№ 75
гр. Силистра, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Мирена В. С.
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20233400500011 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 239 от 25.11.2022г., постановено по гр.д. №66/2022г.,
ТРС е осъдил С. Т. М. да плати на М. М. С. сумата в размер 1 575 лева,
представляваща припадащата му се полза, съобразно притежаваната от М. М.
С. 1/8 ид.ч. от собствеността на двете ниви в землището на с. Цар Самуил,
едната, в местността „Курдомана“, имот с кадастрален № 78238.2.47 - цялата
54,119 дка, и, другата, в местността „Юперски път“, имот с кад.№ 78238.11.36
- цялата 22,007 дка, която полза е получена от ответника при отдаването под
наем на 38 дка от първата и на 22 дка от втората нива, за стопанските
2019/2020, 2020/2021 и 2021/2022 г., при наемна цена 70 лева на декар за
всяка от трите години; и законна лихва върху присъдената сума от 10.02.2022
г. до изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата до
предявения размер от 2 854,50 лева, обоснован с претенцията към ответника
за отдаването под наем на двете ниви в пълния им размер от 76,126 дка, за
трите стопански години, при наемна цена от 100 лв/дка. Осъдил е С. Т. М. да
плати 300,26 лева на М. М. С. за сторените разноски по делото.
Недоволни от решението в уважителната му част, е останал С. Т. М.,
който, чрез процесуалния си представител, го обжалва в законоустановения
срок. Счита, че решението е неправилно в тази част и моли съда да го отмени
1
като вместо това постанови друго, с което да отхвърли в пълен размер
предявените искови претенции.
Ответникът по жалбата М. М. С. депозира писмен отговор, а в с.з се
явява пълномощникът му С. Х., която изразява становище за неоснователност
на жалбата и потвърждаване на решението на ТРС.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и становищата на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е частично основателна.
В първоинстанционното производство предявените кумулативно
субективно и обективно съединени искове са квалифицирани с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, които и са предмет на въззивното производство.
ТРС е посочил, че според тази правна норма всеки съсобственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ползите
може да се изразяват в гражданските плодове, наемните плащания, които
съсобствениците получават при даването на имущество под наем. Участието
в ползите означава, че ако един измежду съсобствениците е получил изцяло
гражданските плодове от наема на съсобствената вещ, той дължи на другите
съсобственици припадащата им се част. При неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, като в случая тя е поставена с предявяването на исковата
молба.
Константна е практиката на Върховния касационен съд, а преди него –
на Върховния съд, че ако съсобственик получава доходи от общия имот, като
го ползва не лично, а отдавайки възмездно ползването другиму, всеки друг
съсобственик може да иска от съсобственика получаване на припадащата му
се част от тези доходи. Отношенията в тези случаи се уреждат съгласно
правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС , а не по чл. 31, ал. 2 от ЗС, поради това за
възникване на вземането няма значение дали неполучилият доходи от вещта
съсобственик е отправил писмено искане до реализиралия тези доходи
съсобственик, а последният дължи да възмезди останалите съсобственици за
полагащата им се (съобразно квотите в съсобствеността) част от
реализираните доходи. /В този смисъл са Р. № 1747 от 13.XII.1984 г. по гр. д.
№ 833/84 г., I г. о., Р. № 181 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2011 г.,
IV г. о. и др./.
Разпоредбата на чл. 30, ал.3 ЗС повелява, че всеки съсобственик
участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
За да се ангажира отговорността на съсобственик по реда на чл. 30, ал.
3 ЗС, е необходимо да се установи, че: 1/ вещта е съсобствена /респективно
какъв е делът на ищеца в съсобствеността/; 2/ че някой от съсобствениците /в
частност ответникът/ е извличал полза, събирайки някакви доходи от тази
вещ изцяло или над неговите права, както и какъв е техния размер и 3/ че този
съсобственик не е издължил съответния дял от тях на останалите
съобственици. Установяването на горепосочените правопораждащи факти е в
тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
2
По отношение на твърдените от ищците отрицателни факти, че не е
заплатена припадащата им се от събрания доход /наем/ част, тежестта на
доказване пада върху ответната страна.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че ищецът М. М. С. и ответникът С. Т. М. са двама от общо
четиримата наследници на Т. Й. М., както и че с Решение № ЦС24/ 13.09.1993
г. на ОСЗ - Тутракан на на наследниците на Т. М. е възстановена
собствеността върху два недвижими имота - ниви в две различни местности в
землището на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, а именно имот № 002047 с площ
от 54,100 дка в местността „Курдоман“ (имот с кадастрален № 78238.2.47) и
имот № 011036, с площ от 21,999 дка. в местността „Юперски път“ (имот с
кадастрален № 78238.11.36).
Не се спори между страните какви са наследствените им права от
наследствените имоти -1/8 идеална част за ищеца и 4/8 идеални части за
ответника С. М.. Това се установява и от удостоверенията за наследници на Т.
Й. М. - с изх.№ 1-7068/17.11.2021г., изд. от Община Русе, на А. Т.а С.а - с
изх.№ АО-08-1135/23.11.2021г., изд. от Община Тутракан и на М. В. С. - с
изх.№ АО-08- 1134/23.11.2021г., изд. от Община Тутракан, съгласно които Т.
М. е починал на 02.02.1996 г. като разведен и е оставил за наследници своя
син С. Т. М., който е ответникът по делото, и по право на заместване
наследниците на своята дъщеря А. Т.а С.а /поч. на 14.06.1988 г./ - Р. В. С. и М.
В. С., поч. 08.03.2006 г. като неженен и оставил за наследници по закон
двамата си сина И. М. В. и М. М. С..
В исковата молба ищецът М. С. твърди, че докато е бил жив баща му
М. С., е имало постигнато съгласие между наследниците на Т. Й. М. как да
бъде разпределено ползването на наследствените имоти: за нивата, находяща
се в местността „Курдомана“ /54, 119 дка/ - същата да се ползва, и за нея
договори за наем да сключват, както и да получават наеми ответникът С. М. и
Р. С. (чичо на ищеца), а за другия имот, който е в местността „Юперски път“
/21,999 дка/ - да се ползва и за него договори за наем да сключва и да
получава наеми М. С. (баща на ищеца). Тази договорка е продължена и след
смъртта на М. С., като наследниците му И. М. и М. М. е следвало да
получават наемните плащания за този имот.
В исковата молба се твърди също, че през последните три стопански
години ответникът С. М. е сключвал договори за наем за всички, оставени по
наследство от Т. Й. М. имоти и той е получавал плащанията по сключваните
договори за наем за всички наследствени имоти за последните три стопански
години, поради което е предявена претенция ответникът М. да бъде осъден да
заплати на ищеца сума, изчислена като неполучена рента за 3 години назад,
по 100лв./ дка., за неговия дял от наследствените имоти, изчислен от него на
9,515дка.
Видно от представените по делото писмени доказателства - както от
представената от ОСЗ Тутракан преписка, така и от отговорите на третите
задължени лица, които са депозирани по делото, се установява, че ответникът
С. М. е сключвал едногодишни договори за наем с ЕТ Антония Филева с
3
фирма „Фаворит - 94 - Антония Филева“ - за имот № 002047, но само за 38
дка. от този имот, съответстващи на притежаваната от него идеална част от
всички наследствените имоти на общия наследодателТ. М. /договори за наем
на стр. 57,58 и 59/, като съответно и за тях е получавана рента от него в
размер на 70 лв. на декар. /разходни касови ордери на стр.107,108 и 109/.
Относно другия наследствен имот - имот с № 011036 с площ от 21,999
дка в местността „Юперски път“ (имот с кадастрален № 78238,11,36 - 22,007
дка), за него има сключени договори за наем с И. Л. И.ов за стопанската
2019/20г. /стр.61/ и за стопанската 2020/21г./стр.61/, а за стопанската
2021/22г. е сключен договор с „Агрия Рая“ ООД, представлявано от Лазар Л.
И.ов /стр.62/. Наемната цена и по трите договора за наем, сключени от С. М. с
И. Л. и „Агри рая“ ООД, е по 70 лева на декар.
Съгласно чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ договор за наем на земеделска земя със
срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на
земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от
съсобствения имот, като в тези случаи отношенията между съсобствениците
се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. Правилно ТРС е съобразил, че С. М.
притежава половината идеални части от двете ниви и от аргумент за по-
силното основание, щом може самостоятелно да сключи договори за наем над
една година, то процесните, които са за по една стопанска година, се явяват
освен валидно сключени, но и противопоставими на останалите
съсобственици, в т.ч. и на ищеца.
Предвид така ангажираните доказателства, правилно ТРС е приел, че
след като ответникът е получил за нивата от 38 дка в м. Кордумана, с
кадастрален № 78238.2.47, през 3-те стопански години по 70 лева/дка или
общо 7 980 лева, ищецът има право на 1/8 от тази сума - 997,50 лева , т.е.
толкова, колкото е ползата, която му се припада съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС.
По отношение на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземанията по чл. 30, ал. 3 ЗС стават изискуеми при условията на чл.
69, ал. 1 ЗЗД /т.е. от деня на неоснователното преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго/, но тъй като те са от
извъндоговорен източник, за изпълнението на такива вземания ответникът
изпада в забава от момента на поканата – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Изискуемостта и
забавата не са еднозначни понятия, като забавата е обусловена от
настъпването на изискуемост на задължението, но изискуемостта е достатъчна
само по себе си за поставяне на длъжника в забава само в определени случаи
– чл. 84, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 и чл. 84, ал. 3 ЗЗД /каквито хипотези не са
налице в разглеждания случай/. Следователно в настоящия случай
задълженията за заплащане на обезщетения за забава в размер на законната
лихва са обусловени от наличието на действителен главен дълг и от
изпадането на длъжника в забава. По делото не са ангажирани доказателства,
че ищците са отправили покана до ответника за изпълнение на задълженията
по чл. 30, ал. 3 ЗС преди исковата молба, а и няма претенция за периода
преди подаването й в съда. Следователно се дължи законна лихва върху
главницата от 997,50 лева, считано от подаване на исковата молба - 10.02.22г.
4
до окончателното й изплащане.
Настоящият състав се солидаризира с довода на ТРС, че без значение в
случая е, че ищецът признава в исковата молба за вътрешни договорености
кой съсобственик от коя нива ще получава наем/рента, тъй като очевидно
същите не са спазени от ответника, след като той самостоятелно е сключвал
договори за двете ниви, като за нивата в м. Кордумана /с площ от 54 дка/
сключените договори от него са за 38 декара /съответстващи на половината
от двете ниви взети заедно/, независимо че съобразно договорката цялата е
трябвало да се ползва само от С. М. и Р. С., а и за нивата в м. Юперски път
отново той е сключил договор за наем, въпреки договорката за ползването й
само от наследниците на М. С.
Неправилен е обаче изводът на първоинстанционния съд, че макар да
няма доказателства каква сума е получил ответникът като наемно плащане за
нивата в м. Юперски път, с кадастрален № 78238.11.36, следва да се приеме,
че е получил пълната сума за 22-та декара, по 70 лева/дка, за трите стопански
години, или общо 4 620 лева.
Както бе посочено по-горе, в тежест на ищеца е да докаже, че някой от
съсобствениците /в частност ответникът/ е извличал полза, събирайки
някакви доходи от тази вещ изцяло или над неговите права, както и какъв е
техният размер и че този съсобственик не е издължил съответния дял от тях
на останалите съобственици.
В случая ищецът не е доказал тези факти по отношение на нивата с
кадастрален № 78238.11.36. Нещо повече, от приетата по делото отговор от
„Агри Рая“ ООД с вх.№ 4053/10.10.2022г. /стр.103/, се налага изводът, че
ответникът не е получавал твърдения доход от тази нива. Третото задължено
лице по наемния договор изрично заявява, че дължимата рента от него за
всички имоти е платена на единия от наследниците на М. – И., като представя
и РКО за това плащане, а другия син – М. не го познава, но има готовност да
плати и на него.
При липса на безспорни доказателства по делото, че наемна цена за
този наследствен имот е била заплатена на ответника С. Т. М., искът с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС по отношение на този имот се явява недоказан.
Довод в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че при предявен
иск по чл. 30, ал.3 ЗС за заплащане на тежестите по вещта, се присъжда
съответната част от припадащите се действително направени разходи за
поддръжката на съсобствената вещ.
След като ищецът не е доказал, че ответникът С. Т. М. е получил
претендираните наеми за нивата в м. Юперски път, искът по отношение на
тях се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли, като на
отхвърляне подлежи и аксесорната претенция с правно основание чл. 86 от
ЗЗД.
Съобразно отхвърляне на иска в тази част, дължимите разноски в
полза на ищцата следва да са 190,16 лв. предвид направените от ищеца
разноски общо в размер на 544,18 лева и уважената част от претенциите,
възлизаща на 997,50 лв., при предявени общо претенции за 2 854,50 лв.
5
Предвид всичко изложено до тук, решението на ТРС следва да бъде
отменено в частта, в която е осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
над 997,50 лева до присъдения размер от 1 575 лева, представляваща
припадащата му се полза, съобразно притежаваната от М. М. С. 1/8 ид.ч. от
собствеността на нива в землището на с. Цар Самуил, в местността „Юперски
път“, имот с кад.№ 78238.11.36 - цялата 22,007 дка, която полза е получена от
ответника при отдаването й под наем за стопанските 2019/2020, 2020/2021 и
2021/2022 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 10.02.2022
г. до изплащане на задължението, както и в частта за присъдените разноски в
размера над 190,16 лв. до присъдените такива в размер на 300,26 лв., като в
останалата обжалвана част следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Съобразно изхода на процеса пред СОС ответната страна следва да
заплати и ДТ за въззивното производство, възлизаща на 20 лв. съобразно
уважената част от въззивната жалба.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 239 от 25.11.2022г., постановено по гр.д.
№66/2022г., в частта, в която ТРС е осъдил С. Т. М. да плати на М. М. С.
сумата над 997, 50 лв. /деветстотин деветдесет и седем лева и 50 ст./ до
присъдените 1 575 лева, представляваща припадащата му се полза, съобразно
притежаваната от М. М. С. 1/8 ид.ч. от собствеността на нива в местността
„Юперски път“, имот с кад.№ 78238.11.36 - цялата 22,007 дка, която полза е
получена от ответника при отдаването й под наем за стопанските 2019/2020,
2020/2021 и 2021/2022 г., ведно с лихва върху присъдената сума от 10.02.2022
г. до изплащане на задължението, както и в частта, в която е осъдил С. Т. М.
да плати на М. М. С. разноски по делото над 190,16 лв. /сто и деветдесет лева
и 16 ст/ до присъдените разноски в размер на 300 /триста/ лева., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. М. С. с ЕГН ********** против С.
Т. М. с ЕГН ********** за заплащане на сумата над над 997, 50 лв.
/деветстотин деветдесет и седем лева и 50 ст./ до присъдените 1 575 (хиляда
петстотин седемдесет и пет лева) лв., представляваща припадащата му се
полза, съобразно притежаваната от М. М. С. 1/8 ид.ч. от собствеността на
нива в местността „Юперски път“, имот с кад.№ 78238.11.36 - цялата 22,007
дка, която полза е получена от ответника при отдаването й под наем за
стопанските 2019/2020, 2020/2021 и 2021/2022 г., ведно с лихва върху
присъдената сума от 10.02.2022 г. до изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 239 от 25.11.2022г., постановено по гр.д.
6
№66/2022г., в частта, в която ТРС е осъдил С. Т. М. да плати на М. М. С.
сумата до размера от 997, 50 /деветстотин деветдесет и седем лева и 50 ст./
лв., представляваща припадащата му се полза, съобразно притежаваната от
М. М. С. 1/8 ид.ч. от собствеността на нива в землището на с. Цар Самуил, в
местността „Курдомана“, имот с кадастрален № 78238.2.47, която полза е
получена от ответника при отдаването под наем на 38 дка от нивата за
стопанските 2019/2020, 2020/2021 и 2021/2022 г., при наемна цена 70 лева на
декар за всяка от трите години; и законна лихва върху присъдената сума от
10.02.2022 г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М. М. С. от гр. Тутракан, с ЕГН **********, да заплати по
сметка на Силистренски окръжен съд сумата от 20 лв. /двадесет лева/ - ДТ за
въззивно обжалване.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7