Решение по дело №391/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.1 б.“Б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба от Х. А. В. от гр.Плевен, чрез адв.Г., против Заповед за прилагане на ПАМ №23-0938-000484/28.08.2023г. издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18месеца.

В жалбата са наведени доводи, че заповедта противоречи на закона, тъй като липсва основание за прилагане на административната мярка. Твърди се, че са налице достатъчно доказателства, че лицето е получило талон за изследване и е дал проба /кръв и урина/, като не е отказал да му бъде направен тест от полицейските органи. В тази връзка се счита, че липсва безспорно установено нарушение по съответния ред, поради което заповедта е незаконосъобразна. В заключение се моли за отмяна на заповедта и се претендират разноски.

При представяне на административната преписка от ответника е изразено становище за неоснователност на подадената жалба.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

За ответника в съдебно заседание не се явява представител.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 23.04.2024г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена на ръка на 24.04.2024г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С АУАН серия GA №986388 от 28.08.2023г., съставен от С. Н.-младши автоконтрольор при ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“, на Х. А. В. е вменено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП за това, че на 28.08.2023г. в 14:45часа, в с.Брестовец, ул.“Ловешка“ срещу №2, с посока на движение към Плевен, като водач на л.а. М. К. С1300 с рег.№[рег. номер], собственост на Й. А. от гр.Плевен, управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ARPK 0012, като в 15,26часа уредът отчита положителен резултат за употреба на наркотични вещества – Амфетамини и Метамфетамин с проба №438; Издаден е талон за медицинско изследване с №132501 и осем броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата с №[рег. номер]. С АУАН е отнето СУМПС [номер], като е отразено – нямам възражения.

Във връзка с горното, на 28.08.2023г. от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен, на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП спрямо Х. В. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0938-000484, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено като фактическо основание, че на 28.08.2023г. в 14:45часа, в с.Брестовец, на ул.“Ловешка“ срещу №2, с посока на движение към гр.Плевен, като водач на л.а. М. К. С1300 с рег.№[рег. номер], собственост на Й. А. от гр.Плевен, управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ARPK 0012, като в 15,26часа уредът отчита положителен резултат за употреба на наркотични вещества – Амфетамини и Метамфетамин с проба №438; Издаден е талон за медицинско изследване с №132501 и осем броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата с №[рег. номер].; Водачът управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, което представлява нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

По делото са приложени Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или техни аналози с №516 от 28.08.2023г. и Проба с №438 от 15:26 часа на 28.08.2023г., от които се установява даденият положителен резултат за наркотични вещества – Амфетамин и Метамфетамин, отчетен с техническо средство. Приложен е и издаденият талон за медицинско изследване с №132501.

Приложени са и доказателства установяващи техническата годност на Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ARPK 0012 от дата 01.12.2022г. с валидност на проверката 12месеца.

По делото са приложени и доказателства, че процесният автомобил е собственост на лицето Й. Г. А..

Установява се също, че въз основа на АУАН серия GA №986388 от 28.08.2023г е издадена Мотивирана резолюция №23-0938-[рег. номер]/29.08.2023г. за прекратяване на административно-наказателното производство по АУАН серия GA №986388 от 28.08.2023г., във връзка с данни за извършено престъпление по чл.343Б ал.3 от НК.

От Фактура №**********/28.08.2023г. /л.30/ е видно, че Х. В. е дал кръвна проба, като това обстоятелство се установява и от представена от УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен тетрадка за алкохолни проби. От писма от 27.05.2024г. и от 25.06.2024г. от сектор „ПП“ при ОДМВР-Плевен се установява, че в сектор ПП-ОДМВР-Плевен не е получен резултат от кръвната проба по издаден медицински талон с №132501/28.08.2023г. на Х. В..

От писмо от 14.06.2024г. на РП-Плевен е видно, че от направена справка в Унифицираната информационна система на ПРБ към момента на изготвяне на същата няма образувано досъдебно производство срещу лицето Х. А. В. по чл.343б ал.3 от НК.

От писмо от 18.06.2024г. от ОД на МВР-Плевен е видно, че в отдел „Разследване“ няма образувани и водени ДП относно лицето Х. А. В., касаещи извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена Заповед №316з-2561/04.07.2022г, с която началниците на групи в сектор „ПП“ при ОДМВР-Плевен са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1 от ЗДвП за територията, обслужвана от ОДМВР-Плевен.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ, както и е посочен АУАН серия GA №986388 от 28.08.2023г. По делото е представен този АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти към момента на проверката, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително по делото няма данни оспорващият да е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило правата и законните интереси на В.. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването на В. за започване на производството не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която е предназначена.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, съгласно която временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че Х. В. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – Амфетамини и Метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ARPK 0012, което представлява нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, и за което му е съставен АУАН, приложен по делото. Този акт е редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно управление на ППС след употреба на наркотични вещества съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Т.е. налице са материалноправните предпоставки за прилагане на процесната мярка. В тази връзка следва да се посочи, че актът е съставен и принудителна административна мярка е приложена не за отказ на водача на ППС да бъде проверен с техническо средство или с тест, за какъвто отказ се посочва в жалбата, а за това, че е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, което е установено по безспорен начин по делото. Също така, по делото не се установи дадената от В. кръвна проба да е изпратена за изследване, респ. да е назначено химико-токсикологично лабораторно изследване, които стойности да бъдат определящи, съобразно нормата на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП.

За пълнота следва да се посочи, че ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

Също така, в разпоредбата на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В конкретния случай по делото няма данни въпросът с отговорността на В. към настоящия момент да е решен. Съобразно разпоредбата на чл.142 ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване и към 28.08.2023г. са били налице предпоставките за прилагане на ПАМ, като с изтичането на 18месеца на практика се прекратява действието на ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП. Изтичането на 18месеца, респ. решаването на въпросът с отговорността след издаване на обжалваната заповед не заличава с обратна сила основанието за налагането на ПАМ и съответно не води до незаконосъобразност на издадената заповед по чл.171 т.1 б."б" ЗДвП поради липса на материалноправна предпоставка, а има за последица прекратяване действието на ограничението по приложената временна ПАМ.

По изложените съображения оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата на Х. В. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. А. В. от гр.Плевен, чрез адв.Г., против Заповед за прилагане на ПАМ №23-0938-000484/28.08.2023г. издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо В. е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18месеца.

Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5 изр.второ от ЗДвП.

Преписи от решението да се изпратят на страните.