Р Е Ш Е Н И Е №
26
гр.София, 07.03.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, търговско отделение I-ви състав в публично заседание на 12.февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:РАДИ ЙОРДАНОВ
при секретаря М.Б. и присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т.д. №60 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Ищцата П.Й.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника адв. Н.В. от САК, е
предявила иск по чл.124 ГПК във връзка с чл.29 ЗТР срещу „Г.”
ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да бъде установено
по отношение на страните, че вписаните обстоятелства по партидата на
дружеството в търговския регистър при АВп, а именно: решения взети на общото
събрание, проведено на 04.10.2013г. за заличаването на ищцата П.Й.Х., като
съдружник, като управител и за промяна в седалището и адреса на управление са
нищожни, алтернативно недопустими, алтернативно, че са вписани несъществуващи
обстоятелства, алтернативно отменяеми обстоятелства по партидата на „Г.” ЕООД с
ЕИК. със седалище ***.
В исковата си
молба и уточняваща молба от 21.05.2015г. ищцата П.Й.Х., излага следното:
Твърди, че на 13.06.2012г. била приета за
съдружник и назначена за управител на ответното дружество „Г.” ЕООД. Било
прието занапред дружеството да се представлява заедно от двамата управители П.
Д. П. и П.Й. П. (след развод с фамилно име Х.).
Ищцата П.Й.Х. твърди, че в последствие, съдружникът П. Д. П.предприел действия за изключването
й като съдружник и управител в ответното дружество, поради следните провинения,
които счел за съществени: засягане интересите на „Г.” ООД, с това, че преди
приемането й за съдружник в ответното дружество, на 09.01.2011г., ангажирала
отговорността на последното за встъпване в дълг по договор за паричен заем.
Договорът за паричен заем бил сключен между В.В., в качеството на заемодател и
„А.” ЕООД като заемател. Заемодателят, завел дело пред арбитражен съд (не се
сочи пред кой арбитражен съд) за връщане на заетата сума, а ищцата, не
предприела насрещни действия срещу заемодателя, с което също засегнала
интересите на ответника.
С нотариална покана с рег. №2314, том І, акт
№170 от 06.07.2012г., съдружникът П. П.поканил ищцата да участва в общо
събрание на „Г.” ООД, в дневния ред на което било включено вземането на решение
за изключването й като съдружник и управител на дружеството.
На 13.07.2012г.
било проведено общо събрание на „Г.” ООД, с протоколчик Л. М., на което
присъствал единствено съдружника П. П.. П. П.еднолично взел решение ищцата да
бъде изключена, поради системно неизпълнение на правомощията й като съдружник и
управител в дружеството, както и поради предприети действия срещу интересите на
„Г.” ООД. На 17.07.2012г., съдружникът П. П., заявил пред търговския регистър
при Агенция по вписванията, вписване на промени по партидата на дружеството -
заличаване на ищцата като съдружник и управител в „Г.” ООД. По заявлението бил
постановен отказ от длъжностното лице по регистрацията
№20120717143401/19.07.2012г. с мотиви, че поисканото вписване не отговаря на
изискванията на чл. 21, т. 5 от ЗТР: неспазена процедурата по чл.139 от ТЗ и
чл.126, ал.3 от ТЗ. Срещу така постановения отказ съдружникът, П. П., в
качеството му на управител на ответното дружество, подал жалба пред СГС, който
с решение от 17.12.2012г., постановено по т.д. №5809/2012г. по описа на същия
съд го потвърдил.
Ищцата П.Й.Х. твърди, че междувременно предявила иск пред СГС срещу ответника с правно
основание чл.74 от ТЗ, за отмяна на взетите решения на общото събрание на
дружеството проведено на 13.07.2012г., поради неговата незаконосъобразност, по
който било образувано т.д. №6011/2012г., VІ-17 с-в на СГС, производството по
което е висящо и към момента.
С нотариална покана рег. №2290, том І, акт №146
от 26.08.2013г., връчена й чрез нотариус Анета Микова, чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47 ГПК, П.П.поканил ищцата да участва в две общи
събрания на ответното дружество, на 23.09.2013г. в чийто дневен ред било
включено - вземане на решение за отправяне на предупреждение за изключването й
като съдружник и управител и на 04.10.2013г.,
в чийто дневен ред било включено гласуване на решение за изключването й. И
двете общи събрания били проведени единствено в присъствието на съдружника и
управител на „Г.” ООД. П.П., еднолично на първото от тях взел решение за
отправяне на предупреждение до ищцата, в качеството й на съдружник и управител
на ответното дружество за изключването й като съдружник и управител, а на
второто също еднолично взел решение за изключването й като съдружник и
управител.
Ищцата П.Й.Х. твърди, че на 10.10.2013г. П. П. отново заявил пред търговския регистър,
вписване на промени по партидата на дружеството в следните обстоятелства –
заличаването й като съдружник и управител на „Г.” ООД. По заявлението бил
постановен отказ от длъжностното лице по регистрацията, който бил обжалван от
ответното дружество. Ищцата твърди, че с влязло в законна сила решение по т.д.
№6452/2013г. на СГС, постановеният отказ за вписване на заявените промени бил
потвърден, като в мотивите си съдът посочил, че не е спазена процедурата по
чл.138 ТЗ.
На 16.10.2014г. П. П. заявил пред търговския регистър,
вписване на промени по партидата на дружеството в следните обстоятелства –
заличаването й като съдружник и управител на „Г.” ООД, като отново се позовал
на решенията взети на общото събрание проведено на 04.10.2013г., като приложил
към заявлението препис от тълкувателно решение №1/2002г. на ВКС, а в обяснителната записка към него посочил, че
взетите решения на общото събрание от 04.10.2013г. са атакувани от ищцата с иск
по чл.74 ТЗ, но исковата й молба била върната с определение от 30.07.2014г.,
постановено по т.д. №6442/2013г. на СГС. Навел доводи, че с връщането на
исковата молба е преклудирана възможността на ищцата да търси защита срещу
решенията от 04.10.2013г., поради което последните подлежат на вписване. По
подаденото заявление е постановен отказ, който е обжалван от ответното
дружество „Г.” ЕООД пред СГС. С решение №1951 от 03.12.2014г. постановено по т.д.
№7491/2014г., VІ-8 с-в на СГС, постановеният отказ е отменен от съда, като
последния приел в мотивите си, че всички предпоставки за провеждане на общото
събрание на дружеството са били на лице. Че същото е проведено законосъобразно
и взетите на него решения, включително и това за изключването на ищцата като
съдружник и управител на дружеството, също са законосъобразни и са породили
ефект. Ищцата поддържа, че при постановяване на посоченото решение, съдът
неправилно не е извършил нужната цялостна проверка за това, дали са
спазени всички предвидени в ЗТР изисквания за извършване на исканото вписване.
Дали обстоятелствата, чието вписване се претендира са действително съществуващи
и подлежащи на вписване и в нарушение на ГПК, ТЗ и установената съдебна
практика съдът с решението си се е произнесъл бланкетно по жалбата, като е
постановил един необжалваем и неправилен съдебен акт – че нищожните решения
пораждат ефект и подлежат на вписване.
С оглед на така изложеното ищцата П.Й.Х. твърди, че решенията на общото събрание на „Г.”
ООД, взети на 04.10.2013г. са нищожни, алтернативно че са недопустими,
алтернативно, че са вписани несъществуващи обстоятелства, алтернативно
отменяеми обстоятелства.
Във връзка с наведените твърдения и така
формулираните основания в уточняващата молба от 21.05.2015г., ищцата се
позовава на решение №61 от 26.07.2012г. постановено по т.д. №325/2011г., ТК, І
ТО на ВКС, с което е дадено разрешение по въпроса, че несъществуващото
обстоятелство не е само липсващото, невзето решение на общото събрание, а и
всяко вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. С оглед на
посочената съдебна практика поддържа, че нищожността на вписаните в търговския
регистър решения на общото събрание на „Г.” ООД, взети на 04.10.2013г.,
произтича от факта, че с предходно решение от 13.07.2012г. ищцата е изключена
като съдружник и управител в ответното дружество. Или счита, че основание за
нищожност на вписаните обстоятелства е, че решението от 04.10.2013г. е взето
извън пределите на компетентност на общото събрание, откъдето и подържа, че
вписването му в търговския регистър по партидата на дружеството също е нищожно.
Твърди, че вписването е извършено в нарушение на закона, тъй като реално
решенията на общото събрание не са породили търсения с тях ефект, съответно в
регистъра е вписано несъществуващо обстоятелство, което е в нарушение на чл. 4
ЗТР и чл.21 ЗТР. Сочи, че по подени от
нея искови молби с правно основание чл.74 ТЗ срещу решенията на общото събрание
от 30.11.2012г. и от 04.10.2013г., с определение №23275 от 23.12.2014г. постановено
по т.д. №9117/2012г. и с определение от 30.07.2014г. по т.д. №6442/2013г. по
описа на СГС, различни състави на СГС са приели, че посочените решения са
нищожни, тъй като са лишени от предмет и извън компетенциите на общото
събрание, поради това, че взетото решение от общото събрание, проведено на
13.07.2012г. е произвело действие в отношенията между ответното дружество и П.(Х.),
поради което последващи решения за изключването й като съдружник не биха могли
да бъдат валидно взети, предвид обстоятелството, че тя от 13.07.2012г. вече е
чуждо за корпоративната общност лице и не е в членствени отношения с
дружеството.
На следващо място ищцата П.Й.Х. излага следното:
Поддържа, че са налице редица пороци, касаещи
законосъобразността на взетите решения от общото събрание, проведено на
04.10.2013г. и съответно вписаните в търговския регистър обстоятелства по
партидата на „Г.” ООД, а именно:
- твърди, че в нарушение на чл.21 ал.2 от
дружествения договор и чл.138 ал.2 от ТЗ, съдружникът П. П., преди провеждане
на процесните общите събрания, не е отправил писмено искане до двамата
управители на ответното дружество, с което да поиска свикване на общо събрание,
след което да е изтекъл предвидения 14-дневен срок в който последните да не са предприели
действия за неговото провеждане;
- съдружникът и управител
П.П. с действията си не е дал възможност на ищцата, в случай че действително е
налице някакво нарушение от нейна страна в качеството й на съдружник и
управител в ответното дружество, да отстрани същото в разумен срок и да се
защити, тъй като с една и съща покана я е поканил да участва на двете процесни
общи събрания на дружество проведени на 23.09.2013г. и на 04.10.2013г.;
- нотариалната покана, с
която я е поканил да участва на проведените на 23.09.2013г. и на 04.10.2013г.
общи събрания на дружеството не е връчена лично на ищцата, което поддържа, че е
в нарушение на установената съдебна практика и на дружествения договор от
13.06.2012г.;
- решението за изключването
й като съдружник и управител на ответното дружество взетото на проведеното на 23.09.2013г., е
взето в нарушение на еднолично от другия
съдружник и управител – П.П., в нарушение на чл.23, ал.1 от дружествения
договор, както и в нарушение на чл.137 ал.3 от ТЗ;
- нарушенията, които
съдружникът и управител П. П. твърди, че са констатирани и които твърди, че
такова естеството даващо основания за изключването й като съдружник и
управител, поддържа, че не са доказани, а дори и да бъде прието, че последните
съществуват, не налагат изключването й като съдружник.
Твърди, че с предприетите
едностранни действия от страна на другия съдружник и управител, последният цели
да не й бъде дадена възможност да се защити.
Относно общите събрания на
„Г.” ООД проведени на 23.09.2013г. и 04.10.2013г. и връчването на процесните
нотариални покани излага следното:
1. Общото събрание, проведено на 23.09.2013г.,
на което е взето решение за отправяне на предупреждение, до ищцата като
съдружник и управител в „Г.” ООД, за изключването й, е било свикано от другия
съдружник и управител в дружеството Пламен Петков с изпратена на 26.08.2013г.
до нея нотариална покана рег. №2290, т.І, акт 146 на нотариус Анета Микова,
рег. №127, която не е била връчена лично на ищцата, а чрез залепване на
уведомление. С оглед на това ищцата поддържа, че не може да даде информация
кога, къде и на коя дата е била залепена същата. Уточнява, че решенията на
общото събрание взети на посочената дата са взети еднолично от другия съдружник
в ответното дружество, който е собственик на 50% от неговия капитал;
2. Общото събрание, проведено на 04.10.2013г.,
на което е взето решение за изключване на ищцата като съдружник и управител в
„Г.” ООД, е било свикано от другия съдружник и управител в дружеството П.П.
също с изпратената на 26.08.2013г. до нея нотариална покана рег. №2290, т.І,
акт 146 на нотариус Анета Микова, рег. №127, която не й била връчена лично, а
чрез залепване на уведомление. Общото събрание било проведено единствено в
присъствието на съдружника П.П. – собственик на половината от капитала на
дружеството. Решенията взети на проведеното на 04.10.2013г. общо събрание на „Г.”
ООД са взети с кворум ½ от дружествения капитал.
В исковата си молба, ищцата
П.Й.Х. твърди още, че другият
съдружник и управител в „Г.” ООД – П. П. многократно е правил опити П.Х. да
бъде заличена като съдружник в ответното дружество на основание твърдени от
негова страна действия на ищцата срещу интересите на дружеството. Подавал
заявления до търговския регистър, към които са прилагани протоколи от проведени
общи събрания на дружеството на подробно посочени дати в исковата молба,
следващи датата на общото събрание проведено на 13.07.2012г., на които също са
взети решения за изключването й като съдружник. Подавал заявленията за вписване
на решенията по партидата на дружеството в търговския регистър, по които са
постановявани мотивирани откази, за вписване на заявените с тях обстоятелства,
поради нарушение на процедурата предвидена в разпоредбата на чл.138 ТЗ.
Ето защо
ищцата чрез пълномощника адв. Н.В.,
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на страните, че вписаните обстоятелства
по партидата на дружеството в търговския регистър при АВп, а именно: решения
взети на общото събрание проведено на 04.10.2013г. за заличаването на ищцата П.Й.Х.,
като съдружник, като управител и за промяна в седалището и адреса на управление
са нищожни, алтернативно недопустими, алтернативно, че са вписани
несъществуващи обстоятелства, алтернативно отменяеми обстоятелства по партидата
на „Г.” ЕООД с ЕИК.със седалище ***.
Претендират се и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, както и разноски за адвокатско възнаграждение.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „Г.” ЕООД с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло иска като недопустим, неоснователен и недоказан. Оспорва всички наведени от ищцата с исковата молба и уточняващата молба от 21.05.2015г. правни и фактически твърдения.
В отговора по допустимостта на предявения иск се излага следното:
Ответникът „Г.” ЕООД поддържа, че настоящият иск е недопустим поначало, въпреки изложените мотиви за допустимост на иска в определението на САС, с което въззивният съд е отменил определение по настоящото дело за прекратяване на производството. С оглед обаче на указанията на въззивния съд, че въпросът за допустимостта на предявения иск се разглежда с крайния съдебен акт, моли същият да бъде оставен без разглеждане.
Поддържа, че ищцата П.Й.Х. с предявяването на настоящия иск прави опит на практика да бъде преразгледан спор между страните, по който има постановен и влязъл в сила съдебен акт, а така също и да атакува отново, след визирания в чл.74 ТЗ срок, влязъл в сила акт на общото събрание на ответното дружество, при положение, че не е обжалван от нейна страна в срок постановения от СГС съдебен акт, с който е прекратено производството по чл.74 ТЗ. Поддържа, че редът, по който се атакуват решенията на общото събрание на съдружниците на изложените в исковата молба основания е този по чл.74 ТЗ, а не по чл.29 ЗТР, както и че възможността за съдебен контрол се преклудира с влизането в сила на съдебния акт постановен в производството по чл.74 ТЗ. Поддържа още, че в разпоредбата на чл.29 ЗТР е уредена друга възможност, различна от уредената в чл.74 ТЗ и че исковете, които се предявяват на това основание, са с различен предмет от този на иска по чл.74 ТЗ.
На следващо място ответникът „Г.” ЕООД не оспорва, че исковете, с които се претендира нищожност на актове на търговско дружество не са ограничени със срок, но поддържа, че това не означава, че за този иск не са приложими правилата за процесуално преклудиране на възможността същият да бъде предявен два пъти.
Оспорва като невярно твърдението на ищцата, че с исковата си молба, по която е било образувано т.д. №6442/2013г. на СГС, VІ-17 с-в е предявила иск за незаконообразност на решението на общото събрание. Счита, че при липса на предявен иск за обявяване на нищожност на взетите решение на общото събрание, предявеният иск по чл.29 ЗТР е недопустим.
По основателността на предявения иск излага следното:
Счита, че изложените от ищцата обстоятелства, на които последната основава иска си с правно основание чл.29 ЗТР са негодни да обусловят така предявения иск.
По същество, счита претенцията неоснователна, като твърди липса на нищожност на решенията взети от процесното общо събрание. Поддържа, че не са нищожни последващите решения на общото събрание на дружеството за изключване на съдружник, преди да е влязъл в сила първият акт, още повече когато са взети въз основа на извършени нарушения от съдружника, различни от посочените в първия от тях. Счита, че решението на общото събрание на дружеството, за което се иска установяване на нищожност с предявяването на настоящата искова молба, не страда от пороците, които се релевират от ищцата. Поддържа, че процесната нотариална покана рег. №2290, т.І, акт 146 на нотариус Анета Микова, рег. №127 е връчена надлежно на ищцата и по предвидения в закона ред. Твърди, че последната системно не получава поканите и книжата, не отваря вратата на дома си и не пребивава често на адреса си, поради което и нотариалната покана й е връчена по посочения в закона ред, чрез залепване на уведомление. Твърди още, че всички проведени общи събрания на дружеството и цитирани в исковата молба ищцата е била редовно поканена.
„Г.” ЕООД оспорва наведеното от ищцата П.Й.Х. твърдение за порок на извършеното вписване на решенията взети на общото събрание, проведено на 04.10.2013г. Счита, че посочената в исковата молба съдебна практика в тази насока не е изцяло относима към настоящия случай. Поддържа, с оглед на това, че всички предишни взети решения на проведени общи събрания на дружеството за изключването на ищцата като съдружник, не са били потвърдени със съдебен акт, взетото решение на проведеното на 04.10.2013г. общо събрание не е нищожно на посочените в исковата молба основания.
„Г.” ЕООД оспорва всички наведени от ищцата П.Й.Х. твърдения за незаконосъобразност на свикването и провеждането на общите събрания на дружеството проведени на 23.09.2013г. и на 04.10.2013г.
„Г.” ЕООД оспорва като неверни и твърденията на ищцата П.Й.Х. за незаконосъобразност на взетите решения от общото събрание проведено на 04.10.2013г. Сочи, че в протоколите от проведените общи събрания на 23.09.2013г. и на 04.10.2013г. са изложени мотивите, поради които същата е изключена.
С оглед на така изложеното „Г.” ЕООД, моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявения иск, с всички законни последици от това. Претендира присъждане на разноски.
Препис от отговора на исковата молба на ответника „Г.” ЕООД е връчен на ищцата П.Й.Х. с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същата е подала допълнителна искова молба, с която поддържа, уточнява и допълва първоначалната и излага становището си по наведените с отговора на ответника твърдения и възражения, оспорвания и искания по доказателствата.
В допълнителната искова молба ищцата П.Й.Х. излага следното:
Поддържа, че предявеният иск по чл.29 ЗТР е допустим, доколкото с извършеното вписване на решението на общото събрание на дружеството, взето на 04.10.2013г., за нея възниква правния интерес да търси установяване на неговата нищожност, алтернативно недопустимост, алтернативно несъществуване на вписаното обстоятелство. Сочи, че с определение на САС по ч.гр.д. №3210/2015г., последният е извършил обоснована преценка за допустимостта, като съдебният акт е задължителен и неподлежащ на обжалване.
По възраженията на ответника „Г.” ЕООД по основателността на предявения иск излага следното:
Сочи, че процесните решения взети от общите събрания на дружеството проведени на 23.09.2013г. и на 04.10.2013г. са последващи на решението на общото събрание от 13.07.2012г., с което е гласувано изключването й като съдружник в ответното дружество и че последното е породило своето действие незабавно, а вписването има единствено оповестителен характер. Поддържа, че е изключена от ответното дружество още с взетото на 13.07.2012г. решение на общото събрание, но тъй като има извършено вписване в търговския регистър по решенията, взети на общото събрание на 04.10.2013г. отново за изключването й от дружеството, за нея е налице правния интерес и основание да предяви иска по чл.29 ЗТР, който не се припокрива по съдържание с иска по чл.74 ТЗ.
Поддържа твърдението си, че другият съдружник в „Г.” ЕООД, П.П. е правил многократно опити за изключването й като съдружник от ответното дружество, с вземането на самостоятелни решения за нейното отстраняване, както и безуспешни опити да впише тези решения в търговския регистър, след решението взето от общото събрание на 13.07.2012г. В резултат на тези му действия, ищцата била принудена да заведе искове по чл.74 ТЗ за отмяна всички взети еднолично от другия съдружник решения за изключването й, в резултат на което с подробно посочените в допълнителната искова молба постановени съдебни актове, с които са прекратявани производствата по исковете с правно основание чл.74 ТЗ, била съставена и своеобразна съдебна практика със значение и за настоящия казус, а именно, че всяко решение за изключването й като съдружник от ответното дружество, взето след решението от 13.07.2012г. е нищожно, тъй като последното е породило правните си последици. Поддържа, че дори и това решение да бъде отменено с акт на съда, тази отмяна ще действа за напред. След тази дата - 13.07.2012г., ищцата нямала качеството на съдружник и че решението взето на общото събрание, проведено на 04.10.2013г. е нищожно и неподлежащо на вписване във всеки един момент, като лишено от предмет. Същото е извън компетентността на общото събрание и без значение е изхода по делото заведено срещу решението от 13.07.2012г.
С оглед наличието на константна практика относно последиците от вземане на последващи решения на общото събрание за изключването на съдружник, счита всички доводи наведени от ответника в отговора на исковата молба за основателността на исковата претенция неоснователни.
Преписи от допълнителната искова молба са връчени на ответника „Г.” ЕООД, като е подаден отговор, с който оспорва допълнителната искова молба изцяло и поддържа наведените си в първоначалния твърдения и възражения, както и направените със същия искания по доказателствата.
Счита, че цитираната в допълнителната искова молба съдебна практика на СГС, по никакъв начин не е задължителна за настоящия съд. Отделно от това поддържа, че същата е неправилна, като непотвърдена от ВКС.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от протокол общо събрание на „Г.” ООД от 13.07.2012г. П.Й. П.е изключена като съдружник и освободена като управител.
С решение №2181 от 17.12.2012г. по т.д. №5809/2012г. на СГС е оставена без уважение жалба на П. Д. П. срещу отказ №20120717143401/19.07.2012г., с който е отказано вписването на решенията на ОС от 13.07.2012г.
С протокол от ОС на съдружниците на „Г.” ЕООД от 23.09.2013г. е отправено предупреждение на съдружника П.Й.Х..
По делото се представи протокол от общото събрание на съдружниците на „Г.” ООД от 04.10.2013г., на което П.Й.Х. е изключена като съдружник.
С отказ №20131010125253/11.10.2013г. на Агенция по вписванията е отказано вписването на решението на ОС от 04.10.2013г. на „Г.” ООД.
С решение №230/05.02.2014г. постановено по т.д. №6452/2013г. на СГС е потвърден отказа №20131010125253/11.10.2013г. на Агенция по вписванията.
С определение от 30.07.2014г. по т.д. №6442/2013г. на СГС е върната исковата молба на П.Й.Х. за отмяна на решенията на ОС на „Г.” ООД от 23.09.2013 и 04.10.2013г. и е прекратено производството по делото. Определението е влязло в сила на 19.08.2014г.
С отказ №20141016184637/21.10.2014г. постановен по заявление вх. №20141016184637/169.10.2014г. е отказано вписването на изключването на П.Й.Х. като съдружник в „Г.” ООД, въз основа на решение на ОС от 04.10.2013г.
С решение №1951/03.12.2014г. по т.д. №7491/2014г. на СГС е отменен отказ №20141016184637/21.10.2014г. и е указано да се впишат заявените обстоятелства.
С определение №23275 от 23.12.2014г. по т.д. №9117/2012г. на СГС е върната исковата молба на П.Й.Х. за отмяна на решенията на ОС на „Г.” ООД от 20.11.2012г. и 30.11.2012г. и е прекратено производството по делото.
С определение №1419 от 26.05.2015г. по ч.гр.д. №2007/2015г. на САС е потвърдено определение №23275 от 23.12.2014г. по т.д. №9117/2012г. на СГС.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По отношение на допустимостта на предявения иск съдът е
обвързан от задължителните указания на Определение №2270 от 17.08.2015г. на
ч.гр.д.№3210/2015 на САС.
Исковете са неоснователни.
Не се спори между страните, че на 13.06.2012г. П.Й.Х. е приета за съдружник и управител на „Г.” ООД.
По отношение на проведено на 04.10.2013г. ОС на съдружниците на „Г.” ООД за изключването на П.Й.Х., като съдружник, наведените в обстоятелствената част на исковата молба пороци при свикването и провеждането на ОС биха могли да са нарушения на дружествения договор и ТЗ, което да е основание за тяхната отмяна при предявен иск по чл.74 ТЗ, с какъвто не е сезиран настоящият съд, който се предявява в 14-дневен срок. С такъв иск в посочения срок е бил сезиран СГС, производството, по който е прекратено с определение от 30.07.2014г. по т.д. №6442/2013г. на СГС. Ето защо, съгласно чл.74 ТЗ и т.VІ от ТР №1 от 06.12.2002 по тълк.д. №1/2002 на ОСГК съдът не може да разглежда основания за отмяна на решения на ОС на основание нарушения на чл.21 ал.2 от дружествения договор и чл.138 ал.2 ТЗ по отношение на свикването на ОС, тъй като тези нарушения могат да се релевират в сроковете и с иска по по чл.74 ТЗ, който ищцата не е провела успешно. Същите са последиците и относно наведените в исковата молба нарушения при връчването на поканата за свикване на атакуваното ОС на 04.10.2013г. и възможността да се защити, отправянето на предупреждение за изключване. Проверката за това дали са съществували и доказани нарушенията на П.Й.Х. и дали са от вид и тежест годни да породят последиците на нейното изключване също са обект на проверка на иска по чл.74 ТЗ.
Съдът приема, че страните не оспорват съдържанието на самия протокол на ОС от 04.10.2013г. и обективираното в него решение за изключване на съдружника П.Й.Х.. По този начин съдът приема, че решението на ОС е съществуващо, в компетентността на ОС е да взима да изключи съдружник, към този момент, ищцата е съдружник в дружеството и нейното изключване не е било вписано по реда на чл.140 ал.4 ТЗ, така че решението на ОС от 04.10.2013г. не е нищожно. Решението не е и в нарушение на чл.75 ал.2 ТЗ, тъй като това предполага отмяна на решение на ОС от съда и даване на задължителни указания от съда, каквато процедура не е проведена.
Съдът не споделя цитираната практика, че обстоятелство, което не е възникнало валидно, винаги е несъществуващо. То ще е такова, ако е взето извън компетентността на ОС, определена от закона или дружествения договор (т.І ТР №1 от 06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002 на ОСГК). Напротив пороците, касаещи свикването и провеждането му, когато засягат повелителни разпоредби на дружествения договор или закона прави решенията на ОС незаконосъобразни и са отменяеми по предявен конститутивен иск по чл.74 ТЗ. Нищожните решения се атакуват с установителен иск. Цитираното решение №61 от 28.05.2012г. постановено по т.д. №325/2011г., ТК, І ТО на ВКС, касае различен от към фактическа обстановка казус, неприложим към настоящото производство, доколкото е ставало дума за потвърждаване от ОС на изключване на съдружник, което е вписано. Ето защо съдът намира, че в кръга на компетентността на ОС на съдружниците на ООД е взимането на решение за изключването на съдружник, което е регламентирано от чл.137 ал.1 т.2 ТЗ и поради това не е нищожно.
Не е нищожно решението от 04.10.2013г., поради изключването на съдружника П.Й.Х. от ОС на „Г.” ООД от 13.07.2012г., които решения са заявени за вписване, не са вписани, отказите са обжалвани и потвърдени. Това е така, тъй като по отношение на тях не настъпило конститутивното действие на вписването, така както го изисква чл.140 ал.4 от ТЗ, за да породи своето действие. В случай, че е вписано изключването на съдружник и ОС в последвашо решение отново го изключи тогава решението ще е нищожно като извън компетентността на ОС, тъй като не може да се породи правното действие да се изключи лице като съдружник, което няма това качество. За пораждане на действието закона не е навел като правен факт знание или незнание от страна на изключвания. Подобно разширително тълкуване на закона чрез придаване на правнозначимост на факт, липсващ в правната разпоредба е незаконосъобразно. До вписването изключеният съдружник или освободеният управител при наличие на знание за изключването или освобождаването е недобросъвестен и следва да се въздържа от упражняването на функции, от които е освободен, тъй като за причинени щети ще носи отговорност към дружеството. До вписването му, обаче разполага с всички членствени права по чл.123 ТЗ. С липсата на вписване не е завършен последният юридически факт от цялостния фактически състав и до вписването на изключването съдружникът продължава да има качеството на съдружник, с произтичащите от членственото му правоотношение права и задължения. Ето защо ОС с решението от 04.10.2013г. може да е отменяемо, но не и нищожно.
С исковата молба са наведени твърдения алтернативно, че вписването е недопустимо. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. ОСГК т.ІІІ са недопустимо вписването на постановено от нелегитимирано лице или без органът да е сезиран. Такъв порок не се установява.
С исковата молба алтернативно се твърди и че са вписани несъществуващи обстоятелства. Несъществуващо обстоятелство е липсващото (невзето) решение. Видно от представения протокол от проведеното на 04.10.2013г. ОС и от твърденията и на двете страни на посочената дата, на което ищцата или нейн представител не е присъствала е проведено и е взето посоченото в протокола решение. Ето защо не се доказва неистинност на удостоверяването, което да го опорочава.
Ето защо искът по чл.29 ЗТР е неоснователен.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищцата П.Й.Х. следва да заплати на ответника „Г.” ЕООД направените по делото разноски в размер на 1200,-лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.29 ЗТР, във връзка с чл.124 ГПК на П.Й.Х., ЕГН********** с адрес: ***, за установяване по отношение на П.Й.Х. с ЕГН********** и „Г.” ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, че вписването на изключването на П.Й.Х., като съдружник, въз основа на решение от ОС на съдружниците на „Г.” ООД, проведено на 04.10.2013г. е нищожно, вписването е недопустимо или е вписано несъществуващо обстоятелство.
ОСЪЖДА
П.Й.Х., ЕГН**********, с адрес: ***
да заплати на „Г.” ЕООД, ЕИК., със
седалище и адрес на управление:*** направените по делото разноски в
размер на 1200,-лв. (хиляди и двеста
лева).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Председател: