РЕШЕНИЕ
№ 2628/12.12.2019г.
гр.
Пловдив, 12.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на четиринадесети
ноември, две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Т.К. и с участието на
прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно
административно - наказателно дело № 2976 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател „Транс Спорт 1“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, чрез пълномощника му адв. П.,
обжалва Решение № 1562 от 20.08.2019 г., постановено по АНД № 2857/2019 г. по
описа на Районен съд Пловдив, 25 н.с. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 407796-F-399867 от
13.02.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП
Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 50 лева на
основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС.
В
касационната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение на районния съд, като се излагат доводи за неправилна преценка на съда
относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
наказателното постановление. Твърди се нарушаване на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН при установени три отделни нарушения и налагането на една единствена
имуществена санкция. Сочи се на допуснато нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН с издаване на акта за установяване на административно нарушение след
изтичане на тримесечния давностен срок, визиран в
разпоредбата. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и съответно на
потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно
призован, касационният жалбоподател не е изпратил представител. Депозирана е молба - становище от процесуалния представител адв. П., с която се поддържа жалбата и се излагат подробни
съображения по същество.
Ответникът по касационна жалба ТД на НАП
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., е приложил писмен
отговор по жалбата с подробно изложено становище по всички възражения, както и
искане за оставяне на касационната жалба без уважение. В съдебно заседание,
редовно призован, ответникът не е изпратил представител.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Вълев, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се
повтаря.
На базата на правилно установени въз основа на
събраните доказателства фактически положения, първоинстанционният
съд обаче е достигнал до неправилни изводи относно законосъобразност на
наказателното постановление. В тази насока и съдът намира за напълно
основателно оплакването на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на
чл.18 от ЗАНН, което не е било отчетено от първоинстанционния
съд. Видно е от съдържанието на наказателното постановление, че дружеството -жалбоподател,
макар и за един и същи данъчен период, не е начислило три поредни пъти различен
по размер ДДС с основание предоставени услуги на различна стойност, обективирани в различни по номера и дати документи.
Следователно, установено е извършването на три отделни административни
нарушения, посочени изрично по пункт 1 до 3 в наказателното постановление,
всяко квалифицирано поотделно и осъществяващо състава на чл.180а от ЗДДС. Посочената разпоредба регламентира
специфично определяне на санкцията, а именно в зависимост от размера на
неначисления ДДС, при което и в случай на няколко различни нарушения, санкцията
следва да се определи поотделно и съобразно с размера на данъка по всяко от тях
и не може да се определя въз основа на сбора от неначисления ДДС за всяко от
нарушенията, защото това е в противоречие със смисъла на санкционната
разпоредба. Не се възприемат в тази насока възраженията на ответника по
касационната жалба относно това, че с отмяна на наказателното постановление с
основание нарушение на чл.18 от ЗАНН, нямало да се осъществи целта на закона понеже
нарушителят щял да остане ненаказан, защото осъществяването на правомощията на
наказващия орган чрез налагане на административни санкции следва винаги да е
при спазване на императивните норми на закона и то именно поради факта, че се
касае до реализиране на вид мярка на държавна принуда, както се сочи и в
отговора по жалбата. Нормата на чл.18 от ЗАНН е императивна и несъобразяването
й от наказващия орган рефлектира пряко върху законосъобразността на
наказателното постановление, а косвено и неблагоприятно върху прогласените в
чл.12 от ЗАНН цели на наказанието, доколкото с този начин на незаконосъобразно
процедиране от страна на административния орган се създава практическа
възможност за това нарушителят да не бъде наказан съобразно с предвиденото в
закона за всяко извършено от него нарушение, а по неясна преценка на наказващия
орган, което е предпоставка за нееднакво третиране на различните субекти на
административно-наказателна отговорност и съответно поставяне под съмнение на
възпитателното и предупредително въздействие на административното наказание
върху останалите граждани. Поради това и неспазването на посочената императивна
разпоредба всякога е основание за отмяна на наказателното постановление и като
не е стигнал до този извод, районният съд е постановил незаконосъобразен
съдебен акт. Твърденията в отговора по жалбата, че с потвърждаване на
наказателното постановление районният съд на практика бил приложил принципа за
забрана за влошаване положението на обжалващия, са напълно необосновани,
доколкото очевидно е, че ако бе приложил правилно закона, районният съд щеше да
отмени наказателното постановление, което именно се явява по-благоприятно за
санкционираното лице.
Иначе,
не са основателни възраженията по касационната жалба относно твърдяно
нарушение, свързано с пропускане на срока за съставяне на АУАН по чл.34 от ЗАНН. В тази насока и възприетото от Районен съд Пловдив в мотивите към
обжалваното решение положение относно началната дата за изчисляване на давностния срок се възприема напълно от настоящия съдебен
състав, като съответно на данните по делото и в тази връзка мотивите на ПРС се
споделят изцяло в посочената им част.
С оглед на изложените по-горе
съображения, касаещи установено нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН,
което е останало незабелязано от първоинстанционния
съд, поради което и същият е дал неправилна оценка за законосъобразност на
наказателното постановление, съставът на Административния съд счита, че
оспореното в настоящето производство съдебно решение следва да бъде отменено, а
вместо него да бъде постановено друго такова по същество, с което да се отмени наказателното
постановление.
Поради изложените съображения и на
основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1562 от 20.08.2019 г.,
постановено по АНД № 2857/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив 25
наказателен състав, вместо което
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 407796-F-399867 от 13.02.2019
г., издадено от Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, с което
на „Транс Спорт 1“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив е наложена имуществена санкция от 50 лева на основание чл.180а, ал.1
от ЗДДС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.