№ 223
гр. Русе, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Мария Велкова ВъззИно гражданско дело №
20224500500272 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззИна жалба от Н. Р. Е от гр.Русе чрез пълномощника й
адв. Н. Т. протИ решение №998/25.11.2021 г., постановено по гр.д.№
3889/2020 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е осъдена да
заплати на М. Р. К. и В. И. К. сумата в размер на 489.31 лв. по сметките- за
извършен ремонт на имота, за заплатени средства за общите части на сградата
и за заплатени данъци. Твърди се, че в частта, с която е присъдена сума в
полза на В. И. К. решението е недопустимо и иска в тази част същото да се
обезсили. Излага оплаквания за неправилност на решението в останалата
обжалвана част и иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което
претенцията да се отхвърли.
Н. Р. Е е обжалвала и решение №306/11.03.2022 г., постановено по
същото дело, имащо характер на определение, в частта, с която е оставена без
уважение молбата й по чл.248 от ГПК- за изменение на решението в частта за
разноските. Твърди се, че същото е неправилно и се иска неговата отмяна и
постановяване на ново, с което искането бъде уважено.
Ответниците по жалбата М. Р. К. и В. И. К. не са подали отговор по реда
1
на чл.263 от ГПК и не вземат становище по жалбите.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззИният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима и подлежи а разглеждане.
Производството по делото е образувано по предявен от
жалбоподателката иск за делба на недвижим имот с правно основание чл.34
от ЗС.
С решение №74/19.02.2021 г. по гр.д.№ 3889/2020 г. на РРС процесният
апартамент, находящ се в гр.Русе, ул.“*** е допуснат до делба между Н. Р. Е,
М. Р. К. и В. И. К. при права: по 1/ 6 ид.ч. за М.К. и Н.Е. и 4/ 6 ид.ч. в режим
на СИО за М.К. и В.К..
В първото по делото заседание след допускане на делбата М.К. е
предявила протИ жалбоподателката искания по сметките по реда на чл.346 от
ГПК в общ размер на 530.31 лв., представляващи припадащата й се част от
направени разходи за ремонт в апартамента, платени такси за извършване на
ремонти в ЕС и платени данъци за периода 2016 г.- 2019 г.
С приетите по делото писмени доказателства показанията на св.Т и св.Д
които съдът кредитира, тъй като сочат непосредствено възприети факти и
кореспондират на доказателствата по делото, както и със СТЕ е установено,
че М.К., заедно със съпруга си В.К., жИее в съсобствения апартамент, където
поради теч е извършен ремонт на тоалетната в жилището, за което е
направила разходи в общ размер на 599.22 лв. Установено е също, че М.К. е
внесла в касата на ЕС сума в общ размер на 1920 лв.- за извършване на
ремонти на общите части на сградата, в която се намира делбения апартамент.
Представени са удостоверения за размера на дължимите местни данъци и
такси за имота за процесния период, както и разписки за извършени
плащания на дължимите суми.
С решението в обжалваната част първоинстанционният съд е осъдил
жалбоподателката да заплати на ответниците по жалбата сумата в общ размер
2
на 479.31 лв., представляваща стойността на разходите за извършен ремонт,
за заплатени средства за ремонт на общите части на сградата, както и за
заплатени данъци за периода 2016-2019 г., както и сумата в размер на 216.91
лв. разноски. Прието е, че тези разходите са извършени от ответниците по
жалбата, поради което жалбоподателката им дължи съответната припадащата
се част от същите.
С молба- вх.№ 26344/15.12.2021 г. жалбоподателката е поискала
поправка на ЯФГ, както и изменение на решението в частта за разноските по
реда на чл.248 от ГПК. С решение №306/11.03.2022 г., което в обжалваната
част има характер на определение, първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането по чл.248 от ГПК по съображения, че на основание чл.355
от ГПК ответниците имат право на разноски в общ размер на 291.67 лв. като
са им присъдени такИа в по- нисък размер.
Решението в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати суми
по сметките по чл.346 от ГПК на В. И. К. е недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.346 от ГПК в първото съдебно заседание
след допускане на делбата съделителите могат да предявят искания по
сметките помежду си. По правната си същност исканията по сметки са
осъдителни искове, отнасящи се до облигационни притезания, възникнали по
повод имуществената общност. С оглед на това при предявяването на такИа
съпрузите нямат качество на задължителни другари в процеса, което да
обуславя съвместната им процесуална легитимация.
Предявяването на такъв иск от единия от съпрузите съставлява действие
на управление, поради което само той се явява надлежна страна и само
спрямо него може да бъде уважена такава претенция.
В настоящият случай искания по сметките са предявени само от М.К.,
поради което присъждане на суми в полза на съпруга й В.К. е недопустимо,
тъй като последният не е предявил иск за това.
В тази част решението като недопустимо следва да се обезсили.
В частта, с която са уважени исканията по сметките над сумата от 393.87
лв. до размер на 479.31 лв. решението е неправилно като постановено при
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон.
3
Съделителката М.К. е предявила искания по сметките в общ размер на
530.31 лв., която сума е формирана от припадащата се част от заплатени
разходи за ремонт в съсобствения имот, платени разходи за ремонт на общите
части на сградата, в която се намира имота, както и за дължими данъци и
такси.
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съобразно частта си.
Цитираната правна норма сочи, че са да бъде уважен иск с правно
основание чл.30, ал.3 от ЗС в процеса следва да бъде установено извършване
на разходи, свързани с общата вещ, както и техния размер.
По делото е установено, че ответницата по жалбата е извършила
необходим ремонт в сервизно помещение на делбения имот, за което същата е
направила разходи в общ размер на 443.22 лв. съгласно приетата по делото
експертиза. Същата е направила и вноски в касата на ЕС, свързана с общите
части на сградата, в който се намира процесния апартамент в общ размер на
1920 лв. Платените от нея суми съставляват разходи, свързани със
съсобствеността, поради което за жалбоподателката възниква задължението
да й плати припадащата се част от тях съобразно правата си- или по 1/6 от
тези разходи. Общият размер на дължимата от нея сума възлиза на 393.87 лв.,
до който размер претенцията по сметките е основателна и правилно е
уважена.
В останалата част над тази сума претенцията е неоснователна.
По делото е установен размера на дължимите данъци и такси за имота за
периода 2016 г.-2019 г., но няма доказателства, въз основа на които да се
обоснове извод, че ответницата по жалбата е платила дължимата от
жалбоподателката сума. НапротИ, с представените по делото разписки е
установено, че жалбоподателката е заплатила задължението си лично. Този
извод се обуславя, както от факта, че разписките за плащане са представени
от жалбоподателката, така и и от разликата между момента на плащане на
дължимите от нея данъци и такси за имота и момента, в който ответницата по
жалбата е погасила тези си задължения към третото неучастващо в процеса
лице. Недоказаността на тази претенция обуславя нейната неоснователност и
същата следва да се отхвърли.
4
С оглед на изложеното решението, с което е уважен иска по сметките над
сумата от 393.87 лв. е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него
се постанови ново, с което иска над горепосочената част се отхвърли.
Подадената от Н. Р. Е жалба срещу решението, имащо характер на
определение, с което е отхвърлено искането й по чл.248 от ГПК е основателна
и следва да бъде уважена.
Разноските в делбеното производство се определят съобразно чл.355 от
ГПК. Цитираната правна норма сочи, че страните заплащат разноските
съобразно дяловете си, а по присъединените искове разноските се определят
по правилата на чл.78 от ГПК.
Неправилно в нарушение на закона първоинстанцинният съд е определил
разноски за производството. При тяхното определяне съдът е съобразявал
платените от страните адв. възнаграждения в нарушение на закона. Същите
по силата на чл.355 от ГПК са за сметка на съделителите така, както са
направени и не се включват в разноските за производството.
Данните по делото сочат, че жалбоподателката е заплатила изцяло
разноските за назначените от съда експертизи, които касаят определяне на
реалната поделаямост и пазарната стойност на имота в общ размер на 800 лв.
Тази сума е в тежест на всички съделителите съобразно правата им, поради
което ответниците по жалбата дължат заплащането на съответната част от
нея. М.К. дължи 133.33 лв., а М.К. и В.К.- общо 533.33 лв. , които суми
следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателката.
Платеното от жалбоподателката възнаграждение за ВЛ в размер на 80 лв.
й се дължи на основание чл.78 от ГПК, поради което ответниците по жалбата
правилно са осъдени да заплатят съответната част от тази разноска.
Предвид изложеното обжалваното решение, с което е оставена без
уважение молбата й по чл.248 от ГПК следва да бъде отменено като
постановеното по делото решение следва да се измени в частта за разноските
и в нейна полза да се присъдят горепосочените суми.
ВъззИното решение не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3
от ГПК.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
5
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №998/25.11.2021 г., постановено по гр.д.№
3889/2020 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е Н. Р. Е е
осъдена да заплати на В. И. К. сумата в размер на 489.31 лв. по сметките- за
извършен ремонт на имота, за заплатени средства за общите части на сградата
и за заплатени данъци.
ОТМЕНЯ решение №998/25.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 3889/2020
г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която Н. Р. Е е осъдена да
заплати на МР К. сумата в размер над 393.87 лв. до размер на 489.31 лв. по
сметките- за извършен ремонт на имота, за заплатени средства за общите
части на сградата и за заплатени данъци и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Р. К. протИ Н. Р. Е иск по сметките над
сумата от 393.87 лв. до размер на 489.31 лв. като неоснователен.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОТМЕНЯ решение №306/11.03.2022 г., постановено по същото дело,
имащо характер на определение, в частта, с която е оставена без уважение
молбата на Н. Р. Е по чл.248 от ГПК- за изменение на решението в частта за
разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №998/25.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 3889/2020
г. по описа на Русенския районен съд в частта за разноските, както следва:
ОТМЕНЯ решението в частта, с която Н. Р. Е е осъдена да заплати на М.
Р. К. и В. И. К. и двамата от гр.Русе сумата в размер на 216.91 лв. разноски за
производството.
ОСЪЖДА М. Р. К. и В. И. К. да заплатят на Н. Р. Е сумата в размер на
533.33 лв. разноски за производството.
ОСЪЖДА М. Р. К. да заплати на Н. Р. Е сумата в размер на 133.33 лв.
разноски за производството.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7