Присъда по дело №1333/2020 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1333/20г. ПО ОПИСА НА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

Варненска окръжна прокуратура e предявила обвинение и внесла ОА
в съда срещу подсъдимата Д. Ж. Д. за престъпления по НК, както следва:
- по чл. 255 ал.З вр. ал.1 т.2 от НК, за това, че на 25.03.2013г. в гр.
Варна, в качеството си на управител на „Е Ен груп" ООД, с настоящо
наименование „Геонев" ЕООД, ЕИК *******, избегнала установяване на
данъчни задължения - корпоративен данък в особено големи размери - 96
311.61 лв., като потвърдила неистина в ГДД по ЗКПО с вх. №
0300И01111250/25.03.2013 г. подадена по електронен път с КЕП Н. А. Г., в
която декларирала корпоративен данък за внасяне в размер на 27 555.98 лв.;
- по чл. 255 ал.З вр. ал.1 т.2, 6 и 7 от НК, за това, че на 14.05.2014 г. в
гр. Варна, в качеството си на управител на „Е Ен груп" ООД, с настоящо
наименование „Геонев" ЕООД, ЕИК ********, избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери 65 300
лв., като потвърдила неистина (несъществуващо право на данъчен кредит по
несъществуващи покупки) в подадена с КЕП на Н. А. Г. декларация по ЗДДС
с вх. № 03002162700/14.05.2014г., използвала документи с невярно
съдържание при упражняване на стопанска дейност на дружеството,
отразявайки стойности по получени доставки и начислявайки ДДС, по
сделки, по които е получател, отразени във фактури, както следва: №
**********/15.04.2014 г . с доставчик "Д.-М" ООД, ЕИК *******; №
**********/17.04.2014г., с доставчик "Д.-С" ЕООД, ЕИК ******; №
**********/17.04.2014 г., с доставчик "Д.-С" ЕООД, ЕИК ******; №
**********/22.04.2014 г., с доставчик "Д.-С ЕООД, ЕИК ******; приспаднала
по посочените фактури неследващ се данъчен кредит в размер на 65 300 лева.
В пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП
поддържа обвинението. Излага съображения за нереалност на сделките между
дружествата. Счита, че подсъдимата следва да понесе наказателната
отговорност защото е управител на фирма която е допуснала нарушение на
данъчното законодателство, съставляващо престъпление. Предлага да и бъде
наложено наказание под минималния предвиден от закона размер с
приложението на чл.55 от НК, което да бъде отложено с максимален
изпитателен срок.
Гр.ищец, моли да бъде уважен предявения граждански иск, като
основателен и доказан по размер. В условията на евентуалност, при
изменение на обвинението, счита, че следва да бъде изменен и размера на
дължимия данък по ЗКПО.
Защитата на подсъдимата навежда доводи за недоказаност на
1

повдигнатото и обвинение и липса на пряк умисъл. Счита, че подсъдимата
макар и управител на дружеството обективно не е осъществявала търговска
дейност и функции по данъчното отразяване и отчитане, като и не е съставяла
и подписвала инкриминираните декларации по ЗДДС и ЗКПО. Не е знаела за
невярно тяхно съдържание и не е целяла укриване на данъци. Не е получавала
никакви пари. Сочи, че от гласните доказателства се установява, че всички
решения за дейността на дружеството се вземали от св. А. и св. Г. на която
подсъдимата е дала множество пълномощни и които единствено се ползвали
от облагите на дружеството. Пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимата в хода на съдебното следствие дава обяснения по
повдигнатото и обвинение, в които по същество не се признава за виновна.
Твърди, че за представителството на "ЕЕн груп“ била упълномощила св. Н.Г.
още при прехвърляне на дружествените и дялове и не е участвала в дейността
на дружеството, както, че и никога не е вземала каквито и да е решения
свързани с управлението, счетоводното и данъчното отразяване и отчитане.
Не разписвала и изготвяла първични счетоводни документи.
В дадената й последна дума желае да бъде оправдана.
Съдът, в изпълнение на процесуалните са задължения, след като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
по фактите :
За да приеме, че са осъществени вменените на подс. Д. деяния,
прокурорът е приел от фактическа страна, че: От лятото на 2011г. до лятото
на 2015г. подс. Д. и свидетелката М. били съсобственици на търговско
дружество „Е Ен груп" ООД Варна. Дяловото им участие било 95% към 5%
от стойността на капитала (5000лв.) в полза на обвиняемата. Последната била
и управител на това дружество.
Документално дружеството се занимавало е търговия. На практика, с
обяснението, че това е необходимо за представителни нужди, в рамките на
съществуването му, били закупени на лизинг скъпо струващи
автомобили-„Ауди А5" и „Ауди А7", управлявани от св. Д.А.. Същият
признава да е бил собственик в търговските дружества „Д." ЕООД и „Д. М'"
ЕООД Варна. Твърди, че управлява л. а. „Ауди А 7", собственост на „Д."
ЕООД. С него, по свои признания, св. Н.Г. живеела на съпружески начала.
Самата Н.Г. е прехвърлител на дяловете, получени oт подсъдимата в „ЕЕн
груп" ООД. В качеството си на свидетел, Г. отказва да дава показания в тази
насока, позовавайки се на правата си на адвокат на коментираните дружества.
През лятото на 2015г. подс. Д. и св. М. документално прехвърлили
дяловете си в „Е Ен груп" ООД на св. Г.Г.. Дружеството било преименувано в
„ГЕОНЕВ" ЕООД. За „покупката" му св. Г. получил сумата от 500-600 лв. от
лице, което, според показанията му, към 2018 г. пребивавало в Затвора Варна.
2

Органите на НАП направили ревизия по ЗКПО на това търговско
дружество. Проверяван период бил 01.01.2011г. - 31.12.2012г. Издаден бил
РА № Р-03000315004804-091-001 /01.02.2016 г. С него били констатирани
данъчни задължения по този закон.
На 25.03.2013 г. подс. Д., с КЕП на името на свид.Н. Г., подала
годишна данъчна декларация по ЗКПО с Вх. № 0300И01111250/25.03.2013г. и
декларирала корпоративен данък за внасяне в размер на 27 555.98 лв.
Финансовите резултати за 2012г. на дружество „Е Ен груп" ООД
Варна били предмет на преценка от назначена в хода на разследването но
настоящото дело съдебно счетоводна експертиза и допълнителни и повторни
такива. Причина за това представляват поетапно установявани в хода па
делото, включително и при и след предявяването му относими писмени
доказателства.
Последното заключение на вещото лице, от октомври 2019 г., сочи на
укрити данъчни задължения по ЗКПО в размер на 96311.61лв. Те са получени
като разлика между установения като дължим корпоративен данък в размер
на 102862.32 лв. и внесения такъв в размер на 6550.71 лв. На 14.05.2014г.,
подс. Д., с КЕП на Н.Г., подала справка декларация по ЗДДС с вх. №
03002162700/14.05.2014 г. и декларирала ДДС за внасяне в размер на 491.54
лв. Данъчният период април 2014 г. попада в обхвата на, PA № Р-
03000314001683-091-001 /17.09.2015 г. Той е обект и на назначените по
делото съдебно счетоводни експертизи. Последната, коментирана и по-горе,
от октомври 2019г., установила, че подсъдимата неправомерно е упражнила
право на данъчен кредит по следните фактури: № *********/15.04.2014 г. с
доставчик "Д.-М" ООД, ЕИК *******, № **********/17.04.2014 г. с
доставчик "Д.-С" ЕООД, ЕИК ******, № **********/17.04.2014г.. с
доставчик "Д.-С" ЕООД, ЕИК ****** и № **********/22.04.2014 г., с
доставчик "Д.-С" ЕООД, ЕИК ******.
По първата от тях, № *********/15.04.2014г., е документирано
закупуването на проектно сметна документация с разрешение строеж на ул.
„******* ****" № 29.
В хода на разследването е установено, че „Е Ен груп" ООД не е
придобивало собственост на този административен адрес, нито право на
строеж. Плащане по посочената фактура няма. Ето защо коментираната
счетоводна експертиза приема сделката за фиктивна, а начисления данъчен
кредит - за неправомерно снижил финансовия резултат на дружеството.
По останалите три от тях. №;№**********/17.04.114 4 г.,
**********/17.04.2014г. и **********/17.04.2014г., е документирано
закупуването на стоки и ноу хау.
В хода на разследването не е установен произходът за фирма „Д.-С“
ЕООД (документиран съдоговорител на ЕЕн груп" ЕООД) на предмета на
3

договаряне, отразен в тези фактури. Установен е най-вероятен произход па
предмета на инкриминираните фактури за фирма „Д." ЕООД, дерегистрирана
по ЗДДС на 14.01.2013 г.
В баланса на фирмите, съдържащи в търговското си наименование
„Д.", коментирани по-горе, липсва нематериален актив ноу хау. Плащане по
посочените фактури няма или е частично. Ето защо коментираната
счетоводна експертиза приема сделките за фиктивни, а начисления по тях
данъчен кредит- за неправомерно снижил финансовия резултат на
дружеството. На тази основа експертизата е изчислила действителен данъчен
кредит за м. април 2014г. в размер на 19271.15лв., вместо декларирания
84571.15 лв. и е определила като укрит такъв данък в размер на 65 300 лв.
За да достигне до извод за съставомерност на деянията, като
престъпления по инкриминираните законови текстове, обвинението приема,
че след като подсъдимата се водела управител на „ЕЕн груп" ООД
независимо, че свидетелите Г. и А. са деребействали над тази фирма следва на
понесе наказателната отговорност за извършени в тази схема
закононарушения, довели до наличието на данъчни задължения.
Макар, че не оспорва ролята на подсъдимата както и активната
дейност и участието на свидетелите Г. и А. в схемата / сравнени -
подсъдимата като сламен човек в тази схема, а двамата свидетели като
хората от улицата по отношение на фирмата. Тя като този който е
проформа глава на фирмата и нямащ хал хабер от работата й, а те като
онзи който реално върши нещата във фирмата и са никой в нея. Човек от
улицата, нищо, че се помещава в същия офис на фирмата и този човек от
улицата кара аудитата на тази фирма, като своя собственост. Той е човек
от улицата, той е никой по отношение на тази фирма и не следва да носи
отговорност / обвинението приема, че вината на подсъдимата се основава
единствено на качеството й на управител на процесното дружество.
Съдът за да съпостави съответността на поднесената му фактология с
обективната истина, анализира събраните по делото доказателства,
установени от гласните и писмени доказателствени средства, а именно:
обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите Е.М., С. Й., С.Ч.,
Г.Г., С. Й., К.П., М.П., Н.А., Д.А., тези на Д.Ж. от съдебното производство и
депозираните пред орган на ДП, приобщени по реда на чл.281 ал.5 НПК и
показанията на св. Г. О. Г. / починал / от ДП приобщени в хипотезата на
чл.281 ал.4 НПК чрез прочитане, заключенията на ССЕ от ДП прочетени на
основание чл. 282 НПК и допълнителната ССЕ от съдебното производство,
както и писмените доказателства, имащи значение за разкриване на
обективната истина по делото, приобщени по реда на чл. 283 НПК: Намери,
че действията по разследването по време на ДП са извършени
законосъобразно, а техните резултати са обективирани в съответни с
изискуемия ред протоколи.
Освен приобщените по реда на НПК счетоводни документи, фактури,
4

справки – декларации по ЗДДС, ГДД по ЗКПО, дневници за покупки и
продажби, протоколи от извършвани насрещни проверки, фактури, банкови
извлечения, фирмени документи, писма от НОИ, НАП, справки, данъчни
документи в съответствие с изискванията на процесуалния закон са
приобщени и изисканите документи от ТД при НАП, КАТ, „Порше лизинг“ и
нотариус Д..
Доколкото липсват основания за тяхното изключване от
доказателствената съвкупност на формално основание, същите бяха
използвани при формиране на фактическите и правни изводи на съда.
Съдът намери, че заключенията на ССЕ от ДП както и ССЕ и двете
допълнителни ССЕ назначени в ДП за обективни, безпристрастни и
добросъвестни. Изготвени от вещите лица К.К. и С.П., в рамките на тяхната
компетентност, поради което липсват всякакви съмнения относно тяхната
обоснованост и пречка, според съдебната преценка, за приобщаването им към
доказателствения матириал по делото.
Аналогично е становището на съда и за заключението по назначената
и приета в съдебното производство допълнителна ССЕ изготвена от в.л. К.,
което дава задълбочен отговор на поставените въпроси. Заключението е
изготвено след посещение на вещото лице в счетоводствата на дружествата и
обосновано в три варианта. Първият преповтаря първоначалните
заключенията на вещите лица К. и П. от ДП. С втория вариант в.л. изключва
наличието на сделка за покупка и сделка за продажба по проект „*****“, като
останалите сделки приема за реални.
Със заключението на третия експертизата не признава за реални
всички сделки на дружеството „Еен груп“ ООД с доставчик „Д. М“ ООД и „Д.
С“ ЕООД и което именно съдът кредитира.
В случая са налични данъчни задължения във връзка с дейността на
„ЕЕн груп“ ООД, както по ЗКПО, така и по ЗДДС, където не може да се
обоснове категоричен извод за реално извършени стопански операции между
данъчните субекти по въпросните фактури.
Заключението на ССЕ в тази му част намира опора в
доказателствената маса по делото, като не влиза в противоречие с наличните
по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Е.М., М.П.,
Г.Г., С.Ч., С.Й., Д.Ж., К.П. и Г.Г..
Досежно останалите изрично изброени по-горе и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства,
съдът счита, че следва да бъдат кредитирани изцяло като единни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Преценката на съдебния състав обаче, не води до категоричен извод,
обвинението срещу подсъдимата да е доказано по изискуемия от закона
5

безспорен начин.
След анализ на доказателствения материал, съдът намери следното:
По делото не е спорно, че на 19.12.2008 г. в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията е било вписано търговско дружество „ЕЕн груп"
ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“****
*****“ №7, ет. 6, ап. 2.
Дружеството било регистрирано като данъчен субект към ТДД при
НАП – Варна.
Управител и представляващ била св. Н.А. Г. със собственост на 4 750
лв., а св. М. с останалата част от капитала / 5000 лв./ на дружеството.
Не се спори, че св. Г. е живеела на семейни начала със св. Д.А. и
имали две деца. Същият участвал в дружествата „Д.“ЕООД, „Д. М“ООД, „Д.
С“ООД, а св. Г.а в „Д. М“ООД и в „Д. пропъртис“ ЕООД, като в „Д. С“
извършвала правни консултации като адвокат.
Не е спорно, че съдружник в „Д. М“ ООД бил и св. М.П. и че всички
посочени по- горе фирми ползвали общи офиси на ул.“**** *****“ № 7 и №
7А. Имали работници, служители, база и склад под наем в гр.Провадия.
Счетоводствата на дружествата се водели от свидетелите С.Ч., К.П. и Г.Г. –
сестра на св. Н.Г. - подписала ГФО. Предмета на дружествата е бил
изграждане на пожарогасителни инсталации, инженеринг и търговия с
производните – пожарогасителни вещества и пожарна техника.
Няма спор по делото, че подс. Д. е работела като технически секретар
в „Д.“ ЕООД. Там работела и св. Е.М..
По това време на дружеството „Е Ен груп" ООД е била отказана от
НАП регистрация по ДДС и по инициатива на св. Н.Г. е взето решение да
прехвърли дялове си на подс. Д.. Така под давлението на св. Г. от 18.07.2011г.
юридически правоприемник и управител на „Е Ен груп" ООД станала
подсъдимата със собственост 90 % на дялове, а собственик на останалите
10%. от капитала останала св. М.. Независимо от това двете останали на
първоначалната си работа при св. А. от където получавали заплати.
На 01.09.2011г. дружеството било регистрирано по ДДС.
По делото не се спори, че за посочения в обвинението период ГДД по
ЗКПО и СД по ЗДДС, дневниците за покупки и продажби били изготвяни от
счетоводителя на фирмата, подписвани от св. Г. с ел. подпис и подавани в ТД
на НАП - Варна по електронен път с КЕП. Впоследствие по време на ревизия
дружествените дялове на „Е Ен груп" ООД били продадени. На 28.07.2015г. с
протокол от общото събрание дяловете от капитала, собственост на
съдружниците подс. Д. и св. М. били прехвърлили на св. Г. О. Г. и от
6

11.08.2015г. в Търговския регистър е била вписана промяната на
наименованието, като е преобразувано от ООД в ЕООД, респективно от „Е
Ен груп" ООД на „Геонев“ ЕООД.
Спорът между страните се свежда до наличие или не на данъчни
задължения по ЗКПО и по ЗДДС във връзка с дейността на дружеството през
инкриминирания период и в какво се състои участието на подсъдимата в него.
Следва ли да носи наказателна отговорност като управител действал, чрез
пълномощник и кой реално е вземал решенията и управлявал счетоводно
дружеството.
В обясненията си подс. Д. твърди, че е работела като технически
сътрудник във фирмата на св. А.. Под давлението на св. Г. е придобила дял от
"ЕЕн груп“ ООД под условие, в замяна на което е оставена от св. Г. и св. А. на
първоначалната си работа. Тя е била единствено и само формален управител
на фирмата. По това време е изпитвала финансови затруднения свързани със
семейството затова и приела да и бъдат прехвърлени дружествените дялове
на св. Г.. За целта следвало да бъде управител на дружеството и ще продължи
да работи като технически секретар във фирмата на св. А. от където да
получава заплатата си. Съгласила се, а и нямала друг избор да не го стори, тъй
като семейството й щяло да остане без доходи. По това време съпругът е бил
безработен, имали две малки деца, а и фирмата била затруднена да изплаща
трудовите и възнаграждения. Фирмата никога не е била нейна собственост.
Била си е на св. Г.. Подписала пълномощни на св. Г. да представлява
дружеството "ЕЕн груп“ включително и за пред НАП.
Макар и да се е водела управител подсъдимата не е участвала в
дейността на дружеството. Не е разписвала и изготвяла първични счетоводни
документи и не е водела счетоводството. Като съдружник и управител не е
извършвала сделки по своя инициатива, или някаква фактическа дейност и не
е получавала дивидент. Само документално се е водела управител на „Е Ен
груп", но реално не е изпълнявала длъжността. Тя и съдружничката и не са
управлявали дружеството.
Твърди, че решенията за сделки и счетоводното отразяване били
вземани единствено от св. А. и св. Г. без нейно съгласие. Доверила им се и не
е подлагала на съмнение нищо, като мислела, че всичко е коректно.
Счетоводителят е съставял декларациите подавани в ТД на НАП с
електронния подпис на св. Г.. Не е подписвала и съставяла фактури и СД по
ЗДДС и ГДД по ЗКПО. Едва в хода на ревизионното производство разбрала,
за реализацията на процесните фактури. Всички управленски и счетоводни
решения в „Е Ен груп" ООД се вземали от св. А. и св. Г.. Под тяхно давление
бил сключен договор между „Е Ен груп" ООД с „Порше лизинг“ за два
лизингова автомобила Ауди А7, които се ползвали и управлявали само от св.
А. и техните синове, но не и от съдружниците на „Е Ен груп" ООД. Докато
работела като тех. сътрудник в „Д.“ ЕООД и формално представлявала „Е Ен
груп" ООД подсъдимата не е извършвала търговска дейност.
7

Съдът намира, че обясненията на подсъдимата следва да бъдат
кредитирани изцяло, като кореспондиращи на събраните доказателства с
безспорна достоверност.
Свидетелката Н.Г. дава показания с уговорката, че не си спомня и че
сигурно е била упълномощена от подсъдимата да представлява дружеството
„ЕЕн груп„ ООД. Няма яснота и за причината да прехвърли на подсъдимата
дяловете си от същото дружество, но е станало по нейна инициатива.
Свидетелката твърди, че счетоводството на фирмата се е водело от
назначен счетоводител – С. Г. / по настояще Ч. /.
От една страна сочи, че справките декларации се изготвяли от
счетоводството, където ги обобщавали и подготвяли дневниците за покупки и
продажба, като тя само ги е подавала със своя ел. подпис в периода 2012г. –
2014г. и това не го е вършела като съдружник, а само като услуга със своя
подпис.
От друга пък твърди, че незнае каква дейност е осъществявал
счетоводителя, както и че няма представа каква услуга самата тя е правила,
както и спомен защо и за какво е трябвало да прави всичко това.
На свидетелката било известно, че фирма „Д.„ ЕООД притежавала
ноу хау, което се продало, но не може да каже на кого и в кой период.
Твърди, че съпругът и св. А. и децата им може да са управлявали
автомобилите - „Ауди“, за които лизинговите вноски се заплащали от „ЕЕн
груп“ и впоследствие се сеща, че незнае дали децата и въобще са управлявали
тези автомобили.
Съдът кредитира показанията единствено, в частта досежно общата
информация за дружествата. В останалата им част не ги кредитира, тъй като
са вътрешно противоречиви и неподкрепени от останалите гласни
доказателствени източници - обясненията на подсъдимата, показанията на св.
М., Ч., Ж., Й., П. и П. и писмени доказателства.
Свидетелят А. предоставя основно информация за другите дружества.
От показанията му в състава на съда се създаде впечатление, че и
спомените на този свидетел са избирателни, но според съдържанието им се
установява, че той е движил само дейността на своите дружества.
Има ясен спомен, че притежавали място на „*****“ и ноу хау за
производство на пожарогасители, което ноу хау продали на юридическо лице,
но няма ясен спомен обаче на кого и за каква сума го продали.
От друга страна ясен е спомена на свидетеля, че с дружеството „Е Ен
груп“ което управлявала подсъдимата са осъществявали нормални търговски
сделки, но дали е можела да организира производство незнае.
8

За разлика от показанията на св. А. и св.Г., които нямат абсолютно
никакви спомени и които съдът не кредитира, в частта им влизаща в
конфликт с писмените доказателства по делото, то противопоставими на тях
са и показанията на останалите свидетели.
С голям доказателствен заряд стоят показанията на св. Е.М. -
юридическия съсобственик в „ЕЕн груп“ ООД. Тези на свидетелите М.П.,
Г.Г., С.Ч., С.Й., Д.Ж., К.П. и Г.Г., които са логични и възстановяват
основните факти относно формалната роля на подсъдимата в „Е Ен груп“ с
невъзможност тя да осъществява счетоводно дейността на фирмата която
реално управлявали пълномощника - св. Г. и св. А..
В достатъчна ясна и убедителна степен дават отговор по основния
спор по делото, че подс. Д. не е развивала търговска дейност и не е изготвяла
и подавала в ТД при НАП неистински годишна справка декларация по ЗКПО
и СД по ЗДДС за дружеството което формално представлявала и то не само за
инкриминирания период.
Този извод следва и от обстоятелството, че декларациите, били
подавани чрез електронен подпис на св. Г. от нейния ай пи адрес, до който
достъп подсъдимата няма.
Нещо повече, гласните доказателства установяват и обективната
невъзможност да осъществи това предвид ръководната роля на двамата
фактически ръководители св.Г. и св. А. в дейността на дружеството. С
техните показания се установяват и нереалността на процесните доставки към
дружеството.
Не ползва обвинителната теза и показанията на свидетелите.
От показанията на всички разпитани свидетели, включително и от
сестрата на св. Г. се установява, че всички решения касаещи „ЕЕн груп“ са се
вземали от св.Г. и св.А.. Те управлявали фирмата. В крайна сметка те са се
ползвали от облагите на фирмата, като са ходили на скъпи екскурзии и
управлявали скъпо струващи автомобили, за които дружеството е плащало
лизинговите вноски, подсъдимата не е получила нито един лев дивидент.
Показанията на свидетелите Е.М., М.П., Г.Г., С.Ч., С.Й., Д.Ж., К.П. и
Г.Г. като цяло кореспондират с приобщените ССЕ и приобщените по реда на
чл. 283 НПК писмени документи данъчни фактури, справки декларации
насрещни проверки, счетоводни документи, дневници за покупки и
продажби, писма, данъчни декларации, решения за регистрации и др., поради
което съдът ги кредитира като обективни и достоверни, след цялостна оценка
на останалите доказателства, които не стоят встрани от общата
доказателствена маса по делото.
Безспорно установяват обстоятелството, че подс. Д. и св. М. са били
само документално съдружници във фирмата, но не са вземали самостоятелни
9

решения и реално не са движили дейността на дружеството „ЕЕн груп“ ООД,
чието седалище и офис било при останалите фирми на свидетелите А. и Г..
Счетоводните и правни въпроси е движела св. Г. Дружеството е имало два
лизингови автомобила марка Ауди А7, който управлявали св. А. и синовете
му. Той нямал пряко касателство към „ЕЕн груп“, но реално е движил
дейността му както и на останалите дружества. Заедно със св. Г. са вземали
решенията, включително и за покупки на стойност 200 000 лв.
Показателно в това отношение и разкриващо ръководната им позиция
в „ЕЕн груп“ ООД е предприетото от тях действие в хода на ревизията за
неговата продажба. Нелогично е това тяхно поведение, след като са нямали
нищо общо с „ЕЕн груп“ и са стояли извън него.
Ако двамата свидетели не са имали никакво участие в процесната
фирма и не са били нейните фактически ръководители, те нямат никакъв
интерес да вземат решение за продажба, дори и ангажимент и св. Г. да
съдейства за реализирането й.
В показанията си съдружничката на подсъдимата в „ЕЕн груп“ – св.
М. сочи, че не е получавала дивиденти. Паралелно работела във фирма „Д.„
от където получавала трудовото си възнаграждение.
Твърди, че счетоводните и правни въпроси в „ЕЕн груп“ООД се
движели от св. Г..
Бизнесът винаги е бил на св. А. и хората които вземат решения вкл. и
за покупки на стойност 200 000 лв. са били той и св. Г.. По тяхно решение я
снижили като статус във фирмата. Двамата я информирали, че ще продават
„ЕЕн груп“ ООД, като св. Г. съдействала за продажба на непознато лице.
Свидетелката С.Ч. посочва, че като счетоводител в ЕЕн груп“ ООД,
не е подписвала ГФО, тъй като нямала необходимия стаж. Паралелно с това е
водела счетоводството на „Д.“ ЕООД, „Д. С“ и „Д. М“ като тези четири
дружества функционирали в един офис. Всички служители работели заедно.
Имала пълномощно от „ЕЕн груп“ ООД за опериране с банкови сметки и
представителство пред институциите.
Твърди, че е теглили суми и може да се е случвало да е предавала
пари на св. А..
Показанията на свидетелката установяват, че същият е вземал
управленските решения в дружеството „ЕЕн груп“ ООД, както и за
останалите фирми като цяло.
Няма спомен за сделки на стойност 244 800 лв., като и за продажба на
ел. пещи или да е завеждала дълготраен нематериален актив, като ноу хау в
баланса на дружеството.
Свидетелката Г.Г. също счетоводител твърди, че е подписала два
10

годишни финансови отчета на „ЕЕн груп“ ООД и то по молба на св. А. т.к.
счетоводителката С. нямала необходимата правоспособност по ЗС. Заявява, че
това е сторила в своя офис в който пристигнали св. А. и сестра й - св. Г..
Свидетелката твърди, че преди да положи подпис тя ги попитала дали
има нещо, което трябва да знае, нещо нередно, при което двамата я уверили,
че всичко е ОК.
За да гарантират, че всичко е ОК, следователно са подробно
запознати и наясно с отразеното в отчетите на „ЕЕн груп“ и имат отношение
по осъществяване на фактическото изпълнение на счетоводните задължения
на управителя на дружеството, което предполага достъп и ръководна роля в
дружеството, така както сочат доказателствата по делото.
Свидетелка сочи, че е счела всичко за коректно и без да погледне
ГФО ги подписала. Направила го за да услужи на св. А. и на С., т. к. е млад
човек и следвала да натрупа стаж. Посочва, че фирмите са били на св.А.,
което е било възможно да е научила от сестра си, че именно той движи
всички фирми.
Със сигурност свидетелката твърди, че знае, че са техни фирми и
затова била помолена от двамата свидетели А. и Г. да подпише годишните
отчети на „ЕЕн груп“ООД.
Чрез показанията на управителя на дружеството „Д. С“ св. С.Й. се
установява, че подс. Д. и св. М. като съдружници в „ЕЕн груп“ имали
началник над тях, а това са били св. А. и св. Г.. Решенията в тяхното
дружество се вземали от тях, но те вземали решенията и за останалите
дружества, като св. А. вземал решения за купуване и продажби. Твърди, че е
имало ноу хау по документи, което по решение на св. А. било продадено от
„ЕЕн груп“ на „Д.“. Сделката била оформена само по документи без движение
на финанси. Документално и без движение на пари според свидетеля
завъртели и сделка за ел.пещ и матрици, които фирмата на свидетеля ги
закупила от „Е Енгруп“, за което документи подписала подсъдимата по
нареждане на св.Г. и св.А. и в тяхно присъствие. Посочва, че св. А. е
управлявал автомобил Ауди, закупен на лизинг от „ЕЕн груп“, а подсъдимата
не е била водач на МПС. Решението за представителната кола отново било на
св. А..
В същия аспект са показанията на св. М.П. управител на фирма „Д.
М“, според който решенията за продажби и сделки в дейността на фирмите „Е
Ен груп„ ООД, „Д.“, Д. М“ и „Д. С“ се вземали от св. А. който се занимавал с
финансите и без негова санкция никой не си е позволявал да пише във
фирмите, като последните години за фактурите се е намесвала и св. Н.Г..
Свидетелят твърди, че подсъдимата не е вземала никакви решения и
изобщо не е можела да вземе, че това можели само св. А. и св. Г.. На
11

свидетелят не са известни продажби за 244 800 лв. Ако е било фиктивно, то е
било за да се защити интереса на някой фирма.
Свидетелката К.П., която от м. декември 2014г. е водела счетоводство
и на „ЕЕн груп“ сочи, че е заварила като част от амортизационния план, като
наличен актив ноу хау и ел. пещ, като и документация по проект „*****“ 29 с
разрешение за строеж на имот, но не във времето когато е обслужвала
дружеството.
От показанията на св. Д.Ж. и тези депозирани пред орган на ДП
приобщени по реда на чл.281 ал.5 НПК се установява, че дружествата „ЕЕн
груп“ООД, Д.“ ЕООД и „Д. С“ ЕООД са ползвали под наем два склада на
„Елдом микс“ АД в гр. Провадия и са били собственост на св. А., като всички
договори за наем били сключени с него. Той сам се е представил пред
представителя на „Елдом микс“ АД - св. Ж., като собственик на трите
дружества. Св. А. идвал в склада с л.а. „Ауди А7“, нов модел.
Показанията на св. Г. О. Г. депозирани пред орган на ДП приобщени
по реда на чл.281 ал.4 НПК, чрез тяхното прочитане установяват, че през
2015г. фирма „Гониев“ ЕООД била регистрирана на негово име, но никога не
е работил с нея. Нямал документи, печати и никога не е имал. За „покупката"
св. Г. получил сумата от 500-600 лв. от лице на име Д., което, към 2018г.
пребивавало в Затвора Варна. Съгласил се, тъй като нямал пари и му трябвали
средства за да се прехранва.
Показанията на свидетелите, като цяло кореспондират на твърденията
на подсъдимия, приети от съда за достоверни и допринасят за изясняването
на фактическата обстановка.
Разпита на свидетелите, не доведе до извод, подс. Д. макар и
управител на дружеството, обективно да е осъществявала търговската
дейност и да е извършвала функции по данъчното отразяване и отчитане, а се
установи обаче точно обратното, че всичко това е реализирано чрез
пълномощник, по сила на пълномощни, като реално функциите на данъчно
задълженото лице и решенията за дейността се осъществявали и вземали от
св. Г. и св. А..
Обективността на показанията на посочените свидетели обуславят и
извода за достоверност на твърденията на подсъдимата, че на практика била
само формален представител. Не участвала във вземането на решенията по
дейността на дружеството. Нямала оперативна самостоятелност, не е
реализирала сделки като управител.
Не е осъществявала функциите във връзка с декларирането и
воденето на счетоводството.
Не е съставила инкриминираните декларации по ЗДДС и ЗКПО.
12

Не е не е знаела за невярно тяхно съдържание.
Не ги е подписвала, както и др. документи / а още повече и по делото
няма СГЕ / и не е целяла укриване на данъци.
Съдът намира, че гласните доказателства сами по себе си преценени в
тяхната съвкупност налагат единствения възможен извод, че обвинението не е
доказано.
В случая независимо, че е налице престъпление, недекларирани
доходи по ЗКПО, респективно не е възникнало правото на приспадане на
данъчен кредит в размер на 65 300 лв. по процесните фактури, съдът намира,
че вината на подсъдимата не може да се презумира, само въз основа на
качеството й на управител на дружеството.
В обвинителният акт, прокурорът декларативно сочи, че вината се
основана на качеството й на управител и се установява при анализ на
събраните доказателства.
Съдът счита, че наказателно отговорно лице може да бъде и
пълномощник на фирмата, каквато е била св. Н.Г., тъй като са налице
пълномощни в полза на св.Г. издадени от подсъдимата.
Не може да носи наказателна отговорност управител на фирма
действал чрез пълномощник / макар и лице от улицата / който е осъществявал
фактически дейността и функциите на данъчно задължено лице в
дружеството.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2016 г. на ВКС, субект на
престъплението по 255 може да бъде както физическо лице, представляващо
по закон данъчно задълженото лице, така и всяко друго физическо лице,
пълномощник по сила на пълномощно по ЗДДС и ТЗ, което осъществява
фактически дейност и функции на данъчно задължено лице, търговец.
Доказателствената съвкупност по делото установява, че управлението
на „ЕЕн груп" ООД и счетоводната дейност се осъществявало фактически не
от подсъдимата, а от пълномощник на дружеството, за което св. Н.Г. била
надлежно упълномощена от подсъдимата с нотариално заверено пълномощно
да представлява „ЕЕн груп" ООД, което е станало непосредствено след
прехвърлянето на дружествените дялове от св. Г. на подсъдимата.
Наред с това на 08.09.2011г. подсъдимата e упълномощила тази
свидетелка и във връзка със счетоводното отразяване за пред НАП,
включително с пълен достъп и да подава декларации, документи или данни
по ЗДДС и ЗКПО. Подсъдимата е упълномощила и св. А. да управлява
лизинговите автомобили.
Следователно фактическото управление на дружеството е продължило
13

да бъде от осъществявано от св. Н.Г., която си е запазила правата, а
подсъдимата е останала само негов формален управител.
През целия инкриминиран период св. Г., като надлежен пълномощник
се е занимавала с управлението на дружеството „ЕЕн груп" заедно със св.А.
осъществявайки фактически дейността и функциите на подсъдимата като
данъчно задължено лице.
В потвърждение на това е обстоятелството, че след прехвърляне на
дружеството на св. Г. О. Г., последеяният е подписал генерално търговско
пълномощно пък на св.А. което е използвано от него да прехвърли
автомобилите, факт обосноваващ извода, че и този свидетел е продължил да
управлява дружеството и след като е прехвърлено на друго лице.
Ето защо св. Н.Г. и св. А. не са лица от улицата, а двигател в
дружеството „ЕЕн груп" за разлика от подсъдимата само като негов, очевидно
„фигурант - управител“.
Подсъдимата не е подавала на дата 25.03.2013г. ГДД по ЗКПО и на
14.05.2014г. СД по ЗДДС, за които е възведеното обвинение.
Същите не са изготвени от нея, а от счетоводството на дружеството и
са били подадени с квалифицирания електронен подпис на св. Н.Г. за което е
била упълномощена от подсъдимата.
Следователно подсъдимата като управител на дружеството,
обективно не е осъществявала търговската дейност и не е извършвала
функции по данъчното отразяване и отчитане в качеството си на данъчно
задължено лице.
Данъчното отразяване и отчитане в случай, че е налице нарушаване
на задълженията за вярно и своевременно деклариране на доходи, следва да е
проява на правилно установяване и внасяне на данъчно задължение, то
отговорността не може да бъде на подсъдимата.
Обвинението фактически е построено върху това, че подсъдимата е
управител на дружеството, което е недопустимо, тъй като по този начин се
възлага обективна отговорност.
Анализът на доказателствената съвкупност не може да доведе до
категоричност на извода за умисъл на подс. Д., представляващ условие за
състовомерността на деяния му като престъпления по вменения й законов
текст от материалния наказателен закон.
Съдът счита, че дори и да се приеме за вероятно това, подсъдимата да
е била наясно и най - вече да е била автор на описаната схема за престъпно
неплащане на данъчни задължения, дори и да съществува хипотетична
вероятност да е дала и предварителното си съгласие за извършване на
14

данъчни измами чрез използване на дружеството й, дори и да се пренебрегне
най-голямата вероятност, деянията да са осъществени по предварителен
замисъл от други лица / на които няма повдигнато обвинение /, невероятно ще
е въз основа на съмнение да бъдат направени изводи във вреда на
подсъдимата, а още по малко да се приеме, че деянието й е доказано по
изискуемия от чл. 303 от НПК начин.
Съдът намира, че по делото няма безспорни доказателства, че
подсъдимата умишлено и с целта по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, 6 и 7 от НК е
избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи
размери, потвърждавайки неистини в ГДД по ЗКПО и в СД по ЗДДС.
Единодушно е мнението на настоящия състав, че по делото няма, не
само достатъчно, а и каквито и да е доказателства за формиране на безспорен
извод в тази насока.
Ето защо, невинността на подсъдимата не следва да се поставя под
съмнение, тъй като съдът е длъжен да я оправдае, ако не установи, че
деянието е извършено от нея и то виновно. / аргумент чл. 304 от НПК./
Без съмнение, подсъдимата, съгласно т. 3 от ТР № 4 /2016 г. на ВКС
уреждащ кръга на субектите на престъплението по чл. 255 от НК, може да
бъде субект на престъплението по възведеното му обвинение.
За да бъде ангажирана наказателната й отговорност, следва
категорично да се установи, че тя, фактически, осъществява дейността и
функциите на данъчно задълженото лице. Ето защо съдът изследва въпроса,
знаела ли е подс. Д., каква търговска дейност се извършва и каква счетоводна
отчетност се води и стигна до извода, че не може да даде положителен
отговор на този въпрос.
В обвинителният акт се сочи, че подс. Д. не е признала вината си.
Това е повече от естествено, след като е само фигурант и няма представа за
действителната дейност на дружеството.
Без да се теоретизира излишно, досежно изложеното в Постановление
№ 6 от 04.05.1978г., т. 8 на Пленума на ВС разбиране, според което правото
да дава обяснения обвиняемият упражнява или като направи самопризнание
или като оборва обвинението, следва само да се посочи, че принципно, освен
средство за защита те са и доказателствено средство и не могат да бъдат
отхвърлени априори, без да се опровергаят, не само защото е процесуално
недопустимо да се формират изводи във вреда на подсъдимия, поради факта,
че той не е доказал възраженията си / аргумент от чл. 103, ал. 2 и ал. 3 НПК /,
а и защото, чрез предвидените в НПК процесуални средства и способи на
доказване съдът не намери, че доказателствата по конкретното производство
могат да оборят защитните твърдения.
Ако подсъдимата е била наясно, че ще участва в дейността на
15

дружеството, то не би се налагало да издава пълномощни на св. Г. и на св. А..
Това обстоятелство, към което се добавят писмените доказателства и
показанията на останалите свидетели подкрепя тезата на подсъдимата, че
именно, свидетелите Г. и А., фактически са осъществявали изцяло дейността
на дружеството.
Обстоятелството, че „ЕЕн груп“ е нямало изначало намерение да
изпълнява задължения към бюджета се извежда от установеното по делото –
желанието на инициаторите да прехвърлят на данъчен субект - „чиста фирма“
с подбрано, за управител и представляващ, подставено лице - финансово
затруднено, в случая и намиращото се в служебна зависимост от тях, каквато
е била подс. Д. и след задължения да я продадат – отново на финансово
затруднено лице, какъвто пък е бил св. Г. О. Г..
След като доказателствата по делото установяват, че подсъдимата е
била изолирана от дейността на фирмата, която уж тя управлявала, то не би
могла да знае че „като получател на доставката“, сделките които „сключва“ са
част от измама с ДДС, а още повече намерението на инициаторите, поради
което не може да бъде споделена и тезата, че е участник в схема за данъчни
престъпления. Макар, че съгласно националното законодателство легална
дефиниция на понятието „данъчна измама” настоящият съдебен състав не
познава, а и не намери. Според §1 т. 6. от ДР на отменения ДПК, тя е
определена като “ въвеждане в заблуждение на данъчния орган при
определянето на данъчната основа и размера на данъчното задължение чрез
укриване на данни и обстоятелства, имащи значение за облагането, както и
съзнателното предоставяне на неверни и неточни данни с цел намаляване на
данъчната тежест и/или отклонение от облагане.“
Впрочем на преюдициално запитване, отправено за изясняване на
въпроса, какво по смисъла на Директива 2006/112 включва понятието
„данъчна измама”, в Решението от 6 декември 2012 година по дело C 285/11
СЕС витиевато се посочва, че характеристиките на това понятие следва да се
извеждат във връзка с всеки конкретен случай, при който има съмнение за
осъществена данъчна измама.
Нещо повече, съдът стъпвайки на стандартите на посочената по-горе
„Директива“ досежно понятието „данъчна измама” намира, че с оглед
установената по делото изолираност на подсъдимата от дейността на фирмата
по декларирането и воденето на счетоводството не може да и се вмени
административна и наказателна отговорност, тъй като действията й не
покриват изискванията и критериите възприети с решение на ЕС по
съединени дела С - 80/11 и С 914/11, където съдът е приел, че „за нуждите на
Директива 2006/112 данъчно задължено лице, което знае или е трябвало да
знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама на ДДС, трябва да се
счита за участник в тази измама, и то без значение дали извлича печалба…“.
16

В практиката на СЕС няма спор, че винаги, когато е налице знание
или задължение за знание, че данъкът няма да бъде платен, е налице и знание
или задължение за знание за данъчна измама или злоупотреба.
В случая съществува дефицит на доказателства, от които да бъде
прието за несъмнено, подс. Д. въобще да е знаела, че със съставянето на ГДД
по ЗДОФЛ и с покупките участва в сделка, част от измама на ДДС, а още по
малко за това, че тези продажби са фиктивни.
При отсъствие на доказаност на знание за неистинност на
посочването на несъществуващи сделки като купувач в СД по ЗДДС и ГДД по
ЗКПО се налага да се приеме, че обвинението в това, тя да е съзнавала
обществена опасност на вмененото й деяние и да е искала или допускала
последиците от него, е недоказано. Съгласно обвързващата съдебна практика
/ ТР №4/2015 ОСНК / тъй като „ изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 255, ал.1 от НК може да бъде осъществено чрез действие или
бездействие, което по естеството си е такова, че се отнася до дейността и
функциите, предписани на данъчно задължените лица във връзка с
декларирането и воденето на счетоводството, а тези дейности и функции
предшестват или съпътстват основното задължение за плащане на дължимия
данък, то субект на това престъпление могат да бъдат тези физически лица,
които осъществяват фактическото изпълнение на задълженията на търговеца
по съответния данъчен закон“.
Това задължително тълкуване, съпоставено с обстоятелствата по
процесния казус, налага извод, че подсъдимата, макар и формално
представляващ и управляващ дружеството „ЕЕн груп“ ООД не следва да
отговоря за престъпления по чл. 255 ал. 3 вр. ал.1 т. 2, 6 и 7 от НК, тъй като не
е доказано, тя да е осъществявала или възложила вменената й съставомерна
дейност, с оглед установените действия на свидетелите А.а и Г. по
съзнаването и подаването на неверните СД по ЗДДС и ГДД по ЗКПО за
процесния данъчен период. В тази връзка съдът кредитира обясненията на
подсъдимата, че се е доверила на свидетелите А.а и Г. и счетоводителите
които обслужвали счетоводно дружеството, тъй като кореспондират с
показанията на свидетелите Е.М., М.П., Г.Г., С.Ч., С.Й., Д.Ж., К.П. и Г.Г..
Във връзка с изолацията на управителя на дружеството и обективното
му незнание за нереалността на сделките, отразени в счетоводната отчетност
и данъчните декларации пред ТД на НАП Варна, съдът формира своите
изводи за липсата на умисъл за укриване на данъчни задължения, като
основание за неговата ненаказуемост, съобразявайки и Решение №
4/26.03.2014 г. по н.д. № 2276/2013 на ВКС, ІІІ н. о. взето при сходни
фактически положения, което заключава, че „умисълът на дееца относно
избягване на плащането на данъчни задължения трябва да обхваща
съзнанието за неистинност на посочването на несъществуващи сделки в
справките декларации, при положение, че деецът невярно декларира
17

несъществуващи сделки на фирмата му като получател (купувач) по доставка
на стоки или услуги и в същото време да знае, че има реални сделки като
доставчик (продавач).“
Прокурорската преценка относно обвинението за извършени
престъпления и виновни лица е суверенна.
Прокурорът е в правото си да реши и към кого да прояви
снизходителност.
Съдът обаче няма задължение да осъди подсъдимия, ако не установи
с категоричност, че обвинението срещу него е доказано. Недопустимо е
постановяването на осъдителен съдебен акт при недоказаност на
обвинителната теза по несъмнен начин.
Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-
следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат
установени безспорно и категорично, съдът може да ангажира
претендираната от обвинителната власт отговорност на подсъдимото лице.
Винаги когато обвинението не е доказано по посочения начин, съдът
следва да признае подсъдимия за невиновен.
Осъдителната присъда не може да почива на предположения,
несигурност, съмнения, внушения и колебливи обстоятелства относно
обективните и субективни признаци на престъпното деяние.
След анализа и обсъждането на доказателствата по отделно и най -
вече в тяхната съвкупност, съдът не намери за безспорно участието на подс.
Д. в деянията за които е възведеното обвинение, породи което счете, че след
като съмнението следва да ползва обвиняемия, то Д. Ж. Д. трябва да бъде
оправдана по обвиненията в извършване на престъпления по чл. 255, ал.З вр.
ал.1 т.2 от НК и по чл. 255, ал.З вр. ал.1 т.2, 6 и 7 от НК.
По посочените съображения, воден от върховенството на Закона, съдът
постанови присъдата си.

СЪДИЯ при ВОС :
18

Номер на акта:	40
Дата:	14 май 2021 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия:	Петър Митев

Дело:	20203100201333
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 ноември 2020 г.

Присъда по дело №1333/2020 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите