Р Е Ш Е Н И Е
№ 490/
12.04.2018г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд
Гражданска колегия
ХХІІ-ри
гр. състав
На трети април две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Карамфила Шопова
като разгледа докладваното от
председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №№2046 по описа за две
хиляди и седемнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск
по чл.240,ал.1 във вр. с чл.71 от ЗЗД.
Предварителна бележка: Гр.дело
№2046/17г. на ПОС е образувано въз основа Определение №396/14.08.17г. по
ч.гр.д. №435/17г. на ПАС, с което, при условията на чл.23,ал.3 от ГПК, ПОС е
определен да разгледа спора по искова молба вх.№2461/30.06.17г. по описа на
ОС-С., на Б.Б. срещу Д.М., по която е било образувано гр.дело №52/17г. на ОС-С..
Ищецът Б.Д.Б., ЕГН **********,***7, моли съда да
осъди ответника Д.А.М., ЕГН **********,***, да му върне /възстанови сумата от
308 000 щ.д., която ищецът, като заемодател, предоставил на ответника,
като заемополучател, по договор за заем от ****., при нарочно издадена за
получаването и от заемополучателя разписка, тъй като, макар и падежът на
задължението за връщането и ******. да не бил настъпил, вземането било станало
предсрочно изискуемо, доколкото: длъжникът е станал неплатежоспособен, както
личи от приложените с молба на ищеца удостоверения на ЧСИ Н.М., с които той се
снабдил в края на 2015г., относно предприети срещу длъжника му принудителни
изпълни действия за удовлетворяване вземания на други негови кредитори / изпадането
на длъжника му в неплатежоспособност е станало вследствие изплатени от него на
други кредитори суми в размер на общо 658 021лв., доказателство за което
са представените с предходната му молба удостоверения на ЧСИ Н.М., видно от
които това е станало в периода 15.01.13г.-08.01.15г., в изпълнително
производство по изп.дело №4463/2012г.; защото единственият му доход е такъв от
пенсия в размер на 560лв.; защото длъжникът му не изпълнил поето към него обещание
по устно постигната договорка от края на 2015г., когато се разбрало за
предприетите срещу него принудителни изпълнения, че ще му възстанови цялата
дължима се по договора за заем сума за срок от две години.
Пледира по същество за уважаване на иска. Не
претендира присъждане на разноски.
Ответникът е подал в срока по чл.131,ал.1 от ГПК отговор
на исковата молба с вх.№35368/22.11.17г. /л.48-л.51/, с който е оспорил
предявения иск като неоснователен.
Заявил е, че не дължи исковата сума за връщане на
ищеца, тъй като никога не я е получавал, а договорът за заем е реален договор. Повдигнал
е и възражение, че сключеният договор е абсолютно симулативен, тъй като никоя
от страните по него не е желала даването, респективно- получаването на
посочената в него като заета сума и са били наясно, че заемодателят няма
доходи, които да обосноват притежаването на подобна сума, като е изтъкнал
обстоятелства в косвено потвърждение на това негово твърдение. Оспорва и задължението
да е станало предсрочно изискуемо, а счита, че искът е неоснователен и тъй като
е преждевременно предявен.
С отговора на исковата молба и с молба вх.№9998 пледира
за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, по развитите там
съображения. Не претендира присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства намери, че предявеният иск
е допустим, а разгледан по същество следва да се отхвърли, като преждевременно
предявен, доколкото настъпването на твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост
на вземането му не се установи в производството, воден от следните
съображения:
І По допустимостта.
Ищецът твърди, че е дал на ответника за временно
ползване една парична сума, която последният се е задължил да му върне на
определена ненастъпила още дата, но като вземането му е станало предсрочно
изискуемо при предвидените в закона предпоставки за това, тъй че ответникът
следва да бъде осъден да му върне заетата сума.
Тези обстоятелства поставят иска му в хипотезата
на чл.240,ал.1 във вр. с чл.71 от ЗЗД и правят активната и пасивна процесуална
легитимация на страните по делото надлежна, а предявеният иск- допустим.
ІІ. По основателността.
Ответникът не е оспорил факта на сключване на
договора за заем от ****., от който ищецът твърди да произтича вземането му,
оригиналът от който, в изпълнение на вмененото му по искане на ответника
задължение по чл.183 от ГПК, ищецът е представил и е приложен на л.88 от
делото.
Видно от договора с нотариална заверка на
подписите на страните с рег.№8414, извършена от нотариус А.С., на ****., в гр.С.,
Б.Б. дава в заем на Д.М. сумата от 308 000 щатски долара, за срок до *****.,
а Д.М. се задължава да върне същата сума на заемодателя в уговорения с договора
срок.
По силата на горното може да се смята, че
твърдяното от ищеца основание- договор за заем, от което произтича вземането му
срещу ответника по предявения иск за връщане на дадената в заем сума, поставено
в негова тежест, е установено.
Ответникът е навел две възражения, правещи, според
отговора му, предявения срещу него иск неоснователен: че заемната сума не му е
била предадена от ищеца, а договорът за заем е реален; че договорът за заем е
нищожен, като абсолютно симулативен.
Тези възражения, доказатествената тежест за
установяване на които му е разпределена, не се доказаха в процеса.
Договорът за заем е наистина реален договор, както
изтъква ответникът, но възражението му, че заемната сума не му е била предадена,
не намери подкрепа в събраните по делото доказателства, а се опроверга от тях.
Ответникът сам е издал в деня на подписване на
договора за заем и разписка, съгласно която е получил сумата от
308 000щатски долара от Б.Б., преди подписване на договора за заем /виж
оригинала на л.88/. Макар с отговора си да твърди, че не помни дали разписката
е била част от договора и дали подписа под нея е положен от него, както и че тя
съставлява отделен от договора за заем документ, който не е обхванат от силата
на извършената нотариална заверка на подписите, ответникът не е оспорил при
представяне на оригинала на документа подписа си под разписката, а и от
оригинала на представения на л.88 от делото документ личи, че както договорът,
така и разписката, са материализирани в един и същ документ. Видно е още от извършената
от нотариуса заверка на подписите на страните с рег.№8414 от ****., че същата
касае подписите, положени върху
документа, а не върху договора за заем, поради което съдът цени първичното
удостоверяване в тази връзка, а не удостоверението, издадено от нотариус С. по
искане на отв.М., съгласно което, в
общия регистър на кантората и за 2008г., под рег.№8414/****. е записано
удостоверяване на подписите на Б.Б.-заемодател и Д.М.-заемател, върху договор
за заем /виж л.56/. Задължен по искане на ответника да се яви лично и да даде
на основание чл.176,ал.1 от ГПК отговор на въпроси, свързани с предаване на
заемната сума, ищецът е изпълнил това вменено му от съда задължение в с.з. от
23.01.18г., независимо от възражението, което е имал срещу уважаване на това
доказателствено искане на противната страна /виж молба вх.№36668/04.12.17г.
-л.76-л.77/, и е дал изчерпателни обяснения за нейното предаване, като
извършено в брой, еднократно за цялата сума, в голяма чанта, сак, в приемната
на нотариуса, лично на ответника, в присъствието само на тях двамата /виж
л.82/.
При горните преки доказателства и конкретно- при
ниличието на издадената от отв.М. разписка за получаване на заемната сума, обосноваването
на извода, че заемната сума не е била реално предадена от заемодателя на
заемополучателя, при зачитане доводите на ответника, че ищецът няма как да е
бил в състояние да му предаде такава сума, тъй като декларираните му доходи
никога не са били в достатъчни размери, тъй като не е декларирал договора за
заем в НАП и е поискал освобождаване от внос на държавна такса в
производството, поради затрудненото си материално положение, и събраните и/или
налични в кориците на делото във връзка с тях косвени доказателства, би било според
съда необосновано, макар ищецът действително да е поискал и да е бил освободен с
Определение №2366/09.10.17г. /виж л.42-43/ от внос на държавна такса в
производството, на основание чл.83,ал.2 от ГПК, но преценката за имущественото
му състояние към тази дата няма нищо общо с възможностите му да предостави
заема 9 години по-рано, и макар с постъпилото от ТД на НАП- П. писмо
вх.№3508/02.02.18г. /л.89/, въз основа на издаденото на ответника съдебно
удостоверение, да е установено, че в периода 01.01.03г.-31.12.08г. Б.Б. няма
подадени ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ/отм/ и по чл.50 от ЗДДФЛ, нито са намерени декларирани от него данни за преодставен
заем.
Тук е мястото да се каже, във връзка с повдигнатия
от ищеца спор имал ли е той задължение да декларира предоставения на ответника
заем, та да се уважава искането на ответника за издаване на съдебно
удостоверение, въз основа което да се снабди с информация дали предоставеният
заем е бил деклариран от ищеца, както и на твърдението му, че само ответникът е
имал такова задължение, като получател на заемната сума /виж протокола от с.з.
от 23.01.18г. в частта на л.81,абзац трети/, макар и този въпрос да няма пряко
отношение към спорния за делото предмет, че задължението за местните физически
лица да подават годишна данъчна декларация по образец, както за предоставените,
така и за получените парични заеми, е в сила от 01.01.10г., след изменението на
ЗДДФЛ с ДВ бр. 99/09г., когато е приета новата т.5 на чл.50,ал.1 от този закон,
и че същото задължение, съгласно чл.50,ал.1,т.5, б.“б“ и б.“г“ обхваща и непогасените
към края на тази данъчна година остатъци от предоставени и през предходните пет
данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля
40000лв., както и непогасените
към края на данъчната година остатъци от получени и през предходните пет
данъчни години парични заеми, с
изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по
смисъла на Закона за кредитните институции,
ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв., тъй че в
случая, доколкото се касае до предоставени и получени суми през предходните за
2010г. данъчни години /2008г./ и непогасените остатъци са по-големи от
40000лв., задължение за деклариране на предоставената и получената по договора
за заем от ****. парична сума от 308 000щатски долара, е тежало и върху
ищеца и върху ответника.
Второто правоизключващо възражение на ответника е,
че договорът за заем е нищожен като абсолютно симулативен, тъй като никоя от
страните не е желаела последиците му.
При изразена изрична воля на страните по сключения
от тях договор, съгласно която ищецът е дал на ответника, а последният е
получил и се е задължил да му върне дадената в заем парична сума, за признаване
нищожността на договора като привиден и абсолютно симулативен, ответникът
следваше да установи пълно и категорично, че изразената от страните писмена
воля съзнавано и целенасочено не е била желана от никоя от тях.
Ответникът не е твърдял наличие на обратно писмо
във връзка със заявената от него абсолютна симулация, а е обосновал същата,
освен с вече обсъдените по-горе твърдения, че ищецът не е разполагал с такива
средства и е нямал декларирани доходи,
с обяснението, че до подписването на договора за
заем се стигнало, тъй като той искал през 2008г. да закупи имот в гр.С. и
трябвало да покаже пред трети лица, че разполага с налични средства за целта, че
впоследствие до сделка не се стигнало, но той не се досетил да унищожи договора
и сега ищецът се възползвал от него;
с индициите, че е ответник и по друг иск на същия
ищец за сума от 2 000 000 долара, след като подписал симулативно
запис на заповед, с цел доказване наличие на средства за закупуване на кораби
за унищожаване за скрап, и че с договора
за заем е уговорено смешно ниско еднократно платимо обезщетение, в случай на
забавено връщане на сумата.
Във връзка с тези доводи ответникът е представил
препис от искова молба вх.№1982/17.08.17г. /л.52-л.55/, по която е било
образувано гр.дело №268/17г. по описа на РС-З., видно от която, от Б.Б., срещу
него, е предявен иск по чл.422 от ГПК, за установяване съществуване на вземане
в размер на 2000000щатски долара, по запис на заповед, издаден на 28.08.10г., с
падеж на 28.09.10г., въз основа на който е издадена заповед за незабавно
изпълнение №812/03.08.17г. по ч.гр.д. №244/17г. на РС-З., срещу която длъжникът
е подал възражение.
Наведените от ответника обяснения за това, при
какви обстоятелства се е стигнало до подписване на договора, са оспорени от
ищеца с молба вх.№36345/30.011.17г. /л.68-л.70/, който е представил за
оборването им два нотариални акта. От тях е видно, че на 03.12.08г., Д.М.-
лично и като пълномощник на съпругата си А.М., е закупил от Д.М.и съпругата му Г.М.,
недвижими имоти на стойност от общо 65 000евро, платима чрез отпуснат
банков кредит от „Юробанк И Еф Джи България“АД, ипотекирани на същата дата от
купувачите, като обезпечение на отпуснат им от същата банка кредит в размер на
225 000евро, от които 65000евро за покупка на недвижим имот и 160000евро
за други разплащания. Тези доказателства са наистина в опровержение на
обяснението на ответника, че щял да закупува имот в С., но до сделка не се
стигнало, но в контекста на съществото на спора сочат единствено, че за
покупката не са използвани средства в брой, каквито са предадени от ищеца на
ответника по договора за заем от м.август на същата година, а средства от
отпуснат на ответника банков кредит, което поставя логичния въпрос защо толкова
скоро след като е получил заем в размер, надхвърлящ този на сумата по кредита,
е било необходимо да тегли кредит, а оттам и въпроса дали наистина такъв заем е
бил получен.
Въпреки това, доколкото ответникът е онзи, върху
когото тежи да докаже симулацията и то категорично, а единственото
доказателство, което е събрал в подкрепа на тезата си е за образуваното друго
дело на ищеца срещу него, като и там твърди, че се е задължил за плащане при
условията на симулация, предназначена да обслужи цели, различни от създаването
на привидност за наличие на средства във връзка с покупката на имот в гр.С., съдът
счита, че възражението му не може да се намери за доказано чрез създадените или
наведени индиции, тъй като това би означавало да му се признае възможността да
черпи благоприятни за себе си последици от недобросъвестното си договорно
поведение, насочено според собствените му твърдения към създаване на
заблуждение у трети за настоящия спор лица относно имуществените му възможности
в оборота, съвместно с ищеца по делото, но без да се подсигури със сигурни
доказателства, че тези техни действия са били привидни и с нежелани и от двама
им последици помежду им.
При признатата от съда недоказаност на
възраженията на ответника за нищожност на договора за заем, следва да се
пристъпи към изследване на единствения останал релевантен за изхода на спора
въпрос, настъпила ли е предсрочна изискуемост на вземането на ищеца, както той
твърди, или искът му е предявен при липса на предвидените за настъпването на
предсрочна изискуемост предпоставки и затова следва да се отхвърли като
преждевременен, както счита ответникът.
Видно от договора за заем, заемополучателят се е
задължил да върне получената от заемодателя сума в срок до ***** крайният
момент на който не е настъпил към датата на приключване на устните състезания
по делото-т.е неговото задължение е срочно, за каквото се отнася и разпоредбата
на чл.71 от ЗЗД.
Ответникът е прав, като е изтъкнал с молбата си от
02.04.18г., че разпоредбата на чл.71 не може да се тълкува изолирано и без
систематичната и връзка с останалите разпоредби относно сроковете за изпълнение
на възникналите договорни задължения, но тълкуването му, че след като страните
не са включили в договора си клауза за предсрочна изискуемост, то разпоредбата на
чл.71 от ЗЗД е неприложима за отношенията им, не се възприема от съда като
превратно и несъвместимо с разума на закона.
Съгласно цитираната разпоредба, изпълнението
на едно срочно задължение може да бъде
искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен,
или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения или не му е
дал обещаните обезпечения. Нейното приложение не е поставено от законодателя
под условието страните да са уговорили възможността за приложението и в
сключения помежду си договор, от който вземането произтича, а от това следва
извода, че тя е приложима и тогава, когато такива уговорки липсват, стига да се
установи наличието на визираните в нея хипотези, при които длъжникът по
срочното задължение губи преимуществата на срока. Така е прието и с Решение
№273/14.07.15г. по в.т.д. №363/15г. на ПАС, с което, макар Решение
№10/23.01.15г. по т.д. №23/14г. на ОС-П., в което е закрепено абсолютно същото
съждение, което и ответникът е навел с молбата-становище по същество, да е било
потвърдено, тези мотиви на първата инстанция са изрично отречени като
неправилни и несъответни на приетото с цитираното от нея решение №
99/01.02.2013г. по т.д.№
610/2011г. на ВКС, в което е направено изрично
разграничение на хипотезата при наличие на уговорка за предсрочна изискуемост,
въз основа на която длъжникът изгубва преимуществото на срока и изгубването на
това преимущество по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл. 71 ЗЗД.
Ищецът е навел като причини за настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането му по договора за заем /виж молба
вх.№26940/07.09.17г.-л.14-л.15 и молба вх.№28767/27.09.17г.-л.38-л.39/:
изпадане на длъжника в неплатежоспособност в
периода 15.01.13г.-08.01.15г., тъй като в производство по принудително
изпълнение на вземания на други негови кредитори, водено пред ЧСИ Н.М. по
изп.дело №4463/12г., били изплатени суми в размер на общо 658 021лв., а
ответникът оставал единствено с доход от пенсия в размер на 560лв., с който не
може да го удовлетвори;
неизпълнено от длъжника му обещание, дадено му в
края на 2015г., по устни уговорки между тях, че ще му върне заетата сума за
срок от две години.
Обещанието на длъжника да плати преди срока няма
общо с обещанието му да даде на кредитора обезпечения за вземането, визирано от
чл.71, предл.3 от ЗЗД, тъй че и неизпълнението му, ако такова обещание е
наистина дадено, не може да доведе до настъпване на предсрочна изискуемост на
задължението, поради тази причина.
Извън казаното в предходния абзац, твърденията на
ищеца за постигната с ответника договореност за изпълнение на задължението в
срок от две години, считано от края на 2015г., т.е. до края на 2017г., различен
от предвидения с договора- до *****., е останало недоказано в процеса, тъй че
срокът за изпълнението на поетото от ответника с договора за заем задължение за
връщане на заетата сума на заемодателя, което е срочно с оглед уговорките на
страните, се приема от съда такъв, какъвто е посочен с договора.
Така, за предсрочната изискуемост на
вземането на ищеца, релевантно по смисъла на чл.71 от ЗЗД остава единствено
твърдението му за неплатежоспособност на длъжника, установяването на което е
поставено с приетия по делото доклад в негова тежест, както приема и съдебната
практика / виж Реш. № 964/07.12.06г. по т.д. № 533/06г. на ВКС/.
Длъжникът е в случая физическо лице и за
достигане на извода, че е изпаднал в неплатежоспособност в периода
15.01.13г.-08.01.15г., очертан от ищеца, последният трябваше да установи по
пътя на главното и пълно доказване, че в този период длъжникът е имал
задължения, които не е бил в състояние да заплати, като се изследва конкретно
съотношението между задълженията му и имуществото, с което разполага за тяхното
изпълнение.
Представените в тази насока от ищеца доказателства
/л.17-л.20вкл., като л.20 и л.21 са едни и същи/ са обаче единствено в първата
насока- за налични задължения на ответника към други двама кредитори,
възникнали след датата на сключване на договора му за заем с ищеца, които са
били предмет на принудително изпълнение по посоченото от ищеца изпълнително
дело №4463/12г., с което той обосновава неплатежоспособността на длъжника си, съответно:
-по изп.лист, издаден на 10.10.11г.
по гр.дело №1312/11г. на РС- С., с който Д.М. е осъден да заплати на Н.Б.П.сумите
от: 80000евро- главница, законната лихва върху нея от 15.07.11г. и 1600лв.
разноски, за принудително събиране на което вземане е образувано изп.дело
№20128410414463/2012г. на ЧСИ Н.М., с район на действие СРС;
-за сумите, 184 590.14евро- главница, законна
лихва от 17.03.11г., 49930.43евро- договорна лихва, 537.59евро- наказателни
лихви, 15251.50лв.- разноски, за събиране на които е образувано изп.дело
№20138410400327/2013г. на ЧСИ Н.М., дължими на „Юробанк България“ АД,
присъединен като взискател по изп.дело №20128410414463/2012г. с постановление
от 15.01.13г,
И макар сумите на задълженията да са значителни, на
което се позовава ищецът, за да обоснове настъпване на предсрочна изискуемост
за своето вземане, както с основание изтъква ответникът, видно е от
доказатествата, представени от самия ищец, че изпълнителното производство по
посоченото дело е било прекратено още на 08.01.15г., като при прекратяването му
дори са били възстановени суми в полза на длъжника- т.е. от тези доказателства
не може да се направи извод, че длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност към
твърдяната от ищеца дата и/или период, а по –скоро биха могли да обосноват
обратния извод, че щом производството по принудително събиране на посочените
задължения е прекратено, то длъжникът е бил в състояние да ги погаси.
Ищецът е представил и доказателство за още едно
задължение на ответника /л.22/- по изпълнителен лист от 28.01.15г., издаден въз
основа заповед за изпълнение от 30.09.14г. по гр.дело №50678 по описа за 2014г.
на СРС, І во гр.отд, 37 състав, длъжниците Д.М. и А.М. са осъдени да заплатят
на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2559.45лв., ведно със законната лихва от
16.09.14г., ведно с лихва за забава в размер на 399.29лв. за периода
31.07.12г.-02.09.14г. и 392.73лв.- разноски по делото, но доколкото съм е
конкретизирал с молбата си от 27.09.17г. като относими към твърдението му за
настъпила предсрочна изискуемост на вземането му само фактите, свързани с
воденото пред ЧСИ Н.М. производство по изп.дело №4463/12г., това представено от
него доказателство се явява неотносимо към спора и не се коментира от съда.
За имуществото, притежавано от ответника, тъй че
да стане възможна преценката изпаднал ли е той в неплатежоспособност в описания
от ищеца период, доказатества не се събраха от ищеца.
Поради изложените мотиви, съдът намери, че искът
следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като макар ищецът да установи
основанието на вземането си срещу ответника, а последният да не доказа
възраженията си за нищожност на договора, при стояща върху ищеца тежест да
докаже, че ответникът е изпаднал в неплатежоспособност и поради това е загубил
преимуществата на срока, уговорен със сключения помежду им договор за
заем-*****., с което вземането му е станало предсрочно изискуемо, той не успя
да установи настъпване на предсрочната му изискуемост.
В частта за разноските.
Никоя от страните не претендира разноски, поради
което и пред съда не стои въпрос за обсъждането им.
При горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля
иска на Б.Д.Б., ЕГН **********,****,
срещу Д.А.М., ЕГН **********,***, за връщане на сумата от 308 000- триста
и осем хиляди щатски долара, която ищецът, като заемодател, предоставил на
ответника, като заемополучател, по договор за заем от ****., тъй като, макар и
падежът на задължението за връщането и *****. да не бил настъпил, вземането
било станало предсрочно изискуемо в периода 15.01.13г.-08.01.15г.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: