№ 2533
гр. С., 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20221110205652 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от И. Б. Д., ЕГН:********** срещу
Наказателно постановление (НП) № 21-4332-019626 от 29.09.2021г., издадено
от Г. Б. на длъжност „началник група“ към СДВР,Отдел „Пътна полиция“, с
което на жалбоподателя са наложени три административни наказания, както
следва: на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; на
основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т. 1,
пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
10 /десет/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1,т. 2
от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения, че е отказано даването на
проба, тъй като към момента на проверката държавата ни се е намирала в
условия на пандемия и е следвало проверката да бъде извършена от
квалифицирани лекари. Отделно от това, се твърди, че законоустановения
срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН даден на жалбоподателя, с оглед възможността
му да направи възражения, не е спазен и по този начин са нарушени правата
на същия. На следващо място, се твърди, че описанието на нарушението е
неясно и не се разбира защо се отнема СУМПС, както и не става ясно за какъв
период се отнема същото. Моли се за отмяна на наказателното постановление
1
и за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява
от адв. Ж., който моли за отмяна на наказателното постановление и
присъждане на направените по делото разноски. Същият представя пред
настоящия съдебен състав писмени бележки. В тях процесуалният
представител излага съображения относно неправилността,
незаконосъобразността и необосноваността на наказателното постановление.
Адв. Ж. намира, че посочената за нарушена разпоредба на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП предвижда две форми на изпълнителното деяние и в този смисъл е
следвало да бъде посочено коя от двете форми е осъществил жалбоподателя.
Въззиваемата страна- началник група към СДВР, ОПП СДВР редовно
призован, не изпраща представител и не взема отношение към подадената
жалба.
Жалбата изхожда от лице, което е легитимирано да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото НП. Същата е подадена в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и съдържа
необходимите реквизити. Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за
процесуално допустима.
Съдът, след анализ на всички събрани по делото доказателства и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 21.09.2021г. около 23:13 часа в гр. С., жалбоподателят И. Д.
управлявал лек автомобил марка „********“ с рег. № *********, който бил
собственост на лицето В. Г. А., ЕГН:**********. Същият се движел с посока
на движение от към бул. „********“ към бул. „*******“. На ул.
„***********“, срещу бензиностанция „*******“ жалбоподателят бил спрян
за проверка от служители на 06 РУ- СДВР. Същите се усъмнили, че
жалбоподателят е употребил алкохол, поради което извикали служители,
които да тестват за наличие на алкохол в кръвта жалбоподателя И. Д.. При
пристигането на служителите на ОПП- СДВР жалбоподателят отказал да бъде
тестван за наличие на алкохол в кръвта му с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ 7510 с фаб. № ARBA-0142. Поради тази причина служителите на
ОПП- СДВР издали на жалбоподателя талон за медицинско изследване
№0006111 от 21.09.2021г. съгласно който същият следвало да се яви в
УМБАЛ „Св. Анна“ в срок до 40 минути от връчването на същия. В указания
в медицинския талон срок жалбоподателят не се явил в УМБАЛ „Св. Анна“.
В хода на проверката, служителите на ОПП- СДВР поискали от
жалбоподателя да представи контролен талон към СУМПС и свидетелство за
регистрация на МПС, като същият не представил такива.
Относно констатираните нарушения служителите извършващи
проверката съставили докладни записки до началника на 06 РУ- СДВР, както
и му докладвали установеното от тях в хода на проверката.
Въз основа на тези данни свидетеля С. Д. на длъжност „младши
2
автоконтрольор“ при ОПП- СДВР съставил на жалбоподателя АУАН Серия
GA № 473926 от 21.09.2021г. Същият бил съставен в присъствието на един
свидетел и бил връчен на жалбоподателя срещу подпис на същата дата.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не
постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 21-4332-019626 от 29.09.2021г., издадено от Г. Б. на
длъжност „началник група“ към СДВР,Отдел „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя са наложени три административни наказания, както следва: на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; на основание чл. 183,
ал.1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 /десет/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1,т. 2 от ЗДвП.
Същото било връчено на жалбоподателя на 11.04.2022г. срещу подпис.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля С. Д.,
както и от приложените по административно наказателната преписка и
приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно талон
за изследване №0006111 от 21.09.2021г., справка картон на водача, Заповед №
8121к-ВНО/23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи, Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, Заповед №513з-
2509/21.04.2015г. на министъра на вътрешните работи.
Настоящата съдебна инстанция кредитира с доверие показанията на
свидетеля С. Д., като намира, че същите са логични, последователни и
взаимно допълващи се с останалите приложени по делото писмени
доказателства. Относно липсата на спомени свързани с подробности около
процесния случай, съдът намира, че следва да си обясни същите с изминалия
период от време, а също така и с естеството на служебните задължения на
свидетеля Д..
По делото е приложен талон за медицинско изследване №0006111 от
21.09.2021г., в който се съдържат указания към жалбоподателя, носещ
подписа на жалб. Д.. Видно от него, жалбоподателят е отказал да бъде тестван
с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510.
Приложена е и справка картон на водача видно от която съставения
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са
първи по- ред на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното съдът счита, че от всички събраните по делото
доказателства, в това число и писмените такива, се установява приетата
3
фактическа обстановка безпротиворечиво и еднопосочно, от което следва, че
не се налага по- обстойния анализ на приложените по делото доказателства и
доказателствени средства.
В хода на съдебното следствие въз основа на събраните гласни
доказателствени средства и писмени доказателства се установява по ясен и
категоричен начин фактическата обстановка, описана в съставения АУАН,
съответно НП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Във връзка с компетентността на наказващия орган е представена
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, от
която се установява компетентността на актосъставителя и на
административно наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл. 34 ЗАНН. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените
правни норми. В тази връзка, съдът намира за неоснователно направеното
възражения от страна на жалбоподателя, че извършеното нарушение е ясно
описано, а също така и че не е ясно за какъв период е наложено наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“, доколкото издаденото НП е
посочено, че административното наказание се налага за срок от 24 месеца,
което обстоятелство е посочено по достатъчно ясен и конкретен начин.
На първо място, съдът намира направеното възражение от
жалбоподателя във връзка с нарушен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН за
неоснователно и голословно такова, доколкото видно от приложените по
делото АУАН и НП, актът е бил съставен на дата 21.09.2021г., а издаденото
въз основа на него наказателно постановление е издадено на дата
29.09.2021г., т.е. на жалбоподателя е била осигурена възможността да
направи своите възражения в законоустановения срок.
На следващо място, съдът намира, че действително разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП очертава два състава на административни нарушения – 1.
отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на
употребата на алкохол или други упойващи вещества или 2. неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване. Съдът обаче счита, че както
актосъставителят, така и наказващият орган в издаденото наказателно
постановление по достатъчно пълен, ясен и конкретен начин са посочили кой
е състава, който именно е бил нарушен, като конкретно е посочено, че „при
извършена проверка жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проба
за алкохол с техническо средство“. В тази връзка и това възражение на
жалбоподателя се явява неоснователно такова.
4
Отделно от това, съдът намира, че водачът няма право да отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта, поради което и отказът е въздигнат от законодателя в
съставомерно деяние. Настоящата съдебна инстанция намира, че са без
значение причините поради които жалбоподателят е отказал да му бъде
извършена проверката, като по време на извънредното положение в
Република България във връзка с епидемиологичната обстановка
задължението на лицата по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП не е отпаднало. В случая
безспорно се доказа, че Д. с поведението си е реализирал състава на
посоченото административно нарушение, като е отказал да му бъде
извършена проверка.
На следващо място, по отношение вида и размера на наложеното
наказание, по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, законодателят, не е предвидил
възможност за преценка у наказващия орган, с оглед начина на формулиране
на санкцията в цитираната норма – в абсолютен размер, като същата в случая
е правилно приложена.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана и за извършени
нарушения на разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП, която гласи, че
водачът е длъжен да носи контролен талон към СУМПС, което не е било
сторено от Д., тъй като същият не го е представил пред контролните органи.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана и за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП, която вменява задължение на
жалбоподателя да носи в себе си свидетелство за регистрация на моторното
превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. Като не е
представил двама документа- контролен талон и свидетелство за регистрация
на МПС, жалбоподателят е осъществил състава на чл.100, ал.1, т. 1 и т. 2 от
ЗДвП. Същите състави са формални такива, на просто извършване и не е
необходимо да са настъпили някакви вредни последици, за да се приеме, че
те са осъществени.
Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 и
пр. 3 ЗДвП по отношение на двете нарушения на разпоредбата на чл. 100,
ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Законосъобразно е определен и размера на санкцията
- 10 лв. за всяко едно от нарушенията по чл. 100 ЗДвП, който също отговаря
на предвидения в нормата абсолютен размер на глобата.
От субективна страна по отношение и на трите нарушения
жалбоподателят е действал виновно, с форма на вината пряк умисъл, тъй като
е съзнавал обществено опасния характер на деянията си, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и целял настъпването им.
Фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват
на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид
характерът на този вид административни нарушения – отказът от проверка за
тестване за употреба на алкохол възпрепятства установяването на шофиране
след употреба на алкохол, което е деяние с изключително висока степен на
5
обществена опасност, би могло и да е престъпление по НК, в зависимост от
концентрацията на алкохол.
Предвид изложеното по- горе, съдът намира, че отговорността на
жалбоподателя е ангажирана правилно и законосъобразно и поради тази
причина обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото претенцията на процесуалния представител за
присъждане на направените по делото разноски следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 21-4332-019626
от 29.09.2021г., издадено от Г. Б. на длъжност „началник група“ към
СДВР,Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са наложени три
административни наказания, както следва: на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.
183, ал.1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 10 /десет/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
100, ал. 1,т. 2 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от адв. Ж. за
присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр.С. в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6