Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 02.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III въззивен наказателен състав в открито заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. КАЛОЯН ГЕРГОВ 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при
секретаря: Вергиния Петкова
с участието
на прокурора: Красимир Ячев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова ВНОХД №314 по описа за 2019г.
на Окръжен съд-Плевен, въз основа данните по делото и Закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава
„Двадесет и първа” от НПК.
Производството
пред въззивната инстанция е образувано по повод въззивна жалба, подадена от адвокат И.А. ***, служебен защитник
на подсъдимия Х.Б.С. срещу Присъда №12
от 08.04.2019г., постановена по НОХД № 47/2019 г. по описа на Районен съд-
Червен бряг.
С атакуваната присъда Районен съд- Червен бряг е признал подсъдимия Х.Б.С. с ЕГН **********, роден на *** ***,
българин, български гражданин, със
средно образование, разведен, работи, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че:
в периода от 01.12.2017г. до 30.06.2018г. в гр.
Червен бряг, обл. Плевен, като осъден с Решение №154/15.06.2009 г. по
гр.д.№434/2008г. по описа на РС Червен бряг, в сила от 11.07.2009г., да издържа
свой низходящ – сина си Б.Х.С., роден на ***г., съзнателно не изпълнил
задължението си да заплаща месечна издръжка в размер на повече от две вноски, а
именно – в размер на 7 пълни месечни вноски от по 100 (сто) лева всяка или общо
700 (седемстотин) лева за целия период - престъпление по чл.183, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК
вр. чл.58а, ал.1 НК вр. чл.371, т.2 от НПК му определил наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца,
което намалил с една трета и го осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 4 (четири) месеца;
в периода от 01.12.2017г. до 30.06.2018г. в
гр. Червен бряг, обл. Плевен като осъден с Решение №154/15.06.2009г. по гр.д.
№434/2008г. по описа на РС Червен бряг, в сила от 11.07.2009г., да издържа свой
низходящ – дъщеря си Ц.Х.С., родена на ***г., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две вноски, а именно – в размер на 7 пълни
месечни вноски от по 100 (сто) лева всяка или общо 700 (седемстотин) лева за
целия период – престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.183, ал.1 от НК вр. чл.58а, ал.1 НК
вр. чл.371, т.2 от НПК му определил наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 6 (шест) месеца, което намалил с една
трета и го осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца.
Със
същия съдебен акт, на осн. чл. 23, ал.1 НК,
РС-Червен бряг определил на подсъдимия Х.Б.С. едно общо най-тежко
наказание измежду
наложените по-горе за престъпленията по чл.183, ал.1 от НК, а именно наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири)
месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал.1 от НК отложил за
срок от 3 (три) години.
Със
същата присъда,
на осн. чл. 189, ал.3 НПК, Х.Б.С. е осъден
да заплати по сметка ОД на МВР
Плевен (ЗМ №343/2018г. по описа на РУ Червен бряг) направените разноски за вещо
лице в размер на 58,85 лв. (петдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки).
Срещу така
постановената Присъда
№12 от 08.04.2019г., постановена по НОХД № 47/2019 г. по описа на Районен съд-
Червен бряг, е подадена въззивна жалба от подсъдимия Х.Б.С., лично и чрез адвокат И.А. ***. Изложени
са аргументи, че така определеното наказание е
несправедливо, тъй като не съответства на тежестта на деянието и
обществената опасност на дееца. Развити са аргументи, че подсъдимият се е
признал за виновен, изпитвал е финансови
затруднения, поради забававено изплащане на трудово възнаграждение от
работодателя, което е в минимален размер. Посочва се, че подсъдимият не е
осъждан до момента, а инкриминираното деяние
е първо от този вид. Изложени са
доводи, че по-голямото дете живее с майка си в Чехия, като контактът на
подсъдимия с тях е инцидентен. Отправено
искане към ОС-Плевен да измени присъдата в обжалваната й част, като замени
наказанието „лишаване от свобода“ с
алтернативно предвиденото в чл. 183, ал.1 НК наказание „пробация“. Алтернативно се отправя искане,
ако ОС-Плевен счете, че са налице предпоставките по чл. 78а НК, да освободи
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В проведеното на 08.05.2019г.
заседание пред Окръжен съд -Плевен въззивният жалбоподател - Х.Б.С. не се явява, представлява се от адвокат И.А. ***. Подсъдимият
Х.С. е депозирал молба пред ОС-Плевен, в която сочи, че е уведомен за делото, но поради служебна
ангажираност не може да се яви; заявява, че ще бъде представляван от служебния
защитник адв. А. ***; че поддържа въззивната жалба изцяло и желае да се гледа
делото в негово отсъствие, както и че няма доказателствени искания нито
възражения относно призоваването си. Адвокат А. *** поддържа въззивната жалба
по изложените в нея съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен изразява
становище, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и
отправя искане до Окръжен съд – Плевен да бъде потвърдена.
Плевенски
окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди
доводите в жалбите, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и
след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество, въззивната жалба е основателна. Налице основания за
изменяване на постановената от РС-Червен бряг присъда, поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Въз основа на събрания
доказателствен материал се установява следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Х.Б.С. с
ЕГН ********** е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със
средно образование, разведен, работи, неосъждан.
С Решение №4/22.01.2008
г., постановено по гр.д.№345/2007г. по
описа на РС-Червен бряг е прекратен бракът между Х.Б.С. и М.Ц.С.. Упражняването
на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца – Б.Х.С. и Ц.Х.С.
били предоставени на майката М.Ц.С.. Със същото решение, Х.Б.С. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 80 лева за всяко от децата. С Решение
№154/15.06.2009г. по гр.д.№434/2008г. по описа
на РС-Червен бряг, е изменена
определената с Решение №4/22.01.2008 г., постановено по гр.д.№345/2007г. по описа на РС-Червен
бряг, като Х.Б.С. е осъден да заплаща на
децата си чрез М.Ц.С., месечна издръжка в размер на по 100 лв. за всяко от децата,
ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на основание за изменението или прекратяването
й. Решението е влязло в законна сила на 11.07.2009г.
По молба на М.С. е образувано изпълнително дело
20114440400086/2011г. по описа на ДСИ при РС-Червен бряг. В хода на
изпълнителното производство бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на
подсъдимия. В периода от 01.12.2017г. до
30.06.2018 г. в гр. Червен бряг Х.Б.С. не изплатил седем месечни вноски за
издръжка от по 100 лв. на сина си Б.Х.С., както и седем месечни вноски от по
100 лв. на дъщеря си Ц.Х.С.. Назначена и изготвена е съдебно-счетоводна
експертиза.
В производството пред РС-Червен бряг,
по реда на чл.371, т.2 НПК подсъдимият Х.С. е признал изцяло фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.
Възприетата от първоинстанционният съд фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните, е в съответствие
и се подкрепя от направените от подсъдимия самопризнания по реда на чл. 371,
т.2 НПК, от приетите и вложени в делото
на осн. чл. 283 НПК писмени доказателства по досъдебното производство.
Настоящата въззивна иснтанция възприема така описаната фактическа
обстановка, която кореспондира с приетото от първата инстанция по отношение на
фактите.
РС-Червен
бряг, въз основа на правилно установените фактически положения и съобразно
закона е приел, че от обективна страна подсъдимият Х.Б.С. е осъществил състава на престъпленията
по чл. 183, ал.1 от НК, като в периода от 01.12.2017г. до 30.06.2018г. в гр.
Червен бряг, обл. Плевен, като осъден с Решение №154/15.06.2009 г. по гр.д.№434/2008г.
по описа на РС-Червен бряг, в сила от 11.07.2009г., да издържа свой низходящ –
сина си Б.Х.С., роден на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си да
заплаща месечна издръжка в размер на повече от две вноски, а именно – в размер
на 7 пълни месечни вноски от по 100 (сто) лева всяка или общо 700 (седемстотин)
лева за целия период- престъпление по чл.183, ал.1 от НК;
в
периода от 01.12.2017г. до 30.06.2018г. в гр. Червен бряг, обл. Плевен като
осъден с Решение №154/15.06.2009г. по гр.д. №434/2008г. по описа на РС-Червен
бряг, в сила от 11.07.2009г., да издържа свой низходящ – дъщеря си Ц.Х.С.,
родена на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две вноски, а именно – в размер на 7 пълни месечни вноски от по 100 (сто) лева
всяка или общо 700 (седемстотин) лева за целия период – престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
Аргументите
на РС- Червен бряг, че подсъдимият Х.Б.С. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 183, ал.1 от НК и е признат за виновен по така
повдигнатото обвинение, са правилни и обосновани, поради което въззивният съд ги
споделя напълно. От събраните по делото доказателства се установява по
категоричен начин авторството на извършеното престъпно деяние.
Настоящият въззивен състав намира, че наложеното на
подсъдимия Х.С. наказание е в рамките на закона, но не е правилно индивидуализирано
по вид и размер.
Правилни
са съображенията на РС-Червен бряг, че искането от страна на служебния защитник
на подсъдимия за приложение на чл.78а НК е неоснователно. Съгласно чл. 78а, ал.
7 НК, освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по алинеи 1-5 на същия член не се прилага при множество престъпления.
На подсъдимия Х.С. е повдигнато обвинение за две отделни престъпления по чл.
183, ал.1 НК, извършени в съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, като
приложението на чл.78а, ал.1 НК в случая е недопустимо.
Основателни са възраженията на адвокат
И.А. ***, че на подсъдимия Х.С. е определено тежко наказнаие, което не е
съобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Настоящият въззивен
ссъстав намира, че подсъдимият е неосъждан, както и че извършеното е първо деяние от този вид. С Решение от
14.05.1996г., в сила от 14.05.1996г., по
НАХД №35/1996г. по описа на РС-Червен бряг, подсъдимият е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, и по смисъла
на закона е неосъждан. Същевременно по делото има доказателства, че подсъдимият
Х.С. упражнява трудова дейност, но има периодични забавяния от страна на
работодателя при изплащане на трудовото
възнаграждение. Това от своя страна е довело до неизплащане в срок от страна на Х.С. на дължимата издръжка
по отношение на двете му деца.
За престъпление по чл. 183, ал.1 НК,
в Наказателния кодекс се предвижда наказание „лишаване
от свобода до една година или пробация“. Двете наказания са предвидени
алтернативно. Окръжен съд-Плевен счита, че
най-подходящо в случая е по-лекото от двете
алтернативни предвидени за престъплението наказания, което е „пробация“.
Този извод съдът прави при условията на чл.54 от НК, към приложението на който
препраща чл.57 от НК, определящ правилата за индивидуализиране на наказанието
при алтернативни и кумулативно наказания, предвидени за престъплението, както е
в настоящия случай. Степента на
обществена опасност на престъплението е преценена от законодателя като ниска,
предвид предвидените за него наказания „лишаване от свобода до една година или
пробация“, определящи го като леко престъпление. Степента на обществена
опасност на дееца също е ниска, предвид чистото му съдебно минало и
упражняването на трудова дейност. Въззивният съд намира, че отмереното от
първата инстанция наказание „лишаване от свобода” се явява несъразмерно тежко на извършените от
подсъдимия Х.С. престъпни деяния, именно с оглед предвидената и от законодателя
алтернативна възможност за налагане на наказание „пробация”.
За постигане на целите на личната и генералната
превенция е необходимо, отчитайки
обществена опасност на деянията и на дееца, както и подбудите за извършване на деянията, които
налагат коригирането по несъмнен начин на поведението на подсъдимия Х.С., да му
бъде наложено по-лекото от алтернативните
наказания, а именно „пробация“, за всяко от извършените деяния по чл.183, ал.1 НК. Освен постигане на целите на наказанието по чл.36 НК, с този вид наказание подсъдимият ще има
възможност освен да се превъзпита, и да осъществява трудова дейност, което е
пряко свързано и с възможността му за изплащане на издръжка по отношение на
низходящите.
За съответно на обществената опасност на
деянията, които са първи от този вид за дееца, в конкретния случай въззивният
съд намира определянето на подсъдимия Х.Б.С. на наказание „пробация“ за всяко
едно от деянията по чл. 183, ал.1 НК, при
следния вид и размер на пробационните мерки: по чл. 42а, ал.2, т.1 НК „Задължителна
регистрация по настоящ адрес”*** за срок от 2 (две) години при
периодичност 2 (два) пъти седмично и по
чл.42а, ал.2, т.2 НК „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от 2 (две) години.
На осн. чл. 23,
ал.1 НК, Окръжен съд-Плевен определя общо най-тежко наказание измежду така
наложените наказания, а именно „ПРОБАЦИЯ“ при следния вид и размер на
пробационните мерки:
-
по чл. 42а, ал.2, т.1 НК -
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“*** за срок от 2 (две) години, при периодичност - 2 (два) пъти седмично;
-
по чл.42а, ал.2, т.2 от НК - „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 (две) години.
Окръжен съд-Плевен намира така определеното наказание на подсъдимия Х.С. за справедливо по своя размер и адекватно на обществената опасност на извършеното деяние и
на личността на дееца, с оглед целите на индивидуалната и генерална превенция.
При извършената на основание чл.314
от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на някакви други основания, извън
посочените по-горе, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради
което и предвид на посочените съображения, постанови своето решение.
Водим
от горното и на основание чл.334‚ т.3 от НПК вр. чл.337, ал.1 от НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №12 от 08.04.2019г., постановена по НОХД №
47/2019 г. по описа на Районен съд - Червен бряг в НАКАЗАТЕЛНО- ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ,
както следва:
ЗАМЕНЯ
наложените наказания „лишаване от свобода” за всяко от престъпленията по чл.
183, ал.1 НК с наказания „ПРОБАЦИЯ”, при следния вид и размер на пробационни
мерки:
-
по чл. 42а, ал.2, т.1 НК -
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“*** за срок от 2 (две) години, при периодичност - 2 (два) пъти седмично;
-
по чл.42а, ал.2, т.2 от НК - „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 (две) години.
На осн. чл.
23, ал.1 НК налага едно ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ измежду така наложените:
„ПРОБАЦИЯ“ при следния вид и размер на пробационните мерки:
-
по чл. 42а, ал.2, т.1 НК -
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“*** за срок от 2 (две) години, при периодичност - 2 (два) пъти седмично;
-
по чл.42а, ал.2, т.2 от НК - „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 (две) години.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№12 от 08.04.2019г., постановена по НОХД № 47/2019 г. по описа на Районен съд-
Червен бряг
В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.