РЕШЕНИЕ
№262443
гр. Пловдив, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI с-в, в публичното заседание на двадесет и девети септември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Марина Кондарева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6371 по описа за 2016 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 4011/17.11.2017 г., постановено
по гр. д. № 6371/2016 г. по описа на ПРС, VI с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на следните
недвижими имоти: 1/. Овощна градина с площ 4.619 дка, находяща
се в местността *** в землището на ***, община ***, съставляваща имот № ***,
при граници и съседи: имот № ***– овощна градина на насл.
на Д.К.Ч., имот № *** – напоителен канал на Община ***, имот № *** – овощна
градина на насл. на Р. Т. С., имот № *** – овощна
градина на насл. на М.Г.Д. и имот № *** – полски път
на Община ***; 2/. Овощна градина с площ 3.128 дка, находяща
се в местността *** в землището на ***, община ***, съставляваща имот № ***,
при граници и съседи: имот № *** – овощна градина на насл.
на В.Я.К., имот № *** – овощна градина на насл. на Х.
Р. Р., имот № *** – овощна градина насл. на С.Х.Р.,
имот № *** – овощна градина на насл. на А. П.Ш., имот
№ *** – овощна градина на насл. на С.Х.Р., имот № ***–
овощна градина на Р. Р.Ж.; и 3/. поземлен имот № *** с площ
11.700 дка, находящ се в местността *** землището на ***,
община ***, начин на трайно ползване: нива, при граници и съседи: имот № *** –
нива на насл. на И.Д. Р., имот № *** – нива на З.А.К.,
имот № *** – нива на „Ей Пи Консултинг” ЕООД, имот № ***–
нива на И.Н.А., имот № *** – нива на В.Г.М., № *** др.сел.територия
на В.А.С., №*** полски път на „Лукс Ел 09” ООД, № *** полски път на Община ***,
която да се извърши между: Г.М.М., ЕГН ********** и Г.П.Ш., ЕГН **********, при равни квоти от правото на собственост –
по ½ ид.ч. за всеки от тях, както
и съдебна делба на 1/. УПИ III – 627 кв.79 по плана на ***, одобрен със заповед № ***,
с площ 480 кв.м., при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, ведно с
построените в имота офис със ЗП 21 кв.м., магазин за строителни материали със
ЗП от 21 кв.м. и склад със ЗП от 50 кв.м. и 2/. УПИ *** кв.** по
плана на ***, одобрен със заповед № ***, с площ 450 кв.м., при граници: от
двете страни улица, УПИ ***, УПИ ***, ведно с построените в имота жилищна
сграда със ЗП от 80 кв.м. и лятна кухня със ЗП от 21 кв.м., която да се извърши между: Г.М.М., ЕГН **********, Г.П.Ш., ЕГН **********, М.П.Ш.-С., ЕГН **********
и М.Д.С., ЕГН **********, при квоти от правото на собственост: 13/36 ид.ч. за Г.М., 19/36 ид.ч. за Г.Ш.,
2/36 ид.ч. за М.Ш.-С., 2/36 ид.ч.
за М.С..
В преклузивните срокове, а
именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с
което е допусната делбата на процесните имоти, страните
не са формулирали възлагателни претенции по чл. 349 ГПК. Ищцата, чрез своя процесуален представител, в хода на устните състезания
поддържа делбата на земеделските земи да се извърши съгласно вариант първи от
заключението на СТЕ, а двата УПИ да бъдат изнесени на публична продан. Ответникът
Г.Ш. желае да се извърши разпределение по чл. 353 ГПК, като в негов дял се
разпредели УПИ ***, ведно с построените в него сгради.
Ответникът Ш. е заявил и претенции по сметки по чл. 346 ГПК срещу другите страни, които следва да се квалифицират на основание чл. 30,
ал. 3 ЗС. Страната твърди, след извършено изменение на претенциите, да е
извършил следните подобрения.
В овощните градини, в периода *** г. – *** г., били
премахнати всички овощни насаждения, поради изтичане на плододайността
им и бракуването им, като терените били рекултивирани
и било установено ново предназначение – ниви, в общ размер на 2000 лв.
Претендира от Г.М. заплащане на сумата от 1000 лв., представляващи припадаща й
се част от стойността на подобренията върху двата съсобствени
имота с идентификатори ****.
В УПИ *** от кв. ** на с. ***, в периода *** г. – *** г.,
премахнал стара стопанска постройка и на нейно място построил сега
съществуващите офис, магазин за строителни материали и склад. Конкретните
действия и сторени подобрения се изразяват в премахване на плевня, подравняване
на терена чрез изгребване на земна маса (повече от 400 кв.м.), изграждане на
подпорни стени по северозападната и югозападната граница на ПИ *** (дължина
около 47 м.), изграждане и пускане в експлоатация на офиса, магазина и склада, укрепване
на стари основи, направа на водопровод и канализация (през *** г.), всичките в
общ размер от 38 765 лв. без ДДС. Претендира заплащане от ищцата М., М.Ш.-С. и М.С. на припадаща им се част от тези подобрения,
съразмерно с квотата им в съсобствеността, съответно в размер на 13 998,47
лв. от Г.М., и по 2153,61 лв. от всяка от другите две ответни страни по
претенцията.
В УПИ *** от кв. *** на с. ***, твърди старата жилищна
сграда да е била опожарена през 2014 г., като през същата година премахнал и
почистил останките, като построил през същата година сега съществуващата
жилищна сграда, а през *** г. построил лятната кухня. Конкретните действия и
сторени подобрения се изразяват в подравняване на терена чрез изгребване на
земна маса (повече от 150 км.м.), изграждане на подпорни стени по
северозападната и югозападната граница на ПИ *** (дължина около 20 м.), направа
на прилежащи към обектите съоръжения (водопровод и канализация през *** г.) и
постройки (изградени баня-тоалетна през *** г.), всичките в общ размер от
42 715,83 лв. без ДДС. Претендира заплащане от Г.М., М.Ш.-С.
и М.С. на припадаща им се част от тези подобрения, съразмерно с квотата им в
съсобствеността, съответно в размер на 15 425,16 лв. от Г.М., и в размер
от по 2373,10 лв. от всяка от другите две ответни страни по претенцията.
Ищцата Г. М. – ответна страна по претенциите по сметки,
оспорва същите по основание и размер. Релевира
възражение за погасяване на същите по давност. Твърди, подобренията да се
правени по време на брака между Г.М. и Г.Ш. с общи средства на семейството.
М.Ш.-С. и М.С., чрез процесуалния си представител,
признават заявените претенции по основание, като сочат, че действително Г.Ш.
бил извършил твърдените в молбата по чл. 346 ГПК подобрения.
Районен съд
Пловдив, IV гр. с-в, след като
обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства,
намира от фактическа страна следното:
По делото е допусната СТЕ с оглед установяване поделяемостта и пазарната цена на допуснатите до съдебна
делба недвижими имоти. Според заключението на вещото лице /л.472-482/, общата
стойност на ПИ ***, ПИ *** и ПИ *** е в размер на 22 525 лв., като за
всеки от имотите е съответно 4620 лв., 3280 лв. и 14 625 лв. Същите според
вещото лице са поделяеми и отговарят на изискванията
на чл. 72 ЗН и ЗКИР за обособяване на нови имоти. Съгласно заключението на СТЕ
стойността на УПИ *** в кв. ** на ***, ведно с построените в него сгради, е
76 400 лв., а на УПИ *** в кв. ** на ***, ведно със сградите –
120 840 лв. Двата урегулирани поземлени имота са неподеляеми,
съгласно заключението на вещото лице и изисканото становище на *** на Община „***“
(л. 485).
Представено е заключение по допълнителна СТЕ (л.508-528),
в което са представени два варианта за делба на ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***
съгласно квотите в съсобствеността и стойността на имотите, като вещото лице е
изработило скици-проекти за всеки вариант, ведно с предоставени от СГКК проектоидентификатори.
Прието е заключение по СТЕ (л.539-550) от в.л. В.Р.,
което е оценило извършените в процесните имоти СМР и
подобрения по пера, съгласно посоченото в молбата по чл. 346 ГПК, и след оглед
на място вещото лице е констатирало, че описаните в молбите СМР и са изпълнени
и подобренията са налични.
И трите заключения не са оспорени от страните и са
кредитирани от съда като пълни и компетентно изготвени от вещи лица,
специалисти в съответната област на науката.
В хода на съдебното дирене са разпитани по инициатива на Г.Ш.
св. А. Д. К. – *** на Г.Ш. и М.Ш.-С., А. А. К. – *** на Г.Ш. и М.Ш.-С., и В. Г.
К. – *** на Г.Ш..
С. А. К. твърди, че постоянно имал наблюдение върху имота
(б.м. за урегулираните имоти), тъй като живеел
близко до него, като Г.Ш. основно променил целия имот. Твърди, че в къщата
избухнал пожар и станала негодна за живеене, а Г. положил огромни сили и
средства за възстановяването й, като заплащал за всичко с лични средства или на
фирмата му, наемал непрекъснато работници, които да му помагат, вкл. и с.
помагал с труд. Това било преди 10-15 години. Свидетелят сочи, че в старата
къща носещата конструкция на покрива била с голям диаметър греди, които от
пожара били повредени, като всичко това се свалило, направил се огромен бетонен
трегер, със солидни железа и върху него била направена наставена бетонна плоча,
която да стабилизира къщата. Завършил се бил покривът, извършило се измазване,
гипсиране, нова дограма на къщата. В двора се била срутила сухата зидария към
съседите, като ответникът разчистил срутеното и вдигнал нова стена, дълга около
15 - 20 м. Според свидетеля, другата постройка – старата плевня, която била
почти паднала и изградена от каменна основа и кирпич от кал и слама, била срутена
от Г. до основи, и същият я бил изградил наново, като върху старите основи налял
бетонна плоча, върху която изградил нова постройка с отворен вход към двора, за
склад, а до него направил на празното място офис. Г.Ш. направил основен ремонт
на лятна кухня, до която направил и тоалетна-баня. В имота имало магазин за
хранителни стоки, като Г. изкопал огромно количество земна маса и отгоре излял
бетонна плочка, върху която изградил магазина. Св. твърди, че ответникът Ш. бил
направил и канализация в двата имота, която свързал с уличната канализация, с дължина
на канала от 150 метра общо. С. К. твърди да познава Г. М. като лице, като съпруга
на Г.Ш., като не я бил виждал да участва с труд в ремонтните работи. Не я бил
виждал и не знае дали е работила в магазина на ответника. Според с. Г.Ш. имал
около 4,5 дка. ябълкови градини в с. ***, които изоставил, тъй като не били
плодотворни, като ответникът Ш. извадил дръвчетата и почистил местото, но
понастоящем не го ползвал и имотът пустеел. Сочи още, че Г.Ш. имал нива до ***,
около 12 дка., като първоначално я ползвал за жито, след това я бил изоставил.
Показанията на свидетеля са кредитирани, тъй като същият
в основаната част излага лични впечатления и спомени относно извършените
ремонти дейности и подобрения, доколкото е съсед на имотите и е участвал в СМР.
Касателно нивите, също излага лични впечатления, предвид
това, че той също притежавал ниви в съседство и имал непосредствени наблюдния върху
ползването на същите. Съдът не е ползвал показанията на с. К. относно момента
на извършване на ремонтите, доколкото липсва конкретика
в тази част на изложеното.
Свидетелката А. К. говори, че в един от процесните урегулирани имоти е имало стара къща, като
ответникът Ш. построил склад за материали за хранително-вкусовата промишленост,
който бил долепен до къщата, като това било направено по време на брака му с Г.М.,
но не си спомня точно кога. След това в съседния имот, в който имало плевня от
кирпич, на мястото на плевнята направил постройка, приличаща на склад и към нея
имало офис сграда и тоалетна. Между парцела с къщата и парцела с плевнята имало
голяма масивна ограда, която била направена по-късно. Според свидетелката основно
била ремонтирана стара лятна кухня в имота и до нея били направени една
пристройка с баня и тоалетна, и една голяма фурна за агнета. За посочените подобрения
твърди, че са правени от ответника Ш., като в тази насока излага лични
впечатление и споделеното й от майка й. Излага предположения, без да е
категорична, че средствата са били от бизнеса на Г.Ш. свързан с износ към ***.
Сочи, че Г.М. участвала в ремонтите, доколкото би могла да участва една жена,
т.е. не е участвала физически, но може би, според свидетелката, участвала със
заплата си, доколкото ремонтите се били извършвали докато страните са били в
брак. С. сочи, че страните са съжителствали заедно докато е бил жив бащата на
ответника, след което свидетелката, разбрала, че Г. се била изнесла и страните са
били в раздяла. Това било *** г., *** г. или *** г. Св.
говори още и за пожар в къщата, която била построена наново и от старата къща били
останали само външните стени, а отвътре всичко било построено отново, като
твърди това да е направено от Г.Ш. с негови средства и че ищцата тогава не била
живеела при ответника. Към момента на пожара твърди ответникът да е живял с
друга жена, като свидетелката била чувала от ответника Ш., че ищцата М.
ползвала една стая. Според самата свидетелка впечатленията й досежно имота са
формирани при посещенията и в с. Б., доколкото самата тя живеела в гр. ***. Доколкото
в основаната част показанията на св. А. К. се подкрепят от изложеното от св. А.
К., във връзка с извършените ремонти, то съдът ги е кредитирал. Същата обаче,
както и свидетелят К., не сочи конкретен период на реализиране на процесните подобрения.
Свидетелката В. К. твърди да познава Г.Ш. и Г.М., и сочи
двамата да са живеели заедно до *** г., като след *** г., когато починал бащата
на ответника, ищцата М. била напуснала жилището. Твърди още в старата къща в
един от имотите да е възникнал пожар през *** г., след който Г.Ш. направил
основен ремонт и ангажирал работници с лични средства, като в ремонта участвал
и нейният съпруг. Сочи, че ответникът Ш. бил направил още лятна кухня, лятна
баня навън, тоалетна и лятна фурна на двора за печене на агнета. Твърди Г. да
не е участвала и да не я виждала. Свидетелката сочи още, че в двора имало стари,
паянтови и ниски сушини за животни, останали от баща й, които Г.Ш. бил бутнал и
направил стабилни постройки, за което също ми били помагали двама майстори,
негови приятели и съпругът на свидетелката. Същата говори и за ремонт на подпорна
стена в тези имоти, като старата паянтова ограда била бутната от Г.Ш., който
после изградил стабилна стена с навеси, *-* метра висока и дълга около 20 метра,
като твърди отново да са му помагали майсторите без участието на Г. М.. Посочва
се още, че бил направен водопровод за обратната вода, за да се включи имота в
канализацията, кладенец на двора, термопомпа, за да се отоплява жилището. За
тези ремонти твърди да са извършвани продължителен перидо
от време. В тази част показанията й са кредитирани от съда, доколкото се
подкрепят от изложеното и от другите свидетели. Касателно
отношенията между страните, свидетелката заявява, че от *** г. не била виждала
Г. М. ***, но показанията й в тази част не са последователни, вкл. относно
местоживеенето на ищцата и нейната работа, липсва конкретика,
и се установява от показанията й, че свидетелка основно преразказва споделено й
от трети лица и чужди впечатления. Поради това съдът не е ползвал показанията
на св. В. К. за установяване на действителните отношения между страните. В тази
им част нейните показания се подкрепят единствено относно това, че страните са
се били разделили през *** г., като към момента на пожара ищцата не била
живеела при ответника (в този смисъл е и изложеното от св. А. К.).
В
първата фаза на делбеното производство са
приети и следните относими към извършването на
делбата и претенциите по сметки доказаталества. Представено
е Решение № ***
г. по гр.д.№ *** г. на ** бр.
с. (л.4), с което е прекратен
брака, сключен на дата *** г., между Г.М.
и Г.Ш.. Към отговора Г.Ш. на
исковата молба са приложени издадени
от Община *** Акт за узаконяване № *** г. на едноетажна страда – магазин за
хранителни стоки и кафе, находящо се в УПИ *** в кв. ** на с. Б. и Удостоверение № *** г. за въвеждане в експлоатация
на същия (л.46-47), Служебна бележка от II РС „ПБЗН“ гр. Пловдив към
МВР, видно от която на *** г. е получен сигнал за възникнал пожар
в къща на адрес с. **, ул. „***“
№ *, Инвентарна книга на ЕТ „Г. Ш.“, със заприходени към **
г. магазин и склад за строителни материали и магазин за хранителни стоки, както
и фактури за закупени строителни материали през периода м. май 2014 г. – м. март
2016 г. от Г.Ш. (л.55-102).
При така
установените правнорелевантни факти и обстоятелства, въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от правна
страна:
По способа за извършване на делба:
Способите за извършване на делба са законоустановени,
като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост
извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на
изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен
протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на
имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на
жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато
делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата
извън законоустановените в ГПК четири способа за
ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
В случая страните не са заявили претенции за възлагане на
имота по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, по отношение на някой от имотите, поради
което този способ не може да се приложи. Доколкото обаче три от имотите (нивите)
са допуснати до делба само между Г.М. и Г.Ш., а останалите два (урегулираните
имоти) – между всички страни, то следва да се определи начина на извършване на
делбата поотделно за всяка от двете групи имоти. В настоящата хипотеза нито
може да се извършва жребий, нито разпределение по чл. 353 ГПК, тъй като М.Ш.-С.
и М.С. не могат да участват при жребия или разпределението на нивите. Поради
различието в страните не може са се приложи общ способ, освен публичната
продан. При прилагането на този способа обаче ще се игнорира изискването на чл.
69 ЗН всеки съделител да получи реален дял, доколкото
същото може да се спази досежно овощните градини и
нивата.
С оглед на горното по отношение на овощните градини и нивата
делбата следва да се извърши чрез жребий, тъй като процесните
имоти са повече от страните, същите са поделяеми и
всеки съсобственик може да получи в реален дял, съответстващ на квотата му в
съсобствеността, част от имотите, както изисква нормата на чл. 69 ЗН. Не са
налице и основания, който да правят извършването по този начин на делбата
неудобно или невъзможно. Още повече, като се има предвид, че понастоящем и
трите ниви не се ползват от никоя от страните и пустеят (в този смисъл
показанията на св. К.). По делото е прието заключение по допълнителна СТЕ
(л.508-528), в което са представени два варианта за делба на двете овощни
градини и нивата. Съгласно Вариант I трите имота
се поделят поравно между страните, като Дял I получава ½ ид. част: ПИ
*** /проектен/, ПИ *** /проектен/ и ПИ *** /проектен/, а Дял II получава ½ ид. част: ПИ
*** /проектен/, ПИ *** /проектен/ и ПИ *** /проектен/. Съгласно Вариант II, Дял I получава
½ ид. част: ПИ *** и ПИ *** /проектен/, а Дял II получава ½ ид. част: ПИ
*** и ПИ *** /проектен/. Стойността на дяловете и при двата варианта е еднаква,
като дял I е на стойност 11 263 лв., а дял II
– 11 262 лв. За отбелязване е, че съгласно заключението на вещото
лице, представените към същото скици-проекти за разделителен протокол и
удостоверение за изготвени проектоидентификатори от
СГКК, ПИ *** /проектен/ и ПИ *** /проектен/ са образувани от ПИ *** с площ от
4,619 дка., представляващ овощна градина; респ. ПИ *** /проектен/ и ПИ ***
/проектен/ - от ПИ *** с площ от 3,128 дка., представляващ овощна градина;
респ. ПИ *** /проектен/ и ПИ *** /проектен/ - от ПИ *** с площ от 11,700 дка.,
представляващ нива. Съдът намира, че делбата следва да се извърши съгласно
Вариант I, тъй като по този
начин всеки съделител, измежду Г.М. и Г.Ш., ще получи
реален дял от всеки един от допуснати до делба три имота. Доколкото стойността
на двата дяла е еднаква, то няма да се предвижда сума за парично уравняване.
В горния смисъл с настоящото решение, имащо характер на
определение в тази му част, ще се изготви проект на разделителен протокол,
който да се предяви на страните Г.М. и Г.Ш. за излагане на възражения.
Относно УПИ *** кв.*** и УПИ *** кв.**, и двата по плана
на ***, съдът намира за подходящ способ изнасянето на имотите на публична
продан, предвид следните съображения.
Съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по
реда на чл. 352 ГПК в случая се явява невъзможно и неудобно, доколкото квотите
на страните са твърде различни и не
могат да се образуват достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял, предвид на това, че имотите
са по-малко от страните.
Съгласно задължителните указание в т. 5 и т. 8 от ППВС №
4/1964 г. по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 292 ГПК (отм.), които разпоредби
са идентични по предметно съдържание с чл. 348 ГПК, респ. 353 ГПК, делбата може
да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, само ако за всеки съделител,
респ. групи съделители, може да се отдели реален дял
от делбения имот, като е недопустимо съдът да извърши
делбата чрез разпределение на делбените имоти, като
уравни дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен
имот. В тази насока и отново по съображения, че допуснатите до делба
урегулирани поземлени имоти са по-малко от броя на съделителите
и не могат да се образуват групи от съделители, в чийто
общ дял да се разпредели един имот, то способът за извършване на делба по чл.
353 ГПК, а именно чрез разпределение, също се явява неудачен относно
урегулираните имоти. Не е възможно в случая пък сгради в имотите да се
разпределят в дял, в който не е включен съответния поземлен имот, в който те са
построени, тъй като извършена по този начин делбата ще създаде значителни
неудобства за собственика на парцела и този на сградите.
Предвид гореизложеното и тъй като делбата на процесните УПИ *** от кв.*** и УПИ *** от кв.**, и двата по
плана на ***, не може да бъде извършена чрез възлагане по чл. 349 ГПК, нито
чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий,
настоящият съдебен състав приема, че имотите следва да бъдат изнесени на публична
продан, като получените от проданта суми бъдат разпределена между съделителите съобразно квотите им в съсобствеността. Пазарната
стойност на поземлените, ведно с построените в тях сгради е както следва: за УПИ
*** от кв.*** в общ размер от 76 400 лв., а за УПИ *** от кв.** в общ
размер от 120 840 лв.
По претенциите по сметки
на Г.Ш. с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС.
За уважаване на така заявената претенция по сметки,
страната е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са
направени твърдените разноски за съсобствената вещ,
че същите са увеличили стойността на имота, че е била налице съсобственост между
страните по делото към момента на извършването на разноските, вещта, съответно
подобренията да съществуват към момента на предявяване на вземането, както и че
останалите съсобственици са били съгласни с извършените подобрения. Страната е
следвало да докаже претенцията си и по размер.
Извършването на претендираните
разноски и подобрения в процесните УПИ *** от кв.** и
УПИ *** от кв.** се установява от разпитаните по делото трима свидетели, представените
още с отговора на исковата молба фактури за закупени строителни материали, както
и от заключението на вещото лице Р. по приетата СТЕ, видно от което вещото лице
е констатирало, че описаните в молбите по чл. 346 ГПК ремонтни дейности са
изпълнени на място, т.е същите са налични и понастоящем. Вещото лице също така
е посочило и необходимите ремонтни дейности, който е следвало да бъдат
извършени, за да се реализират тези подобрения. Самите подобрения са трайно
прикрепени към имота, като вследствие на действията на Г.Ш. се е достигнало до
увеличаване на ползата, използваемостта и стойността на имота, пак видно от
експертното заключение. Обстоятелството, че имотите са съсобствени
не е спорно, както и че подобренията са извършени в период, през който е била
налице съсобственост между страните, респ. между част от страните и праводателите на другата част /наследодателя П. Ш./. По
делото липсват данни останалите страни, явяващи се съсобственици, да са се
противопоставяли на извършването на подобренията. Предвид това, че Г.М. по
време на извършването на подобренията е била в брак с Г.Ш., то следва да се
приеме, че същата е била и запозната с ремонтите. Липсват и възражения в
обратния смисъл от нейна страна. Липсват възражения и от М.Ш.-С. и М.С., че
същите не са знаели или пък са се противопоставяли на ремонтите. С оглед на
изложеното претенцията на Г.Ш. по чл. 30, ал. 3 ЗС се намира за доказана по
основание, а предвид заключението на в.л. В.Р., остойностила
извършените СМР и подобрения – за доказана и по размер. Общата стойност на СМР
и подобренията, към дата на тяхното изпълнение и извършване на разноските в УПИ
*** от кв.** е 46 518 лв. с ДДС, а без ДДС – 38 765 лв., а в УПИ ***
от кв.** – 51 259 лв. с ДДС, а без ДДС – 47 715,83 лв.
Ответните страни по претенциите – М.Ш.-С. и М.С. са
признали същите по основание, като не са взели становище по техния размер. С
оглед на гореизложеното обаче, претенцията на Г.Ш. по чл. 30, ал. 3 ЗС срещу
всяка от тях за извършени подобрения в процесните
урегулирани имоти ще се уважи в пълния размер съобразно припадащата им се част
от стойността на подобренията и квотата им в съсобствеността – 2/36 ид. части, която не надхвърля претендираните
от молителя суми. В тази насока всяка от двете ще бъде осъдена да заплати на Г.Ш.
сумата от 2 153,61 лв., представляващи стойността на извършените
подобрения в УПИ *** от кв.***, както и сумата от 2373,10 лв. – стойността на
извършените подобрения в УПИ *** от кв.***.
Претенциите по чл. 30, ал. 3 ЗС, като облигационни
вземания се погасяват по давност с изтичането на петгодишния срок от
настъпването от момента на направата на разходите. При релевираното
възражение за погасяване по давност на претенциите по сметки от страна на Г.М.,
по делото е следвало да се установи основание за спиране и прекъсване на срока
на погасителната давност. Такова основание е предвидено в чл. 115, б. „В“ от ЗЗД, съгласно който давност не тече между съпрузи. Видно от представеното
Решение № *** г. по гр.д.№ *** г. на *** бр. с. (л.4), със
същото е прекратен брака, сключен на дата *** г., между Г.М. и Г.Ш..
Следователно за периода от *** г. до *** г. погасителна давност за вземания на
двамата помежду им не е текла, поради което срокът по чл. 110 ЗЗД, за претенции,
възникнали до прекратяването на брака, е започнал да тече с влизането в сила на
бракоразводното решение на *** г., доколкото същото влиза в сила веднага по арг. от чл.325 ГПК. Давността се прекъсва с предявяването
на иска, съгласно чл. 116, б. „Б“ от ЗЗД. В случая това е сторена с подаването
на молбата по чл. 346 ГПК в първото по делото редовно открито съдебно заседание
във втората фаза на делбата от дата *** г. Преди тази дата обаче е изтекъл
период по-дълъг от пет години от датата на влизане в сила на решението за
развод, поради което възражението на Г.М. за погасяване на претенциите на Г.Ш.
по давност се намира за основателно, досежно всички
претенции за подобрения, възникнали по време на брака между страните. Това са
претенциите за всички разноски, свързани с подготовката за и изграждането на
офис, магазин и склад в УПИ *** от кв.** (б. „А“ и б. „Б“ от закл. на в.л. Р. досежно
подобренията в този имот), всички общи СМР и подобрения в двата УПИ, извършени
в периода 2006 – 2011 г. вкл. и изграждането на тухления зид между имотите (от закл. на в.л.
Р. това са б. „Г“ за УПИ ***, и б. „Б“ за УПИ ***). Видно от Инвентарна книга
на ЕТ „Г.Ш.“, със заприходени към *** г. магазин и
склад за строителни материали и магазин за хранителни стоки, същите са били
изградени най-късно през 2008 г., т.е. по време на брака между страните. В
молбата, с която са заявени претенциите по сметки, и уточняваща я молба от ***
г. Г.Ш. е посочил, че е извършвал множество СМР в двата имота, които не могат
се обособят по отделно, но са извършени в периода 2006 г. – 2011 г. За тези
подобрения и СМР, които не са включени в разглеждания период, изрично е посочен
различен период за тяхното извършване – изграждане на канализация, на лятна
кухня, баня-тоалетна, и основен ремонт на къщата след пожара. Доколкото тези
твърдения не са оспорени, а извършването на СМР е доказано, то съдът е приел,
че именно в посочения от молителя Ш. период (2006 г. – 2011 г.) са извършени и сочените подобрения. Предвид
това, че подобренията са извършени по време на брака между страните, то претенциите
по чл. 346 ГПК за разноските се намират да са погасени по давност. Също
погасена по давност е и претенцията срещу Г.М. за заплащане на сторените в
молбата разноските за основен ремонт на изгорялата къща (б. „А“ от закл. на в.л. Р. относно УПИ ***). Този ремонт е осъществен
през *** г., което се установява както по твърденията на самия молител, така
още и от разпита на свидетелите, Служебна бележка от II РС „ПБЗН“ гр. Пловдив
към МВР, видно от която на *** г. е получен сигнал за възникнал пожар в къща на
адрес ***, ул. „***“ № *, и част от фактурите за закупени строителни материали,
които са от същия период. В този насока от довършването на ремонта на къщата
след пожара – най-късно края на 2014 г., до предявяване на претенциите по
сметки през *** г. са изминали повече от пет години.
За непогасени по давност се намират претенциите на Г.Ш.
за заплащане на сторените разноски за изграждане на лятна кухня с баня-тоалетна
и фурна в УПИ ***, за две бани и тоалетни в източната част на УПИ ***, и за ВиК тръбопровод. С
молбата по чл. 346 ГПК е посочено, че първите две подобрения са изработени през
лятото на *** г., а канализацията през *** г., като ответните страни не са
оспорили тези твърдения. По същите като гореизложените съображения, съдът
намира, че посочените подобрения са реализирани в периода, указан от молителя Ш..
Доколкото от тяхното изпълнения до предявяването на претенцията на *** г., не е
изтекъл петгодишния давностен срок, то искът по чл.
30, ал. 3 ЗС на Г.Ш. срещу Г.М. ще се уважи частично за сумата от 2 523,19
лв. за подобренията в УПИ ***, и сумата от 3 073,36 лв. за подобренията в УПИ ***, като за разликата
до пълния претендиран размер съответно от 13 988,47
лв. и от 15 425,16 лв. претенциите ще се отхвърлят като погасени по
давност. Предвид това, че разглежданите подобрения са извършени след
прекратяването на брака, за неоснователно се намира възражението на Г.М., че
същите са извършени с общи средства на двамата съпрузи.
Като погасени по давност ще се отхвърлят и претенциите за
подобрения в овощните градини, представляващи ПИ с идентификатори *** и ***.
Извършването на твърдените подобрения – почистване на неплододайни дръвчета и
заравняване на терена, се установява от показанията на свидетеля А. К.. Относно
размера на претенциите е прието заключение на СТЕ с в.л. В.Р.. От данните по
делото се установява обаче, че и тези подобрения са извършени по време на брака
между Г.М. и Г.Ш.. Следователно давността за това вземане е започнала да тече с
влизането в сила на бракоразводното решение – *** г., и е изтекла преди
предявяването на претенцията с молбата по чл. 346 ГПК.
За пълнота следва да се отбележи, че няма данни давността
на предявените от Г.Ш. претенции да е била прекъсвана в по-ранен момент, вкл. и
в хода на първата фаза на настоящото делбено
производство. В тази насока следва да се посочи, че изложеното от ответника Ш.
в отговора на исковата му молба, досежно част от процесните подобрения, не представлява иск или молба по чл.
346 ГПК, а е направено във връзка с възраженията му във фазата по допускане на
делбата. Това обстоятелство изрично е уточнено от пълномощника на ответника в
хода на проведеното съдебно заседание от дата *** г.
Относно
разноските:
Разноски във връзка със сторените претенции по сметки
няма да се присъждат, тъй като страните не са направили искане за тяхното
заплащане, нито са представили списък по чл. 80 ГПК. Сторените във връзка с
извършването на делбата разноски за депозит по СТЕ на основание чл. 355 ГПК ще
останат в тежест на страните, както са ги направили. Всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на
4% от стойността на неговия дял от делбените имоти.
Ищцата Г.М. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на съда сумата от 3 299,54 лв. държавна такса по иска за делба, и сумата от 223,86
лв. държавна такса за уважената част от претенциите по сметки. Ответникът Г.Ш. следва
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда сумата от 4 614,34
лв. държавна такса по иска за делба, и сумата от общо 1003,09 лв. държавна
такса съразмерно с отхвърлената част на заявените претенции по сметки. Всяка от
ответниците М.Ш.-С. и М.С. следва да заплати сумата
от 438,36 лв. държавна такса по иска за делба, и сумата от 181,07 лв. държавна
такса за уважената срещу тях част от претенциите по сметки.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ НА
РАЗДЕЛИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ в следния вариант:
ДЯЛ І-ви
ПОЛУЧАВА 1/2 ид. част:
ПИ *** /проектен/
по КК на с. ***, общ. ***, представляващ Овощна градина с площ от 2,310 дка., IV категория, находящ се в землището
с. ***, общ. ***, обл.
***, местността „***“, при граници и съседи: ***, *** /проектен/, **, *** и ***;
ПИ *** /проектен/ по КК на с. ***, общ. ***,
представляващ Овощна градина с площ от 1,564 дка., IV категория, находящ се в землището
с. ***, общ. ***, обл.
***, местността „***“, при граници и съседи: ***, ***, *** /проектен/, ***;
ПИ *** /проектен/ по КК на с. ***, общ. ***,
представляващ Нива с площ от 5,850 дка., III категория, находящ се в
землището на с. Б., общ. ***, обл.
***, местността „***“, при граници и съседи: *** /проектен/, ***, ***, ***, ***;
Общо за Дял І – 9,724
дка на стойност 11 263 лв.
ДЯЛ ІІ-ри ПОЛУЧАВА 1/2 ид.
част:
ПИ *** /проектен/ по КК на с. ***, общ. ***,
представляващ Овощна градина с площ от 2,309 дка., IV категория, находящ се в землището
с. ***, общ. ***, обл.
***, местността „***“, при граници и съседи: *** /проектен/, ***, *** и ***;
ПИ *** /проектен/ по КК на с. ***, общ. ***,
представляващ Овощна градина с площ от 1,564 дка., IV категория, находящ се в землището
с. ***, общ. ***, обл.
***, местността „***“, при граници и съседи: *** /проектен/, ***, ***, *** и **;
ПИ *** /проектен/ по КК на с. ***, общ. ***,
представляващ Нива с площ от 5,850 дка., III категория, находящ се в
землището на с. ***, общ. ***, обл. ***, местността „***“, при граници и съседи: ***
/проектен/, ***, ***, ***, **, **;
Общо за Дял І – 9,72
дка на стойност 11 262 лв.
Жребият ще се извърши между Г.М.М.,
ЕГН **********, и Г.П.Ш., ЕГН **********, разполагащи с равни квоти в
съсобствеността.
Не се предвижда сума за уравняване на дяловете, поради
еднаквата им стойност.
Решението в тази му част има характер на определение и не
подлежи на обжалване.
Насрочва делото в открито съдебно заседание на 19.01.2022
г. от 16.15 ч., за която дата и час да се призоват страните – Г.М.М. и Г.П.Ш. за предявяване на съставения проект за
разделителен протокол и продължаване на последващите
действия по обявяването му за окончателен.
ИЗНАСЯ на основание
чл. 348 ГПК на ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните допуснати
до делба имоти, а именно:
1./ УПИ *** кв.** по плана на ***, одобрен със заповед № ***,
с площ 480 кв.м., при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, ведно с
построените в имота офис със ЗП 21 кв.м., магазин за строителни материали със
ЗП от 21 кв.м. и склад със ЗП от 50 кв.м., с действителна пазарна стойност от 76
400 лв. и
2/. УПИ *** кв.** по плана на с.***, одобрен със заповед
№ ***, с площ 450 кв.м., при граници: от двете страни улица, УПИ ***, УПИ ***,
ведно с построените в имота жилищна сграда със ЗП от 80 кв.м. и лятна кухня със
ЗП от 21 кв.м., с действителна пазарна стойност от 120 840 лв.,
КАТО получените от публичната продан суми да бъде поделени
между съделителите Г.М.М.,
ЕГН **********, Г.П.Ш., ЕГН **********, М.П.Ш.-С., ЕГН ********** и М.Д.С., ЕГН
**********, съобразно техните квоти от правото на собственост, установени с
решението по допускане на делбата.
ОСЪЖДА Г.М.М., ЕГН **********, да
заплати на Г.П.Ш., ЕГН **********, по искове с правно основание чл. 30, ал. 3
ЗС, сумата от 2 523,19 лв., представляваща
припадащата й се част от стойността на сторени разноски за извършени подобрения
в УПИ *** от кв. *** по плана на с. ***, и сумата от 3 073,36 лв., представляваща припадащата й се част от
стойността на сторени разноски за извършени подобрения в УПИ *** от кв. ** по
плана на с. ***, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата от присъдените 2 523,19
лв. до пълния претендиран размер от 13 998,47 лв. – разноски за
подобрения в УПИ *** от кв. **, за разликата от присъдените 3 073,36 лв. до пълния претендиран размер от 15
425,16 лв. – разноски за подобрения в УПИ *** от кв. **, както и иска за сумата от 1000 лв., представляващи припадаща й се част от стойността на
подобренията върху двата съсобствени земеделски имоти
с идентификатори *** и ***, като
погасени по давност.
ОСЪЖДА М.П.Ш.-С., ЕГН **********, да заплати на Г.П.Ш., ЕГН **********,
по искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата от 2 373,10 лв., представляваща припадащата й се част от стойността на
сторени разноски за извършени подобрения в УПИ *** от кв. ** по плана на с. ***,
и сумата от 2 153,61 лв., представляваща
припадащата й се част от стойността на сторени разноски за извършени подобрения
в УПИ *** от кв. ** по плана на с. ***.
ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН **********, да заплати на Г.П.Ш., ЕГН **********,
по искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата от 2 373,10 лв., представляваща припадащата й се част от
стойността на сторени разноски за извършени подобрения в УПИ *** от кв. ** по
плана на с. ***, и сумата от 2 153,61
лв., представляваща припадащата й се част от стойността на сторени разноски
за извършени подобрения в УПИ *** от кв. ** по плана на с. ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Г.М.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 3 299,54 лв., представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя, и държавна такса от 223,86 лв., съразмерно с уважената част от претенциите по сметки
срещу нея.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Г.П.Ш., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 4 614,34
лв., представляваща 4 % върху
стойността на дела на съделителя, и държавна такса от
1003,09 лв. съразмерно с отхвърлената
част от претенциите по сметки.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК М.П.Ш.-С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 438,36 лв. представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя, и държавна такса от 181,07 лв., съразмерно с уважената част от претенциите по сметки
срещу нея.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК М.Д.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 438,36 лв. представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя, и държавна такса от 181,07 лв., съразмерно с уважената част от претенциите по сметки
срещу нея.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от
него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К. Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.