№ 101
гр. Шумен, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630202592 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №69/02.11.2023 год. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.164 от
Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във вр. с чл.168 от ЗООС на Община Шумен, с
ЕИК000931721, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Славянски“ №17,
представлявано от кмета Л.Д.Х. /сега проф.Х.А.Х./ е наложена имуществена санкция в
размер на 12 000 лева /дванадесет хиляди лева/. Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание се явява упълномощен представител,
който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло. В
последното съдебно заседание по делото не се явява представител.
Процесуалният представител на Регионална инспекция по околна среда и води,
гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата, като излага
подробни съображения в тази насока.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар не изцяло на
1
изложените в нея съображения, поради следното:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Община Шумен притежава Комплексно разрешително №349-Н1/2022 год., издадено
от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда за „Регионално депо
за неопасни отпадъци за общините Шумен, Смядово, Велики Преслав, Хитрино, Каолиново,
Каспичан, Венец, Нови пазар“. Съгласно Условие 10.1.1.1 от същото в качеството им на
притежател на разрешителното им по време на експлоатация на депото не им е било
разрешено заустване на производствени отпадъчни води /в това число инфилтратни води/
във воден обект и/или канализационна система.
На 20.04.2023 год. в обекта - Регионално депо за неопасни отпадъци за общините
Шумен, Смядово, Велики Преслав, Хитрино, Каолиново, Каспичан, Венец, Нови пазар била
извършена извънредна проверка по текущ контрол във връзка с депозиран в РИОСВ Сигнал
вх.№С-42/20.04.2023 год., като предмет на проверката били следните участъци: Клетка 3 от
страната на вътрешен автомобилен път; канавките за дъждовни води до клетка 3;
Охранителна канавка за дъждовни води от клетка 3 до края на площадката на регионалното
депо; Ретенционните басейни /съществуващ и в процес на изграждане/ и Канавка за
дъждовни води след територията на депото до точка на заустване във воден обект – дере.
По време на проверката при огледа на клетка 3, част I било установено наличие на
инфилтрат, който я запълвал до нивото на горния ръб на охранителната дига, като било
налично изтичане на инфилтрат през горния ръб на охранителната дига на клетката. В
същото време изтичащата течност се оттичала гравитачно по вътрешна дъждоприемна
канавка, преминавал покрай клетка 2 и се вливал в охранителна дъждоприемна канавка,
чрез тръба, изведена в стената на канавката в района на границата между клетка 2 и клетка
1, до пункт за мониторинг на подземни води. Било установено и че инфилтратът се отича по
дъното на охранителната канавка, преминава чрез нея покрай ретензионните басеини,
напусна територията на депото и се зауства в местен воден обект – дере, в точка извън
територията на регионалното депо за неопасни отпадъци, като по време на проверката е
нямало преливане на инфилтрат от самите ретензионни басеини.
Резултатите от извършената проверка били подробно обективирани в Констативен
протокол №ИН-03/20.04.2023 год.
Тъй като било констатирано, че с описаното по-горе деяние община Шумен е
нарушила условие 10.1.1.1 от Комплексно разрешително №349-Н1/2022 год. им било
изпратено писмо изх.№С-42-(3)/12.06.2023 год. с което са били поканени за съставяне на
акта за установяване на административно нарушение.
На 19.06.2023 год. на Община Шумен бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение №ИН-03/19.06.2023 год., в който актосъставителят е посочил,
че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.123в, т.2 от ЗООС. Актът бил
2
съставен в присъствие на представител на Община Шумен и подписан от него без да изложи
възражения. Впоследствие не са се възползвали от законното си право и в срока по чл.44 от
ЗАНН не са били депозирани писмени възражения.
Съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било
издадено наказателно постановление №69/02.11.2023 год. на Директора на Регионална
инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.164 от Закона за
опазване на околната среда /ЗООС/, във вр. с чл.168 от ЗООС на Община Шумен, с
ЕИК000931721, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Славянски“ №17,
представлявано от кмета Л.Д.Х. /сега проф.Х.А.Х./ е наложена имуществена санкция в
размер на 12 000 лева /дванадесет хиляди лева/. Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя И.Н.Н. и на свидетеля М.С.Н., както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя И.Н.Н. доколкото същият
пряко е участвал в извършената проверка и лично е установил факта на неизпълнение на
посоченото условие на разрешителното. Показанията му са последователни,
непротиворечиви и безпристрастни и напълно кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал.
По отношение показанията на свидетелката М.С.Н. съдът намира, че същите също
следва да бъдат кредитирани, въпреки, че в голямата си част същите се отнасят до факти и
обстоятелства, които са се случили след извършената проверка и не касаят периода, предмет
на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123в, т.2 от ЗООС Операторът на инсталацията е длъжен
да изпълнява условията в комплексното разрешително. Не се спори между страните по
делото, че Община Шумен се явява оператор на действаща инсталация, съгласно легалната
дефиниция на това понятие, вложена в нормата на т.43, буква „а“ от §1 към ДР на ЗООС.
Следователно в това си качество е имало задължението да изпълнява условията, посочени в
издаденото му Комплексно разрешително №349-Н1/2022 год.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
нарушил задължението си, визирано в т.10.1.1.1 от Комплексното разрешително, а именно
по време на експлоатация на депото да не зауства производствени отпадъчни води /в това
число инфилтратни води/ във воден обект и/или канализационна система.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен
начин, че по време на извършената проверка на 20.04.2024 год. при огледа на клетка 3, част
I било установено наличие на инфилтрат, който я запълвал до нивото на горния ръб на
3
охранителната дига, като било налично изтичане на инфилтрат през горния ръб на
охранителната дига на клетката; изтичащата течност се оттичала гравитачно по вътрешна
дъждоприемна канавка, преминавала покрай клетка 2 и се вливала в охранителна
дъждоприемна канавка, чрез тръба, изведена в стената на канавката в района на границата
между клетка 2 и клетка 1, до пункт за мониторинг на подземни води, като инфилтратът се
отичал по дъното на охранителната канавка, преминавал чрез нея покрай ретензионните
басеини, напускал територията на депото и се зауствал в местен воден обект – дере, в точка
извън територията на регионалното депо за неопасни отпадъци, като по време на проверката
е нямало преливане на инфилтрат от самите ретензионни басеини. В подкрепа на
изложеното са и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства и най-
вече показанията на свидетеля И.Н.Н., който лично е участвал в извършената проверка и
лично е възприел изложената по-горе фактическа обстановка и състоянието на обекта.
Посоченото обстоятелство не се отрича и от страна на жалбоподателят, доколкото в жалбата
не оспорва нарушението, а моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление на
други основания.
Съдът не кредитира възраженията на представляващия жалбоподателя, че не следва
да носят административно-наказателна отговорност за посоченото нарушение, доколкото са
предприели действия по изграждане на допълнителен резервоар за отпадъчни води към
съществуващ ретензионен басейн в Регионално депо за неопасни отпадъци, кв.Дивдядово. В
тази връзка от представените като писмени доказателства по делото Разрешение за строеж
№190/27.06.2022 год., Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изграждане
на допълнителен резервоар за отпадъчни води към съществуващ ретензионен басейн в
Регионално депо за неопасни отпадъци, кв.Дивдядово“ №е-ЗОП-2022-0035-2/01.11.2022 год.
и Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 19.10.2023 год. се
установява, че действително такива действия са били предприети от Община Шумен през
2022 год., като същите са били финализирани на 19.10.2023 год. В същото време обаче
извършването на каквито и да е действия по изграждане на допълнителни съоръжения и
реконструкция на съществуващите такива, както и продължителността на процеса по
изграждането им, не може да оправдае извършването на нарушение на условията на
действащото комплексно разрешително, което по категоричен начин в т.10.1.1.1 забранява
на оператора по време на експлоатация на депото да не зауства производствени отпадъчни
води /в това число инфилтратни води/ във воден обект и/или канализационна система.
Община Шумен в качеството си на притежател на комплексното разрешително е била
длъжна, както по време на изграждането на допълнителни съоръжения, така също преди и
след този момент да предприеме необходимите действия, за да не допуска нарушение на
условията на разрешителното.
Съдът не кредитира и твърдените но жалбоподателя, че както актосъставителя, така
също и наказващият орган не са съобрази влиянието на метеорологичната обстановка в
страната в период около датата на извършване на нарушението, като не е било отчетено и
количеството валежи, които са оказали влияние на нивото на инфилтратните води в
4
ретензионния басейн и работата на помпените агрегати, оросителната система и
разпръскващите устройства. От изисканата и приложена като писмено доказателство по
делото Справка за количеството на валежите по дни в периода 01.04.2023 год. – 20.04.2023
год. за района на гр.Шумен се установява, че количеството на валежите в mm (л/м²), паднали
в посочения период не може да бъде определено като значително или такова, което да води
до изключване отговорността на оператора за нарушение на условията на разрешителното.
Ежедневното измерването на количеството валежи изрично е включено като задължение на
притежателя на комплексното разрешително в разпоредбата на условие 10.1.2.2 от същото,
поради което жалбоподателят е бил длъжен не само да извършва посочените измервания, но
и да съобразява дейността на съоръжението с отчетеното количество валежи.
От изложеното се налага извода, че Община Шумен в качеството си на оператор на
действаща инсталация „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Шумен,
Смядово, Велики Преслав, Хитрино, Каолиново, Каспичан, Венец, Нови пазар“ не е
изпълнила задължението си, визирано в Условие 10.1.1.1 от Комплексно разрешително
№349-Н1/2022 год., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
околна среда за „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Шумен, Смядово,
Велики Преслав, Хитрино, Каолиново, Каспичан, Венец, Нови пазар“, с което е нарушила
разпоредбата на чл.123в, т.2 от ЗООС. Правилно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на Община Шумен, доколкото именно тя се явява оператор на
действаща инсталация, съгласно легалната дефиниция на понятието „оператор“, дадена в
разпоредбата на т.43, §1 от ДР на ЗООС.
Административно-наказващият орган е действал законосъобразно, като правилно е
издирил и приложил разпоредбата, въз основа на която следва да бъде изчислена санкцията,
а именно нормата на чл.164, ал.1 от ЗООС, която предвижда имуществена санкция в размер
от 10 000 до 500 000 лева за оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен
търговец за неизпълнение на изискванията по чл.123в и чл.125 от ЗООС.
В същото време обаче, съдът намира, че административно наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минималния,
предвиден в закона, без да изложи подробни мотиви и съображения в тази насока, като се е
задоволил да отбележи, че Община Шумен е била наказана и за друго нарушение, без
същото да е индивидуализирано. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е
законосъобразно и правилно на жалбоподателя да бъде наложена имуществена санкция в
размер на предвидения в разпоредбата на чл.164, ал.1 от ЗООС минимум, а именно
„имуществена санкция” в размер на 10000 лева.
В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
Съдът намира също така, че не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от
ЗАНН. Случаят не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, тъй
като обществените отношения, които този род нарушения засягат са свързани с опазване на
околната среда и в частност здравето на хората. Настоящото нарушение е било констатирано
5
след сигнал на граждани, отправен до РИОСВ, а както става ясно от материалите по делото
и по-конкретно от извършена от настоящия състав служебна проверка, Община Шумен е
била наказана и за друго идентично нарушение на условие 10.1.1.1 от Комплексното
разрешително. Изложеното налага извода, че нарушението, предмет на обжалваното
наказателно постановление не е инцидентна проява в дейността на жалбоподателя, а по
изложените съображения не са налице и условията за приложение на разпоредбата на чл.28
от ЗАНН.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление бе изменено,
намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №69/02.11.2023 год. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.164 от
Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във вр. с чл.168 от ЗООС на Община Шумен, с
ЕИК000931721, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Славянски“ №17,
представлявано от кмета Л.Д.Х. /сега проф.Х.А.Х./ е наложена имуществена санкция в
размер на 12 000 лева /дванадесет хиляди лева/, като намалява размера на наложената
имуществена санкция от 12 000 лева /дванадесет хиляди лева/ на 10 000 лева /десет хиляди
лева/.
ОСЪЖДА Община Шумен, с ЕИК000931721, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.“Славянски“ №17, представлявано от кмета проф.Х.А.Х. да заплати на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на
чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
6
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7