РЕШЕНИЕ №
гр. В., 14.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публичното заседание на 05.02.2020 год. / пети февруари, две хиляди и двадесета
година /, в състав:
Председател: КРАСИМИР Г.
При секретаря В.В.като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
НАХ дело № 883 по описа за 2019 год.
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2894 от 28.05.2019 год. на Председателя
на Държавна Агенция „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ” - гр.С., С.Д.П., с
което на Д.Р.С. с ЕГН **********, са
наложени две административни наказания – „ГЛОБА”
в размер на 2 500.00 лв. /две хиляди и петстотин лева/ и „ГЛОБА” в размер на 500.00
лв. /петстотин лева/ - за две адм.нарушения
по чл.69 ал.1 пр.3-то във вр. с чл.56 ал.1 т.9 от ЗАКОН ЗА ЗАПАСИТЕ ОТ НЕФТ И
НЕФТО-ПРОДУКТИ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и съгласно чл.63 ал.1 от ЗАКОН ЗА
АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ.
ОСЪЖДА ответника ДА „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ” - гр.С., да
ЗАПЛАТИ на жалб. Д.Р.С. разноските
по делото – сумата от 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/ – за адвокатски хонорар и съгласно чл.63
ал.3 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 14 /четиринадесет/ – дневен срок,
считано от уведомяването, чрез Районен Съд - гр.В., пред Административен Съд – гр.В..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О
Т И В И :
Д.Р.С. ***
с посочен служ. адрес в гр.С., бул.”***” № ** партер, е обжалвала НП № 2894 от
28.05.2019 г. на П-ля на ДА”ДРВВЗ”-С., с което е глобена в общ размер
от 3 000.00 лв. – глоба от 2 500 лв. и глоба от 500 лв., за две нарушение по
чл.69 ал.1 пр.3-то във вр. с чл.56 ал.1 т.9 от ЗЗНН. В жалбата и чрез пълномощник
пред съда – адв. Г.М. ***, както и в
писмена защита от пълномощника се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното НП и се иска отмяната му или намаляване на санкциите към законовия
минимум, както и присъждане на разноските по делото.
Ответникът по жалбата ДА”ДРВВЗ”-С., чрез
процесуален представител пред съда – гл. юрисконсулт И.В.К.-П. и в писмена
защита, изразява становище жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и да
бъде потвърдено обжалва-ното НП, като правилно и законосъобразно.
Производството по делото е по реда на чл.59 – чл.63 от
ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ /ЗАНН/ във връзка със ЗАКОН ЗА
ЗАПАСИТЕ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ /ЗЗНН/.
Анализирайки събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното :
Жалб. Д.Р.С. *** е Управител на
търговско дружество „ДМВ” ЕООД – гр.С. с ЕИК ***, което дружество е едновременно
„задължено лице” по смисъла §1, т.11 и „съхранител” по смисъла на §1, т.12 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗНН. „ДМВ”ЕООД-С. е вписано в Регистъра на задължените
лица под № 8/26.03.2018г., със складове
регистрирани по реда на чл.38 ЗЗНН. На основание Заповед № РД-10-235/ 22.11.2018
г. на Директора на Териториална Дирекция „Държавен резерв” /ТД ДР/ - гр. П.била
извършена проверка от служители на ТД ДР гр. П.– св. В.Л.Й., св.А.Г.Н. и св.Д.И.Т.,
в складове регистрирани по чл.38 ЗЗНН собственост на „ДМВ” ЕООД в гр. В., за
времето от 22. до 24.11.2018 г. За резултатите от проверката е съставен
Констативен протокол № 1595-1/29.11.2018 г. с който бил запознат и получил
препис от него упълномощено лице на управителя – лицето С.П.Г.. Със същия КП
били дадени две задължителни предписания на дружеството, в качеството му на „задължено
лице” по ЗЗНН: 1. Да възстанови количеството в размер на 488,065 тона запаси за
извънредни ситуации (ЗИС) от гориво за дизелови двигатели, за които е поел
задължение да съхранява и 2. Да представи
в ЦУ на ТД на ДРВВЗ и ТД на ДР-П., необхо-димите документи, изискуеми по ЗЗНН, с
които да удостовери създадените ЗИС от гориво за дизелови двигатели, за които е
установена липса в размер на 488.0765 т., със срок на изпълнение на двете
предписания 24.12.2018 г. и отговорно лице за изпълнението - управителя на
дружеството жалб. Д.С..
На 28.12.2018 г., в изпълнение на
Заповед № РД-10-262/ 21.12.2018 г. на Д-ра на ТД ДР гр. П., е извършена повторно
проверка от същите служители на ТД ДР гр. П., във връзка с изпълнението на
дадените задължителни предписания с Констативен протокол /КП/ № 1595/29.11.2018
г. Проверката е извършена по документи и на място в складовете на „ДМВ” ЕООД - ***
В. - гр.В., ул.”***“ № ***. В хода на провер-ката служителите изискали
документи, удостоверяващи изпълнението на дадените с КП № 1595/29.11.2018 г.
задължителни предписания,но такива не били предоставени.След направена справка
в деловодната система на ТД „ДР” гр. П.се установило, че за периода от
30.11.2018 г. до момента на проверката - 28.12.2018 г., не са постъпвали
никакви документи от представител на „ДМВ” доказващи изпълнението на дадените с КП № 1595/29.11.2018
г. задължителни предписания. С това било прието, че жалб. Д.Р.С., определена за
„отговорно лице” по изпълнението на предписанията, е извършила нарушение на
чл.69 ал.1 пр.3, вр. чл.56 ал.1 т.9 ЗЗНН. При тази проверка бил съставен
Констативен Протокол /КП/ № 1595-1/28.12.2018 год., като препис от него
получило същото упълномощено лице С.Г..
При двете проверки било установено, че
складовете на „ДМВ” ЕООД-С. в *** – гр.В. са запечатени от Агенция-Митници,
считано от 23.11.2018 г., тъй като складовете се явявали и „данъчен” склад по
смисъла на ДОПК.
На 11.01.2019 год. в гр. П., в
сградата на ТД ДР-П., св. В.Л.Й., който е на длъжност „главен експерт” в сектор
„Контрол върху резервите и запасите” /КРЗ/ към отдел „Управление на складовите
бази и контрол върху резервите и запасите” /УСБКРЗ/ при ТД ДР-П., съставил Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1595-1/11.01.2019 г. на жалб. Д.Р., но с посочена фамилия
„Стоянова”, в нейно отсъствие, за адм. нарушение по чл.69 ал.1 пр.3, вр. чл.56
ал.1 т.9 ЗЗНН, затова, че в качеството си на Управител на „ДМВ”ЕООД и
отговорник за изпълнението на задължителните предписания, не ги е изпълнила.
Посочено било, че нарушението е извършено на 28.12.
На 05.03.2019 г. жалб. Д.Р.С.
подала Възражение срещу АУАН, което не било уважено.
Последвало издаването на обжалваното
НП № 2894 от 28.05.2019 г. на П-ля на ДА”ДРВВЗ”-С., което няма данни кога е
било връчено на жалб.Д.С.. С това НП за две
адм.нарушение по чл.69 ал.1 пр.3-то във вр. с чл.56 ал.1 т.9 от ЗЗНН, били
наложени две адм. наказания - глоба от 2 500 лв. и глоба от 500 лв. на
жалб.Д.С., в качеството й на „задължено лице”. Жалбата против НП е
заведена с вх. номер от 28.08.2019 год.
За горните две адм. нарушения на жалб. Д.С.
бил съставено и второ НП № 1584/09.05.2019 г., със същите по размер глоби, но в
качеството й на „съхранител”. Същото е предмет на НОХд № 885/2019 г. на ВРС.
Търговско дружество „ДМВ” ЕООД –
гр.С., с Управител и едноличен собственик на капитала жалб. Д.Р. има и втора
база в страната за съхранение на гориво – в гр. М., обл. Р., „***”, „***”.
Горната фактическа
обстановка се установява от показа-нията на свидетелите - св.В.Л.Й., св.А.Г.Н.
и св.Д.И.Т., както и от писмените доказателства приети по делото.
Съдът на първо място при така събраните
доказателства намира, че жалбата заведена
против НП е подадена в срок и е допустима, като същата е подадена от жалб. Д.Р.С.,
което ФЛ има право и правен интерес да обжалва НП. В тази насока по
допустимостта на жалбата е и Определение № 763/ 12.12.2019 г. по ЧКАНД №
866/2019г. на Административен Съд -гр.В.. На второ място съдът приема, че както
АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия
и компетенции, съгласно разпоредбите на ЗАНН и ЗЗНН.
На следващо място, съдът
приема, че жалб. Д.Р.С. не е извършила визираните две адм.нарушение по чл.69 ал.1 пр.3-то във вр. с чл.56 ал.1 т.9 от
ЗЗНН, от субективна страна – не е имала виновно поведение.
Не се доказа пред съда да са извършени
две адм. нарушения по чл.69 ал.1 пр.3-то във вр. с чл.56 ал.1
т.9 от ЗЗНН, а именно жалб. Д.Р.С., в качеството й на Управител на „ДМВ”ЕООД-С.,
„отговорно лице” за изпълнения на задълженията на ДМВ”ЕООД” и „задължено лице”
по смисъла на ЗЗЗНН, да не е изпълнила задължителни предписания, дадени с КП №
1595-1/29.11.2018 год., както следва: 1. Да възстанови количеството в размер на
488,065 тона запаси за извънредни ситуации (ЗИС) от гориво за дизелови
двигатели, за които е поела задължение да съхранява и 2. Да представи в ЦУ на
ТД на ДРВВЗ и ТД на ДР-П., необходимите документи, изискуеми по ЗЗНН, с които
да удостовери създадените ЗИС от гориво за дизелови двигатели, за които е
установена липса в размер на 488.0765 тона, със срок на изпълнение на двете
предписания 24.12.2018 г., като нарушенията да са извършени на 28.12.2018 г. –
денят следващ срока на изпълнение на предписанието и място на извършване – гр.В.,
складовете на „ДМВ”ЕООД-С. в *** – гр.В., ул. ”***” №***.
Дадените с Констативен протокол
№ 1595/29.11.2018 г. задължителни предписания на „ДМВ” ЕООД, в качеството му на
„задължено лице” по ЗЗНН: 1.Да възстанови количеството в размер на 488,065 тона
запаси за извънредни ситуации (ЗИС) от гориво за дизелови двигатели, за които е
поел задължение да съхранява и 2. Да
представи в ЦУ на ТД на ДРВВЗ и ТД на ДР-П., необхо-димите документи, изискуеми
по ЗЗНН, с които да удостовери създадените ЗИС от гориво за дизелови двигатели,
за които е установена липса в размер на 488.0765 тона, със срок на изпълне-ние
24.12.2018 г. и отговорник Д.Р.С., не са изпълнени до 28.12.2018 г. – първия
работен ден след изтичане на срока. С това формално и от обективна страна е
осъществен състава на чл.69 ал.1 ЗЗНН, съгласно която норма „Който не окаже съдействие при извършване на проверка,
възпрепятства нейното извършване, не изпълни задължителни предписания на
служителите по чл.55 ал.4, писмени указания на председателя на агенцията
или допусне такива действия, се наказва с глоба от 500 до 15 000 лв.”. По делото обаче се установява, че още на 23.11.2018 г.
базата на дружеството в гр.В., ул.”***” № ***, в която е следвало да се
изпълнят предписанията, е била запечатана от митнически органи. Същата е
останала запечатана до края на срока на дадените предписания, при което
обективно не е било възможно изпълнението на предписанията. Действително, по
делото не се съдържат данни за това жалб. Д.С. да е предприела действия по
изпълнение на дадените предписания, за които е отговаряла. За да е субективно
съставомерно бездействието й по коментираната норма, обаче, това бездействие
трябва да е умишлено и целящо да постигне именно негативните последици,
произтичащи от неизпълнение на дадени предписания. В случая очевидно не се
касае за целенасочено бездействие, а за обективна невъзможност да бъдат
изпълнени предписанията на наказващия орган. Ето защо съдът приема, че вмененото
нарушение е субективно несъставомерно и наказващият орган, който е знаел за
извършеното запечатване на складовете, е следвало да съобрази, че дадените от
него предписания са неизпълними и да не пристъпва към ангажиране на
административно-наказателна отговорност. Несъобразявайки изтъкнатото от съда,
отв. по жабата ДА”ДРВВЗ”-С. е достигнал до хипотеза, в която неправилно е
ангажирал отговорността на жалб. Д.С. и поради това НП подлежи на отмяна, като
незакоонсъобразно – налице е липса на субективна страна от страна на жалб. Д.С.
за извършване на нарушенията - не е налице виновно умишлено или непредпазливо
деяние, а обективна невъзможност да бъдат изпълнени предписанията на наказващия
орган.
В тази връзка съдът споделя
изразеното в писмената защита на процесуалния представител на жалб. Д.С., че предписанията за неизпълнението на които е съставен
АУАН, касаят запас за извънредни ситуации /ЗИС/ дизелово гориво 488,065 тона,
който ЗИС е бил предмет на предписание и по друг КП – КП № 1595/29.11.2018 г.
по който същият ЗИС е трябвало да се съхрани не къде да е, а също в Петролната
база на „ДМВ”ЕООД, в гр.В.. За същото количество е съставен и друг АУАН № 1595/11.01.2019
г. за един и същ ЗИС. За този ЗИС „ДМВ”ЕООД е едновременно и „задължено лице” и
„съхранител”, а като „съхранител” трябва да съхранява запаса в собствения си
данъчен склад, т.е. в гр. В.. Несъстоятелно също звучи тезата на АНО, че
запечатването на базата не е било пречка пред изпълнението на предписанията, тъй
като е могло процесният ЗИС да се съхрани в склад, в друга държава членка. Това
не е така, защото както вече стана ясно същият ЗИС е станал обект и на друго
предписание, свързано със съхранение на конкретно място — ***-гр.В.. Освен
това, по реда на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, като „място на извършване на нарушението”
е посочена *** - гр. В., ул.”***” № ***. Това потвърждава, че контролните
органи не са се съобразили с важни за правилното решаване на случая факти и
обстоятелства, а именно, че при запечатан обект и ограничен достъп на жалб. С.
до складовете по ЗЗНН, е било обективно невъзможно да се създава и съхранява
ЗИС, а от това следва, че не е било налице и виновно поведение от страна на
лицето, което е било наказано. Нарушаването на митнически пломби с печат представлява
адм. нарушение по чл.122”а” от ЗАДС и съответно престъпление по чл.277 от НК.
С оглед гореизложените
съображения, съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите изложени от страните
доводи и съображения, за допуснати процесуални нарушения и неправилност,
респетивно правилност на обжалваното НП, доколкото същите не са в състояние да
променят крайния изход на делото.
Следва обжалваното НП се отмени изцяло, с оглед приетото
по-горе от съда, че няма извършени от страна на жалб. Д.Р.С. две адм.нарушение
по чл.69 ал.1 пр.3-то във вр. с чл.56 ал.1 т.9 от ЗЗНН, тъй като не е налице
субективна страна, както се посочи и по-горе. В тази именно насока жалбата се
явява напълно основателна и следва да се уважи, като НП се отмени изцяло, като незаконосъобразно.
При този изход на делото отв. ДА „ДРВВЗ”-С. следва да се осъди да заплати на
жалб. Д.С. разноските по делото за процесуално предста-вителство, съгласно
представените и приложените документи към делото, а именно сумата от 250.00 лв.
за адвокатски хонорар.
Затова и съдът ОТМЕНИ обжалваното
НП № 2894 от 28.05.2019 г. на П-ля на
Държавна Агенция „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ” - гр.С., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Ответника по жалбата Държавна
Агенция „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ” - гр.С., СЕ ОСЪДИ да ЗАПЛАТИ
на жалб. Д.Р.С., разноските по делото – сумата от 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/ – за адвокатски хонорар и съгласно чл.63
ал.3 от ЗАНН.
По гореизложените съображения, съдът
постанови решението си.
Гр.В.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
14.02.2020 год. / КРАСИМИР Г. /