№ 1085
гр. София, 11.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000601007 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. ХХІІ НПК.
С определение от 05.08.2021 г. по нчд № 2155/21 г. по описа на СГС, 4 с-в е
освободен условно предсрочно И. К. Й. от остатъка от наложеното му наказание
лишаване от свобода по нохд № 855/2014 г. по описа на СПнС, а именно девет месеца и
седем дни. Определен е изпитателен срок в размер на 9 м. и 7 дни, като е постановено
изпълнението на пробационна мярка „задължителни срещи с пробационен служител“
за срок от девет месеца.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от началника на
Затвора гр. ***, в която се възразява относно извода на съда, че са налице категорични
доказателства за поправяне на лицето. Некоректно не било взето предвид становището
на началника на затвора, а са кредитирани само положителните данни от доклада на
инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“. Съдът не бил коментирал
налице ли е трайно и необратимо поправяне на лицето, а декларирането на мотивация
за промяна и извършеното правонарушение, което също се взема предвид с оглед
оценка на риска от рецидив, не могат да обосноват извод за приложението на чл.70 от
НК. Спазването на установените правила в пенитенциарното заведение е дължимо
поведение, а наличните положителни промени – получени награди и полагане на труд,
са отчетени, но не са достатъчни за извод, че е завършен превъзпитателният процес.
Последният изисква осъденият да е изградил отрицателно становище към извършеното
от него, да показва съзнание да неговата укоримост, сам да осъжда стореното и да е
показал, че това поведение няма да рецидивира. От значение са изводите за постигане
1
целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на лицето, както и
за липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. В случая тези
обстоятелства не са били налице предвид извършеното правонарушение с висока
степен на обществена опасност. По тези съображения се счита, че атакуваното
определение е неправилно и необосновано и следва да се отмени.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Софийска
апелативна прокуратура изразява становище за неправилност на постановеното
определение, тъй като осъденият действително е награждаван и упражнява трудова
дейност, но доброто поведение е дължимо такова, а според доклада на социалния
инспектор позитивното му поведение все още не е затвърдено. Поради това не са
изпълнени условията за предсрочно освобождаване.
Представителят на началника на затвора моли да се отмени атакуваното
определение по съображенията, изложени в жалбата и на основание отрицателното
становище на затворническата администрация за освобождаването на осъдения.
Акцентира се на това, че рискът от рецидив за обществото е в средни стойности, както
и че все още при лицето не е преминато към лек режим, за който се изисква
изключително позитивно поведение.
Защитникът на лишения от свобода Й. моли да се потвърди
първоинстанционното определение, тъй като осъждането касае деяние при опит, при
което рискът от рецидив не е сериозен. Освен това лишеният от свобода е
награждаван, не е наказван, спокойно приема наказанието си и се е превъзпитал.
Лишеният от свобода И.Й. заявява, че от постъпването си в затвора работи
отговорно и няма наказания, а е повишаван и награждаван. Наказанието си търпи при
общ режим, а преминаването му към лек е по решение на администрацията на затвора.
След като бил посъветван да види индивидуалния си план от м.януари 2021 г., е
изпълнил същия и едва тогава е депозирал молбата си за предсрочно освобождаване.
Твърди също, че е приел присъдата си, срамува се от стореното, счита се за
справедливо осъден и в случай на освобождаване, би се явявал на периодични срещи с
пробационен служител през определения му изпитателен срок. В предоставената му
последна дума моли да бъде оставена без уважение жалбата.
Въззивният съд, като обсъди събраните в хода на наказателното производство
доказателства, прецени изложените в жалбата доводи и тези на страните в съдебно
заседание, сам служебно провери изцяло извършените процесуални действия и
правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:
Депозираната жалба срещу определението на Софийски градски съд е допустима
2
като изхождаща от легитимирана страна, но по същество същата е неоснователна.
Спрямо лишения от свобода И. К. Й., ЕГН ********** се изпълнява наказание
„лишаване от свобода“ в размер на три години и шест месеца, наложено му с присъда
по нохд № 885/14 г. на СпНС за общо две престъпления по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3,
т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК и по чл.348, б. „а“, пр.2 НК.
Началото на наказанието му е от 04.03.2020 г., като според актуалната представена
пред САС справка от началника на затвора гр. *** към 06.10.2021 г. е изтърпял 2 г., 5
м. и 10 дни, а остатъкът му е в размер на 6 м. и 12 дни. Съгласно приложения по делото
доклад за лишения от свобода същият е приведен в ЗООТ „***“ на 17.03.2020 г.,
където е трудово ангажиран и се справял отговорно с поставените му задачи. Не е
наказван, а е бил награждаван три пъти, като участвал и в културно-масови
мероприятия, организирани на територията на затворническото общежитие. При
извършения анализ на риска от рецидив е отчетено първоначално ниско ниво на същия
от 36 точки, като са очертани дефицитни зони, свързани с конкретното користно
правонарушение и отношението към него /не приема отговорността/, както и с
уменията за мислене /не осъзнава последствията от действията си, импулсивен/.
Изрично е посочено, че вследствие на провежданата корекционна дейност оценката на
риска е снижена на актуалните 28 точки, поради трудовата ангажираност, повишената
способност за разпознаване на проблемите и разрешаването им по приемлив начин и
не е констатирана проява на импулсивност в действията му до момента. Въпреки това
към датата на изготвяне на доклада /20.05.21 г./ е преценено, че на са налице
достатъчно доказателства за успешно проведена корекционна работа, поради
неизпълнение в пълнота на прогресивната система със замяна на режима в лек. В тази
връзка е дадено отрицателно становище на молбата за условно предсрочно
освобождаване.
В допълнително представен пред СГС доклад на ИСДВР в ЗО „***“ е отразено
изцяло положително становище за осъдения Й. с подчертаване на стриктното му и
отговорно изпълнение на трудовите задължения на различните обекти,
демонстрираното уважение към останалите работници и служители в
администрацията, както и готовност за съдействие при нужда. Отделно от това са
описани и всички проведени мероприятия с участие на осъдения, както и в
индивидуални беседи, наблюдение и разговори, като единствено включването му в
обучителни и специализирани програми за въздействие не е осигурено поради
участието му в непрекъснат трудов процес.
По повод служебното му изискване пред въззивния съд е представен доклад за
пробационен надзор от инспектор пробация при затвора – гр. ***. В същия отново се
сочат първоначално регистрираните дефицитни зони и се счита, че рискът за
3
обществото е в средни стойности, поради което следва да се затвърди започналия
поправителен процес с проследяване на поведението в условията на лек режим. В
случай на уважаване на молбата за предсрочно освобождаване, с оглед характера на
извършеното нарушение и незавършения процес на поправяне, както и възможността
да бъде продължено наблюдението на поведението в условията на живот на свобода
спрямо осъдения е предложено налагането на пробационен надзор чрез определянето
на мярката по чл.42, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител за целия изпитателен срок.
За да уважи молбата за предсрочно освобождаване съдът е отчел изтичането на
повече от половината от наложеното наказание, като е акцентирал и на поведението на
лишения от свобода при изтърпяване на наказанието, липсата на дисциплинарни
нарушения, изпълнението на целите на наказанието и изцяло положителната
тенденция в развитието му.
Настоящият съдебен състав сподели така направения извод на първата инстанция
и изложените мотиви за обосноваването му, като прие, че законосъобразно са отчетени
като налични предпоставките по чл.70, ал.1, т.1 от НК. На първо място доказателствата
по делото /предоставени справки и доклади от затворническата администрация/
несъмнено сочат, че през целия период на изтърпяване на наказанието лишеният от
свобода е демонстрирал желание да спазва режимния ред, няма данни да е бил
конфликтен и да е бил наказван, полагал е труд и е бил трикратно награждаван. Дори
първоначално да е дал основание да се счита, че не осъзнава последиците от
неправомерното си поведение, то към настоящия момент това не е така.
Непрекъснатата му трудова ангажираност с отговорно и стриктно изпълнение на
поставените му задачи сочи за поправяне, което с основание съдът е отчел като значим
фактор. Действително в процесния случай престоят на лишения от свобода в
пенитенциарно заведение е при условията на общ режим, чиято промяна в лек не е
извършена, но в рамките на изтеклия времеви период няма данни да е налице каквото и
да е обстоятелство в поведението му, препятстващо активността на затворническата
администрация в тази насока. Точно обратното в представените доклади изрично е
подчертана проведената индивидуална работа с осъдения и постигнатите положителни
резултати с овладяване на импулсивността му и подобряване способността за
разпознаване на проблемите и разрешаването им по приемлив начин. Следва да се
отбележи, че изначално определеният риск от рецидив спрямо Й. е бил в ниски
стойности и последващото му снижаване е с оглед изцяло положителните тенденции в
поведението. Именно в тази връзка първоинстанционният съд е обсъдил становището
на ИСДВР при затворническото общежитие, като е отчел единствено невъзможността
за участие в образователни и специализирани програми за въздействие поради
непрекъснатата трудова ангажираност на лицето.
4
При данните за личността на осъдения и факта на осъждането му единствено за
деянието, наказанието по което изтърпява понастоящем, според въззивния съд може да
се приеме, че изрично заявеното от него извличане на поука от досегашния престой в
затвора, не е декларативно, а представлява израз на негово разкаяние за стореното,
което се явява инцидентна проява, а така също и гаранция за бъдещо правомерно
поведение. В полза на последното се явява и отчетеното в доклада обстоятелството, че
осъденият има подкрепяща го семейна среда, със съдействието на която може да се
постигне и успешната му ресоциализация. Поради това и въззивният съд счете, че не
би могло да се отхвърли искането на осъдения само поради липсата на проследяване
поведението му при лек режим и това да налага продължаване на въздействие
тоспрямо него в условията на затвора. Същият ефект би могъл да се постигне и с
определянето на пробационен надзор, каквато възможност е налице с оглед приетия
пред въззивния съд доклад на служител пробация при затвора – гр. ***/ с
предложената пробационна мярка. Неговото изпълнение би спомогнало за
гарантиране завършеността на процеса по превъзпитание и поправяне, като би се
осигурил и надежден контрол спрямо поведението му в рамките на определения
изпитателен срок, чийто размер следва да се съобрази с актуалния остатък на
наказанието му към момента на настоящото произнасяне.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счете, че следва да
потвърди атакуваното определение на СГС.
Водим от горното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, 4 с-в по нчд № 2155/21 г. от 05.08.2021
г., с което е постановено условно предсрочно освобождаване на И. К. Й. от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода по нохд №
855/2014 г. по описа на СпНС, като в определения изпитателен срок в размер на
остатъка на наказанието следва да се изпълнява пробационна мярка “задължителни
периодични срещи с пробационен служител“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5