разпореждане № 5/04.01.2019 г. по повод на молбата на ищеца по чл.411 ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 325,58 лв. представляваща главница - стойността на консумираната питейна и отведена канална вода през периода 05.01.2018 г. – 01.11.2018 г. за водоснабден имот, собственост на ответника и 10,11 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 28.02.2018 г. до 18.12.2018 г. Главницата е присъдена ведно със законната лихва, считано от 04.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Издадена е заповед със същият номер и дата.

Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК, като съдът на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.

Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок,  поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

Съдът намира, че искът е основателен и доказан както по основание, така и по размер.    

          Съгласно публично известни общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, които имат силата на договор между страните, ищецът – ВиК ЕООД – Стара Загора е продал на ответника като собственик на водоснабден имот, находящ се в гр. Тополовград, тези услуги, които той е следвало да заплати в 30-дневен срок след датата на фактурирането, което е ежемесечно. Съгласно приложената към делото партида – лихвен лист, са издадени множество квитанции за консумирана вода за периода 05.01.2018 г. – 01.11.2018 г., като във всяка квитанция е записана дължимата сума по месеци. Общо сумата е в размер на 325,58 лв. Няма данни по делото това задължение да е заплатено от ответника в договорените срокове.

          Поради което съдът следва да признае съществуването на това вземане в посочения размер. Законна лихва следва да се присъди върху главницата посочена по-горе,   считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

         Установено е по безспорен начин, че ответникът е изпаднал в забава, тъй като не е изплатил дължимите суми в сроковете, посочени в Общите условия, затова се дължи обезщетение за забава, което  видно от документите по делото – приложения лихвен лист и изготвената съдебно-счетоводна експертиза и е в размер на 10,11 лв.за периода от 28.02.2018 г. до 18.12.2018 г. и в този размер следва да се признае вземането.

         При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца разноски, съгласно приложения по делото списък на разноските, в общ размер на 910 лв., от които: 25 лв. за държавна такса по ч.гр.д. № 5/2019 г. и от настоящото производство общо 885 лв. - 360 лв. за адвокатско възнаграждение, 75 лв. внесена държавна такса, 300 лв. възнаграждение за особен представител на ответника и 150 лв. за възнаграждение на вещо лице.  

 

          Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е   Ш   И :

 

         УВАЖАВА  предявения иск от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Стара Загора, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Т.Р., чрез процесуалния представител адв.Д.Д.,***  ПРОТИВ  И.С.С. ***, с ЕГН **********, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца изпълнение на парично задължение в размер на сумата 325,58 лв. /триста двадесет и пет лева и 58 стотинки/, представляваща главница - стойността на консумираната питейна и отведена канална вода през периода 05.01.2018 г. – 01.11.2018 г. за водоснабден имот на ответника, находящ се в гр. Тополовград, ж.к.Сакар 5, вх.А, ет.5, ап.14, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и 10,11 лв. /десет лева и 11 стотинки/ – мораторна лихва върху главницата, за периода от 28.02.2018 г. до 18.12.2018 г..  

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца разноски по делото  в общ размер на 910,00 лв./деветстотин и десет лв./, от които: 25 лв. за държавна такса по ч.гр.д. № 5/2019 г. и от настоящото производство общо 885,00 лв. /осемстотин осемдесет и пет лв./ - 360 лв. за адвокатско възнаграждение, 75 лв. внесена държавна такса, 300 лв. възнаграждение за особен представител на ответника и 150 лв. за възнаграждение на вещо лице. 

 

         Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: