ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Варна
Варненският районен съд, ХХI състав в закрито заседание на 25.07.2016 год., в състав:
Районен съдия: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 10403
по описа за 2015 год., намира
следното:
Производството
по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно осн. чл.40, ал.1 ЗУЕС от В.Ж.Ч., ЕГН ********** *** срещу Етажна собственост
с адрес гр. Варна, ул. Бачо Киро №1- жилищна част от жилищна сграда за
обществено – обслужващи дейности и обитаване с трафопост, находяща се в УПИ
ІІ-223, 238, 239, кв.121, на 7-ми м.р. на гр. Варна, представлявана от Величко
Христов Янков за отмяна на решения
на ОС на ЕС, обективирани в:
-Протокол №
1/22.10.2013г., т.2 с което е взето решение да бъдат извършени
необходимите СМР с оглед завършване на сградата; т.4 е избрано
дружеството „Изолации” ЕООД за изпълни необходимите довършителни СМР; т.5.2
е взето решение да бъдат подписани индивидуални договори между собствениците и
дружеството „Изолации” ЕООД за довършителни СМР на етап 2.
-Протокол
№2/26.11.2013г., т.2, с което е прието площообразуване на сградата за
Обществено ползване и обитаване, Етап 2, ул. Бачо Киро №1.
-Протокол №
3/14.01.2014г. - т.2, с което е
приета оферта на „Индекс консулт” ООД Варна и е упълномощен УС на ЕС да подпише
договор с дружеството; т.3 да бъдат събрани 2000 лева текущи разходи,
разпределени съобразно идеалните части на всеки съсобственик.
-Протокол
№5/20.02.2014г.- т.2, с което е приета цената на адвокатска услуга в
размер на 4500 лева, упълномощен е УС да подпише договор с адвокат Динкова и да
й бъде заплатено възнаграждение в размер на посочената сума, от което 1000 лева
при подписване на договора и 3500 лева, три месеца след започване на
строителството.
-Протокол
№6/24.04.2014г. – т.2, с което се приемат допълнителни разходи в размер
на 52000 лева, както се приема и съобразно ид.части на всички съсобственици
същите да внесат сумите по сметка открита от адвокат Динкова и с което решение
е задължена адв. Динкова да изпрати по електронните пощи на всички
съсобственици справка за дължими суми и банковата сметка, по която да заплатят
задължението си.
-Протокол № 7/12.06.2014г.
– т.1, с което УС на ЕС следва да подпише акт обр.11, след влизане в
сила на договора за строителство с дружеството „Изолации” ЕООД, а именно при
изпълнено условие 80 % от собствениците на имоти да са подписали договора за
строителство.
В исковата молба (п.к. от 20.08.2015г. –л.50) се сочи, че ищеца е собственик на
индивидуален имот представляващ апартамент № 19, ет.7, ведно с 3,5139% ид.части
от общите части на сградата и на Ателие №3, ет.8, ведно с 1,8784% ид.части от
общите части на сградата. Твърди, че взетите решения на ОС на ЕС на сградата са
станали известни на ищеца на 21.07.2015г. по повод предаване на ищеца от С.
Шаранкова, в качеството й на член на УС на ЕС на 9 бр. протоколи от ОС на ЕС.
Твърди, че всички решения се взети при
нарушаване разпоредбите на ЗУЕС, като в протоколите за провеждани ОС на ЕС не са вписани явилите се лица,
като е била посочен само броят им, без
поименно да са изброени явяващите се лица, за да може да се прецени, дали
същите имат право да участват в проведените общи събрания, както и какъв
процент общите части на етажната собственост представляват. Не била спазена
процедурата за свикване на общите събрания по реда на чл.13 ЗУЕС, предвид не
поставяне на поканата на видно място, съответно твърди, че нейното съдържание
не съответства на ЗУЕС. Твърди, че не е уведомен надлежно за нито едно от
събранията на ОС на ЕС. Сочи, че съдържанието на протоколите не съответства на
разпоредбата на чл. 16, ал.5 от ЗУЕС. Твърди,че при приемане на процесните
решения е липсвал кворум и мнозинство за приемането им, съответно твърди, че за
приемане на решенията не е извършвано гласуване, съответно, че същите са взети
извън компетентността на ОС на ЕС.
Конкретно
по първия предявен иск счита, че решението на ОС на ЕС е незаконосъобразно
доколкото не е осъществено разграничение между завършването на общите части на
цялата сграда и довършителните работи на самостоятелните обекти в нея. По
втория иск сочи, че не е в правомощие на ОС на ЕС да избира строител, който да
осъществява СМР и строеж, който не е въведен в експлоатация. Отделно от това
счита, че решението е незаконосъобразно, доколкото е взето и извън предвидения
дневен ред, а случая за което се отнася не може да бъде разглеждан, като
неотложен. При тези мотиви счита и за незаконосъобразно решението предмет на
третият иск доколкото е взето извън определения дневен ред. Сочи, че на осн.
чл. 160, ал.1 ЗУТ страни по договорите за строителство могат да бъдат само
участници в строителния процес, при което решения в тази насока са извън
компетентността на ОС на ЕС.
Във
връзка с четвъртия предявен иск счита, че не е спазена разпоредбата на чл. 16,
ал.5 ЗУЕС, съответно същото е взето в нарушение на чл. 17, ал.6 ЗУЕС, доколкото
решението е взето с мнозинство по-малко от две трети. По петият и шести искове
относно протокол №3/14.01.2014г. намира, че отново е нарушено изискването на
чл. 16, ал.5 ЗУЕС. Счита, че решението по т.2 е и незаконосъобразно доколкото е
извън компетентността на ОС на ЕС, съобразно чл. 166, ал.1, т.1 ЗУТ. Тук
намира, че възложители по договора сключен с „Инекс консулт” ООД следа да бъдат
всички участници в съсобствеността. Решението по т.3 от цитирания протокол
намира да незаконосъобразно, доколкото сочи, че не се сочи сумата от 2000 лева
за какви разходи ще се използва. Във връзка със седмия предявен иск по
оспорване на т.2 от протокол №5/20.02.2014г. намира, че отново не е изпълнено
изискването на чл. 16, ал.5 ЗУЕС, отделно от това не става ясно с какъв предмет
е договора за правна помощ и как се определя цената по него, начина на плащане
и задълженията на адвоката. В дневния ред за провеждане на ОС на ЕС липсвало и
посочване на условията и цената на договора. Осмия предявен иск е насочен срещу
решение по т.2 от Протокол №6/24.04.2014г., което решение счита, че е взето в
нарушение на чл. 16, ал.5 ЗУЕС. Счита, че не се посочено, какви са
допълнителните разходи, които е следвало да бъдат заплатени със сумата от 52000
лева. Сочи, че липсва и решение на ОС на ЕС да бъдат внасяни средства от съсобствениците по сметка,
разкрита от адв. Динкова. Предмет на последния предявен иск е решение по т.1 от
протокол №7/04.06.2014г., което също се сочи, е взето в нарушение на чл. 16,
ал.5 ЗУЕС, като отделно от това счита, че същото е взето извън пределите на
компетентност на ОТ на ЕС. Намира, че нито ОС на ЕС нито УС при ЕС на участници
в строежа и доколкото същите нямат качество на възложители, поради което и не
мога да осъществяват надлежно представляване на последните. Това би било
възможно само при изричното им упълномощаване от етажните съсобственици.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от Етажна собственост с административен адрес гр. Варна, ул.
Бачо Киро №1- жилищна част от жилищна сграда за обществено – обслужващи
дейности и обитаване, с трафопост, находяща се в УПИ ІІ-223, 238, 239, кв.121,
на 7-ми м.р. на гр. Варна, представлявана от Величко Христов Янков. Предявените
искове се оспорват изцяло, като се сочи, че същите са недопустими, а в
условията на евентуалност се сочи, че същите са неоснователни.
Сочи се, че исковете на ищеца са
недопустими, доколкото исковата молба е депозирана в съда след срока по чл. 40,
ал.2 ЗУЕС. Излага възражения, като сочи, че всяко едно от оспорените от ищеца
решения по цитираните в ИМ протоколи от ОС на ЕС е било оповестявано по реда на
чл. 16, ал.7, вр. чл. 16, ал.6 ЗУЕС, като при залепване на всяко едно съобщение
е съставян надлежен протокол, при което депозираната на 20.08.2015г. ИМ е
депозирана след преклузивния срок по ЗУЕС.
Сочи се, че за свикването на ОС на ЕС ищеца
е бил уведомяван по телефона и на електронната поща, до същия се отправяни и
нотариални покани. Сочи, че знанието на ищеца за оспорените решения на ОС на ЕС
се извежда и от констатациите вписани в КП от 03.09.2014г., рег. №3818/2014г. В
условията на евентуалност посочва, че оспорените от ищеца решения на ОС на ЕС
са станали известни за него още към 25.05.2015г., на която дата ищеца е
отправил нотариална покана рег. №7346/т.1, акт 59 на нот. 212 до ЕС, с която е
поискал да получи заверени преписи от протоколите на ОС на ЕС. По повод
поканата на 14.07.2015г. ищеца е бил поканен да получи преписи от протоколите,
като в КП от 14.07.2015г. на проведена среща, ищеца не е пожелал да получи
представените му документи.
Намира, че поканите за провеждани ОС на ЕС
са оформяни съобразно изискванията на чл. 13 от ЗУЕС, вкл. са изпращани и по електронната
поща. Кворумът при провеждане на вс. ОС на ЕС е бил над 70 %, при което взетите
решения след гласуване са законосъобразни. Всички ОС на ЕС са провеждани
съобразно чл.16 от ЗУЕС, като са изготвяни списъци на присъстващите лица с
полагане на техен подпис. Твърди, че всички договори по осъществяване на
строителния процес са изпращани на всички съсобственици за запознаване.
Не се спори между
страните, че ищеца Ч. е собственик на
индивидуален обект в сграда за обществено – обслужващи дейности и обитаване,
находящ се в жилищна част, етап -2, УПИ ІІ-223, 238, 239, кв. 121, 7-м.р. на
гр. Варна, ул. Бачо Киро №1 и представляващ апартамент № 19, ет.7, ведно с
3,5139 % ид.части от общите части на сградата, както и на ателие №3, находящо
се на ет.8, ведно с 1,8784% ид.части от общите части на жилищната сграда.
Представено е по делото
удостоверение №АУ097528ОД_001ОД/15.10.2015г.
Район Одесос при Община Варна, от което се установява, че за Втори етап –
Жилищна сграда, находящ се в УПИ ІІ-223, 238, 239, кв.121 по плана на
Представен по делото е
протокол от 29.10.2013г., с който се удостоверява, че на 29.10.2013г. е
залепено уведомление на входната врата на сградата по чл. 16, ал.7 ЗУЕС досежно
изготвяне на протокол №
1/22.10.2013г. Протокола е подписан от
Севдалина Шаранкова и Величко Янков.
С протокол от
02.12.2013г., се удостоверява, че е залепено уведомление на входната врата на
сградата по чл. 16, ал.7 ЗУЕС досежно изготвяне на протокол № 2/26.11.2013г. Протокола е подписан от
Севдалина Шаранкова и Величко Янков.
С протокол от
20.01.2014г., се удостоверява, че е залепено уведомление по чл. 16, ал.7 ЗУЕС
досежно изготвяне на протокол №
3/14.01.2014г. Протокола е подписан от Севдалина Шаранкова, Величко
Янков и А Жекова.
С протокол от 24.02.2014г.,
се удостоверява, че е залепено уведомление по чл. 16, ал.7 ЗУЕС досежно
изготвяне на протокол № 5/20.02.2014г. Протокола е подписан от Величко Янков и Николай
Шаранков.
С протокол от
30.04.2014г., се удостоверява, че е залепено уведомление по чл. 16, ал.7 ЗУЕС
досежно изготвяне на протокол №
6/24.04.2014г. Протокола е подписан от Севдалина Шаранкова и А.
Жекова.
С протокол от
14.06.2014г., се удостоверява, че е залепено уведомление по чл. 16, ал.7 ЗУЕС
досежно изготвяне на протокол №
7/12.06.2014г. Протокола е подписан от Севдалина Шаранкова, Величко Янков.
Представен по делото е КП
от 03.09.2014г., рег. № 3818/2014г. на
нотариус Борис Василев с район на действие ВРС, в който са обективирани
изявления на взелите участие в срещата. Удостоверено е в КП, че ищеца е присъствал
на срещата.
Представен по делото е КП
от 14.07.2015г., на нотариус Борис
Василев с район на действие ВРС, в който са обективирани изявления на взелите
участие в срещата. Удостоверено е в КП, че ищеца е присъствал на срещата.
С нотариална покана от
05.05.2015г., рег. №7346, т.1, акт 159 по описа на нотариус Роза Кожухарова с
район на действие ВРС ищеца В.Ч., както и лицата Л. Ж. и В. Кафеджийски се
изискали от Велико Янков в качеството му управител на ЕС на сграда в строеж:
Втори етап – жилищна част на сграда за обществено – обслужващи дейности и
обитаване с трафопост в УПИ ІІ-223, 238, 239, кв.121, 7-ми м.р. на гр. Варна,
ул. Бачо Киро 1-3, да му бъдат представени покана за свикване на ОС с дневен
ред; протокол от събранието и взетите решения с подписи на собствениците на
самостоятелни обекти в горепосочената сграда в стоеж; заявление/уведомяване на
Кмета на район Одесос за регистрация на етажна собственост, както и документи
свързани с всички проведени общи събрания на ЕС за периода от учредяването до
21.05.2015г.; поканите за свикване на общи събрания с дневен ред, протоколи на
ОС с отразени взети решения, с подписи на собствениците на самостоятелни
обекти.
По искане на ответника е
разпитана свидетеля Яна Димова Атанасова. Същата сочи,че познава ищеца известна
и е етажната собственост на ул. Бачо Киро №1 в гр. Варна. Свидетеля сочи, че с
ищеца се е срещала три пъти в зала в сградата, която се ползва от семейство
Шаранкови. Първата среща е била
осъществена на 14.09.2014г., на която освен ищеца са присъствали и арх. Кафеджийски
и инж. Ж.. Предмет на обсъждане на срещата било изготвяне на акт 10 и акт 11 на
сградата с оглед продължаване на строителния процес. Свидетеля излага, че от
името на лицата Ж. и ищеца Ч. участие в дискусията е взел арх. Кафеджийски. На
посочената среща е заявено, че арх. Кафеджийски и инж. Ж. включително и ищеца
не са съгласни адв. Цветкова или адв. Дикова да ги представлява по какъвто и да
начин, както и да й се плаща възнаграждение в размер на сумите, за които е
гласувало общото събрание. Изразили са несъгласие строител да бъде лицето
Светослав от „Изолации” ЕООД, доколкото му нямали доверие. Изразили са
несъгласие с избора на управителен съвет, както и че доколкото сградата не се
била ползвала не може да е възникнала ЕС. Отказа ли са да положат подписи в акт
и са напуснали срещата. Втората среща
се осъществила през 07.2015г., на която ищеца присъствал, която среща била
инициирана с оглед необходимостта от подписване на договори за строителен
надзор за продължаване на строителството. На тази среща ищеца бил поканен в
качеството си на проектант и в качеството си на собственик на обект в сградата.
На срещата било напомнено на присъстващите вкл. и на ищеца, че дължи средства
за разноски съобразно взето решение на ОС. В тези разноски се включвали плащания
по надзор, държавни такси по издаване на актове, адвокатско възнаграждение и
др. Свидетеля сочи, че ищеца и придружаващите го са отказали да се запознаят с
договора за надзор, като на същата среща на ищеца били представени изисканите
от него документи свързани с взети решения на ЕС. Било заявено от Кафеджийски, Ж.
и ищеца, че на тази среща няма да получават никакви документи, като било
посочено от тримата, че те щели да посочат кога и как да бъдат предадени
документите. Третата среща била
осъществена една седмица след втората среща, а именно отново през 07/2015г.,
която среща се провела пред нотариус, на която среща отново тримата
Кафеджийски, Желев и ищеца. На тази среща не се били взели решения.
По искане на ответника е
разпитана и Севдалина Трифонова Шаранкова, същата сочи, че познава ищеца,
известна й е ЕС на ул. Бачо Киро №1 в същата притежава имот. Свидетеля сочи, че
всички покани за ОС на ЕС от момента на първото събрание за учредяване до
настоящия момент е залепяла тя. Свидетеля
е залепвала и обявленията за изготвяне на всички протоколи на провежданите ОС
на ЕС. Всички съобщения били залепяни на входната врата на Етап 1 и встрани на
прохода към входа на Етап 2, който вход в момента бил затворен с метални
прегради и поради тази причина съобщенията били залепяни на прохода за там.
Свидетеля сочи, че това е и единственото
място от което може да се мине за входа към Етап 2 на сградата. За
изготвянето на протоколите от всички ОС на ЕС са били залепвани съобщения.
Сочи, че по нареждане на управителя Величко Янков е копирала всички протоколи
от проведените до този момент ОС (до 07/2015г.). Свидетеля е копирала
протоколите, като на среща, която се осъществила на 14.07.2015г. в офиса, който
бил нейна собственост присъствали лицата Кафеджийски, Ж. и ищеца. Документите
били поставени на масата, при което им било предложено да си ги вземат, но
същите изразили отказ, като заявили, че не били дошли за това. В последствие,
след около седмица документите били получени от офиса на свидетеля.Сочи, че тя
им е предала същите документи, които е била приготвила за предаване на
осъществената среща на 14.07.2015г.
По искане на ищеца е
разпитан свидетеля Таню Димитров Димитров, същия познава ищеца, известна му е
ЕС на ул. Бачо Киро №1, доколкото притежава собственост в сградата, а именно
офис №1, който е в близост до офис на свидетеля Шаранкова. Свидетеля заявява,
че едва през 2016г. е виждал залепени покани за общи събрания, докато до преди
това не е виждал такива съобщения. Уведомления за изготвени протоколи от ОС на
ЕС свидетеля бил виждал едва в края на 2015г. Свидетеля сочи, че притежаваната
от него собственост се намира в Етап 1, като единствено през Етап 2 минава
вертикален водопровод, предвид което не се интересувал от случващите се събития
в тази част на сградата. Свидетеля сочи, че Етап 1 и Етап 2 са с отделен достъп,
като няма топла връзка.
По искане на ищеца е
разпитан свидетеля Валентин Альошев Кафеджийски, който сочи, че познава ищеца,
съответно известна му е сградата на ул. Бачо Киро №1, доколкото той е неин
проектант. Свидетеля сочи, че сградата се състои от два етапа, като първи етап,
който съставлява офис част е въведен в експлоатация, като втория етап, който е
жилищна част не е въведен в експлоатация. Сочи, че Етап 2 може да се влезе или
от към входа на ул. Бачо Киро или през прохода на ул. Ррайко Жинзифов, която
ситуация следва да се осъществи след въвеждане на тази част от сградата в
експлоатация. В момента е възможно да бъде осъществен достъп до вътрешната част
на недовършената сграда от към ул. Бачо Киро. Входа на Етап 1 е през стъклена
врата, на която свидетеля не бил виждал никога нищо залепено. Излага, че през
09/2011г. е присъствал на събрание за подписване на акт обр.10 и обр.11, на
която среща присъствал и ищеца.Свидетеля няма ясни спомени за други обсъждани
на това събрание въпроси. Свидетеля сочи, че той заедно със Ж. и ищеца били
отправили покана до УС на ЕС да им бъдат предоставени всички протоколи от
взетите решения на ОС на ЕС. Сочи, че на среща, която се е осъществила през
07/2015г. не им били представени протоколите от проведените ОС на ЕС, като дори
и на тази среща ищеца отправил покана да им бъдат предоставени изисканите от
тях протоколи, но те и така не им били дадени. Сочи, че ищеца не му е споделял,
че му е известно за наличието на договор за строителство с изпълнителя
„Изолации” ООД. Документите, които били изискани били предадени от свидетеля
Шаранкова около една седмица след осъществената среща. На проведената среща
свидетеля сочи, че те са изразили несъгласие с поставяне на условие към тях,
което да предпостави приемане на документите. В тази насока свидетеля посочва,
че им било посочено, че следвало да си подпишат договорите, след което да им се
предадат документите.
С решение №
39/19.02.2013г., постановено по гр. дело № 567/2012г. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК е прието разбирането, че срока за
предявяване на иска е преклузивен и тече от узнаването на решението. Изискването за формално проведена процедура
по оповестяване по реда на чл.16 ал.7 ЗУЕС ( ред. ДВ бр.57/2011г., която
редакция е приложима към настоящия казус) не е абсолютна законова предпоставка
за да се приеме, че срокът за подаване на молбата на решение на общото събрание
е започнал да тече. Целта на уредената процедура по съобщаване е да създаде
законова презумпция за узнаване на решението от съответния собственик в
случаите, когато той не е бил открит при входа на притежавания от него
самостоятелен обект в етажната собственост. По този начин законодателят е
постигнал стабилитет на решенията на общото събрание, изразяващ се в
невъзможност те да бъдат успешно атакувани пред съда след изтичането на един
разумен период от време. Предвид това не може да се приеме, че законодателят
изключва възможността уведомяването да бъде извършено и по други начини, което
съответно да подлежи на доказване с всички допустими доказателствени
средства. Във всички случаи 30-дневният срок по чл.40 ал.2 ЗУЕС
(ред. ДВ бр.57/2011г., която е приложима към процесния случай) започва да тече от узнаването за взетите от общото събрание
решения. Едва в последващата си редакция, която е и актуална към момента на
чл. 40, ал.2 ЗУЕС (ДВ бр.26/2016г.), законодателя е обвързал получаването на
решението по реда на чл. 16, ал.7 ЗУЕС (в заверен за вярност вид съобразно действащия
чл. 16, ал.7 ЗУЕС ДВ бр.26/2016г.), като условие за начало на 30-дневния
преклузивен срок за обжалване.
Процедурата по чл. 16,
ал.7 ЗУЕС предпоставя поставяне на видно и общодостъпно място на входа на
сградата съобщение за изготвяне на протокола от проведеното ОС на ЕС. За
изпълнение на тази процедура се събраха писмени и гласни доказателства. Видно
от представените по делото протоколи от 29.10.2013г., 02.12.2013г.,
20.01.2014г., 24.02.2014г., 30.04.2014г. и 14.06.2014г. е осъществена
процедурата посочена в цитираната разпоредба, като е поставяно съобщение за
изготвените протоколи от проведените ОС на ЕС, както следва Протокол
№1/22.10.2013г., №2/26.11.2013г., №3/14.01.2014г., №5/20.02.2014г., №
6/24.04.2014г. и №7/12.06.2014г. В протоколите е посочено, че съобщенията са
били залепвани на входната врата на сградата на ул. Бачо Киро №1. В показанията си свидетеля Шаранкова посочи,
че от възникване на ЕС на ул. Бачо Киро №1 до момента е осъществявал залепване
на съобщенията вкл. покани за общо събрание на ЕС, така и уведомленията за
изготвените протоколи от провеждани ОС на ЕС, които е поставяла на входната врата на Етап 1 и встрани на прохода
към входа на етап 2. Следва да бъде посочено, че от събраните в хода на
съдебното производство доказателства, гласни и писмени такива, съдът приема, че
жилищната част от сградата, която съставлява Етап 2 не е въведен в
експлоатация, същата не е със завършени строително – монтажни работи, няма
данни да се обитава, докато Етап 1 (офис- част) от сградата е въведен в
експлоатация. При това положение следва да бъде прието, че именно входа на
сградата за Етап 1 съставлява онова общодостъпно място от сградата, където
следва да бъдат поставени съобщения. В показанията си свидетеля Шаранкова
посочи, че всички съобщения и уведомления е залепвала на входа на Етап 1 и към
прохода към входа на Етап 2. Съдът кредитира тази й показания доколкото намира,
че същите са подкрепени от събраните по делото писмени доказателства, в това
число горецитираните протоколи от 29.10.2013г., 02.12.2013г., 20.01.2014г.,
24.02.2014г., 30.04.2014г. и 14.06.2014г. Съдът не кредитира показанията на
Димитров, доколкото същия посочи, че неговата индивидуална собственост се
намира в Етап 1 от сградата (с изключение на вертикален водопровод), като не се
интересува от случващото се в Етап 2. От друга страна свидетеля даде уклончиви
отговори, като посочи, че е виждал съобщения залепени на входната врата през настоящата 2016г. или
в края на 2015г., при които му показания не може да бъде прието, че същия е лице
което е възприело релевантни за делото факти, доколкото както самия посочи в
разпита си не се интересува от случващото се в жилищната част на сградата.
При така изложеното съдът
намира, че процедурата по чл. 16 ал.7 ЗУЕС (ред. ДВ
бр.57/2011г., която редакция е приложима към настоящия казус) е спазена, като
за изготвените протоколи от проведени ОС на ЕС е поставяно съобщение, което е
било достъпно на всички заинтересовани вкл. и на ищеца, при което следва да бъде прието, че предявените
от него искове са недопустими за разглеждане по същество, доколкото се
депозирани в съда след преклузивния срок по чл. 40, ал.2 ЗУЕС.
За пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че съдът споделя възражението на ответника
направени в условията на евентуалност, че данни за узнаване на взетите решения
се съдържат и в съставения на 03.09.2014г. констативен протокол рег. №
3818/2014г. на нотариус Борис Василев с район на действие ВРС, от който се
установява, че за това събрание ищеца е уведомен на осн. чл. 44, ал.2 ГПК, на
която среща ищеца е удостоверено, че присъства заедно със свидетеля
Кафеджийски. На срещата е посочено, че присъства и лицето Светослав Ж. –
строител. В разпита си свидетеля Атанасова сочи, че лицето Светослав е
представител на избрания строител за завършване на СМР – „Изолации” ООД. Видно
от удостовереното в протокола се е провела дискусия около необходимостта от
предприемане на действия по завършване на сградата, които СМР да бъдат
извършени от Светослав Ж. – строител, представител на „Изолации” ООД. В
протокола е отразено несъгласие на свидетеля Кафеджийски (в присъствие на
ищеца) с избрания изпълнител, доколкото липсва алтернатива за фирма изпълнител,
съответно не е посочена цена. От така удостовереното в цитирания протокол
следва извода, че дори и да бъде прието, че е допуснато нарушение в процедурата
по чл. 16, ал.7 ЗУЕС (ДВ бр.57/2011г.), то на ищеца към момента на провеждане
на това събрание – 03.09.2014г. (на
което той е присъствал) са му били известни решенията на ОС на ЕС досежно
избора на изпълнителя за довършване на СМР на сградата, а именно „Изолации” ООД
и необходимостта от подписване на договори за възлагане на СМР на изпълнителя,
които решения са обективирани в Протокол №1/22.02.2013г.
Знание от
страна на ищеца за избрания от ОС на ЕС изпълнител – „Изолации” ООД се
установява и от проведеното събрание на 14.09.2014г.,
на което ищеца е присъствал, на което събрание той придружен от свидетеля
Кафеджийски и Ж. са изразили отново несъгласие изпълнител на СМР на сградата да
бъде лицето „Светослав” от „Изолации” ООД. Така вписаните в КП рег. №
3818/2014г. на нотариус Борис Василев с район на действие ВРС изявления се
подкрепят и от събраните гласни доказателства в хода на съдебното производство
и в частност от разпита на свидетеля Яна Димова Атанасова.Свидетеля Кафеджийски
разпитан по почин на ищеца също сочи, че му е известен изпълнителя, а именно
дружеството „Изолации” ООД. Съдът още веднъж посочва,
че едва с актуалната редакция на чл.40, ал.2 ЗУЕС, срокът за обжалване е
обвързан с получаване на препис от протокола, в който е обективирано решението
на ОС на ЕС. Приложимата към момента на казуса материална правна норма е
предпоставяла единствено узнаването за взетото решение, като начален момент, от
който започва да тече срока за обжалване. Така от 03.09.2014г. до завеждане на
исковата молба в съда са изминали повече от посочените в закона 30 дни.
От гласните
доказателства събрани по почин разпита на свидетеля Яна Димова Атанасова във връзка с
проведената на 14.09.2014г. среща, на която е присъствал и ищеца, доколкото
предмет на дискусията са били и възнагражденията, които са гласувани от ОС на
ЕС за процесуално представителство на свидетеля в качеството й на избран от ЕС
адвокат, съдът приема, че на ищеца към този момент са били известни решенията
взети в протокол №5/20.02.2014г. На тази среща е било изразено несъгласието на
ищеца, изразено от изказване на свидетеля Кафеджийски те да бъдат
представлявани от свидетеля Дикова, както и размера на определеното
възнаграждение за осъществяваното представителство.
Отново по
показания на свидетеля Яна Димова Атанасова се установява, че през месец юли 2015г. се е провела и втора среща, на която е присъствал
и ищеца, на която среща на присъстващите на събранието било припомнено, че
съобразно решение на ОС дължат средства за разноски съпътстващи строителството,
в това число плащания по надзор, държавни такси, по актове, адвокатско
възнаграждение и др. Именно в тази връзка е и оспореното от ищеца решение
обективирано в т.2 от протокол от ОС на ЕС № 6/24.04.2014г., с което е взето
решение, че сумата от 52 000 лева следва да бъде събрана с оглед плащания
по строителен надзор, инвеститорски контрол, авторски надзор, общински такси и
др. От изложеното следва извода, че на ищеца към момента на осъществената среща
през 07/2015г. му е било известно взетото решение, обективирано в протокол
№6/24.04.2014г. на ОС на ЕС. Отново на проведената среща през 07/2015г. предмет
на дискусия са били и необходимите действия, които следвало да бъдат предприети
досежно подписване на договор за строителство с избрания изпълнител „Изолации”
ООД. Изрично се сочи, че ищеца придружен от свидетеля Кафеджийски и лицето Ж.
са отказали да се запознаят с представеният им договор. Изложеното налага
извода, че към момента на осъществяване на посочената среща, а именно месец юли
2015г. на ищеца е било известно решението взето на проведеното ОС на ЕС и
обективирано в т.1 от Протокол №7/04.06.2014г. На тази среща са обсъждани и
взетите решения за сключване на договор за строителен надзор, досежно който с
протокол №3/14.01.2014г. по решение на ОС на ЕС е избрано дружеството „Индекс
Консулт” ООД. Данни, че на ищеца е бил предоставен договор за продължаване на
строителния процес с избраното дружество могат да бъдат извлечени и от разпита
на свидетеля Кафеджийски, в който той заявява, че се е противопоставил да
подпише такъв договор доколкото не му е известна цената и условията по същия.
Приемат се от
съда възраженията направени в условията на евентуалност от ответника, че на
ищеца процесните решения са известни, доколкото същия с нотариална покана от 05.05.2015г., рег. №7346,
т.1, акт 159 по описа на нотариус Роза Кожухарова с район на действие ВРС ведно
със свидетеля Кафеджийски и лицето Ж. са изискали от Велико Янков в качеството
му управител на ЕС на сградата Втори етап, да бъдат представени документи от
проведените от ОС на ЕС от учредяването му до 21.05.2015г. Така изисканата
документация е била подготвена от свидетеля Шаранкова, съответно същата е
представена на срещата, на която е взел участие и ищеца осъществена на през
месец юли 2015г. Съдът кредитира показанията свидетеля Яна Димова Атанасова,
доколкото същите са подкрепени и от показанията на свидетеля Шаранкова. И
двамата свидетели категорично заявиха, че на така проведената среща са били
подготвени и представени за получаване изисканите от ищеца документи свързани с
провежданите до този момент ОС на ЕС, но същия е отказал да ги приеме.
Изолирани са показанията на свидетеля Кафеджийски, а и същите следва да бъдат
кредитирани с оглед ограничителната разпоредба на чл. 172 ГПК предвид
възможната му заинтересованост, в качеството му на лице притежаващо собственост
в процесната сграда, че предаването на подготвените и изискани документи от
провеждани общи събрания на ЕС е било предпоставено от условие за подписване на
договори, за които не са били запознати. Обстоятелството, че подготвените
документи са получени седмица по-късно от офиса на свидетеля Шаранкова без
данни по делото да е осъществено подписване на каквито и да било договори от
страна на ищеца и свидетеля Кафеджийски, мотивира съда да не кредитира в тази
част показанията дадени от свидетеля. При така посоченото следва да бъде
направен извод, че на проведената среща през
м.07/2015г. на ищеца са били предоставени поисканите от самия него
документи от провеждани общи събрания на ЕС, вкл. и процесните, които са били
предмет на оспорване, който последен си извод съдът прави с оглед показанията
на свидетеля Шаранкова, която заявява, че в офиса си след около седмица от
проведеното събрание през м. 07/2015г. е предала на ищеца същите документи,
които е представила и на самата среща, с оглед на което следва да бъде прието,
че най – късно по време на осъщественото събрание, което съда приема, че е
осъществено през първата половина на месец юли 2015г. на ищеца са станали
известни оспорените от него решения. Данни за момента на провеждане на тази
среща съдът извежда от показанията на свидетеля Яна Димова Атанасова, която
сочи, че третата среща с ищеца е осъществена пред нотариус след около една
седмица от осъществяване на втората, а видно от представения по делото КП от
14.07.2015г., съставен от нотариус Б. Василев, тази трета среща е осъществена на посочената в самия протокол дата, на която
е взел участие и ищеца. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че
свидетеля Шаранкова в показанията си сочи, че подготвените от нея по заръка на
управителя на ЕС документи са били
представени за приемане от страна на ищеца, който ги е изискал на събрание
проведено на 14.07.2015г., при което дори и тази по-късна дата за узнаване за
взетите решения да бъде възприета, то отново депозираната искова молба се явява
просрочена, предвид преклузивния 30 –дневен срок.
При изложените
съображения и доколкото съдът приема, че на ищеца са станали известни
процесните решения взети от ОС на ЕС, за който извод изложи мотиви досежно
момента на узнаването им от страна на последния, вкл. и в условията на
евентуалност, то намира, че преклузивния срок по чл. 40, ал.2 ЗУЕС (ред. ДВ бр.57/2011г.)
от узнаване за взетите решения на ОС на ЕС до депозиране на ИМ в съда
-24.08.2015г. (20.08.2015г. – съобразно пощенско клеймо) не е спазен, при което
производството по делото следва да бъде прекратено поради неговата недопустимост,
на осн. чл. 130 ГПК.
По отношение на разноските:
Предвид прекратяване на
производството по делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК. Релевирано е възражение за прекомерност на
възнаграждението за процесуално представителство на ответника на осн. чл. 78,
ал.5 ГПК от ищеца. Съдът намира възражението за неоснователно доколкото от една
страна е налице фактическа и правна сложност на делото, осъществени са
множество процесуални действия с участие на процесуалния представител на
ответника, вкл. разпити на свидетели, изслушване заключения на вещи лица,
представяне на писмени доказателства по делото, които действия са реализирани
при разглеждане на делото в три съдебни заседания, а от друга страна предмет на
разглеждане са множество обективно кумулативно съединени искове. Приемайки
съдебната практика (ангажирана от ищеца), че искът е един дори и тогава когато
се оспорва повече от едно решението обективирано в един протокол от проведено
ОС на ЕС (Определение №588/18.07.2014г., постановено по ч.гр. дело № 4046/2014г.
на ВКС, ІV г.о.), то предмет на настоящото производство са шест обективно
кумулативно съединени искове. Искът е неоценяем, а съобразно чл.7, ал.1, т.4 от
Наредба №1 от 09.04.2004г. за минималните размер на адвокатските
възнаграждения, дължимото (минимално) възнаграждение за неоценяем иск е в
размер на 300 лева. При така изложеното определеното възнаграждение в размер на
1500 лева за процесуална защита по шестте неоценяеми иска доколкото не е
уговорено друго съдът приема, че същото е заплатено поравно за всеки един от
предявените искове, при което уговореното и заплатено възнаграждение не се явява надвишаващо минималните размери,
които са посочени в цитираната наредба, което да предпостави редуциране от
страна на съда по реда на чл. 78, ал.5 ГПК.
По изложените съображения
съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №10403/2015г. по описа на ВРС – ХХІ състав, на осн. чл. 130 ГПК.
Осъжда В.Ж.Ч., ЕГН ********** *** да заплати на Етажна собственост с административен адрес гр. Варна, ул. Бачо Киро
№1- жилищна част от жилищна сграда за обществено – обслужващи дейности и
обитаване, с трафопост, находяща се в УПИ ІІ-223, 238, 239, кв.121, на 7-ми
м.р. на гр. Варна, представлявана от Величко Христов Янков сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева, съставляващи възнаграждение за процесуално
представителство в производството по делото, на осн. чл.78, ал.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: