№ 132
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000502608 по описа за 2021 година
С решение № 263077 от 13.05.2021 г., по гр.д. № 6963/20 г., СГС, І-29 с-
в, ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, да заплати на Д. Ж. П. на
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ сумата 38 571 лв., представляваща
неизплатената част от застрахователно обезщетение по застрахователен
договор „Пожар и природни бедствия на селскостопанска техника“ - Секция I
Индустриален пожар и Секция IX Комплексна застраховка на
селскостопанска техника по застрахователна полица № 0110-930-2017-00087
от 07.07.2017 г., за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на зърнокомбайн „Масей Фергюсън“ 34, в резултат на настъпил на
25.10.2017 г. пожар, заедно със законната лихва върху тази сума от 27.09.2019
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 38 571 лв. до пълния предявен размер от 42 180 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД. В същата се сочи, че ищецът е съпричинил
застрахователното събитие като не е взел необходимите мерки за
предотвратяване на пожара, и се изтъква, че изнесените от ищец данни са
противоречиви. Жалбоподателят се позовава на чл. 14 от ОУ, според който в
1
такава хипотеза застрахователят има право да откаже плащане на
обезщетение. Продължава да поддържа оспорването (заявено пред СГС), че
заключението на приетата експертиза не е взело предвид данните от пазара за
подобен вид машини. Претендира да се назначи повторна САТЕ. Моли да се
отмени решението като иска се отхвърли или са намали присъдения размер.
Претендира разноски.
Ответникът Д. Ж. П. не взема становище в писмен отговор, но в о.з.
оспорва жалбата. Оспорва размера на адвокатския хонорар на пълномощника
на жалбоподателя.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищецът Д. Ж. П. твърди, че имал сключен договор с ответника ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД за застраховка „Пожар и природни бедствия на
селскостопанска техника“ - Секция I Индустриален пожар и Секция IX
Комплексна застраховка на селскостопанска техника по полица № 0110-930-
2017-00087 от 2017 г. Сочи, че на 25.10.2017 г. настъпило застрахователно
събитие „пожар“ и бил унищожен собствения му земеделски зърнокомбайн.
Застрахователя отказал да му изплати извънсъдебно дължимото обезщетение,
поради което той предявил частичен иск и същият бил уважен с влязло в сила
решение за сумата от 30 000 лв. За останалата част от обезщетението – в
размер на 42 180 лв., претендира застрахователят да бъде осъден да плати,
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба и разноски по
делото.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД оспорва иска, като счита, че
не дължи застрахователно обезщетение поради неизпълнение от ищеца по
застрахователния договор за правилно съхранение на застрахованото
имущество и предприемане на необходимите мерки за намаляване или
ограничаване на вредите. Твърди още, че е налице непокрит риск -
причиняване на пожара от късо съединение, а размера на претендираното
обезщетение е завишен и не отговаря на действителната стойност на
твърдените вреди. Претендира разноски.
2
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор, че между страните е бил
сключен валиден застрахователен договор, действащ към момента на
настъпване на пожара, при който е била увредена застрахованата вещ. Спори
се относно дължимостта на обезщетението и неговия размер.
Безспорно е, че в съдебен процес е постановено решение № 26 от
04.03.2019 г. по т. дело № 167/2018 г. на ОС Добрич (влязло в сила на
10.06.2019 г. – л. 78), с което е уважен предявеният частичен иск за същото
вземане.
Приетата пред първата инстанция САТЕ е дала заключение, че
действителната стойност на процесния зърнокомбайн към деня на настъпване
на процесното застрахователното събитие (25.10.2017 г.), е в размер на 72 180
лв. с ДДС. Тази стойност на застрахованото имуществото е определена от
вещото лице въз основа на предлаганите продажни цени за зърнокомбайни с
близка дата на производство, които са съществували към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие. Според вещото лице
разликата в цените се дължи на конкретното състояние на съответната
машината, което за процесната вещ не може да бъде установено в настоящото
производство в детайли.
Допуснатата пред настоящата инстанция оценителна САТЕ (преработен
вариант) е дала заключение, че процесният комбайн, произведен през 1997 г.
има пазарна стойност към 25.10.2017 г. в размер на 60 130 лв. с ДДС, като
вещото лице е използвало метода на пазарните аналози. Експертът е
използвал шест такива примера, отразени в Приложение № 1 към САТЕ, като
в крайната стойност е включвал и цената на доставката от държавата на
производството (България, Украйна, Испания и пр.), а към цената е прилагал
коригиращи коефициенти за приравняване и инфлационни индекси,
съответстващи на амортизацията. При разпит е изтъкнато, че поради липса на
данни за конкретното състояние на комбайна (поддръжка, ниво на
експлоатация и т.н.) без прилагането на индексите не може да се даде друга
оценка, освен така получената. Разликата в цената на взетите за сравнение
примери е изяснена в о.з., като е изтъкнато, че се касае до намаляване на
3
цената във времето (за машини, произведени след 2000 г.), поради влагане на
по-евтини материали или поради по-ниски транспортни разходи при внос от
по-близки държави. Посочено е, че от пожара е настъпила тотална щета по
машината, произведена през 1997 г.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Фактическият състав за реализиране на застрахователната
отговорност включва валидно застрахователно правоотношение,
застрахователно събитие, в пряка последица от което е настъпило увреждане
на имуществено благо на застрахования, изпълнение от последния на
задължение за уведомяване по чл. 403 КЗ и установен размер на
обезщетението.
Страните, както вече се посочи, не спорят по настоящем, че помежду им
е съществувало валидно застрахователно правоотношение и че е настъпил
пожар, при който е пострадала застрахованата стопанска вещ, собственост на
ищеца.
Както е установено надлежно и от първата инстанция, всички факти,
релевантни за възникването и съществуването на правото на обезщетение са
били предмет на проверка и доказване в производството пред ОС Добрич,
приключило с влязло в сила решение № 26 от 04.03.2019 г. по т. дело №
167/2018 г., с което частичният иск е уважен за сумата от 30 000 лв. Поради
това следва да се приеме, че силата на пресъдено нещо се е разпростряла
спрямо страните по правоотношението и основанието на иска (в това число
правопораждащите го факти), като извън нея остава само непредявения за
съдебно признаване обем на претенцията за обезвреда. В този смисъл е т. 2 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на
ВКС, където е прието, че решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявяване в друг
исков процес на иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право. В същото ТР е прието
изрично, че „След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният
4
частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на
претендираното право, макар и заявено в частичен обем (размер), то
позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на
вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи
възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му,
е преклудирано.“. Ето защо не може в настоящият процес да се разглеждат
оплакванията на ответника, които не са били заявени при разглеждането на
спора при първоначалното му повдигане за част от претенцията, респ.
заявените, но отхвърлени възражения.
В практиката на ВКС се съдържа и изрично произнасяне по въпроса за
съпричиняването (релевирано като възражение в жалбата), макар и по друг
конкретен повод – напр. в определение № 60243 от 22.06.2021 г. по ч. т. д. №
918/2021 г., Т. К., І Т. О. е изтъкнато, че „съдът, сезиран с иск за остатъка от
обезщетението ще се яви обвързан от преценката на съда, произнесъл се по
частичния иск, относно полагащия се справедлив размер на обезщетението, с
оглед установеното съдържание на вредите, както и относно наличието на
съпричиняване и неговия размер, с оглед установените от предходния съд
факти, относими към тази преценка.“
Предвид казаното, от значение и предмет на въззивен контрол се явява
единствено събрания доказателствен материал относно размера на
претенцията. По отношение на същия съдът приема, че той е напълно доказан
на стойност от 72 180 лв., каквото е становището на вещото лице, изслушано
пред първата инстанция. Съдът кредитира посоченото заключение, тъй като
то е изготвено въз основа на цената на сравнителни образци, които са
произведени в Германия и Франция. Доколкото процесният комбайн е
производство на британска фирма, то и доставните му цени не са относими
към тези произведени в Украйна и България - четири от шест примера в
заключението, изслушано пред САС. Вещото лице по това заключение е
посочило, че цените на машините, доставяни от по-близки страни са по-
ниски, тъй като доставната стойност е по-малка. Отделно от това, в
заключението, изслушано пред първата инстанция са оценявани машини,
които имат дата на производство по-близка до тази на унищожения комбайн.
Според нормите на чл. 405, ал. 1 във вр. с чл. 386 и чл. 400, ал. 1 и ал. 3
5
от КЗ действителна стойност на увреденото имущество е тази, за която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и със
същото качество. Доколкото между страните по договора не е уговорено
друго, дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи въз
основа на действителната стойност на зърнокомбайна, която съдът приема за
72 180 лв. Последната попада в рамките на предвидената застрахователна
сума от 80 000 лв. Няма спор, че увредата на вещта е характеризирана като
тотална щета, а за възстановяването й чрез ремонтни дейности би била
необходима сума над 300 000 лв. Ето защо дължима като обезщетителна
стойност от застрахователя на застрахования се явява сумата от 72 180 лв.,
като от същата следва да се приспадне вече признатата за дължима сума от
30 000 лв. Ищецът не спори в настоящото производство, че следва да се
приспадане уговореното самоучастие на стойност от 3609 лв., като в този
случай дължимото обезщетение ще се определи на крайна остатъчна стойност
за изплащане в размер на 38 571 лв. Тази сума се явява основателната част от
исковата претенция, както е прието и от СГС, при уважаването на иска.
Предвид казаното и при съвпадане на изводите на двете инстанции
въззивната жалба следва да бъде отхвърлена. Разноски на жалбоподателя не
се следват, а такива се дължат на ответника в размер на 900 лв. (съобразен с
минималните стойности по Наредба № 4 от 2004 г.) по представен списък.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263077 от 13.05.2021 г., по гр.д. №
6963/20 г., СГС, І-29 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, да заплати на Д. Ж. П. на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ
сумата 38 571 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от 27.09.2019 г.
до окончателното й изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на Д. Ж. П.
разноски в размер на 900 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7